ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 16858
гр. София, 10.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Ст. Танева
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20251110110005 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава тринадесета ГПК.
Образувано е по искова молба на С. Ж. П. срещу Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР. Преписи от исковата
молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника, като в
указания срок е постъпил писмен отговор.
Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, на основание
чл.146, ал.1 от ГПК вр. чл. 140 ГПК, намира, че следва да се изготви проект за
доклад на делото.
Писмените доказателства, приложени към исковата молба и отговора на
исковата молба, следва да бъдат приети по делото, тъй като са относими,
допустими и необходими за изясняване на спора, предмет на делото.
По отношение доказателствените искания на ищеца по реда на чл. 190
ГПК и чл. 186 ГПК за изискване на служебното досие на ищеца, съдът
намира, че с оглед липсата на спор относно обстоятелствата които ищеца цели
да докаже с доказателствата – събирането на същите не е необходимо.
Доказателственото искане на ищеца за допускане изслушването на
заключението на ССчЕ по задачите, формулирани в исковата молба, е
процесуално допустимо, тъй като е направено своевременно, но с оглед
останалите доказателства по делото и отделянето на спорното от безспорното,
същото следва да бъде оставено без уважение.
По искането на ищеца за представяне на – документи относно
процесните суми за работно и униформено облекло и служебна бележка –
Искането е нередовно, Съдът следва да де указания на ищеца да
конкретизира искането си, като индивидуализира документите, кога са
издадени, от кого на какво основание, които иска ответникът да бъде
задължен да представи. При неизпълнение на указанията в 1 седмичен срок
искането ще бъде оставено без уважение.
1
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СЪСТАВЯ на основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 140 ГПК, следния проект
за доклад на делото:
Ищецът твърди, че е бил дългогодишен служител на ответника.
Поддържа, че със Заповед № 1983 к - 2213/18.11.2023, служебното
правоотношение било прекратено на основание чл. 226, ал.1, т.1 от ЗМВР за
длъжността младши инспектор, водач на специален автомобил I“ в Участък
„Пожарна Безопасност и защита на населението“ – Нови Искър на Втора
Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ към
Столична дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при
Главна дирекция „пожарна безопасност“.
Излага доводи, че в заповедта изрично било посочено, че на служителят
трябвало да се изплатени полагащите му се суми за работно и униформено
обекло за съответните години, от които били изплатени само за 2022 и 2023.
Излага съображения, че през цялото време е полагал труд на посочената
длъжност, съответно е получавал дължимото му трудово възнаграждение, но
не бил получавал надлежно дължимите суми за работно и униформено
облекло за периода 2016 – 2021г.
Твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 181, ал. 2 ЗМВР на държавните
служители се осигурявало работно и униформено облекло и друго вещево
имущество и снаряжение, а на неносещите униформа се изплащала ежегодно
парично сума за облекло. Поддържа, че общо неизплатената сума за
посочения период била в общ размер от 2400 лв. – по 400 лв. за всяка година,
като същата се дължала до края на съответната календарна година.
Навежда твърдения, че ответникът е изпаднал в забава, поради което за
периода 31.12.2016 г. до 19.02.2025 г. дължал общо сумата от 1531,37 лв.
Прави доказателствени искания за приемането на писмени доказателствени
средства, както и за изискване на служебното досие на ищеца, евентуално
ответникът да представи служебна бележка, която касаела сумите получени от
ищеца за периода 2016 г. до 2023 г., както и за допускане изслушването на
заключението на ССчЕ по задачи, поставени в исковата молба.
2
Иска ответника да бъде осъден да заплати следните суми общата
претендирана сума за униформено облекло за процесния период за 2016
г., 20217 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г. в размер на 2400 лева (две
хиляди и четиристотин) лева, образувана както следва: 2016 г. -
неизплатена сума в размер на 400,00 (четиристотин) лева;2017 г. -
неизплатена сума в размер на 400, 00 лева (четиристотин) лева;2018 г. -
неизплатена сума в размер на 400, 000 лева (четиристотин) лева; 2019 г. -
неизплатена сума в размер на 400, 00 лева (четиристотин) лева;2020 г. -
неизплатена сума в размер на 400, 00 (четиристотин) лева;2021 г. -
неизплатена сума в размер на 400, 00 лева (четиристотин) лева.;ведно със
законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане, и обезщетение за забава за процесния период в
общ размер на 1531,37 лв., образувана както следва: лихва за забава за
2016 г. - 356,64 дължима от 31.12.2016 г. до датата на завеждане на
исковата молба в съда -19.02.2025 г.; лихва за забава за 2017 г. - 316, 09
дължима от 31.12.2017 г. до датата на завеждане на исковата молба в съда
-19.02.2025 г.; лихва за забава за 2018 г. - 275,54 дължима от 31.12.2018 г.
до датата на завеждане на исковата молба в съда -19.02.2025 г.;лихва за
забава за 2019 г. - 234,99 дължима от 31.12.2019 г. до датата на завеждане
на исковата молба в съда -19.02.2025 г.;лихва за забава за 2020 г. - 194,33
дължима от 31.12.2020 г. до датата на завеждане на исковата молба в съда
- 19.02.2025 г.; лихва за забава за 2021 г. - 153,78 дължима от 31.12. 2021 г.
до датата на завеждане на исковата молба в съда - 19.02.2025 г. , както и
сторените разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1
ГПК, като оспорва претенциите като недоказани и неоснователни. Твърди, че
не спори, че ищецът е заемал твърдяната от ищеца длъжност – младши
инспектор, водач на специален автомобил I“ в Участък „Пожарна Безопасност
и защита на населението“ – Нови Искър на Втора Районна служба „Пожарна
безопасност и защита на населението“ към Столична дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ при Главна дирекция „пожарна
безопасност“. Не спори, че служебното правоотношение е възникнало със
Заповед за назначаване № 224/29.08.1994 г., като за периода до прекратяването
му със Заповед № 1983 к – 2213/28.11.2023г., поради навършване на пределна
възраст за служба в МВР – 60г., ищецът е заемал длъжности, за които се е
изисквало носене на униформено облекло.
Излага доводи, че съгласно правилото на чл. 181, ал. 2 ЗМВР на
служителя се полагало униформено облекло и друго вещево снаряжение,
3
съответно на служители, които не носели униформа се изплащала парично
сума за облекло, като размерът на сумите се определял ежегодно със заповед
на министъра на вътрешните работи. Подробно посочва кои са били
действащите заповеди за процесния период (л.2 ОИМ), като сочи, че
определената сума (лимит) за униформено облекло на държавните служители,
била в размер на 400, 00 лева.
Твърди, че в ЗМВР нямало разпоредба, която да дава възможност на
служителите да получат парично обезщетение в случай, че не получат вещево
имущество, нито има законово уредено задължение за ГДПБЗН да заплаща
парична равностойност, в случай че не е осигурено униформено облекло за
съответната година на служителите, изпълняващи служебните си задължения
в униформено облекло.
Поддържа, че с Наредба № 8121з-1175/29.09.2015 г., по-конкретно в чл.
19, ал.2 от нея, било предвидено, че ако на служителите не било предоставено
униформено облекло за предходната и текущата година, тогава се изплащали
стойностите на униформеното облекло, след приспадане на усвоените суми и
пропорционално за текущата година в размера определен със заповедта на
министъра на вътрешните работи по чл. 181, ал. 4 ЗМВР.
Излага съображения, че в закона ясно били регламентира условията за
изплащане на съответните суми, като за процесния период нямало правно
основание такива да се заплатят на ищеца.
Твърди, че неоснователността на иска за главницата обуславя и
неоснователността на иска за мораторна лихва, поради акцесорния характер
на последната.
Развива съображения, че на ищеца е предоставена възможност да
усвоява полагащият му се лимит за процесния период, като по делото не били
ангажирани доказателства, че работодателят е възпрепятствал служителя, за
да получи униформено облекло. Добавя и, че такива суми били изплатени за
2022 г. и 2023 г., както било предвидено в с Наредба № 8121з-1175/29.09.2015
г.
Твърди, че предоставяното имущество имало спомагателен характер и
не представлява част от възнаграждението на служителя. Съответно то се
предоставяло според спецификата на работа и само при поискване. Посочва,
че в случая се касаело за непотърсено в срок от служителя вещево имущество,
4
поради незаинтересованост от страна на ищеца, за което не се дължало
обезщетение при прекратяването на правоотношението.
Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни. Прави
доказателствени искания за приемането на писмени доказателствени средства.
Навежда възражение за прекомерност на адвокатското възражение.
Претендира разноски.
С оглед на твърденията, изложени в исковата молба и отговора на
исковата молба:
Съдът приема, че е сезиран с обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 181, ал. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
и възражение за изтекла погасителна давност на основание чл. 120 ЗЗД.
Спорното материално право е обусловено от проявлението в
обективната действителност на следните материални предпоставки: 1)
страните да са се намирали в служебно отношение; 2) ищецът да е държавен
служител, който се осигуряват работно и униформено облекло и друго вещево
имущество и снаряжение, а на неносещите униформа се изплаща ежегодно
парична сума за облекло; дължимост и изискуемост на вземането, което
претеднира, че има; размер на вземането; забава на ответника да заплати
задължението си.
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже пълно и главно
наличието на посочените материални предпоставки.
С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност в
тежест на ищеца е да установи по делото факти, чието проявление е
обусловило спиране, респективно прекъсване теченето на погасителната
давност за съдебно предявеното вземане; да докаже че вземането му не е
погасено по давност.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да докаже, че е осигурил
или предоставил униформено облекло на ищеца за периода 2016 г. – 2021 г.
или, че му е заплатил неговата левова равностойност.
ОБЯВЯВА за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството,
че:
1. страните са се намирали в служебно отношение за длъжността „младши
инспектор, водач на специален автомобил I“ в Участък „Пожарна
Безопасност и защита на населението“ – Нови Искър на Втора Районна
служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ към Столична
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при Главна
дирекция „пожарна безопасност“;
2. със Заповед № 1983 к – 2213/28.11.2023г.служебното правоотношение
било прекратено на основание чл. 226, ал.1, т.1 от ЗМВР;
3. за процесния период сумите по чл. 181, ал.2 от ЗМВР са определени със
5
заповед на министъра на вътрешните работи и са в размер на 400, 00 лева
на година.
4. ищецът не е получил вещево доволствие, не му е заплащана
равностойността на вещево доволствие за процесния период.
СПОРЪТ е по правото- дали на ищеца му се дължи претедираното
вземане.
ПРИЕМА представените от ищeца писмени доказателства, приложени
към исковата молба.
ПРИЕМА като доказателства по делото документите, приложени към
отговора на исковата молба, като ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да изрази
становище по тях в срок до съдебно заседание, включително да оспори
истинността им.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на ищеца по
реда на чл. 190 ГПК и чл. 186 ГПК от ищеца за изискване на служебното
досие на ищеца.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца за
допускане изслушването на заключението на ССчЕ със задачите
формулирани в исковата молба.
УКАЗВА на ищеца в 1 седмичен срок, с писмена молба с препис за
насрещната страна, да конкретизира искането си за представяне от страна на
ответника на документи относно процесните суми за работно и униформено
облекло и служебна бележка, като индивидуализира документите които иска
ответникът да бъде задължен да представи. Да посочи кога са издадени, от
кого, на какво основание. При неизпълнение на указанията в 1 седмичен срок
искането ще бъде оставено без уважение.
УКАЗВА на ответника в 1 седмичен срок, с писмена молба с препис за
насрещната страна, да конкретизира какво представлява и каква е
относимостта към делото на представената от него СЛУЖЕБНА БЕЛЕЖКА,
издадена от Ц. С. Т.; както и какво представляват написаните на ръка
допълнения върху документа, кой ги е поставил и кога са поставени. ПРИ
неизпълнение в срок на указанията на съда- доказателството ще бъде
изключено от доказателствения материал.
ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че
ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-
малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор,
предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се
6
достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри, ако не
противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
НАСРОЧВА делото за 29.05.2025 г. от 10:15 ч. от ( за която дата и част
страните бъдат призовани с препис от настоящото определение, а на ищеца да
се връчи препис от отговора на исковата молба и приложенията към него, като
съдът им указва най-късно до първото по делото заседание да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като
предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната
част на настоящото определение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7