№
гр. Кърджали, 23.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в открито заседание на четиринадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
АЙГЮЛ ШЕФКИ
като разгледа докладваното от съдия Шефки адм.д №432 по описа на КАС за 2019 г., и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.268 от ДОПК.
Образувано
е по жалба от Г.И.Х. от ***, подадена чрез пълномощник, срещу Решение №448/11.11.2019 г. на директора на ТД на НАП-Пловдив, с което е отхвърлена
жалбата й срещу Разпореждане изх.№***/*** г.,
издадено от ст.публичен изпълнител при ТД на НАП - Пловдив, офис-Кърджали,
в частта, с която е отказано отписването на задължение за глоба в размер на ***
лв., по наказателно постановление № ***/*** г. издадено от зам.- началника
на Митница Свиленград към Агенция „Митници“-София и прекратяването на изпълнително
дело /ИД/ №***/*** г. по описа на ТД НАП-Пловдив, офис –Кърджали. Жалбоподателката твърди незаконосъобразност на оспореното решение,
поради неправилно приложение на закона и
противоречие с Тълкувателно решение № 2/2017 г. на Върховния административен
съд по приложението на чл. 82 ЗАНН. Счита, че задължението й по НП №***/*** г.,
е погасено по давност. Иска отмяна на оспорения акт, както и на потвърденото с него
разпореждане, като се върне преписката на административния орган. Претендира деловодни разноски.
Ответникът - Директор
на ТД на НАП – Пловдив, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна
по подробни съображения, изложени в писмено становище. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
като взе предвид събраните доказателства, приема за установено
следното:
С НП № ***/***
г., издадено от зам.- началника на Митница Свиленград към Агенция „Митници“-София,
в сила от 10.11.2015 г., на жалбоподателката е наложена
глоба в размер на *** лв.
По
делото е приложено съобщение за доброволно изпълнение изх. №***/*** г., изд. от
гл.публичен изпълнител при ТД НАП Пловдив-офис Кърджали, съдържащо уведомление за
образувано, спрямо Г.Х., ИД №***/*** г. за събиране на публични задължения в размер
на *** лв., произтичащи от: 1. наложена глоба в размер на *** лв., с НП №***/***
г., на зам.- началника на Митница Свиленград; 2. наложена глоба в размер на ***
лв., с НП №***/*** г., изд. от ОДМВР Кърджали. Няма данни, последното съобщение
да е било получено от адресата.
С
Постановление изх.№ ***/*** г., изд. от гл.публичен изпълнител при ТД НАП Пловдив-офис
Кърджали, във връзка с образуваното изпълнително дело, е наложен и запор върху лек
автомобил рег. №***, като отново не са приложени доказателства, жалбоподателката да е получила това постановление.
На
13.09.2019 г., жалбоподателката е депозирала заявление
вх. №***, за прекратяване на образуваното изпълнително дело и вдигане на наложения
запор, поради това, че посочените задължения са погасени по давност.
С
Разпореждане изх.№***/*** г., издадено от ст.публичен изпълнител при ТД на НАП
- Пловдив, офис-Кърджали, е отказано прекратяването на действията по принудително
изпълнение по ИД №***/*** г., касаещо задължение за глоба
в размер на *** лв., по наказателно постановление № ***/*** г. Прието е, че за горното
задължение не е изтекла давността по чл.82, ал.1, т.3 ЗАНН, тъй като с образуването
на изпълнителното дело и налагането на обезпечителните мерки, на основание чл.172,
ал.1 ДОПК, давността е прекъсната, и към датата на подаване на заявлението, новата
тригодишна давност по чл.172, ал.3 ДОПК, все още не е изтекла.
С Решение №448/11.11.2019 г., директорът
на ТД на НАП-Пловдив, е отхвърлил жалба вх.№***/*** г., депозирана от Г.Х.,
срещу Разпореждане изх.№***/*** г., издадено от ст.публичен изпълнител при ТД на
НАП- Пловдив, офис-Кърджали. За да постанови решението си, органът е приел, че с
образуването на изпълнителното дело, за което свидетелствало и съобщението за доброволно
изпълнение изх. №***/*** г., давността е била прекъсната, на основание чл.82, ал.2 ЗАНН. В рамките на новата двугодишна давност, публичният изпълнител е наложил обезпечителна
мярка и по силата на чл.171 ДОПК, давностният срок за
принудително изпълнение на задължението по НП №***/*** г. е спрян, и тъй като не
е налице отмяна на обезпечителната мярка, то все още не била изтекла 10 годишната
абсолютна давност.
При така установеното
съдът намира, че жалбата до съда е подадена в срок и от лице, имащо правен интерес
от оспорването, поради което и е процесуално допустима.
Разгледана по същество
същата е основателна, по следните съображения:
При
извършената проверка за законосъобразност съдът констатира, че оспореният административен
акт е издаден от компетентен орган, съгласно чл. 266, ал. 1 ДОПК, и в предвидената писмена форма.
Безспорно е в случая, че с НП № ***/*** г., издадено
от зам.- началника на Митница Свиленград към Агенция „Митници“-София, на жалбоподателката е наложена глоба в размер на *** лв. По делото
няма спор, че горното наказателно постановление е влязло в законна сила на
10.11.2015 г.
Съгласно
чл. 162, ал. 2, т. 7 от ДОПК, вземанията по влезли в сила наказателни постановления представляват публични
държавни /общински/ вземания, като според чл. 171, ал. 1 от ДОПК, публичните вземания
се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок,
считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се
плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. По отношение
на вземанията по влезли в сила наказателни
постановления, в чл.82 от ЗАНН се съдържа специална правна уредба, регламентираща
давностните срокове за изпълнение на наложените административни
наказания, както и началния момент, от който
започва да тече този срок.
Съгласно относимата към случая разпоредба на чл. 82, ал. 1, б. "а",
вр. ал. 2-4 от ЗАНН, административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години,
когато наложеното наказание е глоба. Давността започва да тече от влизане в сила
на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните
органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване
на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност /ал.2/.
В чл.82, ал.3 ЗАНН е предвидено, независимо от спирането или прекъсването на давността,
административното наказание да не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава
с една втора срока по ал. 1, като последната разпоредба не се прилага по отношение
на глобата, когато за събирането й в срока по ал. 1 е образувано изпълнително производство
/ал.4/.
С ТР №2/04.12.2017
г. постановено по т.д.№3/2016 г., ВАС е приел, че след
прекъсване на давността, в хипотезата на чл. 82, ал. 2 ЗАНН, при изпълнение на административното
наказание "глоба", се прилага давностният срок
по чл. 82, ал. 1, б. "а" ЗАНН". Според изложените в ТР мотиви, при разглеждане на правната природа на глобата, превес
следва да има нейният характер на административно наказание, а не на публично вземане,
поради което е неприложим общия давностен срок за събиране
на публични държавни вземания, предвиден в чл. 171, ал. 1 ДОПК.
При тази правна уредба и с оглед посоченото ТР №2/04.12.2017 г., приложими в случая са разпоредбите на
ЗАНН, уреждащи погасителната
давност, като специален закон, който изключва приложението на нормите на ДОПК.
В
случая, административния орган е приел, че е налице прекъсване на давността на
07.03.2017 г., с изпращане на поканата за доброволно изпълнение, както и че с налагането
на обезпечителната мярка, давностният срок е спрял да
тече, по силата на чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК, и към момента на подаването на
възражението за изтекла давност, 10-годишният срок по чл.171, ал.1 ДОПК, не бил
изтекъл.
Тези изводи не се споделят
от настоящия състав.
На първо място и по
аргумент от нормата на чл. 82, ал. 2 изр. 2 от ЗАНН, според която новата давност
започва да тече от момента на "завършване на действието", следва да се
отбележи, че за да бъде прекъсната погасителната давност е необходимо, както съобщението
за доброволно изпълнение /СДИ/, така и постановлението за налагане на обезпечителни
мерки /ПНОМ/, да са били надлежно връчени на длъжника, и то преди изтичане на двугодишния
срок по чл.82, ал.1, б. "а" ЗАНН. В случая, няма данни за завършването
на твърдяните от органа действия по принудително изпълнение,
тъй като не се установи тези действия да са били надлежно съобщени на адресата.
Следователно, не може да се приеме, че с издаването на съобщението за доброволно
изпълнение и постановлението за налагане на обезпечителни мерки, на 07.03.2017 г.,
давностният срок е бил прекъснат или е спрял да тече.
При това положение, след като не се установи предприемането на надлежни действия
по изпълнението, до 10.11.2017 г. - двугодишния срок, определен в закона, доколкото
не са сведени до знанието на длъжника, то погасителната давност по отношение на
процесното вземане е изтекла на 10.11.2017 г. След тази
дата, съгласно чл.168, т.3 ДОПК, публичното вземане е погасено по давност и отпада
възможността за принудителното му изпълнение. Предвид изрично направеното от жалбоподателя
възражение за погасяване на вземането по давност, то последното вземане, на основание
чл.173 ДОПК, следва да бъде отписано, а производството по принудително изпълнение
да бъде прекратено /чл.255, ал.1 ДОПК/.
По изложените съображения,
оспореното Решение №448/11.11.2019 г. на директора на
ТД на НАП-Пловдив, следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго
такова по съществото на спора, с което се отмени Разпореждане изх.№***/*** г., издадено
от ст.публичен изпълнител при ТД на НАП - Пловдив, офис-Кърджали, в частта, с която
е отказано отписването на задължение за глоба в размер на *** лв., по наказателно постановление
№ ***/*** г. издадено от зам.- началника на Митница Свиленград към Агенция „Митници“-София
и прекратяването на ИД №***/*** г. по описа на ТД НАП-Пловдив, офис Кърджали. На
основание чл. 160, ал. 3 от ДОПК преписката следва да бъде върната на публичния
изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, офис Кърджали, за ново произнасяне по заявление
вх. №***/*** г., при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона.
При този изход на спора,
предвид направеното искане, на жалбоподателя се дължат деловодни разноски в размер
на 210 лв., от които 10 лв. за внесената д.т. и 200 лв. за заплатеното адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното и
на основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение №448/11.11.2019 г., издадено от директора на ТД на НАП-Пловдив, с което
е оставена без уважение, жалба вх.№***/*** г. от Г.Х. срещу Разпореждане изх.№***/***
г., издадено от ст.публичен изпълнител при ТД на НАП- Пловдив, офис-Кърджали, в
частта му, с която е отказано отписването на задължение за глоба в размер на
2 000 лв., по наказателно постановление № ***/*** г. издадено от зам.- началника
на Митница Свиленград към Агенция „Митници“- София и прекратяването на ИД №***/***
г. по описа на ТД НАП-Пловдив, офис –Кърджали, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Разпореждане изх.№***/*** г.,
издадено от ст.публичен изпълнител при ТД на НАП - Пловдив, офис-Кърджали, в частта
му, с която е отказано отписването на задължение за глоба в размер на
2 000 лв., по наказателно постановление № ***/*** г., издадено от зам.-началника
на Митница Свиленград към Агенция „Митници“- София, и прекратяването на ИД №***/***
г. по описа на ТД НАП-Пловдив, офис –Кърджали.
ВРЪЩА преписката на публичния изпълнител
при ТД на НАП – Пловдив, офис Кърджали, за ново произнасяне по заявление вх. №***/***
г. подадено от Г.И.Х., при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите към решението.
ОСЪЖДА Териториална дирекция на Национална
агенция за приходите - Пловдив, да заплати на Г.И.Х. от ***, ЕГН **********, деловодни
разноски в размер на 210 лв.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис
от решението да се изпрати на страните.
СЪДИЯ: