№ 184
гр. София, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Андрей Ангелов
Членове:Мирослав Г. Георгиев
Кристина Гюрова
при участието на секретаря Елена Д. Чаушева
в присъствието на прокурора Вероника Александрова Димитрова (СГП-
София)
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Георгиев Въззивно частно
наказателно дело № 20211100602632 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава 21 от Наказателно-процесуалния
кодекс /НПК/.
С протоколно определение от 03.06.2021 г. Софийски районен съд,
Наказателно отделение, 106 състав е прекратил наказателното производство
по НАХД № 258/2021 г., образувано по предложение на Софийска районна
прокуратура /СРП/ за освобождаване на А.Х.в С. от наказателна отговорност
с налагане на административно наказание с обвинение за престъпление по чл.
270, ал. 1 от Наказателния кодекс /НК/.
Срещу определението в законоустановения срок е постъпила частен
протест от СРП, в който се твърди, че СРС неправилно е прекратил
наказателното производство, тъй като всички действия в
административнонаказателното производство са приключили, тъй като
деянието е преценено от прокурора за престъпление. Поддържа се, че не е
налице припокриване на фактите, за които е съставен акт за установяване на
1
административно нарушение /АУАН/ по чл. 103 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ и, за които е водено наказателно производство. Счита, че не
е налице нарушаване на принципа „ne bis in idem“, тъй като лицето трябва да
е било наказано с влязло в сила наказателно постановление /НП/. Моли
въззивния съд да отмени протоколното определение и да върне делото за
ново разглеждане от друг съдебен състав.
С протеста не се правят искания за събиране на нови доказателства.
Срещу протеста е постъпило възражение от защитника на подсъдимия, в
което поддържа, че административнонаказателното производство не е било
прекратено и са налице две такива производства срещу едно и също лице за
едно и също деяние и правилно е било прекратено второто поред. Сочи се, че
е неправилно виждането на СРП, че за да е нарушен принципът „ne bis in
idem“ трябва лицето да е било наказано вече по едното от двете производства.
Моли протестът да не бъде уважаван. Не се правят доказателствени искания.
Въззивният съд по реда на чл. 327 НПК не е допуснал събирането на
нови гласни и писмени доказателства.
В съдебно заседание Софийска градска прокуратура поддържа протеста.
Счита определението на СРС за неправилно и моли да бъде върнато на СРС
за ново разглеждане.
Защитникът оспорва протеста, позовавайки се на доводите във
възражението си и моли определението на СРС да бъде потвърдено.
Подсъдимият поддържа казаното от защитника си и моли определението
да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи
и служебно провери правилността на определението, съобразно
изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:
Делото пред СРС е било образувано по предложение на Софийска
районна прокуратура /СРП/ за освобождаване А.Х.в С. от наказателна
2
отговорност с налагане на административно наказание с обвинение за това, че
на 25.04.2020 г. преди разклона за с. Яна, посока изход от гр. София
противозаконно пречил на орган на властта да изпълни задълженията си по
чл. 64, ал. 1 ЗМВР, по чл. 165, ал. 2, т. 1 и по чл. 170, ал. 3 ЗДВП вр. графа I, т.
2 и графа II на заповед № РД-01-224/16.04.2020 г. на министъра на
здравеопазването, изменена със заповед № РД-01-226/24.04.2020 г., като на С.
му било разпоредено устно от младши инспектор В. да се насочи с
автомобила, който управлявал – „Фолксваген Широко“ с рег. № **** към
обособената отбивка към гр. София, но вместо това С. потеглил рязко с
автомобила в посока изход от гр. София и, въпреки подадения му от младши
инспектор М. сигнал със стоп палка не спрял автомобила, като подминал
полицейския служител и продължил да се движи в продължение на около 25
километра по АМ Хемус с посока към гр. Варна, независимо, че го следвал
полицейски автомобил „Киа Сийд“ с рег. № ****, управляван от служители
на ОПП-СДВР с включени светлинна и звукова сигнализация, за да спре
движение - престъпление по чл. 270, ал. 1 от Наказателния кодекс НК/.
С обжалваното протоколно определение СРС е прекратил наказателното
производство по делото, приемайки, че е нарушен принципът “ne bis in idem”,
тъй като за същото деяние със съставяне на акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ било образувано
административнонаказателно производство, което не било прекратено и са
налице две производства с наказателен характер, поради което това пред него,
като второ поред, трябва да бъде прекратено.
Прав е районният съд, че е налице съвпадение между фактите, описани в
обвинението, по което лицето е било предаден на съд и е било образуваното
производството пред СРС и фактите, описани в съставения срещу същото
лице АУАН. Това е видно от прочита на предложението по чл. 375 НПК и
АУАН, като различната им правна квалификация не променя това
обстоятелство, доколкото от значение са фактите, които са инкриминирани
или въздигнати като състав на административно нарушение. Не е прав
прокурорът – автор на протеста, че със съставяне на АУАН не е било
образувано административнонаказателно производство – член 36, ал. 1 от
Закона за административните нарушения и наказания /"ЗАНН/ е пределно
ясен.
3
Въпреки това, изводът на СРС, че е нарушен принципът “ne bis in idem” е
неправилен.
На първо място, следва да се спомене, че изводът на първата инстанция,
че производството пред нея е било образувано второ поред почива на
предположения. Досъдебното производство е било започнало с първо
действие по разследването – разпит на св. В., извършен на 25.04.2020 г. за
времето от 14:00 ч. до 14:20 ч. На същата дата е бил съставен срещу подс. С. и
АУАН № 691360, който не му е бил предявен. В акта не е посочен час на
съставянето му и не може да се установи точното време на съставянето му.
Поради това, напълно възможно е актът да е бил съставен и след разпита на
посочения по – горе свидетел и административнонаказателното производство
да е било второ поред.
Така или иначе, независимо от това обстоятелство, неправилен е изводът
на районния съд относно наличие на основанието, на което се е позовал, за да
прекрати производството пред него, защото към датата на протоколното му
определение не са били налице две висящи производства за едно и също нещо
срещу С.. Въпреки, че не е постановил изричен акт, с който да прекрати
производството, с изпращане на преписката по съставения АУАН на СРП за
присъединяване към воденото досъдебно производство, на практика
административнонаказващият орган се е отказал да води
административнонаказателната процедура. Ясна индиция за това е, че не се
правени усилия съставеният акт да бъде предявен на С. с оглед продължаване
производството и издаване на наказателно постановление /НП/. Такова
изобщо и не е било издадено, а съгласно чл. 34, ал. 3 ЗАНН образуваното
административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено
наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. В
случая, този срок е изтекъл на 25.10.2020 г. и до този момент НП срещу С. по
така съставения срещу него акт не е било издадено. Ето защо, в случая
правото на държавата да реализира отговорността на дееца за
административно нарушение е погасена и такова производство не е налице.
Но дори адмистративнонаказателна процедура да съществува все още, тя
не е пречка за развитие на наказателното производство и не е налице
основанието по чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК за прекратяването му. Това е така,
4
защото в тази разпоредба се сочи, че прекратително основание може да е
наличие на незавършено наказателно производство спрямо същото лице за
същото престъпление т.е. да се води друго наказателно дело за същото
деяние, квалифицирано като престъпление. Съществуването на
административнонаказателно производство за същото деяние, квалифицирано
като административно нарушение, не е пречка да продължи наказателното
производство. Тогава, наказващият орган ще следва да прекрати
административнонаказателното производство по реда на чл. 33, ал. 2 ЗАНН.
Но ако не стори това, а издаде НП и същото влезе в сила, то тогава ще е
налице предпоставка за спиране на наказателното производство по реда на чл.
25, ал. 1, т. 5 НПК с оглед предложение за възобновяване на
административнонаказателното производство. Основание за прекратяването
му ще е налице, ако възникне хипотезата по чл. 24, ал. 4 НПК – наказателното
производство се прекратява на основание ал. 1, т. 8а, ако в случаите по чл. 25,
т. 5 в едномесечен срок от спирането не е направено предложение за
възобновяване на административнонаказателното производство или
предложението не е уважено.
Позовавайки се на Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. на ОСНК
на ВКС по тълк. д. № 3/2015 г., първоинстанционният съд е следвало да
съобрази, че след издаването му са настъпили законодателни промени в НПК,
като с ДВ, бр. 63 от 2017 г. са приети нова т. 8а на ал. 1 на чл. 24, нова ал. 4 на
чл. 24 и нова т. 5 на чл. 25, ал. 1, влезли в сила на 05.11.2017 г. Със същия
брой на ДВ е било прието и изменение на чл. 33, ал. 2 ЗАНН, в сила от същата
дата. Съпоставяйки тези законодателни промени с текста на Тълкувателно
решение № 3 е видно, че именно то ги е провокирало.
Тъй като погрешно районният съд е приел, че е налице хипотезата по чл.
24, ал. 1, т. 6 НПК, определението му е неправилно и следва да бъде
отменено, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените
действия. Въззивната инстанция намира, че това следва да бъде сторено от
същия състав на СРС, тъй като в акта си той не се е произнесъл по съществото
на делото – дали деянието съставлява престъпление или административно
нарушение, дали е осъществено от подсъдимия и дали е извършено виновно.
Разсъжденията на съда засягат само идентичността на фактите по
обвинението и АУАН и това дали е нарушен принципът “ne bis in idem”.
5
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 1 НПК, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло протоколно определение от 03.06.2021 г. на Софийски
районен съд, Наказателно отделение, 106 състав по НАХД № 258/2021 г. с
което е прекратено наказателното производство.
ВРЪЩА делото на същия състав на Софийски районен съд - за
продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6