Присъда по НОХД №489/2021 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта:	4
Дата:	28 януари 2025 г. (в сила от 28 януари 2025 г.)
Съдия:	Росица Бункова

Дело:	20211200200489
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	18 юни 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 4
гр. Б.град, 28.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б.ГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Росица Бункова
Съдия:Маргарита Коцева
СъдебниБлаговест И.
заседатели:Ралица Солунова-Стойчева
Росица Джорова
при участието на секретаря Елена К.а
и прокурора М. М. М.
като разгледа докладваното от Росица Бункова Наказателно дело от общ
характер № 20211200200489 по описа за 2021 година

Б.градски окръжен съд, въз основа на закона и доказателствата и на основание
чл.303 от НПК,

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Б. В. А., роден на *** в гр.П., с адрес село С.,
община П., ул.Х.Б., б.***, с ЕГН:**********, за ВИНОВЕН в това, че:
I. За времето от 27.03.2016г. до 27.08.2016г. в село К., община П., на улица
М.П. пред къща на *, в условията на продължавано престъпление се заканил с
убийство на А. К. К. от с. К., което възбудило основателен страх у нея за
осъществяването му с две отделни деяния както следва:
1. На 27.03.2016г. вечерта около 20,00 часа в село К., община П., на улица
М.П. пред къща на * се заканил с убийство на А. К. К. с думите*** и извадил
от автомобила си пистолет и го насочил срещу К., което възбудило
основателен страх у нея за осъществяването му;
1

2. На 27.08.2016г. в 09,30 часа в село К., община П., на улица М.П. пред къща
на * се заканил с убийство на А. К. К. с думите: ***, което възбудило
основателен страх у нея за осъществяването му, поради което и на основание
чл.144 ал.3 пр.1 вр. с ал.1 вр. с чл.26 ал.1 от НК и във вр. с чл.54 от НК го
ОСЪЖДА да изтърпи наказание „лишаване от свобода“ за срок от ЧЕТИРИ
ГОДИНИ.
II. Около 23:10 часа на 31.10.2016г. в село К., община П. пред входната врата
на къща, находяща се в село К., ул.Б. *, предумишлено - като действал по
предварително взето и обмислено решение, съставил план за начина на
извършване на деянието, като си изработил предварително алиби, снабдил се
със средство за убийството – самоделно огнестрелно оръжие тип нарезна
карабина, боеприпаси за нея с калибър 7,62мм., одеяло, проучил е мястото
около къщата на Р., за да си избере удобна позиция на около 75м. срещу дома
му, където се скрил в тъмната част на денонощието зад камък и растителност,
като е заел позиция да изчака прибирането на Г. С. Р. с ЕГН:********** от с.
К. и го умъртвил, като произвел изстрел с неустановено огнестрелно оръжие,
тип нарезна карабина с калибър на боеприпаса 7,62 мм. от неблизко
разстояние, с който причинил пронизващо огнестрелно нараняване по гърба в
дясно, по подлопатъчната линия в долната част на плешката на нивото на
пето междуребрие на Р., довело до тежки пронизвания, нарушаване целостта
и контузия на част от стената на възходящата аорта, с пълно прекъсване на
ствола на сънната и подключична артерии в дясно, разкъсване на белодробен
паренхим, главни бронхи и долна част на дихателната тръба, които са довели
до несъвместима с живота остра кръвозагуба от нарушената цялост на
големите кръвоносни съдове и асфикция от аспирация на кръв в белите
дробове, поради което и на основание чл.116 ал.1, т.9, вр. чл.115 от НК във вр.
с чл.54 от НК го ОСЪЖДА да изтърпи наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА“ за срок от ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ.
На основание чл.23,ал.1 от НК, съдът налага на подсъдимия Б. В. А., роден на
***, да изтърпи едно общо най-тежко наказание, измежду наложените му две
с настоящата присъда, а именно- „лишаване от свобода“ за срок от
ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ.
На основание чл.24, ал.1 във вр. с чл.39, ал.2 от НК УВЕЛИЧАВА размера на
така определеното общо най-тежко наказание двадесет години „лишаване от
свобода“ с ТРИ ГОДИНИ „лишаване от свобода“.
На основание чл.57,ал.1 т.2 б „а“ ЗИНЗС определя първоначален „строг“
режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода.
ОСЪЖДА подсъдимия Б. В. А., ЕГН: **********, да заплати на В. К. Р. от
с.К. , сумата от 100 000 /сто хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
причинените неимуществени вреди от деянието по чл.116,ал.1 т.9 във вр. с
чл.115 от НК, ведно със законната лихва, считано от 31.10.2016 год. до
окончателно изплащане на сумата.
ОСЪЖДА подсъдимия Б. В. А., ЕГН: **********, да заплати на Б. Х. Т., с
ЕГН- **********, от с.К. и В. Б. К. , с ЕГН- ********** от с.Рупите, в
качеството им на наследници на починалата гражданска ищца- Е. С. Т., сумата
2

от 70 000 /седемдесет хиляди/ , представляваща обезщетение за причинените
неимуществени вреди от деянието по чл.116,ал.1 т.9 във вр. с чл.115 от НК,
ведно със законната лихва, считано от 31.10.2016 год. до окончателно
изплащане на сумата, като в останалата част отхвърля предявения иск като
недоказан.
ОСЪЖДА подсъдимия Б. В. А., ЕГН: **********, да заплати сторените
разноски по делото общо в размер на 8071,33 /осем хиляди и седемдесет и
един лева и тридесет и три стотинки/, както следва:
По сметка на ОД на МВР Б.град сумата от -5233,61 лв./ пет хиляди двеста
тридесет и три лева и шейсет и една стотинки/;
По сметка на Окръжен съд Б.град-2837,72 лв./ две хиляди осемстотин
тридесет и седем лева и седемдесет и две стотинки/, както и сумата от 10
лв. за издаване на два изпълнителни листа.
ОСЪЖДА подсъдимия Б. В. А. със снета по делото самоличност да заплати по
сметка на ОС Б.град д.т. върху уваженият размер на гражданските искове –
6800 / шест хиляди и осемстотин/ лева.
ПРИСЪДАТА може да се обжалва или протестира в 15-дневенсрок, считано от
днес пред Софийски апелативен съд.
Председател: _______________________
Член-съдия:
1._______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3._______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ ПО НОХД № 489/2021 ГОД., по описа на ОС Б.град,
изготвени на 27.02.2025 год.

Пред Окръжен съд производството по делото е образувано по внесен от
Окръжна прокуратура Б.град обвинителен акт срещу Б. В. АН. от село С.,
община П., с ЕГН:********** с обвинения за това, че :
I. За времето от 27.03.2016г. до 27.08.2016г. в село К., община П., на
улица М.П. пред къща на *, в условията на продължавано престъпление се
заканил с убийство на А.. К. К. от с. К., което възбудило основателен страх у
нея за осъществяването му с две отделни деяния както следва:
1. На 27.03.2016г. вечерта около 20,00 часа в село К., община П., на
улица М.П. пред къща на * се заканил с убийство на А.. К. К. с думите*** и
извадил от автомобила си пистолет и го насочил срещу К., което възбудило
основателен страх у нея за осъществяването му
2.На 27.08.2016г. в 09,30 часа в село К., община П., на улица М.П. пред
къща на * се заканил с убийство на А.. К. К. с думите: ****, което възьбудило
основателен страх у нея за осъществяването му- престъпление по чл.144 ал.3
пр.1 вр. с ал.1 вр. с чл.26 ал.1 от НК , и за това, че :
II. Около 23:10 часа на 31.10.2016г. в село К., община П. пред входната
врата на къща, находяща се село К., ул.“Б.“ *, предумишлено - като действал
по предварително взето и обмислено решение, съставил план за начина на
извършване на деянието, като си изработил предварително алиби, снабдил се
със средство за убийството – самоделно огнестрелно оръжие тип нарезна
карабина, боеприпаси за нея с калибър 7,62мм., одеяло, шушляково яке,
жилетка, проучил е мястото около къщата на Р., за да си избере удобна
позиция на около 75м. срещу дома му, където се скрил в тъмната част на
денонощието зад камък и растителност, като е заел позиция да изчака
прибирането на Г. С. Р. с ЕГН:********** от с. К. и го умъртвил, като
произвел изстрел с неустановено огнестрелно оръжие тип нарезна карабина с
калибър на боеприпас 7,62 мм. , от неблизко разстояние, с който причинил
пронизващо огнестрелно нараняване по гърба в дясно по подлопатъчната
линия в долната част на плешката на нивото на пето междуребрие на Г. Р.,
довело до тежки пронизвания, нарушаване целостта и контузия на част от
стената на възходящата аорта, с пълно прекъсване на ствола на сънната и
подключична артерии в дясно, разкъсване на белодробен паренхим, главни
бронхи и долна част на дихателната тръба, които са довели до несъвместима с
живота остра кръвозагуба от нарушената цялост на големите кръвоносни
съдове и асфикция от аспирация на кръв в белите дробове -престъпление по
чл.116 ал.1, т.9, вр. чл.115 от НК .
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвиненията, повдигнати на
подсъдимия А.. Намира, че от анализа на доказателствата може да се направи
несъмнен извод, че подсъдимия е осъществил състава на престъпленията в
които е обвинен. Относно обвинението за извършено предумишлено убийство
1

счита, че предумисъла се доказва от обективните действия на подсъдимия по
снабдяването му с оръжие, изучаване на навиците на пострадалия Р., мястото
от където може да стреля, изграждане на алиби и др. Пледира подсъдимия да
бъде осъден и по двете обвинения, като при определяне на наказанията да се
отчете факта, че към момента на извършване на престъпленията той е бил с
чисто съдебно минало, дългият период от време- около 9 години от
осъществяване на деянията до постановяването на присъдата, а като
отегчаващи да се отчетат високата степен на обществена опасност на деянието
по чл.116 НК, продължителността на осъществяване на деянията по
чл.144,ал.3 от НК. Поради това намира, че на подсъдимия следва да се наложи
наказание по чл.144,ал.3 във вр. с ал.1 от НК- към максимума от шест години
лишаване от свобода, а за престъплението по чл.116, ал.1 т.9 от НК- 20 години
лишаване от свобода при строг режим на изтърпяването му, като на основание
чл.23 от НК се наложи едно общо най-тежко наказание, което по реда на чл.24
от НК се увеличи с още четири години „лишаване от свобода“.
Конституираната като граждански ищец и частен обвинител , касателно
обвинението по чл.116,ал. т.9 във вр. с чл.115 от НК- В. Кр. Р.- майка на
пострадалия Г. Р., се представлява от служебния повереник- адв.К.. Не се явява
в хода по същество на делото, а повереника й счита, че от събраните
доказателства безспорно е установено, че именно подсъдимия е извършил
убийството на Г. Р.. Поддържа и доводите на прокурора, изложени в хода на
съдебните прения. Счита, че предявеният граждански иск е доказан в пълният
му размер, тъй като от доказателствата по делото се изясняват страданията,
които гражданската ищца е преживяла и преживява в следствие на смъртта на
сина й, влошеното и здравословно състояние в резултат на това, поради което
и претендира уважаване на иска в пълният му размер.
В производството по делото като граждански ищец и частен обвинител е
конституирана и сестрата на пострадалия- Г. Р., - Е.Т.. В хода на съдебното
следствие същата почина, поради което и като правоприемници в процеса са
конституирани наследниците й- дъщеря й В. К. и съпругът й – Б. Т.. От тях в
последното с.з. се явява В. К., която пледира, че от доказателствата безспорно
се установява, че подсъдимия Б.А. е извършил престъплението убийство,
поради което и счита, че той следва да получи справедливо наказание.
Производството пред ОС по отношение на подсъдимия протича задочно.
Установено е от издирването , че същият не е територията на страната. Преди
даване ход на разпоредителното заседание по делото и във връзка с
призоваване на подсъдимия, съдът издаде ЕЗА и Заповед за арест, като в
резултат на последната подсъдимия е задържан на 04.02.2022 год. в М. , В.. В
хода на разглеждане на делото в съда по изпълнение на Заповед за арест, А. е
нарушил гаранцията си по това дело и се издирва от полицейските власти в
С.И., за което с писмо от 02.05.2023 год. е уведомен и настоящият съд. Това
обстоятелство мотивира съда да отмени определението си за спиране на
делото и даде ход на същото на основание чл.269,ал.3 т.4 б“а“ НПК и да го
разгледа в отсъствие на подсъдимия, с участието първоначално на служебен, а
в последствие и на договорен защитник- адв.Б.. Последният в хода на
съдебните прения излага доводи, че липсват доказателства именно
2

подсъдимия А. да е извършил убийството, за което е обвинен. Оспорва
твърдението на прокурора за мястото и начина на произвеждане на изстрела,
като счита, че събраният ДНК материал от това място не е устойчив на
метеорологичните условия по времето на извършване на деянието.
Същевременно твърди, че от доказателствата е безспорно установено, че към
датата на убийството А. не е бил на територията на страната, като няма
доказателства , че след като е излязъл легално през ГКПП и е отишъл в РСМ,
се е върнал , извършил е убийството и пак е напуснал страната. Счита, че не
следва да се кредитират и като годни доказателствени източници
електронните устройства- компютър и телефони, предоставени в хода на
разследването от свидетелката А.К., за която е безспорно изяснено, че е във
влошени взаимоотношения с подсъдимия. Пледира „всички обвинения към
него да бъдат свалени“.
Настоящият състав, като взе в предвид изложеното в обвинителния акт ,
доказателствата по делото и становищата на страните, намира, че се
установява следната фактическа обстановка:
Подсъдимия Б. В. АН., известен с прякор „М.“, с ЕГН- ********** е с
адресна регистрация в село С., община П.. Към месец октомври 2016 год.
живеел там в къща, заедно с баща му В. Б. А. и майка му М. М. А.. Има и
брат-М. Б. А., който към дата 31.10.2016 год. излежавал в Затвора в гр.Бобов
дол присъда, след трансфер от РСМ.. Освободен от затвора на 28.11.2017 год.
Подсъдимият А. към дата 31.10.2016 год. не е бил осъждан, като след
тази дата е осъден два пъти- по нохд №1129/2015 год. по описа на РС П. е
осъден с влязла в законна сила присъда на 28.01.2019 год., за престъпление по
чл.296, ал.1 пр.2 от НК и с присъда, влязла в законна сила на 19.12.2024 год.,
постановена по нохд №389/2024 год. по описа на РС П., за престъпление по
чл.183,ал.1 от НК.
Свидетелката А. К. К. е от с. К., ул.М.П.№, община П.. През 2008 год. тя
заживяла на семейни начала, в дома на родителите си в с.К., заедно с
подсъдимия А.. С тях живеела и В.Г.М.- дъщеря на К. от предишен брак.
Докато живеели заедно, ползвали един компютър, на който подсъдимия имал
свалени снимки на оръжия, посещавал сайтове с реклами за оръжия, системи
за нощно виждане, абсорбираща откатана вложка, /специално
приспособление, което да предотврати синини и травми при стрелба/, ремъци
за пушка, визор за нощно виждане. Разглеждал и сайтове, съдържащи
информация как се стреля по подвижна цел, как се използва мерник, оптика на
карабина и се стреля от далечно разстояние. На въпроси на А.К., защо
посещава такива сайтове и съхранява информация на компютъра за оръжия,
подсъдимия отвръщал, че се интересува от оръжия. На 13.02.2009 год.
подсъдимия и А.К. станали родители на момиче- Б. Б. А.. Първоначално
отношенията били нормални, както между двамата- К. и А., така и тези на А. с
родителите на К., които също живеели на първият етаж в тази къща. През 2012
год. починал бащата на А. и около 3-4 месеца след това подсъдимия променил
отношението си- както към А. , така и към майка й, като започнал да
демонстрира собственическо отношение и към къщата и към заведение, което
3

тогава притежавали В. К.- майка на А. и баща й. Промяната в поведението на
подсъдимия ескалирала и поради факта, че същият не работил, което също
създавало напрежение в къщата и под въздействието и на В. К., през пролетта
на 2014 год. двамата се разделили и Б.А. се изнесъл от дома на К., като се
преместил да живее в дома на родителите си в с.С.. Започнал работа и в края
на август 2014 год. отново се завърнал да живее при А.К., като отношенията
не се подобрили и лятото на 2015 год. двамата се разделили окончателно. След
тази раздяла подсъдимия започнал да изпраща смс-и на А. с мили думи, но
като разбрал, че свидетелката е непреклонна за раздялата им, променил
коренно отношението си. Отново започнал да изпраща смс-и, но вече с
различни заплашителни съобщения, както към А., така и към по-голямата й
дъщеря и майка й. Семейството на К. имали в с.К. хранителен магазин, като
една част от него била заведение. Там често сядал пострадалия Г. Р., който
познавал А. и постепенно се сближили и започнали интимни отношения,
които станали достояние и на подсъдимия по делото. Имало случаи в които Р.
пиел кафе на посоченото заведение, докато А. е там на работа, като Б.А.
минавал с колата си, намалявал и показвал среден пръст по посока на Р.. Тази
интимна връзка на свидетелката още повече влошила взаимоотношенията
между подсъдимия и К., като подсъдимия отправял закани и заплахи както
към А., така и към майка й- свидетелката В. К.. Поради това и двете подавали
множество жалби срещу А. за тези му действия както в полицията, така и в
районна прокуратура П.. Тъй като двете се страхували от подсъдимия, заради
поведението му и отправяните заплахи, А.К. и майка и В. К. се принудили да
поставят охранителни камери на къщата, като често преглеждали записите,
за да видят кога А. минава с автомобила си от там.
В РС П. било образувано гр.д. №537/2014 год., по което родителските
права за детето Б. Б. А. били предоставени на майката- А.К., а по отношение
на бащата бил определен режим на свиждане с детето.
В РС П. било образувано по искова молба на А.К. и гр.д. №666/2014 год.,
по което на 29.08.2014 год. била издадена Заповед по закона за защита от
домашно насилие, с която подсъдимия Б.А. се задължава да се въздържа от
домашно насилие над А.К. и му се забранява да доближава същата, освен в
случаите на упражняване на режима на свиждане с детето Б.. След
постановяване на това решение, Началника на РУ Полицията в гр.П. е отнел
разрешителното за носене на ловно огнестрелно оръжие- пушка „Байкал“,
кал.12/76 с фабр. *10113162, която подсъдимия А. притежавал законно, с
разрешение, издадено на 18.09.2013 год. С решение по вгр.д.№ 852/2014 год.
било отменено решението, постановено по гр.д.№666/2014 год. на РС П., респ.
и заповедта за домашно насилие. След отмяна на последната, въз основа на
която било отнето разрешителното на подсъдимия за посочената ловна пушка,
той обжалвал решението на Началника на РУП П. и с решение по адм. д.№
635/2014 год. на адм. съд Б.град било отменено и решението за отнемане на
разрешителното за пушката „Байкал“ и последната върната на подсъдимия.
Той от своя страна предал пушката на свидетеля В. Т. за съхранение, като
оформили договор за покупко- продажба. Т. предал пушката с протокол за
доброволно предаване, в хода на разследването. На 08.10.2013 год.
4

подсъдимият подал и заявление в РУП гр.П. за притежаван от него газов
пистолет марка „Бруни гап“, кал.9, за което му е издадено удостоверение за
уведомление.
Факта, че Г. Р. оказвал помощ на А., настроило подсъдимия срещу него.
Една вечер през месец декември 2015г. бил запален лекия автомобил на Р.,
като след това подсъдимия А. заявил на А.К., че той го е извършил и ще
види, че първо ще убие „бодигарда й“, визирайки Г. Р., а след това и нея.
Разследването по този палеж не установило извършителя.
Влошените взаимоотношения между подсъдимия и А.К. непрекъснато
ескалирали , като през 2015 год. А. се е опитал с щанга да разбие входната
врата на дома на А.. Последната незабавно извикала по телефона пострадалия
Г. Р. на помощ, който почти веднага се отзовал пред къщата на А.. След като
подсъдимия А. го видял, избягал.
На 27.03.2016 год. вечерта, подсъдимия връщал пред дома на А.К.,
малолетната им тогава дъщеря Б., тъй като се виждал с последната при
изпълнение на режима на свиждане. При това пред детето, А. извадил
пистолет, насочил го към А. и й казал ****. Това било възприето и от
съседката- свидетелката К. К., която излязла на улицата и след като
подсъдимия е видял, се качил в автомобила си и се отдалечил от мястото.
Малко по-късно същата вечер А. започнал да обикаля с автомобила си ,
„Опел“, покрай къщата и магазина със заведението на А., която го видяла,
поради което и изплашена незабавно след това- в 22:29 часа, позвънила на
тел.112. В разговора с оператора посочила, че А., при връщане на детето им Б.
в дома й я е заплашил, като също така е извадил и пистолет. Тъй като била
силно изплашена от поведението на подсъдимия, К. депозирала на 30.03.2016
год. жалба до Главния прокурор на РБ. В нея посочила, че е подавала срещу
подсъдимия множество жалби в Полицията и в Прокуратурата в П., на които
не било обръщано внимание, поради което и сега търси помощ именно от
Главния прокурор. На 11.04.2016 год. подсъдимия Б.А. подал жалба до РП П.,
в която посочил, че на 27.03.2016 год., пред дома на К. в с.К., докато връщал
малолетното си дете Б., майката се развикала и започнала да го обижда с
думите „Боклук, „отрепка“, измет“, след което извадила пистолет и го
заплашила с убийство. И по двете жалби е постановен отказ да се образува
ДП, който в последствие с постановление на прокурор от Окръжна
прокуратура е отменен.
Също така, на 12.05.2016 год., около 17 часа свидетелката А.К. се
прибирала с автомобила си от работа, като в района на с.Първомай била
настигната и проследена от подсъдимия, който тогава управлявал л.а. „Опел“,
като в даден момент, в който А. завивала в посока селото, А. е извадил
пистолет. Още докато подсъдимия управлявал автомобила си след А., тя
позвънила на пострадалия Г. Р., който живеел наблизо до спирка на селото,
излязъл и също видял, подсъдимия. Поради това А.К. подала сигнал на
тел.112 в 17:07 часа, като описала случилото се, вкл., че А. й извадил пистолет.
На 07.09.2016 год. през нощта- около 04:00 часа, подсъдимия счупил
прозорец на стая от първия етаж на къщата на К., като там в същото време
5

спели майка й- В. и по-голямата й дъщеря. А. бил облечен с дреха с качулка,
но свидетелката В. К. го разпознала по походката и по стойката на тялото. В
04:10 часа А.К. подала сигнал на тел.112, в който посочила, че Б.А. се опитва
да влезе в къщата и е счупил прозореца.
Тъй като А. спазвал режима на свиждане с детето си, той докато е заедно
с детето си Б. А., често минавали с автомобил по улицата покрай дома на Г. Р.,
като подсъдимия казвал на дъщеря си, че обикаля, за да види дали свети
къщата на Г.. В дните, в които детето е било при баща си, често А. чистел
оръжията си- ловна пушка и пистолет. Също така я водил на различни места,
за да стреля с пистолета, въпреки, че Б. не била съгласна, като пред нея се
заканвал на майка й и заявявал, че иска да убие Г.. Преди убийството й
заявявал , че „ …ще стане нещо…“. Питал я също така дали ако направи нещо
много лошо, ще продължат да общуват. Често докато връщал детето при
майка му, подсъдимия в автомобила обяснявал на Б. „каква била мама“, като
при оставяне на детето почти винаги крещял, псувал и обиждал А..
Свидетелките- А. и В. К. посещавали ежедневно гробищния парк в с.К.,
където бил погребан бащата на А., това обстоятелство било известно на
подсъдимия. На 29.06.2016г. през деня именно там- на гробищния парк,
непознат за двете свидетелки мъж, който според А. имал акцент, който не бил
местен, нанесъл побой с дървен кол и на А. и на В. К. , при което им казал:
„Много поздрави от М.". В резултат на побоя, на В. К. била причинена средна
телесна повреда - счупена скула в лявата част на лицето, заради което тя била
настанена за лечение пет дни в болницата в гр. П.. В деня, в който станал
побоя над свидетелките, детето Б. А. била в дома на баща си, който вечерта й
казал, че „… ***
На дати- 13,14, 16 и 17.08.2016 год. подсъдимия изпратил и три
съобщения на В. К., претендирайки връщане на 20 000 лв., като написал ****
На 27.08.2016г. около 09:30 часа подсъдимия А. отишъл пред дома на
А., за да вземе дъщеря си Б.. Когато майката излязла, за да предаде на бащата
детето, подсъдимия А. й се заканил с думите: ****. Това му поведение
изплашило и майката и детето Б., която не искала да посещава дома на баща
си в с.С., защото се страхувала. За случилото се А.К. подала жалба в РП П..
Поведението на А. плашело и майката А.К., която често преглеждала записите
от охранителните камери, които поставила на къщата, в която живеят и за
които подсъдимия не знаел. Така тя виждала как А. често минава с автомобил
покрай дома им, вкл. и с автомобил с гръцка регистрация. Агресивното
поведение на подсъдимия, освен към А. и майка й се насочило и към
пострадалия Г. Р., тъй като именно той често се отзовавал на помощ на А., а и
подсъдимия знаел, че той е в интимни отношения с А., което още повече го
настройвало срещу Г. Р.. А. при среща с пострадалия Р. му правил заканителни
жестове с ръка, което също изплашило Р., поради което и той предприел
действия- да постави мощно осветително тяло в имота си, както и да изгради
ограда на къщата си. Имало случаи в който три лица влезли в дома му и му
нанесли побой, при което му били избити три зъба. Р. допускал, че
организатор на това е подсъдимия, поради което и споделил опасенията си
6

както с А.К., така и със сестра си- свидетелката Е.Т.. Г. Р. получил и
заплашително съобщение по телефона, от телефон ползван от подсъдимия
/последното е видно от техническата експертиза/,- *** След този случай
автомобилът, който Р. притежавал и паркирал пред дома си, започнал да го
паркира в района на бензиностанция „Кик“, намираща се на около 50 метра от
дома му.
Междувременно, познанията които натрупал от посещението му на
различни сайтове за оръжия от интернет мрежата, не били само от „интерес“,
както А. казвал на А.К., а и го мотивирали да се заеме да си изготви пушка,
тип нарезна карабина. За целта, в периода 2015г. – 2016г., се свързал свидетеля
К. И. К., от с. Първомай. Последният е дърводелец и известен с хобито си да
изработва дървени приклади за оръжия. Подсъдимият познавал свидетеля К.,
тъй като на няколко пъти двамата се засичали в ловен магазин в гр.П. и
обсъждали различните видове ловни оръжия. А. поръчал при К. да изработи
дървен приклад по стандартен размер за карабина, като обяснил, че е за негов
приятел, който счупил приклада на пушката си, но не може да донесе
пушката, тъй като живее далече. Около две седмици след поръчката, приклад
бил готов, А. отишъл, взел го и отишъл до лекия си автомобил, отворил
задната част на автомобила си, където го премерил по неустановена пушката.
Това било възприето и от свидетеля К.. Подсъдимия посочил няколко места,
които бил отбелязал на приклада и поискал корекции, които били нанесени
веднага от свидетеля и А. взел приклада.
Свидетеля Н. Ц. Ц., работил като стругар в цех за обработка на метали в
гр. П.. Подсъдимият посетил този цех, като отишъл при началника, като
поръчал да му се направи резба с големина М12,с дълбочина на резбата 1,2
мм. и дължина 30 мм от двете страни на метален цилиндричен прът с
дължина 50 см. и Ф 35-40 см. Началникът поръчал на Ц. да изработи
поръчаното, като молбата на подсъдимия била резбата да е по-прецизна и по-
гладка, Ц. направил поръчаното му за около два часа, предал го на началника
си, като разбрал, че после А. взел цилиндричния прът. В същият цех , към
2015-2016 год. работил и свидетеля С. П. З., също стругар. Неустановен точно
ден, З. бил извикан в кабинета на шефа си, където се намирал и подсъдимия,
който не познавал, но чул от хора от цеха, че това е лице с прякор М.. В
кабинета З. видял, че шефът му и подсъдимия правят скици, които му дали, за
да изработи метални елементи- метални шини с дължина 1 , ширина 2см. и
дебелина 3мм., върху която трябвало да направи отвори с резби Ф-М6, т.е
ширина 6мм. на отвора като трябвало да са на разстояние 8 см. една от друга.
На по-късна дата, подсъдимия А. занесъл на З. друг чертеж и метална планка,
на която искал да му направи канал и два отвора Ф6 и по време на
изработката А. седял до З. и му сочел, къде иска да се пробият отвори, като
свидетелят твърди, че тази планка може да се ползва за мерник на пушка.
След като и двете поръчки били изпълнени и взети от подсъдимия, той си взел
и чертежите за тях и повече не се върнал в цеха, тъй като се скарал и с шефа.
Свидетеля С. В. е от с.С. и познава подсъдимия. В селото всички знаели,
че В. е стругар, има и струг в дома си. През месец октомври 2016 год., А.
поръчал на св. С. Х. В., да постави върху някакъв сложен алуминиев детайл
7

два месингови щифта, които В. е сложил в отвора върху алуминиева планка.
След това на 25.10.2016г. А. отново го потърсил за изработка на метален
детайл по негов чертеж- метален щифт с дължина 20мм и Ф 3,7мм, който
свидетелят изработил от стомана и следвало в петък на 26.10.2016г. А. да
отиде и да си го вземе , но същият не отишъл. Изработените детайли останали
в свидетеля.
Подсъдимият бил приятел със свидетеля К. И. А., който към октомври
2016 год. работил в ГПУ З.. Към 2004-2005 год. А. бил оперативен работник и
тогава се запознал с подсъдимия, който по негови показания през този период
от време бил част от канал за нелегално превеждане през границата на
страната на лица. Тогава подсъдимия А. станал доброволно лице, което му
предоставяло информация за различни незаконни неща, при което двамата
създали близки и приятелски отношения, вкл. и свидетеля познавал детето на
подсъдимия, което посещавало заедно с баща си дома на свидетеля К. А..
Последно се видели в края на месец октомври, като подсъдимия заявил на
свидетеля, че възнамерява да отиде до М., а след това и за Г., където иска да
работи.
Свидетеля В. А. Г. бил приятел с М. А.- брата на подсъдимия. Тъй като
последния към 2016 год. изтърпявал присъда в затвор, се свързал с Г. и го
помолил, ако брат му- Б. има нужда от шофьор, то Г. да го превозва. През
2016 год. - от 04.02 до 27.10.2016 год. подсъдимия напуснал страната
многократно през ГКПП Н.с., като бил превозван почти през всички пъти от
свидетеля Г. с л.а.„Вовло“ с рег. № ***. В четвъртък на 27.10.2016г. , след
обяд, Г. взел А. с лекия си автомобил от табелата на с. С.. Подсъдимият носил
със себе си сак, който Г. проверил и видял, че вътре има само дрехи. Двамата
преминали границата в 16:06 часа и свидетеля закарал подсъдимия до Н.с. в
РС.М.. Там го чакал спрял автомобил марка „Ауди“, където се качил и А.,
който казал на Г. , че трябва следващата седмица да го откара до А., Г.. По
неустановено време след 27.10.2016 год. подсъдимия се върнал в страната,
като няма дА.и за преминаването му през ГКПП , като на 28.10.2016 год. и
29.10. бил видян в с.С. от свидетелите К. и М.. Също така, камерите в дома на
свидетелката А.К. засН. в 22:52:40 до 22:52:50 часа, автомобил марка „БМВ“
на 29.10.2016 год., преминаващ през улицата, където се намира нейният дом.
Този автомобил бил управляван от подсъдимия през октомври 2016 год.
Автомобилът е на гръцкия гражданин М. Н. от гр.А. и е марка „БМВ"5, с
гръцка peг. № ***, който го взел на изплащане от Н. С. от гр.С.. През
септември или октомври 2016 год. М. Н., който бил познат с подсъдимия, му
предал описания лек автомобил, с цел да поправи газовата уредба на същия.
При предаването в автомобила вътре нямало никакви вещи, вкл. одеяло,
дрехи, пистолет. Подсъдимият от времето в което взел този автомобил,
управлявал същия в района на с.К. и С. и на 29.10.2016г. късно вечерта
неколкократно, минал по улицата М.П., където живеел Г. Р.. Последният
видял подсъдимия и още същата вечер съобщил за това на свидетелката А.К.
по телефона.
На 31.10.2016г. късният след обяд, Г. Р. се чул по телефона със
8

свидетелката А.К., като проверил дали тя се е прибрала след работа в къщи. А.
му потвърдила, че е в дома си. За времето от около 08:30 до около 22:50 , Г. Р.
отишъл в дома на приятеля си- свидетеля М. С., в гр.П.. След това си тръгнал
с автомобила си марка и модел „Митцубиши паджеро“, като в 22,47 часа Р.
паркирал автомобила си на бензиностанция „Кик“ , находяща на края на с. К.
на пътя за с. С., така както обикновено правел след запалването на другият му
автомобил. Там бил видян от свидетеля Г. И., който работил на
бензиностанцията. И. видял, че подсъдимия е сам и слиза от автомобила си,
както и му направило впечатление, че говори по телефон. Именно по това
време Р. бил позвънил на А.К., която била вече заспала и се разбрали да се
чуят на следващия ден. Г. Р. изминал пеш разстоянието от паркирания
автомобил до дома му- около 50 метра. Около 23:10 часа, Г. Р. стигнал на
площадката пред входната врата на къщата си в с.К., ул.Б.№, като леко се
привел напред, за да я отключи.
По същото време подсъдимия Б.А. бил заел позиция, за да изчака Р. да
се прибере. Бил си постлал одеяло на жълти и сини квадратчета, като бил
облечен с жилетка и синьо шушляково яке. Одеялото се намирало поставено
на голям каменен блок до дърво /копривка/, намиращ се на разстояние около
75 м. от дома на Р., в северозападния край на нива, находяща се под
асфалтовия път, свързващ с. К. и с.С. и с пряка видимост към входната врата
на дома на Г. Р.. Подсъдимият бил в позиция легнал върху одеялото и с
подпряна самоделна нарезна карабина върху камъка. Точно в момента, в който
Р. бил позиция приведен, за да отключи вратата на къщата си, подсъдимия
Б.А. произвел изстрел, с неустановено огнестрелно оръжие, тип нарезна
карабина с калибър на боеприпаса 7,62мм.. На Г. Р. било причинено
пронизващо огнестрелно нараняване по гърба, в дясно, по подлопатъчната
линия в долната част на плешката, на ниво на пето междуребрие. Куршумът
излязъл от шията на Р. и се е ударил във входната врата и стълбището. Шума
от изстрела бил чут от свидетеля И., който погледнал от прозореца на
бензиностанцията и видял, че осветлението в двора на Р. свети. Изстрела бил
чут и от свидетелката С.Р.- съпруга на Г.. Тя веднага излязла на терасата на
втория етаж на къщата, от където видяла, че съпругът й лежи пред входната
врата на къщата. Веднага слязла долу и видяла, че мъжът й лежи на земята по
гръб целия в кръв и до него бил мобилния му телефона. Взела го , позвънила
на тел.112, после видяла че последният разговор, който мъжа й е провел е бил
с А.К., за която знаела, че му е любовница. Обадила се и на А., като й казала
***. След това позвънила от същия телефон на свидетеля М. С., тъй като
знаела, че той му е приятел, за да му каже, че са застреляли Г..
Същата вечер подсъдимият Б.А. напуснал веднага мястото от което
стрелял, а в последствие и страната. На следващия ден свидетеля К. А.,
приятел на подсъдимия се свързал по телефон с Б.А., като в разговора А. му
казал, че е в М., че не е убил Р.. В последствие също се свързвал по телефон с
А., като му заявявал, че е или в И. и в.А., интересувал се от хода на делото, а
също така и знаел много подробности от същото.
На място била констатирана смъртта на Г. Р., от дежурния лекар при
ЦСМП- П.. Пристигнал и екип полицейски служители, а по-късно и
9

разследващи. За времето от 01:55 часа до 02:35 часа е извършен оглед на
местопроизшествие на къща, находяща се в с. К., ул.“Б.“*, обитавана от Г. С.
Р. и Сп. Г. Р.. При огледа се установило, че Р. е с огнестрелна рана в дясната
половина на гърба и е констатирана смъртта му от дежурния лекар при
ЦСМП- П.. Трупът на Р. е намерен върху терасата на външното стълбище пред
входната врата на къща. При извършеният оглед на трупа се констатирали
рана в основата на шията с размер 2см. -3см. и прободна рана в дясната
половина на гърба с размер 0,5 см. По входната дървена врата на къщата на
разстояние 144 см. от основата на врата се намерил отвор/ дупка/ с размер 2
см. При огледа на къщата /вътрешната част/, се видели външни стъпала,
водещи за първи, втори и приземен етаж- мазе. В долната част на бетоновото
стълбище, водещо до втория етаж се намерил отвор с неправилна форма с
размер 4 см., разположен на 15 см. В дясно от стълбите от този отвор до най-
долното стъпало на стълбището, водещо до мазето, мерено по права линия с
дължина 284 см. , върху земята бил намерен и иззет проектил сребристо сив
на цвят с неправилна форма с размери 1,5 см./2 см., който се иззел като
веществено доказателство.
За времето от 01:40 часа до 02,50 часа е извършено претърсване и
изземване в дома, обитаван от Б. В. АН., с. С., общ. П., ул. Х.Б.№..
Подсъдимият не бил открит в дома си, както и не са намерени и не са иззети
веществени доказателства.На претърсването му присъствали родителите на
А., които заявили, че синът им- Б. е в РС.М..
На 01.11.2016г. , през светлата част на деня, е извършен повторен оглед
на местопроизшествие. Именно тогава при оглед на местността около къщата
е открито мястото, от което е стреляно и е извършен оглед на същото. В
протокола е описан като земеделски имот- градина, находяща се в с. К.,
общ.П., под асфалтовия път свързващ с.К. и с.С., общ.П. в дясно от пътя.
Разположението на имота е точно срещу къщата на Г. Р.. От към асфалтовия
път земеделския имот бил ограден от къпини и диви храсти. От западната
страна нивата граничела с черен коларски път, който започвал от асфалтовия
път и продължавал в посока север. В северозападния ъгъл на така описания
земеделски имот- градина, на разстояние около 50 м. северно от асфалтовия
път се намерило растящо високо дърво/копривка/. Около дървото имало
обрасли къпини и храсти, които са били отъпкани. На разстояние 1,20 м.,
източно от описаното дърво се намирал масивен каменен блок с неправилна
форма и височина 1,10 м. и ширина 1,05м. и дължина 1,00м. От към южната
страна камъка бил вкопан в почвата, от северната му страна се наблюдавала
денивилация на почвата около 60см. От горната част на каменния блок били
иззети натривки за наличие на барутни частици. На разстояние 1м. южно от
този камък е намерен друг по- малък камък, вкопан в почвата, който бил
обрасъл с растителност, но и от него били иззети натривки за барутни
частици. От обкръжаващата растителност били иззети стръкове и листа от
треви и храсти, поставени в няколко хартиени плика за открИ.е на ДНК
профил. Иззета била и кутия от „Мукосулван плюс“ на около 0,5 м от
дървото.
На 02.11.2016г. е извършен повторен оглед на местопроизшествие на
10

същото място с описания каменен блок, като е замерено разстоянието от него
до входната врата на къщата на Г. Р.. Установено е, че разстоянието е около 75
м., както и, че има пряка видимост към дома на Р.. Иззети са четири тампона
с обтривки за ДНК профил от големия каменен блок.
На 02.11.2016г. , пред къщата на Б. В. АН. в с. С., ул.“Х.Б.№“ * е открит
и иззет лек автомобил „ БМВ“ с рег.№ *** . Автомобилът бил заключен и на
следващия ден- 03.11.2016г. е отключен с помощта на ключар. Извършен е
оглед, като на пода в лявата задна част на автомобила е намерен и иззет
метален инструмент-„кръстачка“, на задна седалка в ляво е намерена и
иззета празна картонена кутия. В джоба на предна дясна седалка е намерен и
иззет един брой пистолет , черен на цвят с надпис „CAT11134NO43918, марка
GAP“9мм“ с пълнител с 5 бр. патрони 9мм. В багажното отделение на
автомобила са намерени и иззети следните веществени доказателства: одеало
на жълти и сини квадрати, един брой светло синьо шушляково яке и един
брой жилетка- синьо- бяла на цвят. Също така са иззети от няколко места в
автомобила обтривки за ДНК- профил и обтривки за барутни частици.
На 09.03.2017г. е извършен следствен експеримент с цел да се установи
вероятното място, от което е бил произведен изстрела, който е причинил
смъртта на Г. Р.. Установено е, че изстрела е произведен от същото място, на
което е извършен оглед на местопроизшествие на 01.11.2016г. и повторен
такъв на 02.11.2016 год. на големия каменен блок до дървото/копривка/ в
отсрещната нива.
В хода на ДП е назначена съдебно – медицинска експертиза. Изготвена е
от вещото лице д. З., който в заключението си /том 5 л.6 и сл./ сочи, че смъртта
на Г. Р. се дължи на едно, пронизващо, огнестрелно нараняване, от неблизко
разстояние, причинено от огнестрелно оръжие с диаметър на проектила 7-8
(7,6) мм. върху който допълнително е въздействано, по гърба в дясно по
подлопатъчната линия в долната част на плешката на ниво на пето
междуребрие на Р.. То е довело до тежки пронизвания, нарушаване на
целостта и контузия на част от стената на възходящата аорта, с пълно
прекъсване на ствола на сънната и подключичната артерии в дясно, разкъсване
на белодробен паренхим, главни бронхи и долна част на дихателна тръба,
които са довели до несъвместима с живота остра кръвозагуба от нарушената
цялост на големите кръвоносни съдове и асфикция от аспирация на кръв в
белите дробове, като куршумът е излязъл от пред на долната част на шията на
Р.. Смъртта му е настъпила бързо и е била неизбежна, предвид тежестта на
острата кръвозагуба от установените увреждания на големи кръвоносни
съдове/аорта и ствола на сънна и подключична артерии/ и съчетанието им с
останалите установени увреждания в гръдния кош и шията, от огнестрелното
нараняване.
Назначена и изготвена е и комплексна медико- балистична експертиза от
вещите лица д. Л. и в.л. П. П. / т.6, л.96/. От заключението й се установява, че
Г. Р. е получил едно пронизващо огнестрелно нараняване, с входна рана на
гърба в дясно, по подлопатъчната линия и изходна рана в основата на шията в
дясно , с продължаващ участък по долната повърхност на брадичката леко в
11

дясно от средната линия. Посоката на раневия канал при изправено
анатомично положение на тялото е отзад- напред, отдолу- на горе и леко в
отдясно на ляво. Входната рана устои на около 140 см. от петите, а изходната
рана на около 153 см. от петите. Трупът на пострадалия е намерен по гръб
върху тераса, пред входната врата. На местопроизшествието на стълбище
водещо към мазе е намерен и иззет 1 бр. деформиран куршум от патрон
кал.7,62мм., предназначен за стрелба с нарезна карабина. При извършения
оглед на местопроизшествие на 01.11.2016г., върху входната врата и върху
долната част на бетоновото стълбище водещо за втория етаж са установени
нарушения. Нарушенията върху врата се намират на 144см. от основата на
врата. При проведения следствен експеримент на 09.03.2017г. е определена
посоката на обратния ход на траекторията на куршума, причинил нарушения
върху вратата и долната част на стълбището за втория етаж, сочеща към
северозападния край на нива, находяща се под асфалтовия път , свързващ с.К.
и с.С., голям каменен блок и дърво/копривка/- фиксирани в протокол за оглед
на 01.11.2016г. Експертите заключават , че Г. С. Р. е бил на терасата с лице
към входната врата на къщата в момента на изстрела, при който е получил
огнестрелното нараняване, като след напускане на тялото на пострадалия,
куршумът е причинил нарушения на вратата и стълбището. Стрелящият се е
намирал зад и вдясно спрямо пострадалия, най- вероятно в северозападния
край на нивата, находяща се под асфалтовия път свързващ сл.К. и с.С..
Разликата във височината на изходната рана 153см. от петите и пробойната
върху вратата- 144см. от основата на врата, както и направлението на раневия
канал според експертите говори, че пострадалия е бил леко наведен напред в
момента на изстрела.
В хода на ДП са изготвени и още експертизи:
Балистична експертиза е изготвена на иззетия от л.а. марка „БМВ“ с рег.
№ *** пистолет. Вещото лице Й. Б. е дал заключение/т.5 л.77 и сл./, че
пистолета е газово-сигнален марка „BRUNI GAP“, кал.9мм. със сер.№ № и в
същият няма извършени конструктивни промени, произвеждан е изстрел с
него, технически изправен и може да произвежда изстрели с халостни и
газови патрони. Изследваните в неговия патронни 5 бр. патрони са газово-
сигнални същия калибър. Това е пистолета, който подсъдимия А. притежавал
законно, видно от и удостоверение №203/14.10.2013г. издадено от началника
на РУ П..
Вещото лице Б. е изготвил и съдебно балистична експертиза- Протокол
№43, с обект на изследване 7 бр. гилзи от ловни патрони, като всички те са
силно корозирали и са с калибър 12 ти.
Още една експертиза е изготвена от в.л. Б. и тя е на номера на рамата на
л.а. „БМВ“ с гръцка регистрация, при което е заключил, че този номер съвпада
с номера на спесимена, характерен за този вид автомобил.
Балистична експертиза е изготвена и от в.л. А. Н. /т.1 л.63 и сл./, с
предмет- едноцевна, еднозарядна, фабрично произведена пушка „Байкал“, с
калибър 12/76 /магнум/. Заключено е, че пушката е изправна и годна за
стрелба, като с пушката не е стреляно след последното й почистване.
12

Назначена е и още една балистична експертиза- Протокол №18/БАЛ-
104, от вещото лице П. П. / т.1 л.37 и сл.ДП/, като обект на изследване е диск
от компютър, предаден доброволно от А.К.. Задачата на експерта е била да
посочи дали в дигиталния снимков материал има заснети детайли/ части,
наподобяващи части на огнестрелно оръжие. В заключението е посочено, че
на част от снимките има заснети обекти , наподобяващи част от синтетичен
приклад с кожа на пушка и цевна кутия, без видими обозначения за марка и
номер; на други снимки. Обект, наподобяващ на затвор на пушка; на други
снимки- обект, наподобяващ дървена заготовка за изработване на приклад на
пушка; заснет е и обект наподобяващ заготовка за изработване на цевна кутия
на пушка; заснети са и обекти наподобяващи един брой малокалибрен патрон
с периферно възпламеняване; инструмент за изработване на патронник;
приклад с канал за заключване на затвор- характерен за неавтоматични
карабини с надлъжно плъзгащ се и завъртащ затвор. Във файловете има и
електронен вариант на списание, посветено на оръжия.
Вещото лице Й. Б. е изготвил и видео-техническа експертиза – Протокол
№5 / т.5 л.95 и сл. ДП/. Заключението на същата, изследвала видео запис от
дома на К. от 29.10.2016 год. и видеозаписи от цех за дървопреработка и такъв
от дома на Искра М.а от с.С.. Заключението сочи, че на посочената дата в
22:52:40 до 22:52:50 часа през улицата, на която е дома на К. преминава
автомобил , тъмен на цвят , наподобяващ на форма на л.а. „БМВ“ 5-та серия Е-
60, но не може да се види регистрационния номер на автомобила и лицевите
черти на лицето, което го управлява. Останалите видеозаписи са с резолюция,
която не позволява идентифицирането на преминаващи лица и
регистрационни номера на л.а.
От вещото лице Г. Д. е изготвена компютърно- техническа експертиза /
т.6, л.5 и сл.ДП/. Обект на изследване е компютър, предаден доброволно от
А.К.. В заключението се сочи, че потребителите са използвали програмен
продукт „Скайп“ с три потребителски имена , единия ******. Потребителите
са проявявали интерес към огнестрелни оръжия. Установено е и наличието на
файлове, съдържащи жалби от А.К. и В. К., за отправяне заплахи от Б.А., до
различни институции, както и отговори по тях.
Съдебно-техническа експертиза е изготвена в хода на ДП и от вещото
лице С. А. / т.6 л.27 и сл.ДП/. Обект на изследване е мобилен апарат марка
„Нокиа“, със СИМ карта на мобилен оператор Глобул. В експертизата са
описани последните обаждания и е видно, че от него е позвънено на тел.112.
В хода на ДП са назначени две ДНК експертизи:
- първата, изготвена от вещото лице ***, Протокол №17 /ДНК-23 /т.6,
л.39ДП/, която е изследвала всички намерени и иззети обтривки, иззети от
сухи клони и листа при огледа на местопроизшествие на мястото, от което е
произведен изстрела на 01.11.2016г. и обтривките на тампони иззети от
същото място от големия каменен блок с протокол за оглед на
местопроизшествие на 02.11.2016г. и отбривките иззети от лек автомобил
марка БМВ с рег.№ *** и от която се установява, че е изолиран ДНК профил
на едно и също лице от мъжки пол мъж на обтривките от №3-12 , като в
13

биологичният материал от изследваните сухи листа и клонки- обект 1, се е
определила смес, в която се установява клетъчен материал на същото лице от
мъжки пол , както по обекти 3-12. Обект №2 – опаковка на „мукосолван“ не се
е определил ДНК профил.
- втората , изготвена от вещото лице ***, Протокол №17 /ДНК-55 /т.6,
л.50ДП/, която е изследвала клетъчен материал от устната кухина на майката
на подсъдимия- М. А., който тя дала доброволно, който е следвало да се
сравни с ДНК профила на лице от мъжки пол, установен в експертиза –
Протокол *7/ДНК-23. Заключението на тази експертиза е, че при така
установените ДНК профили вероятността М. А. да е майка на лицето от
мъжки пол от предходната експертиза е 0.9999986, при гранични стойности от
0 до 1.
В хода на ДП е назначена и изготвена и физикохимична експертиза, от
в.л. Н. В. и А. П. /т.6 л.84/- Протокол №17 ФЗХ-24. Обект на изследване са
натривки от дясна и лява ръка и от входната рана на трупа на Г. Р.. В
обтривката от дясната ръка и от раната на трупа не се откриват капсулни
микроследи. Такива има по лява ръка на Р.и са със състав олово-антимон-
барий. Вещите лица сочат, че изстрелът,причинил нарушението , намиращо се
върху гърба на горнище от анцуг е произведен от дистанция по-голям от 150
см.
Изготвена е още една комплексна експертиза- от вещите лица Н. В.,
специалист „физикохимия“ и П. П. трасология и балистика, която е изследвала
проектил, метален щифт и хартиен лист с чертеж, светлосиньо шушляково
яке, по жилетката, от одеалото на квадратчета, от обтривките от волана,
скоростния лост от предна лява врата, от дръжката от вътре на предна лява
врата, от въртящо се копче зад скоростния лост- всички иззети от огледа на
лек автомобил „БМВ“ се установило наличието на капсулни микрочастици.
Куршумът, с който е бил убит Г. Р. е с кал.7,62мм. предназначен за стрелба с
нарезна карабина, не може да се конкретизира вида и предназначението на
металния щифт,но е възможно да се използва като заготовка за изработване на
детайл за оръжие.
Назначени са и две КСППЕ, изготвени от в.л. Д. А. и д. И.- на А.К. и на
детето Б. А.. Заключението за детето Б. е, че малолетното /към датата на
изготвяне на експертизата/ дете може да дава правдиви и годни показания;
може да разбира извършеното деяние; няма повишена внушаемост, склонност
към измислици и изопачаване на факти. Разбира смисъла на деянието
„убийство“ и отрича ролята на бащата.
По отношение на експертизата, изготвена на А.К., експертите сочат, че
към момента на изготвяне на заключението освидетелстваната страда от
разстройство в адаптацията с астено-тревожен симптом; не страда от
психично заболяване; може да дава правдиви показания, имащи значение за
делото; изпитвала е страх от подсъдимия и има наличие на остра стресова
реакция, в следствие на преживените инциденти с Б.А..
В хода на съдебното следствие е назначена и изготвена от вещото лице
Н. Х.- съдебна компютърно-техническа експертиза, със задача да се изследва
14

информацията, съдържаща се в три мобилни телефона- на А. и Веселина К.,
предадени доброволно в хода на ДП от А.К.. Заключението на тази експертиза
сочи и с онагледяване на хартиен и оптичен носител на телефонните
обаждания, текстови съобщения, изпращани до тези телефонни номера, вкл. и
заплашителни такива.
Така приетото във фактическо отношение се изяснява въз основа на
доказателства и доказателствени средства, събрани по предвидения
процесуален ред, поради което и годни да бъдат анализирани и въз основа на
тях да бъдат извеждани правни изводи.
По обвинението по чл.116, ал.1 т.9 във вр. с чл.115,ал.1 от НК:
По отношение на това обвинение, съдът намира, че доказателствата са
еднопосочни, взаимно допълващи се и непротиворечащи си относно
съществените за доказване факти от обективна и субективна страна на
деянието. Съдът намери основание да кредитира в пълнота показанията на
свидетелите А.К., В. К. и детето Б. А., които в най-голяма пълнота изясняват
всички обстоятелства преди убийството на Г. Р., включващи поведението на
подсъдимия. И трите по еднопосочен начин сочат, че съжителството между
А.К. и подсъдимия А. е приключило окончателно през 2015 год., с влошени
между тях взаимоотношения. Първопричината за това била в поведението на
самия подсъдим, който след смъртта на бащата на А. променил поведението
си в къщата, демонстрирайки властно отношение и собственически
претенции, но без да работи. Това довело и до отрицателна нагласа към него,
както от А., така и от майка й- В. К.. След раздялата отношенията им още
повече се влошили, първоначално заради детето, което е родено от
съжителството на подсъдимия с А.К. и претенцията за родителските права
върху него. От доказателствата по делото се установява, че между тях е имало
гражданско дело, по което родителските права са предоставени на майката с
режим на свиждане с бащата. Изяснява се също така от показанията на А.К.,
които кореспондират и с показанията на В. К., на Б. А., на Е.Т., на С.Р., В.Р., че
след раздялата на А. и подсъдимия тя започнала връзка с пострадалия Г. Р..
Тази връзка станала обществено достояние в с.К. и с.С.- села, които са
разположени в непосредствена близост едно до друго, като включително
станала известна и на подсъдимия. Последният се дразнил от тази връзка и от
факта, че Р. се опитва да покровителства и помага на А., макар и в смс-те,
които подсъдимия е изпращал на А. / видно от компютърно-техническата
експертиза/, в началото да е сочел, че тази връзка не го интересува.
Обстоятелството, че всъщност е настроен срещу Р. се изясняват от
показанията на Б. А., която твърди, че докато била заедно с баща си, често
минавали през дома на Р., за да проверят дали там свети. А. в разпита си пред
съда сочи : „баща ми имаше много голяма злоба към Г., като обиди мама и
веднага започва и Г. да обижда…“. Също така изяснява, че баща й я е водил да
стреля с пистолет по мишена и й казвал ****. Касателно показанията на Б. А.,
съдът намира, че следва да кредитират, независимо, че тя е дете. От една
страна, довод за това е, че показанията й, които тя даде след като и бе
разяснено, че като дъщеря на подсъдимия може да откаже да свидетелства, са
последователни, пълни, при разпита детето спокойно свидетелства за
15

станалите му известни факти. Показанията й изцяло кореспондират и с тези на
А. и на В. К.. От друга страна в хода на ДП на Б. А. е назначена КСППЕ, която
е категорична, че детето въпреки крехката си към момента на
освидетелстването възраст, може да възпроизвежда правдиво фактите, които
са му станали известни и въпреки, че тя е негативно настроена срещу баща си,
поради убийството, и привързана към майка си, няма дА.и да е налице
психологичен или психиатричен проблем у детето, който да е свързан с
повишена внушаемост, склонност към измислици или изопачаване на
фактите. В хода на съдебното следствие Б. е вече на 14 години и съдът не
намира в показанията й противоречие с фактите, за които е свидетелствала в
хода на ДП- още един довод, че правдиво и без внушение пресъздава
обстоятелствата, които имат значение за изясняване на съставомерните факти
и които е възприела. Почти идентично тези обстоятелства- за влошените
взаимоотношения между подсъдимия и А.К. и за отношението на подсъдимия
към пострадалия Г. Р., се изясняват и от показанията на В. К.. Установено е от
писмените доказателства, че подсъдимия е предявил частна тъжба с
обвинение за клевета срещу А. и В. К. /чнд *46 от 2015 год. на РС Б.град/, по
което свидетел е бил и Г. Р.. Последният в разговор със свидетелката В. К. е
твърдял, че има отправени заплахи от подсъдимия, което е видно от
показанията на свидетелката. Именно поради това и тази свидетелка е молила
Р. да преустанови да им помага, за да не си навреди. Показанията и на В. К.,
съдът цени като достоверни и правдиво изясняващи фактите, които е
възприела и узнала, защото именно в тази насока са и останалите
доказателства- приложено копие от съдебни протоколи и присъда по
посоченото нчхд, по което двете – А. и В. са оправдани и от което е видно, че
действително Р. е свидетелствал, подкрепяйки техните твърдения;
заключението на компютърно- техническата експертиза, от което е видно, че
подсъдимия е отправял заплашителни съобщения и към В. и към А..
Показанията на свидетелките В. Т. и В.Р. също допринасят за изясняване
на негативната настройка на подсъдимия срещу пострадалия Г. Р.. В
показанията си племенницата на Р., която точно преди инкриминирания
период е живяла в същата къща и твърди, че знае , „..***“, както и сочи, че
подсъдимия е изпращал съобщения по телефон, съдържащи заплахи за живота
на Р.. Няма основание показанията й да не бъдат кредитирани, независимо от
близката родствена връзка с пострадалия Р., защото те намират опора както в
показанията на посочените по-горе три свидетелки, така и в смс-те, които
подсъдимия е изпращал на А.К.. Майката на Г. Р.- В. също свидетелства, че
проблемите на сина й- запалването на автомобила му, влизането в дома му и
нанасяне на побой над него, както и тези с подсъдимия започнали след
връзката между А. и А. и включвали и закани по телефона. За същите
обстоятелства свидетелства и С.Р., която към инкриминирания период е била
съпруга на убития Г.. Тя също твърди, че е обсъждала с Г. това кой може да
влезе в дома им, да запали колата на Г. и двамата са подозирали, че това е
подсъдимия, поради факта, че същият е изпращал и заканителни смс-и на Р..
Така, чрез обсъдените по-горе доказателства, настоящия съдебен състав
намира, че е изяснено с необходимата доказателствена обезпеченост, че между
16

подсъдимия А. и пострадалия Г. Р. е имало влошени взаимоотношения,
включващи закани и заплахи на подсъдимия спрямо Р.. За изясняване на
обстоятелството за взаимоотношенията на подсъдимия с Р., съдът кредитира и
показанията на свидетеля Е. Д.. Той е приятел на пострадалия и Р. си споделял
с него, че е получавал заплахи от подсъдимия, както и че „си имал проблеми“
,с мъж, на който викат М. и е бивш мъж на Ани. Тези му показания
еднопосочно допълват тези на горните свидетели, поради което и съдът
намира, че достоверно отразяват създадената негативна настройка на
подсъдимия към Г. Р..
Мотивиран именно от това си отношение, подсъдимия е формирал
решение да убие Г. Р., което се извежда от обективните му действия, тъй като е
предприел мерки за снабдяване със самоделно оръжие. Обективно това се
установява от доказателствата- гласните такива на свидетелите С. В., С. З., Н.
Ц. и К. К.. Първите трима са стругари, а К.- дърводелец. Именно при
последния, подсъдимия А. е поръчал изработката на дървен приклад за
карабина- стандартен размер. Пак от показанията му се изяснява и факта, че
подсъдимия заявил, че пушката, за която иска приклада е на негов приятел,
който е отдалеч, но след като приклада бил изработен, А. го взел и с него
отишъл до автомобила си, пред дома на К., където е и работилницата,
премерил на нещо /свидетеля твърди, че това е пушката/, след което отбелязал
различни неща по приклада и го върнал на К. да го поправи. Наред с това е
изискал от К. и мястото, където се поставя ръката на приклада да бъде хубаво
на правена, за да не се пързаля. При останалите трима свидетели- В., З. и Ц.,
които са трима стругари, подсъдимия също е поръчвал различни неща за
изработка. Свидетеля З. сочи, че подсъдимия през 2015 год. е поръчал да му
бъде изработен първоначално шина, с точни размери и отвори с резби Ф-6, а
след това и отнесъл чертеж и метална планка, която отново е следвало да е с
отвор Ф-6, като тази планка според свидетеля се използва за мерник на пушка.
При изработването й подсъдимия стоял до свидетеля З., след което я взел.
Показанията на този свидетел, дадени в хода на ДП са четени поради липса на
спомен и противоречие, като свидетеля поддържа тези показания от ДП,
изцяло. Именно в тях е конкретен относно размерите на изделията, които е
изработил по поръчка на подсъдимия. Съдът не кредитира твърдението му,
дадено при разпита в хода на съдебното следствие, че шината може да се
използва за корниз. От една страна, видно от показанията му от ЗП той сочи,
че шината е с дължина от един метър, а отворите с резби Ф6 е следвало да
бъдат на разстояние от 8 см. една от друга- поради това и очевидно, не се
ползва за корниз. Действително, тъй като шината липсва по делото като
веществено доказателство, то само може да се гадае за предназначението й и
това дали тя има повече от едно такова. Изясняването обаче на това
обстоятелство- какво е било предназначението на шината не е от толкова
голямо значение за изясняване на съставомерни факти, тъй като свидетеля
сочи, че тази шина е могло да се използва за различни неща, или от това става
ясно, че не е част от оръжие. В случая обаче от показанията на този свидетел
става ясно, че втората поръчка, която А. е направил е за метална планка, която
се използва за мерник за пушка и отново е с отвор Ф-6, т.е. такъв съвпадащ на
17

отвора на шината. Достатъчно е в случая да се приеме, че самата метална
планка, която З. е изработил има предназначение за мерник за пушка, както
твърди този свидетел в показанията си, дадени в хода на ДП. Именно тези
показания се кредитират от настоящия съдебен състав, тъй като те са дадени
няколко дни след деянието и близо до изработване на поръчката, поради което
и съдът намира, че те в пълнота изясняват фактите, които З. е възприел-
характеристиките на двете поръчки, които е следвало да изработи, както и
това, че те са по поръчка на подсъдимия А..
По отношение на показанията на свидетеля С. В., който е стругар,
същият изяснява, че подсъдимия е отишъл при него в края на октомври, с
готов чертеж и е поискал изработването на две бройки на един детайл, който
има глава, дълъг е целия около 5 см., широко Ф-10 или 12, което напред е
престъргано на Ф-5 или 6. Свидетеля изработил тези детайли, но подсъдимия
не е отишъл да ги вземе. Съдът намира, че показанията на този свидетел
правдиво изясняват детайлите за направената му от А. поръчка, заради което и
се кредитират, поради което и потвърждават обстоятелството, че подсъдимия
е събирал различни детайли, за два от които – приклад и метална планка е
изяснено, че са част от оръжие, а за останалите- шина и посочения от В.
детайл това не е изяснено. По отношение на показанията на свидетеля Н. Ц.,
който също е стругар и при който също е дадена за изработка от подсъдимия
на метален плътен цилиндричен прът, за който свидетеля предполага, че може
да се ползва за теглич или полуоска за автомобил, съдът не намира основание
да не ги кредитира, вкл. и дадените такива в хода на ДП, които са четени по
реда на чл.281, ал.4 във вр.с ал.1 т.1 и т.2 пр.2-ро от НПК и които Ц. след
прочитането им поддържа. Те обаче не изясняват изработения предмет да е
част от оръжие, а и не съдържат други твърдения, свързани с относимите за
изясняване факти, поради което и съдът намира, че не допринасят по
съществен начин за разкрИ.ето на обективната истина по делото.
Така, от показанията на З., В. и К. е изяснено, че подсъдимия преди
деянието е поръчвал различни части, които могат да се ползват за изработка
на самоделно оръжие, и заради факта, че сам е носил скица на част от тях,
съдът приема, че същият е имал добри познания за оръжията. В подкрепа на
това са и дА.ите, събрани от показанията на А.К. и заключението на
компютърно-техническата експертиза на вещото лица Д.. Свидетелката
твърди, че подсъдимия на ползваният от тях компютър имал запазени статии,
снимки и електронни списания- всичко за оръжия, като не нейни въпроси, А. е
заявявал, че се интересува от оръжия. Тези показания на К. се потвърждават и
от заключението на посочената експертиза, която е изследвала съдържанието
на посочения компютър, предадено от К.. Видно от същата експертиза
обективно на компютъра има съхранена информация за проявен интерес към
огнестрелни оръжия, което подкрепя и показанията на посочената свидетелка,
вкл. и снимки в близост на елементи от огнестрелни оръжия.
Анализираните по-горе доказателства , мотивират съда да приеме, че
подсъдимия е имал интерес и добри познания за огнестрелните оръжия, бил е
запознат с детайли от тях, заснети в близост, поради което и в предвид на
поръчваните от него различни части- приклад, метална, ползваща се за мерник
18

на оръжие, същият се е снабдил с самоделно огнестрелно оръжие.
Освен тази му подготовка, решението му да убие пострадалия е свързано
с негови действия, сочещи на създаване на алиби за инкриминирания ден и
това, че не се намира в страната. Това се изяснява от показанията на свидетеля
В. Г., който твърди, че на дата 27.10.2016 год. превозил подсъдимия до РСМ.
през ГКПП Н.с.. Оставил го в М., където друг автомобил чакал А., който
заявил на Г., че ще остане, заради което и Г. се върнал сам. Показанията на
този свидетел се подкрепят и от писмените доказателства- отговор на искане
за предоставяне на дА.и и информация от съвместен контактен център Г. /т.2
л.38 от ДП/. Интерес представляват показанията на този свидетел, който
твърди, че позвънил на подсъдимия на 31.10.2016 год. на телефонен номер,
завършващ на 916, но получил отговор от мобилен оператор на македонски.
Настоящият съдебен състав няма основание да не кредитира показанията на
този свидетел /те се потвърждават и от писмените такива за преминаването на
граничния пункт/, вкл. и по отношение на това, че на 31.10.2016 год. отговор
на мобилния телефон на подсъдимия е получен на македонски. Следва обаче
да се има в предвид, че подсъдимия е ползвал и телефони с други номера-
****, което се изяснява от компютърно-техническата експертиза и от
показанията на А. и В. К., сочещи именно това обстоятелство и само този
факт- че свидетеля Г. е установил, че телефона на подсъдимия в
инкриминираната нощ е на македонски сигнал не изключва възможността
това действие да е част от създаването на алиби. Че подсъдимия се е върнал в
страната , като това безспорно не е станало през установените за това места,
тъй като от посочената справка от Контактен център Г., такива дА.и няма, се
изяснява от обстоятелството, че автомобила, който е ползвал с гръцки номера
, марка „БМВ“ е заснет на камерите, поставени на дома на К. / за които камери
подсъдимия не знаел/, на 29.10.2016г. , като същата вечер минал и през дома
на Г. Р., бил възприет от последния, който съобщил на А., за което тя
свидетелства. От видео-техническата експертиза на записите от камерите,
изготвена от вещото лице Б., от дома на К. е заснет автомобил, който
наподобява марката и модела на този, с гръцка регистрация, управляван от
подсъдимия – експерта не може да каже с категоричност дали е същия, поради
това, че не се четат регистрационните номера и не може да се види водача,
заради лошото качество на записа. Съдът намира обаче, че следва да се
приеме, че това е именно подсъдимия, тъй като точно същата вечер,
пострадалия Р. го е видял да управлява автомобила и е съобщил това на А.,
който свидетелства за това обстоятелство. Показанията й и в тази част следва
да се кредитират, доколкото именно подсъдимия принципно е управлявал този
автомобил, а и същият е бил иззет, паркиран пред дома на подсъдимия, като
родителите на А. са нямали ключ за автомобила- обстоятелство, установено и
от протокола за оглед на този автомобил и факта, че същият е отключен с
помощта на ключар.
На дати 28.10.2016 год. и 29.10. подсъдимия бил видян в с.С. от
свидетелите И. К. и Б. М.. И двамата свидетели отричат в съдебно заседание
да знаят нещо за убийството или да са виждали подсъдимия преди него. Тези
им показания напълно противоречат с дадените в хода на ДП, поради което и
19

последните са четени от съда и приобщени към доказателствения материал.
Настоящият съдебен състав кредитира обаче показанията им дадени в хода на
ДП, не само защото те са по-близко до датата на деянието, а и поради факта,
че свидетеля К. твърди в показанията си, че видял няколко дни преди мотокрос
състезание, проведено в с.С., подсъдимия. Публична е информацията, че такъв
мотокрос се е провел, поради което и съдът дава вяра на показанията му от
ДП, тъй като свидетеля свързва виждането на подсъдимия именно с времето
на провеждане на това състезание. Показанията на свидетеля М. от ДП се
кредитират, поради това, че той твърди, че видял подсъдимия в събота- на
29.10.2016 год. да си говори със свидетеля В. С.. Показанията на последния
също са четени и към доказателствения материал са приобщени тези от ДП. В
тях свидетеля С. твърди, че си е говорил с подсъдимия на 28.10.2016 год.-
петък /проверката на датата сочи, че действително денят е бил петък/, като
подсъдимия е минал покрай дома му, управлявайки БМВ с гръцка регистрация
/този факт се установява и от показанията на А.К. и от видеотехническата
експертиза на записите от охранителните камери на дома на свидетелката/.
Така тези показания кореспондират с показанията на М. от ДП, поради което и
съдът намира, че като част от доказателствения материал следва да се
кредитират показанията и на тримата свидетели от ДП.
Подготовката за убийството от страна на подсъдимия е свързана и с
факта, че същият се подсигурил с одеяло, което да постели на камъка, върху
който се е позиционирал, за да чака подсъдимия. Това одеяло е открито в
посочения автомобил „БМВ“, било е обект на експертиза- комплексна такава-
Протокол 17/ФЗХ-33, изготвена от вещите лица П. и В., който при
изследването на същото са открили по него над сто капсулни микрочастици
със състав- олово, калий, антимон, барий. Следва да се посочи, че същата
експертиза е изследвала и открития проектил, който съдържа оловни частици
и такива съдържащи олово и антимон, т.е. и по одеялото и по проектила има
съвпадащи частици. Заради това, че по одеялото са открити посочените
микрочастици, както и такива са открити по десния ръкав на синьото яке,
открито в автомобила; по ръкавите на жилетката, както и в обтривки, иззети
от колата- скоростния лост, ръчна спирачка, лява вътрешна дръжка; от предна
лява врата и въртящо се копче зад скоростния лост, съдът намира, че
снабдяването с одеялото е част от подготовката за убийството, която
подсъдимия е извършил.
Настоящият съдебен състав намира да отбележи, че както тази
експертиза, така и всички останали по делото са изготвени от експерти с
необходимата квалификация, притежаващи специалните знания, поради което
и се кредитират от съда, като пълни и обосновани и като такива, годни да
бъдат анализирани за изясняване на обективната истина по делото.
Като част от подготовката за извършването на убийството е и избора на
място, от което подсъдимия се е позиционирал. Съдът намира, че това е част
от подготовката на А. за осъществяване на убийството, тъй като видно от
протокола за оглед на местопроизшествие, мястото от където е стреляно е
срещу входа на дома на пострадалия Р. и зад камък, където А. е могъл да се
скрие, още повече, че деянието е извършено в тъмната част на денонощието.
20

ДА.ите от огледа сочат, че подсъдимия е избрал място, което едновременно да
има пряка видимост към дома на Р., но и да позволява А. да се скрие зад
големия каменен блок. В хода на ДП е извършен и следствен експертимент и
така с нужната категоричност е установено, че именно това е мястото от което
се е позиционирал подсъдимия. В подкрепа на този извод е и обстоятелството,
че от мястото от което е стреляно са иззети обтривки, вкл. и от сухи клони и
листа, както и от големия каменен блок се установява клетъчен материал от
едно и също лице от мъжки пол, идентични с ДНК материала, установен при
анализ от експерта Д. от обтривките, иззети от л.а. БМВ с гръцка регистрация.
Защитата възразява относно заключението на ДНК експертизата, твърдейки,
че иззетите обтривки не са годни да бъдат изследване, поради
метеорологичните условия, на които са престояли. В тази връзка е изискана и
справка от Национален институт по метеорология и хидрология, от която е
видно какво е било времето на инкриминирания ден и от която се изяснява, че
не е валял дъжд. Вещото лице Д. изяснява в с.з., че за нуждите на
експертизата, обектите, които са иззети от местопроизшествието са
пристигнали при нея в плик, запечатани и с отбелязване ВД с надписи.
Относно тампоните с обтривка сочи, че ако е със суха кръв може биологичния
материал да е годен за изследване с години, а ако е пото-мастен секрет също
може да бъде съхранявана дълго, стига да е на сухо място. Настоящият
съдебен състав намира, че тези две ДНК експертизи на вещото лице Д.-
протокол №17/ДНК-23 и протокол №17/ДНК-55 следва да се кредитират
напълно. Експерта не сочи, че обтривките и ДНК материала който е обект на
експертизите е негоден да се извърши изследване. Точно обратното- същата
заявява, че продължителността на съхранение на материала може да бъде
дълга. Следва също така, да се има в предвид, че едната част от обектите,
предмет на експертизата-стръкове и листа от треви и храсти са иззети от
мястото, от където е произведен изстрела още на следващия ден. 01.11.2016
год., като обтривките от каменния блок са иззети при следващия оглед- на
02.11.2016 год., т.е. от момента на извършване на убийството до изземване на
обектите, предмет на експертизите е изминал срок от максимум 48 часа. В
рамките на този срок, видно от писмо от Национален институт по
метеорология и хидрология е нямало валежи, а вещото лице Д. сочи в с.з., че
генетичният материал иззет от самото място, може да бъде отмит от части
само ако е валяло дъжд. С оглед на това, съдът намира, че и двете ДНК
експертизи, посочени по-горе следва да се кредитират напълно и въз основа и
на тях, да се извеждат относими към обстоятелствата, които изяснява
експерта, изводи, а именно- ДНК материал на мястото- големия камък в
земеделски имот, под асфалтовия път с.К.- с.С., разположен точно срещу
къщата на пострадалия Г. Р., както и върху стръкове и листа от треви и храсти
от мястото, е на подсъдимия по делото. Вещото лице Д. в посочените две
експертизи сочи, че ДНК материала, иззет от мястото на деянието и този от
л.а. БМВ е на едно и също лице от мъжки пол, като то е син на М. А..
Последната- майка на подсъдимия, в хода на ДП е дала сравнителен материал
за изследване, при което е установен нейния ДНК профил. По делото е
установено, че тя има двама сина- подсъдимия Б. и брат му- М. А.. В хода на
21

съдебното следствие е приложено писмо от ГД „ИН“ , Затвора в гр.Бобов дол,
от което се изяснява, че към инкриминираната дата- 31.10.2016 год. М. А. е
изтърпявал е изтърпявал ефективно наказание „лишаване от свобода“,
наложено му от съд в РСМ. и след трансфер, при което е приведен в Затвора в
Бобов дол на 24.08.2016 год., като е освободен от затвора предсрочно условно
на 28.11.2017 год. , т.е. към инкриминираната дата единственото лице от
мъжки пол, което е било на свобода и е син на М. А.- това е подсъдимия по
делото Б.А.. Още едно доказателство следва да бъде кредитирано в тази
насока – и то е, че е налице съвпадение между ДНК профила на Б.А.,
регистрирано в британската база дА.и /същият е задържан два пъти във В.-
веднъж по ЕЗА, издадена в хода на ДП от прокурора и втори път- по ЗА,
издадена от съда/ и профила на майката- М. А., регистриран в базата дА.и в
България.
Във връзка с изясняване на авторството на деянието и възражението на
защитника, че подсъдимия не е извършил деянията в които е обвинен, следва
да се отбележи и следното: Автомобила БМВ, с гръцка регистрация, е бил
управляван от А. преди убийството- обстоятелство, което се изяснява както от
показанията на А. и В. К., така и от показанията на свидетеля Б. М. /дадени в
хода на ДП, четени и приобщени към доказателствения материал, за които
съдът посочи по-горе мотиви защо кредитира именно тях/ и свидетеля В. С.,
като показанията на посочените свидетели за това обстоятелство
кореспондират и с обстоятелството, че автомобилът е иззет именно пред дома
на подсъдимия. В хода на ДП е извършен оглед и изземване от този
автомобил, на който едното от поемните лица е свидетеля И. Ш.. Както от
самия протокол за оглед, така и от показанията на посочения свидетел се
изяснява, че в автомобила БМВ са отрити и иззети и метален инструмент
„кръстачка“, одеяло, яке и жилетка. Иззет е и газов пистолет марка BRUNI
GAP 9 мм. Видно от удостоверение за уведомление, издадено от РУ на
Полицията в П. /т.2 л.113 от ДП/, този пистолет е собственост на Б.А.- още
едно доказателство, че автомобила е управляван от последния. Факта, че А. е
автор на деянието, като е управлявал автомобила и след убийството се
изяснява и от следното: обект на изследване са както всички иззети от л.а.
обекти, така и натривките от ръцете и от входната рана на трупа на Г. Р..
Изготвени са две експертизи- физикохимична – в.л. П. и В. и комплексна –
физикохимична и трасология и балистика- в.л. В. и П., които дават
заключения, че обтривката от лявата ръка на Р. и по проектила и по всички
обекти, иззети от л.а. БМВ, вкл. и по волан, скоростен лост, от предна лява
врата и от дръжката й се установяват капсулни микрочастици, които съдържат
едни и същи елементи- олово, антимон, барий.. /посочени в експертизата/, все
доказателства, които пряко и несъмнено свързват подсъдимия с убийството.
Вещите лица са дали и заключение, че куршумът, с който е убит Р. е с
кал.7,62мм. Изяснява се от вещите лица д-р З. /съд-мед. Експертиза на труп/,
д-р Л. и П. П. /комплексна медико балистична експертиза/, че
инкриминирания проектил е силно деформиран, което е характерно за
проектили с кух или оловен връх, предназначени за ловни цели и
характерното за тях е при проникване в тяло на животно или човек да
22

претърпят челна деформация и да отдадат по-голяма част от енергията си на
мишената. В съдебно-медицинската експертиза и в с.з. вещото лице д-р З., се
сочи, че освен разширения раневи канал се установява и изразена контузия на
околните тъкани, поради което се прави извод, че е бил със специфична
възможност за деформация и висока енергия на изстрела, дори и при неблизко
разстояние, което обикновено се получава при изстрел от дългоцевно бойно
оръжие. Според съдебния лекар пораженията не са типични в предвид на
раневия канал- входна малка рана и изходяща голяма, поради което и прави
извод, че е възможно допълнително върху него да е въздействано, за да се
получи такъв ефект. Това е още един довод, за да се приеме, че подсъдимия А.
е имал предварително изработен план и подготовка за убийството на Р..
Не допринасят за разкрИ.е на обективната истина показанията на
свидетелите В. В. и Б. К., тъй като и двамата сочат в показанията си, че не
познават подсъдимия, не знаят нищо за убийството, поради което и съдът не
анализира техните показания.
Като свидетели по делото са разпитани и двама полицейски служители-
И. Г. и С. М.. И двамата изясняват, че при проведените оперативни беседи със
свидетели са изяснили, че подсъдимия е заплашвал пострадалия Р., че
конфликта е породен от факта, че Р. е започнал интимна връзка с жената, с
която преди това живеел на семейни начала подсъдимия. Показанията им
следва да се кредитират, доколкото и двамата не са лица, които да са
извършвали съдебно-следствени действия и в този смисъл да е налице
забраната по чл.118,ал.2 от НПК, но пък и следва да се отбележи, че само по
косвен път допринасят за разкрИ.е на мотива за убийството, а в частта с която
свидетелстват за това какви са били заключенията по част от назначените
експертизи не следва да се кредитират. Чрез свидетелски показания не може
да се изяснява какво е съдържанието на заключението на експертизите, а
всички те, които са назначени и приобщени към доказателствения материал
бяха обсъдени от съда.
Защитата възразява, че няма достатъчно доказателства какво е било
оръжието, че от частите, които подсъдимия е поръчвал при стругари и
дърводелец не може да се направи извод, че може да се сглоби оръжие, още
повече с калибъра, който е посочен от обвинението; че ДНК материала, иззет
от мястото на стрелбата не е устойчив на метеорологични условия- дъжд,
слънце, последващ пожар; че няма безспорни доказателства, че след като е
напуснал страната на 27.10.2016 год., подсъдимия се е върнал; че мобилните
телефони и компютъра, предадени доброволно в хода на ДП от А.К. и
съдържащата се в тях информация не следва да се кредитират, доколкото
последната не е била в добри отношения с подсъдимия и могла да търси начин
да му навреди. Поначало на всяко едно от възраженията съдът отговори при
анализа на съответните на възраженията доказателства. Отново и обобщено
следва да се посочи, че тези възражения са неоснователни, тъй като не
почиват на аналитична мотивировка на доказателствата по делото. Както се
посочи и по-горе, съдът не е приел, че деянието е извършено с оръжие,
представляващо огнестрелно оръжие, изработено именно от тези части-
приклад и метална шина, които подсъдимия си е поръчал при свидетелите К. и
23

З.. Оръжието не е открито, поради което и за него може да се съди по
проектила и именно така от комплексната медико-балистична се изяснява, че
оръжието е нарезна карабина с калибър на боеприпаса 7,62 мм., с
допълнително въздействие върху проектила / съд.медицинската експертиза на
труп/. В този смисъл и няма съмнение за вида на оръжието, с което е
извършено престъплението убийство. Това, че подсъдимия е поръчвал при
посочените свидетели да му изработят приклад и част за мишена на оръжие е
ценено от съда само като косвено доказателство, наред и с дА.ите за интереса
му към оръжията от съдебно-техническата експертиза на компютъра, сочещо
не само интерес, но и добри познания за оръжията. Относно генетичният
материал, иззет от местопрестъплението, съдът кредитира ДНК експертизите,
които са го изследвали. На първо място и най-вече поради това, че вещите
лица са категорични, че е нямало съмнение за годността на този материал да
бъде обект на експертиза, на следващо място, видно от справката от
Национален институт по метеорология и хидрология на дати -31.10; 01.11. и
02.11.2016 год. не е валял дъжд, а както посочи експерта Д. генетичният
материал може да съществува на самото място, след което може да е годен да
бъде изследван. В случая се касае за изземване на част от материала в 24 часа
след деянието, а на друга част- 48 часа.
С оглед на това, съдът намира възраженията на защитата на подсъдимия
за неоснователни.
Така извършеният анализ на доказателствата, мотивира съда да приеме,
че от събраните преки и косвени доказателства, от доказателствените средства
обвинението по чл.116, ал.1 т.9 във вр. с чл.115 от НК, повдигнато на Б.А., се
доказва по категоричен и несъмнен начин. Налице е една верига от
последователни доказателства, които установяват и мотива за извършване на
престъплението- ревност и натрупан гняв срещу пострадалия Р., за това, че той
помага на семейството на А., и предварителната подготовка за извършване на
убийството- както свързана с познания за изготвяне на самоделно оръжие,
така и въздействие върху проектила, с цел увеличаване на поразяващата му
сила, избиране на място, от което да се стреля; и за начина на извършването на
престъплението- с един изстрел от самоделно огнестрелно оръжие тип нарезна
карабина и авторството му- на мястото на от което е произведен изстрела е
открит ДНК материал на подсъдимия, както и са открити капсулни
микрочастици от изстрела, които по състав съвпадат с тези открити в л.а.
БМВ, управляван от подсъдимия , и за алибито, което А. си изградил, като за
всички тези обстоятелства, съдът изложи съображения по-горе в мотивите.
Обект на посегателството е човешкият живот, в случая този на
пострадалия Г. Р.. Той е бил умъртвен от подсъдимия Б.А., който е причинил
смъртта с един изстрел с огнестрелно оръжие тип нарезна карабина с калибър
на боеприпаса 7,62 мм., от неблизко разстояние, с който изстрел причинил
пронизващо огнестрелно нараняване по гърба в дясно, по подлопатъчната
линия в долната част на плешката на нивото на пето междуребрие на Р.,
довело до тежки пронизвания, нарушаване целостта и контузия на част от
стената на възходящата аорта, с пълно прекъсване на ствола на сънната и
подключична артерии в дясно, разкъсване на белодробен паренхим, главни
24

бронхи и долна част на дихателната тръба, които са довели до несъвместима с
живота остра кръвозагуба от нарушената цялост на големите кръвоносни
съдове и асфикция от аспирация на кръв в белите дробове. Видно от съдебно-
медицинската експертиза, изготвена от в.л. д-р З., смъртта на Р. се дължи на
пронизващо огнестрелно нараняване, засягащо гърба, гръдния кош и шията в
дясно, което е довело до тежки пронизвания, пълно прекъсване на ствола на
сънната и подключичната артерии в дясно, разкъсване на белодробен
паренхим и др., довели до несъвместима с живота кръвозагуба от нарушената
цялост на кръвоносните съдове. Смъртта на Р. е настъпила бързо и е била
неизбежна в предвид на кръвозагубата. Описаното от вещото лице
пронизващо огнестрелно нараняване е причинено на Р. приживе, като според
експерта е изключено да е причинено от собствена ръка. Настъпила е смъртта
на пострадалия Р., поради което и деянието е довършено. Съдът приема, че
безспорно е доказано, че Б.А. е извършил убийството, при наличието на
квалифициращия признак „предумишлено“. В подкрепа на това са
многобройните доказателства, обсъдени по-горе- взето е решение от А., да
убие Р., което не е спонтА.о. Доводите за това са поръчването от страна на
подсъдимия да му се изработи приклад за пушка и др. метални части, някой от
тях, които могат да се ползват за самоделно оръжие. Дори и точно тези, които
са поръчаните да не са ползвани за оръжието, с което е извършено деянието,
тъй като последното не е открито и няма категорични доказателства за него,
то напълно следва да се кредитират заключенията на съдебно-медицинската и
комплексна балистична експертизи, че проектила е бил с извършени промени
по него, така щото да се увеличи ударната сила и същият при навлизане в
тялото да порази по-голяма част. От доказателствата се изяснява, че А. е
избрал предварително и мястото, от което да стреля, като в тази насока е и
факта, че е взел със себе си одеяло, което е застлано върху камъка, от мястото
където е произведен изстрела. За това, че решението на подсъдимия да
умъртви Р. е взето предварително по косвен път сочат и заплахите, които А. е
отправял със съобщения по телефона към пострадалия- ***. Част от
предварително съставения план на подсъдимия е и алибито, което той си е
създал- да напусне страната пред ГКПП Н.с. така, че това да бъде отразено в
официален документ и в присъствието на свидетел- В. Г., като по този начин
да манифестира факта, че към инкриминираната дата не е в страната. В този
смисъл и ППВС №7 от 06.07.1987 год.
Убийството е извършено от подсъдимия при условията на пряк умисъл-той е
искал и целял настъпването на съставомерния резултат- използвал е средство-
огнестрелно оръжие, нарезна карабина, с проектил с допълнително
въздействие върху него, така, че да си гарантира, че целта му ще бъде
постигната.
Мотивът за убийството е свързан с негативното отношение, което подсъдимия
си е изградил срещу пострадалия Г. Р., поради факта, че последния е във
връзка с бившата му жена- А., поради това, че я закриля, както и заради факта,
че детето му Б. също контактува с Р..
От така изложеното, съдът намира, че обвинението по чл.116 т.9 във вр. с
чл.115 от НК, е доказано с достатъчна обезпеченост, представляваща единство
25

от преки и косвени доказателствени източници, поради което и при условията
на чл.303,ал.2 от НПК призна подсъдимия Б.А. за виновен за това, че около
23:10 часа на 31.10.2016г. в село К., пред входната врата на къща, находяща се
село К., ул.“Б.“ 1, предумишлено - като действал по предварително взето и
обмислено решение, съставил план за начина на извършване на деянието, като
си изработил предварително алиби, снабдил се със средство за убийството –
самоделно огнестрелно оръжие тип нарезна карабина, боеприпаси за нея с
калибър 7,62мм., одеяло, шушляково яке, жилетка, проучил е мястото около
къщата на Р., за да си избере удобна позиция на около 75м. срещу дома му,
където се скрил в тъмната част на денонощието зад камък и растителност,
като е заел позиция да изчака прибирането на Г. С. Р. с ЕГН:********** от с.
К. и го умъртвил, като произвел изстрел с неустановено огнестрелно оръжие
тип нарезна карабина с калибър на боеприпаса 7,62 мм. от неблизко
разстояние, с който причинил пронизващо огнестрелно нараняване по гърба в
дясно по подлопатъчната линия в долната част на плешката на нивото на пето
междуребрие на Р., довело до тежки пронизвания, нарушаване целостта и
контузия на част от стената на възходящата аорта, с пълно прекъсване на
ствола на сънната и подключична артерии в дясно, разкъсване на белодробен
паренхим, главни бронхи и долна част на дихателната тръба, които са довели
до несъвместима с живота остра кръвозагуба от нарушената цялост на
големите кръвоносни съдове и асфикция от аспирация на кръв в белите
дробове.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
Три са алтернативите за наказанието, които законодателят е предвидил за
престъплението по чл.116,ал.1 т.9 във вр. с чл.115 от НК , за което Б.А. бе
признат за виновен- „лишаване от свобода“ от 15 до 20 години; доживотен
затвор или доживотен затвор без замяна.
За да наложи едно справедливо наказание, съобразено с целите, които са
визирани в разпоредбата на чл.36 от НК, съдът обсъди всички обстоятелства,
имащи значение при определяне вида и размера на наказанието. Цялостната
оценка на конкретната тежест на извършеното и на личността на дееца, на
целите на специалната и генералната превенция, налага според настоящия
съдебен състав, определяното на наказанието по вид по първата алтернатива –
лишаване от свобода, тъй като именно то има потенциал да създаде условия
за реализиране на посочените цели, като се акцентира на поправителната цел.
Това е така, тъй като макар и преобладаващите да са отегчаващите
обстоятелства, не е налице специфичното законово основание, предвидено в
разпоредбата на чл.38а, ал.2 от НК за налагане на наказания доживотен затвор,
а именно- престъплението да е „изключително тежко”. Преценката за
последното, доколкото законодателя не е дал легална дефиниция следва да се
прави на база аналогия на определението за „особено тежък случай“, дадено в
разпоредбата на чл.93 т.8 от НК- да се установява от доказателствата по
делото изключително висока степен на деянието и дееца. Анализирайки
личността на подсъдимия, следва да се посочи, че по делото са събрани дА.и
за съдебното му минало , от които е видно, че същият не е осъждан към датата
на деянието, а след него- с присъда по нохд №1129/2015 год. по описа на РС
26

П., влязла в законна сила на28.01.2019 год. , за престъпления по чл.296, ал.1 и
по чл.144,ал.3 от НК; и по нохд № 389/2024 год., на РС П., влязло в сила на
19.12.2024 год. за престъпление по чл.183,ал.1 от НК. Чистото му съдебно
минало към инкриминираната дата се явява смекчаващо наказателната му
отговорност обстоятелство, поради което и изключва дефинирането на
подсъдимия като лице с висока степен на обществена опасност. Поради това
от трите алтернативи, настоящия състав изключи необходимостта от
анализиране на основания за налагането на наказанието „доживотен затвор“ и
„доживотен затвор без замяна“, доколкото дА.ите по делото , свързани с
личността на дееца да дават основание да се счете, че по отношение на него
може да се постигне поправителната цел, която си поставя законодателя с
разпоредбата на чл.36 от НК. /В този смисъл решение 233 от 2007 год. по н.д.
№954/2006 год. на 2-ро н.о.ВКС/.
При определяне размера на наказанието „лишаване от свобода“, следва
внимателно да се извърши баланс на смекчаващи, отегчаващи отговорността
на извършителя обстоятелства, причините за извършване на престъплението,
тежестта на същото и всички относими обстоятелства, така щото наказанието
да не е самоцелна репресия, а такова, което ще въздейства на подсъдимия, ще
го мотивира да спазва законите, за да се реализира и поведенческата му
промяна. Както се посочи по-горе чистото му съдебно минало към
инкриминираната дата се явява смекчаващо наказателната му отговорност
обстоятелство. Всички останали обстоятелства обаче се явяват отегчаващи
отговорността му- начина на реализиране на деянието- с проектил, върху
който допълнително е въздействано с цел при попадане в тялото на
пострадалия да се увеличи диаметъра на засягане. Като отегчаващо следва да
се цени и обстоятелството, свързано с поведението на подсъдимия преди
деянието- изпращал е заплашително съобщение на пострадалия, че и Господ
няма да му помогне, преминавал е често покрай дома на Р., вкл. и на
29.10.2016 год., въздействайки на пострадалия психически. Като лоши
характеристични обстоятелства за подсъдимия, при преценка на дА.ите за
личността му следва да се ценят последващите му осъждания, едното от които
е за деяния по чл.296,ал.1 от НК, а другото- по чл.144,ал.3 от НК , или все
такива, които са свързани с факта, че подсъдимия може да се квалифицира
като агресивен и не склонен за зачита законите, в случая наложената му
заповед по Закон за защита от домашно насилие.
Балансът на тези обстоятелства, тежестта на престъплението, мотивира
настоящия състав да приеме, че явно справедливо, съобразено с целите на
закона ще е наказание „лишаване от свобода“ за максимален срок от 20
години, каквото и наказание наложи на подсъдимия А..
ПО ОБВИНЕНИЕТО ПО чл.144,ал.3, пр.1 във вр. с ал.1 от НК и във вр. с
чл.26,ал.1 от НК:
Обвинението касае две отделни деяния- На 27.03.2016г. вечерта около
20,00 часа в село К., община П., на улица М.П. пред къща на номер 1 се
заканил с убийство на А.. К. К., с думите *** и извадил от автомобила си
пистолет и го насочил срещу К., което възбудило основателен страх у нея за
27

осъществяването му; и на 27.08.2016г. в 09,30 часа в село К., община П., на
улица М.П. пред къща на №1 се заканил с убийство на А.. К. К. с думите:
****, което възбудило основателен страх у нея за осъществяването му.
По отношение на първото деяние от най- съществено значение за
доказването му се явяват показанията на пострадалата А.К.. Както се посочи,
процесуалното й качество е възможно да предполага заинтересованост от
изхода на процеса, в който смисъл и излагане на недостоверни показания.
Настоящият съдебен състав, като взе в предвид дА.ите за изложените от нея
лично възприети факти и обстоятелството, че те се подкрепят и от други
гласни и писмени доказателства, намира, че напълно следва да се даде вяра на
тази свидетелка и с необходимата категоричност да се приеме, че тя
възпроизвежда фактите правдиво и обективно, без заинтересованост. Това е
така, поради следното: К. свидетелства, как на посочената дата- 27.03.2016
год. , подсъдимия е връщал в дома й, дъщеря им- Б., която била при баща си по
изпълнение режима на свиждане с последния, определен от съда. Пред дома
на К., подсъдимия започнал първо да я обижда с думите- ***, така както се е
случвало често при връщане на детето, след което и от автомобила си взел
пистолет и го насочил към К.. Показанията и се подкрепят от тези на
свидетелката К. К., която е съседка на К., живее в къща срещу тях. Знае за
влошените взаимоотношения между А. и подсъдимия, свързани с
родителските права над общото им дете Б., както поради непосредствените й
възприятия, така и от разказваното й от съседите. За заплашвания и
използване на различни епитети от страна на подсъдимия, изречени по
отношение на А. пред дома й, сочи свидетелката К.. В съдебно заседание
твърди, че не си спомня много неща, и поради противоречия, поради
изминалото време и съдът на основание чл.281, ал.4 във вр. с ал.1 от НПК
чете нейните показания от ДП. Свидетелката заяви, че ***, поради което и
съдът кредитира показанията й от 18.07.2017 год., дадени пред органа на
разследване, като съобрази, че е изминал и дълъг период от време от
случвалото се до даване показания пред съда. В кредитираните такива от ДП,
свидетелката изяснява, как още през 2014 год. Б. е отправял заканителни думи
към А. ***, така и , че конфликт е имало и на дата 27.03.2016 год., когато при
връщане на детето подсъдимия е изрекъл към А. думите “Курво, аз тебе ке те
утепа, скоро ще си взема детето, а ти нема да си жива“, като е държал и
пистолет в ръка. След като свидетелката се доближила до А., подсъдимия се
качил в автомобила си и потеглил. Показанията на тези две свидетелки следва
да се кредитират като достоверни, тъй като се подкрепят и от факта, че по
делото е установено от приложените записи от тел.112, че на 27.03.2016 год.
К. е подала сигнал на оператор в 22:29 часа, в който е посочила идетнично
фактите, за които свидетелства. В подкрепа на твърдението й е и
обстоятелството, че след този случай е подала жалба до Главния прокурор на
РБ, в която е изложила за случилото се на 27.03.2016 год., като е посочила, че
на подаваните от нея сигнали не е обръщано внимание, поради което и
адресирала жалбата си до Главния прокурор.
По отношение на второто деяние- това на 27.08.2016г., при което подсъдимия
отново пред дома на А.К. при вземане на детето в 09,30 часа е отправил към
28

нея думите- ***, отново основните и съставомерни обстоятелства се изясняват
от показанията на самата пострадала. Обстоятелството, че и към този ден
подсъдимия й се е заканил с убийство се изяснява както и от твърденията й за
посочените факти, които съдът кредитира, защото те кореспондират отново с
писмени доказателства. Това е жалбата, депозирана от А.К. в РП П., на
29.08.2016 год., в която е описала отправената й от подсъдимия закана за
убийство.
Установява се от показанията и на А. и на В. К. и на Б. А., че след отправяните
към майката А. закани от страна на подсъдимия, вкл. и след случая в който той
счупил прозорец на първия етаж на дома им, те поставили записващи камери,
за които подсъдимия не знаел. Това обстоятелство сочи, че обективно
пострадалата е възприела заканите за убийство, отправени й от подсъдимия
като такива, които са възбудили основателен страх у нея от осъществяването
им, заради което тя променила ежедневието си. Показанията им в тази насока
се потвърждават и от обективно предадения запис от охранителната камера от
29.10.2016 год. от А. на разследващите, в хода на ДП, от който се установява,
че показанията й в тази насока също са обективни и коректно възпроизвеждат
обективната истина по делото, поради което и се кредитират от съда.
Така от доказателствата, съдът намира, че подсъдимия е осъществил и
двете деяния- на 27.03. и на 27.08.2016 год. , отправяйки думи, съдържащи
закана за убийство и насочвайки пистолет към пострадалата на 27.03.2016 год.
Подсъдимият е съзнавал, че с тези си действия и думи ще възбуди страх у
пострадалата, че може да ги реализира. Такъв напълно обоснован страх се
оформил у пострадалата, от реално изпълнение на заканата за убийство, тъй
като цялостното поведение на подсъдимия след раздялата му с А.К. е било
съпроводено с множество закани и заплахи. Обстоятелството, че поведението
на А.- изричайки заканителните думи и насочвайки пистолет е възбудило
страх у пострадалата от осъществяване на заканите се изяснява с промяната на
поведението на същата и това не е само поставяне на охранителните камери, а
и търсенето на опека и закрила от Г. Р.. Този факт се изяснява както от
показанията на свидетелката К., така и от тези на В. К. и Б. А..
От обективна страна, за да е съставомерно деянието следва да се изяснява въз
основа на доказателствата по делото, че характера на заканването е такова, че
да е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му. Тази
преценка следва да се извършва като се вземат предвид особеностите на
заканата, на извършителя и на обстоятелства при които е отправена заканата.
Следва съща така да се имат предвид и особеностите на възприемащия
заканата, ако същите влияят върху възприемането на последната и върху това
дали същата би могла да възбуди страх у възприемащия и то, ако тези
особености са били известни на извършителя. Въпросът дали ,за да е налице
състав на престъпление по чл.144,ал.3 от НК, е необходимо деецът да има
взето решение за осъществяване на заканата и да действа в рамките на него
или за съставомерността е достатъчно тя да е такава, че да възбуди у
пострадалия основателен страх от осъществяването й е решен с Тълкувателно
решение № 53 от 18.IX.1989 г. по н. д. № 47/89, ОСНК на ВС. Прието е, че с
оглед обстоятелството, че престъплението по чл.144,ал.3 от НК се намира в
29

раздел V - "Принуда", а не в раздел I - "Убийство", от глава II от Наказателния
кодекс - "Престъпления против личността", поради което и обект на защита не
е живота на гражданите, а тяхната личната им свобода, поради което „.. .За
осъществяване на това престъпление от обективната страна се изисква
обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо
определено лице, която да е възприета от него и би могла да възбуди
основателен страх за осъществяването й. От субективна страна деецът следва
да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения като
действителна заплаха“. В настоящият казус деянията са осъществени, защото
заканите и двата случая са възбудили страх у пострадалата, че могат да бъдат
осъществени. Това се извежда от цялостното поведение на подсъдимия,
защото той е отправял и закани със съобщения по телефон, което е видно от
заключението на съдебно компютърно-техническа експертиза и от факта, че и
А.К. и майка й са пострадали при побой, нанесен им на гробищата на с.К.,
когато нападателят им заявил „***. За това, че деянието е съставомерно следва
да се кредитира и заключението на комплексната съдебно- психиатрично
психологична експертиза, изготвена в хода на ДП на пострадалата. Вещите
лица са посочили, че към момента на освидетелстването /29.06.2017 год./ А.К.
страда от разстройство в адаптацията с астено- тревожен синдром, в следствие
на преживени сериозни психотравми- смъртта на баща й и значими проблеми
с бившия интимен партньор.
Двете деяния са осъществени от подсъдимия Б.А. при условията на
продължавано престъпление- по отделно осъществяват състав на едно и също
престъпление по чл.144,ал.3 във вр. с ал.1 от НК; една и съща обстановка-
винаги при вземане или връщане на детето на майката, пред дома й, при
непродължителен период от време и при един и същи пряк умисъл, поради
което и второто деяние се явява продължение на първото и правилно е
квалифицирано като едно продължавано престъпление – по чл. 144,ал.3 във
вр. с ал.1 от НК, във вр. с чл.26 от НК.
От субективна страна престъплението е извършено при условията на пряк
умисъл- подсъдимия А. като пълнолетно и вменяемо лице е съзнавал
обществено опасния характер на това, което върши, предвиждал е
последиците от това- че ще всее страх у пострадалата, но е целял именно това,
тъй като с думите си и с насочване на пистолет, както и с цялостното си
агресивно поведение е формирал основателен страх у К., че може да
реализира заканата си.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
За това престъпление- по чл. 144,ал.3 във вр. с ал.1 от НК, във вр. с чл.26
от НК, законодателя е предвидил едно наказание- „лишаване от свобода“ до
шест години /и в актуалната редакция към инкриминирания период/.
Извършвайки баланс между смекчаващите и отегчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства, съдът намира, че като смекчаващо следва да се
отчете единствено обстоятелството, че Б.А. е неосъждан към датата на
престъплението, за което съдът го призна за виновен, поради което е и с чисто
съдебно минало. Отегчаващите отговорността му обстоятелства обаче са с
30

видим превес, тъй като такива са дА.ите за поведението на подсъдимия и
преди деянията- изпращане на заплахи и закани с смс-и по телефон, чупенето
на прозорец на къщата на К., обстоятелството, че в едно от деянията- на
27.03.2016 год. А. е извадил и насочил и пистолет към пострадалата.
Последващите му осъждания- едното от които също за престъпление по
чл.144,ал.3 във вр. с ал.1 от НК ,а другото – по чл.296,ал.1 от НК, отново
срещу същата пострадала, следва да се цени като характеристична дА. за
подсъдимия, разкриваща го като личност с ниски задръжки към спазване на
законите и агресивно поведение. Балансът между смекчаващи и отегчаващи
отговорността му обстоятелства, мотивираха настоящия съдебен състав да му
наложи наказание над средния размер- към горния, предвиден от закона, а
именно- „лишаване от свобода“ за срок от четири години, като съдът намира,
че с наказание в посочения размер ще се въздейства върху подсъдимия за
постигане на личната превенция, а така също и за генералната.
С присъдата си, съдът като взе в предвид, че призна подсъдимия Б. В.
АН. за виновен в извършване на две престъпления- по чл.116,ал.1 т.9 във вр. с
чл.115 от НК и по чл.144,ал.3 във вр. с ал.1 от НК и във вр. с чл.26 от НК,
намира, че са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.23,
ал.1 от НК и наложи на подсъдимия да изтърпи едно общо най-тежко
наказание за двете престъпления- „лишаване от свобода“ за срок от двадесет
години.
Налице са и законовите предпоставки за увеличение на размера на наложеното
общо най-тежко наказание, съгласно разпоредбата на чл.24, ал.1 от НК. Макар
и наложеното на подсъдимия А. наказание „лишаване от свобода“ за срок от
двадесет години, да е в максимално предвиденият размер, съгласно
разпоредбата на чл.39,ал.1 от НК, то увеличението му е допустимо в предвид
на основание ал.2 на чл.39 от НК. Тази процесуална възможност и
обстоятелството, че двете наложени с настоящата присъда наказания на
подсъдимия А. са от един и същи вид, мотивираха съда да приеме, че
наказанието „лишаване от свобода“ за срок от двадесет години следва да се
увеличи с три години. Мотив за това е и обстоятелството, че с цел постигане
целите на наказанието и така щото да се въздейства върху подсъдимия и да се
поправи същия, определеното общо наказание не може да осъществи целите
на чл.36 от НК. За този извод съдът се мотивира от цялостното поведение на
подсъдимия преди осъществяване на деянията- за непрекъснатите закани,
заплахи към пострадалите- и К. и Р., за агресивните му прояви спрямо тях. В
този смисъл Решение №102 от 19.03.1990 год, на 2-ро н.о. на ВС; решение
№126 от 19.07.1990 год. на ВС; Решение №1 от 05.02.2021 год. по н.д. №
951/2020 г., III н. о., НК.
Така за двете престъпления, за които съдът призна за виновен Б. В. АН.
му наложи едно общо най-тежко наказание от двадесет и три години
„лишаване от свобода“, поради което и на основание чл.57, ал.1 т.2 б“а“ от
ЗИНЗС определи това да стане при първоначален „строг“ режим.
ПО ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ:
Такива са приети за съвместно разглеждане в наказателния процес от В.
31

Кр. Р.- майка на пострадалия Г. Р., срещу подсъдимия Б.А. за сумата от
100 000лв.- неимуществени вреди, произтичащи от престъплението по
чл.116,ал. т.9 във вр. с чл.115 от НК, и от сестрата на пострадалия Г. Р. - Е.Т.. В
хода на съдебното следствие същата почина, поради което и като
правоприемници в процеса са конституирани наследниците й- дъщеря й В. К.
и съпругът й – Б. Т.. Е.Т. също предяви срещу подсъдимия Б.А. граждански
иск за неимуществени вреди, който бе приет за съвместно разглеждане за
сумата от 100 000лв.- неимуществени вреди, произтичащи от престъплението
по чл.116,ал. т.9 във вр. с чл.115 от НК и поддържан след смъртта й от нейните
наследници.
Тези искове намират своето правно основание в нормата на чл.45 ЗЗД.
Съдът намира исковете за допустими , а по същество и за напълно основателен
за майката В.Р. и частично основателен по размер за наследниците на Е.Т..
Безспорно е налице вреда и това е смъртта на пострадалия, който е син и брат
на ищците, както и безспорно е, че тази вреда е причинена от подсъдимия А.
и то умишлено. Налице е също така и причинно следствената връзка между
деянието на подсъдимия и настъпилия вредоносен резултат- смъртта на Г. Р..
По отношение размера , в който следва да бъдат уважени исковете, съдът взе
предвид, че съгласно чл.52 от ЗЗД този размер се определя по справедливост.
В случая се касае за отнет човешки живот, на мъж на средна възраст,
трудоспособен, активен. Безспорно бе установено, че именно пострадалия е
живял с майка си- В.Р. в една къща, макар и на различни етажи и той основно е
полагал грижи за майка си. В резултат на убийството му на майката- В. са
причинени значителни имуществени вреди. Същата е преживяла най-тежкото
страдание- загубата на дете, което също така е било и грижовно към нея, което
неминуемо се е отразило на физическото и психическото й състояние.
Установява се от показанията и на самата В.Р. и на свидетелката В. К., че Р.
след смъртта на сина си е с влошено здравословно състояние, заради
преживените и преживявани болки и страдания. В следствие смъртта на брат
си, гражданската ищца Е.Т., също е преживяла тежко загубата на брат си,
поради което и се върнала за живее постоянно в България, за да поеме тя
грижата за майка си, тъй като преди това работила и в И.. Гражданските ищци
са понесли изключително тежко смъртта Г. Р., което е довело до усложняване
и на тяхното здравословно и психично състояние, най-вече това на майката.
Ето защо с оглед на тези доказателства и като взе предвид, че се касае за
умишлено деяние, съдът намира, че предявените искове следва да бъдат
уважени в размер на 100 000/ сто хиляди/ лева за майката В.Р.- в пълният
размер, в който тя е предявила гражданския иск и в размер на
70 000/седемдесет хиляди/ лева, на наследниците на Е.Т.- съпругът й Б. Т. и
дъщеря й- В. Б. К., ведно със законната лихва върху всяка една сума от датата
на увреждането (31.10.2016г.) до окончателното им изплащане, като в
останалата част до претендираният размер, отхвърли иска, предявен от Е.Т.
като завишени.
С присъдата, съдът на основание чл.189,ал.3 от НПК, като взе в предвид,
че призна подсъдимия за виновен и по двете обвинения, осъди същия да
заплати сторените по делото разноски- 5233,61 лв. по сметка на ОД на МВР
32

Б.град; 2837,72 лв. по сметка на ОС, както и по сметка на ОС дължимата д.т.
върху уважените граждански искове – в размер на 6800 лв. и сумата от 10 лв.
за издаване на два броя изпълнителни листа.
По горните съображения, съдът постанови присъдата си, която обяви на
страните, като изготви мотивите в срок, които също следва да бъдат изпратени
на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕН- СЪДИЯ:

33

Съобщи за изтекли лични данни