№ 4521
гр. София, 10.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Частно гражданско
дело № 20231110169767 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по реда на чл.410 и сл. ГПК
Постъпило е заявление по чл.410 ГПК с вх. № 10533/09.11.2023 г. (по
описа на РС - Несебър) от „Й Б“ ЕАД, ЕИК ......, гр. София, ж.к. ......... чрез
процесуален представител адв. З. Ц. със съдебен адрес: гр. София, ж.к. Гео
Милев, .........., ет.5 срещу длъжник С. Е. А., ЕГН **********, гр. Несебър,
ул. .......... за сумата от 3252.31 лева ВЕДНО със законната лихва от датата на
подаване на заявлението 07.11.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането заедно с разноски – 65.05 лева държавна такса и 555.14 лева
юрисконсултско възнатраждение.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД като съобрази материА.те по делото,
установи следното от фактическа и правна страна:
Материалният интерес по заявлението е в размер на 3252.31 лева,
поради което таксата по чл.12, т.1 ТДТССГПК е в размер на 65.05 лева.
Същата е платена към РС - Несебър, съгласно представено платежно от
26.10.2023 (л.14 от делото).
За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл.410 ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да
отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 ГПК - да
съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуА.зиране на
претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да се
1
установява изискуемостта му. Касае се за сключен договор за договор за
мобилни услуги при действието на ЗЗПотр, поради което съдът служебно
следва да го съобрази при произнасянето си.
Съгласно разпоредбите на чл.411, ал.2, т.2 и чл.7, ал.3 ГПК, задължават
съда служебно да извърши проверка дА. искането не противоречи на закона
или на добрите нрави. В този смисъл съдът може да приложи служебно
императивна правна норма.
Съдът приема, че вземането е неиднивидуА.зирано. Заявителят е
посочил сумата от 3252.31 лева. След запознаване с материА.те по делото и
пространните обяснения се установи, че тази сума се сформира от няколко по
вид вземания – мобилни услуги по различни договори, лизингови вноски за
няколко апарата, лизингови вноски за аксесоари към мобилни апарати,
неустойки за прекратяване на няколко договори, такси. Заявителят не се е
постарал да напише сумите въз основа на какви пера ги претендира,
доколкото всяко перо е отделно основание. Посочил е ънблок цялата сума в
заявлението и разчита съдът да индивидуА.зира вземането му, което не е
правилно. В т.9, буква в от заявлението е посочена глобалната сума и от
различните основания, на които претендира сумата. Не може да се разбере
каква сума е за мобилни услуги, колко е за лизинг, колко е за аксесоари,
колко за неустойки, колко и други такси. Освен това не се знае за кои
договори са и за кои мобилни апарати и номера са. Не е ясно колко е
мораторната лихва, тъй като тя също се включва във вземането и върху него
се иска мораторна лихва от датата на входиране на заявлението. Анатоцизмът
е забранен в потребителското право. На това основание вземането не е
индивидуА.зирано.
На следващо, съдът приема, че неустойка не следва да се присъжда, тъй
като липсва данни кога договорите са прекратени. Прекратяването е в
противоречие на чл.87 ЗЗД. След като няма прекратяване, то не се дължат и
лихва върху него.
От представените договори за лизинг се установи, че не е настъпил
техният краен падеж, поради което вземането не е изискуемо. Липсват
доказателства за обявява на предсрочна изискуемост. Освен това е
недопустимо да се претендира неустойка за прекратен договор и остатък от
лизингови вноски, които предполагам действащ договор. Двете основания са
2
взаимноизключващи се. При прекратен договор, кредиторът има право на
наемната цена на вещта като обезщетение за ползване, връщане на вещта, но
на и да иска изпълнение на договора за лизинг. Ето защо след като има
противоречи твърдения, то вземането не е изискуемо. Освен това договорът за
лизинг е под 12 пункта и съдът приема, че същият е недействителен.
Основава се на неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 ЗЗПотр. В
договора за лизинг липсва подпис.
След като не се дължат главниците, то не следва да се присъждат и
мораторните лихви. Освен това в представените от заявителя фактури се
установи, че в тях са начислени мораторни лихви за забава до следващия
отчетен период. От друга страна сумите по тези фактури са включени в
главното вземане от 3252.31 лева, което се претендира ведно със законната
лихва за забава, която е мораторна, но от датата на входиране на заявлението.
А както казахме, след като в главното вземане има лихва за забава, то е
недопустимо да се присъжда и втора лихва върху него, тъй като в
потребителското право анатоцизмът не е разрешен, заразлика от търговското
право.
С оглед изложеното, съдът приема, че следва да се отхвърли изцяло
заявление по чл.410 ГПК с вх. № 10533/09.11.2023 г., подадено от „Й Б“ ЕАД,
ЕИК ......, гр. София, ж.к. ........., поради противоречие със закона и с добрите
нрави; вземането не е индивидуА.зирано, искането се основава на
неравноправни клауза в договор, сключен с потребител, вземането на е
изискуемо, на основание чл.411, ал.2, т.2-3 ГПК.
В допълнение на изложението, следва да се отбележи, че заявителят
може да подаде ново заявление.
По разноските
С оглед изхода на делото на заявителя не следва да се присъждат
разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло заявление по чл.410 ГПК с вх. № 10533/09.11.2023
г., подадено от „Й Б“ ЕАД, ЕИК ......, гр. София, ж.к. ........., поради
3
противоречие със закона и с добрите нрави; вземането не е
индивидуА.зирано, искането се основава на неравноправни клауза в договор,
сключен с потребител, вземането на е изискуемо, на основание чл.411, ал.2,
т.2-3 ГПК.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД по реда на Глава XXI
ГПК, в едноседмичен срок от получаването му, на основание чл.413, ал.2
ГПК.
ПРЕПИС от разпореждането да се изпрати на заявителя чрез неговия
процесуален представител.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на писма
и при изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4