Р Е Ш
Е Н И Е
№.......
гр.Л., .....................2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в публично съдебно заседание на девети април
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА
АНГЕЛОВА
секретар ХРИСТИНА ХРИСТОВА, като
разгледа докладваното от съдия Константинова в.гр. дело № 141 по описа
за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производство
с правно основание чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 22 от 17.01.2019 година, постановено по гр.дело № 1110 по
описа за 2018 година, Ловешкият районен съд е допуснал да се извърши
съдебна делба между Е.А.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, и А.М.Т., ЕГН **********, с адрес: *** А, на съсобствените им
недвижими имоти, находящи се в землището
на гр.Л., а именно: 1. ½ ид.част от дворно място в гр.Л., цялото от
355.00 кв.м, съставляващо Поземлен имот с идентификатор 43952.512.136 по КККР
на гр.Л., одобрени със Заповед № РД-18-10/ 17.04.2007 г. на Изп.директор на
АГКК, при съседи: ПИ № 43952.512.215, 43952.512.138, 43952.512.139
43952.512.137, 43952.512.135 и 43952.512.134, а по действащия регулационен план
на гр.Л.: парцел ХІІІ, пл.№ 3333 в кв.124 с площ от 342 кв.м, както и на
построеният в североизточната част на парцела железобетонен масивен ГАРАЖ със
сушина; 2. ПЪРВИЯ ЕТАЖ от ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА – ИЗТОЧЕН БЛИЗНАК,
построена в същия поземлен имот, който първи етаж се състои от: три стаи и хол,
принадлежащото към него югоизточно избено помещение и коридор за цялата избена
част на източния близнак от къщата, тоалетната в южната част на реално
ползваната северна част на дворното място, всички други подобрения и трайни насаждения
в тази северна половина от това дворно място, при права: Е.А.И. – ¼
ид.част и А.М.Т. – ¾ ид.част. Отхвърлил е, като неоснователен и
недоказан, иска за делба на ВТОРИ ЕТАЖ от източния близнак на ДВУЕТАЖНАТА
МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, построена в описаното дворно място в гр.Л., състоящ се
от от три стаи спалня, дневна, хол, бокс, коридор, баня с тоалетна, тераса,
стълбището за този втори етаж, заедно с принадлежащото към този етаж
североизточно избено помещение и вещното право на надстрояване на трети жилищен
етаж.
Против решението е подадена въззивна жалба от Е.А.И., която обжалва решението изцяло- както в
частта досежно определените от съда квоти, така и в частта, в която е отхвърлен
иска за делба.
Изтъква, че решението е незаконосъобразно и
необосновано- съдът не е съобразил, че по време на извършване на
прехвърлителните сделки с нот.акт № 97/1994 г. и н.акт № 15/1997 г. на ЛРС са в
сила разпоредбите на ЗПИНМ и Наредба № 3
за СПН, които изискват прехвърлените жилища в етажната собственост да са
самостоятелни такива. Това е прието и от ЛРС в решение по гр.д.№ 2561/2017 г.,
с което са развалени двата договора и това решение следва да бъде съобразено от
решаващия съд. Подчертава, че след като са извършени двете продажби на
идеалните части от дворното място и съответно поотделно и на двата
самостоятелни етажа, така, както са били построени по издадените строителни
разрешения по изготвените архитектурни строителни планове за
Намира за противоречиви мотивите на съда в частта за
отхвърляне на иска за делба на втория етаж и като нереално и незаконосъобразно
определянето на статута на всеки един от двата самостоятелни етажа в двуетажния
близнак. Акцентира, че решението противоречи на решението по гр.дело №
2561/2017 г., чийто мотиви и диспозитив са задължителни за делбения съд.
На второ място въззивникът счита, че
незаконосъобразността на мотивите на решението е пряко свързано с
необосноваността и с моралността и
справедливостта на „така определените обем права” на страните.
На следващо място излага и доводи за несправедливост
на съдебния акт, с оглед виновното поведение на ответника спрямо ищцата, както
и предвид отказа му да заплаща данъци и такси на общината за имота за
последните 12 години.
Моли да бъде отменено обжалваното решение.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от адвокат П.П.- пълномощник
на А.М.Т., в който са изложени съображения за нейната неоснователност.Посочва
се, че съдът правилно е определил правата на страните в делбените имоти, а
претенцията на въззивницата относно втория етаж от двуетажната масивна жилищна
сграда- източен близнак, са изцяло неоснователни. В тази връзка се позовава на
нот.акт № 83 т. ІІ, д. № 584/1985 г. на ЛРС, , с която въззивницата е дарила
майка си (баба на ответника) с този имот, който е бил предмет на прехвърлителната
сделка и този факт е съобразен и отбелязан във влязлото в сила решение по
гр.дело № 2561/2017 г. на ЛРС.
Като неоснователно е квалифицирано
оплакването във въззивната жалба, че с решението по гр.дело № 2561/2017 г.
Ловешкият районен съд е развалил и двата договора по посочените нотариални
актове и за двата етажа (поотделно), като не се е произнасял по сделката за
втория етаж. Моли да бъде потвърдено решението на Ловешкия районен съд.
В съдебно заседание, въззивникът
се представлява от адвокат П.П. ***, която поддържа жалбата. Процесуалният
представител на въззиваемия- адвокат П.П., оспорва жалбата и моли да бъде
потвърдено решението.
От приложените доказателства по гр.дело № 1110/2018 година на Ловешкия
районен съд, от становището на страните по делото, преценени поотделно и в
тяхната взаимна връзка и обусловеност, в съответствие със задължението си по
чл.235 от ГПК, съдът приема следното:
Въззивната жалба против решение № 22/17.01.2019 г. по гр.дело № 1110/2018
година на Ловешкия районен съд е
подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК и настоящето въззивно производство е допустимо.
Решението на Ловешкия районен съд е валидно, тъй като не страда от
пороци, водещи до неговата нищожност, допустимо е, а след анализ на казуса от
фактическа и правна страна, настоящата инстанция счита, че е и правилно.
Е.А.И. е предявила срещу А.М.Т. иск за
делба на съсобствени недвижими имоти, находящи се в гр.Л.- ½ ид.част от
дворно място и първия етаж от построената в него двуетажна масивна жилищна
сграда- източен близнак и подобренията и насажденията в северната половина на
дворно място.
В отговора на исковата молба ответникът
е изразил становище за основателност на претенцията. С допълнителна молба
ищцата е поискала да бъде включена в делбата още ¼ ид.част от дворното
място и втория етаж от жилищната сграда –източен близнак.
От фактическа
страна се установява следното:
Ищцата Е.А.И. е низходящ- дъщеря на А.
***, починал на 15.12.1991 г. и оставил за наследници, освен нея, и съпругата
си С.Ц.Д., починала на 26.05.2004 година.
С Нотариален акт за покупко-продажба
№ 174/28.VІІІ.1957 г., том І, дело №284/1957 г. А. И.Д.е закупил ½
ид.част от дворно място от около 342 кв.м., съставляващо парцел ХІІІ в
квартал 124 по плана на гр.Л., при съседи: ул.”***”, Н.Т.Н., парцел V, И.З.Н., К.И.П.
и Р.З.Н..
Страните не спорят, че към момента
на придобиване на имота купувачът е имал сключен граждански брак със С.Ц.Д.(на
05.05.1954 г.) и имотът принадлежи общо и на двамата съпрузи, на основание
чл.103 СК
С нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 83/11.VІІ.1985 г., том ІІ, дело № 584/1985 г. ищцата Е.А. Н.е дарила майка си С.Ц.Д. със
собствения си недвижим имот, а именно: ВТОРИЯ
ЕТАЖ от източния близнак на
ДВУЕТАЖНАТА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА,
построена в дворно място в гр.Л., съставляващо парцел ХІІІ- пл.№ 3333 в кв.124,
който етаж се състои от три стаи и без части от дворното място.
На 27.ХІІ.1994 година, с нотариален акт
за продажба на застроен недвижим имот срещу гледане и издръжка № 97, том ІІІ,
дело №2336/97 г. С.Ц.Д. и Е.А.И. са продали на ответника А.М.Т., внук на
първата и син на втората, собствения си недвижим имот, а именно: ¼ ид.част от дворното място,
цялото от 342.00 кв.м.съставляващо по регулационния план на гр.Л. парцел ХІІІ,
имот с пл.№ 3333 в кв.124 и в действителност представляващо това дворно място
½ ид.част от реално ползваната североизточна част от парцела,
представляваща 171.00 кв.м, застроено и незастроено, заедно и реално с ВТОРИЯ ЕТАЖ от източния
близнак на построената в същия парцел двуетажна масивна жилищна сграда,
представляващ самостоятелно жилище, състоящо се от: спалня, дневна, хол, бокс,
коридор, баня с тоалетна, тераса, стълбището за този втори етаж, както и
построения в североизточната част на парцела – железобетонен масивен ГАРАЖ със сушина срещу задължението на
купувача да поеме гледането и издръжката, обслужване, лекуване при боледуване,
както и осигуряване на всичко необходимо за спокойното и сносно преживяване на своята
баба С.Д., а след завършване на военната служба същото задължение да поеме и по отношение на втората продавачка –
майка му Е.А.И., като същите си запазват вещното право на ползуване и обитаване
на всички помещения на този втори етаж, дворното място и гаража.
Между същите страни е сключен
последващ договор за продажба на недвижим имот срещу парична престация и
задължение за гледане и издръжка, обективиран в Нот.акт № 14, том ІV, нот.дело
№ 1826/1997 г. ,с който ищцата и нейната майка са прехвърлили на ответника А.М.Т.
още 1/4 ид.част от дворното място, заедно и реално с ПЪРВИЯ ЕТАЖ от построената в
същото дворно място двуетажна масивна жилищна сграда – ИЗТОЧЕН БЛИЗНАК, който
първи етаж се състои от: три стаи и хол, принадлежащото към него югоизточно
избено помещение и коридор за цялата избена част на източния близнак от къщата,
тоалетната в южната част на реално ползваната северна част на дворното място,
всички други подобрения и трайни насаждения в тази северна половина от това
дворно място.
Според представеното удостоверение
за идентичност на УПИ с изх.№ КАО-11-190 от 03.01.2018 г. на Община – Л.,
¼ ид.част от УПИ ХІІІ – 3333 от кв.124 по действащия регулационен план на зона „Нов квартал” гр.Л.,
одобрен със Заповед №1121/05.05.1965 г., описан в т.1 от Нот.акт №
97/27.12.1994 г., том VІІ, дело № 2336/1994 г. на ЛРС и т.1 от Нот.акт №
14/11.07.1997 г., том ІV, дело № 1826/1997 г. на ЛРС, са идентични с ½ ид.част от Поземлен имот с идентификатор №
43952.512.136 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Л.,
одобрени със Заповед № РД-18-10 от 17.04.2007 г. на Изп.директор на АГКК,
описан в скица № 15 – 645973 от 20.10.2017 г., издадена от СГКК – гр.Л.
(скицата е на л.8 по гр.д.№ 1110/2018 г. на ЛРС).
С влязло в сила Решение №112 от
28.03.2018 г. по гр.д.№ 2561/2017 г., Ловешкият районен съд, на основание
чл.87, ал.3 от ЗЗД, е развалил
договор за продажба на застроен недвижим имот срещу гледане и издръжка и
др, оформен с нот.акт № 97, том VІІ, дело
№ 2336/1994 г. по описа на нотариус при ЛРС
в частта, с която ищцата Е.А.И.
е прехвърлила на сина си А.М.Т. собствената си ¼ ид.част от: ¼ ид.част
от процесното дворно място ведно със същата идеална част от построения в североизточната
част на парцела железобетонен масивен гараж със сушина, както и договора за
покупко-продажба по Нот.акт № 14, том ІV нот.дело № 1826/1997 г. в частта, с
която ищцата е прехвърлила на сина си А.М.Т.
собствената си ¼ ид.част от: ¼ от дворното място и ¼
ид.част от първия етаж от построеното в същото дворно място двуетажна масивна
жилищна сграда – източен близнак.
По искане на страните по делото е приета
съдебно-техническа експертиза, която е дала заключение относно пазарната оценка
на делбените обекти- дворно място, първи и втори етаж и гараж. При изготвяне на
експертизата вещото лице е установило,
че няма изработени схеми на първи и втори етаж от източния близнак на
двуетажната жилищна сграда, изградена в ПИ с ид. № 43952.512.136, няма отразени площи на процесните етажи, както и
площи на прилежащите мази към съответните етажи. В дворното място е
констатирано наличие само на гараж, няма външна тоалетна и сушина към гаража.
При така изложените факти, съдът направи
следните правни изводи:
Предявен е иск е за делба на съсобствен недвижим имот с правно основание
чл.34 от ЗС, според който всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка,
да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е
несъвместимо с естеството и предназначението на вещта.
Видно е, че делбата предпоставя съсобственост, а в
случая такава е налице между страните, поради това, че договорите, с който
ищцата е прехвърлила своите идеални
части от поземления имот и съответните постройки, са развалени с решение на
съда. Развалянето на договорите има обратно действие (чл.88 ,ал.1 ЗЗД) и това означава, че приобретателят по тези
алеаторни договори- отв. А.М.Т. е върнал
на ищцата това, което е получил от нея. Тъй като се смята, че собствеността
никога не е била прехвърляна, то с оглед решението на РС Л. по гр.дело №
2561/2017 г. ищцата Е.А.И. притежава 1/4
идеална част от реално ползваната североизточна половина от поземления имот с
идентификатор № 43952.512.136 по КККР на гр.Л., както и същите (1/4) идеални
части от построените в североизточната част на парцела – железобетонен масивен гараж
със сушина и от първия етаж от двуетажната
масивна жилищна сграда – източен близнак. Ответникът е останал собственик на
идеалните части от дворното място и сградите, които са му прехвърлени от
неговата баба С.Ц.Д., тъй като този договор е останал в сила, т.е. той
притежава ¾ идеална част от поземления имот и от същите постройки, както
и на целия втори етаж от двуетажния източен близнак.
Съдът намира за неоснователно искането на ищцата да
бъде включен в делбата втория етаж от двуетажната масивна жилищна сграда-
източен близнак, поради това, че този етаж, станал изключителна собственост на С.Ц.Д.
(след дарението, което ищцата и е направила с нот.акт № 83/11.VІІ.1985 г., том
ІІ, дело № 584/1985 г.) е бил прехвърлен на ответника А.М.Т. от неговата баба с
валиден договор.
Делбата на съсобствените имоти между страните следва
да се допусне като от делбените имоти се образуват четири дяла, от които един
за ищцата и три- за ответника, а по отношение на иска за делба на втория етаж
от двуетажния източен близнак следва да бъде постановено отхвърлително решение.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба,
че при допускане на делбата съдът е определил неправилно делбените квоти.
Същите са съобразени с Решение №112 от 28.03.2018 г. по гр.д.№ 2561/2017 г. на
Ловешкия районен съд, което е влязло в сила. Идеалните части от поземления имот
и от отделните обекти върху него съответстват на правата, които ищцата е
придобила по наследство от своя баща А. ***, починал на 15.12.1991 г., съгласно
чл.5,ал.1 и при действие на разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗН.Повече права тя не би
могла да продаде (прехвърли) на своя син. Делът на нейната майка С.Ц.Д. от
наследствените имоти е ¾ ид.части и толкова е прехвърлила на своя внук с
договора за издръжка и гледане, както и целия втори етаж от източния близнак (станал
нейна лична собственост, по силата на дарение). Невярно е твърдението във
въззивната жалба на Е.И., че договорът
за издръжка и гледане е развален и по отношение на втория етаж и това е видно
от решението на ЛРС по гр.дело № 2561/2017 година.
Във въззивната жалба са изложени и противоречиви
твърдения, свързани със статута на двата жилищни етажа. Установено е по делото,
че цялата жилищна сграда е заснета в кадастралната карта като един обект с
идентификатор 43952.512.136.2, макар и да включва два самостоятелни обекта,
които не са получили идентификатори по смисъла на ЗКИР – западен и източен
близнак (собствениците на западния близнак са трети, неучастващи по делото
лица). От доказателствата по делото се установява, че тези сгради имат
самостоятелно функционално значение. Всеки от етажите на източната жилищна
сграда- близнак представлява самостоятелно жилище и това се потвърждава от извършените
прехвърлителни сделки: от ищцата на нейната майка, а впоследствие и от нея- на
ответника. В тази връзка съдът споделя изцяло мотивите на Ловешкия районен съд,
основани на актуална практика на ВКС в обжалваното решение, че пропускът да се отрази или неправилното
отразяване в кадастъра на обектът на правото на собственост, е основание за
допълването или поправянето му, но не е пречка да се установи правото на
собственост, както и да се прекрати съсобствеността. Във въззивната жалба са
наведени съображения, че двата етажа са били построени по издадените строителни
разрешения по изготвените архитектурни строителни планове за
Следва да се има предвид също и че въпросът за
поделяемостта на един имот, предмет на съдебна делба не се обсъжда в първата
фаза на делбата, тъй като в решението, с което се допуска делбата, съдът се
произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и
каква е частта на всеки съделител (чл.344, ал.1 ГПК).
Останалите оплаквания във въззивната жалба са
свързани с влошените отношения между страните в резултат на неизпълненото
задължение от ответника да гледа и издържа прехвърлителите, но тези оплаквания
не са предмет на настоящето производство.
С оглед изложеното настоящият
въззивен състав приема, че обжалваното решение е обосновано и законосъобразно,
поради което следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 ГПК препраща и
към мотивите на първоинстанционния съд.
Въззиваемата страна не е претендирала
присъждане на разноски.
Воден от гореизложеното, Ловешкият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 22 от 17.01.2019 година, постановено
по гр.дело № 1110 по описа за 2018 година на Ловешкия районен съд.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: