Решение по дело №800/2019 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 декември 2019 г. (в сила от 14 януари 2020 г.)
Съдия: Пламен Станчев
Дело: 20194120200800
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

492

 

град Горна Оряховица, 13.12.2019 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД-ГОРНА ОРЯХОВИЦА, четвърти състав, в публично заседание на дванадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТАНЧЕВ

 

при секретаря Анита Личева и в присъствието на прокурора ……....................….…, разгледа докладваното от съдията Станчев АНД № 800 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ И.А.Р. обжалва наказателно постановление № 18-0268-000605/15.05.2018 г., издадено от началника на сектор „Охранителна полиция” в РУ-Горна Оряховица при ОДМВР-Велико Търново, с което му е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 400 лв. на основание чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането (КЗ). По невнимание пропуснал изтичането на срока на застрахователната полица за автомобила. В почивния ден, през който била извършена проверката, нямало къде да поднови полицата. Наказателното постановление му било връчено дълго време след проверката, поради което поддържа, че е изтекла давността за административнонаказателно преследване. Наложената му санкция била твърде висока. Моли съда да намали или да отмени наложеното му наказание.

РАЙОННО УПРАВЛЕНИЕ-ГОРНА ОРЯХОВИЦА ПРИ ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ-ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата.

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА-ГОРНА ОРЯХОВИЦА, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 01.05.2018 г. жалбоподателят И.А.Р. управлявал автомобил „Н.” с рег. № ***, собственост на Н.Е.Г., по улица „М.“ в град Горна Оряховица в посока към улица „А.“. В участъка от пътя пред № * на улица „М.“ управляваният от жалбоподателя автомобил бил спрян за проверка от служители на РУ-Горна Оряховица. В хода на проверката полицейските служители установили, че за автомобила няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

За констатираното нарушение свидетелят Х.П.Х. – младши автоконтрольор в РУ-Горна Оряховица, съставил против жалбоподателя в негово присъствие акт за установяване на административно нарушение за това, че е нарушил разпоредбата на чл.638, ал.3 от . Жалбоподателят подписал съставения акт и получил срещу разписка препис от акта.

На 02.05.2018 г., един ден след проверката, за управлявания от жалбоподателя автомобил бил сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със срок на застрахователното покритие от 10:10 часа на 02.05.2018 г. до 23:59 часа на 01.05.2019 г.

На 15.05.2018 г., след като разгледал преписката, образувана по съставения от свидетеля Х.П.Х. акт за установяване на административно нарушение, началникът на сектор „Охранителна полиция” в РУ-Горна Оряховица при ОДМВР-Велико Търново издал обжалваното наказателно постановление № 18-0268-000605/15.05.2018 г., с което наложил на жалбоподателя административно наказание имуществена санкция в размер на 400 лв. на основание чл.638, ал.3 от .

Препис от наказателното постановление бил връчен на жалбоподателя на 25.10.2019 г. На 30.10.2019 г. жалбата на Р. против постановлението постъпила в РУ-Горна Оряховица.

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност обясненията на жалбоподателя, показанията на свидетелите Х.П.Х. и И.С.А. и приетите писмени доказателства, описани подробно в протокола за проведеното съдебно заседание.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена пред компетентен съд в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно.

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Актът за установяване на административното нарушение е съставен от компетентен орган (чл.647, ал.1 от и т. I.2 от заповедта на л.7) в присъствието на нарушителя. На Р. е била осигурена възможност да възрази против констатациите на актосъставителя при съставянето на акта, както и да подаде допълнителни писмени възражения в законния срок. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган (чл.647, ал.2 от , т. II.5 от заповедта на л.7 и удостоверението на л.10) и съдържа предвидените в разпоредбата на чл.57 от ЗАНН реквизити.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за изтекла давност за административнонаказателно преследване. Актът за установяване на административното нарушение е съставен в деня на откриване на нарушителя, който в случая съвпада с деня на извършване на нарушението. Поради това следва да се приеме, че административнонаказателното производство е образувано преди изтичане на давностните срокове по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено преди изтичането на шестмесечния давностен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, броен от съставяне на акта за установяване на административното нарушение. Към настоящия момент не е изтекла и предвидената в чл.80, ал.1, т.5 от НК тригодишна преследвателна давност, която по силата на чл.11 от ЗАНН намира приложение и за процесното административно нарушение (в този смисъл задължителните указания в т.2 от Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС по тълк.д. № 1/2014 г.). Посочената давност е започнала да тече на 01.05.2018 г., когато е извършено нарушението. На основание чл.81, ал.2 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН давността е прекъсната още на същата дата, 01.05.2018 г., със съставянето на акта за установяване на административно нарушение. От това прекъсване е започнала да тече нова тригодишна преследвателна давност, прекъсната на 15.05.2018 г., когато против жалбоподателя е издадено обжалваното наказателно постановление. Започналата да тече на 15.05.2018 г. нова тригодишна преследвателна давност е прекъсната на 25.10.2019 г., когато постановлението е връчено на жалбоподателя. Към настоящия момент не е изтекла новата тригодишна давност, започнала да тече на 25.10.2019 г. Към момента на настоящото произнасяне не е изтекла и регламентираната в чл.81, ал.3 във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН абсолютната преследвателна давност от четири години и половина, започнала да тече на датата на извършване на нарушението 01.05.2018 г.

Относно материалната законосъобразност на наказателното постановление съдът приема следното:

От събраните доказателства се установява по несъмнен начин, че на 01.05.2018 г. в 19:55 часа жалбоподателят е управлявал посоченият в наказателното постановление автомобил, собственост на Н.Е.Г., както и че за този автомобил към така посочените дата и час не е имало сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Предвид изложеното съдът приема, че жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение по чл.638, ал.3 от , поради което към датата на произнасяне на наказващия орган са били налице основанията да му бъде наложено абсолютно определеното в закона по вид и размер административно наказание глоба в размер на 400 лв.

Вместо така определеното от закона административно наказание глоба наказващият орган е наложил на Р. за извършеното нарушение административно наказание имуществена санкция в размер на 400 лв. Изразът „имуществена санкция“ е употребен на три места в заключителната част на наказателното постановление, поради което съдът приема, че в случая не става дума за допусната техническа грешка в текста на постановлението, а че написаното в същото отразява вярно действителната воля на наказващия орган да наложи на жалбоподателя административно наказание имуществена санкция в размер на 400 лв.

За извършеното от жалбоподателя нарушение по чл.638, ал.3 от законът не предвижда административно наказание имуществена санкция, а съгласно общата разпоредба на чл.83, ал.1 от ЗАНН административното наказание имуществена санкция се налага в предвидените в закона случаи на юридически лица и еднолични търговци за неизпълнение на задължения към държавата и общините при осъществяване на тяхната дейност. Жалбоподателят Р. е физическо лице, а от събраните доказателства не се установява той да е управлявал процесния автомобил при осъществяване на дейност като едноличен търговец. Предвид изложеното съдът приема, че като е наложил на жалбоподателя административно наказание имуществена санкция за извършеното нарушение по чл.638, ал.3 от , наказващият орган е нарушил материалния закон. Това налага обжалваното наказателно постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 18-0268-000605/15.05.2018 г., издадено от началника на сектор „Охранителна полиция” в РУ-Горна Оряховица при ОДМВР-Велико Търново, с което на И.А.Р., ЕГН **********, с адрес ***, е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 400 лв. (четиристотин лева) на основание чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е изготвено и обявено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……..………