Р Е
Ш Е Н И Е
№ 260373 26.02.2021 г. гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски районен съд XXXVIII - ми граждански състав
На шестнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година
в открито съдебно заседание в състав:
Председател: Невена Ковачева
Секретар: Станка Добрева
Като разгледа гражданско дело № 1449/2020 г. по описа на Бургаския районен съд,
докладвано от съдията Ковачева,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Д.К.М.,
ЕГН **********, адрес: ***, срещу „Инвестбанк” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. България № 85, представлявано от З.Р. Р.В.. Ищецът
моли съда да осъди ответника да му заплати сумата 855,72 лева, представляваща
трудово възнаграждение за м. декември 2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата от предявяването на иска – 26.02.2020 г., до окончателното й
изплащане. Ищецът твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответника до
17.12.2019 г. с трудово възнаграждение от 1746,03 лева. За месец декември 2019
г. работодателят не му изплатил дължимото трудово възнаграждение в размер на
855,72 лева поради налагане на ограничена имуществена отговорност със заповед
от 17.12.2019 г. М. е оспорил заповедта, като е депозирал пред работодателя
възражение. Въпреки това, възнаграждението му за м. декември 2019 г. било
неправомерно удържано. Счита наказанието за незаконосъобразно и заявява, че не
е давал съгласие за подобна удръжка. Моли за уважаване на претенцията и
присъждане на разноски.
Ответникът чрез процесуален представител
е оспорил иска. Посочил е, че законосъобразността на заповедта за налагане на
ограничена имуществена отговорност е предмет на разглеждане в друго
производство. Със същата е определено М. да заплати на дружеството сумата
1746,03 лева, като той се е съгласил изрично да се изчака изплащането на
възнаграждението на м. декември 2019 г.
Моли се съда да отхвърли претенцията и
присъди на ответника разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Между страните не е спорно
обстоятелството, че е било налице трудово правоотношение, което е видно и от
приложения трудов договор от 17.06.2014 г. Брутното трудово възнаграждение на
ищеца към момента на прекратяване на трудовото правоотношение е било в размер
на 1746,03 лева. Трудовото правоотношение е било прекратено поради налагане на
дисциплинарно наказание уволнение със заповед № 230/17.12.2019 г.
Представена е заповед за налагане на
ограничена имуществена отговорност на М. от 17.12.2019 г. в размер на 1746,03
лева. На 15.01.2020 г. е депозирано от М. възражение срещу заповедта. „Инвестбанк“
АД е депозирало на основание чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 206, ал. 1 КТ иск
срещу М., с който се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1746,03
лева, представляваща ограничена имуществена отговорност в размер не повече от
трикратния размер на уговореното месечно трудово възнаграждение на ответника,
представляваща причинените на ищеца вреди вследствие на проявено бездействие от
ответника Д.К.М. при и по повод изпълнението на трудовите му задължения. По
така депозираната искова молба е образувано гр. д. № 1131/2020 г. на БРС, по
което е постановено решение, с което исковете са уважени. Решението не е влязло
в сила.
Представена е ведомост за заплати за
м. декември 2019 г., в която на М. е начислено брутно възнаграждение в размер
на 1518,48 лева. Посочено е, че са преведени по сметка на работника 374,15
лева, а 855,72 лева за удържани на основание „вътрешен запор“.
Приложено по делото е заявление на М.
от 17.12.2019 г., депозирано пред работодателя, че във връзка със заповедта за
налагане на ограничена имуществена отговорност дава съгласието си за запориране
на сметката му до размера на едно месечно възнаграждение за м. 12.2019 г.
При така установеното от фактическа
страна, настоящият съдебен състав намира следното:
Правната квалификация на предявения иск е чл. 128, т. 2 КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2
КТ работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или
служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Това е
основно задължение на работодателя като насрещна престация за предоставената му
и използвана от него работна сила на работника или служителя. В чл. 272, ал. 1 КТ е въведена
забрана за удръжки от трудовото възнаграждение на работника без негово
съгласие, като изчерпателно са изброени изключенията. Хипотезата, на която в
настоящото производство се позовава ответникът като основание за направената от
него удръжка от трудовото възнаграждение на ищеца, е уредена в чл. 272, ал. 1,
т. 6 КТ – допустими са удръжки от трудовото възнаграждение в случая по чл. 210,
ал. 4 КТ – осъществена ограничена имуществена отговорност на работника.
В случая е
постановена от работодателя заповед от 17.12.2019 г. по смисъла на чл. 210 КТ за
налагане на ограничена имуществена отговорност на работника, като в срока по
ал. 4 на чл. 210 КТ М. е оспорил основанието и размера на отговорността. В
посочената разпоредба е предвидено, че само при неподаване на възражение в срок
заповедта се стабилизира и работодателят удържа дължимата сума от трудовото
възнаграждение на работника. Когато обаче е подадено възражение, както е
сторено в настоящия случай, работодателят следва да предяви иск за установяване
основанието и размера на наложената санкция и осъждане на работника да заплати
претендирания размер на имуществена отговорност, като не
може да събере вземането си чрез удръжка от трудовото възнаграждение. Такъв иск действително е
предявен от „Инвестбанк” АД, като е образувано гр. д. № 1131/2020 г. на БРС, по
което е постановено решение, което към момента не е влязло в сила. Без значение
е изходът по този спор – в случай на решение, с което се
уважава искът, удръжката ще е направена с основание, но работодателят ще се
обогати неоснователно – освен че няма да е изплатил дължимо трудово
възнаграждение, ще получи и изпълнителен лист срещу работника за събиране на присъдените
суми (в това число и процесната); в случай на отхвърлително решение ще се
установи със сила на присъдено нещо незаконосъобразността на постановената
заповед за налагане на ограничена имуществена отговорност, т. е. удръжката ще е
неоснователно направена. Само наличие на влязло в сила решение, установяващо
законосъобразността на заповедта, е предпоставка за реализиране на
отговорността. В случая удръжката е направена преждевременно (преди да изтече
срока за възражение срещу заповедта) и на падежа не е заплатено дължимото на
ищеца трудово възнаграждение за м. декември 2019 г. в съответствие с
отработените дни в размер на 855,72 лева,
което е отразено във ведомостта за заплати.
По изложените
съображения съдът приема за неоснователно възражението на ответника за наличие
на основание за направената удръжка от трудовото възнаграждение на ищеца, а
именно заповед за налагане на ограничена имуществена отговорност.
По отношение
на изложените доводи, че ищецът се е съгласил да бъде направена удръжка от трудовото
му възнаграждение, като е подписал нарочно заявление за това, съдът намира
следното:
По делото е
представено заявление, подписано от М. на 17.12.2019 г., че е съгласен от
трудовото му възнаграждение за м. декември 2019 г. да бъде удържана сума съобразно
заповедта за налагане на имуществена отговорност. Документът не е оспорен от
ищеца. По аргумент за противното от разпоредбата на чл. 272 КТ може да се
направи изводът, че със съгласие на работника или служителя могат да се правят
удръжки от трудовото възнаграждение и в други случаи, извън посочените в чл. 272, ал. 1 КТ. В случая съгласие е дадено преди изтичане
на срока по чл. 210, ал. 4 КТ и преди стабилизиране на заповедта. За да може да
направи удръжка от трудовото възнаграждение на работника, работодателят следва
да има освен изричното му съгласие за това, още и основание да направи
удръжката. В случая има дадено съгласие, но няма основание за удържане на
процесната сума – към датата на удръжката заповедта, въз основа на която тя е
направена, все още не е влязла в сила, т. е. не е налице изискуемо задължение
на работника към работодателя към онзи момент.
Ето защо и
предвид обстоятелството, че за процесния период ищецът е престирал труд за
ответника, не се спори, че възнаграждението не му е платено, следователно искът
се явява основателен и следва да бъде уважен.
Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК ищецът
не дължи държавна такса за делото, поради което и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът
следва да заплати в полза на държавата по сметка на БРС сумата от 50 лева.
На ищеца се дължат сторените в
производството разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.
Мотивиран от гореизложеното,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Инвестбанк”
АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 85,
представлявано от З.Р. Р.В., да заплати на Д.К.М., ЕГН **********, адрес: ***,
сумата 855,72 лева (осемстотин петдесет и пет лева и седемдесет и две стотинки),
представляваща неплатено трудово възнаграждение за м. декември 2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата от предявяването на иска – 26.02.2020 г.,
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Инвестбанк”
АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 85,
представлявано от З.Р. Р.В., да заплати на Д.К.М., ЕГН **********, адрес: ***, сума
в размер на 600 лева (шестстотин лева) съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА „Инвестбанк”
АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 85,
представлявано от З.Р. Р.В., да заплати по сметка на БРС сумата от 50 лева (петдесет
лева), представляваща дължимата за производството държавна такса.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Н. Ковачева
Вярно с оригинала! С.Д.