№ 568
гр. * , 14.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *, 32 СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Албена Славова
при участието на секретаря Незает Ар. Исаева
като разгледа докладваното от Албена Славова Административно
наказателно дело № 2021*10201660 по описа за 2021 година
УСТАНОВИ:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на
жалба предявена от Д. Д. Д. против НП № 20-0445-001001/01.03.2021 г. на Началника
на РУ – Аксаково при ОД на МВР-* с което на основание чл. 179 ал.2 , вр. с чл. 179
ал.1 т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200
/двеста/ лева и на основание чл. 175 ал.1 т. 5 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и „Лишаване от право да управлява
МПС за срок от 5 /пет/ месеца.
В жалбата се излагат твърдения, че НП е издадено при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, същото е необосновано и незаконосъобразно.
Оспорва се посочената в НП фактическа обстановка, като се сочи, че АНО не е
упражнил правомощията си по чл. 52 ал.4 от ЗАНН да изясни спорните факти.
Въззивникът оспорва посочената в НП фактическа обстановка, и прави искане НП да
бъде отменено като незаконосъобразно. Иска се НП да бъде отменено като
незаконосъобразно.
В депозирано писмено становище по делото процесуалния представител на
въззивника – адв. Д. излага доводи, че обвинението срещу подзащитния му е
недоказано , съотв. актосъставителят и свидетелят по акта не са очевидци на случая,
като местопроизшествието не е запазено поради което липсват достоверни
1
доказателства относно релевантните факти. Излага се становище, че е допуснато
процесуално нарушение, като не са посочени точните адреси и ЕГН на актосъставителя
и свидетеля по акта, респ. като е посочен само един свидетел в съставения АУАН.
Твърди се, че липсва надлежно описание на нарушението, като от съдържанието на НП
не става ясно въз основа на какви доказателства са формирани обективираните в
същото изводи. Формира се извод, че неправилно е приложил материалния закон, като
се сочи, че деянието не съставлява нарушение на нормата на чл. 25 ал.1 от ЗДвП, а на
разпоредбата на чл. 5 ал.1 от ЗДвП. Изразява се становище, че санкционната норма на
чл. 179 ал.2, вр. с ал.1 т. 5 от ЗДвП е неотносима към случая, доколкото не обхваща в
хипотезата си нарушение на чл. 25 ал.1 от ЗДвП. Твърди се, че описаното в НП деяние
по чл. 123 от ЗДвП не е установено безспорно от субективна страна. Формира извод, че
доколкото пострадалия е заинтересовано лице, неговите изявления не следва да се
кредитират като достоверни при формиране на фактическите и правни изводи по
делото. Иска се НП да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано, а при
условията на евентуалност – да се намали размерът на наложените административни
санкции, поради липса на изложени мотиви от АНО за налагането им в по-висок
размер. Иска се да бъдат присъдени в полза на въззивника сторените от същия
разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна е депозирала чрез юк * писмено становище, в което се
оспорва жалбата. Излага се становище, че обжалваното НП е правилно и постановено в
съответствие с материалния и процесуалния закон. Сочи се, че НП съдържа надлежно
описание на извършеното нарушение, като правилно е определена датата и мястото на
осъществяването му. Излагат се доводи за наличие на пълно съответствие между
правното и фактическото описание на нарушението и приложената санкционна
разпоредба. Изразява се становище, че в случа е неприложима нормата на чл. 28 от
ЗАНН. Иска се НП да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано и в полза
на АНО да се присъди юрисконсултско възнаграждение, а в случай, че е направено
искане за заплащане на адвокатско възнаграждение и са налице основания за
присъждането му, същото са бъде намалено до минимален размер.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован, не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
На 28.11.2020 г., сутринта св. С.С. паркирал управлявания от него автомобил –
л.а. * с ДК№ * г. в непосредствена близост до ателието, в което осъществявал
трудовите си функции, а именно – на паркинга, находящ се в гр. * на ул. *“ в близост
до № *. Същият имал видимост от работното си място към мястото, където бил
2
паркиран автомобилът му. Около 10.35 ч. въззивникът се качил в собствения си
автомобил – л.а. * с рег.№ *, който бил паркиран до превозното средство на св. С..
След това същият предприел маневра излизане от реда на паркираните автомобили с
движение назад. При извършената маневра същият ударил със страничната си дясна
част задна лява броня на паркирания л.а. *. При удара автомобила видимо се
разклатил, чул се силен шум и се включила алармената система на л.а. *. Инцидентът
бил възприет от св. С., който непосредствено след него излязъл от обекта, в който
полагал трудови функции, но междувременно въззивникът напуснал произшествието,
като продължил управление на превозното средство в посока към гр. * Пострадалият
успял да възприеме и запамети регистрационния номер на автомобила, с който било
причинено пътното произшествие и подал сигнал за случая на тел. 112.
На място пристигнали служители при РУ – * а именно св. Н.Г. – на длъжност
„мл.автоконтрольор“ и М.Н. *. Полицейските служители извършили справка по
предоставения им регистрационен номер на автомобила и установили собственика му,
който бил призован по телефона да се яви на местопроизшествието. След като
въззивникът се явил на място с управлявания от него автомобил, полицейските
служители извършили оглед на превозните средства , като установили щети –
ожулвания и деформации в съответните части на превозните средства,
кореспондиращи с показанията на св. С. относно механизма на описаното от същия
произшествие.
При така установената фактическа обстановка св. Г. съставила на въззивника
АУАН за нарушение на чл. 25 ал.1 от ЗДвП за това, че при предприемане на маневра
за излизане от реда на паркиралите автомобили не се съобразява с тяхното
местоположение и удря паркиралия до него л.а. * с рег.№ * ВК и за нарушение на чл.
123 ал.1 т.1 от ЗДвП за това, че не спира, за да установи какви са последиците от
произшествието и продължава управление на превозното средство в посока към гр. *
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели
актосъставителя – св. Г. и пострадали от произшествието – св. С.. Приобщени са към
материалите по делото материалите по АНП, както и служебно изискано копие на
протокол за ПТП.
Гореописаната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
събраните по делото писмени доказателства по АНП, както и от гласните
доказателства, приобщени към делото, които са взаимодопълващи се и
непротиворечащи помежду си. Същата не се оспорва и от жалбоподателката.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност,
3
обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави
следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в
законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане, но по
същество е неоснователна.
Наказателното постановление № 20-0445-001001/01.03.2021 г. е издадено от
компетентен орган, видно от копие на Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на
Министъра на вътрешните работи.
В хода на административонаказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от
ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава .Посочени
са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са
индивидуализирани.
Съдът оцени като неоснователни изложените доводи на процесуалния
представител на въззивника за допуснати процесуални нарушения в хода на съдебното
производство. Самоличността на актосъставителя и свидетеля по акта е достатъчно
индивидуализирана с посочване на имената, длъжността и местоработата на същите,
като обстоятелството, че актът е подписан от един свидетел, който не е очевидец
съгласно трайната съдебна практика не съставлява съществено процесуално нарушение
и не ограничава правото на защита на наказаното лице.
Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна
следното:
1 / по пункт първи от обжалваното НП, в частта с което е ангажирана
отговорността на въззивника за извършено нарушение на чл. 25 ал.1 от НК
Съгласно разпоредбата на чл. 25 ал.1 от ЗДвП, водач на пътно превозно
средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи
пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да
влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в
частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане
по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че
няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него,
преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение.
4
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че въззивникът е
нарушил цитираната норма като е причинил ПТП предприемайки маневра за излизане
от реда на паркираните автомобили, като се съобрази с местоположението на другите
участници в движението и в частност – с паркирания в близост автомобил, собственост
на св. С.. Деянието е осъществено безспорно и предвид настъпилото пътно-
транспортно произшествие, установено по несъмнен начин като механизъм, време и
място на настъпване и участници в същото чрез показанията на св. С. и св. Г..
Последните кореспондират помежду си и са непротиворечиви и взаимодопълващи се.
Кредитираните гласни доказателства са в съответствие относно релевантните факти и
с приобщените писмени доказателства по делото и по-конкретно – с копието на
протокола за ПТП.
Правилно е определена и санкционната разпоредба, въз основа на която е
ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя, а именно
разпоредбата на чл. 179 ал.2 от ЗДвП, във вр. с ал.1 т.5 от ЗДвП, която предвижда
конкретното нарушение в хипотезата си.
Доколкото конкретното нарушение не се отличава с обстоятелства, които сочат
явно незначителна обществена опасност на същото, респ. не се усттановяват
изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът
намира, че в случая е неприложима нормата на чл. 28 от ЗАНН.
Като взе предвид, че административната санкция е предвидена в твърд размер,
съдът не счете че следва да се произнася по въпроса за индивидуализацията на същата.
2/ По пункт втори от обжалваното наказателно постановление, с което е
ангажирана административно-наказателната на въззивника за нарушение на чл.
123 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 123 ал.1 т.1 от ЗДвП водачът на пътно превозно
средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава
опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от
произшествието;
В хода на производството въз основа на събраните по делото доказателства се
установи, че на посочените в НП място и дата е настъпило пътно-транспортно
произшествие по смисъла на пар. 6, т.30 от ДР на ЗДвП, според която норма
„пътнотранспортно произшествие“ е събитие възникнало в процеса на движението на
пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на
пътно превозно средство, път, съоръжение, товар или други материални щети.
Доказателствата са еднопосочни, както относно начина , мястото и времето на
5
настъпване на събитието, така и на характера на настъпилите вреди , механизма на
реализиране на вредата и превозното средство, при управлението на което същите са
причинени.
С оглед на изложеното, съдът намира, че въззивникът е осъществил от обективна
и субективна страна и нарушение на чл. 123 ал.1 т.1 от ЗДвП, доколкото в качеството
му на водач за същия е възникнало задължение да спре и установи, последиците от
произшествието, което същият не е сторил, вследствие на което и не е запазено
местопроизшествието.
От събраните по делото доказателства относно обективните факти, свързани с
настъпилото произшествие и по-конкретно досежно обстоятелствата, които
свидетелстват за следите, които събитието е оставило в съзнанието на участващите в
него лица, съдът намери, че се установява и субективната страна на осъщественото
нарушение. Видно от показанията на св. С. при настъпване на удара между двата
автомобила, същият е възприел разклащане на превозните средства, силен шум и
задействане на алармата на собствения му автомобил, с оглед на което съдът намира,
че от доказателствата по делото е видно, че фактът на настъпилото произшествие се е
отразило в съзнанието на жалбоподателя.
Съдът обаче констатира, че наложените административни санкции за
установеното нарушение са несправедливи такива. Липсват каквито и да е аргументи и
доказателства за наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства, респ. факти
досежно завишена обществена опасност на личността на извършителя. Поради
изложените съображения, съдът намира, че в тази част НП следва да бъде изменено
като административните санкции бъдат определени в минимален размер, а именно
„Глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 1 /един/месец.
С оглед направеното искане от процесуалния представител на въззивника
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът установи от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63
ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Нормата на чл. 143 ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
6
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат,
ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените
в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за изменение
на наложената административна санкция, но не и за отмяна на издаденото НП.
Доколкото разпоредбата на чл. 143 ал.1 от АПК, урежда присъждане на разноски
единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но не и по отношение на
изменение на същото, съдът намира, че в посочения случай следва на основание чл.
144 от АПК субсидиарно да намери приложение ГПК. В нормата на чл. 78 ал.1 и ал.2
от ГПК се сочи, че ищецът съотв. ответникът имат право на присъждане на разноските,
направени по делото съразмерно на уважената част от иска. В контекста на
приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че
следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО, както и на
процесуалния представител на жалбоподателя, съразмерно на уважената част от
издаденото НП, съизмеримо с размера на наложеното наказание. Съгласно чл.37, ал.1
от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение
на НБПП.
Като взе предвид, че производството по делото е приключило в едно съдебно
заседание, в което процесуалният представител на въззивника не е взел участие, съотв.
същото не представлява фактическа и правна сложност, намира, че на юрисконсулта
следва да бъде присъдено възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата
на чл.27е от Наредбата, а именно за сумата 80/осемдесет/ от лева. В съответствие с
правилото на чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди
заплащане на разноските за юрисконсултско възнаграждение, намалени
пропорционално съобразно изменения размер на административната санкция, а
именно за сумата от 50 /петдесет/ лева.
В съответствие с правилото на чл. 78а ал.3, вр. с ал.1 от ГПК и като взе предвид
приобщеното по делото заверено копие на договора за правна помощ, представен от
процесуалния представител на въззивника, видно от който е заплатен адвокатски
хонорар в размер на 300 лева съдът намери, че следва да присъди заплащане на
разноските за адвокатско възнаграждение, сторени от жалбоподателя в хода на
производството по делото, намалени пропорционално съобразно изменения размер на
административната санкция, а именно в размер на 112,50 /сто и дванадесет 0,50/ лева.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 20-0445-001001/01.03.2021 г. на Началника на РУ –
Аксаково при ОД на МВР-* в частта, с която на основание чл. 179 ал.2 , вр. с чл. 179
ал.1 т.5 от ЗДвП на Д. Д. Д. е наложено административно наказание „Глоба“ в размер
на 200 /двеста/ лева.
ИЗМЕНЯ НП № 20-0445-001001/01.03.2021 г. на Началника на РУ – Аксаково
при ОД на МВР-* в частта, с която на основание чл. 175 ал.1 т. 5 от ЗДвП на Д. Д. Д.
е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и
„Лишаване от право да управлява МПС за срок от 5 /пет/ месеца, като намалява
административната санкция „Глоба“ до сумата от 50 /петдесет/ лева и
административната санкция „Лишаване от свобода“ до срока от 1/един/ месец.
ОСЪЖДА Д. Д. Д. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОД НА МВР-* сумата 50
/петдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24
от Наредбата за заплащане на правната помощ, във вр. с чл. 78 от ГПК.
ОСЪЖДА ОД НА МВР-* да заплати на жалбоподателя Д. Д. Д. сторените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 112,50 /сто и дванадесет
0,50/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд - *.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
8