НОХД № 320/2010г. по описа на РС-Монтана
М О Т И В И
Подсъдимата А.А.Д. xxx е обвинена в това, че за
времето от началото на м. януари 2010г. до 3.04.2010г., в с. В., обл. Монтана, при
условията на продължавано престъпление и след предварителен сговор с М.Д.М. xxx
и В.К.М. xxx, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот,
отнела от владението на С.П.П. xxx, движими вещи-25 бр. платна с размери 1м. /2м.
поцинкована вълнообразна ламарина, на обща стойност 382.50 лв., без съгласието
на собственика и с намерение противозаконно да ги присвои -престъпление по чл. 195,
ал. 1, т. 3, пр. 1 и т. 5, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Подсъдимият М.Д.М.
xxx е обвинен в това, че за времето от началото на м. януари 2010г. до 3.04.2010г.
в с. В., обл. Монтана, при условията на продължавано престъпление и след
предварителен сговор с А.А.Д. xxx и В.К.М. xxx, чрез разрушаване на преграда, здраво
направена за защита на имот, отнел от владението на С.П.П. xxx движими вещи: 25
бр. платна с размери 1м. /2м. поцинкована вълнообразна ламарина, на обща
стойност 382.50 лв., без съгласието на собственика и с намерение противозаконно
да присвои -престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1 и т. 5, във вр. с чл. 194,
ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Подсъдимият В.К.М.
xxx е обвинен в това, че за времето от началото на м. януари 2010г. до 3.04.2010г.
в с. В., обл. Монтана, при условията на опасен рецидив и продължавано
престъпление, след предварителен сговор с А.А.Д. xxx и М.Д.М. xxx чрез
разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот, отнел от
владението на С.П.П. xxx, следните движими вещи:25 бр. платна с размери 1м. /2м.
поцинкована вълнообразна ламарина, на обща стойност 382.50 лв., без съгласието
на собственика и с намерение противозаконно да присвои -престъпление по чл. 196,
ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1 и т. 5, във вр. с чл. 194, ал.
1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
В съдебно
заседание представителят на Районна прокуратура-гр. Монтана поддържа
обвинението и неговата правна квалификация. В пледоариите по същество намира, че
същото е доказано по несъмнен и безспорен начин от събраните на досъдебното производство
доказателства, а и от направените самопризнания на подсъдимите, поради което не
прави анализ на фактите отразени в обстоятелствената част на обвинвителния акт.
Предлага на съда да признае подсъдимите за виновни по повдигнатото им обвинение.
За престъплението извършено от подсъдимите А.Д. и М.М., чийто размер в закона е
от 1 до 10 години, предлага на съда, при условията на чл. 373, ал. 2 от НПК във
вр. с чл. 58а от НК, да наложи наказание около минималния предвиждащ се по
закон размер, като впосдледствие, същото се намали с 1/3.и тъй като същите до
момента не са осъждани, по отношение на тях е възможно да се приложи
разпоредбата на чл. 66, ол. 1 от НК. Относно наказанието на подсъдимия В.М., , предлага
наказанието да бъде определено при условията на чл. 373, ал. 2 от НПК, във вр. с
чл. 58а от НК, да бъде определено около минималния размер, което от своя страна
бъде намалено с 1/3.Моли съда, това наказание да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим, в затвор или затворническо общежитие, на основание чл.
60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС. Счита, че с такива наказания ще бъдат
постигнати целите изразени в чл. 36 от НК.
Подсъдимата А.А.Д. разбира в какво е обвинена.
Признава вината си и съжалява за извършеното. При условията на чл. 371, т. 2 от НПК признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинението и
дава съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Твърди, че няма да
посяга на чужда собственост.
Подсъдимият М.Д.М. разбира в какво е обвинен и
признава вината си. Разкайва се и съжалява за извършеното. При условията на чл.
371, т. 2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и дава съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Твърди,
че това повече няма да се повтори.
Подсъдимият В.К.М.
разбира в какво е обвинен. Признава вината си. Съжалява за извършеното. При
условията на чл. 371, т. 2 от НПК признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и дава съгласие да не се събират
доказателства за тези факти. Моли съда да бъде снизходителен при постановяване
на присъдата си. Социално слаб е, има две малолетни деца, за които се грижи.
Служебният защитник
на подсъдимите А.Д., М.М. и В.М.-адвокат Д. xxx изразява съгласие по смисъла на
чл. 373, ал. 1 от НПК. Приема за безспорно установени и отразени факти в
обвинителния акт, като счита, че квалификацията на деянието в конкретния случай
е правилна. Излага съображения за многобройни смегчаващи вината обстоятелства. По
отношение на подсъдимите Д. и М.М., предлата на съда да наложи наказание под
минимума предвиден в закона, а именно три месеца лишаване от свобода, като
съобрази, че деянието е извършено преди изменението на чл. 58а от НК, във вр. с
чл. 373, ал. 2 от НПК. Няма пречка, изтърпяването на така наложеното наказание
да бъде отложено при условията на чл. 66 от НК. По отношение на подсъдимия Васил
М. счита, че е приложима старата разпоредба чл. 373, ал. 2 от НПК, във връзка с
чл. 55 от НК, като съдът да наложи също минимално наказание, с оглед на
процедурата и тежкото семейно положение.
Доказателствата
по делото са писмени.
С оглед на
процедурата по чл. 370 и сл. от НПК съдът прие, приобщи и прочете събраните на
досъдебното производство писмени доказателства, протоколите от разпита на
свидетелите и заключението на изготвената на досъдебното производство съдебно-оценъчна
експертиза.
Съдът след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и след като спази разпоредбата на чл. 301 от НПК, прие за установено следното:
Подсъдимите А.Д.
и М.М. живеят на семейни начала в с. В., обл. Монтана. Не са осъждани.
Подсъдимият В.М.
е осъден по НОХД № 177/02г. по описа на РС-гр. Монтана, влязла в сила на 8.06.02г.,
за деяние по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 и т. 5, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3
от НК на три месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на
основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от една година и шест месеца. С присъда
по НОХД № 421/04г. на РС-гр. Монтана, в сила от 9.04.05г. подсъдимият е признат
за виновен в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 18,
ал. 1 от НК, като му е наложено също “условно” наказание от три месеца лишаване
от свобода, с изпитателен срок от три години. С присъда по НОХД № 193/05г. на
РС-гр. Монтана, в сила от 8.06.05г. е признат за виновен за деяние по чл. 195, ал.
1, т. 7, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, като е осъден ефективно, на три месеца
лишаване от свобода, изтърпяно на 7.01.06г. По НОХД № 141/07г. на РСМ, в сила
от 143.06.07г. е признат за виновен, за деяние по чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр.
с чл. 194, ал. 1 от НК и е осъден на една година лишаване от свобода, което
наказание е изтърпял на 27.03.08г. Освободен е условно предсрочно, с остатък 2м.
и 23дни, с изпитателен срок от шест месеца. Определението на ОСВр е влязло в
сила на 4.04.08г.
Свидетелят С.П.
xxx. Свидетелят притежава недвижим имот-едноетажна масивна къща, с дворно място
в с. В., обл. Монтана, който имот обикалял отвреме, на време.
Преди около
пет години, свидетелят закупил 50 бр. платна от поцинкована вълнообразна
ламарина, всяко едно с размери 1м. /2м. Половината от платната използвал за
покриване на селскостопански постройки в имота си в с. В., а останалите
съхранил в в къщата в с. В., като ги наредил на пода в една от стаите.
В началото на
м. януари 2010г. свидетелят П. xxx и не установил нередности. На 3.04.2010г. отишъл
отново и констатирал, че една от металните халки, на които бил поставен
катинара на входната врата, била извадена, а вратата-широко отворена. При
незабавния оглед на къщата, свидетелят констатирал, че 25 бр. платна, липсвали.
Във връзка с
извършената кражба свидетелят П. подал жалба до РУ”Полиция”-гр. Монтана. От
проведените оперативно-издирвателни мероприятия били установени извършителите
на кражбата, а именно-тримата подсъдими.
Един ден през
м. февруари 2010г. подсъдимата А.Д. отишла в дома на свидетеля И. Т. М. в с. В..
Предложила да му продаде няколко броя поцинкована ламарина. Свидетелят М. се
нуждаел от такива платна, за да покрие стопанска постройка. Същата вечер, подсъдимата
заедно с мъжа си-подсъдимият М.М., донесла до дома на свидетеля М. четири бр. платна,
за които той й заплатил 16 лв. Тримата подсъдими си разделили парите.
След
разкриване на кражбата свидетелят И. М. върнал на служител на РУП-гр. Монтана
четирите бр. платна, които бил закупил от подсъдимата Д. и съпругът й М.М., за
което е съставен Протокол за доброволно предаване от 4.04.2010г. Пострадалият С.П.
си получил вещите, след като подписал разписка за това.
Видно от
назначената на досъдебното производство съдебно-оценъчна експертиза, стойността
на отнетите вещи, възлизат общо на стойност 382.50 лв. Минималната работна
заплата за страната към момента на инкриминираното деяние е била 240 лв. и се
нанася 1.6 пъти в общата стойност.
При условията на чл. 373, ал. 4 от НПК съдът
приема за установени фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, като се позовава на направените самопризнания на подсъдимите и надлежно събраните
на досъдебното производство доказателства, които ги подкрепят, както и от
изпълнената експертиза.
Налице са
условията на чл. 303, ал. 2 от НПК и съдът намира, че деянието е доказано по
несъмнен и категоричен начин за тримата подсъдими.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира, за безспорно установено че, подсъдимата
А.А.Д. е осъществила от обективна страна престъпния състав на чл. 195, ал. 1, т.
3, пр. 1 и т. 5, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, а
именно, за времето от началото на м. януари 2010г. до 3.04.2010г. в с. В., обл.
Монтана, при условията на продължавано престъпление и след предварителен сговор
с М.Д.М. xxx и В.К.М. xxx, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за
защита на имот, отнела от владението на с.П.П. xxx движими вещи: 25 бр. платна
с размери 1м. /2м. поцинкована, вълнообразна ламарина, на обща стойност 382.50
лв., без съгласието на собственика с намерение противозаконно да присвои, като
случаят не е маловажен.
С оглед на
установеното от фактическа страна съдът намира за безспорно установено, че
подсъдимият М.Д.М. xxx е осъществил от обективна страна състава
на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1 и т. 5, във вр. с чл. 194, ал.
1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, а именно, за времето от началото на м. януари
2010г. до 3.04.2010г. в с. В., обл. Монтана, при условията на продължавано
престъпление, след предварителен сговор с А.А.Д. xxx и В.К.М. xxx, чрез
разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот отнел от владението
на С.П.П. xxx движими вещи: 25 бр. платна с размери 1м. /2м. поцинкована
вълнообразна ламарина, на обща стойност 382.50 лв. без съгласието на
собственика, с намерение противозаконно да присвои, като случаят не е маловажен.
С оглед на
установеното от фактическа страна, съдът намира за безспорно установено, че
подсъдимият В.К.М. xxx е осъществил от обективна страна състава на престъпление
по чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1 и т. 5, във вр. с
чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за това, че в периода от началото
на м. януари 2010г. до 3.04.2010г. в с. В., обл. Монтана, при условията на
опасен рецидив и на продължавано престъпление, след предварителен сговор с А.А.Д.
xxx и М. Д. М. xxx, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на
имот, отнел от владението на параскева С.П.П. xxx следните движими вещи:25 бр. платна
с размери 1м. /2м. поцинкована вълнообразна ламарина, на обща стойност 382.50
лв., без съгласието на собственика, с намерение противозаконно да присвои, като
случаят не е маловажен.
От субективна страна престъплението е извършено
от подсъдимите А.Д., М.М. и В.М. с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК-съзнавали са общественоопасния характер на деянията, предвиждали са
настъпването на общественоопасните последици и са искали настъпването на тези
последици.
Горната фактическа обстановка е установена по несъмнен
и категоричен начин от събраните в хода на наказателното производство писмени
доказателства-протокол за оглед на местопроизшествието, протокол за доброволно
предаване, разписка, бюлетини за съдимост, обяснения, протоколи от разпит на
свидетели, дадени на досъдебното производство, които са обективни, взаимно се
допълват, последователни са и съдът ги кредитира като дадени компетентно и
безпристрастно, както и от назначената и неоспорена от страните съдебно-оценъчна
експертиза.
Причини и условия за настъпване на престъплението
се свеждат до ниско правно и обществено съзнание на подсъдимите, незачитане на личната
собственост, ниска правна култура.
Авторството на
деянието е доказано по несъмнен начин от събраните в хода на досъдебното
производство писмени доказателства, както и от приобщените към тях протоколи от
разпита на свидетели от досъдебното производство. Безспорно доказани са и
останалите обстоятелства за време, мястото и начина на извършване на деянието. Подсъдимите
са имали представа за всички обективни елементи от състава на престъплението, включително
и квалифициращите признаци-чл. 196, ал. 1, т. 2 от НК за подсъдимия В.М. и чл. 195,
ал. 1, т. 3, пр. 1и т. 5 от НК, за двамата подсъдими-А.А. и М.М.. И тримата
подсъдими са действали след предварителен сговор и при условията на
продължавано престъпление от НК.
При определяне
вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимата А.А., съдът
взе предвид разпоредбата на чл. 36 от НК-относно целите на наказанието и на чл.
58а и чл. 2, ал. 2 от НК-за неговата индивидуализация.
Налице са и
квалифициращите елементи на състава на чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1 и т. 5 от НК-престъплението е извършено в съучастие с подсъдимите М.М. и В.М., чрез
повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот.
При индивидуализирането на наказанието и
предвид разглеждането на делото по реда на съкратеното съдебно следствие, и с
оглед на чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът съобрази разпоредбата на чл. 58а от НК, в
редакцията й преди изменението с ЗИДНК, обн. ДВ бр. 26 от 6.04.2010г., влязъл в
сила на 10.04.2010г., предвид извършването на деянието преди влизане в сила на
това изменение, както и с оглед на чл. 2, ал. 2 от НК, като определяне на
наказанието по реда на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е по-благоприятно за подсъдимата.
Съдът съобрази, че към момента на извършване на деянието-началото на м. януари
2010г. до 3.04.2010г., предвиденото в закона е от една до десет години лишаване
от свобода, при което следва да се спази тази разпоредба и наказанието да се
определи под минималния размер предвиден в закона.
Деянието е
извършено при преобладаващи смегчаващи вината обстоятелства, с оглед липса на
предишните осъждания.
Като
смегчаващи вината обстоятелства се отчетоха признаването на вината на
досъдебното производство и в съдебно заседание, съдействие при разкриване на
обективната истина, младата възраст, възстановяване на част от щетата. А като отегчаващи-степента
на обществена опасност на деянието.
При тези данни, като отчете подбудите за
извършване на деянието, наличните смегчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,
съдът, с оглед характера на процедурата, като призна подсъдимата А.А.Д. за
ВИНОВНА, в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1 и т. 5, във
вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 58а, във вр. с чл.
55, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 2, ал. 2, във вр. с чл. 36 от НК, я осъди на ЧЕТИРИ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. съдът съобрази, че са налице предпоставките за
“условно осъждане” и на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи изпълнението на
наказанието спрямо подсъдимата Д. за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИсчитано от
влизане на присъдата в законна сила.
С оглед на
установената по-горе фактическа обстановка, съдът намери подсъдимият М. Д. М. за
виновен по повдигнатото обвинение, за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1,
т. 3, пр. 1 и т. 5, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
При определяне
вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия М.М., съдът
взе предвид разпоредбата на чл. 36 от НК-относно целите на наказанието и на чл.
58а, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 2, ал. 2 от Нк-относно
неговата индивидуализация.
Налице са
квалифициращите елементи на състава на чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1 и т. 5 от НК-престъплението е извършено чрез разбиване на претграда, здраво направена за
защита на имот и след предварителен сговор с останалите подсъдими.
При
индивидуализацията на наказанието и предвид разглеждането на делото по реда на
съкратеното съдебно следствие, и с оглед на чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът
съобрази разпоредбата на чл. 58а от НК в редакцията й преди изменението с ЗИДНК,
обн. в ДВ бр. 26 от 3.04.2010г., влязло в сила на 10.04.2010г. Предвид
извършмването на деянието преди влизане в сила на това изменение, както и с
оглед на чл. 2, ал. 2 от НК, определянето на наказанието по реда на чл. 55, ал.
1, т. 1 от НК е по-благоприятно за подсъдимия. Съдът съобрази, че към момента
на извършване на деянието-края на м. януари. 2010г. до 3.04.2010г. предвиденото
в закона наказание е от 1 до 10 г. лишаване от свобода, при което следва да се
спази тази разпоредба и наказанието да се определи под минимума предвиден в
закона.
Деянието е
извършено при преобладаващи смегчаващи вината обстоятелства, с оглед липса на
предходни осъждания, възстановяване на част от вредата.
Като
смегчаващи вината обстоятелства се отчетоха признаването и осъзнаването на
вината на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие, съдействие
при разкриване на обективната истина по делото. А като отегчаващи-степента на
обществената опасност на деянието.
При тези данни
и като отчете подбудите за извършване на деянието, наличните смегчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства съдът, с оглед характера на процедурата, като
призна подсъдимият М. Д. М. за ВИНОВЕН в извършване на престъплението по чл. 195,
ал. 1, т. 3, пр. 1 и т. 5, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и при условията на чл. 58а, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 2, ал.
2 от НК го ОСЪДИ на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Съдът счете, че
са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК и отложи изпълнението на така
наложеното наказание, за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на
присъдата в законна сила.
Съдът намери
подсъдимия В. КРАСИМИРОН П. за виновен по повдигнатото обвинение, за извършено
престъпление от страна на подсъдимия по чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 195,
ал. 1, т. 3, пр. 1 и т. 5, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 26, ал.
1 от НК.
При определяне
вида и размера на наказанието, съдът отчете степента на обществената опасност
на деянието, извършено при условията на “опасен рецидив” и наличие на
квалифициращия състав на чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1и т. 5 от НК и предвид
разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие и с оглед чл. 373,
ал. 2 от НПК съдът съобрази приложението на чл. 58а от НК в редакцията й преди
изменението с ЗИДНК, обн. В ДВ бр. 26/2010г., влязло в сила от 10.04.2010г., предвид
извършването на деянието, както и с оглед на чл. 2, ал. 2 от НК, като
определянето на наказанието по реда на чл. 55 от НК е по-благоприятно за
подсъдимия. Съдът съобрази, че към момента на извършване на деянието-началото
на м. януари 2010г. -3.04.2010г., предвиденото в закона наказание е от три до петнадесет
години лишаване от свобода и при спазване разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1
от НК, определи наказанието под минималния размер предвиден в закона, а именно ОСЕМ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да бъде изтърпяно при първоначален “строг
режим”, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
Като
смегчаващи вината обстоятелства се отчетоха, признаването и осъзнаването на
вината, младата възраст, стемеж към трудова заетост за изхранване на
семейството, възстановяването на част от щетата. А като отегчаващи-обществената
опасност на деянието-извършване на квалифицирана кражба, в условията на опасен
рецидив и продължавано престъпление.
Съдът намира, че така наложените наказания са
съобразени със закона, обстоятелствата по делото подкрепени с надлежни
доказателства и личността на подсъдимите, както и с техните самопризнания. И ще
изиграят своята възпитателна и предупредителна роля както по отношение на
подсъдимите, така и по отношение на останалите граждани.
Предвид осъдителната присъда и на основание чл.
189, ал. 3 от НПК, в тежест на подсъдимите Д., М.М. и В.М. бяха присъдени и
същите се осъдиха да заплатят по сметка на ВСС направените по водене на делото
разноски в размер на 30 лв. и 5 лв. държавна такса при служебно издаване на
изпълнителен лист.
При този
разбор на доказателствата от правна и фактическа страна, съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: