Р Е Ш Е Н И Е
Номер 814 15.03.2017 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На двадесет и трети януари през две хиляди и седемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Величка Динкова
като разгледа
докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело номер 15059 по описа за 2016 година.
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК във вр. с
чл.403 ТЗ вр. чл.79, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Макроадванс“ АД твърди, че на 08.12.2014г. по
договор за цесия е придобил вземането на „Уни Кредит Булбанк” АД против
ответника по договор за потребителски кредит от 23.01.2014г. и анекс към него
от 03.02.2014г. Към датата на подписване на анекса непогасения от
кредитополучателя размер на задължението възлизало на 55710,85 лв. Поради
неизпълнение от страна на ответника, банката цедент била обявила договора за
предсрочно изискуем на 25.09.2014г. /тоест преди прехвърляне на вземането/.
След сключването на договора за цесия длъжникът бил уведомен за него с
нотариална покана от 13.05.2015г., връчена на 15.05.2015г. Дружеството цесионер
„Микроадванс” АД подало заявление по чл.410 ГПК, въз основа на което по гр.д.
№8274/15г. на ПРС, била издадена заповед за изпълнение за част от дължимото
вземане по кредита в размер на 24914,80 лв., срещу която ответникът възразил.
Предвид това се иска да бъде установено съществуването на вземането.
Ответникът В.К.К. оспорва наличието на договорно
правоотношение между него и банката, като твърди, че подписът под договора и
анекса не е негов. Отрича да е получавал сума в заем по този договор. Оспорва
също така, че му е връчено уведомление за извършената цесия.
Съдът намери за установено следното:
На 27.01.2009г. между ответника В.К.К. и „Уни Кредит
Булбанк“ АД бил сключен договор за кредитна карта за физически лица № ***** по силата
на който банката представила на К. кредитен лимит в размер на 60000 лева.
Уговорено било картодържателят да заплаща върху усвоената по кредита сума лихва
в размер на 1,60 % месечно /лист
110/. Договорът се сключил със
срок за ползване на лимита до 31.01.2011г. С молба от 06.01.2014г.
картодържателят К. заявил, че желае договорът за кредитна карта да бъде прекратен
и преоформен като договор за потребителски кредит за срок от четири години /
лист 112/. Видно от представеното
писмо на „Уни Кредит Булбанк“ АД от 05.12.2016г. искането на К. е било прието
от банката, като задължението по договора за кредитна карта е било
преструктурирано като договор за потребителски кредит на 23.01.2014г. /лист 107/. Сума от 55798,85 лв. е преоформена като
потребителски кредит по договор № ****** от
23.01.2014г. По силата на този договор К. се задължил да върне кредита до 23.01.2018г.
като заплаща месечни вноски съгласно погасителен план при годишен лихвен
процент от 11% и ГПР от 13,1648 % /лист
4-7/. На 03.02.2014г. бил сключен анекс към договора
за потребителски кредит с който размерът на отпуснатата сума бил определен на
55 710,85 лв. /лист 8/.
В хода на производството представителят на ответника е
оспорил истинността на договора за потребителски кредит, анекса към него и
приложения към тях погасителен план, относно подписите положени за В.К.. Във
връзка с откритото производството по чл.193 ГПК е назначена съдебно-графическа
експертиза. Според заключението на същата подписите положени срещу реквизита
„кредитополучател“ и в трите оспорени документа са изпълнение от лицето В.К.К. / лист 126/. Предвид това
съдът счита, че оспорването не е доказано, поради което трите документа
са автентични и удостоверяват изявления на ответника свързани с възникване и
изменение на правоотношението по договора за кредит.
Установява се още, че с договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 08.12.2014г. „Уни Кредит Булбанк“ АД прехвърлила на настоящия
ищец „Макроадванс“ АД портфолио от необслужвани вземания, описани в приложение
към договора, сред които било и това към ответника К. по гореописания договор
за потребителски кредит / лист
8-17/. Същото било описано под №76 в приложението и
било общ размер 60553,80 лв. /лист
16/. В изпълнение на договора за
цесия, старият кредитор упълномощил ищеца да уведоми длъжника за цесията / лист 18/.
До длъжника К. била изпратена нотариална покана, която
била връчена на 19.05.2015г. на лицето С.З.К., която, видно от представеното
удостоверение, е съпруга на ответника / лист 19 и 131/.
На 12.03.2016г. цесионерът „Макроадванс“ АД подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, по която е било
образувано приложеното дело № 8274/2015г. на Пловдивския районен съд. Била
издадена заповед за изпълнение срещу ответника за следните суми: 24914,80 лв. –
представляваща част от предсрочно изискуема главница, цялата в размер на
54550,21 лв., дължима по сключен с „Уни Кредит Булбанк“ АД договор за
потребителски кредит от 23.01.2014г. ведно със законната лихва считано от
04.07.2015г. до окончателното заплащане; 85,20 лв. разноски за удостоверяване
на подписи и връчване на нотариална покана на длъжника, както и и 1405 лв. деловодни разноски. На 11.09.2015г.
длъжникът възразил срещу заповедта.
Установява се от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, че последното плащане за погасяване на задължения по договора за
кредит е направено на 25.03.2014г. Общо към тази дата за обслужването на
кредита са заплатени 1722,42 лв. Остатъчното задължение по договора е както
следва: 54550,21 лв. дължима главница; 6003,59 лв. дължима договорна лихва и
4234,84 лв. дължима лихва за забава /лист
90/.
При така установените факти се налагат следните правни
изводи:
Установява се от писмените доказателства и
заключението на съдебно-графическата експертиза, че ответникът К. е сключил
процесния договор с „Уни Кредит Булбанк“ АД. След като е получил сумата по
кредита той дължи връщането му, както и заплащането на дължимите
възнаградителна лихва и неустойки, в случай на забава.
В §9 от подписания между страните анекс към договора
за кредит е предвидено право на банката при пълно или частично неплащане на
парично задължение по договора да отнесе непогасената част от кредита като
предсрочно изискуема.
По делото е безспорно установено от
съдебно-икономическата експертиза, че договорът не е изпълняван от страна на К.,
тъй като същият не е заплащал погасителните вноски съгласно приложения план,
като последното плащане е осъществено към 25.03.2014г. От това следва, че към
тази дата са настъпили предпоставките за възникване на предсрочна изискуемост
на вземанията на банката.
След сключването на договора за цесия, вземането е
преминало в патримониума на ответника и той се явява кредитор по него.
Съдът намира, за неоснователни възраженията на
ответника, че не са му съобщени настъпването на предсрочната изискуемост и
сключването на договора за цесия. Установява се от представената нотариална
покана, че същата е връчена на адреса на длъжника на лице, което е негова
съпруга и което се е съгласило да я приеме със задължение да я предаде. В
поканата изрично е посочено, че вземането е станало предсрочно изискуемо, както
и че е осъществено прехвърлянето му посредством цесия. По делото не се доказа
твърдението на ответника, изложено в отговора на исковата молба, че със
съпругата си не живеят на един и същи адрес и са във фактическа раздяла. Ето
защо уведомяването следва да бъде прието за редовно. Това е така, защото
уведомяването на длъжника не е незаменимо действие, като не съществува законова
забрана то да бъде осъществено по силата на упълномощаване.
С оглед изложеното съдът
намира, че предявения иск е основателен и следва да се уважи.
На осн. чл.78, ал.1 и 8 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноски за настоящото производство в
размер на 851,59 лева от които 651,59 лв. за държавни такси и депозити и 200 лв.
юрисконсултско възнаграждение. За
заповедното производство разноските следва да се определят на 550 лв. от които
500 лева държавна такса и 50 лева възнаграждение за юрисконсулт.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
за установено, на осн чл. 422 ГПК, вр. с чл.403 ТЗ и
чл.79, ал.1 ЗЗД, съществуването на вземането на „Макроадванс” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, ул. Г.С. Раковски №147, ет.5,
ап.14 против В.К.К., ЕГН **********, с адрес *** за сумите: 24914,80 лв./
двадесет и четири хиляди деветстотин и четиринадесет лева и 80 ст. / –
представляваща част от предсрочно изискуема главница, цялата в размер на
54550,21 лв., дължима по сключен с „Уни Кредит Булбанк“ АД договор за
потребителски кредит от 23.01.2014г., ведно със законната лихва считано от
04.07.2015г. до окончателното заплащане; 85,20 лв. /осемдесет и пет лева и
20ст./ разноски за удостоверяване на подписи и връчване на нотариална покана на
длъжника, относно което вземане е издадена заповед за изпълнение № 4435 от 03.07.2015г.
по ч.гр.д. №8274/2015г. на Пловдивския районен съд.
ОСЪЖДА В.К.К. да заплати на „Макроадванс” АД, на
осн. чл.78, ал.1 и 8 от ГПК, сумата 851,59 лв. /осемстотин петдесет и един лева
и 59 ст./, представляваща деловодни разноски в настоящото производство, както и
550лв. /петстотин и петдесет лева/ - деловодни разноски направени в заповедното
производство по ч.гр.д. №8274/2015г. на Пловдивския районен съд.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п./Ж.Желев/
Вярно с оригинала
ВД