№ 23185
гр. с, 20.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. Н.
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20241110160056 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 319720/10.10.2024 г., с
която от името на „т“ ЕАД, ЕИК ** против Т. Н. М., ЕГН: **********, Р. Х. М. – г,
ЕГН ********** и П. Х. М., ЕГН **********, са предявени искове по реда на чл.
422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК
вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД – положителен установителен иск за вземания за плащане на стойност
на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост,
за обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за
забава на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по реда
на глава ХХХVІІ от ГПК.
Със заявление вх. № 157981/15.05.2024 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Т. Н. М., ЕГН: **********, Р. Х. М. –
г, ЕГН ********** и П. Х. М., ЕГН ********** за суми, както следва: 1/ сумата от
97,52 лева, представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в
имот, представляващ *, находящ се в гр. с, ж. к. „*“, **, аб. № ** за периода
01.05.2021 г. – 30.04.2022 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума,
считано от 15.05.2024 г. до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 19,78 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
1
15.09.2022 г. – 29.04.2024 г. върху главницата за доставена и потребена топлинна
енергия; 3/ сумата от 41,11 лева, представляваща главница за цена на услугата
дялово разпределение за имот, представляващ партамент № 32, находящ се в гр. с,
ж. к. „*“, **, аб. № ** за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законна
лихва върху горепосочената сума, считано от 15.05.2024 г. до окончателното й
изплащане; 4/ сумата от 8,73 лева, представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва за периода 16.07.2021г. – 29.04.2024 г., върху главницата за цена
на услугата дялово разпределение.
От Т. Н. М., ЕГН: ********** се претендира 1/3 част от горепосочените
суми. От Р. Х. М. – г, ЕГН ********** се претендира 1/3 част от горепосочените
суми. От П. Х. М., ЕГН ********** се претендира 1/3 част от горепосочените
суми.
На 20.05.2024 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК. Препис от издадената в
производството по ч.гр.д. № 28658/2024 г. по описа на Софийски районен съд, II
ГО, 160 състав, заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, е
връчен на длъжниците, като в законоустановения срок от името на същите са
депозирани възражения срещу издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК. В тази връзка ищецът е уведомен за възможността да
предяви иск за сумите, предмет на издадената заповед за изпълнение на 12.09.2024
г. Исковата молба е подадена на 10.10.2024 г. /в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.
В исковата си молба ищецът „т“ ЕАД твърди, че има договорни отношения с
ответниците. Поддържа, че същите имат качеството клиент на топлинна енергия за
битови нужди. Навеждат се съображения, че сградата-етажна собственост, в която
се намира процесния имот е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма т, като в тази връзка се посочва, че на
основание чл. 140, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за топлинна енергия за процесния имот
са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния
период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Поддържа, че ответниците са използвали доставяна топлинна енергия през
процесния период и не са погасили задължението си, като са изпаднали и в забава
по отношение на последното.
Поддържа, че ответниците дължат и цената на услугата дялово
2
разпределение на топлинна енергия, която не били заплатили за процесния период,
поради което изпаднали и в забава по отношение изпълнението на това си
задължение, респективно дължа лихва за забава върху непогасената главница,
представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.
Моли се, за постановяване на решение, с което да бъде признато за
установено в производството, че Т. Н. М., ЕГН: **********, Р. Х. М. – г, ЕГН
********** и П. Х. М., ЕГН ********** дължат в полза на т ЕАД, ЕИК ** суми,
както следва: 1/ сумата от 97,52 лева, представляваща стойност на доставена и
потребена топлинна енергия в имот, представляващ *, находящ се в гр. с, ж. к. „*“,
**, аб. № ** за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 15.05.2024 г. до окончателното й изплащане; 2/
сумата от 19,78 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода 15.09.2022 г. – 29.04.2024 г. върху главницата за доставена и
потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 41,11 лева, представляваща главница за
цена на услугата дялово разпределение за имот, представляващ партамент № 32,
находящ се в гр. с, ж. к. „*“, **, аб. № ** за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г.,
ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 15.05.2024 г. до
окончателното й изплащане; 4/ сумата от 8,73 лева, представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода 16.07.2021г. – 29.04.2024 г., върху
главницата за цена на услугата дялово разпределение, за които суми на 20.05.2024
г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 28658/2024 г. по
описа на Софийски районен съд, II ГО, 160 състав.
От Т. Н. М., ЕГН: ********** се претендира 1/3 част от горепосочените
суми. От Р. Х. М. – г, ЕГН ********** се претендира 1/3 част от горепосочените
суми. От П. Х. М., ЕГН ********** се претендира 1/3 част от горепосочените
суми.
Претендират се разноски в исковото и заповедното производство и се прави
възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение в производството.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не са депозирани отговори на
исковата молба от името на ответниците в производството.
В хода на заповедното производство по ч.гр.д. № 28658/2024 г. по описа на
Софийски районен съд, II ГО, 160 състав, от името на ответниците, чрез адвокат Н.
К., са депозирани възражения по чл. 414 ГПК, с които са изразени становища за
неоснователност на претенциите на ищеца. Оспорва се, че през процесния период
3
между страните в производството е съществувало валидно възникнало
облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия до
посочения в исковата молба недвижим имот. Прави се възражение за погасяване по
давност на претенциите, заявени с исковата молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени искове по
реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл.
124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415,
ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността
на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти:
съществуването на договорни отношения между него и ответниците с предмет
доставка на топлинна енергия, в това число и качеството им клиенти на топлинна
енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за
исковия период, че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, че е
носител на вземане за възнаграждение за дялово разпределение, поради което и за
ответниците да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на
процесните главници, като са изпаднали и в забава за изпълнението му.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да
докажат, че са погасили претендираното вземане в полза на т ЕАД.
В тежест на ответниците е да докажат правоизключващите,
правоунищожаващите и правопогасяващите си възражения, направени с
отговорите на исковата молба.
В тежест на ищеца, при релевираните в хода на заповедното производство по
ч.гр.д. № 28658/2024 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
възражения за погасяване по давност на претенциите, заявени с исковата молба, е
да докаже настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране и/или
прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в
настоящото производство вземания.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
4
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ).
Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за
битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите
норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и
страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл.
150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1
ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със
собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху
топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към
процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и
правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие.
В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на
5
топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът
между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на
доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида
на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване
на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този смисъл са и разрешенията
дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018 г. по тълкувателно дело
№ 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата императивно
урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху
имота - собственост или вещно право на ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез
монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл
решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на
ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал. 5 от ЗЕ, въвежда забрана за
прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в
имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от
потребител.
6
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "т" ЕАД е дружество регистрирано по
Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с
предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна
енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности
обслужващи основните.
От представения и приобщен към доказателствения материал по делото
договор за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден
недвижим имот за мероприятия по Закона за териториално селищно устройство, се
установява в производството, че през месец януари 1985 г., х М. е придобил
собствеността върху процесния недвижим имот, представляващ *, находящ се в гр.
с, ж. к. „*“, **. Доколкото по делото не са ангажирани доказателства, дали към
05.01.1981 г. /датата на издаване на Заповед № РД-35-40/05.01.1981 г. на
председателя на ИК на СНС, от която дата се приема в съдебната практика, че
обезщетеното лице придобива собствеността върху имота, прехвърлен в
обезщетение/ х М. и Т. Н. М., са били в граждански брак и кога е евентуално такъв
е сключен между тях, то следва да се приеме, че процесният имот е бил лична
собственост на х М..
В тази връзка, следва да се отбележи още и следното: по делото не е спорно
и се установява от събрания в производството доказателствен материал, че х М. е
придобил собствеността върху процесния недвижим имот, представляващ *,
находящ се в гр. с, ж. к. „*“, ** въз основа на Заповед № РД-35-40/05.01.1981 г.,
като същият имот е даден като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за
мероприятия по Закона за териториалното селищно устройство. Последователната
трайно установена съдебна практика - ПП № 5 от 31.10.1972 г. на Върховния съд, Р
№ 348/22.06.2009г. по гр.д.№ 2212/2012г. ІІ гр.о., Р № 415/2012г. по гр.д.№
231/2012г. І гр.о., Р № 549/30.06.2010г. по гр.д.№ 3218/2008г. І гр.о. на ВКС,
приема, че когато срещу отчужден индивидуален имот на единия съпруг бъде
отстъпен в обезщетение недвижим имот макар това да е станало по време на брака
собствеността на отстъпения имот не се включва в съпружеската имуществена
общност, тъй като липсва принос от другия съпруг. Всички действали семейни
кодекси до сега изискват съвместен принос за възникване на съпружеска
имуществена общност при възмездно придобиване на вещни права по време на
брака, като въвеждат презумпцията, че той се предполага до доказване на
противното. Презумпцията на чл. 19, ал.3 от СК от 1985г. /сега чл. 21, ал.3 от новия
СК/ обаче е оборима. Приносът е изключен когато вещите и вещните права са
7
придобити по време на брака, но със средства, или права, придобити по дарение,
наследство, или с друго лично имущество по смисъла на чл. 20 от СК /отм/,
респективно чл. 22 от действащия СК. Когато стойността на дадения в
обезщетение имот е покрита изцяло от стойността на отчуждения имот другият
съпруг няма принос в придобиването, поради което върху получения като
обезщетение имот не възниква съпружеска общност. В този случай е без значение
момента на придобиване на правото на собственост. Констативният нотариален
акт, който се издава на основание чл. 134, ал.4 ЗТСУ /отм./ не създава права, а само
констатира притежанието на такива. Вещно действие има предхождащата го
заповед по чл. 100 от ЗТСУ /отм./, с която се предоставя недвижим имот като
обезщетение. Съпругът, от който не е отчужден недвижим имот може да придобие
права от дадения в обезщетение имот, чиято стойност се покрива изцяло от
стойността на отчуждения имот само при условията и при спазване на формата,
предвидени в чл. 102 ЗТСУ/отм./. Щом съпругът, от който не е отчуждаван имот не
фигурира в заповедта, с която е даден в обезщетение на другия съпруг за отчужден
от него негов личен имот или няма прехвърляне на правото за обезщетение по реда
на чл. 102 ЗТСУ /отм/, върху получения в обезщетение имот не възниква
съпружеска имуществена общност и издаването на констативен нотариален акт не
може да създаде права. Решение № 1176/08.12.1986 г., постановено по гр.д. №
743/1986 г. на II г.о. на ВС приема, че собствеността на недвижимия имот, отстъпен
като обезщетение за отчужден имот, се придобива по силата на самата заповед на
органа по чл. 95 ЗТСУ /отм./. С този стабилен административен акт се прехвърля
правото на собственост върху отстъпения като обезщетение имот, а по късно
издадения нотариален акт има само констативно /удостоверително/ значение.
Същевременно с Решение № 2964/12.10.1981 г. по гр.д. № 2258/1981 г. на I г.о. на
ВС, също се приема, че собственикът, който е обезщетен с отстъпване на
недвижим имот при отчуждаване, придобива собствеността на отстъпения имот по
силата на заповедта за неговото конкретизиране, а евентуалното неплащане на
разликата между стойността на отчуждения и получения в обезщетение недвижим
имот има значение на прекратително условие.
Процесният *, находящ се в гр. с, ж. к. „*“, **, е получен като обезщетение
срещу отчужден недвижим имот на лицето х М. със основание Заповед № РД-35-
40/05.01.1981 г. на Столичен народен съвет – Изпълнителен комитет. Доколкото от
събраните по делото доказателства не се установява друго, настоящият съдебен
състав следва да приеме, че собственик на отчуждения имот, представляващ *,
находящ се в гр. с, ж. к. „*“, **, е бил именно х М.. С решение № 196/20.03.1997 г.
8
по гр.д. № 1428/1996 година на II г.о. на ВКС е прието, че апартаментът отстъпен
срещу отчужден имот, не е обща вещ на двамата съпрузи, щом заповедта за
определяне на конкретния имот като обезщетение е издадена преди сключване на
брака, независимо, че разликата в цената е заплатена със заем от ДСК, сключен и
погасен по време на брака, като без значение за момента на придобиване правото
на собственост е датата на издаване на нотариалния акт. В конкретният случай, при
съобразяване на цитираната по-горе тР. и безпротиворечива съдебна практика и
съобразно извършен анализ на събрания по делото доказателствен материал,
настоящият съдебен състав намира, че процесният *, находящ се в гр. с, ж. к. „*“,
**, е получен като обезщетение срещу отчужден недвижим имот на х М. със
Заповед № РД-35-40/05.01.1981 г. на Столичен народен съвет – Изпълнителен
комитет, респективно, че процесният недвижим имот не е станал съпружеска
имуществена общност, а е бил индивидуална собственост на х М.. Още повече, че
по делото не се ангажираха доказателства или направиха доказателствени искания,
от които да се установи, че към 05.01.1981 г. х М. изобщо е бил в брак с
ответницата Т. Н. М..
От представеното и приобщено към доказателствения материал
удостоверение за наследници № */14.06.2019 г., издадено от Столична община,
район Слатина, за лицето х М., се установява в производството, че последният е
починал на 10.06.2019 г., като е оставил за наследници по закон децата си Р. Х. М. -
г и П. Х. М. и преживялата го съпруга Т. Н. М.. Следователно след смъртта на х М.,
тоест и за процесния период, собствеността върху притежавания приживе от х М.
недвижим имот, представляващ *, находящ се в гр. с, ж. к. „*“, **, е преминала, по
реда на наследственото правоприемство, върху наследниците му, а именно децата
му Р. Х. М. - г и П. Х. М. и преживялата го съпруга Т. Н. М., като всеки от тях е
придобил по 1/3 идеална част от собствеността върху горепосочения имот.
От извършения по-горе анализ на събрания по делото доказателствен
материал, се установява в производството, че за процесния период /01.05.2021 г. –
30.04.2022 г./ именно ответниците Т. Н. М., ЕГН: **********, Р. Х. М. – г, ЕГН
********** и П. Х. М., ЕГН ********** са били собственици на процесния
недвижим имот, представляващ *, находящ се в гр. с, ж. к. „*“, **, като всеки от тях
е притежавал по 1/3 идеална част от процесния имот.
Следователно, настоящият съдебен състав намира, че се установява в
производството, при условията на пълно и главно доказване, че през процесния
период 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г., ответниците Т. Н. М., ЕГН: **********, Р. Х.
М. – г, ЕГН ********** и П. Х. М., ЕГН ********** е следвало да отговаря за
9
заплащане на стойността на доставената и потребена в процесния имот топлинна
енергия, като всеки от тях, следва да отговаря за по 1/3 част от сумите за доставена
и потребена топлинна енергия.
Установено е по делото и обстоятелството, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира този имот) е
била присъединена към абонатна станция.
Относно въпроса за осъществяването на реално доставяне на топлинна
енергия и нейното количество и качество, настоящият съдебен състав намира
следното:
По делото е установено, че общи условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди са одобрени от ДКЕВР през 2016 г., като се установи от прието
заключение на вещото лице по допуснатата и изготвена в производството съдебно-
техническа и счетоводна експертиза, че ищецът е доставял енергия в сградата
етажна собственост, в която се намира процесния имот, поради което съдът приема
за установено по делото, че през процесния период страните са били обвързани от
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди в сграда - етажна
собственост, чието съдържание се определя в Общите условия от 2016 г., както и от
действащата към съответния момент нормативна уредба, а именно Закон за
енергетиката и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се
установява, че сградата, в която се намира процесния имот е с непрекъснато
топлоснабдяване през периода м.05.2021 г. – м. 04.2022 г., като ежемесечно са
извършвани отчети на данните от общия топломер за потребената топлинна
енергия. Установява се, че дяловото разпределение на енергията през процесния
период е извършвано от дружеството т. Установява се също, че са взети предвид и
технологичните разходи в абонатната станция за процесния период, които са за
сметка на топлопреносното предприятие, като същите са изчислени по Наредба №
16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването и са били отчислявани ежемесечно от
отчетената от общия топломер топлинна енергия, преди нейното разпределение
между абонатите.
Установява се, че през процесния период в посочения в исковата молба
недвижим имот, не е имало отоплителни тела, доколкото в сградата, в която се
намира процесния имот не е доставяна и потребявана топлинна за отопление на
имот и отдадена от сградна инсталация. Установява се също, че през процесния
период в имот, представляващ *, находящ се в гр. с, ж. к. „*“, **, е имало монтиран
10
и узаконен водомер за отчитане потребената топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване.
От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
техническа експертиза се установява в производството, че през процесния период
за посочения в исковата молба имот е начислявана единствено топлинна енергия за
битово горещо водоснабдяване, която е определяна по реален отчет на
показателите на монтирания и узаконен в имота водомер.
Установява се също, че през процесния период дяловото разпределение на
енергията е извършвано от дружеството т, като редовно и на конкретна дата са
изготвяни изравнителни сметки за реално потребеното количество топлинна
енергия от имота на ответника – общо и по компоненти, като общо за процесния
период е налице изравнена сума за връщане в размер на 216,32 лева, която следва
да бъде извадена от общия размер на стойността на доставена до процесния имот
топлинна енергия.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства вкл. и от
заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в
производството съдебно-техническа експертиза е установено в производството, че
през процесния период, за топлоснабдения имот потребената топлинна енергия е
на стойност от общо 97,53 лева /като е съобрзено обстоятелството, че общо за
процесния период е налице изравнена сума за връщане в размер на 216,32 лева,
която е извадена от общия размер на стойността на доставена до процесния имот
топлинна енергия/, за чието заплащане следва да отговарят ответниците Т. Н. М.,
ЕГН: **********, Р. Х. М. – г, ЕГН ********** и П. Х. М., ЕГН **********, като
всеки от тях е следвало да отговаря за по 1/3 част от горепосочената сума.
От ищеца се претендира сума за стойност на доставена и потребена топлинна
енергия в по-нисък размер, а именно 97,53 лева, поради което и при спазване на
принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, залегнал в
разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК, следва да се приеме, че ответниците следва да
отговарят именно за тази сума, при посочените по-горе квоти.
В хода на заповедното производство по ч.гр.д. № 28658/2024 г. по описа на
Софийски районен съд, II ГО, 160 състав, от името на ответниците, чрез адвокат Н.
К., са релевирани възражения за погасяване по давност на вземанията, предмет на
предявените от ищеца искове.
По отношение възражението за погасяване по давност на претендираните в
настоящото производство от ищеца вземания, настоящият състав намира следното:
11
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение 3/18.05.2012г. по
тълк.д.№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията за потребена топлинна енергия са
такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на
тригодишна давност по чл.111, б. „в” от ЗЗД; различният размер на всяка месечна
вноска не променя периодичния характер на вземането за нея, защото то произтича
от повтарящи се еднородни задължения, с посочен в Общите условия падеж.
Предвид това в разглеждания случай следва да намери приложение тригодишният
давностен срок, установен в чл.111, б. „в” от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквито
са процесните за главници), давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е
уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение). В частност задълженията на ответниците за заплащане на стойността
на доставената енергия са възникнали като срочни.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до
отмяната на извънредното положение /13.05.2020 г./ спират да текат давностните
срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти.
За вземанията възникнали при действието на ОУ от 2016 г.:
Приложими за тези вземания са разпоредбите на чл. 33 от ОУ от 2016 г.,
които са общоизвестни и съгласно които плащанията за съответния месец се
дължат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението.
Доколкото тези задължения са уговорени да се плащат в определен срок, то съдът
приема, че приложима е разпоредбата на чл. 114, ал.1 от ЗЗД и началният момент
на погасителната давност на всяко месечно задължение започва да тече от момента
на настъпване на изискуемостта му, тоест с изтичане на 45 дни след месеца, за
който е възникнало задължението.
Моментът на издаване на обобщената фактура от ищеца за задълженията за
целия отоплителен сезон не е от естество да промени моментът на възникване на
вземането и изискуемостта му, а само те са релевантни при определяне началото на
срока на погасителната давност. В случая вземанията са възникнали в момента на
осъществяването на доставката на енергията и за всяко от тях са издавани
ежемесечните фактури. Издаването на обобщена фактура, през юли 2022 г. за
12
вземания, възникнали за период 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. и през юли 2023 г. за
вземания, възникнали за период 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г., които са по
изравнителни сметки и включват и начислени задължения за месеци през целия
отоплителен сезон без да се сочи конкретно потребление за процесните месеци, не
е от естество да промени момента, от който започва да тече погасителната давност
за процесните вземания. Вземането е за доставена топлинна енергия в определен
месец. Издаването на няколко счетоводни документа от ищеца за това вземане не е
от естество да промени вземането и да обоснове извод, че погасителната давност за
него тече от последната издадена фактура за това вземане. Да се приеме обратното
би означавало да се допусне от поведението по издаване на фактури на кредитора
да зависи началният момент на погасителната давност, което противоречи на
целите на института на погасителната давност. Моментът, от който започва да тече
погасителната давност е определен от законодателя в зависимост от възникване на
вземането и от изискуемостта му. Изискуемостта на вземането и изпадането в
забава на плащането на същото са различни факти, от тях произтичат и различни
последици. В случая разпоредбата на ОУ от 2016 г. сочи изискуемост на месечното
вземане, което не е обвързано с изравнителната сметка, поради което и
обвързването от ищеца на началния момент на погасителната давност за месечните
задължения с издаването на обобщена фактура по изравнителната сметка е
неоснователно.
Тук следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди от т ЕАД на клиенти в гр. с
изрично предвижда, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Същевременно разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от т ЕАД на клиенти в гр. с
изрично предвижда, че клиентите са длъжни да заплащат стойността на
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Горните разпоредби са ясни и
безпротиворечиво очертават момента на настъпване на изискуемостта на
задълженията за доставена и потребена от клиенти на т ЕАД топлинна енергия,
през съответния отчетен период, т.е. за всеки отделен месец, изискуемостта на
задължението за заплащане на стойността на потребената в имота топлинна
енергия, настъпва с изтичане на 45-дневен срок след изтичане на месеца, в който
енергията е доставена и потребена /никъде настъпването изискуемостта на
вземанията не е обвързана от издаването на фактура, още по-малко от издаването
13
на обща фактура/. Сумите по изравнителни сметки отново са за доставена и
потребена топлинна енергия в същия отчетен период, за който именно се издава
изравнителната сметка. Такива суми не представляват ново вземане, доколкото
енергията е доставена и потребена в същия отчетен период, а не след неговото
изтичане до извършване, изготвяне и издаване на изравнителна сметка.
Същевременно общите условия на ищцовото дружество не предвиждат различен
момент на настъпване изискуемостта на суми по изравнителни сметки. Т.е.,
доколкото тези суми са за доставена и потребена топлинна енергия именно през
съответния отоплителен сезон, то и изискуемостта им настъпва с изтичане на 45-
дневен срок след изтичане на месеца, в който е доставена и потребена енергията
/по аргумент от чл. 33, ал. 1 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от т ЕАД на клиенти в гр. с/.
Моментът на издаване на обобщената фактура от ищеца за задълженията за
целия отоплителен сезон не е от естество да промени моментът на възникване на
вземането и изискуемостта му, а само те са релевантни при определяне началото на
срока на погасителната давност.
Вземането е за доставена топлинна енергия в определен месец. Издаването
на няколко счетоводни документа от ищеца за това вземане не е от естество да
промени вземането и да обоснове извод, че погасителната давност за него тече от
последната издадена фактура за това вземане. Да се приеме обратното би
означавало да се допусне от поведението по издаване на фактури на кредитора да
зависи началният момент на погасителната давност, което противоречи на целите
на института на погасителната давност.
Още повече, че това е пряко поставяне на търговеца в привилегировано
положение спрямо потребителите на топлинна енергия, посредством
предоставянето му на възможност, чрез извършване на префактуриране и издаване
на множество счетоводни документи за вземания за топлинна енергия доставена и
потребена в един и същ период, по който начин еднолично да влияе върху началния
момент на погасителната давност. Едно такова разрешение поставя потребителя в
категорично неизгодно и непривилегировано положение и противоречи, както на
разпоредбите и духа на Закон за защита на потребителите, но и на неписаните
правила на морала и добросъвестността в отношенията между правните субекти.
Още повече, че както се посочи по-горе, в общите условия на ищцовото дружество,
приложими към процесния период, по никакъв начин не е предвиден друг ред и
момент за настъпване изискуемостта на сумите по изравнителни сметки, различен
от този за дължимите суми за потребена топлинна енергия във всеки отделен
14
месец.
Следователно, настоящият съдебен състав намира, че вземането по
изравнителна сметка не е ново вземане. То е за доставена и потребена топлинна
енергия именно през същия отчетен период /отоплителен сезон/, за който
ежемесечно са издавани фактури от ищеца. Изрично е предвиден моментът на
настъпване на изискуемост на вземанията за доставена и потребена от клиентите
топлинна енергия и по никакъв начин той не е свързан с издаването на
изравнителна сметка и/или обща фактура.
При така възприето и като съобрази дата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в съда -
15.05.2024 г., и по съображения изложени по-горе за началния момент на
погасителната давност на вземанията възникнали при действието на ОУ от 2016 г.,
то съдът приема, че възражението за погасяване по давност на вземането за
главница за цена на доставена и потребена топлинна енергия, се явява
неоснователно. Изискуемостта на вземането за месец май 2021 г. е настъпила
считано от 16.07.2021 г. /в случая не е приложима разпоредбата на чл. 3, т. 2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на
последиците, доколкото изикуемостта на вземането за месец май 2020 г. е
настъпила след отмяна на извънредното положение, респективно след датата
13.05.2020 г., т.е. давностният срок е започнал да тече след отмяна на извънредното
положение, т.е. след 13.05.2020 г. и горепосочените разпоредби не са приложими/,
поради което 3-годишният погасителен давностен срок не е бил изтекъл преди
подаване на исковата молба в съда – 23.05.2024 г., респективно никаква част от
вземането не е обхванато от погасителната давност.
Предявените срещу ответниците Р. Х. М. – г, ЕГН **********, П. Х. М.,
ЕГН ********** и Т. Н. М., ЕГН: ********** искове за главница, представляваща
цена на доставена и потребена топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. -
30.04.2022 г., в имот, *, находящ се в гр. с, ж. к. „*“, **, аб. № **, следва да бъдат
уважени в пълните предявени от ищеца размери и периоди, като върху главницата
следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК в съда /15.05.2024 г./ до окончателното й изплащане.
По отношение на претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата
от общо 19,78 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода 15.09.2022 г. – 29.04.2024 г. върху главницата за доставена и
15
потребена топлинна енергия, съдът намира следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД следва
да бъде установено при условията на пълно и главно доказване наличието на
главен дълг, както и забава на ответника.
От приобщените по делото доказателства се установява, че страните в
настоящото производство са обвързани от валидно облигационно правоотношение
по продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Установява се също, че през процесния период страните са били
обвързани от влезли в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „т“ ЕАД на клиенти в гр. с, приети с Решение по Протокол № 7 от
23.10.2014 г. на Съвета на директорите на “т” ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1
от 27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно чл. 33 от ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението, от което се
налага извод, че ответникът изпада в забава ако не погаси задължението си в
уговорения в чл. 33 от ОУ от 2016 г. срок. Това е така, тъй като съгласно чл. 33 от
ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който е задължението, като тези общи условия са
приложими за вземанията за главница за топлинна енергия, считано от 01.07.2016 г.
Т.е. лихва за забава се дължи единствено за вземанията за главница за доставена и
потребена в процесния имот топлинна енергия възникнали след 01.07.2016 г., по
отношение на който са приложими ОУ от 2016 г., и които са станали изискуеми с
изтичането на определения в чл. 33 срок.
Следователно ответникът Р. Х. М. – г, ЕГН ********** е изпаднал в забава за
изпълнението на задължението за заплащане на сумата от 32,51 лева и дължи
лихва за тази забава за периода от 16.07.2021 г. до 29.04.2024 г. Доколкото от ищеца
се претендира лихва за забава за по-кратък период, а именно 15.09.2022 г. –
29.04.2024 г., то при спазване принципа на диспозитивно начало в гражданското
производство, съдът следва да приеме, че ответникът Р. Х. М. – г, ЕГН **********
дължи лихва за забава именно за посочения от ищеца по-кратък период, която
съдът определя в размер на 6,52 лева /изчислена по реда на чл. 162 ГПК, чрез
използване на лихвен калкулатор на НАП/. Доколкото от ищеца се претендира
лихва за забава в по-висок размер и при спазване принципа на диспозитивното
начало в гражданския процес, залегнал в разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК,
претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, заведена срещу ответника Р. Х.
16
М. – г, ЕГН **********, за сума, представляваща мораторна лихва за период от
15.09.2022 г. до 29.04.2024 г., върху главницата за цена на доставена топлинна
енергия, се явява основателна и доказана за периода 15.09.2022 г. до 29.04.2024 г. и
до размера от 6,52 лева, като за разликата над този размер до пълния предявен
размер от 6,59 лева, следва да се отхвърли.
Ответникът П. Х. М., ЕГН ********** е изпаднал в забава за изпълнението
на задължението за заплащане на сумата от 32,51 лева и дължи лихва за тази забава
за периода от 16.07.2021 г. до 29.04.2024 г. Доколкото от ищеца се претендира
лихва за забава за по-кратък период, а именно 15.09.2022 г. – 29.04.2024 г., то при
спазване принципа на диспозитивно начало в гражданското производство, съдът
следва да приеме, че ответникът П. Х. М., ЕГН ********** дължи лихва за забава
именно за посочения от ищеца по-кратък период, която съдът определя в размер на
6,52 лева /изчислена по реда на чл. 162 ГПК, чрез използване на лихвен калкулатор
на НАП/. Доколкото от ищеца се претендира лихва за забава в по-висок размер и
при спазване принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, залегнал
в разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК, претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД, заведена срещу ответника П. Х. М., ЕГН **********, за сума, представляваща
мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 29.04.2024 г., върху главницата за
цена на доставена топлинна енергия, се явява основателна и доказана за периода
15.09.2022 г. до 29.04.2024 г. и до размера от 6,52 лева, като за разликата над този
размер до пълния предявен размер от 6,59 лева, следва да се отхвърли.
Ответникът Т. Н. М., ЕГН: ********** е изпаднал в забава за изпълнението
на задължението за заплащане на сумата от 32,50 лева и дължи лихва за тази забава
за периода от 16.07.2021 г. до 29.04.2024 г. Доколкото от ищеца се претендира
лихва за забава за по-кратък период, а именно 15.09.2022 г. – 29.04.2024 г., то при
спазване принципа на диспозитивно начало в гражданското производство, съдът
следва да приеме, че ответникът Т. Н. М., ЕГН: ********** дължи лихва за забава
именно за посочения от ищеца по-кратък период, която съдът определя в размер на
6,51 лева /изчислена по реда на чл. 162 ГПК, чрез използване на лихвен калкулатор
на НАП/. Доколкото от ищеца се претендира лихва за забава в по-висок размер и
при спазване принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, залегнал
в разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК, претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД, заведена срещу ответника Т. Н. М., ЕГН: **********, за сума, представляваща
мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 29.04.2024 г., върху главницата за
цена на доставена топлинна енергия, се явява основателна и доказана за периода
15.09.2022 г. до 29.04.2024 г. и до размера от 6,51 лева, като за разликата над този
17
размер до пълния предявен размер от 6,60 лева, следва да се отхвърли.
Възражението за погасяване по давност на претенцията за лихва за забава
върху главницата за цена на доставена и потребена топлинна енергия, направено от
името на ответниците Р. Х. М. – г, ЕГН **********, П. Х. М., ЕГН ********** и Т.
Н. М., ЕГН: **********, се явява неоснователно.
По отношение на претенцията за главница за цена на услугата дялово
разпределение за сумата от общо 41,11 лева за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г.,
съдът намира следното:
Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба
№ 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
договорите между „т” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение. По делото се установи /от събраните в
производството доказателства, в това число индивидуални справки за използвана
топлинна енергия, касаещи процесните период и имот; формуляри за извършен
реален отчет на монтираните в процесния имот уреди за дялово разпределение на
топлинна енергия, носещи подпис на лицето осигурило достъп до процесния имот
за извършване на отчета/, че фирмата за дялово разпределение точно и в
уговорените срокове е извършвало услуга дялово разпределение на топлинна
енергия в сградата – етажна собственост, в която се намира процесния имот,
поради което и претенцията за главница за цена на услугата дялово разпределение
за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г. се явява основателна, като от страна на
ответника не са наведени възражения относно размера на претендираната сума за
извършената услуга дялово разпределение, поради което, съдът намира, че за
извършената услуга през процесния период се дължи възнаграждение в размер на
41,11 лева /изчислено по реда на чл. 162 ГПК и при съобразяване на представения
и приобщен към материалите Договор от 03.06.2020 г. за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139в, ал. 2 от Закон за
енергетиката, сключен между т ЕАД и т, и представляващия Приложение № 2 към
него ценоразпис на дейностите, включени в минималния пакет за услугата „Дялово
разпределение“/.
За заплащането на горепосочената сума, следва да отговарят ответниците Р.
Х. М. – г, ЕГН **********, П. Х. М., ЕГН ********** и Т. Н. М., ЕГН: **********,
като всеки от тях следва да отговаря за по 1/3 част от горепосочената сума.
18
Възражението за погасяване по давност на главницата за цена на услугата
дялово разпределение, направено от името на ответниците Р. Х. М. – г, ЕГН
**********, П. Х. М., ЕГН ********** и Т. Н. М., ЕГН: **********, е
неоснователно и не следва да бъде уважавано, доколкото това вземане не е с
периодичен характер, респективно по отношение на него е приложим общият 5-
годишен давностен срок, който не е изтекъл към датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК в съда. Дори да е приложим краткият 3-годишен давностен срок, то
възражението отново се явява неоснователно, предвид изложените по-горе
съображения, касаещи наведеното от името на ответниците Р. Х. М. – г, ЕГН
**********, П. Х. М., ЕГН ********** и Т. Н. М., ЕГН: ********** възражение за
погасяване по давност на претенциите на ищцовото дружество.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
искове за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца суми
/посочени в исковата молба/, представляващи главница за цена на услугата дялово
разпределение за процесния топлоснабден имот се явяват основателни и доказани
в пълните предявени размери и за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г. и следва да
бъдат уважени за тези период и размери.
Върху главницата следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в съда /15.05.2024 г./ до окончателното й изплащане.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от
сумата от общо 8,73 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 16.07.2021г. – 29.04.2024 г., върху главницата за цена на
услугата дялово разпределение, настоящият съдебен състав намира следното:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което
акцесорната претенция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство имат,
както ищеца, така и ответниците в производството.
19
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 56539/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Ищецът е представил доказателства за извършени разноски, както следва: 1/
за заплатена държавна такса в настоящото производство в размер на 275,00 лева; 2/
за заплатена държавна такса в заповедното производство по ч.гр.д. № 28658/2024 г.
по описа на СРС, II ГО, 160 състав в размер на 25,00 лева; 3/ за заплатен депозит за
вещо лице по допуснатата, изслушана и приета в производството съдебно-
техническа експертиза в размер на 300,00 лева; 4/ за юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство по гр. д. № ч.гр.д. № 28658/2024 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав, което съдът определя в размер на 50,00 лева. От
ищеца се претендират и разноски за юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство, което на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр. 8/2017/, вр. чл.
37, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ, съдът
определя в размер от 100 лева.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Т. Н. М.,
ЕГН: **********, Р. Х. М. – г, ЕГН ********** и П. Х. М., ЕГН **********,
следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на ищеца т ЕАД, ЕИК **, сумата от
68,10 лева, представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство по гр.д. № 28658/2024 г. по описа на
СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от исковете срещу ответниците
Т. Н. М., ЕГН: **********, Р. Х. М. – г, ЕГН ********** и П. Х. М., ЕГН
**********, както и сумата от 612,91 лева, представляваща разноски за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство по гр.д. №
60056/2024 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от
исковете срещу ответниците Т. Н. М., ЕГН: **********, Р. Х. М. – г, ЕГН
********** и П. Х. М., ЕГН **********.
От името на Т. Н. М., ЕГН: ********** са претендирани разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 28658/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160
състав, а именно за адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна
помощ.
Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие от
06.08.2024 г., сключен между Т. Н. М., ЕГН: ********** и адвокат Н. К., за
изпълнение на възложената работа адвокатът ще осъществява безплатна правна
20
помощ на възложителя на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата.
Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, когато адвокатът е оказал безплатна правна помощ, при
постановяване на благоприятно решение по спора за представлявания, съдът
осъжда насрещната страна да заплати на адвоката възнаграждение в размер, не по-
нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет по чл. 36, ал. 2 ЗА.
При преценка извършената от процесуалния представител на ответника
работа по изготвяне и депозиране на възражение срещу издадената в заповедното
производство заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
липсата на фактическа и правна сложност на заповедното производство и
материалния интерес по делото, настоящият съдебен състав намира, че в полза на
адвокат Н. К. следва да се присъди адвокатско възнаграждение, което да отговаря в
пълна степен на характера на заповедното производство и предоставената в него
защита на правата на ответника, а именно в размер от 200,00 лева. При
произнасянето си съдебният състав съобрази приетите от СЕС разрешения в
Решение на СЕС, Втори състав от 25.01.2024 г. по дело С-438/22.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1,
т. 2 от Закон за адвокатурата вр. чл. 7, ал. 7 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на
адвоката предоставил на ответника Т. Н. М., ЕГН: ********** безплатна правна
защита в заповедното производство, следва да се определи възнаграждение в
размер на 200,00 лева.
От името на Р. Х. М. – г, ЕГН ********** са претендирани разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 28658/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160
състав, а именно за адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна
помощ.
Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие от
06.08.2024 г., сключен между Р. Х. М. – г, ЕГН ********** и адвокат Н. К., за
изпълнение на възложената работа адвокатът ще осъществява безплатна правна
помощ на възложителя на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата.
Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, когато адвокатът е оказал безплатна правна помощ, при
постановяване на благоприятно решение по спора за представлявания, съдът
осъжда насрещната страна да заплати на адвоката възнаграждение в размер, не по-
нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет по чл. 36, ал. 2 ЗА.
При преценка извършената от процесуалния представител на ответника
работа по изготвяне и депозиране на възражение срещу издадената в заповедното
21
производство заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
липсата на фактическа и правна сложност на заповедното производство и
материалния интерес по делото, настоящият съдебен състав намира, че в полза на
адвокат Н. К. следва да се присъди адвокатско възнаграждение, което да отговаря в
пълна степен на характера на заповедното производство и предоставената в него
защита на правата на ответника, а именно в размер от 200,00 лева. При
произнасянето си съдебният състав съобрази приетите от СЕС разрешения в
Решение на СЕС, Втори състав от 25.01.2024 г. по дело С-438/22.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1,
т. 2 от Закон за адвокатурата вр. чл. 7, ал. 7 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на
адвоката предоставил на ответника Р. Х. М. – г, ЕГН ********** безплатна правна
защита в заповедното производство, следва да се определи възнаграждение в
размер на 200,00 лева.
От името на П. Х. М., ЕГН ********** са претендирани разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 28658/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160
състав, а именно за адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна
помощ.
Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие от
06.08.2024 г., сключен между П. Х. М., ЕГН ********** и адвокат Н. К., за
изпълнение на възложената работа адвокатът ще осъществява безплатна правна
помощ на възложителя на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата.
Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, когато адвокатът е оказал безплатна правна помощ, при
постановяване на благоприятно решение по спора за представлявания, съдът
осъжда насрещната страна да заплати на адвоката възнаграждение в размер, не по-
нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет по чл. 36, ал. 2 ЗА.
При преценка извършената от процесуалния представител на ответника
работа по изготвяне и депозиране на възражение срещу издадената в заповедното
производство заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
липсата на фактическа и правна сложност на заповедното производство и
материалния интерес по делото, настоящият съдебен състав намира, че в полза на
адвокат Н. К. следва да се присъди адвокатско възнаграждение, което да отговаря в
пълна степен на характера на заповедното производство и предоставената в него
защита на правата на ответника, а именно в размер от 200,00 лева. При
произнасянето си съдебният състав съобрази приетите от СЕС разрешения в
Решение на СЕС, Втори състав от 25.01.2024 г. по дело С-438/22.
22
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1,
т. 2 от Закон за адвокатурата вр. чл. 7, ал. 7 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на
адвоката предоставил на ответника П. Х. М., ЕГН ********** безплатна правна
защита в заповедното производство, следва да се определи възнаграждение в
размер на 200,00 лева.
Предвид гореизложеното, с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3
ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата вр. чл. 7, ал. 7 вр. чл.
7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, ищецът т ЕАД, ЕИК **, следва да бъде осъден да
заплати в полза на адвокат Н. К., сумата от 32,17 лева, представляваща разноски за
предоставена безплатна правна помощ на ответниците Т. Н. М., ЕГН: **********,
Р. Х. М. – г, ЕГН ********** и П. Х. М., ЕГН ********** в заповедното
производство пред СРС, съразмерно на отхвърлената част от предявените искове.
От името на Т. Н. М., ЕГН: ********** са претендирани разноски в исковото
производство по гр.д. № 60056/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, а именно
за адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ.
Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие от
04.11.2024 г., сключен между Т. Н. М., ЕГН: ********** и адвокат Н. К., за
изпълнение на възложената работа адвокатът ще осъществява безплатна правна
помощ на възложителя на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата.
Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, когато адвокатът е оказал безплатна правна помощ, при
постановяване на благоприятно решение по спора за представлявания, съдът
осъжда насрещната страна да заплати на адвоката възнаграждение в размер, не по-
нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет по чл. 36, ал. 2 ЗА.
При преценка извършената от процесуалния представител на ответника
работа по изготвяне и депозиране на възражение срещу издадената в заповедното
производство заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
липсата на фактическа и правна сложност на заповедното производство и
материалния интерес по делото, настоящият съдебен състав намира, че в полза на
адвокат Н. К. следва да се присъди адвокатско възнаграждение, което да отговаря в
пълна степен на характера на производство и предоставената в него защита на
правата на ответника, а именно в размер от 200,00 лева. Тук следва да се посочи, че
в исковото производство не е депозиран отговор на исковата молба, в
законоустановените за това срокове. След изтичане на срока по чл. 131 ГПК е
23
депозиран такъв отговор, с който е взето становище по съществото на спора, като
това е единственото процесуално действие извършено от страна на процесуалния
представител на ответниците. Същото има характер на молба, с която е изразено
становище по предявените искове, като с оглед това и обстоятелството, че
процесуалния представител на ответниците дори не се яви и не участва в
насроченото по делото открито съдебно заседание, то следва да се определи
възнаграждение, съразмерно на извършените процесуални действия. При
произнасянето си съдебният състав съобрази приетите от СЕС разрешения в
Решение на СЕС, Втори състав от 25.01.2024 г. по дело С-438/22.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1,
т. 2 от Закон за адвокатурата вр. чл. 7, ал. 7 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на
адвоката предоставил на ответника Т. Н. М., ЕГН: ********** безплатна правна
защита в иското производство, следва да се определи възнаграждение в размер на
200,00 лева.
От името на Р. Х. М. – г, ЕГН ********** са претендирани разноски в
исковото производство по гр.д. № 60056/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав,
а именно за адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ.
Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие от
04.11.2024 г., сключен между Р. Х. М. – г, ЕГН ********** и адвокат Н. К., за
изпълнение на възложената работа адвокатът ще осъществява безплатна правна
помощ на възложителя на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата.
Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, когато адвокатът е оказал безплатна правна помощ, при
постановяване на благоприятно решение по спора за представлявания, съдът
осъжда насрещната страна да заплати на адвоката възнаграждение в размер, не по-
нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет по чл. 36, ал. 2 ЗА.
При преценка извършената от процесуалния представител на ответника
работа по изготвяне и депозиране на възражение срещу издадената в заповедното
производство заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
липсата на фактическа и правна сложност на заповедното производство и
материалния интерес по делото, настоящият съдебен състав намира, че в полза на
адвокат Н. К. следва да се присъди адвокатско възнаграждение, което да отговаря в
пълна степен на характера на заповедното производство и предоставената в него
защита на правата на ответника, а именно в размер от 200,00 лева. Тук следва да се
посочи, че в исковото производство не е депозиран отговор на исковата молба, в
законоустановените за това срокове. След изтичане на срока по чл. 131 ГПК е
24
депозиран такъв отговор, с който е взето становище по съществото на спора, като
това е единственото процесуално действие извършено от страна на процесуалния
представител на ответниците. Същото има характер на молба, с която е изразено
становище по предявените искове, като с оглед това и обстоятелството, че
процесуалния представител на ответниците дори не се яви и не участва в
насроченото по делото открито съдебно заседание, то следва да се определи
възнаграждение, съразмерно на извършените процесуални действия. При
произнасянето си съдебният състав съобрази приетите от СЕС разрешения в
Решение на СЕС, Втори състав от 25.01.2024 г. по дело С-438/22.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1,
т. 2 от Закон за адвокатурата вр. чл. 7, ал. 7 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на
адвоката предоставил на ответника Р. Х. М. – г, ЕГН ********** безплатна правна
защита в исковото производство, следва да се определи възнаграждение в размер
на 200,00 лева.
От името на П. Х. М., ЕГН ********** са претендирани разноски в исковото
производство по гр.д. № 60056/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, а именно
за адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ.
Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие от
04.11.2024 г., сключен между П. Х. М., ЕГН ********** и адвокат Н. К., за
изпълнение на възложената работа адвокатът ще осъществява безплатна правна
помощ на възложителя на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата.
Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, когато адвокатът е оказал безплатна правна помощ, при
постановяване на благоприятно решение по спора за представлявания, съдът
осъжда насрещната страна да заплати на адвоката възнаграждение в размер, не по-
нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет по чл. 36, ал. 2 ЗА.
При преценка извършената от процесуалния представител на ответника
работа по изготвяне и депозиране на възражение срещу издадената в заповедното
производство заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
липсата на фактическа и правна сложност на заповедното производство и
материалния интерес по делото, настоящият съдебен състав намира, че в полза на
адвокат Н. К. следва да се присъди адвокатско възнаграждение, което да отговаря в
пълна степен на характера на заповедното производство и предоставената в него
защита на правата на ответника, а именно в размер от 200,00 лева. Тук следва да се
посочи, че в исковото производство не е депозиран отговор на исковата молба, в
25
законоустановените за това срокове. След изтичане на срока по чл. 131 ГПК е
депозиран такъв отговор, с който е взето становище по съществото на спора, като
това е единственото процесуално действие извършено от страна на процесуалния
представител на ответниците. Същото има характер на молба, с която е изразено
становище по предявените искове, като с оглед това и обстоятелството, че
процесуалния представител на ответниците дори не се яви и не участва в
насроченото по делото открито съдебно заседание, то следва да се определи
възнаграждение, съразмерно на извършените процесуални действия. При
произнасянето си съдебният състав съобрази приетите от СЕС разрешения в
Решение на СЕС, Втори състав от 25.01.2024 г. по дело С-438/22.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1,
т. 2 от Закон за адвокатурата вр. чл. 7, ал. 7 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на
адвоката предоставил на ответника П. Х. М., ЕГН ********** безплатна правна
защита в исковото производство, следва да се определи възнаграждение в размер
на 200,00 лева.
Предвид гореизложеното, с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3
ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата вр. чл. 7, ал. 7 вр. чл.
7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, ищецът т ЕАД, ЕИК **, следва да бъде осъден да
заплати в полза на адвокат Н. К., сумата от 32,17 лева, представляваща разноски за
предоставена безплатна правна помощ на ответниците Т. Н. М., ЕГН: **********,
Р. Х. М. – г, ЕГН ********** и П. Х. М., ЕГН ********** в исковото производство
пред СРС, съразмерно на отхвърлената част от предявените искове.
От името на конституираното на страната на ищеца трето лице помагач – т не
са претендирани разноски в настоящото производство, а и такива не му се следват
по аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 10 ГПК.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на т ЕАД, ЕИК **,
със седалище и адрес на управление: гр. с,* против ГПК Т. Н. М., ЕГН: **********,
с адрес гр. с, ж.к. *, **, *, иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл.
124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с
чл. 79 ЗЗД, че Т. Н. М., ЕГН: ********** дължи в полза на т ЕАД, ЕИК **, сумата
26
от 32,50 лева, представляваща стойност на доставена и потребена топлинна
енергия в имот, представляващ *, находящ се в гр. с, ж. к. „*“, **, аб. № ** за
периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г., ведно със законна лихва върху горепосочената
сума, считано от 15.05.2024 г. до окончателното й изплащане, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 20.05.2024 г. по гр.д. №
28658/2024 г. по описа на СРС, 160 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на т ЕАД, ЕИК **,
със седалище и адрес на управление: гр. с,* против Т. Н. М., ЕГН: **********, с
адрес гр. с, ж.к. *, **, *, иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 вр. с чл.
124 от ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Т. Н. М., ЕГН: ********** дължи в полза на т
ЕАД, ЕИК **, сумата от 6,51 лева, представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва за периода 15.09.2022 г. – 29.04.2024 г. върху главницата за
доставена и потребена топлинна енергия, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 20.05.2024 г. по гр.д. № 28658/2024 г. по
описа на СРС, 160 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание
чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата
над 6,51 лева до пълния предявен размер от 6,60 лева.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на т ЕАД, ЕИК **,
със седалище и адрес на управление: гр. с,* против Т. Н. М., ЕГН: **********, с
адрес гр. с, ж.к. *, **, *, иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл.
124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с
чл. 79 ЗЗД, че Т. Н. М., ЕГН: ********** дължи в полза на т ЕАД, ЕИК **, сумата
от 13,71 лева, представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение
за имот, представляващ партамент № 32, находящ се в гр. с, ж. к. „*“, **, аб. № **
за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 15.05.2024 г. до окончателното й изплащане, за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 20.05.2024
г. по гр.д. № 28658/2024 г. по описа на СРС, 160 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от името на т ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес
на управление: гр. с,* против Т. Н. М., ЕГН: **********, с адрес гр. с, ж.к. *, **, *,
иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че Т. Н. М., ЕГН: ********** дължи в полза
на т ЕАД, ЕИК **, сумата от 2,91 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода 16.07.2021г. – 29.04.2024 г., върху главницата
за цена на услугата дялово разпределение, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 20.05.2024 г. по гр.д. № 28658/2024 г. по
27
описа на СРС, 160 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на т ЕАД, ЕИК **,
със седалище и адрес на управление: гр. с,* против ГПК Р. Х. М. – г, ЕГН
**********, с адрес гр. с, ж.к. *, **, *, иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415,
ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, че Р. Х. М. – г, ЕГН ********** дължи в полза
на т ЕАД, ЕИК **, сумата от 32,51 лева, представляваща стойност на доставена и
потребена топлинна енергия в имот, представляващ *, находящ се в гр. с, ж. к. „*“,
**, аб. № ** за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 15.05.2024 г. до окончателното й изплащане, за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 20.05.2024
г. по гр.д. № 28658/2024 г. по описа на СРС, 160 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на т ЕАД, ЕИК **,
със седалище и адрес на управление: гр. с,* против Р. Х. М. – г, ЕГН **********, с
адрес гр. с, ж.к. *, **, *, иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 вр. с чл.
124 от ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Р. Х. М. – г, ЕГН ********** дължи в полза на
т ЕАД, ЕИК **, сумата от 6,52 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода 15.09.2022 г. – 29.04.2024 г. върху главницата
за доставена и потребена топлинна енергия, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 20.05.2024 г. по гр.д. № 28658/2024 г. по
описа на СРС, 160 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание
чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата
над 6,52 лева до пълния предявен размер от 6,59 лева.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на т ЕАД, ЕИК **,
със седалище и адрес на управление: гр. с,* против Р. Х. М. – г, ЕГН **********, с
адрес гр. с, ж.к. *, **, *, иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл.
124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с
чл. 79 ЗЗД, че Р. Х. М. – г, ЕГН ********** дължи в полза на т ЕАД, ЕИК **,
сумата от 13,70 лева, представляваща главница за цена на услугата дялово
разпределение за имот, представляващ партамент № 32, находящ се в гр. с, ж. к.
„*“, **, аб. № ** за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законна лихва
върху горепосочената сума, считано от 15.05.2024 г. до окончателното й
изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
от 20.05.2024 г. по гр.д. № 28658/2024 г. по описа на СРС, 160 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от името на т ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес
на управление: гр. с,* против Р. Х. М. – г, ЕГН **********, с адрес гр. с, ж.к. *, **,
28
*, иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл.
86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че Р. Х. М. – г, ЕГН ********** дължи в
полза на т ЕАД, ЕИК **, сумата от 2,91 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода 16.07.2021г. – 29.04.2024 г., върху
главницата за цена на услугата дялово разпределение, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение от 20.05.2024 г. по гр.д. №
28658/2024 г. по описа на СРС, 160 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на т ЕАД, ЕИК **,
със седалище и адрес на управление: гр. с,* против ГПК П. Х. М., ЕГН **********,
с адрес гр. с, ж.к. *, **, *, иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл.
124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с
чл. 79 ЗЗД, че П. Х. М., ЕГН ********** дължи в полза на т ЕАД, ЕИК **, сумата
от 32,51 лева, представляваща стойност на доставена и потребена топлинна
енергия в имот, представляващ *, находящ се в гр. с, ж. к. „*“, **, аб. № ** за
периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г., ведно със законна лихва върху горепосочената
сума, считано от 15.05.2024 г. до окончателното й изплащане, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 20.05.2024 г. по гр.д. №
28658/2024 г. по описа на СРС, 160 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на т ЕАД, ЕИК **,
със седалище и адрес на управление: гр. с,* против П. Х. М., ЕГН **********, с
адрес гр. с, ж.к. *, **, *, иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 вр. с чл.
124 от ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че П. Х. М., ЕГН ********** дължи в полза на т
ЕАД, ЕИК **, сумата от 6,52 лева, представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва за периода 15.09.2022 г. – 29.04.2024 г. върху главницата за
доставена и потребена топлинна енергия, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 20.05.2024 г. по гр.д. № 28658/2024 г. по
описа на СРС, 160 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание
чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата
над 6,52 лева до пълния предявен размер от 6,59 лева.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на т ЕАД, ЕИК **,
със седалище и адрес на управление: гр. с,* против П. Х. М., ЕГН **********, с
адрес гр. с, ж.к. *, **, *, иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл.
124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с
чл. 79 ЗЗД, че П. Х. М., ЕГН ********** дължи в полза на т ЕАД, ЕИК **, сумата
от 13,70 лева, представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение
за имот, представляващ партамент № 32, находящ се в гр. с, ж. к. „*“, **, аб. № **
29
за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 15.05.2024 г. до окончателното й изплащане, за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 20.05.2024
г. по гр.д. № 28658/2024 г. по описа на СРС, 160 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от името на т ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес
на управление: гр. с,* против П. Х. М., ЕГН **********, с адрес гр. с, ж.к. *, **, *,
иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че П. Х. М., ЕГН ********** дължи в полза
на т ЕАД, ЕИК **, сумата от 2,91 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода 16.07.2021г. – 29.04.2024 г., върху главницата
за цена на услугата дялово разпределение, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 20.05.2024 г. по гр.д. № 28658/2024 г. по
описа на СРС, 160 състав.
ОСЪЖДА Т. Н. М., ЕГН: **********, Р. Х. М. – г, ЕГН ********** и П. Х.
М., ЕГН ********** и тримата с адрес: гр. с, ж.к. *, **, * да заплатят в полза на т
ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. с,*, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, сумата от 68,10 лева, представляваща разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по гр.д. №
28658/2024 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от
исковете срещу ответниците Т. Н. М., ЕГН: **********, Р. Х. М. – г, ЕГН
********** и П. Х. М., ЕГН **********, както и сумата от 612,91 лева,
представляваща разноски в исковото производство по гр.д. № 60056/2024 г. по
описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от исковете срещу
ответниците Т. Н. М., ЕГН: **********, Р. Х. М. – г, ЕГН ********** и П. Х. М.,
ЕГН **********.
ОСЪЖДА т ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. с,* да
заплати в полза на Н. К., личен номер ********** със съдебен адрес: гр. с, ул. Три
уши № 1, офис 2, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от
Закон за адвокатурата, сумата от 32,17 лева, представляваща разноски за
предоставена безплатна правна помощ на ответниците Т. Н. М., ЕГН: **********,
Р. Х. М. – г, ЕГН ********** и П. Х. М., ЕГН ********** в заповедното
производство пред СРС, съразмерно на отхвърлената част от предявените искове.
ОСЪЖДА т ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. с,* да
заплати в полза на Н. К., личен номер ********** със съдебен адрес: гр. с, ул. Три
уши № 1, офис 2, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от
30
Закон за адвокатурата, сумата от 32,17 лева, представляваща разноски за
предоставена безплатна правна помощ на ответниците Т. Н. М., ЕГН: **********,
Р. Х. М. – г, ЕГН ********** и П. Х. М., ЕГН ********** в исковото производство
пред СРС, съразмерно на отхвърлената част от предявените искове..
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-
помагач – т.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
31