Р Е Ш
Е Н И Е
№ 219
гр. Перник, 24.06.2020 г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р ОД А
Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно
заседание на трети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ивайло Иванов
ЧЛЕНОВЕ: Слава Георгиева
Силвия Димитрова
при съдебния
секретар Наталия Симеонова и с участието на прокурор Бисер Ковачки от Окръжна
прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Силвия Димитрова КАНД №
166 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на община
Перник, представлявана от кмета С.В., срещу Решение № 834/30.12.2019 г.,
постановено по АНД № 1542/2019 г. на Районен съд – Перник, с което е потвърдено
Наказателно постановление № 25-А-15/26.08.2019 г. на ****а на РИОСВ – Перник, с
което на основание чл.200, ал.1, т.6 от Закона за водите, на жалбоподателя е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1000 лева за
извършено нарушение по чл.48, ал.1, т.3 от ЗВ.
Касаторът счита постановеното от районния съд
решение за неправилно и незаконосъобразно, постановено в несъответствие с
материалния закон и в нарушение на процесуалните правила. Твърди, че изводите
на съда са базирани на неправилно интерпретиране на фактите. Сочи, че битовата
канализация ф 200 мм, дъждовна канализацията, напорния водопровод и питейния
водопровод на селище „Делта хил“ в землището на с. Кладница, община Перник, са
предадени за ползване и експлоатация на „Водоснабдяване и канализация“ ООД –
гр. Перник, поради което именно то е лицето, задължено да следи за
съответствието на заустваните в р. Маниш отпадъчни води с изискванията на
Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в
повърхностни води № 43150004/01.02.2019 г. Моли за отмяна на решението, както и
на потвърденото с него наказателно постановление.
В съдебно заседание, редовно призован, се
представлява от ст. юрисконсулт А.А., която поддържа жалбата и направеното с
нея искане.
Ответникът по касационната жалба РИОСВ – Перник -
редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище.
Представителят на Окръжна прокуратура - Перник
дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Пледира за оставяне в
сила на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
Административен съд – Перник, като прецени събраните по делото
доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл.218
от АПК, след съвещание, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в
срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 АПК, за която решението е неблагоприятно и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт. За установяване на касационните основания не се представят писмени
доказателства.
Оспореното решението на районния съд е валидно и допустимо, като
постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима
жалба.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по
следните съображения:
На 17.04.2019
г. служители на РИОСВ – Перник и ИАОС провели емисионен контрол върху
състоянието на отпадъчните води, формирани от дейността на канализационната
система на селище „Делта хил“ в землището на с. Кладница. Взели съставна водна
проба от Пункт № 1 – ревизионна шахта след ПСОВ, за което изготвили Протокол за
вземане на извадка от води № 826/17.04.2019 г. и № 827/17.04.2019 г. Извършили
анализ на същата и отразили резултатите в Протокол за формиране на проба в
лабораторни условия № 828/17.04.2019 г. на ИАОС. При преглед и съпоставка на
стойностите в протоколите установили отклонение и превишение по 3 /три/
показателя, определени като индивидуални емисионни ограничения /ИЕО/, съгласно
издаденото Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни
води в повърхностни води № 43150004/01.02.2019 г., а именно: неразтворени
вещества: резултат от изпитване – 36 mg/dm3 при ИЕО - 35 mg/dm3; ХПК: резултат
от изпитване – 146 mg/dm3 при ИЕО – 125 mg/dm3; БПК5: резултат от изпитване –
86 mg/dm3 рли ИЕО – 25 mg/dm3. За извършените действия, освен горепосочените
протоколи, били изготвен и Протокол за проверка № 17/17.04.2019 г. на РИОСВ –
Перник. Предвид обстоятелството, че Разрешително № 43150004/01.02.2019 г. било
издадено на община Перник, като собственик на канализационната система, и като
счели, че констатираното съставлява административно нарушение по чл.48, ал.1,
т.3 от ЗВ срещу титуляра на разрешителното било образувано
административнонаказателно производство със съставянето на АУАН № 15/2019 г.
Актът бил предявен на надлежно упълномощено от община Перник лице: Л.С.Д.,
която го подписала без възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН постъпили
такива, входирани под № 19/СЛУ-4588-1 от 20.06.2019 г. Те обаче не били уважени
и ****ът на РИОСВ – Перник, в качеството си на административнонаказващ орган,
издал срещу община Перник Наказателно постановление № 25-А-15/26.08.2019 г., с
което на основание чл.200, ал.1, т.6 от Закона за водите, й наложил имуществена
санкция в размер на 1000 лева за нарушението, квалифицирано като такова по
чл.48, ал.1, т.3 от ЗВ.
Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд – Перник.
Спорът е разгледан в производството по АНД № 1542 по
описа на съда за 2019 г.
При така установената фактическа обстановка, решаващият съд е приел,
че актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са съставени от компетентни органи и отговарят на изискванията на
чл.42 и чл.57 от ЗАНН за форма и съдържание. Счел е, че при провеждане на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Изложил е, че отразената в АУАН фактическа обстановка
се установява от събраните в хода на съдебното следствие доказателства и е
направил извод, че тя субсумира състава на нарушението по чл.200, ал.1, т.6 от
ЗВ, във вр. чл.48, ал.1, т.3 от ЗВ. Посочил е, че наложеното административно
наказание е правилно определено по вид и размер и съответства на предвидените
за съответното нарушение. С постановения от него акт съдът е счел наказателното
постановление за правилно и законосъобразно и го е потвърдил.
Настоящият касационен състав на Административен съд - Перник намира,
че обжалваното решение е постановено от надлежно сезиран компетентен съд, в
рамките на правомощията му, по отношение на акт, който подлежи на съдебен
контрол, поради което е валидно и допустимо.
Решението е и законосъобразно.
При спазване принципите на чл.13 и чл.14 от НПК, във вр. с чл.84 от ЗАНН, районният съд правилно е установил фактическата обстановка. Събрал е
писмени и гласни доказателства, относими към всички обстоятелства, предмет на
доказване по делото. Изводите са формирани след обективно, всестранно и пълно
обсъждане на приобщения доказателствен материал в неговата съвкупност. При
разглеждането на делото не са допуснати нарушения на процесуалните правила.
Не се споделят възраженията на касационния жалбоподател за неправилно
приложение на закона. Правилно районният съд е приел, че не са допуснати
съществени процесуални нарушения при образуване на административнонаказателното
производство и налагане на административното наказание.
С оглед установената в хода на съдебното следствие фактическа
обстановка, правилно районният съд е приел, че касаторът следва да отговаря за
извършено нарушение по чл.48, ал.1, т.3 от ЗВ. Същевременно, правилно
приложената санкционна разпоредба на чл.200, ал.1, т.6 от ЗВ предвижда имуществена санкция от 1000 лв. до
5000 лв. за лице, което изхвърли отпадъчни води във водните обекти и
канализационната система, като наруши емисионните норми и изисквания.
Следователно по смисъла на чл.200, ал.1, т.6 от Закона за водите за нарушаване на емисионните норми се счита неспазването на
определените в разрешителното за заустване индивидуални емисионни ограничения.
Съгласно чл.48, ал.1, т.3 от ЗВ титулярите на разрешителни имат задължение да
поддържат необходимото качество на водата в съответствие с нормативните
изисквания и условията на разрешителните. В настоящия случай от установената от
решаващия съд фактическа обстановка следва, че касационният жалбоподател, който
е именно такъв титуляр, тъй като нему е издадено Разрешително № 43150004/01.02.2019
г., не е спазил определените в последното индивидуални емисионни ограничения,
допускайки отклонение и превишение по 3 /три/ показателя.
Не се споделя основния аргумент в касационната жалба, свързан с
авторството на деянието. В тази връзка районният съд е изложил подробни мотиви,
които се възприемат изцяло от касационната инстанция и не следва да се
преповтарят.
Не се споделя и възражението, че в наказателното постановление не е
посочена дата на извършване на деянието, тъй като същата е пряко и нееднозначно
изводима от изложението в обстоятелствената част – проверката е извършена на
17.04.2019 г., на същата дата е взета съставна водна проба от Пункт № 1 –
ревизионна шахта след ПСОВ, което е отразено в протокол, изготвен на 17.04.2019
г., на същата дата е извършен анализ на пробата и е направено сравнение
/съпоставка/ на показателите, респ. нарушението е извършено и установено на
една и съща дата.
С оглед на всичко изложено по-горе,
настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на
съдебното производство. Правилно е приложен материалния закон и наложеното
административно наказание е законосъобразно и справедливо. Не са налице
релевираните в касационната жалба касационни основания за отмяната му. Затова и
на основание чл.221, ал.2 от АПК същото следва да бъде оставено в сила.
Никоя от страните не е направила искане за присъждане на
разноски, поради което произнасяне по този въпрос не се дължи.
Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 834/30.12.2019 г.,
постановено по АНД № 1542/2019 г. на Районен съд – Перник.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2. /п/