Р Е Ш Е Н И Е
№…..
гр. Пазарджик, 30.08.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х
състав, в публично заседание на трети юли две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател:
ТАНЯ ПЕТКОВА
при секретаря Десислава Буюклиева, като разгледа докладваното от районен
съдия Петкова АНД № 1121/2019 г. по описа на РС- Пазарджик, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „**2006“ ЕООД, ЕИК *********
чрез управителя Д. А. Ц. , против Наказателно постановление № 346176-F382006 от
09.07.2018 г., издадено от Директор на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП-
Пловдив, с което за нарушение на чл.180 ал.1 във вр. с чл.102 ал.3 т.1 от ЗДДС
и чл.86 ал.1 и ал.2 от ЗДДС на дружеството е наложена имуществена санкция в
размер на 570,93 лева (петстотин и седемдесет лева и деветдесет и три
стотинки).
Релевираните в жалбата оплаквания обобщено
се свеждат до това, че НП е постановено при допуснато нарушение на материалния
закон, като се иска неговата отмяна като незаконосъобразно.
В съдебно заседание
дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не изпраща законовия си
представител, но се представлява от процесуален такъв, който поддържа жалбата,
ангажира доказателства и излага аргументирано становище за отмяна на НП,
алтернативно за неговото изменение.
Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща
процесуален представител, който оспорва жалбата, ангажира доказателства и изразява
обосновано становище, че НП е издадено в съответствие с изискванията на закона,
като моли съда да потвърди същото, а жалбата да остави без уважение като
неоснователна.
Районният съд провери основателността на
жалбата, като прецени
доводите на жалбоподателя и становището на въззиваемата страна, съобразявайки закона, по
вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за
установено от фактическа страна следното:
Дружеството-жалбоподател е санкционирано
с НП при следната приета за установена фактология:
„**2006“ ЕООД гр. Белово подало
Заявление за регистрация по ЗДДС на основание чл.96 ал.1 от ЗДДС с вх. №
133911800165965/26.01.2018г. чрез упълномощеното лице М. И. В. съгласно
Пълномощно с peг. № 15/23.01.2013г. Извършена била последваща проверка от
инспектори към ТД на НАП, в хода на която било установено, че за периода
01.01.2017г.- 31.12.2017г. дружеството било реализирало облагаем оборот по
смисъла па чл.96 ал.2 от ЗДДС в размер на 51 771.12лв. Установено било, че
облагаемият оборот по смисъла па чл.96 ал.2 от ЗДДС за задължителна регистрация
бил достигнат още за периода 01.07.2016г.- 30.06.2017г. и бил в размер на 50
122.11 лв.. Дружеството следвало да подаде Заявление за регистрация по чл.96
ал.1 от ЗДДС до 14.07.2017г. (в 14-дневен срок от изтичане на данъчния период,
през който бил достигнат оборот от 50 000лв.).
Заявлението за регистрация било подадено
на 26.01.2018г., т.е. със закъснение от 6 месеца и 12 дни. Дружеството било
регистрирано по ЗДДС на 07.02.2018 г. на основание чл.102 ал.1 от ЗДДС с Акт за
регистрация по ЗДДС № 130421800254802 от 07.02.2018г., връчен на същата дата на
пълномощника М. В..
Разпоредбата на чл.102 ал.3 т.1 от ЗДДС
разписва, че за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато
е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че
лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки за периода от
изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден Акта за регистрация,
ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е
регистрирано от органа по приходите.
При това положение, ако задълженото лице
„**2006“ ЕООД беше изпълнило в срок своето задължение за подаване на Заявление
за регистрация по ЗДДС, то Актът за регистрация по ЗДДС е следвало да бъде
издаден не по- късно от 28.07.2017г. и за периода от тази дата до датата на
фактическа регистрация по ЗДДС- 07.02.2018г., лицето дължи данък за извършените
от него облагаеми доставки.
При извършена последваща проверка на
дружеството, било установено, че за периода 01.10.2017г.-31.10.2017г. същото
било извършило облагаеми доставки в общ размер на 3 425.59лв. Посочените
доставки представляват извършени продажби на дребно на стойност 16 765.99лв..
отчетени чрез ЕКАФП с № на ФУ DY273859. от които е сторниран оборот в размер на
13 340.40лв. по издадена сторно касова бележка № 5 от 15.10.2017г. на стойност
13 340.40лв. За посоченият период не били получени плащания по банков път, нямало
издадени продажни фактури и ръчни касови бележки, ВОП, ВОД и освободени
доставки. Мястото на изпълнение па посочените доставки е на територията на
страна.
Прилагайки формулата, описана в чл.53 ал.2
от ППЗДДС бил определен размер на неначисления ДДС за периода 01.10.2017г.-
31.10.2017г., а именно 570.93лв.
Така констатираното било отразено в
съставения ПИП № 0471307/24.04.2018г. ведно с Приложение № 1 към него.
Въз основа на така установените факти, било
прието, че ако дружество „**2006“ ЕООД е било регистрирано по ЗДДС през периода
01.10.2017 г.-31.10.2017г., както е следвало да бъде, същото е трябвало да
начисли ДДС за извършените от него облагаеми доставки по реда и сроковете на
чл.86 ал.1 и ал. 2 от ЗДДС и да подаде Справка-декларация за ДДС и информация
от отчетните регистри „Дневник за покупките“ и „Дневник за продажбите“ за
данъчен период месец октомври 20176 г., съгласно чл.125 ал.1, ал.3 и ал.5 от ЗДДС в срок до 14.11.2017г.
Разпоредбата на чл.180 от ЗДДС предвижда
санкция за лицата, които като са били длъжни, не са начислили данък в
предвидените от закона срокове, като ал.2 на посочената разпоредба предвижда
санкция за лицата и в случаите, когато лицето не е начислило данък, тъй като не
е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок.
Дружество „**2006” ЕООД подало
Справка-декларация за ДДС с вх. № 13001535008/14.03.2018г. за данъчен период
месец февруари 2018 г. по електронен път. В Дневника за продажбите за
посоченият период с Протокол № 31102017/07.02.2018г. дружеството начислило
дължимия ДДС за периода 01.10.2017г.- 31Л 0.2017г. в размер на 570.93лв.
Изчисленият от дружеството размер на
неначисления ДДС съвпада с определения по формулата в чл.53 ал.2 от ППЗДДС.
Нарушението било установено при
извършена проверка за регистрация по ЗДДС, приключила с посочения по-горе Акт
за регистрация. Нарушението било за първи път.
Така констатираното съставлявало нарушение
на чл.180 ал.1 от ЗДДС, поради което А.Н.- ст. инспектор по приходите в ТД на
НАП- Пловдив съставила АУАН № F382006 от 25.04.2018 г.
срещу „**2006“ ЕООД в присъствието на упълномощено от управителя на дружеството
лице- М. В., на който бил предявен и връчен срещу подпис.
Въз основа на съставения акт било издадено
атакуваното НП. То било връчено на надлежно упълномощено от управителя на
санкционираното дружество лице на 27.05.2019 г., видно от разписката към НП.
Жалбата против НП е подадена от управителя на санкционираното дружество чрез
АНО на 03.06.2019 г. до РС- Пазарджик, поради което е процесуално ДОПУСТИМА,
като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, активнолегитимирано да
инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът
възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и от
показанията на свидетелят, присъствал при съставяне на АУАН- св. Д. А., които
като категорични, съдът напълно кредитира, независимо, че свидетелят е служебно
обвързан с АНО. В същото време тази свидетелка няма никакъв личен мотив да
уличава дружеството-жалбоподател като му приписва поведение или деяние, което
обективно да не е извършило. Св. А. бе категорична, че във връзка с подадено
заявление за регистрация по ДДС от дружество „**2006“ било установено, че
същото не е било регистрирано своевременно, като същевременно е извършило
облагаеми доставки в дейността си, като облагаемият оборот за задължителна
регистрация е бил постигнат от дружеството в един по-ранен момент от момента на
подаване на заявлението за регистрация. Св. А. посочи, че дружеството не е
начислило ДДС за шест данъчни периода.
С оглед характера на настоящото съдебно
производство, съобразно жалбата, а и от гледна точка естеството на
констатираното нарушение, съдът приоритетно счита, че в рамките на собствените
си правомощия е взел необходимите и възможни мерки за разкриването на
обективната истина. Същевременно е осигурил и достатъчна възможност на всяка от
страните да защити и обоснове позицията си по делото.
Предвид изложеното, съобразно наведените в
жалбата доводи, но и като е задължен да извърши цялостна служебна проверка
относно законосъобразността и правилността на атакуваното наказателно
постановление, в случая от правна страна съдът приема, че жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА.
Като инстанция по същество в производството
по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна
проверка досежно правилното приложение на материалния и процесуалния закон,
независимо от основанията, посочени в жалбата. При извършената такава, съдът
констатира, че административнонаказателното производство е започнало със
съставянето на АУАН в присъствието на свидетел. Съставен е от компетентен орган
в кръга на правомощията му. В акта и в НП са отразени датата и мястото на
нарушенията. НП също е съставено от компетентен орган, надлежно упълномощен. В
АУАН и НП нарушението е описано точно и ясно, като са изложени всички
обстоятелства- елементи от фактическия състав на същото, съгласно възприетата
правна квалификация.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства безспорно се установи, че дружеството-жалбоподател е подало
заявление за регистрация по ЗДДС на основание чл.96 ал.1 от с.з. на 26.01.2018
г. Не е спорно също, че извършената от контролните органи проверка във връзка с
това заявление, е установила, че за периода 01.01.2017г.-31.12.2017г.
дружеството е реализирало облагаем оборот по смисъла на чл.96 ал.2 от ЗДДС в
размер на 51 771.12лв., като облагаемият оборот за задължителна регистрация бил
достигнат още за периода 01.07.2016г.-30.06.2017г. и бил в размер на 50
122.11лв. Установи се, че с оглед на така констатираното ( а и по това
обстоятелство няма спор), дружеството е следвало да подаде заявление за
регистрация по чл.96 ал.1 от ЗДДС до 14.07.2017г. (в 14-дневен срок от изтичане
на данъчния период, през който е достигнат оборот от 50 000лв.). При това
положение правилно АНО е приел, че заявлението за регистрация е било подадено
от дружеството със закъснение от 6 месеца и 12 дни.
Безспорно е също, че за периода
01.10.2017г.-30.08.2017г. дружеството извършило облагаеми доставки на обща
стойност 3 425,59 лв., представляващи продажби на дребно, отчетени чрез
ЕКАФП с № на ФУ DY273859. Установено е, че с оглед на така констатираното,
неначисления ДДС за посочения период, изчислен по формулата, описана в чл.53
ал.2 от ППЗДДС е в размер на 570,93 лв.
С оглед на посоченото, няма съмнение, че
дружество „**2006“ следвало да подаде заявление за регистрация поради достигане
на съответния оборот до 14.07.2017 г., но е сторило това едва на 26.01.2018 г.,
т.е. със закъснение от 6 месеца и 12 дни. В случая става дума за едно
продължително бездействие, в какъвто смисъл е и становището на процесуалния
представител на дружеството-жалбоподател, но то осъществява състава на едно
друго нарушение, а именно неизпълнение от страна на дружеството на задължението
за регистрация по ЗДДС, което е осъществено в периода от датата, когато за
дружеството е възникнало задължението за регистрация до датата, на която то е
подало заявлението.
Процесното нарушение обаче е осъществено
чрез бездействие по отношение на задължението за начисляване на дължимия данък.
Извършено е в хипотезата на неначисляване на ДДС от лице, по отношение на което
са били налице основанията за регистрация, но то не е подяло заявление за
регистрация и е останало нерегистрирано и през периоди, в които е следвало вече
да е било задължително регистрирано и да начислява ДДС.
Разпоредбата на чл.102 ал.3 т.1 от ЗДДС,
разписва, че за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато
е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок- се приема, че
лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки за периода от
изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден акта за регистрация,
ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е
регистрирано от органа по приходите. При това положение напълно верен е изводът
на административните органи, че ако дружеството е било изпълнило в срок своето
задължение за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС, актът за регистрация
по ЗДДС е следвало да бъде издаден не по- късно от 28.07.2017г. и за периода от
тази дата до датата на фактическа регистрация по ЗДДС- 07.02.2018г. дружеството
дължи данък за извършените от него облагаеми доставки.
Съгласно разпоредбите на чл.87 и чл.125
ал.5 във вр. с ал.3 във вр. с ал.1 от ЗДДС, данъкът се дължи за всеки данъчен
период, който би съществувал, ако дружество бе изправно и бе подавало
своевременно заявление за регистрация, тъй като тогава би било регистрирано и
за него би възникнало задължението за начисляване на данъка за всеки един
данъчен период.
Установено е, че за периода 01.10.2017г.-30.10.2017г.
дружеството е извършило облагаеми доставки на обща стойност 3 425,59 лв.,
поради което неначисленият ДДС за този период е в размер на 570,93 лв.
Съгласно чл.86 ал.1 от ЗДДС регистрирано
лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като: 1.
издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред; 2. включи
размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в
справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период- задължения по
начисляването, които са останали неизпълнени за посочения период и в хипотезата
на чл.102 ал.3 т.1 от ЗДДС (какъвто е настоящия случай).
С оглед на посоченото правилно АНО е
приел, че дружеството е извършило нарушение на чл.180 ал.1 от ЗДДС във връзка с
чл.102 ал.3 т.1 от ЗДДС и чл.86 ал.1 и ал.2 от ЗДДС.
Неправилно обаче според настоящия съдебен
състав, АНО е ангажирал обективната отговорност на дружеството, като е санкционирал
същото по чл.180 ал.1 от ЗДДС, тъй като не отчел всички предпоставки за
приложение на привилегированият състав по чл.180 ал.3 от ЗДДС. В този смисъл
съдът напълно споделя направените от процесуалния представител на
дружеството-жалбоподател възражения.
Съгласно чл.180 ал.3 от ЗДДС, при
нарушение по ал.1, когато регистрираното лице е начислило данъка в срок до 6
месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен, глобата,
съответно имуществената санкция, е в размер 5 на сто от данъка, но не по-малко
от 200 лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 400 лв.
В случая данъкът е следвало да бъде
начислен за данъчния период 01.10.2017 г.-30.10.2017 г., но е бил начислен от
дружеството с протокол от 07.02.2018 г. Ако задълженото лице „**2006“е било
регистрирано по ЗДДС през периода 01.10.2017г.-30.10.2017г., както е следвало
да бъде, същото е трябвало да начисли ДДС за извършените от него облагаеми
доставки по реда и сроковете на чл.86 ал.1 и ал.2 от ЗДДС и да подаде
Справка-декларация за ДДС и информация от отчетните регистри „Дневник за
покупките“ и „Дневник за продажбите“ за данъчен период месец октомври 2017г.,
съгласно чл.125 ал.1, ал.3 и ал.5 от ЗДДС в срок до 14.11.2017г. При това
положение самоначисляването на данъка с протокола от 07.02.18г. е в рамките на
6-месечния период по ал.3 на чл.180 от ЗДДС и при наличие на всички
предпоставки по тази норма тя следва да се приложи, която е и по-благоприятна
за дружеството-нарушител.
Доколкото 5% от неначисления данък са 28,55
лева, който е далеч под определения с посочената санкционна норма размер от 200
лева, то съдът намира че следва да намали санкцията, наложена на
дружеството-жалбоподател с процесното НП до размера от 200 лева.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд
Пазарджик, в настоящия състав,
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 346176-F382006
от 09.07.2018 г., издадено от Директор на Дирекция „Обслужване“ при ТД на
НАП- Пловдив, с което на „**2006“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Белово, ул. „******“ № *, представлявано от управителя Д. А. Ц. ,
за нарушение на чл.180 ал.1 във вр. с чл.102 ал.3 т.1 от ЗДДС и чл.86 ал.1 и
ал.2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 570,93 лева (петстотин
и седемдесет лева и деветдесет и три стотинки), като НАМАЛЯВА имуществената санкция в размер на 200 (двеста) лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд Пазарджик.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: