РЕШЕНИЕ
№ 99
гр. Пловдив, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело
№ 20215300502754 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано по подадени две жалби-въззивна и частна,от Н. ЛЮБ.
ПР.,ЕГН-********** и СТ. АНТ. К.,ЕГН- ********** чрез пълномощника им адв.Б.З..
С въззивната жалба се атакува решение № 1219/19.07.21г.,постановено по гр.д.
№11419 по описа на ПдРС,3-ти гр.с.,с което на осн.чл.32,ал.2 от ЗС е разпределено между
КР. АНДР. АТ.,ЕГН-**********,ХР. ОВ. ИВ.,ЕГН-**********,СТ. АНТ.
К.,ЕГН-**********,Н. ЛЮБ. ПР.,ЕГН-********** и ЕК. ЛЮБ. ПР.,ЕГН-**********,всички
от гр.Пловдив,****,ползването на съсобствената стопанска постройка с площ от 12 кв.м.,
разположена в югоизточната част на Поземлен имот с идентификатор № 56784.523.818 по
КК и КР на гр. Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК,
находящ се в гр. Пловдив,ул. ****, с площ от 363 кв.м., съгласно скица проект - Вариант
втори от СТЕ на вещо лице В.К.,както следва: -за КР. АНДР. АТ. и ХР. ОВ. ИВ. частта,
посочена като дял I,колорирана в червено, с площ от 2,96 кв.м., от скица проект към
СТЕ,ограничена с букви А-Б-И-Л-М-А; - за ЕК. ЛЮБ. ПР. частта,посочена като дял II,
колорирана в синьо,с площ от 1,34 кв.м., от скица проект към СТЕ, ограничена с букви Б-В-
З-И-Б,като частта от постройката,колорирана в зелено с площ от 0,56 кв.м. на скицата проект
към СТЕ,ограничена с букви И-З-К-Л-И остава за общо ползване на Дял I и Дял II. - за СТ.
АНТ. К., и Н. ЛЮБ. ПР. частта,посочена като дял III,колорирана в оранжево,с площ от 4,86
кв.м., от скица проект към СТЕ,ограничена с букви Г-Д-Е-Ж-Г.
1
Жалбоподателите Н. ЛЮБ. ПР. и СТ. АНТ. К. считат на първо място решението за
нищожно поради нарушение на чл.9 от ЗСВ с твърдение за нарушаване принципа на
случайно разпределение на първоинстанционното дело,съответно постановяване на същото
в незаконен състав.На второ място намират обжалваното решение за недопустимо поради
липса на правен интерес у ищците от предявяване на иска и нередовност на исковата
молба.На следващо място се излагат съображения за неправилност на решението.Иска се
отмяната на атакувания съдебен акт и вместо него постановяване на друг,с който да се обяви
нищожността на решението,респ.същото да се обезсили като недопустимо,респ.да се
отхвърли предявената искова претенция.Претендират се разноски.
С въззивната частна жалба,подадена от същите жалбоподатели,се обжалва
разпореждане от 18.08.21г.на същия съд и състав,постановено по същото дело,с което е
разпоредено издаване на изпълнителен лист „съгласно осъдителния диспозитив“ на
решението.Частните жалбоподатели намират разпореждането за неправилно и
необосновано,тъй като решението не е влязло в законна сила,нито подлежи на
предварително изпълнение.Иска се отмяната му и постановяване на друго,с което искането
за издаване на изп.лист да се остави без уважение.Претендират се разноски по частната
жалба.
Въззиваемите КР. АНДР. АТ.,ЕГН-********** и ХР. ОВ. ИВ.,ЕГН-********** чрез
пълномощника си адв.К.А. изразяват становище за недопустимост на въззивната жалба като
просрочена,респ.за неоснователност на същата по съображения,изложени в писмен
отговор.По отношение на частната жалба считат същата за основателна,а атакуваното
разпореждане за неправилно,тъй като решението не е влязло в законна сила.
Въззиваемата ЕК. ЛЮБ. ПР.,ЕГН-********** не е взела становище по жалбите.
Въззивната и частната жалби са подадени от надлежна страна,която имат правен
интерес да обжалва постановеното решение/разпореждане.Съдът не намира за просрочена
въззивната жалба,както твърдят въззиваемите А. и и И..Същата е подадена по пощата в
законоустановения двуседмичен срок от съобщаването на решението,което е видно от
пощенското клеймо на приложения по делото плик,с който е изпратена жалбата.Тя е в срока
по чл.259 от ГПК,отговаря на изискванията по чл.260 и 261 от ГПК,поради което е
допустима,както е допустима и подадената частна жалба.
При разглеждането на въззивната жалба по същество ПдОС намира за установено
следното:
Предявен е от КР. АНДР. АТ. и ХР. ОВ. ИВ. иск с правно основание чл.32,ал.2 от ЗС
против Н. ЛЮБ. ПР., ЕК. ЛЮБ. ПР. и СТ. АНТ. К..
По делото се установява от представените доказателства,че ищците са собственици
при режим на СИО на 1/3 идеална част от поземлен имот с идентификатор 56784.523.818 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Пловдив,с адрес: гр.Пловдив,ул. ****
по силата на Договор за продажба на недвижим имот и учредяване на право на ползване от
25.10.2007г.,договор за продажба на недвижим имот от 22.05.2008г., нотариален акт за
2
собственост върху недвижим имот, придобит по давност от 26.08.2008г.Ответникът С.А. К.
се легитимира като собственик на 1/3 идеална част от поземления имот въз основа на
договор за замяна на недвижим имот от 05.06.1978г.,а ответниците Н. ЛЮБ. ПР. и Е.Л. П. са
собственици при равни права на другата 1/3 идеална чат от процесния недвижим имот въз
основа на констативен нотариален акт от 05.11.2019 г.
Твърди се в исковата молба,че в югоизточната част на ПИ се намирала обща
стопанска постройка с приблизителна площ 12 кв.м.,която се ползвала от С.А. К. и Н.Л.
Пъртева и се състояла от две стопански помещения,обединени в обща
обемно-пространствена структура като една сграда.На основание чл.92 от ЗС ищците
твърдят,че били собственици при условията на СИО на 1/3 идеална част от процесната
стопанска постройка, С.К.-на 1/3 идеална част от същата,а Н. ЛЮБ. ПР. и Е.Л. П. били
собственици при равни права на другата 1/3 идеална част.Ищците отправили писмена
покана към ответниците да им заплащат обезщетение за това, че са били лишени от
ползването на същите,предявен бил и граждански иск с такъв предмет.И двете помещения
били изцяло запълнени от дърва за огрев и стари вещи на ответниците С.К. и Н.П..Твърди
се,че страните не постигнали съгласие по отношение на ползването на общата стопанска
постройка.Поискано е разпределение на ползването на стопанската постройка съобразно
квотите на страните в собствеността.
Ответниците ЕК. ЛЮБ. ПР., Н. ЛЮБ. ПР. и СТ. АНТ. К. са изразили становище за
недопустимост и неоснователност на предявения иск.Твърдят,че ищците пребивавали в
Англия през 11 месеца от каледнарната година.Не отричат,че в двора на процесния
недвижим имот е построена стопанска постройка,която се ползва от ответниците,но
считат,че упражняват владение върху цялото дворно място и с построяването на стопанската
постройка отричат владението на ищците.
По делото е изготвена СТЕ с в.лице В.К.,с която се предлагат два варианта за
разпределение ползването на процесната постройка,оформени в две скици.Разпитани са
двама свидетели-В.Г.,сестра на ищцата К.А. и Т.А.
Районният съд е приел въз основа на представените писмени доказателства,че
ищците са собственици на 1/3 идеална част от поземления имот,в който е построена
стоп.сграда,ответникът С.К. притежава също 1/3 идеална част,ответниците П. също имат
общо 1/3 идеална част, или по 1/6 идеална част за всяка от тях.Прието е,че процесната
стопанска постройка с площ от 12 кв.м. е построена в съсобствения между страните
поземлен имот,като за построяването й не е учредявано право на строеж по отношение на
някой от съсобствениците или в полза на трето лице.При това положение според
първостепенният съд следва да намерят приложение общите правила на
приращението.Съгласно чл.92 от ЗС собственикът на земята е собственик и на постройките
и насажденията върху нея, освен ако е установено друго,като под „установено друго“ се има
предвид учредяване на вещно право на строеж в полза на лице, което не е собственик
(изцяло) на земята.Съдът е намерил за недоказани възраженията на ответниците,че те са
изключителни собственици на земята поради упражнявано от тях в продължение на повече
3
от 10 години давностно владение,като по този начин са придобили и цялата процесната
постройка.Това не се установявало от показанията на св.Аргиров,според който ответниците
К. и П. са полагали грижи за поземления имот,като са го поддържали, засаждали са цветя.Не
се установило обаче тези ответници да са противопоставяли намерението си да своят и
чуждите идеални части както пред праводателите на ищците,така и пред самите ищци след
като те са придобили имота през 2007г.Изводът на районния съд е,че не се доказва по
делото ответниците да са своили чуждите идеални части и по този начин да са станали
изключителни собственици и на притежаваната от ищците 1/3 идеална част.
Съдът е изложил мотиви защо приема за по-удачен втория вариант от СТЕ за
разпределение на ползването на постройката,които изцяло се споделят и от настоящата
инстанция.В този смисъл същата не възприема доводите,изложени във въззивната жалба,че
този начин на разпределение на ползването е фактически необосновано и въвежда хаос в
използването на постройката.В допълнение въззивната инстанция намира,че при налични
две врати за двете помещения и четири дяла,достъпът до помещенията без част за общо
ползване,(както предвижда вариант 1),би бил затруднен с оглед влошените отношения
между ищците и ответниците.Предпочетеният от ПдРС втори вариант от заключението
предвижда площ за общо ползване между дял първи,предоставен на ищците и дял
втори,предоставен на Е.П.,докато при дял трети и четвърти,предоставени на ответниците
Н.П. и С.К.,такава площ за общо ползване не се предвижда предвид добрите съседски
отношения между двамата.
Във въззивната жалба се излагат съображения за нищожност на обжалваното
решение,тъй като по-голямата част от водените между страните дела се разглеждали от
един и същи районен съдия,с което се нарушавало разпределението на делата на случаен
принцип,а това означавало,че е налице незаконен състав на съда,обуславящ нищожност на
атакувания съдебен акт.Не се доказва по никакъв начин да не се спазва разпределението на
делата на случаен принцип.Не се представят доказателства в тази насока,включително
посочената в жалбата справка от председателят на районния съд.
Решението не е недопустимо поради отказа на първостепенния съд да спре
производството по делото до приключване на гр.д.№ 14950/20г.,което било преюдициално
спрямо настоящото,доколкото негов предмет са собственическите права на ищците върху
поземления имот,в който е построена процесната стопанска постройка.По този въпрос
районният съд в решението си е изложил подробно и задълбочено защо е оставил без
уважение искането за спиране на делото,като е цитирал и съдебна практика в тази
насока,както и защо дължи произнасяне по въпроса за правото на собственост по отношение
на постройките,като тези изводи на съда напълно се споделят и от настоящата инстанция.
Атакуваното решение не е недопустимо и на другото изтъкнато в жалбата
основание-липса на правен интерес на ищците от предявяване на иска.Доводите на
жалбоподателите са,че било недопустимо предявяването на иск по чл.32,ал.2 от ЗС,когато
ищеца не притежавал повече от половината от собствеността.Цитирано е в този смисъл
тълкувателно решение № 13/12г.,постановено по т.д.№ 13/12г.на ОСГК на ВКС,чиито
4
постановки обаче са превратно тълкувани от жалбоподателите.С това тълкувателно
решение е прието,че е допустимо да се иска разпределение ползването на съсобствена вещ
по реда на чл.32,ал.2 от ЗС и от съсобственик, притежаващ сам повече от половината от
общата вещ,а не само от такъв съсобственик.
Не са допуснати твърдените в жалбата нарушения на съдопроизводствените
правила,като районният съд правилно и аргументирано е отказал доказателствено искане на
ответниците досежно извършване на оглед на имота.
Предвид изложеното настоящата инстанция намира подадената въззивна жалба за
неоснователна,а атакуваното решение-за правилно и законосъобразно,което като такова
следва да се потвърди.
Относно частната жалба:
Настоящата инстанция намира същата за основателна.
Подадена е молба от ищцата КР. АНДР. АТ. от 17.08.21г.за издаване на изпълнителен
лист за изпълнение на постановеното по делото решение.С атакуваното разпореждане от
18.08.21г.ПдРС е приел,че решението е влязло в сила и е разпоредил да се издаде изп.лист
съгласно осъдителния диспозитив на същото.Към момента на постановяване на това
разпореждане обаче,(както и към момента) решението не е било влязло в законна сила,като
ответниците са получили съобщението за изготвянето му на 23.08.21г.,т.е. към момента на
постановяването на разпореждането дори не е започнал да тече срокът за обжалване на
решението.За да се издаде изпълнителен лист,решението следва да подлежи на изпълнение,а
това означава то да е влязло в сила или да подлежи на предварително изпълнение.В случая
не е налице нито една от двете хипотези,поради което разпореждането е незаконосъобразно
и като такова следва да се отмени,а издаденият изпълнителен лист-да се обезсили.
По разноските:
С оглед изхода на спора по отношение на въззивната жалба разноски следва да се
присъдят на въззиваемите,които са ги претендирали в размерите,които са доказани.Разноски
са претендирани от въззиваемите КР. АНДР. АТ. и ХР. ОВ. ИВ. в размер на по 500лв.,видно
от представените ДПЗС,или общо 1000лв.за двамата,които следва да се осъдят да заплатят
жалбоподателите.
По отношение на частната жалба,доколкото същата е основателна,разноски се дължат
от въззиваемите по частната жалба на частните жалбоподатели в размер на по 300лв.за
всеки от двамата,или в общ размер на 600лв.съгл.представените ДПЗС,както и сумата от
15лв.за ДТ.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1219/19.07.21г.,постановено по гр.д.№11419 по описа
на ПдРС,3-ти гр.с., с което на осн.чл.32,ал.2 от ЗС е разпределено между КР. АНДР.
АТ.,ЕГН-**********,ХР. ОВ. ИВ.,ЕГН-**********,СТ. АНТ. К.,ЕГН-**********,Н. ЛЮБ.
ПР.,ЕГН-********** и ЕК. ЛЮБ. ПР.,ЕГН-**********,всички от
гр.Пловдив,****,ползването на съсобствената стопанска постройка с площ от 12 кв.м.,
разположена в югоизточната част на Поземлен имот с идентификатор № 56784.523.818 по
КК и КР на гр. Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК,
находящ се в гр. Пловдив,ул. ****, с площ от 363 кв.м., съгласно скица проект - Вариант
втори от СТЕ на вещо лице В.К.,неразделна частот решението,както следва: -за КР. АНДР.
АТ. и ХР. ОВ. ИВ. частта, посочена като дял I,колорирана в червено, с площ от 2,96 кв.м., от
скица проект към СТЕ, ограничена с букви А-Б-И-Л-М-А; - за ЕК. ЛЮБ. ПР.
частта,посочена като дял II, колорирана в синьо,с площ от 1,34 кв.м., от скица проект към
СТЕ,ограничена с букви Б-В-З-И-Б,като частта от постройката,колорирана в зелено с площ
от 0,56 кв.м. на скица проект към СТЕ, ограничена с букви И-З-К-Л-И остава за общо
ползване на Дял I и Дял II. - за СТ. АНТ. К., и Н. ЛЮБ. ПР. частта,посочена като дял
III,колорирана в оранжево,с площ от 4,86 кв.м., от скица проект към СТЕ, ограничена с
букви Г-Д-Е-Ж-Г.
ОТМЕНЯ разпореждане от 18.08.21г.на ПдРС,3-ти гр.с.,постановено по гр.д.№
11419/20г.,с което е разпоредено издаване на изпълнителен лист „съгласно осъдителния
диспозитив на решението“.
ОБЕЗСИЛВА изцяло изпълнителен лист № 457/23.08.21г.,издаден по гр.д.№
11419/20г.по описа на ПдРС,3-ти гр.с.
ОСЪЖДА Н. ЛЮБ. ПР.,ЕГН-********** и СТ. АНТ. К.,ЕГН-********** да заплатят
на КР. АНДР. АТ., ЕГН-********** и ХР. ОВ. ИВ.,ЕГН-********** сумата от
1000(хиляда)лв.,или по 500(петстотин)лв.за всеки от тях направени съдебни разноски за
адв.възнаграждение във въззивното производство.
ОСЪЖДА КР. АНДР. АТ., ЕГН-**********,СТ. АНТ. К.,ЕГН- ********** и ЕК.
ЛЮБ. ПР.,ЕГН-********** да заплатят на Н. ЛЮБ. ПР.,ЕГН-********** и СТ. АНТ.
К.,ЕГН- ********** сумата от 615 (шестотин)лв.,или по 300(триста)лв.на всеки от двамата
разноски за адв.възнаграждение и 15лв.за ДТ във въззивното производство.
Решението в частта му,с която е отменено разпореждането и обезсилен
изпълнителния лист има характер на определение и е окончателно.
В останалата му част решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7