Решение по дело №9563/2016 на Софийски градски съд

Номер на акта: 6767
Дата: 11 октомври 2017 г. (в сила от 21 февруари 2019 г.)
Съдия: Стефан Недялков Кюркчиев
Дело: 20161100109563
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 август 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

  Р Е Ш Е Н И Е

                                                                

гр.София, 11.10.2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 8-ми състав, в открито заседание на двадесет и девети юни, през две хиляди и седемнанадесета година,  в състав :

 

                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ

 

при участието на секретаря Ива Иванова,

като изслуша докладваното от съдията  гр. д. № 9563 по описа на състава за 2016г., за  да се произнесе взе предвид следното:

           Предявен e иск с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ/отм/.

Ищецът Б.М.К. поддържа твърдение, че поради осъществен деликт от водач на МПС със застрахована от ответното дружество гражданска отговорност – той претърпял значителни неимуществени вреди. Вредите произтичали от телесни увреждания, настъпили като последица от ПТП, което било реализирано на 16.10.2015г. на пътен участък от бул. „Цариградско шосе“, в гр. София около административен адрес на № 258.                            При описаните в исковата молба време място и обстановка, в качеството на водач на лек автомобил „Нисан Терано“ с рег. № *******, ищецът пострадал поради несъобразените със ЗДвП действия на водача на движещия се по пътното платно срещу него микробус „Фиат Дукато“ с рег. № *******. Противоправното поведение на причинителя на вредите и естеството на телесните увреждания били установени с влязъл в сила съдебен акт на наказателния съд – Решение от 06.06.2016г. постановено по АНД № 3306/2016г. съгласно описа на 121 с-в при СРС. Според ищеца, за понесените болки и страдания справедливото обезщетение било оценимо на сумата от 100 000 лева, до който размер на иска е допуснато увеличение, посредством определение на съда от 29.06.2017г. При изложените фактически твърдения, ищецът претендира за осъждане на ответника, да му заплати застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, в размер на сумата от 100 000 лева, поради причинени телесни увреждания, заедно със законната лихва върху сумата на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, считано от деня на настъпването на вредоносния резултат на 16.10.2015г. до деня на окончателното плащане. С оглед очаквания изход от процеса, ищецът претендира да получи от ответника и сумата на направените съдебни разноски.

Исковата претенция е оспорена от ответника „ З.Д.Е.” АД, по съображения, подробно изложени в подадения отговор на исковата молба.  Ответникът не оспорва изрично твърдението, че е предоставил застрахователно покритие по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за посочения от ищеца причинител на вредите, нито оспорва твърдението за настъпилото ПТП, поради противоправния характер на поведението на водача, чиято гражданска отговорност е застраховал, но видно от подадения отговор на исковата молба -оспорва размера на претендираното обезщетение, доколкото оспорва твърденията за характера и обема на вредите и навежда доводи за прекомерност на претендирания размер на обезщетението. Моли за отхвърляне на предявената претенция, респ. и/или за определяне на справедлив размер на обезщетението, в по- малък размер от претендирания. При това, ответникът претендира и да му бъдат присъдени направените съдебни  разноски.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Съдържанието на приетото като доказателство по делото Решение от 06.06.2016г. постановено по АНД № 3306/2016г. съгласно описа на 121 с-в при СРС, установява, че подсъдимия П.С.П.е признат за виновен в това, че на 16.10.2015г. на пътен участък от бул. „Цариградско шосе“, в гр. София около административен адрес на № 258, при управление на микробус „Фиат Дукато“ с рег. № ******* е нарушил правилата за движение, установени с чл. 58 от ЗДвП, и поради това, по непредпазливост причинил на Б.М.К. средна телесна повреда, изразяващи се в закрито счупване на лявата главулечна ямка, което е довело до трайно затруднение на движенията на левия долен крайник на пострадалияза период повече от тридесет дни.

При липсата на спор между страните и  въз основа съдържанието на представената застрахователна полица по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” в препис и въз основа съдържанието на представената справка – извлечение от ИЦ та Гаранционен фонд, съдът приема за установено съществуването на валидно застрахователно правоотношение между ответника в настоящото производство и водача на  лекия автомобил „Фиат Дукато“ с рег. № ******* в деня на настъпването на ПТП на 16.10.2015г.

Като доказателства по делото са приети следните медицински документи: Епикриза ИЗ № 19307 /2015г. на Клиниката по ортопедия и травматология при УМБАЛ „Св.Анна“, Медицинско направление № 3084/12.07.2016г. от контролно рентгенови изследване и контролен преглед на Б.М.К., Болнични листове -8 бр. за общо 244 дни ( за периода от 16.10.2015г. до 21.09.2016г.), Експертно решение на ТЕЛК № 0783 /155 от 25.11.2016г. с което е определена - 50 % трайно намаление на трудоспособноста - за срок от 1 година (до 01.09.2017г.). Споменатите документи съдържат данни за здравословното състояние на ищеца непосредствено след настъпването на ПТП и по време на лечебно възстановителния период след него и са обект на анализ от допуснатата по искане на страните в процеса съдебно- медицинска експертиза.

Заключението на приетата без оспорване съдебно- медицинска експертиза (ортопедия и травматология) , изготвена от вещо лице Б.Т.Б. мотивира следните изводи по отношение на подлежащите на доказване факти:

·         В следствие на претърпяната пътно-транспортна злополука на 16.10.2015г. ищецът по делото е получил: закрито счупване на лявата тазобедрена (главулечна) ямка на таза.Разкъсно- контузна рана на дясното коляно с размери 2 на 2 см. Счупването се дължи на директен удар на коляното в намиращото се отпред бодно табло. Кинетичната енергия от удара задължително се пренася по дължината на бедрената кост и главата счупва тазобедрената (главулечната ямка), намираща се на хълбочната кост на таза. Това костно увреждане в ортопедията и травматологията се счита за тежко по вид и трудно за лечение, тъй като най - често счупването е разместено, нарушава се целостта и гладкостта на тазобедрената става с последващи от това тежки вътреставни дегенеративни промени и зашипявания, на свой ред създават предпоставки за„коксартроза“ и трайна инвалидизация за пострадалия.

·         Спешна медицинска помощ и лечение пострадалият е получил в Клиниката по ортопедия и травматология на УМБАЛ „Св.Анна“ София. По спешност левият долен крайник е бил поставен на екстензия. Включена е била инфузионна, антибиотична, антикоагулантна, седативна и обезболяваща терапия. След проведена предоперативна подготовка на 19.10.2015г., пострадалият е бил опериран. Извършено е било открито наместване на счупената тазобедрена ямка на таза и фиксация с метална плака и винтове. Продължена е била медикаментозната терапия.

·         Причиненото на ищеца травматично увреждане предполага пострадалия да е търпял болки и страдания в период от около осем месеца, като най-интензивни те са били през първите 2 месеца непосредстнвено след злополуката и около 2 месеца в началото на провежданата рехабилитация. В продължение на 3 месеца пострадалият не е трябвало да стъпва на левия си крак и се е придвижвал с помощта на патерици. След този период е започнал постепенно обременяване на крака и в началото на 5-ия месец вече го е натоварвал напълно. Поради намаленият обем на движения на лявата тазобедрена става ищецът е повеждал рехабилитация и е бил освидетелстван от ТЕЛК по отнощение на загубена работоспособност.

·         Към настоящият момент ищецът се придвижва с накуцване и има скъсяване на левия крлак с около 2 см. Възможностите за флексия (свиване) на тазобедрената става е до до 65 градуса, а абдукцията (отвеждане) е с възможности до 25 градуса. Ищецът има известно подобрение на движенията по отношение на абдукцията и вътрешната ротация в тазобедрената става на левия крак. Счупената тазобедрена ямка е зараснала с налична рентгеново видима деформация и костна промяна на ямката. По задния ацетабуларен ръб, където е бил отделения костен фрагмент, има образували се артрозни изменение и зашипявания, които са действителната причина за появата на болките. Металната плака и винтовете все още не са извадени. Отстраняването им може да стане само оперативно, но в процесния случай трябва да се помисли за промяна на състоянието на ставата. Според условна прогноза на вещото лице, настъпилата деформация на ставната повърхност и затруднените движения при ищеца най- вероятно ще наложи в бъдещ период подмяна на ставата с ендопротеза.

·         Още преди настъпването на процесното ПТП ищецът е страдал от стари дегенеративни промени в гръбначния стълб и двете тазобедрени стави. Процесното увреждане е довело до задълбочаване на дегенеративните процеси и до увеличаване на зашипяванията само в лявата тазобедрена става, тъй като тя я била тежко увредена от претърпяното ПТП.

В дадените пред съда показания, св.Е.И.К.заявява, че имала преки впечатления от състоянието на пострадалата веднага след произшествието т.е. в болницата, където го посещавала. Тъй като е майка на ищеца, свидетелката твърди да е имала трайни и непосредствени впечатления от целия лечебен и възстановителен период. Пострадалият се оплаквал от силни болки в крака, а здравословното му състояние се подобрявало много бавно, защото в продължение на около два месеца той не могъл да става от леглото, нито да седне. Във времето на лечебния и възстановителен период, пострадалият бил подпомаган активно от майка си (свидетелката), защото изпитвал сериозни битови затруднения. Пострадалият изпитвал не само силни физически болки, но също и психологически терзания по повод на това, че не могъл да се придвижва свободно, да работи, да поддържа нормални социални контакти и да ходи на лов.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

 

 

По предявения иск с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ;

Съдът е сезиран с иск, който се основава на твърдението, че при наличие на предпоставките по чл. 226 КЗ - ответното дружество, в качество на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” - е задължено да покрие имуществената (деликтна) отговорност на причинителя на претърпените от ищеца вреди, като заплати на ищеца застрахователно обезщетение. 

Предпоставка за основателност на иска е наличието на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане – деяние, противоправност на деянието, вреда, причинно - следствена връзка, както и наличие на застрахователно покритие по застраховка „Гражданска отговорност” на собственика/ водача на МПС, с което е било причинено увреждането.

 Приетото като доказателство съдебно решение на наказателния съд, обвързва доказателсвените изводи на настоящия съд, в хипотезата на чл. 300 от ГПК и мотивира извода, че при описаните в неговия диспозитив обстоятелства, на 16.10.2015г. в гр. София, при управление на микробус „Фиат Дукато“ с рег. № *******, водачът П.Т.е нарушил правилата за движение, установени с чл. 58 от ЗДвП, и поради това, по непредпазливост причинил на Б.М.К. средна телесна повреда, изразяващи се в закрито счупване на лявата главулечна ямка, което е довело до трайно затруднение на движенията на левия долен крайник на пострадалияза период повече от тридесет дни.

Изводите на приетата без оспорване от страните съдебно – медицинската експертиза, също обосновават твърдението на ищеца, че релевираната от него средна телесна повреда е настъпила именно като последица от реализирането на процесното ПТП.

Съдът кредитира изцяло извода на вещото лице д-р Б., по отношение на естеството на травмите, продължителността на лечебния и възстановителен период, естеството на описаните травматични увреждания, като отчита тяхната интензивност и тежест, както и констатациите за здравословното състояние ищеца към момента на приключването на съдебното дирене в настоящата инстанция (стабилизирано с негативна прогноза).

Няма спор между страните, а посредством приетите писмени доказателства съдът установи наличие на застрахователно покритие по застраховка „Гражданска отговорност” на собственика/ водача на МПС, с което е било причинено увреждането.

По всички изложени съображения, съдът намира за установени предпоставките, които определят надлежната пасивна материална легитимация на ответника по предявения срещу него иск за заплащане на застрахователно обезщетение - чл. 226, ал.1 от КЗ (отм).

По отношение спорния въпрос за размера на платимото застрахователно обезщетение, съдът съобрази, че според приложимата разпоредба на чл. 52 от ЗЗД - обезщетението за претендираните неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост, съгласно доказания техен обем.  

За да прецени справедливия размер на обезщетението, съдът съобрази преди всичко възрастта на пострадалия към момента на настъпването на травмите, характера на преживените от увреденото лице негативни емоции и сравнително продължителния период, в който са били търпяни болките и страданията от съпровождащите лечението медицински интервенции и манипулации, до приключване на съдебното дирене в настоящата съдебна инстанция. При това, съдът отчете, че активният лечебен и възстановителен период на пострадалата е създал особени затруднения, но не е приключил с пълно възстановяване на двигателната активност, а са останали негативни физически и психологически последици за ищеца с траен характер.

Вещото лице обаче категорично заявява, а съдът не би могъл да игнорир факта, че още преди настъпването на процесното ПТП - ищецът е страдал от стари дегенеративни промени в гръбначния стълб и двете тазобедрени стави. Процесното увреждане е способствало за задълбочаване на вече съществуващи дегенеративни процеси (които не са с травматичен източник) и до увеличаване на зашипяванията в лявата тазобедрена става, тъй като само тя я била тежко увредена в следствие на претърпяното ПТП. Изводите на вещото лице в споменатата насока повлияват върху преценката за обема на причинно- следствената връзка между настъпилото ПТП от една страна и обема на релевираните в исковата молба болки и страдания, за които се претендира обезщетение.

С оглед адекватно прилагане на принципа на справедливостта, като отчете изложените по- горе обстоятелства, но от друга страна съобрази и социално - икономическите условия в страната, определящи критерия за справедливост, а именно – средния жизнен стандарт (по данни от НСИ за средния размер на доходите) и лимитите на отговорност на застрахователя, съдът приема, че компенсирането в пълен обем на всички установени негативни последици от настъпилите телесни повреди е справедливо оценимо на сумата от 30 000 лева.

За да достигне до този извод, съдът съобрази, че понятието за справедливост има не само разгледаните по- горе субективни, но и обективни социално - икономически измерения.  За отправен критерии на последните може да бъде възприет комплексен подход – като се отчитат не само нивата на лимитите по застраховката, но и размерът на минималната и на средната работна заплата за страната, към момента на настъпването на вредите. Размерът на МРЗ  в този период е 380 лева, съгласно  ПМС № 139/04.06.2015г., а средната е около два пъти по- голяма, което се установява по данни от НСИ, следователно определеното обезщетение се равнява на около 50 средни работни заплати за този период (респ. на минималната работна заплата за около повече от пет годишен период).

В този смисъл, наведеният от ответната страна довод за прекомерност на претендираното обезщетение може да бъде само частично споделен, понеже тежестта на вредите не може да бъде пренебрегната, но тези вреди не биха могли да бъдат оценени на 100 000 лева, какъвто е увеличения размер на претенцията на ищеца.

Прогнозата на вещото лице Б. за евентуално бъдещо влошаване на здравословното състояние на ищеца /евентуален бъдещ ексцес/ не би могло да бъде взето предвид при определяне на размера на обезщетението, тъй като настъпването на такъв нов юридически факт би дал евентуално основание за нова претенция. Към момента на приключване на съдебното дирене, ексцес не е настъпил, освен в хипотетичните прогнози на вещото лице.

Следователно, предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважен до размера на сумата 30 000 лева, а за горницата над тази сума, до пълния претендиран размер на обезщетението за 100 000 лева – той следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

На основание чл. 223, ал. 2 от КЗ, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и законната лихва върху присъдената сума на обезщетението, считано от датата на причиняването на вредите до окончателното плащане.

По претенциите за присъждане на разноски;

С оглед изхода на спора и представения от ищцовата страна списък на разноските по чл. 80 от ГПК, при условията на чл. 78, ал.1 от ГПК съдът намира, че ищеца има право да получи направените съдебни разноски, съразмерно с уважената част от иска. Дължимата от ответника на ищеца сума на разноските възлиза общо на 840 лева, в това число разноските за възнаграждение на процесуален представител.

На основание чл. 78, ал. 3, във вр. с ал. 8 от ГПК - на ответника, който е представил  списък на разноските по чл. 80 от ГПК следва да бъдат присъдени онези разноски, които по силата на закона се дължат за процесуално представителство от юрисконсулт и разноските за събиране на доказателства, съразмерно с отхвърлената част от иска. Сумата на разноските, изчислена по посочения по- горе критерий възлиза общо на 520 лева.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметката на съда и следващата се държавна такса за уважената част от иска, от заплащането на която ищецът е освободен, а тази сума възлиза общо на 1340 лева, от които 1200 лева за държавна такса и 140 лева за събиране на доказателства.

 Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И  :

 

ОСЪЖДА „З.Д.Е.“ АД с ЕИК*********и със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Б.М.К. с ЕГН ********** и със съдебен адреса***, на основание чл. 226 КЗ/отм/ – сумата от 30 000 лева (тридесет хиляди лева), представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” на водача на микробус „Фиат Дукато“ с рег. № *******, в следствие на телесни увреждания при ПТП от 16.10.2015г., заедно със законната лихва, считано от деня на причиняването на вредоносния резултат 16.10.2015г. до деня на окончателното плащане, като отхвърля претенцията за присъждане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в частта за горницата - над присъдената сума и до пълния претендиран размер на застрахователно обезщетение от 100 000 лева.

 

ОСЪЖДА „З.Д.Е.“ АД да заплати на Б.М.К., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – сумата от 840 лева (осемстотин и четиридесет лева), представляваща съдебни разноски пред Софийски градски съд.

 

ОСЪЖДА Б.М.К. да заплати на „З.Д.Е.“ АД  – на основание чл. 78, ал. 3, във вр. ал. 8 от ГПК - сумата от 520 лева (петстотин и двадесет лева), представляваща съдебни разноски пред Софийски градски съд.

 

ОСЪЖДА „З.Д.Е.“ АД да заплати по сметката на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК - сумата от 1340 лева (хиляда триста и четиридесет лева) за държавна такса и съдебни разноски, от чието заплащане ищеца е бил освободен.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски Апелативен съд, с въззивна жалба, която може да бъде подадена в двуседмичен срок от връчване на препис от него.

                                                                                                                         

СЪДИЯ: