Определение по дело №95/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Предявен е иск за неизпълнение на договорни задължения по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД за сумата в размер на 21312.50 щ. долара, представляваща стойността на доставени, но незаплатени материали, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане на основание чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът твърди в исковата молба, че в периода от 22.10.2008 г. до 17.02.2009 г. е извършил доставка на строителни материали-елементи за оградни системи за ответника „В. С.” Е. гр. К., подробно описани по вид, количество и стойност във фактури с № 0049139/22.10.2008 г. и № 0049475/17.02.2009 г., както следва: 1. По фактура № 0049139/22.10.2008 г. били доставени 520 броя 5x20 см 2000x2500 4,50 мм ограда П., 525 броя стълб профил 50x50x1.5мм Н:200 см и 320 броя 5x20 см 1500x2500 4,50 мм ограда П.; 325 броя стълб профил 50x50x1.5мм Н: 150 см; 160 броя 5x20 см 1000x2500 4,50 мм ограда П.; 161 броя стълб профил 50x50x1.5мм Н: 100 см; 32 броя 5x20 см 2000x2500 4,50 мм ограда П.; 33 броя стълб 60x1.5мм Н:200 см и 3500 броя клипсове зелени, на обща стойност 43280.50 щ. д. 2. По фактура № 0049475/17.02.2009 г. били доставени 918 кв. м. ограден П. с размери 5x20 см. 1000x4.50 мм с единична цена 5 щ. долара на кв. м. или обща стойност 4590.00 щ. долара; 174 кв.метра ограден П. с размери 5x20 см.1000 х 4.50 мм с единична цена 5 щ. долара на кв. м. или обща стойност 870 щ. долара. Общата стойност на доставените стоки по тази фактура била 5460 щ. долара, общата стойност на доставените материали по двете фактури била 48740.50 щ. долара. Твърди се, че съгласно доклад от счетоводна книга на ищеца, ответникът извършил 7 частични плащания на доставките по двете фактури, подробно описани по дати в доклада, общо за сумата от 27428.00 щ. долара и оставали дължими 21312.50 щ. д. Стоките били с турски произход и начинът на доставка бил франко завод С.. Положени били усилия за извънсъдебно разрешаване на възникналия спор, но без резултат и за ищеца бил налице правен интерес от предявяване на иска за заплащане на дължимата сума в размер на 21312.50 щ. долара, представляваща стойността на доставените, но незаплатени от ответното дружество материали по двете фактури. Искането е да се постанови решение, с което ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 21312.50 щ. долара, представляваща стойността на доставените, но незаплатени материали по фактура № 0049139/22.10.2008 г. и фактура № 0049475/17.02.2009 г. Претендира се законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски. С допълнителна искова молба, предявения иск се поддържа. Изразява се становище, че с приемането на стоката ищецът потвърждавал търговската им продажба. Твърди и, че: доставените материали не са били дефектни, тъй като се проверявали повторно преди да се доставят на клиентите; че ответното дружество и собственика лично е присъствал при натоварването на материалите на датите, на които били съставени процесните фактури и ги е приел след като ги е проверил; че не съществувало споразумение с ответното дружество за гаранция; че не бил уведомен от ответника за подмяната на некачествените материали с нови и че ни били получили оплакване относно това обстоятелство; че между ищеца и ответника не съществували други търговски отношения; че не бил уведомен, че дефектните стоки били предадени на вторични суровини и сумата им била изплатена. С молба в изпълнение на указанията на съда с протоколно определение от 07.01.2014 г. по делото, ищецът е конкретизирал кои плащания по кои от двете фактури са извършени: 1. По фактура за продажба № 0049139/22.10.2008 г. на стойност 43280.50 щ. долара били извършени следните плащания от ответното дружество: На 12.12.2008 г. с входящ банков превод от 12.12.2008 г.- сумата от 4990 щ. долара; На 09.02.2009 г. с входящ банков превода от същата дата била платена сумата от 3990 щ. долара; На 20.02.2009 г. с входящ банков превод от същата дата- преведа сумата от 1468 щ. долара; На 08.04.2009 г. с входящ банков превод от същата дата- преведена сумата от 1990 щ. долара; На 18.05.2009 г. с входящ банков превод от същата дата- преведена сумата от 5990 щ. долара; На 04.09.2009 г. с входящ банков превод от същата дата- преведена сумата от 4000 щ. долара; На 03.02.2010 г. с входящ банков превод от същата дата- преведена сумата от 5000 щ. долара. Твърди се, че на 17.02.2009 г. по взаимно съгласие на страните била изготвена фактура № 0049475, като допълнение и част от фактура № 0049139/22.10.2008 г. и по този начин общото задължение на ответното дружество по двете фактури било в размер на 48740.50 щ. долара. По фактура 0049475/17.02.2009 г. нямало извършено плащане. Всички плащания се отнасяли към фактура № 0049139/22.10.2008 г. Посочва се, че общо на ответника били доставени стоки за 48740.50 щ. долара, от които ответникът заплатил 27428.50 щ. долара и оставало неизпълнение в размер на 21312 .50 щ. долара.

Ответникът в писмен отговор и допълнителен такъв оспорва иска изцяло като твърди, че неправилно се твърдяло, че били доставяни строителни материали, а всъщност били доставяни елементи за оградни системи. Твърди, че първата доставка била изпратена с ТИР заедно с първата фактура, по която бил платен ДДС като уговорката с ищеца била, че става въпрос за продажба на консигнация с десет години гаранция за материалите, която можели да дадат и на клиентите. След първите продажби, ответникът започнал да получава оплаквания от клиенти за недостатъци- недобре заварени пана, вследствие на което се получило разделяне на участъци от паната. От „С.” Е.- К., уведомили ответника, че продадени 25 броя оградни пана, доставени по първата фактура № 0049139/22.10.2008 г. показали недостатъци и се наложило да бъдат подменени с качествени, за което имало съставен приемо- предавателен протокол от 06.01.2009 г. Стойността нÓ 25 броя оградни пана съгласно фактурата била 750 долара. Ответникът уведомил А. О. Г.- управител на фирмата, който им обяснил причината за проблема като било договорено стоката, която може да се продаде- да се продаде, а останалата да се даде на вторични суровини. След този разговор, целият доставен материал бил щателно прегледан и за предаване на вторични суровини били отделени 291 бр. оградни пана с размери 2 м по 2,50 м, 119 бр.оградни пана с размери 1,5 по 2,50 м и 32 бр. оградни пана с размери 1м по 2,5 м, както и 291 бр. стълб профили с височина 2 м,83 бр. стълб профили с височина 1,5 м и 5 бр. стълб профили с височина 1 м. Парите от продажбата на вторични суровини и парите от редовни оградни пана били преведени с платежно нареждане от 03.02.2010 г. по банковата сметка на дружеството. Покупко- изплащателната сметка от предаването на вторични суровини била изпратена на факс- номера на ищеца на 01.02.2010 г. Другите плащания по фактура 0049139/22.10.2008 г. били направени, както било по счетоводната справка. Ответникът твърди, че остатъкът от 53 броя оградни пана и 38 броя стълбове били предадени на Д. В. А.- управител на „Е. Х.” Е.- К. със знанието на А. О. Г.- управител на ищцовото дружество и по негово изрично искане, за което имало приемо- предавателен протокол от 29.06.2012 г. За тези 53 бр. оградни пана и 38 броя стълбове ответникът не получил пари от „Е. Х.” К., тъй като не им били продадени, а им били предадени за съхраняване като ответникът нямал достъп до тях. За изплащане на задължението по фактура № 0049139/22.10.2008 г. на стойност 43280.50 долара били преведени 22000 долара, в която били включени суми от продажба на редовна и некачествена- предадена на вторични суровини, стока. Некачествената стока по фактурата била 18259 долара- по цени като редовна стока и изкупена като вторични суровини от „Б.С. А.” О.- гр. К. за сумата 1252 долара /1768.68 лв./, за което била съставена фактура № 0049139/22.10.2008 г. за предаване на вторични суровини и покупко- изплащателна сметка от 01.02.2010 г. Предадените на „Е.Х.” Е. оградни пана и колове били на стойност 2274 долара. Заменените пана на „С.” Е. били на стойност 750 долара. Твърди се, че ответникът няма задължения към ищеца. По фактура № 0049475/17.02.2009 г. сумата от 5460 долара за втория ТИР била платена на два пъти по проформа фактура от 06.02.2009 г. изцяло с дори надвнесени 18 долара. Поддържа се и това, че ако се приеме, че се дължат исковите суми, то вземането за същите е погасено по давност на основание чл. 111 б „б” и „в” от ЗЗД. Твърди се още, че договорните отношения с ищцовото дружество се отнасяли за шест доставки, първите две от които били предмет на исковата молба. Иска се отхвърляне на иска и се претендират разноски. В допълнителния отговор се поддържат съображенията в първоначалния такъв, както и доказателствените искания.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното:

През месец септември 2008 г. на Пловдивския панаир в страната ищцовото и ответното дружество се договорили да извършват съвместна търговска дейност, свързана с продажбата на оградни пана и стълб профили, които ищeцът произвеждал в Република Турция и, които били търсени от различни фирми в Рапублика България. Съгласно уговорката между двете дружества, ответното дружество трябвало да предложи за продажба в България оградни пана и стълб профили. За това трябвало да осигури и изпрати от България в Турция ТИР, в който да бъде натоварена стоката. Страните се уговорили за първия ТИР да не се прави заявка от ответната дружество като стоките следвало да се платят след продажбата на определено количество оградни пана и стълб профили, а ответното дружество трябвало да преведе парите на ищцовото дружество по банков път. Уговорката била за следващия ТИР да се направи заявка като се посочи броя на паната, а плащането трябвало да става предварително. Така, за следващите доставки ответникът следвало да заплаща 50 % от цената на стоката при подаването на заявка и 50 %- при тръгването на ТИР- а от завода на производителя в Република Турция за Република България. На 22.10.2008 г. оградните пана и стълб профилите били натоварени в Република Турция от ищцовото дружество на ТИР, нает и изпратен от ответното дружество, като стоките били опаковани в полиетилен и разположени хоризонтално върху дървени палети. При предаване на стоката на превозвача, ищцовото дружество предало и фактура № 0049139/22.10.2008 г. При товаренето на стоките представител на ответното дружество не присъствал. Оградните пана и стълб профилите били разтоварени в Република България с мотокар в склад на ответното дружество. Още при първите продажби на оградните пана, управителят на ответното дружество установил, че част от тях са дефектни- не били добре заварени и някои от заварките се отделили. При констатиране на това обстоятелство, управителят на ответното дружество уведомил управителя на ищцовото дружество, който му заявил, че дефектите в заварките му били известни, тъй като имали проблеми със заваръчната машина. Казал на управителя на ответното дружество да отдели дефектните оградни пана и стълб профили и да ги предаде на вторични суровини, като получената сума от продажбата да му преведе по банков път, тъй като връщането на дефектните оградни пана и стълб профили в Република Турция би ги оскъпило. В изпълнение на тази уговорка, управителят на ответното дружество с помощта на св. Д. И. отделил дефектните оградни пана и стълб профили. Дефектни с отлепени заварки се оказали 291 бр. оградни пана на обща стойност 18259 долара. Същите били продадени на фирма, изкупуваща вторични суровини- „Б. С. А.” О., гр. К., за което била съставена покупко- изплащателна сметка от 01.02.2010 г. на обща стойност 1768.68 лв., която била изпратена по факс на ищцовото дружество. Част от непродадените оградни пана и стълб профили /53 бр. оградни пана и 38 бр. стълб профили/ на обща стойност 2274 щ. долара на 29.06.2012 г. били предадени по разпореждане на ищцовото дружество на „Е. Х.” Е.- гр. К., за което бил съставен приемо- предавателен протокол, който е приложен на стр. 37 от делото, и в който изрично е отбелязано, че предаването е станало със знанието на управителя на ищцовото дружество А. О. Г., който протокол не е оспорен и съдът го кредитира. Така, търговските отношения между ищцовото и ответното дружество продължили до 29.06.2012 г., когато част от оградните пана били предадени на „Е. Х.” Е.. Ищцовото дружество доставяло стока на ответника и през периода от 18.03.2010 г. до 27.09.2010 г. като доставките били на обща стойност 94089.34 лв. и същите били своевременно изплатени и, за които ищецът няма претенции.

От заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно- счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Г. Д., която не е оспорена от страните и се приема от съда като компетентно изготвена, се установява, че са проверени материалите по делото; преводни нареждания за кредитен превод, наредени от ответното дружество в полза на ищцовото; Дневник за покупки за данъчен период м. октомври 2008 г. и м. февруари 2009 г.; Справки декларации за ДДС; Хронологичен регистър на смерка 302 „Материали”; Оборотна ведомост към 28.02.2010 г. При проверка в счетоводството на ответника, вещото лице е констатирало, че Митническа декларация, касаеща фактура № 0049139/22.10.2008 г. на стойност 43280.50 щ. долара, е включена в дневника за покупки за данъчен период м. октомври. По Справка декларация за ДДС вх. № *0/14.11.2008 г. ответникът се възползвал от правото си на данъчен кредит. Митническа декларация, касаеща фактура № 0049475/17.02.2009 г. на стойност 5460 щатски долара, била включена в дневника за покупки за данъчен период м. февруари 2009 г. По Справка декларация за ДДС вх. № 316881/14.03.2009 г. ответникът се възползвал от правото си на данъчен кредит. Процесните две фактури били осчетоводени по дебита на сметка 302 „Материали” и сметка 453/1 „Доставки с право на данъчен кредит” срещу кредитиране на сметка 401 „Доставчици”, с което записване било отразено получаването на материалите от ищеца с право на данъчен кредит и завеждане на същите в склада на ответника. Вещото лице е установило, че в ответното дружество били осчетоводени извършени плащания в размер на 40261.81 лв., равняващи се на 27478 щ. долара като посочените в Таблица- 1 от заключението, извършени плащания, били взети от изходящия валутен превод по банковите извлечения от ОББ. В заключителната част на експертизата вещото лице посочва, че фактура № 0049139/22.10.2008 г. на стойност 43280.50 щ. долара и фактура № 0049475/17.02.2009 г. на стойност 5460 щ. долара били отразени в счетоводната документация на ответника по надлежния ред, същите били включени в дневника за покупка за съответния данъчен период. Ответникът се е възползвал от правото си на данъчен кредит по двете фактури, издадени от ищеца. В ответното дружество били осчетоводени извършени плащания по двете фактури в размер на 40261.81 лв., равняващи се на 27478 щ. долара. Неизплатеният остатък бил, както следва: по фактура № 0049139/22.10.2008 г. неизплатеният остатък бил в размер на 21280.50 щ. долара; по фактура № 0049475/17.02.2009 г. било регистрирано надплащане с 18 щ. долара, Преведените суми от ответното дружество в полза на ищцовото били, както следва: по фактура № 0049139/22.10.2008 г. били извършени плащания в размер на 31814.40 лв., равняващи се на 22000 щ. долара; по фактура № 0049475/17.02.2009 г. били извършени плащания в размер на 8447.41 лв., равняващи се на 5478 щ. долара. Предадените стоки- оградни пана и стълбове по приемо- предавателен протокол с „Е. Х.” Е. били на стойност 2274 щ. долара, а заменените стоки- оградни пана по приемо- предавателен протокол със „С.” Е. били на стойност 750 щ. долара. Стойността била изчислена в долари съгласно цените по фактура № 0049139/22.10.2008 г. Общата стойност на стоките придобити по фактура № 0049139/22.10.2008 г. и предадени на вторични суровини с покупко- изплащателна сметка от 01.02.2010 г. били в размер на 18259 щ. долара. Стойността в долари била изчислена съгласно цените по фактура № 0049139/22.10.2008 г. Сбора, изчислен в долари съгласно цените по фактура № 0049139/22.10.2008 г. от направените парични преводи по тази фактура от ответното дружество на ищцовото, получените от вторични суровини и преведени и предадени на „С” Е. и „Е.Х.” Е. стоки, била 43283 щ. долара. Съобразно изчисленията по фактура 0049139/22.10.2008 г. на стойност 43280.50 щ. долара нямало остатък за плащане. По фактура 0049475/17.02.2009 . на стойност 5460 щ. долара били преведени 5478 щ. долара и нямало остатък за плащане. След двете процесни фактури била доставена стока за 94089.34 лв. по издадени от ищеца 4 броя фактури. В съдебно заседание вещото лице Д. пояснява, че при изготвяне на заключението е работила по оригинала на фактура № 0049139/28.10.2008 г., тъй като в превода на фактурата две от цифрите на единична цена и стойности били посочени погрешно. Уточнява, че на стр. 3, последен ред била изпусната думата „по фактура” и записала само „№”, поради което моли да се чете „по фактура №…”. На стр. 4, втори абзац, „ответника е предал на вторични суровини стоки, придобити по №…”, също моли да се чете „ответника е предал на вторични суровини стоки, придобити по фактура №…”. В следващия абзац- „Обща стойност на стоките, придобити по №…”, също моли да се чете „Обща стойност на стоките, придобити по фактура №….”. В заключителната част в т. 6 „Общата стойност на стоките, придобити по….”, моли да се чете „Общата стойност на стоките, придобити по фактура №….”. В т. 3 е имала предвид неизплатеният остатък от 21280.50 щ. д. по фактура № 409139/22.10.2008 г., като този остатък бил получен след приспадане на извършените банкови плащания от 22000 щ. д. по тази фактура. В т. 3 е имала предвид остатъка, който остава за плащане при приспадане само на извършения банков превод на тази фактура. Фактурата била на стойност 43280 щ. д., платени били 22000 щ. д., при което неплатения остатък бил 21280 щ. д. В т. 8 имала предвид, че материалите по фактурата действително са 43280.50 щ. д. След приспадане на предадените некачествени материали на вторични суровини- 18259 щ. д., направените парични преводи- 22000 щ. д., заменените пана на „С” Е.- 750 щ. д. и предадените на „Е. Х.” Е. материали- 2274 щ. д.- то тогава вече нямало остатък за плащане. Общо преведените суми от ответника на ищеца били 22000 щ. д., включително със сумата от 1252 щ. д., получени от предаването на некачествени стоки на вторични суровини. В т. 9 вещото лице посочило още четири фактури за 94089 лв., които към настоящия момент били платени.

От представеното по делото Удостоверение с рег. № 15411/07.08.2014 г., издадено от ОДМВР- Кърджали се установява, че на 22.10.2008 г. управителят на ответното дружество, не е бил в Република Турция. С това се опровергават твърденията на ищеца, че на тази дата управителят на ответното дружество бил в Република Турция и лично е огледал и приел стоката при натоварването й в ТИР- а.

Горната фактическа обстановка се установява от представените и приети по делото писмени доказателства- фактури, приемо- предавателни протоколи и покупко- изплащателна сметка, които не са оспорени и съдът ги кредитира, както и от показанията на разпитаните по делото свидетели Г. А., Д. И., П. Г., чрез които се установяват постигнатите между страните договорености и обстоятелствата, при които сделките са били сключени, както и каква е била действителната воля на страните. Тези показания съдът кредитира като еднопосочни и последователни. Фактическата обстановка се установява и от заключението на вещото лице Г. Д., като компетентно изготвено и неоспорено от страните. С показанията си посочените по- горе свидетели установяват началото и края на търговските отношения между страните по делото, постигнатите договорености по сделките между ищцовата и ответната фирми относно начина на доставяне на стоките и начина на плащането им, наличието на дефектни оградни пана и стълб профили още при първата доставка и направените рекламации от клиенти, както и уведомяването на ищцовата фирма за това и проведените разговори, съставянето на приемо- предавателните протоколи и покупко- изплащателна сметка, заменяването на дефектни пана с други, продажбата на дефектните пана на вторични суровини и предаването на част от паната за съхранение на друга фирма, посочена от управителя на ищцовата фирма и с негово знание.

Съдът не кредитира показанията на св. Е. А. М., тъй като са изолирани от останалия доказателствен материал.

Твърденията на управителя на ищцовото дружество А. О. Г., че не е получавал протоколи и сигнали за наличието на некачествена доставена от него продукция за ответното дружество по процесни фактури с № *********/22.10.2008 г. и № 0049475/17.02.2009 г., и на които дати по неговите обяснения натоварили в Турция стоката, както и, че не бил получил сумата от ответника за продадени некачествени стоки на вторични суровини във връзка с тези фактури, се опровергават от представените по делото приемо- предавателни протоколи и покупко- изплащателна сметка, както и от разпита на свидетелите, посочени от ответната по делото страна. Твърдението, че управителят на ответното дружество С. И. и баща му са били във фабриката в Турция три пъти, като двата пъти това били датите на издаване на процесните фактури и, че те видели стоката на място, се опровергават от удостоверение с рег. № 15411/07.08.2014 г., издадено от ОДМВР- Кърджали. Обяснението на същия, че след датата на втората фактура, неговата фирма не била изпращала панели и други материали на ответната фирма и не били издавани фактури, се опровергава от установеното от вещото лице, че след двете процесни фактури, ищецът доставял на ответника стоки, както следва: по фактура № 075782/18.03.2010 г. стока за 23 166.81 евро; по фактура № 075930/09.04.2010 г. стока за 25 100.80 евро; по фактура № 076172/25.05.2010 г. стока за 26 690.05 евро и по фактура № 0038823/27.09.2010 г. стока за 19 131.68 евро.

С оглед на установеното от фактическа страна съдът приема, че предявените искове са неоснователни и недоказани и като такива следва да се отхвърлят. Съдът приема, че страните по делото през месец септември 2008 г. в Република България на Пловдивския панаир са сключили устен консигнационен договор по фактура № 0049139/22.10.2008 г. за продажба на оградни пана, произведени от ищцовото дружество. При сключването на този договор страните са уговорили начина на доставяне на стоките и начина плащане на сумите от продажбата на оградните пана и стълб профилите, както и че транспорта ще бъде осигурен и заплатен от ответното дружество. Договора за консигнация е двустранен, възмезден, неформален, консенсуален. При този договор едната страна се задължава по поръчка на другата страна да продава на трети лица от свое име и за сметка на консигнанта предоставените й стоки като крайната цел на договора е придобитото по сделката с третото лице, да премине в имуществото на доверителя, който придобива благата и поема пасивите по сделката. При този договор стоките остават собственост на консигнанта до момента на продажбата им на трети лица. Договорът за консигнация има белезите на комисионния договор като за доверителя не възниква директно правото да получи плащане на цената на предадената за продажба на консигнация стока, а правото по чл. 355 ТЗ, т. е. прехвърляне в патримониума му на резултата от т. нар. изпълнителна сделка.В случая, въпреки, че липсва писмена форма на договора, неговото наличие, условия и задължения на страните се установяват, както от писмените доказателства по делото- приемо- предавателни протоколи, покупко- изплащателна сметка и др., така и от показанията на разпитаните по делото свидетели А., И. и Г.. По делото се установява, че ответното дружество е изпълнило задълженията си по договора за консигнация по първата процесна фактура, като е продавало от свое име Þ за сметка на ищцовото дружество предоставените му в склада стоки и е превеждало сумите от сделките на ищеца. След откриване на недостатъците на доставената стока, ответното дружество с грижата на добър търговец е уведомило управителя на ищцовото дружество, след което е изпълнило неговите нареждания за продаване на дефектните оградни пана и стълб профили на вторични суровини, както и за предаване на оградни пана и стълб профили на „Е.- Х.” Е. и за замяна на дефектните оградни пана и стълб профили, продадени на „С” Е. с годни оградни пана и стълб профили, тъй като ищцовото дружество се е явявало собственик на стоката до момента на нейната продажба на трети лица, респ. до продажбата на дефектната стока на вторични суровини и предаване на друга част за съхранение- на посочено от ищеца дружество. Предвид изложеното и с оглед заключението на вещото лице, съдът приема, че в случая ищцовото дружество е получило сумите от продажбите на паната, както и от продадените дефекти стоки на вторични суровини и тези, които са били продадени и заменени на „С.” Е.. И както вече се посочи, по делото бяха опровергани твърденията на ищцовото дружество, че всички доставени материали са били качествени; че се проверявали повторно преди да се доставят на клиентите; че управителят на ответното дружество лично е присъствал при натоварването на материалите на датите, на които били съставени процесните фактури и ги приел след като ги проверил; че не бил уведомен от ответника за подмяната на некачествените материали с нови и, че ни били получили оплакване относно това обстоятелство; че между ищеца и ответника не съществували други търговски отношения, извън двете процесни фактури; че не бил уведомен, че дефектните стоки били предадени на вторични суровини и сумата не му била изплатена.

Що се касае до втората процесна фактура с № 0049475/17.02.2009 г., между страните не се спори, че тя обективира договор за покупко- продажба. Не се спори и за качеството на стоките, които били продадени с нея, поради което и съдът не излага съображения в тази насока. По отношение на тази фактура спора между страните е относно плащането на сумата по нея. В тази насока съдът с оглед доказателствата по делото и заключението на вещото лице приема, че сумата в размер на 5460 щ. долара е платена изцяло, респ. ответникът е изпълнил задължението си да заплати цената на стоката. И тъй като се установява, че и по двете процесни фактури няма остатък за плащане от ответното на ищцовото дружество, то предявените искове по двете процесни фактури се явяват неоснователни и недоказани и следва да се отхвърлят.

Относно възражението на ответника за изтекла давност, съдът счита, че не следва да се произнася доколкото е установено и прието, че исковете по двете фактури са неоснователни.

При този изход на делото следва ищецът да заплати на ответника разноските по делото в размер на 275 лв.

Водим от изложеното съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Г. Ч. Х. B П. Ч. С. И. С. BE Т. Л. Ш.” О., с адрес за призоваване гр. К., ул. А. К.” № **, чрез А. Г. Б. от АК- К. против „В. С.” Е., гр. К., с ЕИК**********, представлявано от управителя С. С. И., искове за неизпълнение на договорни задължения по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД за сумата общо в размер на 21312.50 щ. долара, представляваща стойността на доставени материали, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане на основание чл. 86 от ЗЗД.

ОСЪЖДА „Г. Ч. Х. B. П. Ч. С. И. С. BE Т. Л. Ш.” О., с адрес за призоваване гр. К., ул. А. К.” № **, чрез А. Г. Б. от АК- К., да заплати на „В. С.” Е., със седалище и адрес на управление в Г., Б. №*., с ЕИК **********, с адрес за призоваване в гр. К., ул. „Д. В.”, комплекс „П.", вх. Д, офис № *, чрез А. Ел. П. от АК- К., сумата в размер на 275 лв., направени по делото разноски.

Решението може да се обжалва преõ Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: