Р Е Ш Е Н И Е № 443
21.11.2019г.,
гр.Пазарджик
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Пазарджишкият окръжен съд, гражданска колегия, въззивен състав, в открито заседание
на двадесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Албена Палова
Членове: Мариана Димитрова
Ели Каменова
при
секретаря Катя Кентова, като разгледа докладваното от съдия Мариана Димитрова в.гр.д.№643 по описа на съда за 2019 година, и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. от ГПК.
С Решение №99/19.04.2019г., постановено по гр.д.№1034/2018г. по описа на РС – Велинград
е прието за установено, по предявения от „Райфайзенбанк България“ ЕАД, със седалище и адрес на управление
гр.С., бул.“Н.В.“ №55 против С.П.А. с
адрес: *** и Л.Г.З. с адрес ***,
искове с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ и чл.86 ЗЗД, че С.П.А. и Л.Г.З. дължат
солидарно на „Райфайзенбанк България“ ЕАД сумата от 5 777,27лв., представляваща главница по Договор за банков кредит от 21.07.2009г., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от постъпване на заявлението в съда - 10.10.2017г. до окончателно
изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.410 ГПК
от 13.10.2017г. по ч.гр.д.№1418/2017г. по описа на РС – Велинград, като са
отхвърлени предявените искове с
правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.430, ал.2 ТЗ и чл.86 ЗЗД, с които
ищцовото дружество иска да бъде признато за установено по отношение на
ответниците, че му дължат солидарно редовна лихва в размер на 583,96лв. за
периода от 05.07.2016г. до 14.08.2017г.; наказателна лихва в размер на
270,18лв., за периода от 05.08.2016г. до 08.10.2017 г.; лихва, дължима съгласно
чл.8, във връзка с чл.1, буква "Б" от Анекс 2 към Договор за банков
кредит от 21.07.2009г., в размер на 1 266,03лв. за периода от 05.08.2012г.
до 16.10.2013г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.410 ГПК 13.10.2017г. по ч.гр.д.№
1418/2017г. по описа на РС – Велинград, като неоснователни.
Отхвърлени са предявените от „Райфайзенбанк България“
ЕАД против С.А. и Л.З. осъдителни искове с правно основание чл.430, ал.2 ТЗ и
чл.86 ЗЗД, с които ищцовото дружество иска ответниците да бъдат осъдени
солидарно да му заплатят възнаградителна лихва в размер на 12,57лв. за периода
05.08.2017г. - 14.08.2017г., наказателна лихва в размер на 142,74лв. за периода
от 15.08.2017г. до 08.10.2017г., изискуема лихва в размер на 1 266,03лв.,
дължима съгласно чл.8 във връзка с чл.1, буква "б" от Анекс 2 към
Договор за банков кредит от 21.07.2009г. за периода от 05.08.2012г. до
16.10.2013г., като неоснователни.
Осъдени
са на основание чл.78,
ал.1 ГПК С.П.А. и Л.Г.З. да заплатят на „Райфайзенбанк България“ ЕАД сумата от 426,42 лв., представляваща сторени от ищцовото дружество разноски в заповедното и исковото производства,
съобразно уважената част от исковете.
Осъдени
са на основание чл.78, ал.3 ГПК „Райфайзенбанк България“ ЕАД да
заплати на Л.Г.З. сумата от 354,76лв., представляваща
сторени от ответника разноски, съобразно отхвърлената
част от исковете.
В
законният срок решението се обжалва с въззивна жалба от адв.Д. – пълномощник на
Л.З., с твърдение, че същото е недопустимо, неправилно, противоречащо на закона
и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Твърди
се на първо място, че решението е недопустимо, тъй като е постановено по
недопустима искова молба, понеже не било налице настъпване на предсрочната
изискуемост на кредита и по този начин вземането било предявено преждевременно.
Претендира се цялата сума на вземането, а не понеже е настъпил падежа на
отделните погасителни/анюитетни вноски.
На
второ място се твърди, че решението е недопустимо, тъй като на жалбоподателя не
му е била известна предсрочната изискуемост на кредита.
Решението
било недопустимо и поради факта, че районният съд се е произнесъл по иск, който
не е предявен при условия на евентуалност.
Съдът
се произнесъл по иск за сумата в размер на 5 777,27лв., приемайки, че с оглед
нищожността на договора за банков кредит, ответникът дължи връщане на чистата
стойност на кредита. По този начин излязъл извън рамките на претендираното от
ищеца спорно материално право и на практика подменил искова претенция.
В
този смисъл жалбоподателят формира искане решението да бъде обявено за
недопустимо като постановено по недопустима искова молба.
Наред
с това се претендира да бъде обезсилена издадената заповед за изпълнение и се
прекрати производството по делото.
При
условията на алтернативност, искането е решението като неправилно да се отмени
като постановено при нарушение на процесуалния закон и при съществено нарушение
на съдопроизводствените правила.
Твърди
се, че решението е неправилно, тъй като отново като аргумент намира приложение
твърдението, че на З. не била обявена надлежно изискуемостта на кредита.
Тъй
като не била налице изискуемост на кредита, погрешно възприето от РС, че това е
така, се твърди, че решението е порочно на още едно самостоятелно основание, а
именно, че не се дължи заплащане на сумата, понеже не е искана като незаплатена
по отделни погасителни вноски, а е искана като обща сума при настъпила
предсрочна изискуемост на кредита.
Съдът
неправилно формирал воля за размера на исковата претенция.
В
т.7 от жалбата се твърди, че районният съд не е възложил в тежест на
ответниците да докажат, че са изплатили сумата на кредита, а от друга страна
приема, че това тяхно задължение не е изпълнено.
На
следващо място се анализира заключението на съдебно-счетоводната експертиза относно
начина на усвояване на сумите - на каса или на ръка, като се твърди, че не е
доказано, че кредитополучателите са усвоили сумите по кредита.
Твърди
се, че не е налице хипотезата на чл.147, ал.1 ЗЗД и по отношение на З. е
изтекъл шестмесечния срок, посочен в тази норма.
Всички
твърдения на жалбоподателя са обосновани с цитирана в жалбата съдебна практика.
Искането
е жалбата да бъде уважена, а решението да бъде отменено и частично уваженият
иск да бъде отхвърлен, като неоснователен от въззивната инстанция.
Жалба
с идентично съдържание е депозирана и от С.А., като искането с малки различия е
идентично. Претендират се разноски.
С
въззивните жалби не се правят доказателствени искания.
В
срок решението се обжалва с въззивна жалба от „Райфайзенбанк България“ ЕАД в частта, с която е отхвърлен иска за
редовна лихва в размер на 583,96лв., наказателна лихва в размер на 270,18лв. и
изискуема лихва в размер на 1 266,03лв.
Твърди
се, че решението е неправилно, тъй като изводите на решаващият съд за
нарушаване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит - чл.7, т.7 и т.9-12
били неправилни.
Във
възивната жалба са възпроизведени текстове от Закона за потребителския кредит,
цитирана е съдебна практика, относима според страната към конкретния правен
спор, с твърдение, че направените изводи от районния съд са неправилни. Формулирано
е искане за допускане на ССЕ във въззивното производство, като искането е обосновано
с допуснати процесуални нарушения от РС, свързани с неправилно разпределение на
доказателствената тежест. Изрично се посочва, че решението е неправилно, тъй
като неправилно е приложен Закона за потребителския кредит и в противоречие с
целите на ЗЗД, ТЗ и ГПК и неверни правни изводи на първоинстанционния съд.
Искането
е решението да бъде отменено в обжалваната част, съответно въззивната инстанция
реши спора по същество и уважи претенциите за лихви.
В
постъпилите отговори на въззивната жалба се излагат твърдения за
неоснователност на същата.
В съдебно заседание страните, редовно призовани, не
се явяват, представляват се от своите пълномощници, които изцяло поддържат
подадените въззивни жалби и отговори.
В съдебно заседание съдът е оставил без уважение
искането на „Райфайзенбанк България“ ЕАД за допускане на нова експертиза.
Пазарджишкият окръжен съд, като провери обжалваният
съдебен акт, обсъди направените във въззивната жалба оплаквания, възраженията
на другата страна и приложените пред първата инстанция доказателства, прие за
установено следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран от „Райфайзенбанк България“ ЕАД с искова молба, с която са
предявени против С.П.А. и Л.Г.З. кумулативно обективно съединени иск с правно
основание чл.422, ал.1 във вр.415 ГПК и чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ и чл.86 ЗЗД, с
която се иска да бъде признато за установено по отношение на
ответниците, че дължат солидарно на ищеца: 1) сумата от 5,777,27лв., представляваща главница по
Договор за банков кредит от 21.07.2009г., от която главница в размер на
961,35лв. - редовно падежирала, за периода от 05.08.2016г. до 05.08.2017г. и
главница в размер на 4 815,92лв., предсрочно изискуема от 15.08.2017г.,
ведно със законна лихва върху главницата считано от постъпване на заявлението в
съда - 10.10.2017г. до окончателно изплащане; 2) редовна лихва в размер
на 583,96лв. за периода от 05.07.2016г. до 14.08.2017г.; 3) наказателна
лихва в размер на 270,18лв. за периода от 05.08.2016г. до 08.10.2017г.; 4)
лихва, дължима съгласно чл.8 във връзка с чл.1, буква "Б" от Анекс 2
към Договор за банков кредит от 21.07.2009г. в размер на 1 266,03лв. за периода
от 05.08.2012г. до 16.10.2013г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.410 ГПК от 13.10.2017г., по ч.гр.д.№1418/2017г. по
описа на РС - Велинград, евентуално съединени с осъдителни искове с правно
основание чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ и чл.86 ЗЗД, с които ищцовото дружество иска
ответниците да бъдат осъдени солидарно да му заплатят сумата от 4 815,94
лева - главница от 15.08.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане,
възнаградителна лихва в размер на 12,57лв. за периода 05.08.2017г. - 14.08.2017г.
вкл., наказателна лихва в размер на 142,74лв. за периода от 15.08.2017г. до
08.10.2017г., изискуема лихва в размер на 1 266,03лв., дължима съгласно
чл.8, във връзка с чл.1, буква "б" от Анекс 2 към Договор за банков
кредит от 21.07.2009г. за периода от 05.08.2012г. до 16.10.2013г
След постъпило възражение по реда на
чл.414 ГПК от длъжниците в заповедното производство бил предявен настоящия иск.
Ищецът твърди в исковата молба, че по силата на договор за банков кредит от 21.07.2009г., сключен със С.П.А.
– кредитополучател и Л.Г.З. - поръчител, е отпуснал кредит в размер на
10 000лв., който бил напълно усвоен на 21.07.2009г. Договорът за кредит бил изменен и допълнен с Анекс
№1/07.02.2011г. и Анекс №2/17.10.2013г. Кредитът следвало да се погасява с 96
равни месечни погасителни вноски /МПВ/, дължими на 5-то число от съответния
месец, считано от 05.11.2013г. до 05.10.2021г., като крайният срок за
погасяване на всички дължими суми е 05.10.2021г. В сключения договор и анекси
към него били уговорени възнаграждение за кредитора за отпуснатия кредит -
редовна лихва, както и размера на обезщетението /наказателна лихва/ в случай на
забава в заплащането на дължими вноски по кредита.
Въпреки, че банката изпълнила всички свои задължения по договора, ответниците
изпаднали в забава по отношение на заплащането на погасителните вноски, като не
били заплатени МПВ със следните падежни дати: 05.08.2016г.; 05.09.2016г.;
05.10.2016г.; 05.11.2016г.; 05.12.2016г.; 05.01.2017г.; 05.02.2017г.;
05.03.2017г.; 05.04.2017г.; 05.05.2017г.; 05.06.2017г.; 05.07.2017г.;
05.08.2017г., поради което били изпратени писма до кредитополучателя и
поръчителя, с които им е обявена предсрочната изискуемост на всички вземания на
банката по процесния договор и анекси към него. Твърди се, че след настъпването
на изискуемостта на вземанията до датата на подаване на заявлението за заповед
за изпълнение, от страна на длъжниците не са постъпили плащания. Предвид
изложеното моли исковете да бъдат уважени. Сочи доказателства. Претендира
разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор от С.А., в който се
излага становище по допустимостта и основателността на иска и се прави
възражение за изтекла на погасителна давност. Моли предявените искове претенции
да бъдат отхвърлени. С допълнително становище при условията на чл.143 ГПК с
вх.№4892/15.10.2018г. се прави възражение за недействителност на процесния
договор, като се излагат твърдения, че е недействителен като противоречащ на
разпоредбата на чл.22 ЗПК вр. чл.10, ал.1, чл.11, ал., т.7-12 и 20, чл.11,
ал.2, чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК. Поддържа, че ищцовото дружество не е изпълнило
задължението си, съгласно разпоредбата на чл.58, ал.1 ЗКИ. Излага подробни
съображения в насока, че са налице неравноправни клаузи по смисъла на чл.146,
ал.1 ЗЗП и чл.143 ЗЗП вр. чл.26, ал.1 ЗЗД.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника Л.З., в
който се оспорва иска като неоснователен и се прави възражение за изтекла на
погасителна давност. Излага подробни съображения във връзка с направеното
оспорване и възражение. Моли предявените искове претенции да бъдат отхвърлени.
Прави възражение за прекомерността на претендираните разноски.
За изясняване фактическата страна по делото е
допусната и изслушана съдебно-икономическа експертиза.
Съдът като прецени всички събрани по делото доказателства и
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
От приложеното към настоящото дело ч.гр.д.№1418/2017г.
по описа на РС - Велинград се
установява, че на основание чл. 410 ГПК, съдът е издал Заповед
№1041/13.10.2017г. за изпълнение на парично задължение, съгласно която е
разпоредено длъжниците С.А. и Л.З. да заплатят солидарно на кредитора
„Райфайзенбанк България“ ЕАД следните суми: 1) 5,777,27лв. -
главница по Договор за банков кредит от 21.07.2009г., от която 961,35лв. -
редовно падежирала главница за периода от 05.08.2016г. до 05.08.2017г. и
предсрочно изискуема главница в размер на 4 815,92лв., считано от
15.08.2017г., ведно със законна лихва върху главницата считано от постъпване на
заявлението в съда - 10.10.2017г. до окончателно изплащане; 2) редовна
лихва в размер на 583,96лв. за периода от 05.07.2016г. до 14.08.2017г.; 3)
наказателна лихва в размер на 270,18лв. за периода от 05.08.2016г. до
08.10.2017г.; 4) лихва, дължима съгласно чл.8 във връзка с чл.1, буква
"Б" от Анекс 2 към Договор за банков кредит от 21.07.2009г. в размер
на 1 266,03лв. за периода от 05.08.2012г. до 16.10.2013г.; 5) разноски в
размер в общ размер на 307,95лв., от които 157,95лв. ДТ и 150лв. –
юрисконсултско възнаграждение. По делото са постъпили възражения
от длръжниците, при което е указано на заявителя, че може да предяви иск
относно вземането си в едномесечен срок от връчване на разпореждането. В
указания срок заявителят е предявил иск относно вземането си.
По делото не се спори, че между страните е сключен договор
за банков кредит от 21.07.2009г., с който банката е предоставила на
кредитополучателя С.А. и поръчителя Л.З. кредит в размер на 10 000лв.,
променен впоследствие с Анекс №1 и Анекс №2.
Видно от чл.1 на Анекс №2 страните са се съгласили и
приели за установено, че към датата на подписване на анекса, дължимите от
кредитополучателя на Банката суми по Договора за кредит са в размер: главница
от 7 688,69лв. /от която 6 702,69лв. редовна главница и 986лв.
просрочена главница/ и 1 266,03лв., включващи 1 114,05лв. просрочена
лихва за периода от 05.08.2012г. до 04.10.2013г. вкл., 29,27лв. текуща редовна
лихва за периода от 05.10.2013г. до 16.10.2013г. и 122,71лв. лихва и
наказателна надбавка върху просрочената главница за периода от 05.09.2012г. до
16.10.2013г.
Уговорено е в чл.7 от Анекс №2, че кредита ще се
погасява с 96 равни МПВ, всяка от 129,66лв., дължими на 5-то число всеки месец,
по приложен към анекса погасителен план.
Уговорено е в чл.8 от Анекс №2, че вземанията по чл.1,
б.“б“ от Анекс №2 в размер на 1 266,03лв. ще бъдат изплатени от кредитополучателя
на Банката с една последва вноска, дължима на 05.10.2021г., което е и крайният
срок за погасяване на кредита.
Видно от приложеното по делото писмо
изх.№001-72540/10.07.2017г. и известие за доставяне, изпратено на актуалния
постоянен и настоящ адрес на кредитополучателя, С.А. е уведомена за
предсрочната изискуемост на кредита. Писмото е получено на 12.07.2017г. от В.К.,
с отбелязване – майка.
По делото е приложено и писмо изх.№001-72541,
изпратено до Л.З., на посочения от него адрес към момента на сключване на
процесния договор, като същото се е върнало с отбелязване „непотърсено“.
По делото е допусната и изслушана съдебно-икономическа
експертиза, приета от съда и неоспорена от страните. От заключението на експертизата
се установява, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на
15.08.2017г. Подробно са посочени неизплатените задължения от страна на
ответницата С.А. по процесния договор за кредит – главница, редовна лихва,
наказателна лихва, вкл. и към датата на подаване на исковата молба –
15.02.2018г. Установено е, че след подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до датата на изготвяне на експертизата /21.01.2019г./ не
са постъпили средства за погасяване на процесния дълг.
При така
установената фактическа обстановка, въззивният съд прави следните правни
изводи:
Въззивните
жалби са постъпили в срок, подадени от надлежни страни в процеса и са
процесуално допустими.
След
извършената служебна проверка по реда на чл.269 ГПК, съдът намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. По същество то е частично
неправилно.
Предявения иск с правно основание
чл.422 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК е
процесуално допустим, като предявен в преклузивния срок по чл.415 ГПК от
легитимирана страна - заявител в развилото се заповедно производство и след
своевременно депозирано възражение от ответника по делото срещу вземането
предмет на заповедта за незабавно изпълнение, постановена по развило се преди
това заповедно производство.
За да са основателни
исковете, следва между страните да е съществувало действително правоотношение
по договор за банков кредит, банката да е изпълнила задълженията си по него и
да е настъпила твърдяната от ищцовата страна предсрочна изискуемост на целия
размер на кредита преди датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК. Тези
обстоятелства следва да бъдат установени посредством пълно и главно доказване
от ищеца.
Наличието на валидно правоотношение по договор за
банков кредит между страните се установява по несъмнен начин от приложените по
делото като доказателства Договор за банков кредит от 21.07.2009г., Анекс №1 и
Анекс №2. Те имат писмена форма, носят подписите на страните и съдържат всички
съществени елементи на договора за банков кредит. Индивидуализирани са
страните, размера на отпуснатата в кредит сума и на уговорената лихва, наказателната
надбавка при просрочие, начинът и срокът за погасяване на задължението. Според
клаузите на договора и сключените към него анекси Л.З. - поръчител, се е съгласил
да отговаря солидарно с кредитополучателя пред банката за изпълнение на
задълженията по процесния договор, като се е задължил да погасява всички
дължими суми по договора в уговорените срокове и условия.
Банката е изправна страна по договора за банков
кредит, тъй като е изпълнила задълженията си по него. Този факт се установява
от заключението на съдебно-икономическата експертиза, прието по делото и неоспорено
от страните, според което кредитът е усвоен на 21.07.2009г. чрез превеждането
на 3 220лв. с банков превод, 6 600лв. – изтеглени в брой и 180 лв.
останали налични по банковата сметка, която е била заверена със сумата от
10 000лв. Фактът на неплащане на задълженията по кредита се установява
категорично от заключението по съдебно-икономическата експертиза, според което
към 10.10.2017г., както и към момента на изготвяне на заключението, са налице
непогасени задължения по кредита по вид и размер, подробно посочени в
заключението, а от ответниците не са ангажирани доказателства за
погасяването на посочените суми от кредита.
Съгласно заключението, към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
10.10.2017г., дължимите суми са следните:
·
неплатената изискуема главница е в размер на
5 777,27лв., от която главница в размер на
961,35лв. - редовно падежирала за периода от 05.08.2016г. до 05.08.2017г.;
·
просрочена
изискуема редовна лихва в общ размер на 583,96лв., от която 571,39лв.,
начислена за периода от 05.08.2016г. до 05.08.2017г. /датата на падежа,
предхождаща датата на настъпване на изискуемостта на дълга-15.08.2017г./ и
12,57лв., начислена за периода от 05.08.2017 г. до 14.08.2017 г.
·
наказателна
лихва в общ размер на 270,18лв., от които 127,44лв. неплатена просрочна
наказателна лихва за просрочие, начислена за периода от 05.06.2016г. до
08.10.2017г., 142,74лв. неплатена просрочена наказателна лихва, начислена върху
предсрочно изискуема главница за периода от 15.08.2017г. до 08.10.2017 г. и
7,54лв. неплатена просрочена наказателна лихва, начислена за 09.10.2017г.
·
1 266,03лв. - просрочена
преструктурира лихва, съгласно чл.8 във връзка с чл.1 буква „б" от Анекс
№2 за периода от 05.08.2012г. до 16.10.2013г..
Спорни между страните са действителността и
неравноправността на отделни договорни клаузи, които въззиваемите А. и З.
оспорват. В мотивите на обжалваното решение, районният съд е анализирал
разпоредбите на ЗПК /отм./, действал по време на сключване на процесния договор
за кредит и е приел, че при сключване на договора са нарушени изискванията на
чл.7, т.7 и 9-12 от ЗПК /отм./, в резултат на което следва да се приложи
разпоредбата на чл.14, ал. 2 от ЗПК /отм/, както и че клаузите на чл.4.1 и 4.2
от процесния договор, съгласно които ищцовото дружество има право едностранно
да променя лихвения процент по кредита са неравноправни.
Обжалваното решение в тази част е неправилно.
Видно от чл.1 от договора за кредит, наименована
„Предмет на договора", размерът на кредита е точно определен - 10 000лв.
Процесният договор за потребителски кредит не е такъв за предоставяне на
кредитна карта или овърдрафт, където да има кредитен лимит с максимален размер.
Условията, при които ГПР може да бъде променян са видни от чл.4.1 от договора,
където е записано, че ГПР е в размер на 10,36лв. при определената възнаградителна
лихва в размер на 9,9%;. При изчисляване на размера на ГПР са взети предвид сумата
на кредита, срока на кредита, лихвен процент 9,9% и факта, че вноските са
анюитетни. Правото на кредитополучателя да погаси предсрочно кредита е посочено
в чл.4.5, както и условията за прекратяване на договора.
Относно стойността на банковия ресурс /СБР/ и
възможността банката едностранно да променя лихвения процент по кредита, съдът
намира че не се представиха доказателства за сочените възражения.
Съгласно чл.4.1. от договора между страните за
ползвания кредит кредитополучателят заплаща на банката лихва в размер на СБР
+1,9 пункта надбавка, а в чл.4.2. е посочено как се формира стойността на СБР.
В настоящия казус съдът намира, че оспорваните от
ответниците клаузи към договора за кредит, касаещи начина на определяне на
лихвите по него, начина на погасяване на кредита, правото на едностранна
промяна, са индивидуално договорени между страните, което изключва тяхната
неравноправност. Това са клаузи по Анекс №1 и Анекс №2 към договора за кредит и
не са включени в общи условия, които са изготвени предварително и на които
кредитополучателят да не е могъл да влияе. Същите касаят промяна в размера на
кредита, начина на погасяване и лихвените проценти, което означава, че след
договора условията са му били известни, а със сключването на анексите се предполага
и неговото съгласие с договорените промени. Ето защо съдът намира, че не се
доказа наличие на неравноправни клаузи по договора, които да обосноват
неправилно начисляване на суми по кредита, които да са довели до съществено
предимство на кредитора,
Спорно по делото с оглед доводите във въззивните жалби
на ответниците се явява и обстоятелството дали е изпълнена втората (субективна)
предпоставка за обявяване на кредита за предсрочно изискуем – да бъде уведомен
длъжникът за предсрочната изискуемост преди подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение.
Предсрочната
изискуемост съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по т.д.№4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, представлява изменение на
договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление
само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният
факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Обявяването става чрез
волеизявление, което трябва да достигне до длъжника и от този момент изискуеми
стават и вноските, чиито падежи все още не са настъпили. В този момент
целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем, както по отношение на
кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя. Това е началният момент,
от който тече шестмесечният срок по чл.147, ал.1 ЗЗД и отговорността на
поръчителя би отпаднала, ако към датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение срокът е изтекъл.
От
представеното уведомително писмо изх.№001-72540 и известие за доставяне,
изпратено до ответницата С.А. „уведомително писмо“ е надлежно получено на
12.07.2017г. от В.С.К., с отбелязване „майка“.
С оглед на изложеното, въззивният съд приема, че
волеизявлението на кредитора за предсрочната изискуемост на кредита е
достигнало както до кредитополучателя, така и до поръчителя, въпреки, че в случая
фактическо връчване да не е било осъществено, което обаче не може да бъде
вменено във вина на кредитора.
Спазен е и шестмесечният срок по чл.147 ЗЗД по
отношение на солидарния длъжник З.. Считано от датата на получаването на
уведомлението /12.07.2017г./ е настъпила предсрочната изискуемост на кредита и
към датата на подаване на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК в съда на 10.10.2017 г., не е изтекъл срокът по чл.147, ал.1 ЗЗД.
Неоснователно е оплакването във въззивните жалби на
ответниците, че не е разпределена правилно доказателствената тежест. В доклада
извършен от районния съд, обективиран в определение от 13.11.2018г., съдът е
разпределил доказателствената тежест между страните съгласно чл.154 ал.1 ГПК.
По
изложените съображения въззивните жалби на ответниците са неоснователни, поради
което следва да бъдат оставени без уважение, а атакуваното решение в
обжалваните му части, като правилно и законосъобразно, следва да бъде
потвърдено.
Въззивната
жалба на ищеца е основателна, поради което решението в обжалваната му част
следва да бъде отменено и постановено ново, с което са признато за установено,
че ответниците дължат на ищеца претендираните суми.
Предвид
уважаването на предявените установителни искове, настоящата инстанция не дължи
произнасяне по осъдителния иск, предявен в условията на евентуалност. В този
смисъл е неоснователно възражението на ответниците, че осъдителен иск не е
предявен, тъй като видно от съдържанието на исковата молба, такъв е налице.
По
разноските:
С
оглед изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл.78, ал.1 ГПК
следва да бъдат преизчислени дължимите разноски за двете инстанции.
Тъй
като в производството ищецът е представляван от юрисконсулт, неговото
възнаграждение следва да се съобразно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК, съгласно
която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната
помощ, който от своя страна препраща към Наредба за заплащането на правната
помощ /НЗПП/.
Съгласно
чл.25, ал.1 НЗПП за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 300 лева, поради което претендираното
възнаграждение от жалбоподателя за исковото производство следва да се определи
предвид фактическата и правна сложност на делото, в размер на сумата от 150лв.,
за всяка от двете инстанции или общо 300 лв.
По
изложените съображения, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ
размер на 1 235,68лв., от които за заповедното производство – 157,95лв. ДТ
и 150лв. юрисконсултско възнаграждение; за първата инстанция – 235,33лв. ДТ,
200лв. за експертиза и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение и за настоящата
инстанция 42,40лв. ДТ и 150лв. юрисконсултско възнаграждение.
По
обжалваемостта:
Съобразно императивната разпоредба на
чл.280, ал.3, т.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни
дела с цена на иска до 20 000лв. за търговски дела. Именно тази хипотеза е
налице в настоящия случай, доколкото всеки от обективно съединените искове е с
цена, под посочената сума
По изложените
съображения, Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №99/19.04.2019г.,
постановено по гр.д.№1034/2018г. по
описа на РС – Велинград, в частта в която са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.422 ГПК
във вр. с чл.430, ал.2 ТЗ и чл.86 ЗЗД, с които „Райфайзенбанк България“ ЕАД,
със седалище и адрес на управление гр.С., бул.“Н.В.“ №55 иска да бъде признато за установено по
отношение на С.П.А. с адрес: *** и Л.Г.З. с адрес ***, че му дължат солидарно редовна лихва в размер
на 583,96лв. за периода от 05.07.2016г. до 14.08.2017г.; наказателна лихва в размер
на 270,18лв., за периода от 05.08.2016г. до 08.10.2017 г.; лихва, дължима
съгласно чл.8, във връзка с чл.1, буква "Б" от Анекс 2 към Договор за
банков кредит от 21.07.2009г., в размер на 1 266,03лв. за периода от
05.08.2012г. до 16.10.2013г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.410 ГПК 13.10.2017г. по
ч.гр.д.№ 1418/2017г. по описа на РС – Велинград, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Райфайзенбанк
България“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.“Н.В.“ №55
против С.П.А. с адрес: *** и Л.Г.З. с
адрес ***, искове с правно основание
чл.422 ГПК във вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ и чл.86 ЗЗД, че С.П.А. и Л.Г.З. дължат солидарно на „Райфайзенбанк България“ ЕАД редовна лихва в размер на 583,96лв. за
периода от 05.07.2016г. до 14.08.2017г.; наказателна лихва в размер на
270,18лв. за периода от 05.08.2016г. до 08.10.2017 г.; лихва, дължима съгласно
чл.8, във връзка с чл.1, буква "Б" от Анекс 2 към Договор за банков
кредит от 21.07.2009г. в размер на 1 266,03лв. за периода от 05.08.2012г.
до 16.10.2013г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.410 ГПК 13.10.2017г. по
ч.гр.д.№1418/2017г. по описа на РС – Велинград.
ОТМЕНЯ решение №99/19.04.2019г., постановено по
гр.д.№1034/2018г. по описа на РС – Велинград, в частта за разноските, ВМЕСТО
КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА С.П.А. *** и Л.Г.З. *** ДА ЗАПЛАТЯТ на „Райфайзенбанк България“ ЕАД, със
седалище и адрес на управление гр.С., бул.“Н.В.“ №55 сумата от 1 235,68лв.,
представляваща съдебно-деловодни разноски за всички инстанции.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: