№ 14076
гр. .., 17.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20211110125795 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс ГПК)
и следващите.
Образувано е по искова молба на „...“ ЕАД с ЕИК ..., адрес ... (ищец) чрез
упълномощения процесуален представител юрисконсулт Ц.П.. Ищецът твърди, че е
доставял топлинна енергия спрямо топлоснабден имот с аб. номер ... Поддържа, че
ответниците са ползували доставената топлинна енергия за битови нужди през периода
01. 05. 2017 г. – 30. 04. 2019 г., но не са я заплатили. Заявява, че е налице облигационно
отношение с ответниците като собственици или вещни ползуватели на процесния имот
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното
им приемане. Заявява, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на
публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото
дружество. Като не е сторила това, ответниците са изпаднали в забава, поради което
дължат и обезщетение за забава върху главниците в посочените в исковата молба
размери. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия
между клиентите в сградата-етажна собственост се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл.
138б ЗЕ. Заявява, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на топлинна
енергия в сградата се извършва от „..“ .. на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № .. г. за топлоснабдяването.
Иска от съда да признае за установено по отношение на ответниците, че всеки един от
тях двамата има следните задължения: сумата 573 лева и 61 стотинки, представляваща
главница за стойността на незаплатената топлинна енергия за периода 01. 05. 2017 г. –
30. 04. 2019 г., сумата 115 лева и 44 стотинки, представляваща мораторна лихва за
цената на топлинната енергия, начислена от 15. 09. 2018 г. до 11. 12. 2020 г., сумата 12
лева и 70 стотинки, представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.
11. 2017 г. – 30. 04. 2019 г., и сумата 2 лева и 73 стотинки, представляваща лихва за
1
забава за стойността на услугата дялово разпределение, начислена от 31. 12. 2017 г. до
11. 12. 2020 г., ведно със законовата лихва върху двете главници от 21. 12. 2020 г. до
окончателното изплащане на сумите, за които суми е била издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. дело № 64202 по описа на Софийския районен съд, III гражданско
отделение, 150-и състав, за 2020 г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба само от
единия от двамата ответници К. Б. Д., ЕГН **********, адрес .... Ответницата прави
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на паричните задължения,
които ищецът претендира за периода май 2016 г. – 31. 08. 2018 г., като обосновава
приложимостта на тригодишната погасителна давност. Заявява, че прави признание на
иска по чл. 237 ГПК за претендираната от дружеството топлинна енергия за периода
01. 09. 2018 г. – 30. 04. 2019 г. Оспорва исковата молба като нередовна с довод, че е
подадена след изтичането на срока по чл. 415, ал. 4 ГПК. По същество оспорва
предявените искове като неоснователни. Признава, че е собственик на 1/2 идеална част
от топлоснабдения имот, но заявява, че с ответницата Р. Б. Д. имат устна уговорка, по
силата на която всички задължения са за нейна сметка, независимо от обстоятелството,
че през процесния период топлоснабденият имот не е бил обитаван. Освен това
заявява, че претендираните от ищеца суми са били погрешно изчислени въз основа на
счетоводни документи, които впоследствие са били коригирани и следва да се считат
невалидни. Оспорва законността на извършеното от ищеца прехвърляне на партида без
представени заявление-декларация и удостоверение за наследници и намира, че е бил
нарушен Законът за защита на личните данни. Не иска да бъде постановявано
неприсъствено решение. В хода на устните състезания заявява, че признава
дължимостта на сумите, така както те са изчислени от третото лице помагач и съдебно-
техническата експертиза. Възразява срещу претендираните от ищеца разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата Р. Б. Д., ЕГН **********, адрес ...
По делото е конституирано като трето лице помагач на страната на ищеца „..“ ..
с ЕИК ..., седалище и адрес на управление ... С писмена молба заявява, че не оспорва
предявения иск и го счита за основателен и доказан.
След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства,
Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.
Исковата молба е подадена от заинтересована страна чрез надлежно
упълномощен процесуален представител, придружена е с документ за внесена
държавна такса в необходимия размер и съответства на параметрите на издадената
заповед за изпълнение, поради което е процесуално допустима. Възражението на
ответника К. Д., че срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК не е спазен, е неоснователно. Видно от
приложеното за послужване заповедно дело (ч. гр. дело № 64202 по описа на 150-и
състав на Софийския районен съд за 2020 г.) указанията на заповедния съд за
предявяването на установителни искове са били съобщени на заявителя на 09. 04. 2021
г. – датата на разпечатката, че електронното съобщение е било получено от заявителя
(л. 29). От този момент започва да тече едномесечният срок за предявяването на
установителните искове. Когато процесуалният закон предвижда срок, който се
изчислява в месеци, срокът изтича на съответното число на последния месец (чл. 60,
ал. 3 ГПК). Тогава в разглеждания случай срокът е изтичал на 09. 05. 2021 г. Този ден
обаче е бил неделя, тоест неприсъствен ден, поради което трябва да се приеме, че
срокът е изтичал в първия следващ присъствен ден на основание чл. 60, ал. 6 ГПК –
10. 05. 2021 г., понеделник. При това положение исковата молба, постъпила на
2
регистратурата на съда на 10. 05. 2021 г., е своевременна, а предявените с нея искове
са процесуално допустими.
Съдът е сезиран с предявени по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК осем обективно
кумулативно и субективно съединени иска за установяването на съществуването на
парични задължения, свързани с доставянето на топлинна енергия. Първите два иска са
за установяването на задължения за стойността на доставена топлинна енергия с
правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 150, ал. 1 ЗЕ. В
тежест на ищеца по тези искове е да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на облигационно отношение между него и всеки един от
ответниците, по силата на което през процесния период 01. 05. 2017 г. – 30. 04. 2019 г.
реално им е доставил спрямо топлоснабдения недвижим имот ап. .., находящ се в .., аб.
номер .., топлинна енергия на стойност общо 1 147 лева и 22 стотинки, както и
настъпването на изискуемостта на задълженията. По вторите два иска, които също са с
правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи
наличието на облигационни отношения за извършването на услугата дялово
разпределение спрямо описания по-горе топлоснабден имот, по силата на което през
периода 01. 11. 2017 г. – 30. 04. 2019 г. третото лице помагач реално е извършило
услугата дялово разпределение спрямо топлоснабдения имот, която услуга е на обща
стойност 25 лева и 39 стотинки, както и че задълженията за заплащането й са станали
изискуеми. По останалите четири акцесорни иска с правни основания чл. 86, ал. 1 ЗЗД
в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
поставянето на всеки един от ответниците в забава, периодите на забавите и размера на
обезщетенията за забавите.
Облигационното отношение по доставянето на топлинна енергия възниква било
автоматично по силата на закона – чрез придобИ.нето на правото на собственост или
вещно право на ползуване върху недвижим имот, находящ се в сграда-етажна
собственост, присъединена към топлопреносната мрежда – било при условията на
пряко договаряне на облигационен ползувател на топлоснабдения имот с
топлопреносното предприятие и сключването на индивидуален договор за доставянето
на топлинна енергия. В разглеждания случай от представените с исковата молба
документи, които бяха приобщени като писмени доказателства по делото, се
установява, че процесният топлоснабден имот е бил продаден от Софийския градски
народен съвет през 1971 г. на основание чл. 55г от Закона за планово изграждане на
населените места на Благой К.ов Д.. Благой К.ов Д. починал през 2000 г., оставяйки за
наследници съпругата Б. И.нова Д. и двамата ответници, негови син и дъщеря (л. 15).
Преживялата съпруга подала молба-декларация за променяването на партидата на
нейно име на 06. 02. 2003 г. На неустановена дата след 06. 02. 2003 г. Б. И.нова Д. също
починала, оставяйки за наследници двамата ответници, неин син и нейна дъщеря.
Страните не спорят, че смъртта й е настъпила преди процесния период. При това
положение следва да се приеме за установено, че през процесния период двамата
ответници са били съсобственици при равни дялове на процесния топлоснабден имот:
обстоятелство, което те не оспорват. Съдът отдели като безспорно и ненуждаещо се от
доказване с доклада по делото обстоятелството, че процесният имот се намира в
сграда-етажна собственост, която е присъединена към топлопреносната мрежа.
Следователно ищецът доказва наличието на облигационно отношение с ответниците,
свързано с доставянето на топлинна енергия спрямо съответния имот (чл. 153, ал. 1
ЗЕ).
Във връзка с доказването на количеството и стойността на реално доставената
3
спрямо процесния топлоснабден имот топлинна енергия по искане на ищеца съдът
допусна изготвянето на съдебно-техническа експертиза. Съобразно експертното
заключение по нея, което съдът кредитира като пълно, ясно и професионално
издържано, през време на процесния период всички отоплителни тела в процесния
имот са били демонтирани. Изключение е само една щранг-лира без техническа
възможност за монтиране на средство за търговско измерване, по отношение на която е
била служебно начислявана топлинна енергия. През процесния период е била
начислявана също така топлинна енергия, отдадена на имота от сградната инсталация,
съобразно съответната формула по Наредбата за топлоснабдяването от 2007 г.
Начислявана е била и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване въз основа
на реално отчитане на съответното средство за търговско измерване. Технологичните
разходи са били приспаднати. Отоплителните тела в общите части на сградата са били
демонтирани, поради което топлинна енергия за отопляване на общите части не е била
начислявана. Вещото лице счита, че третото лице помагач правилно е изчислило
реално доставените количества топлинна енергия, спазвайки изискванията на
нормативната уредба в областта на топлоснабдяването. Така общата стойност на
топлинната енергия, която е била доставена спрямо процесния топлоснабден имот през
време на процесния период, възлиза на 459 лева и 58 стотинки (от които 241 лева и 70
стотинки топлинна енергия за отопляване на имота от щранг-лирата; 145 лева и 27
стотинки топлинна енергия, отдадена на имота от сградната инсталация; и 72 лева и 61
стотинки топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване на имота). Съдът
констатира, че така установените стойности на реално доставената топлинна енергия
не са били адекватно отразени в счетоводството на ищеца. Данните от експертното
заключение по съдебно-техническата експертиза следва да бъдат кредитирани за
сметка на данните от експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза,
изготвено въз основа на счетоводните записи на ищеца. Ищецът не установява при
условията на пълно и главно доказване реално да е доставил топлинна енергия спрямо
имота през процесния период на по-голяма стойност.
При това положение ищецът доказва реалното доставяне на топлинна енергия
спрямо всеки един от двамата ответници съобразно дела му от собствеността в размер
на по 229 лева и 79 стотинки. За пълнота съдът трябва да отбележи, че ответникът К. Д.
не е представил доказателства в подкрепа на твърдението си за устна уговорка между
него и ответницата Р. Д., по силата на която ответницата Р. Д. поема задълженията за
заплащане на стойността на доставената топлинна енергия (и свързаните с тях други
задължения) спрямо топлоснабдения имот. Дори и подобни доказателства да бяха
събрани, подобно обстоятелство би било правноирелевантно, защото договорите имат
действие само между страните, които са ги сключили. Устна уговорка между двамата
ответници не може да бъде противопоставена на ищеца. Спрямо ищеца-топлопреносно
предприятие ответницата Р. Д. би могла да отговаря за пълната стойност на
доставената топлинна енергия (и свързаните с това задължения) единствено в случай,
че сключи индивидуален договор с него.
По отношение на исковете за установяването на съществуването на задължение
за стойността на извършваната услуга дялово разпределение, съдът намира следното.
Облигационното отношение по извършването на услугата дялово разпределение
възниква, когато потребителите на топлинна енергия за битови нужди от
присъединената към топлопреносната мрежа сграда-етажна собственост изберат лице,
което да я осъществява (чл. 139б ЗЕ) и сключат договор с него. В дадения случай
съответните обстоятелства се доказват от представените с исковата молба заверени
4
преписи от протокол от общо събрание на етажната собственост от 28. 09. 2003 г. и
договор № 4953/03. 10. 2003 г. между третото лице помагач и етажната собственост,
приложени към исковата молба. Реалното извършване на услугата дялово
разпределение през време на процесния период се установява от експертното
заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът обсъди по-горе, както и
постъпилите данни от третото лице помагач (л. 111 и сл.). Що се отнася до стойността
на услугата дялово разпределение, която е била извършвана през процесния период, тя
се установява в размер на 25 лева и 39 стотинки от представените с исковата молба
частни документи (л. 26) и експертното заключение по съдебно-счетоводната
експертиза, което в тази част съдът кредитира. При това положение съобразно дяловете
им от съсобствеността всеки от ответниците дължи сума за стойността на реално
извършената през процесния период услуга дялово разпределение в размер от 12 лева и
70 стотинки. За пълнота следва да бъде отбелязано, че активната материалноправна
легитимация тъкмо на ищеца по иска за стойността на услугата дялово разпределение,
а не на третото лице помагач, произтича от чл. 22, ал. 2 от общите условия за
доставяне на топлинна енергия. Не може да бъде споделена изолираната съдебна
практика на някои въззивни състави в противен смисъл.
Във връзка с иска за обезщетение за забава върху стойността на доставената
топлинна енергия съдът приема следното. Изискуемостта за тези задължения е
настъпила съгласно приложимите към процесния период общи условия за доставяне на
топлинна енергия за битови нужди на потребители от град .. от 2016 г., с изтичането на
45-дневен срок от края на периода, за който съответните фактури се отнасят (месечни
суми и суми по т. нар. обща фактура след извършеното от третото лице помагач дялово
изравняване) – чл. 33, ал. 4. Отново според общите условия обезщетение за забава се
начислява единствено след изтичането на 45-дневния срок от края на отчетния период,
за който е издадена т. нар. обща фактура след извършеното от третото лице помагач
дялово изравняване. В разглеждания случай процесният период се дели на няколко
отчетни периода, в края на всеки от които е било осъществявано дялово изравняване.
Тогава предвид данните от експертното заключение по съдебно-техническата
експертиза, според което в рамките на процесния период реално е била доставяна
топлинна енергия през два отчетни периода, обезщетението за забава се начислява
както следва – върху сумата 253 лева и 68 стотинки (за отчетния период 01. 05. 2018 г.
– 30. 04. 2019 г.) от 15. 09. 2019 г. (изтичането на 45-дневния срок от изготвянето на
фактурата след дялово изравняване) до 11. 12. 2020 г. (моментът, до който се
претендира обезщетение за забава), което, изчислено от съда чрез публично достъпния
лихвен калкулатор на Националната агенция за приходите, възлиза на 31 лева и 99
стотинки; и върху сумата 205 лева и 90 стотинки (за отчетния период 01. 05. 2019 г. –
30. 04. 2020 г.) от 15. 09. 2020 г. до 11. 12. 2020 г. в размер на 99 лева и 62 стотинки; и
върху сумата 564 лева и 12 стотинки (за отчетния период 01. 05. 2018 г. – 30. 04. 2019
г.) от 15. 09. 2019 г. до 31. 08. 2020 г. в размер на 5 лева и 3 стотинки. Тоест общият
размер на обезщетението за забава за стойността на доставената топлинна енергия
възлиза на 104 лева и 65 стотинки. Понеже ответниците са съсобственици на
процесния имот при равни квоти, всеки един от тях дължи половината от тази сума,
тоест по 52 лева и 32 стотинки.
Що се отнася до исковете за обезщетения за забава върху стойността на
извършената услуга дялово разпределение, съдът констатира, че страните не са
уговорили срок за изпълнението на това парично притезание с общите условия (така
както са го сторили по отношение на паричните задължения за стойността на
5
топлинната енергия). При това положение важи общото правило на чл. 84, ал. 2 ЗЗД и
изискуемостта настъпва след отправянето на покана до ответниците. В дадения случай
липсват данни ищецът да е отправял покана до ответниците за заплащането на
стойността на услугата дялово разпределение преди предявяването на заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение, поради което исковете му за обезщетения за
забави за по-ранен период следва да бъдат отхвърлени, а съдът следва установи само
съществуването на задължението за заплащането на законовата лихва от предявяването
на заявлението до окончателното изплащане – законова последица от предявяването на
исковете (чл. 422, ал. 1 ГПК).
В обобщение, съдът намира, че следва да уважи частично исковете за
установяването на съществуването на задължения за доставена топлинна енергия, да
уважи частично исковете за установяването на съществуването на задължение за
обезщетение/лихва за забава за стойността на топлинната енергия, да уважи изцяло
исковете за установяването на съществуването на задължение за стойността на
услугата дялово разпределение и да отхвърли изцяло исковете за установяването на
съществуването на задължение за обезщетение/лихва за забава за стойността на
услугата дялово разпределение. След влизането в сила на настоящото решение
съдебният изпълнител следва да прекрати спряното изпълнително производство по
отношение на онази част от задълженията на ответницата, чието съществуване е
отречено със сила на пресъдено нещо (чл. 422, ал. 3 ГПК).
Разноски. При този изход на спора на спора съдът по начало следва да присъди
пропорционално сторените от страните разноски. Двамата ответници нито
претендират разноски, нито има данни да са сторили такИ. в рамките на заповедното и
първоинстанционното исково производство, поради което разноски не следва да им
бъдат присъждани. Що се отнася до претенцията на ищеца за разноски, съдът намира,
че предвид особеността на настоящия случай разноски не следва да му бъдат
присъждани дори и пропорционално на основателната част от исковете. Това е така,
защото поводът за правния спор е констатираното от съда неправилно счетоводно
отчитане на ищеца, което противоречи на правилно извършените от третото лице
помагач изчисления, които ответниците не са оспорвали.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 415, ал. 1 от
Гражданския процесуален кодекс искове с правни основания чл. 79, ал. 1, предл. първо
от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 150, ал. 1 от Закона за
енергетиката и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, че ответникът К.
Б. Д., ЕГН **********, адрес ..., дължи на ищеца „...“ ЕАД с ЕИК ..., адрес ...:
сумата 229 лева и 79 стотинки, представляваща стойността на доставена
топлинна енергия спрямо топлоснабдения недвижим имот ап. .., находящ се в ..,
аб. номер .., през периода 01. 05. 2017 г. – 30. 04. 2019 г., ведно със законовата
лихва от 21. 12. 2020 г. до окончателното изплащане на задължението, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 229 лева и 79 стотинки до пълния
претендиран размер от 573 лева и 61 стотинки като недоказан;
6
сумата 52 лева и 32 стотинки, представляваща мораторна лихва за цената на
топлинната енергия, начислена от 15. 09. 2018 г. до 11. 12. 2020 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 52 лева и 32 стотинки до пълния претендиран
размер от 115 лева и 44 стотинки като недоказан;
и сумата 12 лева и 70 стотинки, представляваща главница за дялово
разпределение за периода 01. 11. 2017 г. – 30. 04. 2019 г., ведно със законовата
лихва от 21. 12. 2020 г. до окончателното изплащане на задължението,
за които задължения е била издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело №
64202 по описа на Софийския районен съд, III гражданско отделение, 150-и състав, за
2020 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 415, ал. 1 от Гражданския процесуален
кодекс иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите за
установяване, че ответника К. Б. Д., ЕГН **********, адрес ..., дължи на ищеца „...“
ЕАД с ЕИК ..., адрес ..., сумата 2 лева и 73 стотинки, представляваща лихва за забава
за стойността на услугата дялово разпределение, начислена от 31. 12. 2017 г. до 11. 12.
2020 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 415, ал. 1 от
Гражданския процесуален кодекс искове с правни основания чл. 79, ал. 1, предл. първо
от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 150, ал. 1 от Закона за
енергетиката и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, че ответницата Р.
Б. Д., ЕГН **********, адрес .., дължи на ищеца „...“ ЕАД с ЕИК ..., адрес ...:
сумата 229 лева и 79 стотинки, представляваща стойността на доставена
топлинна енергия спрямо топлоснабдения недвижим имот ап. .., находящ се в ..,
аб. номер .., през периода 01. 05. 2017 г. – 30. 04. 2019 г., ведно със законовата
лихва от 21. 12. 2020 г. до окончателното изплащане на задължението, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 229 лева и 79 стотинки до пълния
претендиран размер от 573 лева и 61 стотинки като недоказан;
сумата 52 лева и 32 стотинки, представляваща мораторна лихва за цената на
топлинната енергия, начислена от 15. 09. 2018 г. до 11. 12. 2020 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 52 лева и 32 стотинки до пълния претендиран
размер от 115 лева и 44 стотинки като недоказан;
и сумата 12 лева и 70 стотинки, представляваща главница за дялово
разпределение за периода 01. 11. 2017 г. – 30. 04. 2019 г., ведно със законовата
лихва от 21. 12. 2020 г. до окончателното изплащане на задължението,
за които задължения е била издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело №
64202 по описа на Софийския районен съд, III гражданско отделение, 150-и състав, за
2020 г.
7
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 415, ал. 1 от Гражданския процесуален
кодекс иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите за
установяване, че ответницата Р. Б. Д., ЕГН **********, адрес .., дължи на ищеца „...“
ЕАД с ЕИК ..., адрес ..., сумата 2 лева и 73 стотинки, представляваща лихва за забава
за стойността на услугата дялово разпределение, начислена от 31. 12. 2017 г. до 11. 12.
2020 г.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „..“ .. с ЕИК ...,
седалище и адрес на управление ...
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8