Р Е Ш Е Н И Е    №260042/11.3.2021 г.

 

11.03.2021 год.          гр.Ямбол

 

В  И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,,   І-ви  въззивен граждански състав

На       02     март     2021  година

В публично заседание в следния състав:

 

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

                                                                   2. ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

 

 

секретар    П.У.

като разгледа докладваното от съдия   Росица Стоева

възз.гр.дело № 7  по описа за 2021 година,

за да се произнесе взе предвид следното: 

 

Производството пред Окръжен съд - Ямбол е по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на З.Д.М., подадена чрез пълномощника адв.С.Р. против Решение №260127/29.10.2020 г., постановено по гр.д.№3944/2019 г. по описа на ЯРС, с което съдът признал за установено по отношение на З.Д.М., ЕГН **********, че Е.И.Д., ЕГН ********** е собственик на следния недвижим имот, находящ се в с.*****, а именно: дворно място с площ 640 кв.м., съставляващо ПИ 113, за което е отреден УПИ XIII-113, с площ 650 кв.м., в кв. 15 по плана на селото, заедно с построените в същото дворно място двуетажна жилищна сграда с площ 40 кв.м. и стопанска сграда с площ 24 кв.м., при граници УПИ IX-112, УПИ XVI-106, УПИ VII-114, улица и осъдил З.Д.М. да предаде на Е.И.Д. владението върху имота.

С въззивната жалба решението на ЯРС се атакува изцяло, с твърдения за неправилност и необоснованост. За правилен е посочен извода на съда, че ищцата е собственик на процесния имот, както не е спорен и въпроса за облигационните отношения между страните. Заявено е обаче, че по делото не било установено по несъмнен начин дали ответницата живее в имота, т.к. същата била в чужбина. Въз основа на изложените в жалбата съображения се иска отмяна на решението на ЯРС. Претенция за присъждане на разноски не е заявена.

В срока по чл.263 ГПК въззиваемата Е.И.Д., чрез пълномощника си адв.В.С. е депозирала писмен отговор на въззивната жалба, в който е заявила становище за нейната неоснователност. Направено е подробно описание на облигационните отношения между страните по повод на процесния имот, които не са и спорни. Заявено е становище за правилност на атакуваното решение, като се иска потвърждаването му. Претендира се и присъждане на  разноски за въззивната инстанция.

В о.с.з. въззивника З.Д.М. не се явява и не се представлява.

В о.с.з. въззиваемата Е.И.Д. не се явява, но се представлява от пълномощника адв.М.Х., която оспорва въззивната жалба по съображенията, изложени в писмения отговор. Моли за потвърждаване на решението на ЯРС. Поддържа и претенцията за присъждане на разноски за въззивната инстанция, като представя списък по чл.80 ГПК.

След преценка на доводите на страните, мотивите на обжалвания съдебен акт и доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Не се спори между страните, а и от Нотариален акт за продажба на недвижим имот №148/06.12.2007 г. се установява, че ищцата (сега въззиваема) е придобила процесния имот, находящ се в с.***********, а именно: дворно място с площ 640 кв.м., съставляващо ПИ 113, за което е отреден УПИ XIII-113, с площ 650 кв.м. в кв.15 по плана на селото, заедно с построените в същото дворно място двуетажна жилищна сграда с площ 40 кв.м. и стопанска сграда с площ 24 кв.м., при граници УПИ IX-112, УПИ XVI-106, УПИ VII-114, улица.

Страните не спорят и по следните, установени и с писмени доказателства факти: че на 29.08.2012 г. са сключили предварителен договор за покупко – продажба на процесния имот, по силата на който ответницата (сега въззивник) се съгласила да заплати за имота цена в размер на 14 000 лв. на 56 равни месечни вноски по 250 лв. с краен срок на издължаване до 05.06.2017 г. Съгласно предварителния договор страните уговорили, че владението върху имота се предава в деня на подписване на договора, както и че при неплащане на три последователни месечни вноски, купувачът се задължава на четвъртия месец да издължи 4 вноски, като в противен случай договорът се прекратява, а купувачът се задължава да напусне имота и предаде владението в срок до 1 месец.

С нотариална покана, връчена на ответницата на 26.05.2014 г., ищцата я поканила да заплати падежиралите вноски по договора, като я уведомила, че при неизпълнение ще счита договора за прекратен. Със следваща нотариална покана, връчена на ответницата на 20.06.2018 г.,  ищцата заявила, че до момента са й заплатени 6000 лв. от продажната цена, като отново поканила ответницата да заплати остатъка от продажната цена, при което ще сключат окончателен договор, като  предупредила, че при неизпълнение, ще счита договора за прекратен,

По делото са събрани и гласни доказателства. В показанията си св. Я., син на ищцата сочи, че преди 4-5 години майка му сключила договор със З.М. ***. В последствие купувачката заплатила 6 000 лв., а за остатъка се разбрали всеки месец да заплаща, като окончателния договор трябвало да се сключи след изплащане на цялото задължение. Нищо не било платено след плащане на посочената сума, въпреки че майка му я уведомявала чрез нотариус. Сега в къщата живеели З. и семейството й и не я освобождавали.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в закона срок и отговаря на изискванията на закона. Въззивницата е легитимирана и има правен интерес от обжалването.

При служебната си проверка по чл.269 от ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

При преценка по същество решението се прецени за правилно, а въззивната жалба - за неоснователна. Изложените от ЯРС, в атакуваното решение мотиви се споделят и на осн. чл.272 ГПК настоящия съд препраща към тях.

Предявеният в производството пред ЯРС иск е с правно основание чл.108 от ЗС - ищцата (понастоящем въззиваема) претендира ответницата (понастоящем въззивник) да бъде осъдена да предаде владението върху следния недвижим имот, находящ се в находящ се в с.**********, а именно: дворно място с площ 640 кв.м., съставляващо ПИ 113, за което е отреден УПИ XIII-113, с площ 650 кв.м. в кв.15 по плана на селото, заедно с построените в същото дворно място двуетажна жилищна сграда с площ 40 кв.м. и стопанска сграда с площ 24 кв.м., при граници УПИ IX-112, УПИ XVI-106, УПИ VII-114, улица, който последната владее без правно основание.

Така предявеният иск въззивният съд намира за основателен, както правилно е преценил и първоинстанционния съд. За да бъде уважен един ревандикационен иск, ищеца е необходимо да докаже кумулативното наличие на следните три предпоставки: че е собственик на процесният имот, че същият се владее или държи от ответника и че това владение или държание е без правно основание, като липсата само на една от изброените предпоставки е достатъчно основание за отхвърляне на предявеният иск.

От събраните по делото доказателства се установява, а и страните не спорят, че въззиваемата е собственик на процесния недвижим имот, придобит от нея по силата на НА №148, т.V, рег.№6225, д.№728/2007 г. Същата продължава да е собственик на имота, независимо от това, че той е бил предмет на сключен между страните по делото предварителен договор за покупко-продажба. Не е спорно, че договорът не е обявен за окончателен, напротив от доказателствата се установява, че поради виновно неизпълнение от страна на въззивницата-купувач на поетото задължение за заплащане в срок и по уговорения начин на дължимия остатък от продажната цена и отправената от въззиваемата-продавач нотариална покана, предварителния договор за покупко-продажба на процесния имот е прекратен.

За безспорно установен по делото въззивния съд приема и факта, че имота се владее от въззивницата - ответник. Същата не е оспорила този факт към релевантния за това момент - в срока по чл.131 ГПК, т.к. не е подала отговор на ИМ, нито е ангажирала доказателства в срока по чл.146 ГПК да владее имота на правно основание.

В тази връзка въззивния съд намери за недоказано и голословно единственото, направено във въззивната жалба оплакване, че не било установено по несъмнен начин ответницата да живее в имота, т.к. същата била в чужбина. По делото липсват каквито и да било доказателства, че ответницата не се намира в страната, напротив - част от съобщенията по делото е получавала лично и на адреса на процесния имот. Освен това от показанията на св.Я.се установява, че ответницата и семейството й обитават процесния имот и отказват да го освободят.

На следващо място – въззивния съд счита, че осъществяваното от въззивницата владение е без правно основание – по делото липсват каквито и да било опровергаващи този извод доказателства. Напротив - продължаващото след получаване на нотариалната покана и изтичане на предоставения в нея срок за изпълнение владение върху имота от страна на неизправния купувач по предварителния договор в лицето на ответницата, е лишено от основание.

Тъй като други оплаквания във въззивната жалба, освен обсъденото, не са заявени, настоящия съд счете, че предявеният в производството иск с правно осн. чл.108 от ЗС е основателен и като такъв следва да бъде уважен. В атакуваното решение ЯРС като е достигнал до същите правни изводи, е постановил правилен съдебен акт, който не страда от пороците, визирани във въззивната жалба и следва да бъде потвърден, а въззивната жалба – оставена без уважение.

С оглед крайния резултат от въззивното производство, на въззиваемата следва да се присъдят направените за тази инстанция разноски. Въззивния съд присъжда на въззиваемата разноски в размер на 500 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение, предвид наличието на надлежно искане в тази насока, доказателства за сторени разноски и представен списък по чл.80 ГПК.

Водим от изложеното, ЯОС

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №260127/29.10.2020 г., постановено по гр.д.№3944/2019 г. по описа на ЯРС.

ОСЪЖДА З.Д.М., ЕГН ********** да заплати на  Е.И.Д., ЕГН ********** сумата от 500  лв. - разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ: 1.                               2.