№ 15706
гр. София, 16.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20221110147069 по описа за 2022 година
Предявени са обективно, кумулативно съединени осъдителни искове по
чл.411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД и по чл.86 ал., ЗЗД.
Ищецът ЗД БУЛ ИНС АД моли съда моли за осъждане на ответника ЗАД
ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД да му плати следните суми: на осн.
чл.411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД – 3099,17 лв., претендирана като обезщетение за
претърпените на 25.2.2021 г. при ПТП имуществени вреди от собственика на
л.а. с рег. №СВ7713ВМ, в чиито права е встъпил ищецът с изплащане на
застрахователното обезщетение по договор за застраховка – полица
№Е20990007471, срещу ответника като застраховател по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ със собственика на л.а. с рег.
№СВ0211СК, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба -
31.8.2022 г., до изплащане на сумата на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД – 150,65 лв. –
обезщетение за забава за плащане на сумата по чл.411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД за
периода 1.3.2022 – 22.8.2022 г. и на осн. чл.78, ал.1 ГПК - обезщетение за
направените разноски.
Ответникът ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД оспорва исковете
и моли за отхвърлянето им.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно
1
и в съвкупност, приема за установено следното:
От показанията на разпитания по делото свидетел С. С. Г., двустранен
протокол за ПТП и САТЕ се установява верността на твърдените от ищеца
факти, които са свързани с произшествието от 25.2.2021 г., предизвикването
му от водача на л.а. с рег. №СВ0211СК, който в нарушение на правилата за
движение по пътищата – чл.25, ал.1 ЗДвП, предизвиква ПТП с л.а. с рег.
№СВ7713ВМ и повреди по този автомобил. Съдът не се доверява на
показанията на свидетеля П. А. С., с които представя различна версия за
причините за настъпване на произшествието от записаната в съставения с
негово участие протокол за ПТП. Този свидетел е с обременено съдебно
минало – осъждан е за престъпление от общ характер и му е налагано
наказание лишаване от свобода и това предполага да се гледа с по-голямо
подозрение на казаното от него. По-същественият аргумент да се игнорират
показанията му обаче се намира в оценката на вещото лице, че
интерпретацията на фактите от страна на този свидетел не съответства на
обективно констатираните повреди по автомобилите, които биха били
различни, ако казаното от свид. С. беше вярно.
По делото е безспорен договорът за застраховка Каско - полица
№Е20990007471, от който личи, че между собственика л.а. с рег. №СВ7713ВМ
и ищеца към исковия момент е действал договор за застраховка и че по него
ищецът е задължен срещу застрахователна премия да носи риска от
повреждане на автомобила при ПТП.
Безспорен е и договорът за застраховка Гражданска отговорност между
ответника и собственика на л.а. с рег. №СВ0211СК, въз основа на който
ответникът е длъжен към исковия момент да носи риска водач на този
автомобил да причини вреди на трети лица при управлението му.
Също - и че ищецът е обезщетил застрахования собственик на л.а. с рег.
№СВ7713ВМ за претърпените от него вреди от процесното ПТП с плащане на
възнаграждението по чл.258, вр. чл.266, ал.1 ЗЗД за ремонта на автомобила в
размер на 3085,17 лв. Не се спори и че е направил ликвидационни разноски в
размер на 55,00 лв. за оценка на повредите и размера на обезщетението по
чл.405 КЗ.
От приетата по делото САТЕ е видно, че размерът на средните пазарни
цени за отстраняване на повредите по същия се равнява на 3091,78 лв., от
2
което следва, че платеното от ищеца обезщетение по чл.405 ЗЗД е в рамките на
средните пазарни цени (нещо повече, от САТЕ е видно, че платеното от ищеца
обезщетение по този ред се вмества и в цените, ако за ремонта се използват
авточасти от алтернативни източници, която стойност е под пазарните цени).
По делото не се събраха доказателства ответникът да е погасил
задълженията си.
При така установените факти, съдът стигна до следните правни
изводи:
Относно иска по чл.411 КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД:
С договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме
определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на
застрахователно събитие да заплати застрахователно обезщетение или сума
(чл.343, ал.1 КЗ). Предмет на застрахователния договор за имуществено
застраховане може да бъде всяко право, което за застрахования е оценимо в
пари (чл.399 КЗ). За действителна застрахователна стойност се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго от същия вид и качество (чл.400, ал.1 КЗ). За възстановителна
застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка (чл.400, ал.2 КЗ).
С плащането на обезщетението по чл.405 КЗ застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. В случаите като процесния, когато причинителят на вредата има
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по
имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ - до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне. Съгласно чл.45 ЗЗД
Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като
вината се презумира до доказване на противното.
3
Ищецът доказа фактите, на които основава претенцията си и са в негова
доказателствена тежест, в т.ч и иска по размер. От приетата по делото САТЕ се
установява, че средните пазарни цени за ремонта на повредения автомобил
надхвърлят платеното от ищеца обезщетение. Освен това ищецът е направил
ликвидационни разноски за оценка на вредите в обичаен размер - 15,00 лв. Ето
защо, искът следва да се уважи изцяло за сумата от 3099,17 лв., за която
ответникът е останал задължен на осн. чл.411 КЗ.
Неоснователни са възраженията на ответника относно механизма за
настъпване на произшествието и цената за отстраняване на повредите по
автомобила, които се опровергават от показанията на свид.Г. и от САТЕ.
Относно иска по чл.86, ал.1 ЗЗД: При неизпълнение на парично
задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата (чл.86, ал.1, изр.1 ЗЗД). Този иск е обусловен от доказването
от страна на ищеца на фактите по главния иск, периода на забавата и размера
на обезщетението за забава. Не се спори по делото, че ответникът е поканен
по реда на чл.412 КЗ на 1.2.2022 г. да плати обезщетението по чл.411 КЗ.
Съдът установи по реда на чл.162 ГПК, че размерът на законната лихва върху
главното вземане за исковия период 1.3.2022 – 22.8.2022 г. се равнява на
претендираното обезщетение за забава. Затова, акцесорният иск е основателен
до този размер и да се отхвърли частично – за разликата до пълния предявен
размер от 150,65 лв. .
Относно направените по делото разноски: На осн. чл.78, ал.1 ГПК
ответникът дължи на ищеца плащането на направените по делото разноски,
съразмерно на уважените части от исковете – изцяло - от 700,00 лв.
Предвид изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД с ЕИК
********* да плати на ищеца ЗД БУЛ ИНС АД с ЕИК ********* следните
суми:
на осн. чл.411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД – 3099,17 лв., представляваща
обезщетение за претърпените на 25.2.2021 г. при ПТП имуществени вреди от
4
собственика на л.а. с рег. №СВ7713ВМ, в чиито права е встъпил ищецът с
изплащане на застрахователното обезщетение по договор за застраховка –
полица №Е20990007471, срещу ответника като застраховател по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ със собственика на л.а. с рег.
№СВ0211СК, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба -
31.8.2022 г., до изплащане на сумата;
на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД – 150,65 лв. – обезщетение за забава за плащане
на сумата по чл.411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД за периода 1.3.2022 – 22.8.2022 г.
на осн. чл.78, ал.1 ГПК – 700,00 лв., обезщетение за направените по
делото разноски, съразмерно на уважената части от исковете.
Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от ГПК
– с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните на съдебните им
адреси чрез процесуалните им представители!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5