Решение по дело №4633/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260888
Дата: 14 юли 2021 г. (в сила от 6 август 2021 г.)
Съдия: Мариета Димитрова Бушандрова
Дело: 20202120204633
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

                                         Р Е Ш Е Н И Е

 

№260888                                       14.07.2021г.                           град Бургас

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,        наказателно отделение, XII-ти състав

На двадесет и осми април                                                     година 2021

В публично заседание в следния състав:

 

                                           Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА

                                           Съдебни заседатели:

 

Секретар: Камелия Славейкова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Бушандрова

НАХД № 4633 по описа на съда за 2020 година

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 ЗДвП, вр. чл. 59-63 ЗАНН и е образувано по повод жалбата на М.С.Л. ЕГН: **********, с адрес: ***0, законен представител на …. ЕООД против ЕФ серия К № 2481634 на ОД на МВР-Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба”, в размер на 100 лева.

С жалбата се моли за отмяна на електронния фиш, като се посочват доводи за неправилност и незаконосъобразност и се оспорва правилността на налагането на санкцията с електронен фиш.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не изпраща представител. Не изразява становище. Не сочи доказателства. Не прави искане за разноски.

За ответника по жалбата - сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Бургас, редовно призовани, представител не се яви в съдебно заседание пред настоящия съд. В писмено становище, изпратено до БРС молят фишът да бъде потвърден. Не сочат доказателства. Правят искане за разноски.

Жалбата е допустима, като подадена от легитимирана страна и с оглед липсата на доказателства, настоящият състав приема, че същата е в законоустановения срок против акт, подлежащ на обжалване пред РС съгласно чл.189, ал.8 от ЗДвП.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 11.01.2019 г. в 09:00 часа в гр. Бургас, ПП I-9, км. 253+500, местнoст „Пода», в посока от кв. «Крайморие» към ПВ «Юг», при разрешена скорост за движение в населено място до 60 км/ч., с пътен знак I-26, с автоматизирано техническо средство № TFR1-M 510, бил заснет лек автомобил джип «ВРАНГЛЕР», с регистрационен номер СВ….НК, който се движел със скорост 81 км/ч. От записания файл, било установено, че заснетия автомобил е собственост на «….» ЕООД с управител жалбоподателя Л.. След връчване на фиша в законния срок не е постъпила декларация по чл.188 ЗДвП или копие на СУМПС на лицето управлявало автомобила.

Въз основа на тези данни от техническото средство и след проверка за собственост, при която бил установен неговият собственик - жалбоподателят, бил издаден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, издаден от ОД МВР - гр. Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т.3 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание «глоба», в размер на 100 лева..

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства и веществени доказателствени средства.

При така установените факти съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

При издаването на обжалвания електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, съдът не констатира допуснати нарушения. От формална страна, електронният фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити, а именно съдържа данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

Съдът намира за неоснователни възраженията, направени в жалбата, че електронният фиш не съдържа, предвидените в ЗДвП реквизити.

В ЗДвП, не е предвидено електрония фиш да има дата на издаване, посочване на физическо лице - издател и негов подпис. Той представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно - информационна система, въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства, т.е. не е документ и не е необходимо да има име и подпис на физическо лице - издател.

От датата на нарушението – 11.01.2019 г. до датата на подаване на жалбата до съда – 22.10.2020г, е изминал период от около годинa и няколко месеца, като за допуснатото нарушение, относителната преследвателна погасителна давност е три години.

Нарушението е безспорно установено от разпечатаните показания на техническото средство и приложения снимков материал, тъй като изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. Нарушението за което е ангажирана отговорността на касатора, касае превишаване на разрешената скорост, която е установена с пътен знак В-26, в какъвто смисъл е и текста на посочената като нарушена разпоредба на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. От събраните в хода на производството доказателства се установява съставомерността на констатираното нарушение, тъй като автомобилът на жалбоподателя е заснет при движение със скорост от 73 км/ч, с автоматизирано техническо средство в гр. Бургас, при въведено ограничение от 50км/ч. Правилно е била ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя. Видно от материалите по делото същият е управител на ЮЛ – собственик на автомобила. В законния срок не е депозирана декларация по чл.188 ЗДвП или копие от свидетелството за управление на водача. С оглед на изложеното, съдът приема, че правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя. В тази насока, възраженията в жалбата, съдът приема за неоснователни.

В случая, нарушението е установено от автоматизирана система, надлежно калибрована, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система радар-камера–компютър, като единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта, отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано и стационарно, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение.

Следва да се отчете, че при издаването на електронния фиш АНО се е съобразил и с обстоятелството, че максимално допустимата грешка при измерване на скорост при полеви условия с техническото средство, е +/- 3 км/ч. и е приел по-ниската скорост на движещия се автомобил.

Наложеното на основание чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП административно наказание, съответства на извършеното нарушение - превишаване на разрешената максимална скорост в населено място от 21 до 30 km/h и е с фиксиран размер, поради което не може да бъде изменено от съда.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски. В настоящия случай, НП е потвърдено, поради което, в полза на АНО, следва да бъдат присъдени разноски, които Съдът определи в размер на 80 /осемдесет/ лева, за юрисконсултско възнаграждение, които следва да бъдат заплатени на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Бургас, от жалбоподателя.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА ЕФ серия К № 2481634 на ОД на МВР-Бургас против М.С.Л. ЕГН: **********, с адрес: ***0, законен представител на фирма … ЕООД, с който за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба”, в размер на 100 лева.

 

ОСЪЖДА М.С.Л., ЕГН: **********, да заплати на Сектор Пътна полиция към ОДМВР гр. Бургас, сумата от 80 /осемдесет/ лева, за направени по делото разноски.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                           

                                                          

                                                             СЪДИЯ: М. БУШАНДРОВА

В.О: К.СЛ.