Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Кюстендил,
30.11.2021г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Окръжен съд
Кюстендил, наказателно отделение, в открито заседание на двадесети януари през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: ПЕНКА БРАТАНОВА
Членове: МИРОСЛАВ НАЧЕВ
ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
при секретаря
Г.Кирилова и с участието на прокурора Б.Калфин,
като разгледа докладваното от съдия Начев внохд 258 по описа за 2020г. на ОС
Кюстендил и за да се произнесе, взе предвид следното:
Адв.И.С.,
защитник на подсъдимия И.М.К. ***, обжалва присъда № 5 от 18.01.2019г.,
постановена по нохд 159/ 2014г. по описа на Районен съд Дупница, с която К. е признат
за виновен в извършване на престъпления от общ характер по чл.150 ал.1 и по чл.159 ал.4
вр.ал.1 пр.1 / ред. ДВ бр.38/2007г./ НК, като са му наложени наказания
„лишаване от свобода“ за срок от 2 години за извършване на първото деяние,
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца и „глоба“ от 1000 лв – за
извършване на второто, и по реда на чл.23 НК му е наложено най-тежкото
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години с присъединяване към него
на наказанието „глоба“. С обжалваната присъда районният съд е постановил
наказанието „лишаване от свобода“ да бъде изтърпяно при първоначален режим
„строг“, приспаднал е времето, през което К. е бил с мярка за неотклонение „задържане
под стража“ и „домашен арест“, както и по реда на чл.68 ал.1 НК е привел в
изпълнение наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, наложено му с
определение по нохд 17/2011г. на РС Дупница.
Адв.С. излага
съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт,
като се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова, оправдателна такава,
алтернативно – връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
Представителят
на Окръжна прокуратура Кюстендил изразява становище за оставяне без уважение на
подадената жалба.
Защитата в
лицето на адв.И.С. и адв.А.Т. пледира за постановяване на оправдателна присъда.
Подсъдимият И.К.
настоява, че не е съпричастен към извършването на престъпленията.
Окръжен съд
Кюстендил, след цялостна проверка на обжалвания съдебен акт и на събрания в
хода на наказателното производство доказателствен материал, след неговото
обсъждане поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:
Първоинстанционното
наказателно производство – нохд 159/2014г. по описа на РС Дупница, е образувано
след внесен на 18.02.2014г. обвинителен акт. Със заповед на Председателя на
съда от 26.06.2017г. е определен нов съдия – докладчик и съдебното следствие е
започнало отначало.
Фактическата
обстановка е изложена подробно от страна на районния съд в мотивите към
обжалваната присъда. По делото са събрани в съответствие с процесуалния ред
необходимия обем доказателства, имащи съществено значение за правилното му
решаване. Доказателственият материал, събран в хода на съдебното следствие, е
анализиран задълбочено и последователно от първоинстанционния съд с оглед
изясняване на фактите по делото.
На базата на
възприетите фактически обстоятелства и
въз основа на анализ на събраните по делото доказателства, първоинстанционният
съд съобразно обвинението обосновано и законосъобразно е приел, че подсъдимият И.М.К.
е осъществил от обективна и субективна страна съставите на престъпления от общ характер по чл.150 ал.1 и
по чл.159 ал.4 вр.ал.1 пр.1 / ред. ДВ бр.38/2007г./ НК. Окръжният съд споделя
напълно извода на първоинстанционния такъв, че обвинението срещу подсъдимия е
доказано по несъмнен и безспорен начин, съответно – че описаните в обвинителния
акт деяния са престъпления по смисъла на НК и са извършено именно от него.
Установява се
от събраните по делото доказателства следното:
Подсъдимият И.М.К.
е роден на ***г*** 2018г. е работил като бригадир във фирма **********
Подсъдимият е
осъждан, както следва :
С влязло в
сила на 27.12.2010г. определение на РС Дупница по нохд 1787/2010г. са му
наложени наказания „пробация“ и „лишаване от право да се управлява МПС“ – за
извършване на престъпление от общ характер по чл.343б ал.1 НК.
С влязло в сила на 10.01.2011г. определение на
РС Дупница по нохд 17/2011г. са му наложени наказания „лишаване от свобода“ за
срок от 3 месеца с отлагане на изтърпяването за изпитателен срок от 3 години,
както и „лишаване от право да се управлява МПС“ – за извършване на престъпление
от общ характер отново по чл.343б ал.1 НК.
В началото на 2011г. подсъдимият К. и непълнолетната към този момент пострадала
св.Д.Т., родена на ***г., станали интимни приятели и поддържали сексуална
връзка. Т. също живеела в с.О., като двамата се срещали в дома на подсъдимия.
По-голямата й сестра – св.Д. Т., научила за връзката между двамата, но не я
одобрявала, защото не харесвала подсъдимия и била чула лоши коментари за него.
Родителите на пострадалата, - св.Л. и К. Т., познавали К. като момче от селото,
но не знаели че е приятел на малката им дъщеря. През м.март подсъдимият
инцидентно изпратил момичето до вкъщи с лекия си автомобил, като обяснил на
майка й че са били в младежка компания и той отговаря за нея. Бащата на Т. също
виждал на няколко пъти малката си дъщеря и подсъдимия в обща компания с други
младежи от селото.
На 03.05.2011г. К. и св.Д.Т. се уговорили да се видят в дома на подсъдимия.
Около 19.00ч. Т. отишла в къщата, обитавана от семейството на подсъдимия и
влязла в неговата стая.
Двамата осъществили полов контакт, след което започнали да си говорят. В
един момент подсъдимият К. решил да осъществи с приятелката си орална любов,
като същевременно заснеме видеоклип на случващото се. Тъй като мобилния му
телефон не разполагал с видеокамера, взел този на Т.. Седнал върху момичето,
което лежало на кревата по гръб и с колене натиснал раменете и ръцете му, за да
не мърда. С лявата ръка поставил половия си член в устата на Т., а с дясната
държал мобилния й телефон.
Свидетелката не била съгласна със случващото се и му казала,че не е
съгласна да прави „френска“ любов. Допълнила, че никога не е правила такова
нещо, но подсъдимият отвърнал че иска да е първият.
Продължил да поставя половия си член в устата на момичето, като
същевременно включил камерата на мобилния телефон и задействал опцията за
видеозаснемане. Т. се дърпала, въртяла главата си настрани, но К. я хващал с
лявата си ръка, извъртал главата й и я скубел за косата. Свидетелката започнала
да плаче и умолявала подсъдимия да спре. Обръщала се към него с „В.“, „В.“ и
непрекъснато го молела го да не я кара да го прави, защото не иска. На една от
репликите й К. отвърнал с „Тихо са /сега/“.
В един момент подсъдимият преустановил видеозаписа. Свършил в устата на Т.
и станал от леглото. Започнал да възпроизвежда видеоклипа, който бил с
времетраене от 2 минути и 48 секунди, като се смеел на видяното.
Тъй като искал да разполага с видеоклипа, К. разменил двете СИМ-карти, като
поставил своята в телефона на момичето и задържал апарата. На Т. дал своя
мобилен телефон. След като се прибрала у дома, свидетелката не разказала на някой
от семейството за случилото се в дома на подсъдимия.
В един от следващите дни двамата отново се срещнали и осъществили сексуален
контакт, като Т. доброволно направила на подсъдимия орална любов. К. й върнал
телефона и отново разменил СИМ-картите. След като се разделили, Т. проверила в
паметта на телефона, но клипът бил изтрит.
Междувременно, подсъдимият К. показал заснетия видеоклип на свои приятели.
Един от тях – св.И.К., успял да го прехвърли на мобилния си телефон. К. също
живеел в с.О. и познавал Д.Т.. При едно от събиранията на младежи в селото, св.К.
и Т. били в обща компания и седели един до друг. Пред нея К. възпроизвел на
мобилния си телефон заснетия от подсъдимия видеоклип, като го прехвърлил и на
апарата на друго момче от компанията.
Междувременно, видеоклипът бил публикуван в интернет сайт за видеоклипове,
като за кратко време станал достояние на много потребители. Някои от тях успели
да го запаметят на мобилните си телефони, преди да бъде изтрит от сайта. Като
последица от всичко това Д.Т. за известно време спряла да излиза от вкъщи и да
ходи на училище, тъй като я било срам от хората. Въпреки разпространяването на
видеозаписа, не споделила за него с никой от близките си.
На 05.05.2011г. св.Р.П.– жител ***, се намирала в гр.Сапарева баня. Била на
гости и разглеждала клипове в интернет сайтове. Попаднала на видеоклипа, заснет
от подсъдимия, и го изгледала. Същият бил с продължителност от около 3 минути и
на него се виждало как мъжки полов член се поставя в устата на момиче, което
плаче. Разпознала в момичето от клипа сестрата на своята приятелка Д. Т. и
решила да й го покаже. Прехвърлила видеоклипа на мобилния си телефон и се
обадила на Д., като двете се уговорили да се видят.
По – късно през деня се срещнали, като П. й съобщила че в интернет има
видеоклип с нейната сестра Д.. Опитала се да го възпроизведе, но телефонът й не
поддържал формат МР4. Затова го прехвърлила на телефона на Д. Т., която успяла
да го изгледа. Последната веднага разпознала сестра си и решила на следващия
ден да съобщи на родителите си.
На 06.05.2011г. след работа Д. Т. се прибрала у дома и показала видеоклипа
на своите родители. Св.Л. и К. Т. започнали да гледат клипа и разпознали на
него малката си дъщеря. Бащата не издържал до края и излязъл навън, за да търси
подсъдимия. Не успял да го намери и след известно време се прибрал.
На следващия ден – 07.05.2011г., св.Л. Т. се прибрал около 14.30ч. от
работа и провел разговор за случилото се със своя зет – съпругът на Д. Т..
Последният го убедил да не се саморазправя с К., а да подаде жалба до полицията.
По някое време Д. Т. се обадила на майка си и я уведомила, че подсъдимият й се
обадил по телефона, като е поискал от нея номера на баща й - Л. Т.. След
известно време Д. Т. също се прибрала при родителите си.
По – късно през деня св.К. Т. се обадила на подсъдимия по телефона,
представила се и го попитала защо се е интересувал от телефонния номер на
нейния съпруг. К. отвърнал, че иска да дойде у тях, за да им покаже каква е
дъщеря им. След малко подсъдимият дошъл в двора на къщата, където се намирали К.
Т., Д.Т. и съпруга на Д., която била в къщата. К. Т. го попитала какво иска да
им каже и К. се обърнал към пострадалата : „Нека тя да ви каже“. К. Т. влязла в
къщата, за да намери мобилния телефон на Д. и да покаже на подсъдимия
видеоклипа.
Когато влязла в кухнята, съпругът й я попитал какво търси и свидетелката
отвърнала, че подсъдимия е отвън и иска да му покаже клипа. Л. Т. излязъл навън
заедно със съпругата си и попитал К. какви гадости е правил. Двамата с
подсъдимия започнали да се разправят, К. Т. попитала подсъдимия кой е бил при
тях двамата с дъщеря й, за да снима през цялото време и кой е разпространил
клипа. Подсъдимият отвърнал, че сам е снимал, а Д.Т. извикала към родителите си
: „Тате, остави го, той не е виновен“, като имала предвид разпространяването на
видеоклипа. Л. Т. хванал подсъдимия за качулката и успял да измъкне връхната му
дреха. К. останал по потник и се насочил към улицата, бащата на пострадалата го
настигнал и хванал за потника, който се скъсал.
Двамата продължили да се разправят на улицата. След малко на място пристигнали
служители на полицията, с оглед подаден по – рано сигнал от Д. Т.. Полицаите
отвели подсъдимия в районното управление. В управлението отишли също К. Т. и
двете й дъщери, като трите подали заявления и писмени обяснения. Освен това, с
протокол / л.30 от ДП/ Д. Т. доброволно предала на полицейски служител микро SD карта от мобилния си телефон, на която бил съхранен
видеоклипа, прехвърлен и от св.П..
На следващия ден – 08.05.2011г., отново с протокол / л.120 от ДП/ св.Д.Т. доброволно
предала на полицейски служител мобилния си телефон – м.“Самсунг GT- Е 2550.
На 09.05.2011г. Д.Т. била освидетелствана от д-р Славейко П., който описал констатирани
у пострадалата телесни увреждания в съставеното медицинско свидетелство № 648 /
л.76 от ДП/ - оток и хематом с диаметър 3 на 4 см в областта на лява гривнена
става.
След скандала с подсъдимия, св.Л. Т. провел разговор с дъщеря си Д. за
заснетия видеоклип. Пострадалата му обяснила, че подсъдимия я вързал с
белезници и я заплашвал.
В хода на досъдебното производство от „Нет Инфо Къмпани“ гр.София е
изискана информация относно потребителя, публикувал на 04.05.2011г. видеофайл, с
посочване на продължителност, резолюция и описание на съдържанието. Видно от
писмо на „Ви Бокс“ ЕАД София с изх.№ 59/27.10.2011г. / л.128 от ДП/, на
сървърите на дружеството ежедневно се качват и свалят хиляди файлове и по
подадените данни обективно не може да се извърши проверка по предоставената
информация.
Видно от съдебномедицинска експертиза на в.л.П., механизмът на получаване
на констатираните от него увреждания у Д.Т. е чрез удар или притискане с твърд
предмет, или чрез стискане с ръце, като не е възможно да бъде установено от
какво точно са причинени те.
Видно от експертно заключение № 11/ДОК-339 от 08.06.2011г. на в.л.Йордан Д.,
предадената доброволно от Д. Т. SD карта с памет 2 GB съдържа видеофайл
с наименование SV_A0307.mp4, записан във формат mp4. В.л. не е установило следи от намеса върху записаната информация. От
записа са извлечени 5 бр.снимкови кадри, допълнително обработени и подобрени, с
цел прилагане в хронологичен ред към заключението. На един от приложените къдри
ясно се вижда, че лявата ръка на лицето от женски пол / пострадалата Д.Т./ е поставена
над дясното коляно на мъжа.
Според в.л.Д., видеозаписът „съдържа видими насилствени блудствени действия
/ принудителен орален секс/, извършвани от лице от мъжки пол, голо с пълно
телосложение, по тъмни раирани гащета, възседнало лице от женски пол“.
В изпълнение на една от поставените му задачи, в.л.Д. запаметил изследвания
видеофайл и на оптичен носител – компакт диск, приложен по – късно към ДП като
веществено доказателство № 82/2011г.
Видно от експертно заключение № 11/ДОК-360 от 14.05.2011г. на в.л.И. С.,
видеофайлът с наименование SV_A0307.mp4 е с продължителност от 2 минути и 47 секунди, като звуковия съпровод е
снет в писмен вид – реплики, изречени единствено от женски глас. Сред тях :
„Ей! Стига бе, В.!“, „Моля те не ме карай, моля те, не мога, не мога!“, „Моля
ти се, В., не мога, вече не мога, вече не мога!“ и др.
Видно от експертно заключение № 2567/ 20.06.2011г. на в.л.В.Г., в паметта
на мобилния телефон на Д.Т. се съхраняват множество кратки текстови съобщения
на латиница, изпратени през периода 19 – 30.04.2011г. от мобилен телефон с
номер ++359*********.
Видно от комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на в.л.А.П.и
Е.В., св.Д.Т. е с нормален интелект, съответен на възрастта, придобитото
образование и социален опит. Към момента след инцидента у нея не се наблюдава
разстройство в адаптацията, което по начало е разстройство след стресогенно
събитие. В.л. не намират основания да приемат, че по време на инцидента Т. е
била в състояние на психичен шок или реактивна психоза. Състоянието й не
представлява психично разстройство в смисъла на душевно заболяване и не променя
възможностите й да възприема, осмисля и възпроизвежда фактите и събитията от
реалността, имащи отношение към делото.
В хода на първоинстанционното съдебно следствие от страна на защитника е
представена и приета от съда характеристика на подсъдимия К., изготвена на
22.11.2018г. от управителя на търговско дружество – работодател. Според
изложеното в характеристиката, подсъдимият работи като съвестен бригадир и проявява
колегиалност, умение за работа в екип и чувство за отговорност.
В хода на въззивното производство от страна на Окръжния съд са назначени
съдебно техническа експертиза и допълнителна такава. При изпълнението на
поставените от съда задачи в.л.П. е изследвал видеофайлът с наименование SV_A0307.mp4, съхранен върху компакт диск, обозначен като веществено
доказателство № 82/2011г. Вещото лице е изготвило и депозирало по делото две
експертни заключения – съответно № 321 от 17.08.2020г. и № 391 от 13.10.2020г.,
приети от въззивния съд.
Видно от експертно заключение № 321, видеофайлът е прегледан с плейър „МРС
– НС“, като от страна на в.л. са свалени 19 бр. фотоизображения, под всяко от
които е отбелязана и съответстваща реплика. Репликите са почти идентични с
посочените в заключението на в.л.С., но за разлика от него в.л.П. е установил и
реплика, изречена от снимащото лице – „Тихо са“ / сега/. Същата е констатирана
във времевия интервал, отговарящ на фотоизображение № 5. На две от
изображенията - № 4 и 6, ясно се вижда лявата ръка на пострадалата, поставена
над дясното коляно на снимащия.
В с.з. от 23.09.2020г. след приемане на експертно заключение № 321,
Окръжният съд е постановил извършването на допълнителна експертиза от в.л.П..
Поставената допълнителна задача е изпълнена, като по делото е представено
експертно заключение № 391. В.л.П. е изследвал допълнително видеофайла със
същия плейър, като указаната от софтуера продължителност на записа е 2 минути и
48 секунди.
Видно от това експертно заключение, на 15-тата секунда от записа в кадър
влиза лявата китка на заснетото лице – пострадалата Д.Т., като за кратко време
– секунда, с пръсти докосва дясното бедро на снимащото лице и излиза от кадър.
На 24-тата секунда от записа лявата китка на Т. отново влиза в кадър, като се
задържа върху бедрото на снимащото лице, след което снимащото устройство се
измества и китката излиза от кадър.
Така изложената фактическа обстановка
не се различава съществено от приетата от страна на районния съд и се
установява от събраният в хода на наказателното производство доказателствен
материал. От страна на първоинстанционния съд е извършен задълбочен анализ на
приобщените по делото доказателства и доказателствени средства, включително и
гласните такива – показания на свидетели и обяснения на подсъдимия К.. Правилно
и обосновано на част от обясненията на подсъдимия и от показанията на св.В.К.не
е дадена вяра, като Окръжният съд намира изводите на РС Дупница в тази насока
за мотивирани и законосъобразни и не намира за необходимо да ги преповтаря.
Но за разлика от първоинстанционния
съд, въззивният такъв намира, че не
следва да бъде давана вяра на част от показанията и на други от разпитаните по
делото свидетели, а именно : от показанията на св.И.К., дадени от него в с.з.
от 06.02.2018г., от тези св.Д. Т., дадени в с.з. от 28.03.2018г., както и от
показанията на пострадалата св.Д.Т., депозирани от нея в с.з. от 10.10.2018г.
На първо място, част от показанията на
св.И.К., дадени пред първоинстанционния съд на 06.02.2018г., са недостоверни. А
именно – твърдението му, че е прехвърлил видеоклипа на мобилния си телефон от
мобилния такъв на пострадалата Т.. Това му твърдение се опровергава от
показанията на св.Д.Т., от които се установява че клипът е бил изтрит от
мобилния й телефон, преди подсъдимия да й го върне, както и че св.И.К. в нейно
присъствие е възпроизвеждал файла на мобилния си телефон и го е прехвърлил на
друго момче.
В с.з. от 28.03.2018г. е разпитана св.Д.
Т., сестра на пострадалата. След даване на показания, с оглед наличието на
противоречия, от страна на съда са прочетени дадени от нея, както пред
преходния състав на съда, така и пред разследващ полицай в хода на досъдебното
производство. Окръжният съд намира, че на част от твърденията на тази
свидетелка също не следва да бъде давана вяра, а именно : че видеоклипът е бил
на телефона на сестра й / твърдение изложено в с.з./, както й че видеоклипът й
е показан от неин познат / изложено в показания от ДП/, с направено уточнение
след прочитане на показанията й от съда, че ги потвърждава, а нейният познат е
св.Е.Г..
Първото от горепосочените твърдения се опровергава отново от показанията
на нейната сестра, според които телефонът е върнат от подсъдимия след изтриване
на заснетия видеоклип. Що се отнася до лицето, показало на Д. Т. видеоклипа,
очевидно е че това е св.Р.П.и този извод се налага както с оглед показанията на
последната, така и предвид тези на св.Г.. Същият категорично е посочил в
показанията си, депозирани на 10.05.2011г. по ДП и потвърдени от него след
прочитането им от съда, че от около месец е без телефон, съответно че на негов
такъв видеоклип с участието на подсъдимия и пострадалата не е запаметяван.
Не следва да бъде давана вяра и на част
от показанията на св.Д.Т.. В съдебно заседание тя не само е дала показания, но
е и потвърдила прочетените й от съдебния състав предишни такива – съответно
дадени на 15.03.2016г. пред друг състав на първоинстанционния съд и на
09.05.2011г. в хода на ДП пред съдия. Не следва да се дава вяра на частта от
показанията й, в която същата твърди че преди да осъществи с нея блудствените
действия, подсъдимият К. й е поставил белезници, като ръцете й са останали под
тялото. Това й твърдение се опровергава по категоричен начин от съдебно
техническите експертизи на в.л.Д. и П., от които е видно че лявата й ръка е
била свободна и на два пъти е попадала в кадър на снимащото устройство. И макар
именно на лявата й ръка по – късно да е констатирано телесно увреждане –
хематом, твърдението й за използване на белезници от страна на К. следва да
бъде прието за недостоверно.
От друга страна, горепосочените части
от показанията на св.И.К. и Д. Т. реално обхващат събития, случили се няколко
дни след 03.05.2011г., т.е. те не влияят
пряко върху предмета на доказване – извършени ли са престъпленията, посочени в
обвинителния акт, съответно извършени ли са от подсъдимия К..
Окръжният съд се солидаризира напълно с извода на РС Дупница, че
показанията на св.Д.Т. следва да бъдат приети с доверие като логични,
убедителни и достоверни, с горепосоченото изключение относно използването на
белезници от подсъдимия. Не са налице причини, поради които показанията й като
цяло да бъдат подложени на съмнение, още повече същите са в синхрон с
експертните заключения на в.л.Д. и П..
Изложените от
адв.С. в жалбата и поддържани от нея в съдебно заседание, както и от втория
защитник адв.Т., доводи и възражения не могат да бъдат споделени. Защитниците изтъкват
следните обстоятелства в подкрепа на изградената защитна теза:
- от страна
на първоинстанционния съд не е извършен цялостен анализ на събраните
доказателства;
- присъдата
почива на предположения и се основава изцяло на показанията на Д.Т.;
- обвинението
срещу подсъдимия за извършване на двете престъпления не е доказано по несъмнен
и безспорен начин;
- не е
установено видеоклипът да е изготвен на мобилния телефон на Д.Т., както и на
него да са заснети подсъдимия К. и пострадалата;
- районният съд неправилно е приел, че използваните във
видеозаписа обръщения : „В.“, „В.“, касаят подсъдимия К.;
- причината
за изречената от пострадалата по време на скандала между подсъдимия и нейния
баща реплика : „Тате, остави го, он не е виновен“ е неправилно интерпретирана
от първоинстанционния съд;
- налице са
съществени противоречия в показанията на св.Д. Т., които не са обсъдени от
страна на районния съд.
Тези
твърдения и становища не могат да бъдат подкрепени.
На първо
място, обвинението срещу подсъдимия К. за
извършване на две престъпления от общ характер е доказано по несъмнен и
безспорен начин. От показанията на пострадалата Д.Т. се установява подробно
какви действия е извършил подсъдимия К. спрямо
нея на 03.05.2011г. Действително, както бе посочено по-горе, едно от
твърденията й – относно използването на белезници, е недостоверно. Но това
обстоятелство не хвърля съмнение върху обективността на показанията й като цяло,
още повече, и както бе отбелязано по – горе, те се подкрепят от изложеното в
експертните заключения на в.л.Д. и П.. А именно – както от констатираните от
експертите при прегледа на видеофайла реплики, така и от свалените
фотоизображения.
Не съществува
каквото й да е съмнение, че лицето, осъществило действията с Д.Т. и заснело
видеоклипа, е подсъдимият И.К.. В подкрепа твърденията на пострадалата могат да
бъдат изложени и следните факти : двамата към този период от време са имали
интимна връзка, Т. се е опитала да преустанови действията, обръщайки се по име
към дееца : „В.“, „В.“, и не на последно място – подсъдимият сам е признал пред
майката на пострадалата, че лично е заснел клипа.
От друга
страна, както вече бе посочено, първоинстанционният съд е извършил задълбочен
анализ на събраните доказателства и е достигнал до законосъобразни изводи
относно предмета на доказване. Обжалваната присъда не почива на предположения, а
е надлежно мотивирана. Що се отнася до отправената от Д.Т. реплика : „Тате,
остави го, той не е виновен“, то от нейните показания е видно, че същата е
имала предвид разпространяването на видеоклипа, а не авторството на записаните
на него действия.
Както бе
посочено в началото на изложението, през м.юни 2017г. по първоинстанционното
производство е определен нов съдия – докладчик, като съдебното следствие е
започнало отначало. Свидетелите по делото са разпитвани основно през 2018г.,
т.е. 7 години след извършване на деянията. Нормално е в показанията им,
включително и в тези на св.Д. Т. да има пропуски, несъответствия и противоречия. Окръжният съд
намери за необходимо и извърши допълнителен анализ на показанията на част от
свидетелите - И.К., Д. и Д. Т..
Що се отнася до изразените от защитата резерви по отношение изложеното в
експертното заключение на в.л.Д. становище, че видеофайлът съдържа
видими насилствени блудствени действия / принудителен орален секс/, извършвани
от лице от мъжки пол, голо с пълно телосложение, възседнало лице от женски пол,
Окръжният съд намира, че този извод на в.л. не се отразява на обективността на
неговото заключение и отразява личното възприятие на експерта от
възпроизвеждането на записа.
Още повече – защитата набляга и приема безусловно друг от изводите на
експерта - че лицето от мъжки пол е с пълно телосложение, в подкрепа на
защитната теза, че подсъдимият не е автор на деянията, доколкото същият е със
слабо такова.
Въззивният
съд се солидаризира напълно с извода на районния такъв, че с действията си
подсъдимия К. е осъществил от обективна и субективна страна две престъпления –
по чл.150 ал.1 и по чл.159 ал.4 вр.ал.1 пр.1 / ред ДВ, бр.38/ 2007/ НК, като по
отношение на второто деяние е приложима разпоредбата на чл.2 ал.2 НК, доколкото
след внасяне на обвинителния акт е настъпила законодателна промяна в чл.159
ал.4 НК – с ДВ бр.74 от 26.09.2015г. От обективна страна е налице, на първо
място, извършване на действия с цел удовлетворяване на полово желание без
съвкупление, по отношение на лице, навършило 14 – годишна възраст, като е
употребил за това сила – седнал върху раменете й, като я притискал към леглото
с коленете си, извъртал главата й и я скубел за косата. Налице е и създаване от
негова страна на порнографски материал, като за това е използвано лице,
ненавършило 18 – годишна възраст. Записаният от К. видеоклип е именно
порнографски материал по смисъла на чл.93 т.28 НК, доколкото по естеството си е
неприличен, неприемлив и несъвместим с обществения морал материал, чието
съдържание изобразява извършените лично от него реални блудствени действия.
За разлика от
първоинстанционния съд, въззивният такъв намери че прилагането на сила от
страна на подсъдимия по отношение на Т. не се е изразило в използването на
белезници за заключване на ръцете й зад гърба, както и в събарянето й на
леглото. По отношение на първото обстоятелство вече въззивният съд изложи
съображения по – горе, като не са събрани в хода на производството
доказателства подсъдимият да е събарял Т. на леглото. Напротив, установява се
че тя е лежала на същото.
От субективна
страна е налице пряк умисъл при извършването и на двете престъпления – К. е
съзнавал общественоопасния характер на деянията, предвиждал е настъпването на
общественоопасните им последици и го е
искал. Съзнавал е много добре, че осъществява с пострадалата Д.Т. блудствени
действия – с цел удовлетворяване на полово желание без съвкупление, че същата е
навършила 14 – годишна възраст, както и че това е сторено противно на волята й
чрез употребата на сила. Съзнавал е също така, че записвайки с мобилния телефон
на Т. видеоклип на осъществяваните блудствени действия, създава порнографски
материал.
Извън
горепосочените съображения, на досъдебното производство и при разглеждане на
делото от страна на първоинстанционния съд не са допуснати отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на
присъдата. За да постанови своя акт, районният съд е събрал в пълнота
необходимите доказателства и ги е анализирал обстойно, като с изключение на
горепосочените обстоятелства : относно показанията на св.К., Д. и Д. Т., е достигнал
до верни и законосъобразни изводи относно фактическата обстановка при спазване
изискванията на НПК.
При индивидуализиране наказанията на подсъдимия,
Районният съд е обсъдил и съпоставил обстоятелствата по чл.54 НК, като е
констатирал наличието на няколко смекчаващи и едно отегчаващо отговорността обстоятелства. А
именно – младата възраст на К. към момента на извършване на деянията, добросъвестното
му процесуално поведение, добрите му характеристични данни и продължителността
на наказателното производство, съответно – обремененото му съдебно минало. След
преценка на тези обстоятелства, при условията на чл.54 НК и при превес на
смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, първоинстанционният
съд е наложил на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години
за извършване на престъплението по чл.150 ал.1 НК, както и наказания „лишаване
от свобода“ за срок от 10 месеца и „глоба“ от 1000 лв – за извършване на това
по чл.159 ал.4 вр.ал.1 пр.1 НК. Изрично е посочено от страна на районния съд,
че в конкретния случай не е налице хипотезата на чл.55 НК, както и че с оглед
на осъждания, предхождащи извършването на престъпленията, по отношение на К. не
може да се приложи разпоредбата на чл.66 ал.1 НК.
По реда на чл.23 ал.1 НК районният съд
е наложил на подсъдимия най – тежкото от двете наказания „лишаване от свобода“,
а именно това за срок от 2 години, като
е постановил същото да бъде изтърпяно при първоначален режим „строг“. Намерил
е, че не следва да бъде прилагана разпоредбата на чл.24 НК, като основание
чл.23 ал.3 НК към определеното най – тежко наказание е присъединено и
наказанието „глоба“ от 1000лв.
Същевременно, предвид обстоятелството,
че в хода на наказателното производство подсъдимият е бил задържан под стража,
а впоследствие мярката му за неотклонение е променена в „домашен арест“, при
условията на чл.59 НК е приспаднато това време.
Освен това, доколкото двете
престъпления за извършени в определения по нохд 17/2011г. на РС Дупница
изпитателен срок, на основание чл.68 ал.1 НК наложеното наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 3 месеца е приведено в изпълнение.
Правилно и законосъобразно от страна на
районния съд е преценено, че в конкретния случай разпоредбата на чл.66 ал.1 НК
е неприложима, че следва да се приспадне времето, през което К. е бил с мярка
за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“, както и че на
основание чл.68 ал.1 НК следва да се приведе в изпълнение отложеното му по нохд
17/2011г. наказание.
За разлика от РС Дупница, Окръжният съд
намира че по отношение на подсъдимия К. са налице условията на чл.55 ал.1 НК,
по следните съображения:
По начало, районният съд правилно е
индивидуализирал всички смекчаващи отговорността на К. обстоятелства - младата му
възраст към момента на извършване на деянията, добросъвестното му процесуално
поведение, добрите му характеристични данни и продължителността на
наказателното производство. Но от страна на въззивния съд следва да бъде
извършена нова и допълнителна преценка на последното от тях, с оглед на факта
че обжалваната присъда е постановена на 18.01.2019г.
Към настоящия момент от извършване на
деянията е изминал срок, по – дълъг от 10 години, който надвишава разумния
такъв за разглеждане на делото. Действително, в хода на първоинстанционното
производство поради пенсиониране на досегашния е определен нов съдия –
докладчик и делото е започнало отначало. С решение на САС от 04.06.2020г. е
отменено въззивно решение на друг състав на ОС Кюстендил и делото е върнато за
ново разглеждане от стадия на второинстанционно съдебно производство. И макар
общо 11 пъти неявяването на защитника на подсъдимия по уважителни причини да е
представлявало пречка за даване ход на делото от първоинстанционните състави,
следва да се приеме че продължителността на наказателното производство не се
дължи на процесуалното поведение на К.. А тази продължителност е самостоятелно
основание за прилагане хипотезата на чл.55 ал.1 НК, като компенсация за
допуснатото нарушение на правото му на справедлив процес.
Предвид това, Окръжният съд приема че
по отношение на И.К. са налице многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, при които и най – леките, предвидени в закона наказания, се
оказват несъразмерно тежки. С оглед на това, наказанията му за извършване на
престъпленията по чл.150 ал.1 и по чл.159 ал.4 вр.ал.1 пр.1 / ред ДВ, бр.38/
2007/ НК следва да бъдат определени по реда на чл.55 ал.1 т.1 и т.2 б.б НК,
като се определи наказание под най – ниския предел за извършването на първото
от тях и лишаването от свобода се замени с пробация – за извършване на второто.
Освен това, при условията на чл.55 ал.3 НК, въззивният съд намери че не следва
да се налага по – лекото наказание „глоба“, което разпоредбата на чл.159 ал.4 НК предвижда наред с наказанието „лишаване от свобода“.
За извършването на престъплението по
чл.150 ал.1 НК на подсъдимия следва да бъде наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 1 година и 3 месеца, а за извършване на това по чл.159 ал.4
вр.ал.1 пр.1 НК – наказание „пробация“ с определяне на пробационна мярка
„задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност 2 пъти седмично, за
срок от 1 година. По реда на чл.23 ал.1 НК следва да бъде наложено най –
тежкото от двете наказания, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 1 година
и 3 месеца, като не се налага увеличаване на същото по реда на чл.24 НК.
Същевременно, доколкото К. е бил
осъждан, това наказание следва да бъде изтърпяно при първоначален режим „общ“ в
съответствие с чл.57 ал.1 т.3 вр.т.2 б.в. ЗИНЗС, доколкото сборът от двете
наказания „лишаване от свобода“ / наложеното и отложеното/ не надвишава 2
години.
От друга страна, доколкото прилагането
на сила от страна на подсъдимия по отношение на Т. не се е изразило в
използването на белезници за заключване на ръцете й зад гърба, както и в
събарянето й на леглото, които обстоятелства са част от повдигнатото срещу К.
обвинение, същият следва да бъде оправдан по тази част от него. Доколкото
оправдаването е частично – по отношение на отделен елемент от изпълнителното
деяние, това може да бъде сторено с въззивното решение.
Предвид гореизложеното, въззивният съд
намира че обжалваната присъда следва да бъде изменена, като при определяне
наказанията на подсъдимия К. се приложи разпоредбата на чл.55 ал.1 НК – с
налагане на наказания „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 3 месеца,
както и „пробация“ за срок от 1 година, съответно се наложи най – тежко от
двете наказания и се определи режим на изтърпяване „общ“. В частта относно
приложението на чл.23 ал.3 НК, както и относно горепосочените две хипотези на
приложена сила, присъдата следва да бъде отменена, съответно с постановяване на
частично оправдаване.
В останалата си част присъдата следва
да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна, доколкото не са налице
причини за отмяна или изменяне.
Предвид изменянето и частичното
отменяне на присъдата, които не се отразяват на обстоятелствата по чл.189 ал.3 НПК, подсъдимият К. следва да бъде осъден да заплати сторените на въззивното
производство разноски – общо 257.13 лв по сметка на ОС Кюстендил.
С оглед на
това и на основание чл.334 т.3 вр.чл.337 ал.1 т.1 НПК Окръжният съд
Р Е Ш И
:
ИЗМЕНЯ присъда № 5 от 18.01.2019г.,
постановена по нохд 159/ 2014г. по описа на Районен съд Дупница, като определя
наложените на подсъдимия И.М.К. наказания при условията на чл.55 ал.1 т.1, т.2
б.б и ал.3 НК, като:
НАМАЛЯВА размера на
наложеното наказание „лишаване от свобода“ за извършване на престъпление по
чл.150 ал.1 НК от 2 години на 1 година и 3 месеца.
ЗАМЕНЯ наложеното наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца за извършване на престъпление по чл.
чл.159 ал.4 вр.ал.1 пр.1 / ред ДВ, бр.38/ 2007/ НК с наказание „пробация“, като
определя пробационна мярка „задължителна регистрация по настоящ адрес“ с
периодичност 2 пъти седмично, за срок от 1 година.
НЕ НАЛАГА по – лекото,
предвидено в чл.159 ал.4 НК наказание „глоба“.
На основание чл.23 ал.1 НК
НАЛАГА на И.М.К. най – тежкото от двете
наказания, а именно – „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 3 месеца.
На основание чл.57 ал.1 т.3
вр.т.2 б.в. ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ първоначален
режим на изтърпяване „общ“.
ПРИЗНАВА подсъдимия И.М.К. за
НЕВИНЕН в това да е извършил блудствените действия чрез заключване ръцете на
пострадалата Д.Т. зад гърба й с белезници и чрез събарянето й на леглото,
поради което го ОПРАВДАВА по тази част от повдигнатото срещу него обвинение.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в
останалата й част.
ОСЪЖДА И.М. К. да заплати по сметка на ОС Кюстендил в
полза на бюджета на съдебната власт сторените на въззивното производство
разноски – 257.13 лв за експертизи и 5 лв д.т. за издаване на изпълнителен
лист.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на протестиране и обжалване.
На основание чл.340 ал.2
пр.2 НПК да се съобщи писмено на страните, че решението е изготвено.
Председател :
Членове : 1. 2.