№ 353
гр. Плевен, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Дария Ив. Митева Маринова
при участието на секретаря Поля Г. Видолова
като разгледа докладваното от Дария Ив. Митева Маринова
Административно наказателно дело № 20254430200953 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по въззивна жалба от СТИК-КРЕДИТ“ АД, вписано в Търговски
регистър и регистър на ЮЛНЦ при Агенция по вписванията под ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13Б, против
Наказателно постановление № ВТ - 007613 от 28.04.2025г., издадено от
Началник на териториален отдел за областите Русе, Силистра, Разград и
Търговище, към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита
на потребителите, с което на дружеството на основание чл.27, чл.53 и чл.83 от
ЗАНН, чл.233 ал.2 от Закона за защита на потребителите е наложена
имуществена санкция в размер на 2000,00 /две хиляди/ лева за нарушение по
68в, вр. с чл.68г, ал.1 от Закона за защита на потребителите.
В жалбата се навеждат доводи, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, издадено е в противоречие с материалния закон и не е
съобразено с целта на закона.
Излагат се съображения, че при съставяне на АУАН и при издаване на НП са
допуснати съществени нарушения на формалните изисквания на закона. На
първо място, считаме че неправилно, след изтичане на давностния срок за това
е издаден горецитирания АУАН, респ. неправилно и в нарушение на ЗАНН
административно наказващият орган не е прекратил административно
наказателното производство.
Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН „Не се образува административно наказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в
продължение на три месеца от откриване на нарушителя“.
1
Както е посочено в АУАН и НП, по време на проверката на 16.12.2024 г., са
били представени Общите условия на Дружеството, в които се съдържа и
уговорката за подаване на „предизвестие“ при предсрочно погасяване, която
Комисията приема за противоречаща на чл. 32, ал. 1 от ЗПК, съответно за
осъществяваща състава на „Нелоялна търговска практика“ по смисъла на
чл.68г, ал. 1 във връзка с чл.68в от ЗЗП, като същите са били приложени и към
изготвения във връзка с проверката КП.
В този смисъл считат, че още към дата 16.12.2024 г., актосъставителят е можел
да идентифицира нарушителя и твърдяното нарушение (ако бъде прието, че
такова е налице), тъй като е разполагал с цялата необходима информация за
това, респективно считат че АУАН е съставен след изтичане на давностния
срок за това.
2) Административно наказателната преписка е разгледана, респ.
наказателното постановление е издадено от некомпетентен орган, което е в
нарушение на чл. 47-чл.48 от ЗАНН. В АУАН, както и в обжалваното НП за
място на извършване на нарушението е посочен гр. Плевен, т.е.
административно наказателната преписка е трябвало да бъде разгледана от
органът, в чийто териториален обхват попада гр. Плевен.
Видно от интернет страницата на КЗП „https://kzp.bg/bg/administraciya“ (която
прилагаме към настоящата Жалба) гр. Плевен попада в териториалния обхват
на ТО Велико Търново, т.е. обжалваното НП е следвало да бъде издадено от
съответния овластен за това служител от ТО Велико Търново.
В настоящият случай обаче, видно от съдържанието на обжалваното НП,
същото е издадено от Ц.Х.Х. - началник на ТО Русе, към главна дирекция
„Контрол на пазара“ при КЗП.
С оглед гореизложеното считат, че в нарушение на процесуалните правила,
административно наказателната преписка е разгледана, респективно НП е
издадено от некомпетентен орган, поради което и молят същото да бъде
отменено.В допълнение, оспорват НП да е издадено от лице притежаващо
правомощия за това. Както бе посочено по-горе, същото е издадено от Ц.Х.Х.
- началник на териториален отдел за областите Русе, Силистра, Разград и
Търговище със седалище гр. Русе, към главна дирекция „Контрол на пазара“
при КЗП, но същият не е валидно оправомощен да издава такива актове,
евентуално не е оправомощен да издава такива актове на територията на гр.
Плевен.
3) Нарушен е чл. 54, ал. 1, т. 7 от ЗАНН, изразяващо се в образуване на
четири идентични производства срещу „СТИК-КРЕДИТ“ АД
Ha 09.04.2025 г., Актосъставителят състави едновременно четири броя актове
за установяване на административни нарушения, както следва: Акт за
установяване на административно нарушение № 007612, Акт за установяване
на административно нарушение № 007613, Акт за установяване на
административно нарушение № 007614 и Акт за установяване на
административно нарушение № 007615, всеки от които срещу
представляваното от мен дружество.
Макар във всеки акт формално да е посочен различен „номер на договор“,
2
реалното основание за издаване на актовете е идентично: във всеки един от
тях се твърди, че чрез прилаганите от Дружеството Общи условия се
нарушават разпоредби на ЗПК и на ЗЗП и по-конкретно се осъществява
фактическия състав на чл. 68в във връзка с чл.68г, ал, 1 от ЗЗП, като е описана
идентична фактическа и правна обстановка.
В тази връзка считат, че и извършеното от Дружеството нарушение (ако бъде
прието, че такова изобщо е налице) е едно — включване в Общите условия на
Дружеството, на уговорка за подаване на предизвестие в случай на
предсрочно погасяване на договора за кредит.Имайки предвид
гореизложеното и въпреки изрично направените възражения в тази насока,
административно наказващият орган в нарушение на чл. 54, ал. 1, т. 7 от
ЗАНН не е прекратил настоящото производство, а издал обжалваното
НП. Наказателното постановление не съдържа всички необходими
реквизити, което е в нарушение на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН
В НП неясно е посочено качеството на лицето, издало акта. На първо място в
началото на НП е посочено, че същото е издадено от Ц.Х.Х. — началник на
териториален отдел Русе, включващ областите Русе, Силистра, Разград и
Търговище със седалище гр. Русе, към главна дирекция „Контрол на пазара“
при КЗП, като същевременно обаче НП е подписано от Цветан Христов в
качеството му на началник на ТО Велико Търново. Неяснотата относно
длъжността на лицето, съставило НП представлява съществено нарушение на
процесуалните правила, съгласно чл. 57, ал.1, т. 1 от ЗАНН, поради което и НП
следва да бъде отменено. Грешно посочване на мястото и датата на
извършване на нарушението - чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН
В АУАН и НП, издадено въз основа на него, като място на извършване на
нарушението е посочено гр. Плевен, „Димитър Константинов“ № 37, а като
дата - 28.05.24г.
В тази връзка, датата и мястото на извършване на нарушението (ако бъде
прието, че такова е налице) следва да бъде датата и мястото на приемане
общите условия от Дружеството, които видно от посоченото в тях са приети и
са влезли в сила на дата 9.03.2023г.
II. ПРОТИВОРЕЧИЕ С МАТЕРИАЛНОПРАВНИТЕ РАЗПОРЕДБИ
За да бъде осъществен фактическият състав на чл. 68в във връзка с чл.68г, ал.
1 от ЗЗП, следва да са кумулативно налице следните елементи: 1. Да е налице
предлагане, което да противоречи на изискванията за добросъвестност и
професионална компетентност; и 2. Това предлагане, да променя или да е
възможно да промени съществено икономическото поведение на средния
потребител. липсват и двата елемента от фактическия състав, поради
следното:
1) Липса на противоречие с добросъвестността и професионалната
компетентност
На първо място считат, че неправилно административно наказващият орган е
приел, че действията по включване на уговорката за „уведомяване“ по чл. 33,
ал. 1 от Общите условия на Дружеството, са в нарушение на
3
добросъвестността и професионалната компетентност. Въведеното изискване
в Общите условия на „СТИК-КРЕДИТ“ АД - потребителят да уведоми
писмено за намерението си за предсрочно погасяване, не ограничава правото
му да погаси задължението по всяко време, нито предвижда
санкция/неустойка, ако такова уведомление не бъде подадено. Целта на това
изискване е единствено да:
• Позволи на кредитора коректно да разпредели постъпващите плащания,
особено ако клиентът има няколко активни договора;
• Осигури яснота, дали потребителят желае еднократно погасяване на
целия дълг или частично плащане, особено предвид изискванията за
счетоводно приключване и отчет.По този начин не се поставят пречки пред
основното право на потребителя да погаси кредита си по чл. 32, ал. 1 от ЗПК, а
точно обратното - информирането на кредитора цели проява на
професионална грижа от страна на дружеството, за да се избегнат грешки,
двойни плащания или несъответстващо разпределяне на вече платени суми.
Следователно, изискването за уведомяване не нарушава стандартите за
добросъвестност и професионална компетентност по смисъла на §13, т.28 от
ДР на ЗЗП, тъй като:
• Не е насочено към ограничаване или потискане на законните права на
потребителя;
• Не е формулирано с цел облагодетелстване на кредитора, а цели
единствено административно-счетоводна яснота;
• Свидетелства за полаганите от Дружеството грижи към неговите
потребители.
Изложеното се потвърждава, както от: Съдържанието на индивидуалния
договор, видно от което Кредиторът не въвежда каквито й да било
допълнителни условия за предсрочно погасяване на договора за кредит; Така и
от цялостната извършена от проверяващият орган проверка, описана в АУАН и
НП, от която се установява, че потребителите могат да погасяват предсрочно
своите договори за кредит, без да отправят предизвестия до Кредитора
(пример Договор за потребителски кредит № 1142930/16.08.2024 г.).
Както и от чл. 11, ал. 1, т. 22 от ЗПК, съгласно който в договора за
потребителски кредит, следва да се съдържа редът, по който правото на
предсрочно погасяване, може да бъде осъществено (т.е. законът позволява
предвиждане на процедура за това, включваща предварително уведомление за
извършване на предсрочно погасяване); И от чл. 29, ал. 2 от ЗПК, съгласно
който, за да се откаже от договора за кредит, потребителят следва да уведоми
предварително кредитора за това. Щом при отказ от договора, потребителят
има задължение да уведоми кредитора, то при предсрочно погасяване е
логично, да няма пречка потребителят да предприеме подобна стъпка, без
това да се тълкува като ограничаване на законните му права. Така не биха
възникнали противоречия между потребителя и кредитора, вкл. по отношение
на дължимия остатъчен размер от кредита, дължимата лихва и размерът на
обезщетението за предсрочно погасяване.
С оглед гореизложеното, жалбоподателят счита, че неправилно
4
Актосъставителят, а впоследствие и Наказващият орган са приели, че е налице
противоречие с добросъвестността и професионалната компетентност от
страна на Дружеството. Липса на значима промяна в икономическото
поведение на средния потребител.
Намират ,че за да е налице нелоялна практика по смисъла на чл. 68г, ал. 1 от
ЗЗП, е необходимо търговското поведение на Дружеството да е от естество да
промени съществено или да е „способно да промени“ икономическото
поведение на средния потребител по смисъла (§13, т. 25 от ДР на ЗЗП).
В конкретния случай:
• Потребителят не е възпрепятстван фактически да плати предсрочно;
• Не му се налагат допълнителни или скрити лихви, такси или неустойки,
ако реши да погаси веднага;
• Дори да не подаде писмено предизвестие, реално не се блокира
възможността да погаси сумата на кредитния договор.
Следователно, потребителят продължава да може свободно да взема
икономически решения (в т.ч. незабавно предсрочно погасяване). Поради това
и практиката не може да сеокачестви като „нелоялна“ - липсват реални
последици за увреждане или подвеждане на потребителите.
Процесуалния представител на жалбоподателят счита, че следва да бъде
обърнато внимание и на това че, за да е налице нелоялна практика по смисъла
на чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП, следва самият потребител да е сключил договора за
кредит под въздействие или във връзка именно с обстоятелството, за което се
твърди, че може да създаде „значима промяна в икономическото му
поведение“. С други думи, „нелоялната практика“ трябва да е предизвикала
или „съществено повлияла“ върху решението на средния потребител да
сключи договора (да поеме дадено задължение).
В НП се твърди, че клаузата за предизвестие в общите условия създава
неблагоприятни последици за потребителя, което обаче означава, че като
такава, тя изобщо не би могла да мотивира потребителя, да сключи договора -
логично е, ако потребителят смята, че клаузата е „утежняваща“ или
„неблагоприятна“, това да го отблъсне, а не го е подтиква към вземане на
решение за сключване на такъв договор. Следва да бъде обърнато внимание на
това, че съгласно константната съдебна практика, средният потребител е
разумният, внимателен, средно информиран гражданин, притежаващ
критично отношение към информацията, която му се предоставя (Решение №
45 70 от 02.04.2013 г. по адм. д. № 642 / 2013 на Върховния административен
съд. Според процесуалния представител на жалбоподателя липсва още един
ключов елемент от фактическия състав на нелоялната практика - поведение,
което да подведе средния потребител и да промени съществено
икономическото му поведение в полза на сключване на договора.
Намира, че наказващият орган не е обсъдил в какво се изразява „значимата
промяна в икономическото поведение на средния потребител“, като считаме
че това е така именно, поради липсата на осъществяване на този елемент от
фактическия състав на чл. 68в във връзка с чл.68г, ал. 1 от ЗЗП.
5
С оглед на гореизложеното, считат че НЕ Е НАЛИЦЕ посочения в НП
фактически състав на нарушение на чл. 68в във връзка с чл.68г, ал. 1 от ЗЗП.
В заключение моли съда да отмени изцяло наказателното постановление като
незаконосъобразно.
В съдебно заседание дружеството жалбоподател „Стик-Кредит“ АД не се
представлява,молят делото да се гледа в тяхно отсъствие като подържат
подробно изложените в жалбата доводи за незаконосъобразност на издаденото
НП и молят да им се присъдят разноските.
Представител на органа издал НП, не се явява в съдебно заседание.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява
допустима и следва да бъде разгледана. Съобразявайки събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено следното:
Акт за установяване на административно нарушение №007613 е съставен на
09.04.2025г. на основание на чл. 36 от ЗАНН и чл. 233, ал. 1 от Закона за
защита на потребителите /ЗЗП/ от С. Н. Н. на длъжност гл. инспектор в
Област-Плевен - Комисията за защита на потребителите срещу против "Стик –
Кредит " АД с ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, пл.
„Оборище“ № 13Б, представлявано от С.Н.Т. с ЕГН*** на длъжност
Изп.Директор, К.В.Б. с ЕГН********** на длъжност упълномощено лице, за
това, при извършена е проверка на 30.01.2025 г. в офис на КЗП с адрес: гр.
Плевен, община Плевен, област Плевен, ул. "Д .Константинов" № 27, ет.4,
офис 413 е установено нарушение с Договор № 1078877/28.05.24г. и Общи
условия към него следните нарушения и обстоятелствата на извършването:
На 16.12.24г. при извършена проверка по Заповед № 6354/12.12.24г. за
спазване изискванията на Закона за потребителския кредит в офис за кредити
в гр. Плевен, ул.“Димитър Константинов“ 37, стопанисван от „Стик-Кредит“
АД ЕИК *** с адрес на управление: гр. Шумен, пл. „Оборище“ 13Б. Съставен
е с Констативен протокол № К-2770554.
При проверката са изискани 2 броя договори за потребителски кредит, които
са сключени в офиса през 2024г. От свидетеля /офис мениджър/ са
предоставени произволно избрани два договора само за преглед, тъй като след
негов разговор с централен офис е пояснено, че ще бъдат предоставени на
КЗП допълнително копия на документите и информация от централен офис.
Проверени и описани в Констативен Протокол са оригинали на 2 броя
договори със следната информация в тях:
1.Договор за потребителски кредит № 1223259 от 09.12.24г. за 1 200,00 лв
със срок за погасяване 6 месеца; лихвен процент - 36,00%; ГПР 42,58%; обща
дължима сума 1 339,92 лв.; Обезпечения - ДА - поръчител или банкова
гаранция. В чл.17, ал. 1 от договора е уговорено, че потребителят следва в
срок 3 дни от сключването на договора да осигури действието на трето
физическо лице /поръчител/ или банкова гаранция. В чл.27, ал. I от договора е
вписано, че „В случай, че потребителят не изпълни задължението си посочено
в чл.17, същият дължи неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената
сума по кредита за всеки ден, през който не е предоставено договореното
6
обезпечение....“.
Към договора е приложен погасителен план, в който е включена и сумата за
неустойка, както и месечна вноска с неустойка в размер на 311,38 лв. Към
датата на проверката -16.12.24г не е предоставено обезпечение по договора.
2. Договор за потребителски кредит № 1142930 от 16.08.24г. за 1 600,00 лв.
със срок за погасяване 9 месеца; лихвен процент - 36,00%; ГПР 38,64%; обща
дължима сума 1 854,62 лв.; Обезпечения - ДА - поръчител или банкова
гаранция. В чл. 17, ал. 1 от договора е уговорено, че потребителят следва в
срок 3 дни от сключването на договора да осигури действието на трето
физическо лице /поръчител/ или банкова гаранция. В чл.27, ал. 1 от договора е
вписано, че „В случай, че потребителят не изпълни задължението си посочено
в чл.17, същият дължи неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената
сума по кредита за всеки ден, през който не е предоставено договореното
обезпечение....“. Към договора е приложен погасителен план, в който е
включена и сумата за неустойка, както и месечна вноска с неустойка в размер
на 305,10 лв. Кредитът е предсрочно погасен на 16.12.24г. преди започване на
проверката на КЗП. Кредитополучателят е заплатил на 16.12.24г. с приходен
касов ордер № 220945 сума в размер на 305,10 лв. вноска на падежна дата,
която е с включена неустойка и отделно с приходен касов ордер №
220947/16.12.24г. е погасил главница в размер на 1 088,42 лв. До датата на
предсрочното погасяване на кредита потребителят не е осигурил обезпечение
и е заплащал месечни вноски с неустойка в размер на 305,10 лв.
С Констативен Протокол № К-2770554 е наредено на 19.12.24г. да се
предоставят в КЗП- Плевен, ул. „Д. Константинов“ 27, ет.4, офис 413 или на
ел. поща ******@***.** следните документи и информация: 1. Копия на
договори № 1223259 от 09.12.24г. и № 1142930 от 16.08.24г. ведно с общи
условия, погасителен план, СЕФ. По договор № 1142930 да се предоставят
документи за всички платени вноски и ПКО № 220945 и № 220947/16.12.24г.;
2. Информация за общ брой сключени договори в офиса през 2024г. с
разбивка: брой с осигурено обезпечение и без осигурено обезпечение; 3.
Информация включен ли е размерът на неустойката за неосигуряване на
обезпечение в годишния процент на разходите /ГПР/.
На 20.12.24г. на ел. поща ******@***.** е получено писмо от „Стик-Кредит“
АД, в което е предоставена информация, че „ При извършената проверка на
16.12.24г. служителят е предоставил два договора, а именно № 1223259 от
09.12.24г. и № 1142930 от 16.08.24г. Предоставените договори обаче, в
действителност са техни анулирани версии.“.
Към писмото прилага действително сключените договори за потребителски
кредит с номера № 1223259 от 09.12.24г. и № 1142930 от 16.08.24г., за да бъде
изследвано и прегледано именно тяхното съдържание. В писмото се сочи
също, че предоставените 5 бр. приходни касови ордери към договор за
потребителски кредит № 1142930/16.08.24г. отразяват плащания и по друг
договор за кредит с потребителя. Заплатените суми над дължимите по
погасителния план на договора, са разпределяни именно по този втори кредит.
След преглед на представения с писмото договор № 1223259 от 09.12.24г. е
7
установено следното: Размерът на кредита е 1 200,00 лв. със срок за
погасяване 6 месеца; лихвен процент - 36,00%; ГПР 42,58%; обща дължима
сума 1 329,10 лв. /променена/; Обезпечения - НЕ - променено. От договора са
премахнати изискванията за обезпечение и за начисляване на неустойка при
неосигуряване на обезпечение. От погасителния план е премахната сума на
неустойката и месечна вноска с неустойка в размер на 311,38 лв.
След преглед на представения с писмото договор № 1142930 от 16.08.24г. е
установено следното: Размерът на кредита е 1 600,00 лв. със срок за
погасяване 9 месеца; лихвен процент - 36,00%; ГПР 42,58%; обща дължима
сума 1 849,47 лв. /променена/; Обезпечения - НЕ - променено. От договора са
премахнати изискванията за обезпечение и за начисляване на неустойка при
неосигуряване на обезпечение. От погасителния план е премахната сума на
неустойката и месечна вноска с неустойка в размер на 305,10 лв. В
представения погасителен план е посочен размер на вноската 205,49 лв. От
приложените 5 броя приходни касови ордери по този договор прави
впечатление, че във всичките е заплатена сума около сумата описана в
Констативния Протокол 305,10 лв. /вноска с неустойка/ с основание за
плащане само и единствено по к-т 1142930, като сумите са разбити на
главница, лихва, неустойка, наказателна лихва.
Освен това, ако договор № 1142930 от 16.08.24г. е бил анулиран преди
извършване на проверката то е следвало вноската да бъде в размер на 205,49
лв. съгласно представения на 20.12.24г. погасителен план и договорът би
следвало да е предаден в архив на дружеството, а не да е наличен в офиса в гр.
Плевен в оригинал. Също така, в приходния касов ордер не е посочено
основание за плащане по друг договор, както и конкретната сума, която се
дължи по другия договор и за какво се дължи. Дори в деня на проверката
16.12.24г. с приходен касов ордер № 220945/16.12.24г. е заплатена сума в
размер на 305,10 лв. вноска на падежна дата, която е с включена неустойка и
отделно с приходен касов ордер № 220947/16.12.24г. е погасена главница в
размер на 1 088,42 лв.
Изложеното по-горе оставя съмнение, че кредиторът се опитва да прикрие
свои действия, с които е нарушил Закона за потребителския кредит и Закона за
защита на потребителите, тъй като клаузите за осигуряване на обезпечение,
при които се начислява неустойка са неравноправни по смисъла на ЗЗП или
нищожни по смисъла на ЗПК, а невключването на размера на неустойката за
неосигуряване на обезпечение в размера на годишния процент на разходите
/ГПР/ е нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Във връзка с гореизложеното е изпратена докладна записка с Изх.№ Р-02-
4/09.01.25г. да се извърши проверка на място в централен офис на
дружеството в гр. Шумен, пл. „Оборище“ 13Б и да се изискат следните
документи и информация:
1. Договори за потребителски кредит - 3 броя, които са сключени в офиса в гр.
Плевен в периода от м.04.24г. до м.09.24г. ведно с ОУ, погасителен план, СЕФ,
документи за извършените плащания по тях. Единият от тези договори да
бъде с пълно предсрочно погасяване /при наличие на такъв/. Договорите да
8
бъдат различни от предоставените 2 договора при проверката в гр. Плевен.
Копия на договорите да се приложат в момента на проверката с цел да се
избегне повторение на създалата се ситуация. 2. Колко са сключените
договори за потребителски кредит през 2024г. в офиса в гр. Плевен и в тях
включени ли са клаузите за осигуряване на обезпечение и начисляване на
неустойка. В погасителните планове към тях включен ли е размер на
неустойка и вноска с неустойка. 3. В приложените 5 броя приходни касови
ордери към договор № 1142930 от 16.08.24г. - по кой друг договор са
включени суми, в какъв размер са тези суми и за какво са дължими. Да се
изиска и приложи в момента на проверката другия договор на потребителя, по
който се твърди, че са извършени плащания с тези приходни ордери ведно с
ОУ, пог. план, СЕФ и документи за извършените плащания.
На 30.01.25г. е изпратена докладна записка от КЗП РД Варна за извършената
проверка и са приложени документи. След преглед на документите става ясно,
че на 15.01.25г. е извършена проверка в централен офис на кредитора в гр.
Шумен, но не са приложени в момента на проверката копия на произволно
избрани договори, както и другият договор на потребителя, по който се
твърди, че са извършени плащания.
На 27.01.25г. кредиторът изпраща становище с Изх.№ 029/27.01.25г. до КЗП-
Шумен и предоставя договори за потребителски кредити - 3 бр., които са
сключени в гр. Плевен. Изпратен е и договор № 1142945 от 29.08.24г., за който
твърди, че е втория договор на потребителя, по който са събирани суми с
приходните ордери по първия му договор № 1142930 от 16.08.24г.
След преглед на предоставените документи е установено следното:
Съгласно чл. 15 от договор за потребителски кредит № 1078877/28.05.24г.
„ПОТРЕБИТЕЛЯТ има право да погаси предсрочно кредита.“, а съгласно чл.
19 „КРЕДИТОРЪТ не може да откаже да приеме частично плащане на
кредита.“. В договора не се съдържа друга информация по отношение на
правото на потребителя за предсрочно погасяване на кредита. Към договора са
приложени общи условия, които са подписани на всяка страница.
В Раздел IX. „ПРЕДСРОЧНО ПОГАСЯВАНЕ“ в чл.33, ал.1 е посочено, че „
ПОТРЕБИТЕЛЯТ може да изпълни задължението си по договора за кредит
предсрочно като отправи предизвестие в писмена форма до КРЕДИТОРА в
седем дневен срок преди датата на плащането “.
При извършване на проверката в обекта на 16.12.24г. към констативния
протокол са приложени общите условия, в които текстът в чл.33, ал.1 е
идентичен с предоставените на потребителя ОУ при сключване на описания
договор. Приложена е и бланка на типов договор за потребителски кредит, в
която текстовете в чл. 15 и чл. 19 са идентични с текстовете в чл. 15 и чл. 19 от
сключения договор.
Поставените условия в Раздел IX. „ПРЕДСРОЧНО ПОГАСЯВАНЕ“ в чл.ЗЗ,
ал.1 от ОУ, че „ ПОТРЕБИТЕЛЯТ може да изпълни задължението си по
договора за кредит предсрочно като отправи предизвестие в писмена форма
до КРЕДИТОРА в седем дневен срок преди датата на плащането “ са в
противоречие с разпоредбата на чл. 32. (1) от ЗПК: „Потребителят има право
9
по всяко време да погаси изцяло или частично задълженията си по договора за
кредит.
В ЗПК няма изискване потребителят да подава писмено предизвестие за
предсрочно погасяване на кредита и някакъв определен срок или дата, а тъкмо
напротив - има право по всяко време да погаси кредита.
С поставянето на тези условия - подаване на писмено предизвестие в седем
дневен срок преди датата на плащането, кредиторът ограничава правата на
потребителите, произтичащи от чл. 32. (1) от ЗПК.
Чрез описаните условия кредиторът предоставя невярна информация на
потребителите за техните права при предсрочно погасяване на кредита и
изисква подаване на писмено предизвестие в седем дневен срок преди датата
на плащането в противоречие на разпоредбата на чл.32, ал. 1 от ЗПК. Тези
действия на търговеца несъмнено противоречат на добрите нрави и са в
противоречие на изискванията за добросъвестност и професионална
компетентност.
На 14.03.25г. на проведено заседание на КЗП с протокол № 17 е взето
решение, че „Стик -Кредит" АД прилага нелоялна търговска практика по
смисъла на чл.68г, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, тъй като в
противоречие на изискванията за добросъвестност и професионална
компетентност, в противоречие на разпоредбата на чл.32, ал. 1 от ЗПК,
задължава кредитополучателите при предсрочно погасяване на кредита да
подават писмено предизвестие в седем дневен срок преди датата на
плащането.
От гореизложените обстоятелства и приложените доказателства съдът
намира,че се потвърждава по несъмнен начин, че на 28.05.24г. в гр. Плевен
при сключване на договор № 1078877/28.05.24г. „СтикКредит” АД използва
нелоялна търговска практика по смисъла на чл.68г, ал. 1 във връзка с чл.68в от
Закона за защита на потребителите.
Нарушен е чл.68в във връзка с чл.68г, ал.1 от Закона за защита на
потребителите.Дата на извършване на нарушението: 28.05.2024г. и място на
извършване на нарушението: гр. Плевен, офис на ул. "Д. Константинов" №
37.Нарушението е констатирано с Договор № 1078877/28.05.24г. и Общи
условия към него и е съставен акт № 007613 от 09.04.2025 г.
Въз основа на АУАН е било издадено и атакуваното Наказателно
постановление №ВТ-007613 от 28.04.2025г. на Началник на териториален
отдел за областите Русе, Силистра, Разград и Търговище, към Главна
дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с
което на „СТИК-КРЕДИТ“ АД, вписано в Търговски регистър и регистър на
ЮЛНЦ при Агенция по вписванията под ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13Б, представлявано от С.Н.Т. на
основание чл.233 ал.2 от Закона за защита на потребителите е наложена
имуществена санкция в размер на 2000,00 /две хиляди/ лева за нарушение по
68в, вр. с чл.68г, ал.1 от Закона за защита на потребителите.
От показанията на актосъставителката С. Н. Н. се установява, че на
16.12.2024г. е извършена проверка в офис за кредити в гр.Плевен, на
10
ул.“Д.Константинов“ №37, стопанисван от „Стик-Кредит“ АД. При
проверката в офиса описали два броя договори за потребителски кредити,
които били налични в офиса, но по молба на кредитора не са им предоставени
копия от същите, като са пожелали на по-късен етап да предоставят копията
от договорите. На 20.12.2024г. на ел.поща на КЗП кредиторът предоставил
всички документи, но договорите бил с коригирани версии, а именно била
изчистена неустойката.
Представили информация, че са разглеждали анулирани версии на договорите
в офиса и предостави всъщност актуалните, поради което изпратили докладна
записка в офиса на дружество в гр.Шумен. Съответно на 27.01.2025г.
кредиторът ги представил в гр.Шумен, а на 30.01.2025г. колегите им ги
предоставили.
Договорът, който е представен тогава, сключен на 28.05.2024г. се
установило, че в чл.15 от Договора има информация, че потребителят има
право да погаси предсрочно кредита, а в чл.19 кредитора не може да откаже
частично плащане на кредита. В договора не се съдържа друга информация,
относно правото на потребителя да погаси предсрочно кредита. Към договора
са приложени Общи условия, подписани на всяка страница, като в раздел
предсрочно погасяване в чл.33, ал.1 е посочено, че потребителят може да
изпълни задължението предсрочно, като отправи предизвестие в писмена
форма до кредитора в 7-мо дневен срок преди датата на плащането. Това
условие противоречи на чл.32, ал.1 от ЗПК, а именно: потребителят има право
да погаси по всяко време, изцяло или частично, задължението си по договора.
В ЗПК няма изискване потребителя да подаде писмено предизвестие за
предсрочно погасяване, а тъкмо напротив, с поставяне на тези условия –
предаване на писмено предизвестие в 7-мо дневен срок преди датата на
плащането, кредиторът ограничава правата на потребителите, произтичащи от
чл.32 ал.1 от ЗПК и по този начин представя невярна информация.
Тези действия на търговеца противоречат на добросъвестността и
професионалната компетентност.
На 14.03.2025г. на проведено заседание на КЗП е взето решение, че „Стик-
Кредит“ АД прилага нелоялна търговска практика по смисъла на чл.68г, ал.1
от ЗЗП, тъй като е в противоречие на чл.32 ал.1 от ЗПК - задължава
кредитополучателите при предсрочно погасяване на кредита да подават
писмено предизвестие в 7-мо дневен срок преди датата на плащането.
Акта е съставен в присъствието на упълномощено лице, като нарушението е
извършено при сключване на договора на 28.05.2024г. в офиса на дружеството.
За нарушението е бил съставен АУАН в присъствие на упълномощено лице на
банката и в 7-мо дневния срок са депозирани писмени възражения от
дружеството. Показанията на актосъставителката С. Н. Н. се подкрепят и от
показанията на св. Р. И. К. - главен инспектор в КЗП- Плевен, присъствала при
установяване на нарушението и при съставянето на акта.
Съдът кредитира показанията на свидетелките Р. И. К. и С. Н. Н., като
обективни, последователни, логични вътрешно безпротиворечиви и съответни
на останалия доказателствен материал, а именно: Жалбато от „Стик-кредит“
11
АД срещу НП №ВТ-007613/28.04.2025г ; Известие за доставяне на НП №ВТ-
007613/28.04.2025г. получено на 05.05.2025г.; НП№ВТ007613/28.04.2025г.;
Становище от и.д. Началник ТО-В.Търново към КЗП; Възражение от „Стик-
кредит“ АД; Доклад от С. Н. – гл.инспектор; Заключение по възражение; АКТ
№007613/09.04.2025г. на КЗП; Протокол за проверка на документи № К-
0133630/09.04.2025г.; Решение на КЗП; Заповед №2681/14.03.2025г. на КЗП;
Писмо №В-00-76/03.04.2025г. относно предприети действия по връчване на
заповед на КЗП; Протокол за проверка на документи №К-0133628/12.03.2025г.
на КЗП; Известие за доставяне от 27.03.2025г. до представляващ „СТик-
кредит“ АД относно прилагане на нелоялна търговска практика; Писмо №Р-
03-171/27.02.2025г. до „Стик-кредит“ АД относно извършена проверка на
16.12.2024г. с КП №К2770554; Становище от „Стик-кредит“ АД; Погасителен
план към договор за кредит №1142930/16.08.2024г.; Общи условия към
договор за потребителски кредит; Становище от „Стик-кредит“ АД във връзка
с писмо Р-03- 171/03.02.2025г. до КЗП; Договор за потребителски кредит
№1142930/16.08.2024г. /анулиран/ ; Известие за доставяне от 13.02.2025г.
ведно със становище на КЗП; известие за доставяне от 06.02.2025г. ведно със
становище на КЗП; Становище изх.№029/27.01.2025г. на „Стик-кредит“ АД;
Договор за потребителски кредит №1142945/29.08.2024г.; Приходен касов
ордер №161597/30.09.2024г.; Приходен касов ордер №220946/16.12.2024г.;
Писмо от Стик –кредит АД до КЗП, ведно с Договор за потребителски кредит
№*********/16.08.2024г. и Договор за потребителски кредит
№1223259/09.12.2024г. с приложените към тях Стандартен европейски
формуляр, погасителен план и Общи условия на договор за потребителски
кредит; Договор за потребителски кредит №1078877/28.05.2024г. ведно с
погасителен план, СЕФ и Общи условия към договора; Констативен протокол
№К-2770554/16.12.2024г. на КЗП; Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити; Тарифа за лихвен
процент, обезпечения, за предсрочно изискуеми задължения към
„Стиккредит“ АД; Общи условия към договор за потребителски кредит между
„Стик-кредит“ АД и потребителите; Договор за потребителски кредит под
формата на кредитна линия от16.12.2024г.; Заповед №6354/12.12.2024г. на
КЗП; Заповед №358 ЛС/22.04.2015г. на КЗП; Заповед №1137/29.01.2025г
Съдът като анализира събраните по делото писмени и гласни доказателства
счита, че жалбата се явява неоснователна. Административно-наказателното
производство се образува със съставянето на акт за установяване на
извършеното административно нарушение.
При съставянето на акта актосъставителят трябва да следи, а
административно-наказващият орган да провери дали той съдържа
императивно определените реквизити, подробно описани в по аргумент от
чл.42 от ЗАНН. В тази връзка, съдът следва да отбележи, че АУАН съдържа
имената на актосъставителя и длъжността му; датата на съставяне на акта;
датата и мястото на извършване на нарушението; описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено; законните разпоредби, които са
нарушени; пълни данни относно личността на нарушителя - достатъчни
същото да бъде правно индивидуализирано. Съдът след запознаване с
12
приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и
обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като
материалната компетентност на административно наказващия орган и
актосъставителя следват от така представените Заповед № 2681/14.03.2025 г. и
Заповед на Председателя на Комисията за защита на потребителите. Същото
съдържа императивно определените от разпоредбата на чл.57 от ЗАНН
реквизити. При издаване на АУАН и НП са спазени императивните разпоредби
на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение по чл. 68в, във
вр. чл. 68 г, ал. 1 от ЗЗП . Съставът на посоченото нарушение предвижда, че са
забранени нелоялните търговски практики.
Съгласно чл. 6, § 1 от Директива 2005/29/ЕО , заблуждаваща е тази търговска
практика, която по някакъв начин, включително посредством
цялостното/представяне, заблуждава или е възможно да заблуди средния
потребител по отношение на един или повече от изброените в тази разпоредба
фактори, сред които са в частност цената или начинът, по който е формирана,
от една страна, и от друга, подтиква или е възможно да подтикне потребителя
да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Тази
разпоредба е точно и идентично транспонирана в чл. 68д, ал. 2, т. 4 от ЗЗП
Понятието за "Търговска практика" е уредено в § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП - всяко
действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско
съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към
потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или
доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите, като
законът забранява използването на нелоялни търговски практики. За да е
налице, нелоялна търговска практика по чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП следва, да е
налице кумулативно предлагане на услуга, което противоречи на изискването
за добросъвестност и професионална компетентност, и това предлагане да
променя или да е възможно да промени съществено икономическото
поведение на средния потребител, когото засяга. На следващо място, с оглед
защита на потребителите от нелоялни търговски практики и от техните вредни
последици, с чл. 68в от ЗЗП, забранява императивно използването на такава.
Не е спорно, че“Стик-Кредит “ АД има качеството търговец по смисъла на §
13, т. 2 от ЗЗП, Предоставянето на кредитни услуги представлява търговска
практика по смисъла на § 13, т. 23 от ЗПП. В случая на жалбоподателя е
вменено, че в противоречие на изискванията за добросъвестност и
професионална компетентност, и в противоречие с разпоредбата на чл.32, ал.1
от ЗПК и чл.29, ал.7 от ЗКП, задължава потребителите при предсрочно
погасяване на кредита да подават писмено уведомление с конкретно посочена
дата за предсрочно погасяване, без да е предвидил намаляване на общите
разходи по кредита; изисква заплащане на всички разходи, свързани с
отпускането, обезпечаването и погасяването на кредита, както и такса за
договаряне на кредита при упражняване право на отказ от сключения договор,
което я определя като агресивна нелоялна такава.
Ето защо съдът намира, че правилно е ангажирана отговорността на
дружеството-жалбоподател. Правилно е приложена и санкционната
13
разпоредба.
Според чл. 210а от ЗЗП за нарушение на чл. 68в, чл. 68 г, чл. 68ж, т. 1 - 11, 13,
15, 18 - 27 и чл. 68к, т. 3 - 6 на виновните лица се налага глоба в размер от 1000
до 30 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена
санкция в размер от 2000 до 50 000 лв
При тези предпоставки законосъобразно наказващият орган е пристъпил към
определяне на административното наказание. Последният е съобразил
изискванията на чл. 27, ал. 1-3 от ЗАНН, като е преценил степента на
нарушението, характера и размера на настъпилите вредни последици от него.
Затова и законосъобразно го е определил по реда на чл. 210 а от ЗЗП
имуществена санкция към минималния размер , а именно определил е
санкция от 2 000 /две хиляди/ лева. АНО е изложил подробни и убедителни
мотиви, както и че при определяне на санкцията е съобразил и имуществено
състояние на нарушителя, които се споделят напълно от настоящия съдебен
състав. Така определеният размер е съответен на извършеното нарушение, на
поведението на търговеца и степента на засегнатост на конкретния потребител
и на обществото като цяло. Така определената санкция ще спомогне в най-
пълна степен да се изпълнят целите на административното наказание по
смисъла чл. 12 от ЗАНН - да се поправи и превъзпита нарушителя към
спазване на установения правен ред и ще въздейства възпитателно и
предупредително и върху останалите членове на обществото.
Неоснователни са възраженията в жалбата, че АУАН е съставен в нарушение
на чл. 34, ал. 1 ЗАНН , извън 3-месечния срок от откриване на нарушителя.
Откриването на нарушителя по смисъла на чл. 34 ЗАНН предполага
предварително установяване на всички елементи от фактическия състав на
административното нарушение, за което се твърди, че е извършено от точно
определено лице, което ще бъде прието като нарушител със съставяне на
АУАН. Нарушителят се счита за открит, когато в писмен документ, показания
на свидетели или лично волеизявление на дееца се съдържат данни, които не
пораждат съмнение за авторството на деянието. Тези данни следва да са
станали достояние именно на компетентния да състави акта, а не на друг
орган. При неустановеност на кой да е елемент от състава на нарушението не
може да се говори за "откриване на нарушителя", доколкото не е установено
категорично наличието на нарушение въобще, а оттам и на негов извършител,
независимо от наличните данни за извършване на определено деяние от
страна на конкретно лице. В този смисъл в конкретния случай, за да се приеме,
че е открит нарушителят е необходимо да са установени всички фактически
обстоятелства, формиращи състава на административното нарушение.
Нарушението е установено на 28.05.2024г. при сключване на Договор №
1078877от 28.05.2024г. за банков кредит, от които е установено нарушението и
нарушителят. Нарушението е извършено на 28.05.2024г г.при сключване на
договора. Нарушителят е бил открит на 16.12.2024г при проверката на
16.12.2024г. този договор не е разглеждан и не е приложен към Констативния
протокол. Нарушението е установено и нарушителят е открит на 30.01.2025г.,
когато след извършена насрещна проверка от КЗП Варна е изпратен Договор
№ 1078877/28.05.24г. ( като същия е предоставен от нарушителя на 27.01.25г. в
14
КЗП Шумен), т.е. спазен е срока по чл. 34, ал.1 от ЗАНН.
Обстоятелствата, при които е извършено нарушението, са коректно и пълно
описани както в АУАН, така и в НП. Правилно са приложени относимите
законови разпоредби към установеното нарушение.
Неоснователни са твърденията, че са съставени 4 броя АУАН за едно и също
нарушение с единствената разлика, че във всеки акт е посочен различен номер
на договор, същите са съставени не заради различен номер на договор, а
заради различни дати на извършване на нарушение.
По отношение на твърдението, че мястото и датата на извършване на
нарушението са грешно посочени, това не кореспондира със истината. Както в
АУАН, така и в Наказателното постановление точно и ясно са посочени датата
и мястото на извършване на нарушението.
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и
издаване на наказателното постановление са спазени всички законови
разпоредби на ЗАНН и ЗЗП. Спазени са сроковете за съставяне на АУАН и
издаване на НП. АУАН е съставен от служител, който е упълномощен с
надлежна заповед за това. НП е издадено от компетентен
административнонаказващ орган. АУАН и НП съдържат всички задължителни
реквизити съгласно ЗАНН и са надлежно връчени на нарушителя.
В АУАН и в НП са описани достатъчно подробно обстоятелствата при
извършване на нарушението, както и самото нарушение.Нарушението е
безспорно установено. Посочени са доказателствата, които потвърждават
извършеното нарушение. В НП са описани подробно всички обстоятелства,
при които е извършено нарушението, вписани са номерата и датите на
съставените констативен протокол и протокол за проверка на документи,
становищата на търговеца.
В обстоятелствената част на АУАН и НП подробно е развита хронологията на
обстоятелствата от значение за извършването и установяването на
нарушението. Спазени са всички производствени правила и за жалбоподателя
не възниква съмнение, относно това за какво нарушение е подведен под
административно наказателна отговорност, кога АНО счита, че е извършено и
къде. В тази връзка не е затруднена неговата адекватна защита, което е видно
и от материалите по делото, а именно жалбоподателят е използвал всички
предоставени му от закона способи за защита в настоящото производство.
Възраженията за маловажност са неоснователни. АНО е взел предвид и
претеглил всички събрани доказателства. Предвид това, че с нарушението си
жалбоподателя е засегнал пряко финансовите интереси на потребител и
сферата му на влияние на кредитния пазар в България е значима и има
опасност от голям кръг на засегнати лица от подобни действия, то случаят не
може да бъде квалифициран, като маловажен.Нарушението не е маловажен
случай.Наказващият орган е направил преценка и за обществената опасност
на деянието. Като е издал НП, наказващия орган е преценил, че нарушението
не е маловажен случай. При издаване на НП е извършена преценка по чл. 27
от ЗАНН и е отчетено, че не са налице обстоятелства за прилагане на чл. 28 от
15
ЗАНН за маловажен случай. От събраните доказателства, недвусмислено се
доказва, че нарушението е извършено виновно от нарушителя, а степента на
неговата опасност и засягането на финансови интереси на потребителите
изключват прилагане на разпоредбата за маловажност в конкретния случай.
Предвид изхода на делото искането на ответника по касационната
жалба за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание
чл.63, ал.3 във вр. с ал.5 от ЗАНН,– СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13Б,
представлявано от С.Н.Т. следва да бъдат осъдени да заплати на Комисия за
Защита на потребителите – гр.София сумата от 150 лева, представляваща
възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита във
възивното производство, определено в минимален размер съгласно чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от Закона за
правната помощ вр с чл. 143 от АПК.
Водим от горното, и на основание чл.63, ал. 5, т.2 от ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ВТ - 007613 от 28.04.2025г.,
издадено от Началник на териториален отдел за областите Русе, Силистра,
Разград и Търговище, към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия
за защита на потребителите, с което на“ СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13Б,
представлявано от С.Н.Т. на основание чл.27, чл.53 и чл.83 от ЗАНН, чл.233
ал.2 от Закона за защита на потребителите е наложена имуществена санкция в
размер на 2000,00 /две хиляди/ лева за нарушение по 68в, вр. с чл.68г, ал.1 от
Закона за защита на потребителите. като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА“ СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13Б, представлявано от С.Н.Т. да
заплати на Комисия за Защита на потребителите – гр.София сумата от 150
лева, представляваща възнаграждение за осъществената от юрисконсулт
правна защита определено в минимален размер съгласно чл. 27е от Наредбата
за заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от Закона за правната
помощ вр с чл. 143 от АПК.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Плевен в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
16