ПРОТОКОЛ
№ 587
гр. Пазарджик, 05.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на пети ноември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Илиана Г. Димитрова Васева
при участието на секретаря Диана Мл. Младенова
и прокурора Д. Г. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Илиана Г. Димитрова Васева
Гражданско дело № 20245200100303 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Ищецът И. Б. П. не се явява. За него адв. Т. М. и адв. И. К., упълномощени
да го представляват.
За ответника Прокуратура на Република България се явява прокурор Д.
П.. Същата се явява и в изпълнение на разпоредбата за участие на прокурор
при разглеждане на делото в производството по ЗОДОВ.
Адв. К.: Да се даде ход на делото.
Адв. М.: Да се даде ход на делото.
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Адв. К.: Поддържаме исковете, така както са заявени в исковата молба.
Прокурорът: Оспорвам исковата молба, като неоснователна и недоказана.
Поддържам писмения отговор. Нямам възражения по доклада.
В определението за насрочване на делото съдът е изготвил проект за
доклад. Препис от същото е връчен на страните, заедно с призовките за
днешното наказание.
Адв. К.: Нямам възражения по проекта за доклад. Единствено ако
Прокуратурата счете, така както е посочила в нейния отговор и във
възражението за изготвянето на становището от психолога, евентуално да
1
направим доказателствено искане, да се разпита, ако е необходимо и самия
психолог.
Прокурорът: Поддържаме възражението по отношение на документа,
нямаме възражения по доклада. Да се приеме за окончателен. Нямаме
доказателствени искания. Считам, че следва да се приложи по делото ДСП №
ЗМ 532/2023 г. по описа на РУМВР – Велинград, като пристъпите към разпит
на допуснатите свидетели.
Съдът ДОКЛАДВА, изпратеното в цялост ДСП № ЗМ 532/2023 г. по описа
на РУМВР – Велинград.
Адв. К.: Да се приеме.
Адв. М.: Да се приеме.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА като писмени доказателства, документите съдържащи се в ДСП
№ ЗМ 532/2023 г. по описа на РУМВР – Велинград.
Адв. К.: Ние ще направим такова искане. Преценката остава на съда,
доколко е необходимо да бъде разпитан психолога, който е изготвил
становището и е извършил прегледа на ищеца.
Адв. М.: Поддържам колегата. Бихме искали, евентуално, да бъде
допусната като свидетел, лицето издало документа, което е психолог.
Прокурорът: Становище по въпроса ще дам след изслушване на
свидетелите в днешното съдебно заседание.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ
ОБЯВАВА проекта за доклад, съдържащ се в определението за насрочване
на делото, за окончателен.
ПРИСТЪПВА към разпит на свидетелите, доведени от ищцовата страна.
Сне се самоличността на същите, както следва:
А. И. Р. - на ** г., българин, български гражданин, неженен, неосъждан. Без
родствени връзки и служебни отношения със страните. Свидетелят
предупреден за отговорността по чл. 290 от НК.
Т. Т. Т. - на ** г., българка, българска гражданка, неомъжена, неосъждана.
Живее на семейни начала с ищеца. Без служебни отношения с Прокуратурата.
Свидетелят предупреден за отговорността по чл. 290 от НК.
Свидетеля Атанас Рангелов напусна съдебната зала.
ПРИСТЪПИ СЕ към разпит на свидетеля Т. Т. Т..
Свид. Т.: Желая да свидетелствам. Обещавам да кажа истината.
С И. П. живеем заедно от 8 години, но имаме връзка от около 14 години.
Знам за образуваното наказателно производство срещу него и извършените
2
полицейски действия. Деня 20 0ктомври 2023 г., аз никога няма да забравя.
Ние имаме две деца. Тъкмо сядахме да вечеряме с тях. Беше, точно си
спомням, 18:58 часа, защото казах на голямата ми дъщеря да ми подаде
дистанционното, да пуснем Новините. Тъкмо седнахме да вечеряме, той
нахълта с полицаите вкъщи. Лицето му беше пепеляво сиво, брадичката му
трепереше, очите му бяха сякаш тъкмо ще се разплаче. Питах го какво става,
помислих, че се е случило нещо много лошо с някой близък роднина и идват
да ни съобщят, но като видях, че той идва с полицаите, го попитах какво
става. Те не му дадоха да отговори и ми казаха, че трябва незабавно да
напуснем жилището, за да се извърши обиск. Грабнах децата, излязохме
навън, като неколкократно попитах какво става. Имаше около 20 човека
полицаи пред дома ни, в двора. Имаше патрулки пред нас, имаше и СОТ.
Децата изпаднаха в ужас, пищяха, плачеха, малката беше на 1 година и 5
месеца, а голямата на 5 год. и половина, бяха много ужасени. Попитах за
пореден път какво става, да ми дадат някакво обяснение, те само повтаряха да
напуснем. Претърсиха ме, дали не нося нещо със себе си. Голямата ми дъщеря
каза, че е много гладна. Попитах един от полицаите да ни придружи, да си
нахраня децата поне, но те ми отказаха. Казаха да напусна жилището. Това
нещо много повлия на всички, както на тях, така и на мен, така и на И.. След
този ден, той стана друг, затвори се в себе си. Стана тревожен и много
притеснителен. Той загуби майка си много млад, беше 23 годишен. На
погребението на мака си, той успокояваше мен. Дори не даде израз на
емоциите си. Той е човек, който е роден лидер, много силен, главата на
семейство, а след този ден, започна да има кошмари, съня почти липсваше,
ставаше посред нощ, затвори се в себе си, не искаше да контактува с никой.
Неговите приятели се отдръпнаха от него. Изпитваше срам да излиза от
вкъщи. Мислеше, че всички го сочат с пръст и му лепнаха етикет, че е човек,
който е извън закона и върши нередни неща. Ние цял живот работим и се
грижим за децата си честно и не мога да си обясня защо, заради един сигнал
подаден от човек, който до колкото знам, не е добре психически, ни се случи
цялото това нещо. До ден днешен, дори като ни спрат пътна полиция за
проверка, голямата ни дъщеря се покрива през глава и започва да пищи:
„Мамо пак ли ще затворят тати?“, изпитва ужас дори като види полицай.
Той беше мениджър на заведението в което работеше, ръководеше екип от
30 човека. Преди тази случка, той беше лидер, горд със себе си и с това, което
е постигнал, но след това беше сринат психически, не искаше да излиза от
вкъщи. Имаше период от няколко седмици в които не ходеше на работа, а сега
вече окончателно не работи там. Не се чувстваше годен, не беше на себе си.
Решихме, че трябва да ползваме помощ от специалист, които да му помогне да
се възстанови психически. Посещаваше психолог заедно с мен. Преди тази
случка, той беше здрав човек – физически и психически. Дори отказа да ходи
да взима детската кухня на децата, защото пътят минава покрай заведението.
Беше го срам дори да мине покрай заведението, с наведена глава вървеше.
Беше сринат емоционално и душевно.
3
След като направиха обиск, полицаите взеха всички налични средства,
които имахме – спестени пари и от кредит, дори картите, които той имаше в
портмонето. Аз имах някакви дребни пари. На следващия ден ние нямахме
пари дори за храна на децата, затова се наложи да изтеглим кредити. Има
съставени протоколи за изземването. В последствие И. погаси тези кредити с
работа.
Имахме наличности по банковите сметки и кредитните карти, но картите
също бяха иззети. Наличностите по банковите сметки, бяха на влог, замразени
са и няма как да ги пипаме.
Това състояние продължи месеци, дори и сега сънува кошмари. Няма
заплаха, просто това, което е преживял го нарани. Не знам колко време
протече наказателното производство. Мисля, че е прекратено, не знам. Аз не
съм променила отношението си към него. Винаги му бях подкрепа, бях до
него.
Няма друга причина за промяна в неговото поведение и начин на държание,
това е единственото. Преди тази случка, живота ни течеше абсолютно
нормално. Не се е случвало друго нещо, което да го накара да се чувства така,
както след тази случка. Няма друга обективна или житейска причина, нищо
друго не се е случило. Той се върна да работи там след случката. Сега вече не
е там, но се върна след случката.
Не постъпиха повече въпроси към свидетеля.
Същият се освободи от съдебната зала със съгласието на страните.
ПРИСТЪПИ СЕ към разпит на свидетеля А. И. Р..
Свид. Р.: Желая да свидетелствам. Обещавам да кажа истината.
Познавам И. П. повече от 6 години във връзка със служебна дейност.
Работили сме заедно в ресторантьорския бранш доста години. Последно
работеше като управител на „Централ бар енд динър“, това е обект, които аз
лично ръководя. Фирмата, която стопанисва обекта е на съпругата ми, но аз го
ръководя. Дългото време на комуникация с И., той се е показал като много
читав и достоен човек, бих казал. Били сме доста време рамо до рамо. Той
винаги е бил човек на положение, с респект в обществото, с респект пред
екипа, които ръководи. Той беше главен мениджър на обекта. Вършил си е
работата винаги добре, отговорен. Човек на място.
Като цяло ситуацията беше много грозна. Както си стояхме в обекта и И. П.
подготвяше заплатите на персонала, се появиха може би над 30 полицая.
Започнаха да правят обиск и изземвания. Влязоха в офиса без никакви
документи, без всякакви разрешителни. Обекта, в който се намира офиса, е
собственост на трета фирма с която аз нямам нищо общо. П. плащаше
заплати, те влизат и казват: „Ставай веднага.“ Държаха се с него, като с
отрепка, изведоха го навън с белезници. Пред целия екип, пред целия град,
много грозна ситуация. Взеха единственото, което намериха - парите, което
беше нормално, предвид плащането на заплатите на колектива. След това
4
започнаха обиск на моя офис. И. го отведоха част от полицаите.
Това, което лично аз наблюдавам е, че след това И. не беше на себе си.
Стана по-затворен, от екстровертен, стана интровертен, започна да не си
върши достатъчно добре работата. Постоянно беше притеснен, може би
заради подхвърлянията на хората покрай работния ни процес – клиенти,
персонал, от сорта: Какво става сега, защо те заключиха? Какво си направил?
Той се чувстваше супер нелепо. Задържането стана буквално пред целия град,
пред децата му в последствие, както разбрах. Имаше период, около месец, в
който И. не идваше изобщо на работа. Започна да казва, че не издържа вече и
че иска да напусне. Споделяше с мен, че не се чувства добре, че се чувства
много унизен. Случи се да дойде патрул, за да ми връчи призовка, той като
видя полицаите, буквално пребледня и започна да трепери. Личеше си, че има
напрежение и стрес, което доведе до това, че той напусна обекта и замина за
чужбина. За съжаление остави семейството си с две малки дечица, а аз
изгубих един от най-ценните си кадри. В момента продължава да е в чужбина.
Причините за заминаването мога да ги посоча и по собствени наблюдения,
и по това, което той ми е споделил, че неговото достойнство и чест са
наранени и това е причината да замине. Че хората си правят майтап с него, на
база на неговото задържане. Че се чувства унизен и това беше причината да
напусне обекта, защото това е обект в центъра на града, най-натоварения
обект и да замине извън България. Не знам какво работи към момента. До
колкото знам е в Северна Ирландия.
Аз не съм променил отношението си към него в резултат на тези
полицейски действия. Аз съм трезво мислещ човек и видях цялата пародия. И
преди този случай в обекта са идвали полицай на проверки, не е имало
проблеми.
Унижението промени И. П. и това е единствено в следствие на
полицейската простотия, бих я нарекъл. Друго житейско събитие, което да
доведе до тази промяна, няма. Част от колектива го подкрепяше, други искаха
да го злепоставят. Шушукаше се между клиентите, персонала, обществото.
Имайте предвид, че ние във В. сме една шепа хора.
Да, имам общо със случая. Сигналът, за купуване на гласове е срещу мен.
Адв. К.: Моля да се извърши допълнителен разпит на първата свидетелка
във връзка с обстоятелствата, къде работи ищецът.
Свид. Т.: И. П. работи на кораб, на ферибот. От днес работи тази работа.
Преди това беше без работа. Той днес замина за чужбина. Напусна
заведението във В. на 01.09.24 г., два месеца беше без работа и сега е в
чужбина. От момента на полицейската проверка, до момента, той не е
напускал страната. Тази сутрин замина. От днес работи на ферибота. След
всички неща, които се случиха, той просто не искаше повече да стои в града.
Беше го срам, че всички го сочат с пръст и му лепнаха етикет, че е бандит.
Не постъпиха повече въпроси към свидетеля.
5
Същият се освободи от съдебната зала със съгласието на страните.
Прокурорът: Аз считам, че не е необходимо да се провежда разпит на
психолога, тъй като в тази насока има гласни доказателства. Фактът на
посещението при психолог се доказва от показанията на съпругата му.
Адв. К.: Затова казах, че предоставям на преценката на съда, защото ние
сме предоставили становище, след извършено посещение при самия
специалист. Възражението е на Прокуратурата, относно медицинския
документ. В самото становище е описано неговото психологическо състояние
в следствие на образуваното наказателно производство.
Адв. М.: Писменото становище е ясно. Самият експерт едва ли ще каже
нещо допълнително, освен ако Прокуратурата има допълнителни въпроси към
самото становище. Ако те приемат становището като валидно доказателство,
считам, че не се налага разпит, но след като го оспорват, ние пък трябва със
съответните доказателства, да оборим тяхното възражение. Налага се да бъде
разпитан, за да оборим възражението на Прокуратурата.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ
ДОПУСКА до разпит като свидетел М. Б., която да бъде призована на
служебния адрес, посочен в приложеното становище относно психологичен и
емоционален статус на ищеца.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 26.11.2024. г. от 09:30 ч. за която дата и
час страните уведомени.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ свидетелката.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:08 часа.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
6