Р Е Ш
Е Н И
Е
No 172
гр. Ботевград,
19.11.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд- Ботевград, V
граждански състав в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ СТОЯНОВА
при участието на секретаря
Християна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Стоянова гражданско дело
No 891 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск
с правна квалификация чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 99 от ЗЗД.
Ищецът- “*****” ЕООД, гр. София твърди, че на 25.08.2015 г. между “*****” ЕООД и ответника П.С.Д.
е сключен Договор за кредит No **********/25.08.2015 г. При посредник П.С.Д. е заявил
да му бъде отпусната сума в размер на 350.00 лв. Кредитът е отпуснат за период
от 30 дни, с падежна дата 24.09.2015 г. Сочи, че съгласно искането и условията
по договора, сумата по кредита е отпусната на същия ден – 25.08.2015 г. срещу
разписка. Поддържа, че кредитополучателят се е задължил да върне сумата от
350.00 лв. към датата на падежа - 24.09.2015 г., но с настъпването му същият не
погасява дължимата сума и изпада в забава. Твърди, че на 23.11.2018 г. “*****” ЕООД, в качеството си на
цедент, сключва с ищеца “*****” ЕООД, в качеството му на цесионер, Договор за
прехвърляне на вземания No BGF-2018-033/23.11.2018 г., по силата на който цедентът
прехвърля на цесионера вземанията си по процесния договор за кредит срещу
ответника в общ размер на 949.44 лв. По силата на сключения договор за цесия
цесионерът е изрично упълномощен да уведомява длъжниците от името на цедента за
прехвърляне на задълженията му, като изпратеното му по поща уведомление за
извършената цесия е получено от ответника на 14.12.2018 г., а същото е
приложено и към исковата молба. Сочи, че от сключване на договора за цесия до
настоящия момент неизпълнението на задълженията и забавата на ответника
продължават. Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да му
заплати сумата от 350.00 лв., представляваща непогасена главница по договор за
кредит No **********, ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът- П.С.Д. *** в срока по чл. 131 от ГПК не е депозирал писмен
отговор и не е взел становище по иска.
С молба вх. No 265598/09.10.2020
г., депозирана преди съдебното заседание по делото, ищецът, чрез процесуалния
си представител, прави искане за постановяване на неприсъствено решение по
предявения иск.
Ответникът,
редовно призован, не се явява в съдебно заседание, не изпраща представител и не
взема становище по иска.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и направеното искане от ищеца за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, намира следното:
Налице са
предпоставките по чл. 238 и чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника. На последния е връчен препис от исковата молба, като в
призовката до страната изрично са указани последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание.
Ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се е явил и не
е изпратил представител в съдебно заседание по делото, за което е бил редовно
призован, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. С
оглед посочените в исковата молба обстоятелства и събраните по делото писмени
доказателства - заверени копия на Договор за кредит No **********/25.08.2015 г.,
Разписка за извършено плащане от 25.08.2015 г., Договор за прехвърляне на
вземания No BGF-2018-033/23.11.2018 г. с Приложение No 1 към него, Потвърждение за
прехвърляне на вземания от 01.06.2018 г., Пълномощно за уведомяване за цесията
с нотариална заверка на подписите от 02.02.2018 г. и Уведомление за прехвърляне
на вземания от 05.02.2018 г. с обратна разписка, съдът намира иска с правна
квалификация чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 99 от ЗЗД за вероятно основателен
съгласно изискването на чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК.
При наличие на
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира, че
искът следва да бъде изцяло уважен, така както е предявен, като ответникът бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 350.00 лв., представляваща неплатена
главница по договор за кредит No **********/25.08.2015 от 25.08.2015
г., ведно със законната лихва, считано от 15.07.2020 г. /датата на подаване на
исковата молба/ до окончателното й
изплащане, без решението да се мотивира по същество.
С оглед изхода на спора и
направеното от ищеца искане, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да му заплати и направените от него разноски по настоящото дело в размер
на 150.00 лв., от които 50.00 лв. за държавна такса и 100.00 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от
гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА П.С.Д., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на “*****” ЕООД, с
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “*****” No 10, на
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 99 от ЗЗД сумата от 350.00 лв.
/триста и петдесет лева/, представляваща неизплатена главница по цедиран
Договор за кредит No **********/25.08.2015 от 25.08.2015 г., ведно със
законната лихва от 15.07.2020 г. (датата на подаване на исковата молба) до
окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от
150.00 лв. /сто и петдесет лева/ за направените разноски по делото.
Банкова сметка, ***и:
IBAN: ***, BIC: ***, при “Банка ДСК” ЕАД.
Решението
е неприсъствено и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :