Решение по дело №2130/2019 на Софийски градски съд

  Р      Е      Ш     Е     Н     И     Е     № ……

                                            гр. София, 11.03.2020 г.

                        

     В      И  М  Е  Т  О     Н А      Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на дванадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в следния състав :

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова

                                                  ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска

                                                    Мл. Съдия : Биляна Коева            

при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 2130 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 513398/23.10.2018 г. на СРС, 41 с - в, по гр. д. № 35649/2018  г. К.Г.Г., ЕГН: ********** е осъдена да заплати на  К.С.Е., ЕГН: **********, на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД, сумата от 6 160 евро (с левова равностойност 12 047, 91 лв.), представляваща получена без основание сума, преведена на 20.01.2017 г. по банковата й сметка в IBAN: ***NCA (UNION DI В.I.) S.C.P.A." гр. Бергамо, Италия, с наредител К.С.Е., ведно със законна върху главница лихва от подаване на исковата молба - 25.07.2017 г. до окончателното изплащане и разноски в производството.

Решението се оспорва от ответницата К.Г.Г., чрез представителя й с доводи, че е неправилно и незаконосъобразно. Неоснователно СРС е приел, че не е налице основание за получаване на сумата по сметката на ответницата. Излага доводи, че от разпитания пред СРС свидетел е установено, че ответницата К.Г. е дала в заем пари на третото за спора лице К. У. през м. 12.2016 г., който е заявил, че парите ще й бъдат върнати от друго лице, което му дължало пари, а именно – ищцата. Ищцата е следвало до преведе парите за погасяване задължението на третото лице по сметката на ответницата. Неоснователно съдът не е допуснал разпит на лицето У., като се е позовал на забраната за установяване със свидетелски показания на договора над 5 000 лв. - чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК. Поддържа, че ищцата е имала основание да направи превод на паричната сума. Възразява за прекомерност на разноските, присъдени на ищцата. Моли да се отмени решението на СРС и да се отхвърли изцяло иска. Претендира разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна - ищцата К.С.Е., чрез представителя си, оспорва жалбата в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК, като излага съображения за неоснователността й. Поддържа, че пред СРС по несъмнен начин е доказан превод на сумата от сметката на ищцата по сметката на ответницата, чието получаване последната не отрича, а признава в производството. Не е доказано, че ответницата е имала основание за получи сумата, нито се установява, че плащането е свързано с погасяване на задължения към ответницата по договор за заем, който ищцата връща вместо третото лице К. У.. Правилно СРС не е ценил свидетелските показания, които са недопустими за установяване на правоотношения над 5 000 лв., съгласно забраната на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК. Неоснователно е оплакването в жалбата, че съдът е допуснал нарушения на процесуалния закон, като не е ценил показанията на свидетелката. По делото не са представени никакви годни доказателства за наличие на основание ответницата за получи по процесния превод сума от 6 160 евро или да я задължи. Моментът на завеждане на делото срещу ответницата е без правно значение за основателността на иска. Неоснователно е оплакването относно разноските, тъй като не е проведена процедура по изменение на решението по чл. 248 ГПК за тази част. Моли да се потвърди решението. Претендира разноски пред въззивната инстанция, съгласно списък. Прави възражение за прекомерност на разноските за адвокат на насрещната страна по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема за установено следното :

Въззивната жалба е подадена в срок и от легитимирана страна. Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта му - в обжалваната част, като по  останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно и допустимо и следва да се обсъдят доводите свързани с неговата законосъобразност. Въззивният съд намира, че делото е решено при изяснена фактическа обстановка, която не намира за необходимо да преповтаря изцяло, а препраща към нея, на основание чл. 272 ГПК.

Като е съобразил твърденията на ищеца СРС основателно и в съответствие с материалния закон е приел, че се претендира връщане на парична сума, получена без правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

По въпроса за разпределение на доказателствената тежест по спорове във връзка с неоснователно обогатяване в хипотезата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД е налице трайна практика на съдилищата и по специално на ВКС, обективирана в решение № 138/07.10.2009 г. по т. д. № 375/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 556/13.07.2010 г. по гр. д. № 46/2009 на ВКС, ІV ГО на ВКС, решение № 211 от 26.11.2013 г. по т. д. № 1082/2012 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС. Според тези решения и в съответствие с практиката по чл. 154, ал. 1 ГПК и в трите хипотези на неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1 ЗЗД - начална липса на основание, неосъществено или отпаднало основание, общия правопораждащ положителния факт е факта на плащане на сумата, чието връщане се претендира (в тази насока е и ППВС 1/79 - т. 1). При това, в доказателствена тежест на ищеца по иск на някое от трите правни основания е да установи настъпването на факта на плащане, а в доказателствена тежест на ответника – да установи съществуване на основание да го получи, съответно да задържи плащането.

В съответствие с цитираната практика СРС е приел, че основателността на иска се обуславя от доказване на първо място на извършена от ищеца в полза на ответника престация на парична сума, получена от ответната страна без основание. В хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД липсата на основание следва да е начална, каквито са и твърденията въведени от ищеца в настоящото производство. В тежест на ответника, по общите правила на разпределение на доказателствената тежест, с всички допустими средства по чл. 154 ГПК, е било да установи, че е налице валидно правно основание за получаване, респ. задържане на престацията. Тази тежест е указана на ответницата в доклада по чл. 140 ГПК пред СРС.

От представените пред СРС писмени доказателства, включително -  заключението на ССчЕ е установено, а и страните не спорят, че титуляр на банкова сметка ***: ***NCA (UNION DI В.I.) S.C.P.A." гр. Бергамо, Италия е ответникът К.Г.Г.. Установява се също така, че сума в размер на 6 160 евро (с левова равностойност 12 047, 91 лв.) е постъпила по посочената сметка на 20.01.2017 г. Като основание за постъпване на сумата е вписано „захранване на сметка“.

Спорен между страните е въпроса дали е съществувало правно основание за получаване на сумата от 6 160 евро. Ответницата е твърдяла, че ищцата е платила чужд дълг - задължение на лицето К. У. по договор за паричен заем, предоставен му от нея.

Пред СРС не са ангажирани годни доказателства, от които да се направи извод, че ищцата е заплатила сумата на ответницата в изпълнение на чужд дълг, нито се установява, между ищцата, ответницата и третото лице да съществува споразумение за встъпване в дълг или заместване в дълг или друг вид споразумение, въз основа на което ищцата да е изпълнила чуждо задължение. Не се установява, да са налице предпоставки за изпълнение на задължението от ищцата по смисъла на чл. 73 ЗЗД, на който се е позовавала ответницата. Действително, съгласно чл. 73 ЗЗД задължението може да бъде изпълнено от трето лице, дори против волята на кредитора, но за да има изпълнение, е необходимо това лице да знае, че плаща чужд дълг и да извършва това съзнателно с желанието, чрез извършеното плащане, да освободи длъжникът от задължението. Такова знание не се установява в производството.

Както се посочи и по – горе, ответницата е дължала пълно и главно доказване на основанието, на което твърди, че ищецът е извършил плащането (погасяването) на чуждото задължение.  

Не може да се приеме за доказано основанието за превод на сумата чрез показанията на свидетелката на ответника Д.Н.К., както е посочил и СРС в мотивите си.

На първо място, както е приел и първоинстанционният съд,  установяването на договори на стойност над 5 000 лв. е недопустимо със свидетелски показания, съгласно забраната на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК.

На следващо място, независимо че договора за заем е по принцип неформален, сключването му изисква доказване както на постигнато съгласие, така и на реалното предаване на сумата по заема, което не може да се установи с гласни доказателства, когато договора е на стойност над 5 000 лв., както е приел и СРС в съответствие с материалния и процесуален закон.

Освен това, свидетелката К., не е била пряк очевидец на предаването на конкретна сума от ответницата в полза на третото  лице.

В тази връзка оплакването в жалбата, че СРС е допуснал нарушения на процесуалния закон, като не е съобразил показанията на разпитаната пред него свидетелка, е неоснователно.

Предвид изложеното в съвкупност, въззивният състав споделя решаващите изводи на СРС, че ответницата не установява валидно основание за заплащане на процесната сума, нито установява, че ищцата е изпълнила чуждо задължение чрез превода на тази сума по сметка на ответницата. По тези съображения сумата от 6 160 евро е получена без правно основание, по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, като претенцията е основателна и доказана по размер и законосъобразно е уважена от СРС.

Доколкото изводите на въззивният състав съвпадат с тези на СРС, оспореното решение е постановено в съответствие с материалния и процесуален закон и следва да се потвърди. Този извод се отнася и до частта на присъдените в решението разноски, които са съобразени с изхода от спора. Пред СРС ответницата не е направила искане за изменение на решението в частта по разноските поради прекомерност, по реда на чл. 248 ГПК. Възможността да прави такива възражения във въззивната жалба е преклудирана. 

По разноските пред СГС : С оглед изхода на спора право на разноски има въззиваемата страна – ищцата. В нейна полза съдът присъжда разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв., съгласно представените по далото доказателства, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Така мотивиран СГС               

 

                                                    Р    Е   Ш   И  :

                                  

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 513398/23.10.2018 г. на СРС, 41 с - в, по гр. д. № 35649/2018  г.

 

ОСЪЖДА К.Г.Г., ЕГН: **********,***, офис 8, чрез адв. К. да заплати на К.С.Е., ЕГН :**********,*** А, чрез адв. Р., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 800 лв. - адвокатско възнаграждение пред СГС.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                              ЧЛЕНОВЕ : 1.                    

 

 

 

 

                                                                                                         2.