№ 645
гр. Пловдив , 20.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на единадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Васил А. Тасев
при участието на секретаря Ваня Д. Койчева
като разгледа докладваното от Васил А. Тасев Административно наказателно
дело № 20205330207842 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 20-0333-001292/13.11.2020 год.
издадено от **** РУ към ОД на МВР гр. Пловдив, РУ С., с което на И. А. К., с
ЕГН ********** е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер
на 50 лева за нарушение на разпоредбите на чл.139, ал.1, т.1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.179, ал.6, т.1 от ЗДвП и
административно наказание - ГЛОБА в размер на 20 лева за нарушение на
разпоредбите на чл.139, ал.2, т.4 от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП.
Жалбоподателят, в жалбата и в допълнителни мотиви към нея оспорва
издаденото НП единствено в частта по т.1 от постановлението, като възразява,
че в тази част същото е незаконосъобразно и прави искане за неговата отмяна.
В останалата му част постановлението не е обжалвано, поради което не
подлежи на разглеждане от съда по същество. В съдебно заседание, редовно
призован, се явява лично и с **** адв.Т., който поддържа направеното в
жалбата и допълнителните мотиви искане. Претендира направени разноски по
делото за адвокатски хонорар.
Въззиваемата страна РУ Полиция С. – редовно призована, не изпраща
представител. В молба-становище излага доводи за неоснователност на
1
жалбата и прави искане за оставянето й без уважение и потвърждаване на НП.
При условията на евентуалност прави възражение за намаляване размера на
адвокатското възнаграждение на другата страна до минимално предвидения
размер.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата е основателна.
С акт за установяване на административно нарушение от 29.10.2020 год.
било установено, че на същата дата около 16:50 часа на път ІІІ 866 км
126 жалбоподателят И. А. К. управлявал товарен автомобил „Ситроен Релай
1800“ с рег. № **** собственост на Г.И.Г. като допуснал следните
нарушения: 1. Управлява МПС с незначителна техническа неизправност –
неработещ ляв фар; 2. Автомобилът не е оборудван със светлоотразителна
жилетка.
Записано било от актосъставителя, че по този начин са нарушени
разпоредбите на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.139, ал.2, т.4 от ЗДвП.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно
постановление, в което административнонаказващият орган /АНО/ е възприел
залегналата в акта фактическа обстановка и е подвел нарушенията под
разпоредбите на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.139, ал.2, т.4 от ЗДвП, като е
постановил налагане на глоба в размер на 50 лв., на основание чл.179, ал.6,
т.1 от ЗДвП, съответно глоба в размер на 20 лв., на основание чл.185 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
писмени доказателства, които Съдът кредитира като последователни и
обективни.
С обжалваната част на НП е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя за нарушение на разпоредбата на чл.139, ал.1,
т.1 от ЗДвП, съгласно която движещите се по пътя пътни превозни средства
трябва да бъдат технически изправни. От обективната страна нарушението
на цитираната норма предпоставя реализиране на изпълнителното деяние по
движение на три- или четириколесно моторно превозно средство, като по
делото се доказва по несъмнен начин, че на 29.10.2020 г. автомобилът е бил
управляван от жалбоподателя с незначителна техническа неизправност,
изразяваща се в неработещ ляв фар, което не се оспорва от санкционираното
лице.
2
Съдът намира обаче, че в хода на настоящото производство не беше доказано
по безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят К. е извършил
умишлено това нарушение. Не се установи по несъмнен начин наличие на
субективния елемент от състава на нарушението, а именно, че същото е
извършено виновно, умишлено, т.е. недоказано с категоричност остана
обстоятелството, че жалбоподателя е знаел за възникналата повреда, довела
до незначителна техническа неизправност на МПС и въпреки това, същият е
управлявал товарния автомобил. Липсват каквито и да било данни
наказващият орган да е събрал доказателства в тази насока. Безспорно се
касае за неизправност на левия фар, но в същото време житейски възможно е
тази техническа неизправност да възникне при движението на автомобила и
за водача е невъзможно своевременно да я установи, тъй като крушката би
могла да се повреди непредвидимо във всеки един момент, поради което без
доказано наличие на виновно поведение от страна на жалбоподателя, не би
могла да се ангажира неговата административнонаказателна отговорност.
Налагането на административно наказание за нарушение, което не е било
безспорно доказано, че е извършено от субективна страна, обуславя и
неправилно приложение на материалния закон и отмяна на атакуваното НП.
Предвид изложеното съдът намира, че издаденото против жалбоподателя
наказателно постановление в обжалваната му част по т.1 от същото следва да
бъде отменено като незаконосъобразно.
С оглед изхода на спора, разноски се дължат на жалбоподателя. По делото е
направено искане за присъждане за разноски и е представен договор за
правна защита и съдействие за процесуално представителство и защита на
жалбоподателя от адвокат, видно от който е било уговорено и заплатено в
брой възнаграждение в размер от 300 лв., явяващ се минимален размер
съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид отмяната на
обжалваното НП, съдът следва да възложи тези разноски в тежест на
въззивамата страна.
Мотивиран от горното, Съдът
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА наказателно постановление № 20-0333-001292/13.11.2020 год.
издадено от **** РУ към ОД на МВР гр. Пловдив, РУ С. в частта, с която на
И. А. К., с ЕГН ********** е наложено административно наказание - ГЛОБА
в размер на 50 лева за нарушение на разпоредбите на чл.139, ал.1, т.1 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.179, ал.6, т.1 от
ЗДвП
ОСЪЖДА ОД на МВР гр.Пловдив да заплати на И. А. К. сумата в размер на
300 лв., представляваща сторените разноски в производството пред РС-
Пловдив.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред Административен
съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4