О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 260029 Година 06.01.2021 Град С.
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На шести януари Година 2021
в закрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията Р. гражданско дело номер 3677 по описа за 2020 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
След
изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който ответникът е подал писмен
отговор, съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че поправената искова
молба е редовна, а предявения с нея иск по чл. 422, ал. 1 ГПК допустим.
Следва
да се даде на ищеца възможност, най-късно в насроченото за разглеждане на
делото съдебно заседание, да завери, представи в оригинал или в официално
заверен препис, представените с исковата му молба в незаверено копие писмени
документи, ако желае да бъдат приети, като писмени доказателства по делото,
защото в този им незаверен вид, не могат да се приемат, като годни писмени
доказателства по делото (чл. 183 ГПК).
Следва
да се изискат и приложат заповедното ч.гр.д. № 2363 по описа за 2020 г. на
Старозагорския районен съд, както и т.д. № 260 по описа за 2020 г. на
Старозагорския окръжен съд.
Следва
да се даде на ответника възможност, най-късно в насроченото за разглеждане на
делото съдебно заседание, да уточни неясното си доказателствено искане в
отговора, за служебна справка по партидата на З., като посочи доказателственото
средство по ГПК, чрез което иска от съда да извърши тази справка за наличие на
покана за освобождаването му като управител и съдружник в това дружество, като
има предвид още, че представянето на това доказателство е и негово задължение,
а не служебно такова на съда (чл. 156, ал. 1 ГПК).
Следва
да се отхвърли обаче искането на ответника в отговора, за предоставяне на
възможност да води в съдебно заседание двама свидетели, защото с показанията им
иска да доказва твърдяното в отговора му споразумение с ищеца за прекратяване
на съвместната им дейност, по което твърди, че се споразумели последният да му
възстанови сумата от 40 000 лева, от която му превел само 5500 лева, а тази им извънсъдебна
спогодба представлява според чл. 365 ЗЗД договор на стойност над 5000 лева,
установяването на който със свидетелски показания не се допуска без изричното
съгласие на страните, а такова ищецът не е давал до момента по делото (чл.
164, ал. 1, т. 3, пр. 2 и ал. 2 ГПК).
Доколкото
страните нямат искания за събиране на други доказателства, делото следва да се
внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните с
препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за
доклад на делото, като на ищеца се изпрати и препис от отговора на ответника.
Страните следва да се приканят към постигане на спогодба по делото, като им се
разяснят преимуществата й.
Воден
от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРИКАНВА
страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко
доброволно разрешаване на спора би било по-благоприятно за тях, тъй като чрез
взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите
си по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи и половината от
дължимата се за производството държавна такса.
РАЗЯСНЯВА
на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и
поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към
съответен медиатор вписан в единния публичен регистър на медиаторите към
министъра на правосъдието.
СЪОБЩАВА
на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които
произтича съществуването на претендираните от ищеца вземания, са посочени в поправената
му искова молба и изразяват по същество в това, че с ответника били съдружници
в З.. В края на 2015 г. постигнали споразумение, ответникът да му прехвърлел
своите дялове от тази фирма и като гаранция за осъществяването на тази предстояща
сделка, му издал на 07.12.2015 г. запис на заповед за 40 000 лева с падеж 01.08.2016
г. Достатъчно време, за да сключели договор и бъдели осигурени средствата, евентуално
част от тях, с банков кредит, за предстоящото плащане на дяловете. На
16.12.2015 г. направил частично плащане по записа на заповед в размер на 5500 лева.
Предлагане на договор от ответника обаче не последвал. Това наложило месец
по-късно от частичното плащане да му отправи нотариална покана /12.01.2016 г. нотариус
Д.Н./ за среща и сключване на договор. На определената дата ответникът не се явил,
нито изпратил представител. На 04.08.2016 г., три дни след падежа, ответникът подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за сумата 34 500
лева. В срока по чл. 414 ГПК ищецът направил възражение. Ответникът подал иск
по чл. 422 ГПК в Окръжен съд С., който с решение по т.д. № 260/2016 г. бил
отхвърлен, като неоснователен и това решение било оставено в сила от Апелативния
съд в П. с решение по в.т.д. № 475/2017 г. Три години по-късно от падежа на
записа на заповед, издаден от ищеца, ответникът му отправил нотариална покана
от 16.08.2019 г. /нот. Р.Б./, с приложен проект на договор за прехвърляне на
неговия дял от фирмата, към която сделка бил загубил интерес, поради факта, че
тя била актуална до 01.08.2016 г., когато бил падежът на записа на заповед, който
обезпечавал осъществяването на сделката. Платените от ищеца 5 500 лева на
ответника обаче, били недължимо получени от него, поради неосъществяване на
фикс сделката към 01.08.2016 г.
Искането
по същество е да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи
на ищеца сумата от 5 500 лева за главница от подлежаща на връщане сума, платена
на 16.12.2015 г. с оглед неосъществено основание – несключен договор за
продажба на дружествени дялове от З.. Претендира за сторените по делото
разноски.
Правната
квалификация на предявения иск за съществуване на процесното вземане е нормата
на чл. 422, ал. 1 ГПК.
С
подадения в срок отговор ответникът заема становище, че този иск бил допустим,
като предявен от лице с правен интерес, поради което следвало да бъде разгледан,
но бил неоснователен и недоказан, и като такъв следвало да бъде отхвърлен със
законните последици. Както по настоящото дело, така и по предходно такова,
водено между страните, т.д. № 260/2016 г. на ОС С., се поддържала и
интерпретирала една крайно невярна фактическа обстановка, превърнала се в
защитна теза на ищеца. Ответникът поддържал, че първоначалните им
взаимоотношения далеч не били свързани с прехвърляне на дружествени дялове.
Истината била, че през лятото на 2015 г. страните регистрирали, при равни права,
дружеството З. с намерение да предоставяли електронни и интернет услуги на
територията на Община Н.. Ищецът имал контакти, а ответникът разполагал с
парични средства. До декември 2015 г. ответникът вложил в съвместната им
дейност около 40 000 лева. При извършена проверка, от края на 2015 г. ответникът
с изненада открил, че ищецът, вместо да сключвал договори с абонати на
електронни услуги с новосъздадената фирма, осъществявал цялата обща дейност с
друга своя фирма. Закупеното с общи пари оборудване също по неясни причини било
заприходено в другото му дружество. След извършените разкрития страните решили
доброволно да уредят отношенията си. Съгласили се, че вложените от ответника
средства в общи дейности възлизали на 40 000 лева и ищецът възнамерявал да
му ги възстанови, за което издал запис на заповед от 07.12.2015 г. с падеж
01.08.2016 г. По постигнатото между тях споразумение обаче ищецът превел едва
5500 лева, което принудило ответника да заведе заповедно производство, а след
възражение от ищеца - и т.д. № 260/2016 г. на ОС С.. До този момент между страните
и дума не била ставала за прехвърляне на дялове от З., към което ответникът
така или иначе бил загубил интерес. Прехвърлянето на дялове било въведено като
защитна теза от ищеца едва при завеждане на търговското дело за установяване на
задълженията му и било развито и възприето от три съдебни инстанции без реално
между страните да било съществувало подобно взаимоотношение. След като ответникът
разбрал, че подобна теза се развивала от ищеца, още в хода на търговското дело
многократно му предложил да му прехвърли дяловете срещу заплащане на пълната
сума по записа на заповед, но ищецът отказал под предлог за липса на средства.
По неясни причини окръжният съд приел, че между страните били налице насрещни
задължения за прехвърляне на дялове и заплащане на цената по тях, но вместо да
осъдел двете страни да изпълнят едновременно насрещните си задължения, възприел
въведената от ищеца теза и отхвърлил иска. След издаване на записа на заповед
от 07.12.2015 г., както в хода на търговското дело, така и до момента, ответникът
никога не бил канен на общо събрание на З. за вземане на решение за прехвърляне
на дялове, нито ищецът някога бил изразявал готовност да заплати договорената
между страните сума, пък било то и за дялове. Прословутата нотариална покана от
12.01.2016 г., която се цитирала, както в търговското дело, така и в настоящето,
изхождала от жена - Б.Д., и касаела оттегляне на пълномощия от същата, които
били предоставени на ответника с подписано по-рано пълномощно. В нея и думичка
не ставало за евентуално прехвърляне на дялове, а още по-малко за готовност на ищеца
да заплатял задълженията си. Поради факта, че освен цитираното пълномощно, ответникът
нямал други отношения с Д., не се явил на срещата. Нещо повече. След
приключване на търговското дело, отправил покана до З. за освобождаването му
като управител и съдружник, но до насрочване на общо събрание така и не се
стигнало, което го принудило да поиска заличаването си като управител, по реда
на чл. 141, ал. 5 ТЗ. Въпросът относно членствените му права и до момента не
бил решен. Поканата до дружеството била приложена към заявление А4 от
06.06.2018 г., което било обявено по партидата на дружеството в Търговския
регистър. Едва година по-късно, на 12.08.2019 г., ищецът отново повдигнал
въпроса за дяловете, като му изпратил нотариална покана. В отговор ответникът ясно
и категорично му заявил, че нямало пречка да му прехвърли дяловете при
заплащане на остатъчната сума по записа на заповед, за която пред съда ищецът навсякъде
твърдял, че била цената за дяловете в З.. Ответникът дори изпратил подписани
договори с нотариална заверка на подписа си. Предупредил ищеца, че при отказ щял
да задържи преведената по-рано гаранционна сума от 5500 лева, поради отказ от
негова страна да изпълнел задълженията си, които сам твърдял, че бил постигнал.
Вместо подписан договор, в насрочения ден пред нотариуса бил представен писмен
отговор от ищеца, в който същият променил тезата си, че сумата от 5500 лева не
била гаранция за сключване на договора и започнал да я нарича вноска. Позовал
се на някаква „фикс сделка“, която била неизвестна за ответника, който не се бил
съгласявал в нея. В този момент станало ясно, че ищецът нямал никакво намерение
да урежда отношенията си с ответника, нито да придобива дялове в З., нито пък
да му плаща каквото и да било за злополучната им съвместна дейност. Ответникът
приел, че вероятно нямало да получи реално дължимите му суми за дейността по
предоставяните съвместни електронни услуги в района на Н., но считал, че сумата
от 5500 лева не била получена с оглед на неосъществено основание, както се
твърдяло в исковата молба, а представлявала частично плащане по постигнато
между страните споразумение за възстановяване на вложени суми от съвместна
инвестиция в района на Н.; евентуално - ако бъдели споделени мотивите на
Апелативния съд П., че сумата от 5500 лева била гаранция за сключване на
договора за прехвърляне на дялове, считал, че законосъобразно я бил задържал и
не дължал връщането й, поради отказ на ищеца да сключи договор. В този смисъл,
моли съда предявеният от ищеца установителен иск по чл. 422 ГПК да бъде
отхвърлен със законните последици.
Тежестта
за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства, се
разпределя между тях по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже
всички обстоятелства, твърдени в исковата му молба, тъй като на тях е основал
предявения иск за съществуване на процесното вземане, респективно носи тежестта
да докаже посоченото в поправената му искова молба основание/правопораждащ факт
за възникване и съществуване на това вземане, и неговия размер и изискуемост, а
ответникът носи тежестта да докаже по делото всички горепосочени обстоятелства,
твърдени в отговора му, тъй като на тях е основал възраженията си за
неоснователност на този иск.
ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно
заседание, да завери, представи в оригинал или в официално заверен препис,
представените с отговора му незаверени преписи от нотариална покана от
16.08.2019 г., договор за прехвърляне на дружествени дялове, покана за
доброволно изпълнение, разписка от 12.08.2019 г. и отговор на нотариална покана,
защото, в този им незаверен вид, не могат да бъдат приети, като годни писмени
доказателства по делото.
ДА СЕ ИЗИСКАТ и ПРИЛОЖАТ ч.гр.д. № 2363
по описа за 2020 г. на Старозагорския районен съд, и т.д. № 260 по описа за
2020 г. на Старозагорския окръжен съд.
ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ на ответника, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно
заседание, да уточни неясното си доказателствено искане в отговора за служебна
справка по партидата на З., като посочи доказателственото средство по ГПК, чрез
което иска от съда да извърши същата справка за наличие на покана за освобождаването
му като управител и съдружник в това дружество, като има предвид още, че
представянето на това доказателство е негово задължение, а не служебно такова
на съда.
ОТХВЪРЛЯ
искането на ответника в отговора за предоставяне на възможност да води в съдебно
заседание двама свидетели, защото фактите, които иска да доказва с показанията
им, не могат да бъдат доказвани със свидетелски показания съгласно чл. 164, ал.
1, т. 3, пр. 2 ГПК.
ВНАСЯ
делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 17.03.2021 г. от 9.30 часа,
за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение,
а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на ответника.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: