Р Е Ш Е Н И Е
№ 1920 05.08.2020
г. гр.
Бургас
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На
двадесети юли две хиляди и двадесета година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН
МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена Манолова,
като
разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр.дело № 373 по описа на БРС за
2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по повод исковата молба на Д.И.Д.
против Д.Г.П., С.Г.П. и Е.Д.Б. за делба на самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ***.134
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ***, с адрес на имота м. ***, с площ 1914 кв.м. В законоустановения срок по
делото не постъпва отговор от ответниците.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа
иска и моли съда да допусне делбата.
В съдебно заседание процесуалните представители на
останалите съделители заявяват възражение по чл.33 от ЗС, като считат, че
представеният по делото нотариален акт № ***/11.09.2015 г. нот. дело № ***/2015 г. по описа на нотариус Н. М. материализира нищожна правна сделка поради противоречие с
чл.33 от ЗС, тъй като приобретателят не е от кръга на наследници към датата на
сделката и имотът не е предложен на съсобственика Т. Д.П.. Считат, че делбата
не следва да се допуска между страните по делото.
Съдът, като взе предвид
изявленията
на страните и
събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа
страна следното:
С решение № ***/17.03.1999 г. на Поземлена комисия – *** е възстановено
правото на собственост на наследниците на Д. С. Я. в съществуващи
(възстановими) стари реални граници на нива от 1,914 дка, пета категория,
местност ***, имот № 00*** по картата на землището. На 04.11.2019 г. е съставен
протокол за въвод във владение на имота. Към настоящия момент нивата е поземлен
имот с идентификатор ***.134 по КККР на гр. ***, с адрес на поземления имот:
местност ***, с площ 1914 кв.м., трайно предназначение на територията –
земеделска, начин на трайно ползване – друг вид нива, категория на земята – 5,
при съседи: ***.351; ***.352; ***.361; ***.135.
Наследодателят Д. С. Я. умира през 1976 г. и оставя за
свои наследници по закон своите деца – П. Д. Ш., Е. Д. Д., Т. Д.П., Н. Д. С. и Г.
Д. С..
П. Ш. умира на 31.05.1998 г. и оставя за свои наследници
по закон своите деца – С. П. П., В. П. С. и Н. Г. Я..
Е. Д. Д. умира на 24.01.2004 г. и оставя за свои
наследници съпруг И. К. Д. и децата си – Д. Н.Д., А. Н. Т. и Д.И.Д.. Д. Н.Д.
обаче умира преди своята майка, а именно на 01.01.2004 г., като негови
наследници са съпругата му В. К. Д. и дъщеря му Е.Д.Б..
На 11.09.2015 г. С. П. П., В. П. С., Н. Г. Я., И. К. Д., А.
Н. Т., Н. Д. С. и Г. Д. С. продават на Д.И.Д. своите 7/10 ид.части от правото
на собственост върху поземлен имот с идентификатор ***.134 по КККР на гр. ***
за общата сума от 94 000 лева.
Т. Д.П. умира на 18.02.2019 г., като оставя за свои
наследници по закон децата си Д.Г.П. и С.Г.П..
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по делото
писмени доказателства, неоспорени от страните.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 34,
ал.1 от ЗС.
По възражението
на ответниците за нищожност на сделка от 2015 г. на основание чл.33 от ЗС:
Според разпоредбата на чл.342 от ГПК в
първото заседание всеки от сънаследниците може да възрази против правото на
някой от тях да участва в делбата, против размера на неговия дял, както и
против включването в наследствената маса на някои имоти.
Според разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗС съсобственикът
може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само след като
представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите
съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред
него, че никой от тях не е приел това предложение. Ако декларацията е неистинска или ако
третото лице купи частта на съсобственика при условия, уговорени привидно във
вреда на останалите съсобственици, заинтересованият съсобственик може да изкупи
тази част при действително уговорените условия. Искът трябва да се предяви в
двумесечен срок от продажбата – чл.33, ал.2
от ЗС.
В този смисъл следва да се отговори на въпроса допустимо
ли е в производство по съдебна делба възражение за нищожност на сделка поради
нарушение на чл.33 от ЗС? Съдът намира такова възражение за недопустимо, макар
да е докладвано в съдебно заседание на 20.07.2020 г., като мотивите за това са
следните:
Позоваването от ответниците на разпоредбата на чл. 33 ЗС
е без правно значение за правата в съсобствеността, тъй като продажбата на
съсобствен имот на трето лице без спазване на изискването на закона да се
предложи на съсобствениците да изкупят частта му при същите условия не води до
нищожност на продажбата, а само поражда възможност да се предяви иск пред съда
за изкупуването, какъвто в случая не е предявен, а и не може да се съедини с
иска за делба – в този смисъл Решение № 26 от 10.07.2012 г. на ВКС по гр. д. №
1529/2010 г., I г. о. След
като иск по чл.33 от ЗС за упражняване правото на съсобственика за изкупуване
не може да се съедини с иск за делба, то е недопустимо и предявяване на
възражение за нищожност на сделка поради противоречие с чл.33 от ЗС.
На следващо място, съгласно чл. 76 ЗН актовете на
разпореждане на сънаследник с
отделни
наследствени предмети са недействителни, ако тези предмети не се падат в негов
дял при делбата. По приложението на тази
разпоредба ВС е приел Тълкувателно
решение №1/2004
г. Съгласно т. 1 актът на
разпореждане на сънаследник, изцяло или
отчасти с
отделна наследствена вещ (права върху вещи) е относително недействителен. Легитимирани да се позовават в делбеното
производство на тази относителна недействителност са само
съделителите-сънаследници, неразпоредили се с дела си.
Правото да се
иска прогласяването на тази относителна недействителност може да се упражни
като инцидентен, преюдициален и обуславящ установителен иск или чрез възражение. В делбения процес сънаследниците, които
не са извършили разпоредителна сделка със
сънаследствената вещ, следва да заявят
правото си до приключване на устните състезания в
първата фаза. Влязлото в сила решение по чл. 344 от ГПК разрешава спора относно
материално легитимираните титуляри в спорната съсобственост и преклудира
непредявеното от тях основание по чл. 76 ЗН. Освен
това предявяването на самостоятелен иск по
чл. 76 ЗН извън делбеното производство, респективно извън спор за собственост, е недопустимо.
С оглед изразеното в ТР №1/2004 г. становище следва да се приеме също
така, че след като сънаследниците, които не са се разпоредили с придобитите по
наследство идеални части от имота, предмет на
делбата, не заявят до приключване на устните състезания в първата фаза
на делбеното производство основанието на чл. 76 ЗН, те са
приели
извършената от своя сънаследник прехвърлителна сделка, не
й се противопоставят и желаят в делбата
да участва приобретателят по тази сделка. След като решението по допускане на делбата влезе
в сила, делбата ще бъде валидно извършена с участието на
приобретателя по
тази сделка и занапред е недопустимо предявяването на нов иск за делба на същия
имот с участието на сънаследника-прехвърлител с позоваване на чл. 76 ЗН и
твърдения, че делбата е била извършена без участието на
сънаследник.
Съделителите ответници не
предявяват възражение по чл.76 от ЗН. Че те искат съдът да се произнесе по
„нищожност на сделката“ на основание чл.33 от ЗС следва и от „уточнението“,
което те правят (стр.2 от протокол от съдебно заседание, проведено на
20.07.2020 г.) а именно „имотът не е бил предложен на съсобственика Т. П.“.
След като няма заявено до
приключване на устните състезания в първата фаза
на делбеното производство основанието
на чл. 76 ЗН,
то ответниците съделители приемат
извършената от своите сънаследници прехвърлителна сделка, не
й се противопоставят и желаят в делбата
да участва приобретателят по тази сделка. Ето защо възражението за нищожност на сделката поради
нарушение на чл.33 от ЗС следва да бъде оставено без разглеждане и не следва да
се конституират като страни в производството прихвърлителите на ищеца съделител
Д.Д..
Извън горното, ако
наследството съставлява и се изчерпва само с една вещ (предмет,
имот), процесният
случай е точно такъв, актът
на разпореждане на сънаследника с идеалната част, която съответства на
наследствения му дял, съставлява акт на
разпореждане с наследството, което е получил, и чл.76 от ЗН е неприложим.
По възражението съдът се произнася
само в мотивите, т.е. не следва да се постановява изричен диспозитив за
оставянето му без разглеждане.
По въпроса за съделителите и техните права в
съсобствеността:
Касае се за „новооткрито наследство“, с което
обаче не се изменят моментът
на откриване на наследството, уреден с разпоредбата на
чл. 1 3Н, нито кръгът и редът на наследниците, призовани да наследят пряко или
чрез заместване. „Новооткритото наследство“ е такъв обект на наследяване,
при който наследствените правоотношения се уреждат от специалните правила в
закона, като се предвижда, че с реституцията за законния наследник на
собственика на отчуждавания имот се открива възможността да приеме или се откаже
от своята наследствена част от реституирания имот, и то без оглед другото
имущество влизащо в обхвата на наследството на починалия собственик на
реституирания имот, което пък се подчинява на общите
норми на ЗН.
След смъртта на Д. С. Я. през 1976 г. всяко едно от
децата му П. Д. Ш., Е. Д. Д., Т. Д.П., Н. Д. С. и Г. Д. С. придобива по 1/5 ид.ч. от правото на собственост върху
имота. След смъртта на П. Ш. нейните деца наследяват нейната 1/5 ид.ч.
или всеки един от С. П. П., В. П. С. и Н. Г. Я. придобива 1/15 ид.ч.
След смъртта на Е. Д. Д. нейната 1/5 ид.ч. се придобива
по наследство от съпруга й и трите й деца, т.е. всеки един от тях придобива по
1/20 ид.ч. от правото на собственост. Синът й Д. Н.Д. обаче умира преди майка
си, поради което той се замества в наследяването само от своята дъщеря Е.Д.Б.,
но не и от своята съпруга В. К. Д. (заместване, основано на брачна връзка,
законът не допуска) – аргумент от чл.10, ал.1 от ЗН. Следователно Е.Б.
придобива 1/20 ид.ч. от правото на собственост, а В. Д. не придобива идеална
част от правото на собственост и не следва да участва в делбата.
След смъртта на Т. Д.П. през 2019 г. нейните деца Д.Г.П.
и С.Г.П. придобиват по 1/10 ид.ч. от правото на собствеността върху имота.
След покупко-продажбата през 2015 г. само четири лица
остават съсобственици, а именно: Д.И.Д., който притежава по наследство 1/20
ид.ч. от правото на собственост върху имота, придобива още 7/10 ид. части по
силата на сделката, т.е. притежава 15/20 ид.ч. от него; всеки един от Д.Г.П. и С.Г.П.
придобива по наследство 2/20 ид.ч. от правото на собственост; Е.Д.Б. придобива
по наследство 1/20 ид.ч. от правото на собственост върху имота.
Ето защо между тези лица и при тези квоти следва да се
допусне делбата.
Мотивиран
от горното Бургаски районен съд
Р Е
Ш И:
ДОПУСКА
съдебна делба на поземлен имот с
идентификатор ***.134 по КККР на гр. ***, с адрес на поземления имот: местност ***,
с площ 1914 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на
трайно ползване – друг вид нива, категория на земята – 5, при съседи: ***.351; ***.352;
***.361; ***.135, между
страни и при квоти, както следва: Д.И.Д.,
ЕГН – **********, - 15/20 ид.ч.; Д.Г.П., ЕГН – **********, - 2/20 ид.ч.; С.Г.П.,
ЕГН – **********, - 2/20 ид.ч.; Е.Д.Б., ЕГН – **********, - 1/20 ид.ч.
Решението подлежи на
обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (П)
Вярно с оригинала!
ММ