РЕШЕНИЕ
№ / 18.04.
Година 2018 гр.
Стара Загора
В
ИМЕТО НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 20.03.2018 година,
в публично заседание, в
следния състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
И секретаря Диана
Иванова, като разгледа докладваното от съдията СИМИТЧИЕВ т.д. № 230 по описа за 2017 година, за да се
произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл.365 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба от “А.” ООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. П.Б.,
пл. ***, против О. П.Б., със седалище и адрес на управление гр. П.Б., ул. ***,
Булстат, с която са предявени главен осъдителен иск с квалификация по чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД и съединен с него акцесорен осъдителен иск по чл.86 ЗЗД, както и
предявен при евентуалност, ако бъде отхвърлен главният иск, осъдителен иск по
чл.59 ЗЗД и съединен с него акцесорен осъдителен иск по чл.86 ЗЗД.
В
исковата молба се твърди, че „А." ООД. гр. П.Б. е извършвало обществен
превоз на пътници за периода: 22.11.2012г. - 16.09.2014г., въз основа на
сключените с О. П.Б.: Договор №171/22.11.2012г. и Договор №172/22.11.2012г. с
предмет: „Възлагане на обществен превоз на пътници по автобусни линии от
общинската и областната транспортни схеми", както и че през този период от
време, ответникът не е сключвал договори за обществен превоз на пътници с други
превозвачи.
Посочва
се, че нa 13.02.2014г., Общински съвет П.Б. приел Решение №601, съгласно което:
-
Учениците с постоянен адрес и /или учещи на територията па О. П.Б. с право на
пътуване с допълнително намаление, извън разпоредбите на ПМС № 66; 1991 год., да
заплащат 50% от цената на билета или абонаментната карта;
-
Пенсионерите с постоянен адрес *** баня с право на пътуване с допълнително
намаление, извън разпоредбите на ПМС №66/199} гад., да заплащат 50% от цената
на билета или абонаментната карта;
-
Във връзка с т.1 и т.2 Общински съвет П.Б. задължава фирмата - превозвач да
представя ежемесечно справки за брой абонаментни карти на ученици и пенсионери;
-
Намалението на цената на картите се компенсира от О. П.Б. е рамките па
определените средства в Общинския бюджет за 2014 година, като О. П.Б. превежда
месечно на превозвача компенсация в размер на 20 000 /двадесет хиляди/лв.
По
силата на горецитираното решение, О. П.Б. била задължена да превежда месечно на
превозвача „А." ООД компенсация в размер 20 000 /двадесет хиляди/ лева,
която да покрива извършеното от ищеца допълнително и задължително намаление
/извън нормативно определеното/ на цената на билетите /абонаментните карти/ за
ученици и пенсионери. Средствата за компенсацията били предвидени в общинския
бюджет за 2014г. Компенсацията била изплащана от О. П.Б. за периода от датата
на влизане в сила на цитираното решение до 31.05.2014r. включително.
В
изпълнение на решението на ОбС, през месец юли, август и септември 2014г. /до
прекратяване на горецитирания договор/, ищецът твърди, че е извършил превозите
на правоимащите лица - ученици и пенсионери, по намалени цени - 50% от
основната цена на билета или абонаментната карта и е предоставил на О.та
справка за броя на издадените абонаментни карти на ученици и пенсионери.
За
дължимата компенсация за месец юли 2014г. била издадена и връчена на ответника
данъчна фактура №**********/04.08.2014г. на стойност 20 000 лева с вкл. ДДС. За
дължимата компенсация за месец август 2014г. била издадена и връчена на
ответника данъчна фактура №**********/09.09.2014г. на стойност 20 000 лева с
вкл. ДДС. За дължимата компенсация за месец септември 2014г. била издадена и
връчена на ответника данъчна фактура №**********/02.10.2014г. на стойност 10
000 лева с вкл. ДДС.
Ищецът
твърди, че до настоящия момент, въпреки наличието на визираните в Решение № 601/13.02.2014г.
предпоставки за извършване на плащане, съществуването на ликвидно и изискуемо
вземане от страна на ищеца - превозвач, предвидено в бюджета и осигурено
финансиране, плащане не е извършено.
Счита,
че от деня, следващ издаването на последния данъчен документ, установяващ
размера на дължимото плащане, а именно: фактура №**********/02.10.2014г.,
ответникът дължи на ищеца мораторни лихви. Посочва, че за периода на забава: от
03.10.2014г., до датата на подаване на исковата молба - 03.08.2017г., размерът
на тези лихви, изчислен с електронен калкулатор в Интернет е 14 416,40 лева.
Ищецът
счита, че така изложеното поражда правен интерес от предявяване на иск за
вземането му към О. П.Б.. Излага съображения, че според практиката на ВКС по
подобен казус, обективирана в Решение №47/31.05.2017г. по търг. дело №721/2016г.
на ВКС, ТК, I т.о., правното основание за възникване претенцията на ищеца е
задължението на ответника, породено от наличието на валидно договорно отношение
за превоз на пътници.
Според
практиката на СтОС и ПАС по подобен казус, обективирана в Решение
№411/01.11.2012г. по търг. дело №183/2012г. на СтОС и Решение №421/01.08.2012г.
по търг. дело №1594/2012г. на ПАС, правното основание за възникване претенцията
на ищеца е задължението на ответника, породено от влязъл в сила стабилен
административен акт /Решение №601/13.02.2014г. на Общински съвет П.Б./.
Посочва,
че тъй като съществува противоречива практика относно основанието, на което
може да почива претенцията на превозвача, то главният иск, който предявява за
заплащане на исковата сума, е с правно основание чл.79 от ЗЗД - неизпълнение на
договорно задължение на ответника за изплащане на компенсации на ищеца за
извършени превози по намалени цени, а в случай, че съдът приеме същия за
неоснователен, моли да бъде разгледан евентуалния иск с правно основание чл.59
от ЗЗД - за неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца с
исковата сума, която е предвидена в бюджета му за изплащане на превозвача, но
не му е преведена.
Въз
основа на изложеното, се иска съдът да постанови решение, с което да осъди О. П.Б.
да заплати на ,А." ООД - гр. П.Б. сумата 50 000 лева - неизплатена компенсация
за извършени превози по намалени цени за ученици и пенсионери за периода:
01.07.2014г. – 16.09.2014г., съгласно чл.13 от Договор № 171/22.11.2012г., чл.13
от Договор №172/22.11.2012г. и Решение №601/13.02.2014г. на Общински съвет П.Б.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.08.2017г. до
окончателното изплащане на задължението и мораторни лихви в размер на 14 416,40 лева, изчислени върху размера на
претендираната главница за периода от 03.10.2014г. до 03.08.2017г. или евентуално, ако се отхвърли главния
иск: да осъди О. П.Б. да заплати на “А.” ООД сумата 50 000 лева - неизплатена
компенсация за извършени превози по намалени цени за ученици и пенсионери за
периода: 01.07.2014г. - 16.09.2014г., съгласно Решение №601/13.02.2014г. на
Общински съвет П.Б., с която сума ответникът се е обогатил без правно основание
за сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху присъдената главница, считано
от 04.08.2017г. до окончателното изплащане на задължението и мораторни лихви в
размер на 14 416,40 лева, изчислени върху размера на претендираната главница за
периода от 03.10.2014г. до 03.08.2017г.
Претендира
разноските по делото.
В
законоустановения срок е постъпил отговор
на исковата молба, с който ответникът О. П.Б. оспорва предявените искове по
основание и размер, като заявява, че О. П.Б. не дължи на „А." ООД - гр.П.Б.
заплащане на претендираните суми.
Не
оспорва твърдението на ищеца, че на 22.11.2012г. между О. П.Б. и „А." ООД -
гр.П.Б. са били сключени два договора за извършване на транспортно обслужване
на населението по автобусни линии от Общинската и Областна транспортни схеми, а
именно: Договор № 171 от 22.11.2014г. за извършване на транспортно обслужване
на населението по автобусни линии от Пакет № 2 и Договор № 172 от 22.11.2014г.
за извършване на транспортно обслужване на населението по автобусни линии от
Пакет № 1 от проведен от О. П.Б. конкурс с предмет: „Възлагане на обществен
превоз на пътници по автобусни линии от Общинската и Областна транспортни
схеми.
Оспорва
твърдението на ищеца, че „А." ЕООД е единствен превозвач, извършващ
транспортно обслужване на населението на територията на О. П.Б..
Оспорва
твърдението на ищеца, че по силата на Решение № 601 от 13.02.2014г. на Общински
съвет П.Б., О. П.Б. е била задължена ежемесечно да превежда в полза на „А."
ЕООД - гр.П.Б. компенсация в размер на 20 000 лв., която да покрива извършено
от превозвача допълнително и задължително намаление на цената на билетите и
абонаментните карти на ученици и пенсионери.
Оспорва
твърдението на ищеца, че в изпълнение на приетото от Общинския съвет П.Б.
решение, през процесния период - м.юли, август и септември на 2014г.
превозвачът - "А." ООД - гр.П.Б. е извършвал превоз на ученици и
пенсионери с допълнително намаление от 50 % (извън нормативно установеното
намаление) от основната цена на билетите или абонаментните карти.
Оспорва
твърдението на ищеца, че същият ежемесечно е представял на О. П.Б. изискуемите
справки и информация за извършените превози и издадени билети/абонаментни карти
.
Оспорва
претенцията за заплащане на мораторна лихва в претендирания размер и за
претендирания период.
Оспорва
твърдението на ищеца, че със сумата от 50 000 лв. ответникът - О. П.Б. се
е обогатил за сметка на „А." ЕООД - гр.П.Б., за което се дължи и заплащане
на претендираната мораторна лихва.
Във
връзка с направените оспорвания, ответникът излага следните твърдения:
Твърди,
че на 22.11.2012г., между О. П.Б. и „А." ЕООД е сключен Договор № 171 от
22.11.2014г. за извършване на транспортно обслужване на населението по
автобусни линии от Пакет № 2 и Договор № 172 от 22.11.2014г. за извършване на
транспортно обслужване на населението по автобусни линии от Пакет № 1. Договорите
са сключени след проведен конкурс за възлагане на обществен превоз по реда и
условията на Глава II раздел II от Наредба № 2 от 15.03.2002г., приложими в
случаите, в които превозът се възлага без да се дължи каквато и да било
компенсация от страна и за сметка на възложителя. В съответствие с условията на
проведения конкурс, в съдържанието на договорите е заложено условието, че
възложителят не дължи компенсация на направените от изпълнителя разходи за
доброволно въведени намаления за социални групи, извън нормативно установените
такива - чл.13. Възникване на задължение за заплащане на извършени от
превозвачите разходи е възможно единствено при възлагане на превоз по реда и
условията на Регламент (ЕО) № 1370/2007 във връзка с глава II, раздел I от
Наредба № 2 от 15.03.2002г.
Ответникът
твърди, че в конкретния случай Общински съвет не е приемал решение за възлагане
на превоз по реда и условията на горепосочения регламент и раздел I от глава II
на Наредба № 2 от 15.03.2002г., поради което такъв превоз при тези условия не е
бил възлаган и не е бил обект на сключен между О. П.Б. и ищеца договор.
Посочва,
че, само по себе си, приетото на 13.02.2014г. решение на Общински съвет гр.П.Б.
за компенсиране на разходи във връзка с осъществяван превоз на пътници по
намалени цени не поражда задължение за заплащане на подобна компенсация, ако
възлагането на превоза при тези условия не е извършен по нормативно установения
за това ред, който в случая е чл. 16в и сл. от Наредба № 2 от 15.03.2002г.
Излага
съображения, че правото на ползване на обществен превоз при облекчени условия е
нормативно регламентирано с ПМС № 66 от 15.04.1991г. за определяне минимални
размери на намаленията на превозните цени по автомобилния транспорт на някои
групи граждани. Предмет на заявената претенция е заплащането на компенсация за
извършено от ищеца намаление в цената на билетите, извън нормативно
регламентираното такова, т.е. извън предвидените в ПМС № 66 от 15.04.1991г.
намаления в цените на билетите, които се компенсират от и за сметка на
държавния бюджет. Възможността за подобно намаление (извън нормативно
установеното такова) е регламентирана в чл.1, ал.3 от ПМС № 66 от 15.04.1991г.,
където е посочено, че когато считат за икономически целесъобразно, превозвачите
могат да правят намаления извън случаите и размерите, определени в този
нормативен акт, като в тези случаи предвидените от превозвачите намаления са за
тяхна сметка. Съдържанието на сключените между страните по делото договори
напълно кореспондира на разпоредбата на чл.1, ал.3 от ПМС № 66 от 15.04.1991г.
, където е договорено, че „за доброволно въведените намаления за отделни
социални групи, извън нормативно регламентираните, възложителят не дължи
компенсация на изпълнителя"- чл.13 от договори с №№ 171 и 172 от
22.11.2014 година.
Твърди
се, че О. П.Б. и Общински съвет П.Б. не са възлагали и/или договаряли с ищеца
изпълнение на транспортно обслужване при облекчени условия чрез неговото
компенсиране. Между О. П.Б. и „А." ООД гр.П.Б. са налице действащи
договорни отношения, по които изпълнителят е поел за собствена сметка
намаленията в цените на билетите, които нямат нормативен характер. Счита, че твърдяните
от ищеца намаления в цените на продаваните от него абонаментни карти нямат
нормативно установено за него задължение, поради което същите имат характер на
доброволно въведени такива, за чието уреждане приложение следва да намери
разпоредбата на чл.13 от сключените договори за превоз.
Твърди,
че през процесния период ищецът не е извършвал превоз на ученици и пенсионери
при облекчени за тях условия - допълнително (извън нормативно установеното) 50%
намаление в цената на билети и/или абонаментни карти, респ. че не е извършвал
продажба на билети/абонаментни карти с допълнително (извън нормативно
установеното) 50 % намаление от стойността на превоза. В тази връзка оспорва
съдържанието на представените с исковата молба регистри, чрез които ищецът
удостоверява издадени в полза ученици и пенсионери абонаментни карти с 50%
намаление от тяхната цена. Твърди, че представените от ищеца регистри не са
заверени от О. П.Б., каквото условие се съдържа в чл.ІІ от сключените между
страните договори. Така представените регистри не са представяни в О. П.Б. за
ежемесечен контрол и проверка, което е в нарушение на чл.12 от сключените между
страните договори. За процесния период ищецът не е представял изискуемите
съгласно действащите в О. П.Б. Вътрешни правила за условията, реда, отчитането,
контрола и приемане на образци за изготвяне на справки, отчети от превозвачите
документи и информация за извършени превози при облекчени условия.
Твърди,
че осъществяваните превози от „А." ООД гр.П.Б. са извършвани на редовни
цени на превозите, като ученици и пенсионери не са ползвали допълнителни (извън
нормативно установените ) намаления на цената на евентуално извършени в тяхна полза
превози. За процесния период ищецът не е извършвал продажба на
билети/абонаментни карти за ученици и пенсионери с допълнително (извън
нормативно установеното) намаление в тяхната цена. Поради тези причини,
представените от ищеца Фактури с № **********/04.08.2014г.; №
**********/09.09.2014г. и № 00000001272/02.10.2014г. не са приети от О. П.Б.,
като същите са върнати на ищеца, без да бъдат осчетоводявани.
Ответникът
твърди, че претендираната от ищеца сума представлява свърхкомпенсиране на разходите
за дейността, респ. за превоза, осъществявания в полза на правоимащите по
смисъла на Решение № 601 от 13.02.2014г. лица, поради което изплащането на
подобна компенсация представлява нарушение на Регламент (ЕО)№ 1370/2007 и
Наредба № 2 от 15.03.2002г.
Предвид
изложеното, моли съдът да приеме, че О. П.Б. не дължи на „А." ООД гр.П.Б.
претендираните суми на нито едно от заявените в исковата молба основания. Претендира
за направените по делото разноски.
В
законния срок, от ищеца не е постъпила доп. ИМ.
Старозагорският
окръжен съд, като взе предвид твърденията и възраженията на страните, в
съвкупност с доказателствата по делото, прие за установен следното:
Не е спорно по делото, а
и се установява от събраните доказателства, че между О. П.Б., като възложител и
„А.”ООД, като изпълнител са
сключени 2 договора - №172 и №173 от 22.11.2012г., всеки за срок от 10г., с
предмет: „Възлагане на обществен превоз на пътници по автобусни линии от
общинската и областната транспортни схеми”. Единствената разлика в предмета на
договорите се състои в това, че задължението за транспортно обслужване по дог
№171 касае автобусни линии между определени населени места, включени в Пакет
№1, посочени конкретно в договора, а по дог №172 – между други населени места,
включени в пакет №2.
В чл.10 на всеки от
договорите е уговорено, че изпълнителят „А.”ООД приема да издава абонаментни карти за превоз на пътници,
разпределени в групи, както следва: ученици, работници, пенсионери, инвалиди,
многодетни майки, ветерани. Според чл.11, за издадените карти, изпълнителят
води заверени от възложителя регистри по категории групи, а според чл.12,
ежемесечно представя на възложителя регистрите за проверка и отчитане.
В чл.13 на всеки от
договорите, страните са приели, че за доброволно въведени намаления на отделни
социални групи, извън нормативно регламентираните, възложителят не дължи
компенсации на изпълнителя.
По делото няма спор, а и
се установява от доказателствата по делото, че с влязло в сила Решение
№601/13.02.2014г. на Общински съвет - П.Б. е прието:
1. Учениците с постоянен
адрес и/или учещи на територията на О. П.Б., с право на пътуване с допълнително
намаление, извън разпоредбите на ПМС №66/1991г., да заплащат 50 % от цената на
билета и абонаментната карта;
2. Пенсионерите с постоянен
адрес ***, с право на пътуване с допълнително намаление, извън разпоредбите на
ПМС №66/1991г., да заплащат 50 % от цената на билета и абонаментната карта;
3. Във връзка с т.1 и т.2,
Общински съвет О. П.Б. задължава фирмата-превозвач да представя ежемесечно
справки за брой абонаментни карти на ученици и пенсионери;
4. Намалението на цената на
картите се компенсира от О. П.Б. в рамките на определените средства в общинския
бюджет за 2014г., като О. П.Б. превежда ежемесечно на превовача компенсация в
размер на 20000 лв.
От изложената дотук
фактология по спора, се налага извод, че в релевантния по делото период м.юли
2014г. – 15.09.2014г., между страните са съществували договорни отношения
относно осъществяването на превоз на пътници по автобусни линии от общинската и
областната транспортни схеми, възникнали на 22.11.2012г., когато са сключени 2
договора - №172 и №173 от 22.11.2012г. с предмет „Възлагане на обществен превоз
на пътници по автобусни линии от общинската и областната транспортни схеми”,
във връзка със съществуването на които, с Решение №601/13.02.2014г. на Общински
съвет - П.Б. е прието ученици и пенсионери, с право на пътуване с допълнително
намаление, извън разпоредбите на ПМС №66/1991г., да заплащат 50 % от цената на
билета и абонаментната карта, като в тази връзка, превозвачът да бъде
компенсиран парично от О.та с изплащане на 20000 лв месечно, в рамките на
определените средства в общинския бюджет за 2014г., при задължение на
превозвача да представя ежемесечно справка за брой абонаментни карти на ученици
и пенсионери.
Чл.18 от ЗМСМА определя
Общинския съвет като „орган на местното самоуправление“, който „се избира от
населението на О.та при условия и по ред, определени от закона“. Според чл.21 ЗМСМА, Общинския съвет „приема и изменя годишния бюджет на О.та, осъществява
контрол и приема отчета за изпълнението му“.
Съгласно
чл.22, ал.1 ЗМСМА, „Актовете на общинския съвет се изпращат на кмета на О.та и
на областния управител в 7-дневен срок от приемането им.“
Съгласно
чл.44 ЗМСМА, кметът на
О.та:
1. ръководи
цялата изпълнителна дейност на О.та
5. организира изпълнението на общинския
бюджет;
7.
организира изпълнението на актовете на общинския съвет и внася в общинския
съвет отчет за изпълнението им два пъти годишно;
Чл.45,
ал.3, ал.4 и ал.5, от своя страна, регламентират, че:
- ал.3 „Актовете
на общинския съвет могат да се оспорват пред съответния административен съд.“
- ал.4
„Областният управител упражнява контрол за законосъобразност на актовете на
общинските съвети, освен ако в закон е предвидено друго. Той може да върне
незаконосъобразните актове за ново обсъждане в общинския съвет или да ги
оспорва пред съответния административен съд. Оспорването спира изпълнението на
индивидуалните и на общите административни актове и действието на подзаконовите
нормативни актове, освен ако съдът постанови друго.
- Ал.5 „Кметът
на О.та може да върне за ново обсъждане незаконосъобразните или
нецелесъобразните актове на общинския съвет или да оспорва незаконосъобразните
актове пред съответния административен съд и да иска спиране на изпълнението на
общите административни актове и действието на подзаконовите нормативни актове.
Кметът на О.та не може да върне за ново обсъждане по целесъобразност
вътрешнослужебни актове, свързани с организацията и дейността на общинския
съвет и на неговите комисии.“
С
гореизложената уредба, законодателят явно е регламентирал, от една страна,
разделението на властите на местно ниво, от друга, е дал гаранции на всяка от
местните власти да осъществява контрол върху актовете на другата.
В случая,
след постановяването на Решение №601/13.02.2014г. на Общински съвет - П.Б.,
кметът на О. П.Б., като представляващ О.та, не само че не е упражнил
правомощията си за контрол спрямо решението на Общинския съвет, но и О.та е
плащала месечната компенсация на превозвача „А.“ до 31.05.2014г. вкл., което не
се оспорва по делото. Нещо повече, видно от преписката по приемане на
горепосоченото решение, инициатива за същото е дадена именно от кмета на О. П.Б.
с предложение №7 с вх.№ОС-22/27.01.2014г., което като параметри е абсолютно
идентично с приетото впоследствие решение №601 на Общинския съвет, с изключение
на размера на компенсацията, дължима на превозвача, което в предложението е
13000 лв, а не 20000 лв.
На
практика, при едно влязло в сила решение на Общинския съвет, за което са
предвидени и средства по бюджета на О.та, което е изпълнявано до 31.05.2014г., след
тази дата, задължената по същото страна – О. П.Б., спира да изпълнява
задълженията си към превозвача. В тази връзка, според заключението на
допуснатата по делото съдебно-икономическа експертиза, в отговора на въпроса
дали в бюджета на О. П.Б. за 2014г. са били предвидени средства за компенсиране
на превозите на определени социални групи съгласно Решение №601/13.02.2014г. на
Общински съвет – П., е посочено, че в бюджета на О. П.Б. за 2014г., приет с
Решение №628/13.02.2014г., в разходната му част, §43“Субсидии за нефинансови
предприятия“, подпараграф 01 „За текуща дейност“, дейност 849 „Други дейности
по транспорта, пътищата, пощите и далекосъобщенията“, е предвидена сума в
размер на 240000 лв. Следователно, не само тези разходи са били включени в
бюджета на О.та, а са и били предвидени средства за извършването им.
Съдът
намира, че, независимо че задължението за парично компенсиране на ищцовото
дружество, като изпълнител на обществен превоз на пътници по автобусни линии от
общинската и областната транспортни схеми, от страна на О. П.Б., де юре е поето
с Решение №601/13.02.2014г. на Общински съвет – П., а не с анекси към двата
процесни договора №172 и №173 от 22.11.2012г., възникването, съществуването и
изпълнението на същото не може да се разглежда на отделна плоскост от тази на
съществуващите между страните облигационни правоотношения по тези договори. В
тази връзка, по сходен спор между други страни, с Определение №471/21.07.2014г.
на ВКС по т.д. №4291/2013г. на ВКС, ТК, ІІ Т.О., е прието, че „.. при определено и индивидуализирано парично
задължение на О.та към съответния превозвач и предвидените за изпълнението му
средства в общинския бюджет, имуществото на така задълженото лице, при
неплащането им на правоимащия, би се увеличило без основание за сметка на
последния, който при отсъствие на
сключен договор или осъществено непозволено увреждане, не разполага с друг
иск за защитата си.
В случая,
при наличие на 2-та договора между страните, по които превозвача получава
възнаграждение за извършвания обществен превоз чрез цената на билетите и
абонаментните карти, заплащана от ползващите транспортните услуги лица, взетото
от Общинския съвет на О.та решение ученици и пенсионери, с право на пътуване с
допълнително намаление, извън разпоредбите на ПМС №66/1991г., да заплащат 50 %
от цената на билета и абонаментната карта, за което превозвачът да бъде
компенсиран с 20000 лв месечно, не би могло да се разглежда извън контекста на
сключените между превозвача и О.та договори. Особено, предвид приетото в чл.13
от договорите, че за доброволно въведени намаления на отделни социални групи,
извън нормативно регламентираните, възложителят не дължи компенсации на
изпълнителя, тълкуването на която клауза несъмнено сочи, че когато въвеждането
на намаление не е по воля на превозвача, а, както е в настоящия случая, е с
решение на Общинския съвет на О. П.Б., превозвачът ще има право на компенсации.
Следва да
се има предвид, че в настоящото производство, съдът не би могъл да осъществява
контрол за законосъобразност на влязлото в сила решение на Общинския съвет, а
още по-малко, за целесъобразност, още повече, че ответникът не е релевирал и
възражения в тази насока.
По
отношение на възраженията в отговора на ИМ, че Общински съвет не е приемал
решение за възлагане на превоз по реда и условията на горепосочения регламент и
раздел I от глава II на Наредба № 2 от 15.03.2002г., поради което такъв превоз
при тези условия не е бил възлаган и не е бил обект на сключен между О. П.Б. и
ищеца договор, на първо място, следва да се посочи, че ищецът не е твърдял, че
договорите за сключени по възлагане по този раздел и ред.
Освен това,
както е видно от доказателствата по делото, конкурсът за възлагане на обществен
транспорт на пътници по междуселищни автобусни линии от общинска и областна
транспортни схеми – Пакет 1 и Пакет 1, по който са сключени процесни 2 договора
№172 и 173 от 22.11.2012г., е открит със Заповед №618/13.09.2012г. на кмета на О.
П.Б., на основание чл.17, ал.4 от Наредба №2/15.03.2002г. на Мин. на транспорта
и съобщенията за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за
осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси и леки автомобили. Тоест,
договорите са сключени в процедура по раздел ІІ от глава 2 на горецитираната
наредба, приложима извън случаите по раздел І от глава 2, озаглавен „Възлагане на задължението за извършване на
обществена услуга за обществен превоз на пътници по реда на Регламент (ЕО) No 1370/2007 на Европейския
парламент и на Съвета от 23 октомври 2007г. относно обществените услуги за
пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна на
регламенти (ЕИО) No 1191/69 и (ЕИО) No 1107/70 на Съвета (L 315/1 от 3 декември
2007 г.) (Нов- ДВ, бр. 44 от 2011 г.)
В тази
връзка, релевираните от ответника възражения по същество са, че е допустимо
изплащане на компенсации на превозвача само ако договорът за обществен превоз е
сключен по реда на горецитиратия раздел І от глава 2 на Наредба №2/15.02.2002г.
на Мин. на транспорта и съобщенията за условията и реда за утвърждаване на
транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с
автобуси и леки автомобили, какъвто не е настоящия случай. Тази теза обаче не
може да бъде споделена, по следните съображения:
Съгласно
чл. 16в, ал.1 от раздел І на гл.2, (Нов-ДВ, бр. 44 от 2011 г.) „Общинският съвет възлага превозите по
автобусни линии след проведена процедура по Закона за концесиите или Закона за
обществените поръчки и в съответствие с Регламент (ЕО) No 1370/2007 на
Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно обществените
услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна
на регламенти (ЕИО) No 1191/96 и (ЕИО) No 1107/70 на Съвета (L 315/1 от 3
декември 2007 г.), когато възложителят
предвижда компенсиране на превозвачите за извършени разходи и/или им предоставя
изключителни права срещу изпълнението на задължение за обществена услуга.“
Според
дадените легални дефиниции в §1 от ДР на Наредба №2/15.02.2002г., по смисъла на
същата:
т.8 -
"Задължение за извършване на обществена услуга" е изискване, определено
от общинския съвет, за да осигури обществен превоз на пътници, който лицето по
чл. 2, ако отчиташе само собствените си търговски интереси, не би поело или не
би поело до същата степен или при същите условия без възнаграждение.
т. 9 - "Изключително право" е право,
упълномощаващо лицето по чл. 2 да извършва определен обществен превоз на
пътници по определено маршрутно разписание в рамките на определен район, като
се изключва всеки друг такъв превозвач да извършва обществени превози на пътници
по това разписание.
т. 10 - "Компенсация за обществена
услуга" е каквато и да е облага, в частност финансова, предоставена пряко
или непряко от общинския съвет от обществени средства по време на периода на
изпълнение на задължението за извършване на обществена превозна услуга или във
връзка с този период.
Анализът на
посочените норми в тяхната взаимовръзка мотивира съдът да приеме, че редът за
възлагане на обществен превоз по гл.2, раздел 1, чл.16в и сл. от Наредба
№2/15.02.2002г. е приложим и дори задължителен по силата на горецитирания Регламент (ЕО) No 1370/2007 на Европейския
парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г, в случаите когато възложителят предвижда компенсиране на превозвачите за
извършени разходи и/или им предоставя изключителни права срещу изпълнението на
задължение за обществена услуга.“ Тези хипотези обаче следва да се
разглеждат, като се имат предвид причините и целите за приемане на посочения
регламент, за които може да се черпи информация от неговия преамбюл. Така,
в раздел (5) от същия е посочено следното:
„Понастоящем
много услуги за вътрешен пътнически превоз, които са необходими от общ
икономически интерес, не могат да се предоставят на търговски начала. Компетентните
власти на държавите-членки трябва да са способни да осигурят предоставянето на
такива услуги. Механизмите, които те могат да използват за осигуряване
предоставянето на обществените услуги за пътнически превоз, включват следното:
предоставянето на изключителни права на операторите на обществени услуги,
осигуряването на финансова компенсация на операторите на обществени услуги и
определянето на общи правила за извършване на обществен превоз, приложими за
всички оператори“.
Гореизложената
част от преамбюла на Регламент (ЕО) No 1370/2007 на Европейския парламент и на
Съвета от 23 октомври 2007 г. ясно очертава една от целите на приемането му,
свързана с възможността компетентните органи на държавите членки да осигурят
предоставянето на услуги за вътрешен
превоз на пътници, които са необходими от общ икономически интерес по см. на
Договора за създаване на Европейската общност, но не могат да се предоставят на търговски начала. Последната
формулировка би била още по-добре разбрана, ако се обърне внимание на даденото
в регламента определение в чл.2, б.“д“, а
именно : „задължение за извършване на
обществена услуга означава изискване,
дефинирано или определено от компетентен орган, за да осигури обществени услуги
за пътнически превоз от общ интерес, които даден оператор, ако отчиташе само собствените
си търговски интереси, не би поел или не би поел до същата степен или при
същите условия без възнаграждение;“
Съдът
намира, че очевидно в регламента се имат предвид такива услуги за обществен
превоз, които са обществено значими, респ. на които компетентните местни власти
следва да осигурят извършването, които обаче превозвачът не би могъл да извършва
при условията на обичайната си търговска дейност, поради определени специфики,
които изначално изключват търговския му интерес или го предпоставят само при
наличието на определени условия. Такива условия са именно предоставянето на
„компенсация за обществена услуга“ и/или предоставяне на „изключително право“
по см. на чл.2, б.“е“ и б.“ж“ от Регламент (ЕО) No 1370/2007 на Европейския
парламент и на Съвета от 23 октомври 2007г., респ. по см. на т.8 и т.9 от Наредба №2/15.02.2002г. за условията и реда за утвърждаване на
транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с
автобуси.
В случая
обаче, по делото няма доказателства, че със заповед №618/13.09.2012г. на кмета
на О. П.Б. е открит конкурс за възлагане на "задължение
за извършване на обществена услуга" за превоз на пътници по смисъла на
чл.2, б.“д“ от Регламент (ЕО) No 1370/2007 и т.8 от Наредба №2/15.02.2002г.,
тъй като липсват характеризиращите такъв вид услуга предпоставки – осигуряване
на обществен превоз на пътници, който лицето по чл. 2, т.е. превозвачът, ако
отчиташе само собствените си търговски интереси, не би поело или не би поело до
същата степен или при същите условия без възнаграждение. В случая, няма нито
твърдения и възражения, нито доказателства по делото, че ищцовото дружество е
сключило, респ. би сключило 2-та процесни договора само при условие, че
възложителя О. П.Б. ще го компенсира за извършваната превозна услуга, дори и
компенсацията да касае само определени категории пътници, попадащи в определени
социални групи, респ. че предметът на процесните договори обхваща такива
превозни услуги, които превозвачът не би имал търговски интерес да извършва,
освен ако не бъде компенсиран парично от възложителя или не му бъде предоставен
ексклузивитет относно извършваната превозна услуга в районите, за които са
сключени двата договора.
Освен
гореизложеното, следва да се посочи, че съгласно чл. 19, ал.2 от раздел 2 на
глава 2 от Наредба №2/15.02.2002г. за условията и реда за утвърждаване на
транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с
автобуси, по който ред е проведена процедурата на конкурса за възлагане
извършването на обществен превоз и са сключени процесните 2 договора, „В
конкурса не могат да се поставят условия пред лицата по чл. 2 за извършване на
безплатни или с намалени цени пътувания, без да са предвидени компенсации за
това.“ Това според съда означава, че в процедурата по този раздел е
допустимо дори изначално да се поставят условия пред кандидатите за превозвачи
за извършване на безплатни или с намалени цени пътувания, ако са предвидени
компенсации за това. В случая, такива условия не са поставени първоначално, а
впоследствие, с процесното решение на общинския съвет, по предложение на кмета
на О.та.
Съдът
намира също, че в случая, паричната компенсация, за която е взето решение от
Общинския съвет, не представлява „компенсация за обществена услуга“ по см. на
Регламент (ЕО) No 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври
2007г и на Наредба №2/15.02.2002г., тъй
като не е налице хипотезата на специфика на предоставяната превозна услуга,
която изначално изключва предоставянето й на търговски начала, а се касае за
предвидено от компетентния относно осигуряване на обществения транспорт местен
орган намаление на цената на услугата спрямо определени социални категории
потребители, за което предварително са осигурени средства. Тоест, при сключване
на договорите за превозвачът не е било неоправдано да извършва услугата от
гледна точка на търговския му интерес, но на по-късен етап, възложителят му е
поставил условия за извършване на услугата спрямо определена категория пътници
при облекчени за тях условия, за което възложителят предвижда компенсация на
намалената стойност.
Ето защо, не
може да бъде споделена тезата на ответника, че само по себе си, приетото на
13.02.2014г. решение на Общински съвет гр.П.Б. за компенсиране на разходи във
връзка с осъществяване превоз на пътници по намалени цени не поражда задължение
за О.та за заплащане на подобна компенсация, ако възлагането на превоза при
тези условия не е извършен по нормативно установения за това ред, който в
случая бил по чл. 16в и сл. от Наредба № 2 от 15.03.2002г.
Според възраженията
на ответника, правото на ползване на обществен превоз при облекчени условия е
нормативно регламентирано с ПМС № 66 от 15.04.1991г. за определяне минимални
размери на намаленията на превозните цени по автомобилния транспорт на някои
групи граждани. Поддържа се, че предмет на заявената претенция е заплащането на
компенсация за извършено от ищеца намаление в цената на билетите, извън
нормативно регламентираното такова, т.е. извън предвидените в ПМС № 66 от
15.04.1991г. намаления в цените на билетите, които се компенсират от и за
сметка на държавния бюджет. Възможността за подобно намаление (извън нормативно
установеното такова) според ответника е регламентирана в чл.1, ал.3 от ПМС № 66
от 15.04.1991г., според който, когато считат за икономически целесъобразно,
превозвачите могат да правят намаления извън случаите и размерите, определени в
този нормативен акт, като в тези случаи предвидените от превозвачите намаления
са за тяхна сметка. В тази връзка, ответникът счита, че съдържанието на
сключените с ищеца договори напълно кореспондира на разпоредбата на чл.1, ал.3
от ПМС № 66 от 15.04.1991г. , където е договорено, че „за доброволно въведените
намаления за отделни социални групи, извън нормативно регламентираните,
възложителят не дължи компенсация на изпълнителя"- чл.13 от договори с №№
171 и 172 от 22.11.2014 година. С това, ответникът обосновава тезата си, че не
е дължима компенсация, тъй като превозвачът доброволно е въвел намаления на
цените на картите и билетите за ученици, учащи и пенсионери.
Така поддържаната
от ответника теза, че се касае за доброволно въведено от превозвача намаление,
извън нормативно определените, обаче не държи сметка, че решението за намаление
на цените на билети и карти за определени категории пътници не е на превозвача
(ищцовото дружество), а е взето от общинския съвет на ответната О., по
предложение на кмета й. Тоест, не е налице доброволно въведено намаление от
превозвача по см. на чл.1, ал.3 от горецитираното ПМС, а е налице взето решение
от страна на възложителя О. П.Б., чрез органа на местното самоуправление, за
въвеждане на намаление на цените на превозната услуга по отношение на
определени категории пътници, за което последната е предвидила средства по
бюджета си за 2014г.
Следователно,
посредством Решение №601/13.02.2014г. на Общинския съвет на О. П.Б., последната
е поела задължение да компенсира ежемесечно превозвача със сумата от 20000 лв
за въведеното от нея и поставено като условие на превозвача след сключване на
договорите допълнително намаление, извън разпоредбите на ПМС №66/1991г., на
цената на билетите и абонаментните карти за ученици, учащи и пенсионери на
територията на О. П.Б., които да заплащат 50% от цената им. Видно от мотивите
на решението, с взетото решение О. П.Б. се е задължила да плаща разликата над
нормативно установеното с ПМС №66/1991г. намаление от 20% за пенсионери и
ученици до 50%, т.е. допълнителното намаление е в размер на още 30% от цената
на билетите и картите, с което общото намаление за тези социални категории
става 50%.
С т.3 на
решението е задължен превозвачът да представя ежемесечно справки за броя
абонаментни карти за ученици и пенсионери. В тази връзка, от доказателствата по
делото се установява, че през процесния период м.юли-м.септември 2014г.,
превозвачът „Автобусни превози – П.Б.“ООД е изпълнявал това си задължение.
Така, с ИМ е представено съпроводително писмо до О. П.Б. с
вх.№30-23-37/14.07.2014г., подадено и в Общински съвет П.Б. с вх.№ от същата
дата, към което са приложени копия от регистрите за издадени ученически карти
за учебната 2013-2014г и копия от регистрите за издадени пенсионерски карти за
2014г. С отговора на ИМ са представени 3 бр. писма от О. П.Б., подписани от
кмета й, до „А.“ООД, съответно с изх.№ от 12.08.2014, от 16.09.2014г. и от
09.10.2014г., с които О.та уведомява превозвача, че му връща предоставените от
него опис-сметки на издадени карти на група правоимащи, подлежащи за
компенсиране за м.юли, август и септември 2014г., тъй като същите не са
актуални. Тези писма на практика доказват твърдението на ищеца, че е представял
през процесния период справки за издадените карти на ученици и пенсионери.
В отговора
на Им се възразява, че представените от превозвача регистри не били заверени от
О. П.Б., каквото условие се съдържало в чл.11 от договорите, както и че не са
били представяни в О.та за ежемесечен контрол и проверка, в нарушение на чл.12
от договорите. По отношение на тези възражения, съдът намира същите за
необосновани и недоказани. Действително, в чл.11 от договорите е предвидено, че
за издадените карти изпълнителят води заверени от възложителя регистри, но
ответникът в крайна сметка не посочва нито защо не е заверил регистрите, когато
са му били изпращани за проверка, което се установи по-горе, че превозвачът е
извършвал ежемесечно през процесния период, нито пък защо тези регистри на
отговарят на изискванията по договора. Също така, следва да се посочи, че нито
към договорите има утвърдени от двете страни типови бланки за въпросните
регистри, нито в процесното решение на Общински съвет П.Б. са приети такива или
конкретни изисквания към съдържанието им.
Ето защо,
следва да се приеме за доказано, че в периода м.юли-м.септември 2014г.,
ищцовото дружество е изпълнявало възложеното му с т.3 от решение №601/13.02.2014г.
на Общински съвет П.Б. задължение да представя ежемесечно справки за брой
абонаментни карти на ученици и пенсионери. Следва да се отбележи, че нито в решението
на Общинския съвет, нито в договорите е предвидено, че в тези ежемесечни
справки превозвачът следва да посочва броя на превозените лица от съответната
категория, ползваща намаление или пък извършените курсове с превоз на такива
лица, както и че изплащането на ежемесечната компенсация ще се извършва след
съпоставка на броя продадени с намаление карти и билети през съответния месечен
период. Ето защо, ирелевантно по делото се явява възражението на ответника, че
ищецът не е извършвал превози на правоимащи лица с допълнително намаление през
процесния период, както и че не е продавал с такова намаление карти или билети
на тази категория лица.
Според
заключението на допуснатата по делото съдебно-икономическа експертиза, в
регистъра на издадените от ищеца абонаментни карти на ученици и студенти
редовно обучение за 2013-2014г. са включени 927 лица, а в регистър на
издадените абонаментни карти за 2014г. на лица, получаващи пенсия при условията
на гл.VI от КСО, навършили възраст по чл.68, ал.1-3 КСО, за включени 1242 лица,
в регистъра на издадени карти ветераните от войните през 2014г. – 7 лица, а в
регистъра на издадени карти на военноинвалиди и военнопострадали, през 2014г.
са включени 3 лица.
Съгласно
заключението, ищцовото дружество е получило компенсации, на основание Решение
№601/13.02.2014г. на Общински съвет П.Б., в периода 01.03.2014г. –
10.06.2014г., общо в размер на 100000 лв, като за периода 01.07.2014г. –
15.09.2014г., О.та не е изплатила дължимите компенсации.
Според
вещото лице, ищцовото дружество е издавало и продавало билети карти през
2014г., но в счетоводството му не е водена точна (аналитична) отчетност колко
са приходите от продажбата им, нито на какви цени са продавани. Същевременно,
според СИЕ, между поръчаните от ищцовото дружество билети карти не е имало
такива, в които да е отразена намалена цена.
В
заключението се посочва, че представяните от ищцовото дружество справки за
издадени абонаментни карти на ученици и пенсионери не съдържат реквизитите по
приложени образци към Вътрешни правила за условията, реда, отчитане, контрол и
приемане на образци за изготвяне на справки, отчети от превозвачите на О. П.Б.,
както и че ищцовото дружество не е представяло в О. П.Б. изискуемите съгласно
заповед №РД-361/18.06.2014г. на кмета на О.та документи.
Във връзка
с отговорите на вещото лице по горепосочените въпроси, следва да се посочи, че
от същите несъмнено се установява, че през 2014г. ищцовото дружество е издавало
карти за пътуване на ученици, пенсионери, ветерани от войната и военноинвалиди,
както и че е реализирало ежемесечно приходи от продажба на услуги.
Съдът
намира, че несъответствието на представяните от ищцовото дружество справки за
издадени абонаментни карти на ученици и пенсионери не съдържат реквизитите по
приложени образци към Вътрешни правила за условията, реда, отчитане, контрол и
приемане на образци за изготвяне на справки, отчети от превозвачите на О. П.Б.,
не рефлектира върху надлъжното изпълнение на задължението му за представянето
на тези справки на възложителя по договорите, тъй като въпросните вътрешни
правила не са упоменати в договорите и решението на Общинския съвет като
задължителни за превозвача, поради което и не го обвързват. Същото може да се
каже относно извода на вещото лице, че ищцовото дружество не е представяло в О.
П.Б. изискуемите съгласно заповед №РД-361/18.06.2014г. на кмета на О.та
документи, тъй като на плоскоттта на търговските правотношения между О.та и
търговеца – превозвач, не би могло О.та едностранно да създава задължения за
другата страна по договора посредством издаването на процесната заповед. Ето
защо, непредставянето на предвидените в същата документи от превозвача не може
да се счита за неизпълнение на договорните му задължения, както и задължението
му по т.3 от Решение №601 на общинския съвет, респ. не рефлекрита върху правото
му да получи компенсация съгласно решението на общинския съвет.
Също така, следва да се посочи, че в тежест на
ответника бе да докаже, че билетите и картите на ученици и пенсионери са били
продавани по редовни цени, т.е. че превозите на тази категория лица е извършена
на редовни цени, без намаление, това твърдение не бе установено несъмнено от
събраните по делото доказателства.
По делото
няма спор, а и се установява от доказателствата по делото, че за дължимата
компенсация за месец юли 2014г., от ищеца е била издадена и връчена на
ответника данъчна фактура №**********/04.08.2014г. на стойност 20 000 лева с
вкл. ДДС, за дължимата компенсация за месец август 2014г., е била издадена и
връчена на ответника данъчна фактура №**********/09.09.2014г. на стойност 20
000 лева с вкл. ДДС, а за дължимата компенсация за месец септември 2014г. (до
15.09.2014г.), е била издадена и връчена на ответника данъчна фактура №**********/02.10.2014г.
на стойност 10 000 лева с вкл. ДДС, които дължими суми, общо в размер на 50000
лв с ДДС, ответникът не му е заплатил като компенсация по процесните 2 договора
№172 и 173 от 22.11.2012г., на основание
Решение № 601/13.02.2014г. на Общински съвет - П.Б., за изпълнението на
което са предвидени средства в общинския бюджет за 2014г. Така, от деня,
следващ издаването на последния данъчен документ, установяващ размера на
дължимото плащане за м. септември, а именно: фактура №**********/02.10.2014г.,
ответникът дължи на ищеца и обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД върху цялата
неизплатената сума за м.юли, м. август и м. септември 2014г. от 50000 лв за
периода на забава: от 03.10.2014г., до датата на подаване на исковата молба -
03.08.2017г, в размер на 14 416,40 лева,
ведно със законната лихва върху сумата от 50000 лв, считано от 04.08.2014г.
/датата на подаване на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане.
Следователно,
предявените главен осъдителен иск с квалификация по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и
съединен с него акцесорен осъдителен иск по чл.86 ЗЗД са основателни и
доказани, поради което следва да бъде осъдена О. П.Б. да заплати на „А.”
ООД, сумата от 50 000 лв. главница, представляваща неизплатена
компенсация за извършени превози по намалени цени за ученици и пенсионери за
месец юли, м. август и м. септември 2014г., по Договор №171/22.11.2012г. и
Договор №172/22.11.2012г. с предмет: „Възлагане на обществен превоз на пътници
по автобусни линии от общинската и областната транспортни схеми", съгласно
Решение № 601/13.02.2014г. на Общински съвет - П.Б., ведно обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД върху цялата неизплатената сума
за м.юли, м. август и м. септември 2014г. от 50000 лв за периода на забава: от
03.10.2014г., до датата на подаване на исковата молба - 03.08.2017г, в размер
на 14 416,40 лева, ведно със законната лихва върху сумата от 50000 лв, считано
от 04.08.2017г. до окончателното й изплащане.
За пълнота,
следва да се посочи, че е служебно известно на настоящия състав, че с влязло в
сила Решение от 23.02.2018г. по в.т.д. № 1147 по описа за 2017 година на Старозагорския окръжен съд,
постановено по спор между същите страни, на същото основание, с различно искане
(предмет на делото е установяване съществуването на вземането на „А.” ООД за компенсация за м.юни 2014г.
по Договор №171/22.11.2012г. и Договор
№172/22.11.2012г., с предмет: „Възлагане на обществен превоз на пътници по
автобусни линии от общинската и областната транспортни схеми", на
основание Решение № 601/13.02.2014г. на Общински съвет - П.Б.), е
признато за установено, че съществува вземането на „А.” ООД, за сумата от 20 000,00 лв. главница, представляваща
неизплатена компенсация за извършени превози по намалени цени за ученици и
пенсионери за месец юни 2014г., съгласно Решение № 601/13.02.2014г. на Общински
съвет -П.Б.. Настоящия съдебен състав, като съобрази разпоредбата на чл.298,
ал.1 ГПК, намира, че с посоченото решение между същите страни е формирана сила
на пресъдено нещо по отношение на съществуването на основанието за дължимост на
компенсация по двата договора, а именно - Решение № 601/13.02.2014г. на Общински съвет - П.Б., която следва да се
съобрази и по настоящото дело и обвързва съда и двете страни по разрешения с
влязло в сила решение спор.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, О. П.Б. ще бъде осъден да заплати на ищеца
разноските по делото от 2576,66 лв за държавна такса и 300 лв депозит за вещо
лице.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА
О. П.Б., със седалище и адрес на
управление гр.П.Б., ул.“Освобождение“ №15, БУЛСТАТ ***, представлявана от кмета
С. Х. Р. да заплати на „А.” ООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на
управление гр.П.Б., пл.“Д-р Балев“№10, представлявано от И. Г. К., сумата от 50 000
лв. главница, представляваща неизплатена компенсация за извършени от „А.” ООД превози по намалени цени за
ученици и пенсионери за месец юли, м. август и м. септември 2014г., по Договор
№171/22.11.2012г. и Договор №172/22.11.2012г. с предмет: „Възлагане на
обществен превоз на пътници по автобусни линии от общинската и областната
транспортни схеми", съгласно Решение № 601/13.02.2014г. на Общински съвет
- П.Б., ведно обезщетение за забава по
чл.86 ЗЗД, върху цялата неизплатената сума за м.юли, м. август и м. септември
2014г. от 50000 лв, за периода на забава: от 03.10.2014г. до датата на подаване
на исковата молба - 03.08.2017г, в размер на 14 416,40 лева, ведно със
законната лихва върху сумата от 50000 лв, считано от 04.08.2017г., до
окончателното й изплащане, както и разноските по делото от 2576,66 лв за
държавна такса и 300 лв депозит за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: