РЕШЕНИЕ
гр.Козлодуй, 25.02 2019 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Козлодуйски районен съд, четвърти състав в открито съдебно
заседание на 11.02.2019 г. /единадесети февруари, две хиляди и деветнадесета
година/ в състав:
Районен съдия: ГАЛЯ ПЕТРЕШКОВА - СТАВАРОВА
при секретаря Мартин Марков, като
разгледа докладваното от съдията Галя Петрешкова гр.дело № 1524 по описа за
2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ, чл.
344, ал.1, т. 3 от КТ във връзка с чл. 225, ал.1 от КТ.
Производството е образувано по искова
молба на С.А.Л., ЕГН **********, с настоящ адрес ***, действащ чрез
пълномощника си и процесуален представител по делото адвокат Н.П.Р., вписан в
Адвокатска колегия - Пловдив, с адрес на адвокатска кантора в гр. София, ул.
“Бузлуджа” № 4, ет. партер, ап. 3, тел. **********, със съдебен адрес:***, с
която е предявил против „АЕЦ КОЗЛОДУЙ” ЕАД със седалище ***, ЕИК *********,
представлявано от Иван Андреев – Изпълнителен директор, обективно съединени
искове чл. 344, ал.1 т.1, т.2 и т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ вр. чл. 220, ал. 1 КТ, с цена на иска по чл. 344, ал.1, т.
3 - 11 664.00 лева; цена на иска по чл. 220, ал.1 КТ - 1 944.00 лева; обща цена
на исковете: 13 608.00 лева.
От съда се иска се постановяване на решение, с което: на основание чл. 344, ал.1,
т. 1 да признае уволнението за незаконно и да го отмени; на основание чл. 344,
ал. 1, т. 2 да възстанови ищеца С.Л. на предишната или на друга подходяща
работа в предприятието; да осъди ответника „АЕЦ КОЗЛОДУЙ” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Изпълнителния
директор Иван Андреев да заплати на ищеца С.А.Л., ЕГН **********, сумата от 11
664.00 лв. (единадесет хиляди шестстотин шестдесет и четири лева) за обезщетение
по чл. 344, ал.1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, за времето от 10.09.2018 г. до
10.03.2019 г., през което е останал без работа, поради незаконното му
уволнение; да осъди ответника „АЕЦ КОЗЛОДУЙ” ЕАД , ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление:***, представлявано от Изпълнителния директор Иван
Андреев да заплати на ищеца С.А.Л., ЕГН ********** сумата от 1 944.00 лв.
(хиляда деветстотин четиридесет и четири лева) обезщетение за неспазено от
страна на работодателя предизвестие по чл. 220, ал. 1 КТ.
Претендира да му бъдат присъдени
направените съдебно-деловодни разноски в настоящото производство.
В исковата си молба ищецът излага
твърдения за незаконност на уволнението, поради неспазване на императивни
разпоредби на КТ като твърди: т. 1 - в нарушение на чл.328 ал.1 т.12 от КТ
работодателят му - «АЕЦ Козлодуй» ЕАД не е отправил писмено предизвестие за
прекратяване на трудовото правоотношение, каквото е изискването на закона; т.2
- заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение не е мотивирана от
страна на работодателя; т.3 - прекратяването на трудовото му правоотношение е
станало въз основа на невлязъл в сила акт на компетентен орган по отнемане на
разрешение за достъп; т.4 - работодателят при прекратяване на трудовото му
правоотношение не е извършил подбор и не е използвал възможността да го
преназначи на друга длъжност в предприятието или на друго работно място на
площадката, където не се изисква разрешение за достъп, докато трае периодът на
предизвестието му или до изтичане на 3-годишния срок, с който е отложено
наказанието му по чл.66 ал.1 НК; т.5 - След прекратяване на трудовото
правоотношение с «АЕЦ Козлодуй» ЕАД не е бил в други трудови правоотношения и
не получава доходи от трудова или каквато и да било друга дейност.
Исковата молба и приложените към нея
писмени доказателства са връчени на ответника по реда на чл.131 от ГПК за
писмен отговор. В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с
който оспорва исковете и излага подробни съображения, и прилага писмени
доказателства -Заверени копия от всички документи от личното трудово досие на
ищеца; Акт на ТД „ДАНС” „Отнемане на разрешение за работа в стратегически зони
на стратегически обекти или в зони, свързани с изпълнение на стратегическа
дейност” - Рег.№ Вр-СО-65-1/10.09.18 г.; Удостоверение за брутното трудово
възнаграждение на ищеца за м. май 2018 г. с рег.№ У-01-1339/ 30.11.2018 г.;
Моли да бъдат присъдени на “АЕЦ
Козлодуй” ЕАД направените деловодни разноски в размер полагащото се
юрисконсултско възнаграждение за защита на дружеството пред настоящата съдебна
инстанция, определено по чл.7 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за трите ОСИ. Приложения: Препис от настоящия
отговор и заверени копия от приложените доказателствата за връчване на ищеца;
Заповед № Б3 -284/05.12.2018 г.; Пълномощно 9988/28.11.18 г.
Ищецът е представил писмени
доказателства по делото- Копие на трудов договор № 6 на 20.01.2014 г.; Копие на
длъжностна характеристика, утвърдена от Изпълнителния директор на 15.07.2013
г.- 1 брой; Копие от протокол за връчена длъжностна характеристика от
23.01.2014 г.;
Копие от трудова книжка, а в съдебно
заседание представя оригинала на трудовата книжка за справка и констатации;
Копие от Акта за отнемане разрешението за работа в стратегическите зони на
стратегически обект или в зони, свързани с изпълнение на стратегическа дейност,
издадено от Директора на ТД „Национална сигурност” - Враца с рег.№
ВР-СО-65-1/Ю.09.2018 г.; Копие от Писмо на Изпълнителния директор на ТД
„Национална сигурност” - Враца на с peг. № BP-911, екз. №3/10.09.2018 г.
изпратено с писмо per. № ВР - 911 от 10.09.2018 г. до С.Л.; Копие от Заповед за
прекратяване на трудови правоотношения № АД- 2779/10.09.2018 г.; Приложения:
Препис от исковата молба за ответника, заедно с доказателствата към нея;
Адвокатско пълномощно № ********** от 26.10.2018 г.; договор за процесуално
представителство, защита и съдействие по ЗДДС № ********** от 26.10.2018 г.;
копие на фактура № ********** от 26.10.2018 г.; авизо местен превод от
25.10.2018 г. на Уникредит Булбанк с номер на операцията № 553CHDC18298Z2TB -
доказателство за заплащането на адвокатски хонорар в размер на 420 лв. с
включен ДДС; Удостоверение за регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС от
15.10.2012 г. на НАП; Копие от препис-извлечение от Заповед № АД-971/30.03.2018
г. за увеличаване на месечното възнаграждение; Копие от протокол от съдебно
заседание от 09.08.2018 г. на Козлодуйски Районен съд, наказателна колегия по
НОХД № 293/2018 г., с което е утвърдено постигнато споразумение, които не са
оспорени от ответника в срока по чл.131 ГПК и следва съдът да ги приеме.
Ответникът „АЕЦ Козлодуй" ЕАД, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт Р.Т., оспорва предявените обективно
съединени искове. В отговора на исковата молба и в хода на устните състезания
излага подробни съображения за законосъобразност на уволнението. Моли съда да
отхвърли обективно съединените искове като неоснователни и недоказани.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди наведените от страните доводи, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По делото е безспорно и страните не
спорят за това, че ищецът е работил при ответника по безсрочен трудов договор
на длъжност „манипулант” в „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД - гр. Козлодуй в
„Електропроизводство - 2”, Направление „Ремонт”, Отдел „Изпълнение на ремонта”,
Цех „Оборудване I-ви контур”, Сектор „Управление на радиоактивни отпадъци”, Група
„Обработка на РАО и дезактивация”, Бригада „Обработка на РАО и дезактивация” на
пълно работно време - 7- часов работен ден, считано от 23.01.2014 г.
Безспорно е, и че работодателят „АЕЦ
Козлодуй” ЕАД не е отправил писмено предизвестие за прекратяване на трудовото
правоотношение, каквото се изисква в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ.
Безспорно е и, че от Териториална
дирекция на „Държавна агенция национална сигурност” /ДАНС/, град Враца на
10.09.18 г. е издаден акт за „Отнемане на разрешение за работа в стратегически
зони на стратегически обекти или в зони, свързани с изпълнение на стратегическа
дейност” с Рег.№ Вр-СО-65-1/10.09.2018г., с който на ищеца е отнето
разрешението за работа в стратегическите зони на стратегически обект - АЕЦ
„Козлодуй” и ДП „РАО” - гр. Козлодуй.
Установява се и, че работодателя „АЕЦ
Козлодуй” ЕАД въз основа на акта на ТД „ДАНС” Враца, на 10.09.2018г. е издал
заповед № АД- 2779/10.09.2018г. на Изпълнителния директор на „АЕЦ
Козлодуй" ЕАД трудовото правоотношение с ищеца е прекратено едностранно от
работодателя, на основание чл.328, ал.1 т.12 от КТ във връзка с Писмо рег. №288000-2699/23.05.2018г./наш
вх.№2283 от 23.05.2018г., поради обективна невъзможност за изпълнение на
трудовите му задължения по договора, а именно да полага труд в полза на
работодателя, тъй като ДАНС е постановил отказ да даде разрешение ищецът да
работи в „АЕЦ Козлодуй” ЕАД, гр.Козлодуй, който е стратегически обект.
Към
Заповедта е приложен и административният акт на ТД „ДАНС” Враца - „Отнемане на
разрешение за работа в стратегически зони на стратегически обекти или в зони,
свързани с изпълнение на стратегическа дейност” - Рег.№ Вр-СО-65-1/10.09.18 г.
Безспорно е и обстоятелството, че ищецът
е уволнен с оспорената Заповед за прекратяване на трудови правоотношения № АД-
2779/10.09.2018 г. на Изпълнителния директор на дружеството, на основание чл.
328, ал.1 т.12 КТ, поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия
договор.
По делото е изготвена и приета
съдебно-счетоводна експертиза, от която
се установява, че последният пълен работен месец преди уволнението на ищеца е
м. май 2018 година, тъй като месеците : юни, юли и август 2018 год. предхождащи
месеца на освобождавани има ползван отпуск по болест. Брутното трудово
възнаграждение за м. 05.2018 година е в размер на 2056.77 лв. (Две хиляди и
петдесет и шест лева и седемдесет и седем стотинки).
На ищеца не е начислена сума за
обезщетение за неспазено предизвестие, тъй като в Заповед № АД -2822/12.09.2018
г. във връзка с прекратяване на трудовото правоотношение не е упоменато такова
за начисление и изплащане. В заповедта е записано само обезщетение за
неизползвани 7 дни платен годишен отпуск за 2018 година.
Размерът за обезщетение по чл. 220, ал.
1 КТ е 2056.77 лева. -(две хиляди и петдесет и шест лева и седемдесет и седем
стотинки).
Обезщетението по чл. 344 ал. 1 т. 3 вр. с
чл. 225 ал. 1 КТ е в размер на 2056.77 лева х 6
е в размер на 12340.62 лева (дванадесет хиляди триста и четиридесет лева
и шестдесет и две стотинки).
В делото няма представени документи за
евентуални доходи от работодател или обезщетение от Бюрото по труда, за да бъде
изчислена разликата.
По делото е допусната, изготвена и
приета допълнителна съдебно- счетоводна експертиза, от която се установява, че
след освобождаването от работа на ищеца С.А.Л.,
същият се е регистрирал като безработен в местното Бюро по труда гр. Козлодуй.
С разпореждане № 063-00-230-1 от 03.10.2018 г. НОИ е определил и отпуснал
парично обезщетение за безработица считано от 01.10.2018 г. до 18.03.2019 г. в
размер на 66,16 лева дневно. Това са 5 месеца и осемнадесет дена, тъй като
ищецът е закъснял с регистрацията си. При направената проверка на досието в
Бюро по труда гр. Козлодуй няма информация за обезщетението, което ищецът
получава, тъй като документа, който НОИ издава си остава за него. След
направена проверка и в ТП на НОИ се констатира, че има определено обезщетение
за безработица по 66,16 лева дневно и три месеца са получени както следва
преводи:
За месец 10.2018 г. през месец ноември
-1521,68 лева
За месец 11.2018 г. през месец декември
-1455,52 лева
За месец 12.2018 г. през месец януари
-1190,88 лева
Общо изплатеното обезщетение до момента
е 4168,08 лв.
За месец 01.2019 година ищеца ще получи
обезщетение в размер на 1521,68 лева, за месец 02.2019 г. -1323,20 лева и до
10.03.2019 г. - 396,96 лева.
Общо изплатеното обезщетение за
безработица ще бъде 7409,92 лв.
Разликата между обезщетението по чл.
344, ал. 1 т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, което е 12 340.62лева и
обезщетението за безработица 7 409.92 лева е 4 930,70лева.
По възраженията на ищцовата страна за
неправилност на атакуваната заповед за прекратяване на трудовия договор № АД-
2779/10.09.2018 г. на Изпълнителния директор на „АЕЦ Козлодуй" ЕАД, съдът
излага следните съображения:
С
исковата молба и в хода на процеса пълномощника на ищеца поставя въпроса води
ли до незаконност на действията на работодателя, неспазването на
законоустановената в КТ процедура /ред/ по прекратяване на трудовото правоотношение, когато
не е отправил писмено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение.
При прекратяване на трудовите
правоотношения с работника С.Л.,*** ЕАД е извършил нарушение, като не е
отправил писмено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение,
каквото се изисква в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ. След като
договорът е прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ - хипотеза на
прекратяване на трудово правоотношение от работодател с предизвестие, то следва
преди издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение да му
бъде връчено предизвестие, с което работникът да бъде уведомен, че с изтичане
на законоустановения 30-дневен срок, трудовото му правоотношение ще бъде
прекратено на посоченото по-горе основание.
По своята същност предизвестието
представлява писмен акт, с който предварително се известява работника или
служителя от неговия работодател за решението на последния да упражни
потестативното си право за едностранно прекратяване на трудовия договор при
наличие на някое от основанията по чл. 328, ал. КТ. По съдържание
предизвестието включва волеизявление на работодателя за намерението му да
уволни работника или служителя по съответната разпоредба на цитираната норма и
на следващо място - уведомление, че след изтичане на определения от закона срок
трудовият договор ще бъде прекратен. Целта му е да извести предварително
работника или служителя, за да може той да организира работите си, с оглед на
това, че ще бъде лишен от доход по месечното си трудово възнаграждение,
съответно да потърси друг източник на доходи, нова работа.
Писмената форма е изискуемата от КТ
материално-правна форма на посоченото волеизявление - условие за
действителността му. Предизвестието по чл. 328, ал. 1, т. 12 предхожда
издаването на заповедта за уволнение.
Съгласно чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ, когато
трудовия договор се прекратява с предизвестие, конститутивното действие по
прекратяване на съществуващото трудово правоотношение настъпва с изтичане срока
на предизвестието, а издаваната заповед за прекратяване на трудовия договор в
такива случаи има само констативен характер.
В случая няма отправено и представено пред
съда писмено предизвестие, връчено на ищеца по надлежния за това ред, с което
същият да е бил уведомен, че след изтичане на предвидения в Кодекса на труда
срок, трудовото му правоотношение с ответното дружество ще бъде прекратено на
основание чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ - обективна невъзможност за изпълнение на
трудовия договор.
Неспазването на законоустановената в КТ
процедура по прекратяване на трудовото правоотношение води до незаконност на
действията на работодателя, доколкото за работника и служителя не съществува
яснота на какво основание договора му е бил прекратен, за да може да защити
правата си. В случая единствения документ, издаден от работодателя, е Заповед
за прекратяване на трудовото правоотношение № АД- 2779/10.09.2018г. на
Изпълнителния директор на дружеството, без да са спазени изискванията на КТ.
Допуснатото от работодателя нарушение на
материалния закон е довело до съществено процесуално нарушение и опорочаване
прекратяването на трудовото правоотношение, водещо до нарушаване на трудовите
права на ищеца и прилагане на закрилната функция на КТ.
С оглед гореизложените обстоятелства,
когато работодател прекратява трудово правоотношение в хипотеза на задължително
връчване на писмено предизвестие, без действително да му е връчено такова, уволнението
се счита за незаконно.
Немотивираност
на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с работника С.Л. от
страна на работодателя.
Твърденията на ищеца, че заповедта за
прекратяване на трудовото му правоотношение е издадена без мотиви от
работодателя и води до нарушаване на законните му права и интереси не се
споделя от съда.
Правото на работодателя да прекрати
трудовото правоотношение с работника на някое от безвиновните основания по чл.
328 КТ е негово субективно право за преустановяване на трудовоправната връзка
при предвидените от закона ред и условия. Посоченото от работодателя в
уволнителната заповед основание е чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ, като причината
за прекратяване на трудовия договор е изписана - „обективна невъзможност за
изпълнение на трудовия договор".
Работодателят ясно е изложил в
атакуваната заповед в какво точно се изразява цитираната обективна
невъзможност, а именно отказ на специалния орган ДАНС да разреши достъп за
работа на ищеца до обекта „АЕЦ Козлодуй” ЕАД, гр.Козлодуй. В този смисъл е ясно и безспорно, че
обективната невъзможност за изпълнение на трудовия договор е в работника.
По смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 12
„обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор" означава, че
след сключване на трудов договор между страните са възникнали обективни пречки,
непреодолими за и от страните по вече възникналото трудово правоотношение,
неподвластни на тяхната воля, които пречки създават една нова обстановка, при
която реалното изпълнение на договора е станало невъзможно.
Новата обстановка, при която реалното
изпълнение на трудовия договор е станало невъзможно, е настъпила. Категоричен
извод за това може да се направи от Акта за отнемане разрешението за работа в
стратегическите зони на стратегически обект или в зони, свързани с изпълнение
на стратегическа дейност, издадено от Директора на ТД „Национална сигурност” -
Враца с рег.№ ВР-СО-65-1/10.09.2018г., Копие от Писмо на Изпълнителния директор
на ТД „Национална сигурност” - Враца с peг. № BP-911, екз. №3/10.09.2018 г„
изпратено с писмо peг. № ВР - 911 от 10.09.2018г. до ищеца С.Л., които са представени
с исковата молба и са приети от съда като доказателство. Видно от него на ищеца
е отнето издаденото разрешение за работа в „АЕЦ Козлодуй" ЕАД, поради
това, че същият не отговаря на изискванията на чл.45, ал.1 от ППЗДАНС.
Независимо от посоченото по горе към
ищеца, не е отправено предизвестие за прекратяване на трудовия договор, т.е. потестативното
право на работодателя да прекрати съществуващото между страните трудово
правоотношение е съществувало, но не е упражнено по надлежния ред.
В чл. 335, ал.2, т.1 от КТ е определен
моментът, в който настъпват последиците от упражненото вече от работодателя
право да прекрати трудовия договор с предизвестие.
Прекратяване
на трудово правоотношение въз основа на не влязъл в сила акт на компетентния
орган за отнемане разрешението за достъп до класифицирана информация.
Съдът намира, че за конкретния трудов
спор е от значение факта, че е издаден индивидуален административен акт на ТД
«ДАНС» Враца за отнемане на разрешение за работа в стратегически зони на
стратегически обекти или в зони, свързани с изпълнение на стратегическа
дейност, като извън компетенциите на работодателя е да проверява причините,
поради които се е стигнало до издаването на този акт. Фактическата и правна
забрана по отношение ищеца е наложена от компетентен оторизиран орган в
съответствие с правомощията му, което задължава ръководството на дружеството-
работодател да се съобрази с нея. Отнетото разрешение от ТД „ДАНС” Враца за
работа в стратегически зони на стратегически обекти или в зони, свързани с
изпълнение на стратегическа дейност поставя работодателя в невъзможност да
обсъжда или разглежда мотивите, свързани с издаването му. В случая са били
налице императивни законови разпоредби, които работодателят е бил длъжен да
изпълни без право да може да обсъжда разглежданите мотиви.
За законосъобразното прилагане на
безвиновното основание за прекратяване на трудовото правоотношение по
инициатива на работодателя, предвидено в чл.328, ал. 1, т. 12 КТ, следва да се
изхожда от основните задължения на страните по трудовия договор, уредени с
императивните норми на глава шеста от раздел X на КТ.
За конкретния трудов спор е от значение
факта, че е налице документът за отнемане на разрешението за работа в
стратегически зони на стратегически обекти или в зони, свързани с изпълнение на
стратегическа дейност. Този документ е поставил страните по трудовото
правоотношение в обективна невъзможност за реално изпълнение на трудовия
договор. Извън компетенциите на работодателя е да проверява причините, поради
които е отказан достъпа на ищеца в стратегическия обект. Фактическата и правна
забрана е наложена от оторизиран орган, което задължава ръководството на
дружеството-работодател да се съобрази с нея.
Независимо от причините от обективен
характер не е възможно работникът или служителят да изпълнява основните си
задължения по трудовия договор, за работодателя възниква субективното
потестативно право да прекрати трудовия му договор на основание чл.328, ал.1,
т.12 КТ. Забраната поставя страните по трудовия договор в обективна
невъзможност за реалното му изпълнение, въз основа на която за работодателя
“АЕЦ Козлодуй” ЕАД е възникнала законова възможност едностранно да прекрати
трудовия договор на ищеца по чл.328, ал.1, т.12 от КТ и той е упражнил това
свое право. Липсва обаче предизвестие за прекратяване на трудовото
правоотношение, отправено от работодателя - ответник към ищеца.
Правото на работодателя да прекрати
трудовото правоотношение с работника е потестативно по своя характер и поражда
действие с достигане на изявлението до адресата. Без да отправи предизвестието
за уволнение работодателя не е упражнил това свое право. Отправянето на
предизвестието е правнорелевантния момент, към който следва да се преценява
валидността на изявлението. Това е моментът, към който следва да се извършва преценка
съществувало ли е потестативното право и законосъобразно ли е уволнението.
Със заповедта трудовото правоотношение
на ищеца е прекратено, считано от 10.09.2018г. на основание чл. 328, ал.1, т.12
от КТ - поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор,
изразявяща се в невъзможността му да работи в стратегически зони на
стратегически обекти или в зони, свързани с изпълнение на стратегическа
дейност, следствие от отнетия му от ТД «ДАНС» Враца достъп.
Разпоредбата на чл.116, ал.3 от Закона
за безопасно използване на ядрената енергия, гласи, че “право на достъп без
придружител в защитена зона на ядрено съоръжение имат само лица, притежаващи
разрешение за работа в стратегически обект, получено по реда, определен със
Закона за ДАНС.”
„АЕЦ Козлодуй“ ЕАД с ПМС № 181/ 20.07.2009
г. е включено в списъка на стратегическите обекти от значение за националната
сигурност, поради което разрешенията за работа в дружеството се издават
съгласно ЗДАНС и Правилника за прилагането му. С Протокол рег.№ 217/19.02.10 г.
от проведена работна среща по повод прилагане на ПМС 181/09 г. е уточнено, че
«стратегическа зона» е цялата територия на АЕЦ и на практика се включва в
термина «защитена зона».
Разпоредбата на чл.40, т.2 от ППЗДАНС
оправомощава органите на ДАНС да издават разрешения за работа или за извършване
на конкретно възложени задачи в стратегически обекти или дейности.
По отношение на ищеца е констатирана
фактическа невъзможност за изпълнение на възложените задължения по трудовия
договор. При така развилата се ситуация единственото разрешение за работодателя
е прекратяване на трудовия договор на основание чл.328, ал.1, т.12 от Кодекса
на труда.
Съдът не възприема доводите на ищеца, че
трудовото правоотношение е прекратено въз основа на не влязъл в сила акт peг. №
ВР-СО-65- 1/10.09.2018 г. на Директора на Териториална дирекция „Национална
сигурност” - Враца към Държавна агенция „Национална сигурност” Пламен Тончев.
Актът на административния орган е издаден на 10.09.2018г. и в деня на
издаването му е връчен на ищеца С.Л.,
като в него е указано, че подлежи на обжалване пред Административен съд, гр.
Враца, в 14-дневен от съобщаването му. Обжалването на акта е законоустановен
контрол по съдебен ред и след изтичането на този 14-дневен срок по АПК, в който
работника може да потърси защита за незаконосъобразните действия на
административния орган, актът влиза в сила и подлежи на изпълнение.
По делото се установява, че ищецът не е
обжалвал издадения му от ТД «ДАНС» Враца индивидуален административен акт - „Отнемане
на разрешение за работа в стратегически зони на стратегически обекти или в
зони, свързани с изпълнение на стратегическа дейност”. Съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.3 ГПК съдът взема предвид и фактите настъпили след предявяване на
иска, които са от значение за спорното право.
Издаденият индивидуален административен
акт - „Отнемане на разрешение за работа в стратегически зони на стратегически
обекти или в зони, свързани с изпълнение на стратегическа дейност” не е
обжалван от ищеца и следва да се вземе
предвид от съда, и значението му следва да се прецени в съвкупност с
останалите, включително и новонастъпили факти /чл. 235 ал. 3 ГПК/ какъвто е влизането в сила на този акт.
Ищецът
в исковата молба твърди, че при прекратяване на трудовото му правоотношение
работодателят не е извършил подбор и не е използвана възможността работодателят
да преназначи С.Л. на друга длъжност в предприятието и на друго работно място -
на друга площадка, където не се изисква ниво на сигурност и секретност, докато
трае периода на предизвестието или до изтичане на 3-годишния срок, с който е
отложено наказанието му по чл. 66, ал. 1 НК.
В настоящия случай разпоредбата на чл.328
ал.1, т.12 КТ не задължава работодателя да предприема сочените от ищеца
действия по подбор и преназначаване, които са приложими единствено при
хипотезата на чл.329 от КТ.
От доказателствата по делото се
установи, че е налице обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор
от ищеца по смисъла на чл. 328, ал.1, т.12 от КТ.
Независимо от гореизложените обстоятелства, когато работодател прекратява
трудово правоотношение в хипотеза на задължително връчване на писмено
предизвестие, без действително да му е връчено такова, уволнението се счита за
незаконно. Като не е сторил това работодателят е допуснал нарушение, което е
достатъчно съда да отмени уволнението на ищеца.
По
иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т.3 от КТ във връзка с чл. 225, ал. 1
от КТ :
За да бъде уважен този иск задължително
трябва да са налице следните три предпоставки: на първо място уволнението на
работника трябва да бъде признато за незаконно. На второ място трябва да е
налице вреда. Вредата, подлежаща на обезщетяване се измерва с пропуснатото
брутно трудово възнаграждение на работника за времето след уволнението, през
което е останал без работа, но за не повече от шест месеца. Трето задължително
условие е причинна връзка между незаконното уволнение и оставането без работа.
Ако липсва, която и да е от трите предпоставки, така предявения иск следва да
бъде отхвърлен.
При така изложените съображения за
незаконосъобразност на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл.328 ал.1, т.12 КТ, искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ е
основателен и следва да бъде уважен,
Поради това, че прекратеното трудово
правоотношение е с безсрочен характер, то и обусловеният от изхода на делото по
иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, иск по т.2 на същата разпоредба
за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност също е основателен. Той
следва да бъде уважен, като С.А.Л. бъде възстановен на заеманата до уволнението
длъжност при ответника „манипулант” в „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД - гр. Козлодуй в
„Електропроизводство - 2”, Направление „Ремонт”, Отдел „Изпълнение на ремонта”,
Цех „Оборудване I-ви контур”, Сектор „Управление на радиоактивни отпадъци”,
Група „Обработка на РАО и дезактивация”, Бригада „Обработка на РАО и
дезактивация”.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3,
вр. чл.225, ал.1 КТ:
Установено е по делото, че след прекратяване
на трудовото правоотношение ищецът се е регистрирал като безработен в местното
Бюро по труда гр. Козлодуй. С разпореждане № 063-00-230-1 от 03.10.2018 г. НОИ
е определил и отпуснал парично обезщетение за безработица считано от 01.10.2018
г. до 18.03.2019 г. в размер на 66,16 лева дневно. Това са 5 месеца и
осемнадесет дена, тъй като ищецът е закъснял с регистрацията си. В този смисъл
са налице безспорни писмени доказателства – извлечение от трудовата книжка на
ищеца, констатация в
съдебно заседание на трудовата
книжка на ищеца, и изготвена съдебно
счетоводна експертиза.
Обезщетението по чл. 344 ал. 1 т. 3 вр.
с чл. 225 ал. 1 КТ е в размер на 2056.77 лева х 6 е в размер на 12 340.62 лева (дванадесет
хиляди триста и четиридесет лева и шестдесет и две стотинки).
С разпореждане № 063-00-230-1 от
03.10.2018 г. НОИ е определил и отпуснал парично обезщетение за безработица
считано от 01.10.2018 г. до 18.03.2019 г. в размер на 66,16 лева дневно. Това
са 5 месеца и осемнадесет дена, тъй като ищецът е закъснял с регистрацията си.
След направена проверка и в ТП на НОИ се констатира, че има определено
обезщетение за безработица по 66,16 лева дневно и три месеца са получени както
следва преводи:
За месец 10.2018 г. през месец ноември
-1521,68 лева
За месец 11.2018 г. през месец декември
-1455,52 лева
За месец 12.2018 г. през месец януари
-1190,88 лева
Общо изплатеното обезщетение до момента
е 4168,08 лв.
За месец 01.2019 година ищеца ще получи
обезщетение в размер на 1521,68 лева, за месец 02.2019 г. -1323,20 лева и до
10.03.2019 г. - 396,96 лева.
Общо изплатеното обезщетение за
безработица ще бъде 7409,92 лв.
Разликата между обезщетението по чл.
344, ал. 1 т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, което е 12 340.62лева и обезщетението
за безработица 7 409.92 лева е 4 930,70лева.
Налице са предпоставките за уважаване на
иска по чл.225, ал.1 КТ, като на ищеца следва да се заплати обезщетение в
размер на 4 930,70лева, за периода от 10.09.2018г. до 10.03.2019г., през който
е останал без работа, но за не повече от шест месеца.
Така общия размер на обезщетението,
което се дължи на ищеца от работодателя е 4 930,70лева, и в този размер съдът следва да го уважи, като
до претендирания размер от 11664.00 лева, съдът следва да отхвърли иска.
Върху това обезщетение се дължи и законната
лихва от датата на подаване на исковата молба на 29.10.2018г. до окончателното
изплащане, а по аргумент чл.242, ал.1 ГПК съдът следва да допусне и
предварителното изпълнение на решението в тази част – за присъденото на ищеца
обезщетение по чл.225, ал.1 КТ.
В хипотезата, когато работодателят
едностранно прекратява трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ,
без да отправя писмено предизвестие към работника или служителя, тогава за него
настъпва законоустановеното задължение по чл. 220, ал. 1 КТ да плати
обезщетение на работника или служителя за неспазването на срока за
предизвестие. След като работодателят не е издал и връчил предизвестието на
работника или служителя, той е страната, нарушила разпоредбата на чл. 220, ал.
1 КТ, и въз основа на нея дължи на ищеца полагащото му се брутно трудово
възнаграждение за периода на действието на предизвестието. Работодателят „АЕЦ
Козлодуй” ЕАД дължи на работника С.Л. сумата от 2056.77 лева, явяващо се
обезщетение за неспазено предизвестие. Посоченият размер е това месечно
възнаграждение, което той е получил при пълен отработен месец, в случая имаме
предвид брутното трудово възнаграждение, което ищецът е получил за м. 05.2018
година е в размер на 2056.77 лв. (Две хиляди и петдесет и шест лева и седемдесет
и седем стотинки).
Размерът за обезщетение по чл. 220, ал.
1 КТ е 2056.77 лева (две хиляди и петдесет и шест лева и седемдесет и седем
стотинки).
По
разноските:
При този изход на делото и съгласно
разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК на ищеца се дължат направените разноски по
делото съобразно уважената част на иска. По делото е безспорно, че ищецът е
заплатил на адвокат Н.Р. адвокатско възнаграждение, което е обективирано в
договора за правна помощ. Ищецът е претендирал разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 420.00лева и съобразно уважената част на иска, му се
дължат разноски в размер на 215.38 лева..
На ответника се дължат разноски за
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал.8 ГПК съобразно
отхвърлената част от иска и при съобразяване нормата на чл.37 ЗПрП във връзка с
чл. 25 от Наредба за заплащане на правната помощ /по дела с определен
материален интерес размера на възнаграждението е от 100 до 300 лева/. Така при
максималния размер от 300.00 лева и съобразно отхвърлената част от иска, на
ответника се дължат разноски в размер на 146.34 лева.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът
следва да заплати на Районен съд, Козлодуй държавната такса, от която ищецът е
освободен при образуване на делото в размер на 279.50 лева и по компенсация
платените от бюджета на съда две възнаграждения на вещото лице, още 200.00 лева
/150.00 лева и 50.00лева платеното възнаграждение на всяко вещо лице/.
Водим
от изложените правни съображения, Козлодуйският районен съд, четвърти състав
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на
основание чл.344, ал.1 т.1 КТ уволнението на С.А.Л., ЕГН **********, адрес ***,
със заповед № АД- 2779/10.09.2018г. на „АЕЦ КОЗЛОДУЙ” ЕАД със седалище ***, ЕИК
*********, представлявано от Иван Андреев – Изпълнителен директор.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.344, ал.1
т.2 КТ С.А.Л., ЕГН **********, адрес *** на заеманата преди уволнението
длъжност „манипулант” в „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД - гр. Козлодуй в
„Електропроизводство - 2”, Направление „Ремонт”, Отдел „Изпълнение на ремонта”,
Цех „Оборудване I-ви контур”, Сектор „Управление на радиоактивни отпадъци”,
Група „Обработка на РАО и дезактивация”, Бригада „Обработка на РАО при
работодателя АЕЦ КОЗЛОДУЙ” ЕАД със седалище ***, ЕИК *********.
ОСЪЖДА на основание чл.225, ал.1 КТ АЕЦ
Козлодуй“ ЕАД - гр. Козлодуй, ДА ЗАПЛАТИ на С.А.Л., ЕГН **********, обезщетение в размер на 4 930,70лева, за
периода от 10.09.2018г. до 10.03.2019г., през който е останал без работа, но за
не повече от шест месеца.
ОСЪЖДА АЕЦ Козлодуй“ ЕАД - гр. Козлодуй,
ДА ЗАПЛАТИ на С.А.Л., ЕГН **********, на
основание чл. 220, ал. 1 КТ обезщетение на работника или служителя за
неспазването на срока за предизвестие в размер на 2056.77 лева (две хиляди и петдесет и шест
лева и седемдесет и седем стотинки/.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК АЕЦ
Козлодуй“ ЕАД - гр. Козлодуй, ДА ЗАПЛАТИ на С.А.Л., ЕГН ********** направените
разноски по делото съобразно уважената част на иска в размер на 215.38 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК С.А.Л.,
ЕГН **********,***, направените по делото разноски съобразно отхвърлената част
на иска в размер на 146.34 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК АЕЦ
Козлодуй“ ЕАД - гр. Козлодуй, ДА ЗАПЛАТИ на Районен съд, Козлодуй държавна
такса в размер на 279.50 лева и по компенсация възнагражденията платени на
вещите лица в размер на 200.00 лева.
На основание чл.242, ал.1 ГПК ДОПУСКА
предварително изпълнение на решението в частта за присъденото на ищеца
обезщетение.
Решението подлежи на обжалване от страните
пред Окръжен съд Враца в двуседмичен срок от връчването на преписи.
Да се публикува съгласно чл.4, ал.2, т.2
ВПОПСА в КРС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: