Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 12.08.2020г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО 7-ми
състав
На седми юли година
2020
В открито съдебно
заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
секретар: Емилия
Кривачкова
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 11308 по описа за 2018 год. по описа на СГС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предмет на
производството е предявен пряк иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба на Д.Т.Т. ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител Й.Б.Д., ЕГН **********,
с която против ответното З. „Л.И.“ АД, е предявен иск за присъждане на
обезщетение за претърпените от ищеца болки и страдания, вследствие на ПТП от
26.07.2016 г., в размер на 30 000 лв. (тридесет хиляди лева), ведно със
законната лихва върху горната сума, считано от 16.12.2016 г. до окончателното
изплащане на вземането. Претендират се разноски.
Излагат
се съображения, че на 26.07.2016 г., около 13.00 ч., лек автомобил марка
„Ландровер“, модел „Фриландер“ с рег. № ********, управляван от В. С.С., се е
движел в гр. София, кв. Суходол, по ул. „Овчо поле“. В района на нерегулирано
кръстовище, образувано от ул. „Овчо поле“ и ул. „Траян Танев“, водачът В. С.С.
придизвикал ПТП с автомобила, в който е пътувал ищецът, в резултат на което
последният е пострадал. Съставен е Констативен протокол за ПТП № К 648, изд. на
26.07.2016 г. от СДВР „Отдел Пътна полиция“.
Посочва,
че преди ПТП е бил жизнерадостен и общителен. След ПТП е бил уплашен, стрянал
от хората, с които преди лесно осъществявал контакти. Избягвал и контакти с
деца, не желаел да играе с тях. Станал бил по-затворен.
Сочи,
че към датата на ПТП увреждащият МПС марка „Ландровер“, модел „Фриландер“ с
рег. № ********, имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при
Застрахователна компания „Л.И.“ – полица № BG/22/116001689805, със срок на
действие от 17.06.2016 г. до 16.06.2017 г.
Заявява,
че на 16.09.2016 г. сезирал З. „Л.И.“ АД с претенция за изплащане на
обезщетение за претърпяна щета № 0000-1000-03-16-7460, но счита определеното
едва през месец октомври 2017 г. обезщетение за неимуществени вреди в размер на
8000 лв. за крайно занижено и несправедливо. Съобразно изложеното моли исковата
претенция да бъде уважена.
Ответникът
З. „Л.И.“ АД оспорва исковата претенция като неоснователна. Оспорва механизма
на ПТП. Навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на родителите на пострадалия, като твърди, че са нарушили правилото на чл. 137б ЗДвП и са допринесли в значителна степен за получената травма. Навежда
възражение за прекомерност на исковата претенция. Оспорва и акцесорната претенция.
В открито съдебно заседание ищцата чрез
пълномощника си адв. В. поддържа предявените искове.Представя списък на
разноските по чл. 80 ГПК.
В открито съдебно заседание ответникът чрез юрк.
Ч.оспорва предявените искове. Представя списък на разноски по чл. 80 ГПК.
Съдът, след като
взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.12 ГПК и чл. 235 ГПК, намира
от фактическа страна следното:
По
делото е представено удостоверение за раждане от ***г., съставен въз основа на
акт за раждане № 0399 от 04.09.2014г. на Д.Т.Т., роден на ***г. с майка Й.Б.Д.
и баща Т.Р..Т.. /л.7 от делото/
От
приетия неоспорен от страните Констативен протокол за ПТП № К-648 от 26.07.2016г.
се установява, че на 26.07.2016г. в гр. София, около 13:00 часа, лек автомобил
Ландровер Фриландер с рег. № ********, управляван от В. С.С. се е движил по ул.
„Овчо поле“ с посока на движение от ул. „Падина“ към ул. „Люлинска“ и в района
на нерегулирано кръстовище образувано с ул. „Траян Танев“ участва в ПТП с
идващия от дясно лек автомобил Фолксваген Транспортер с рег. № ********,
управляван от Т.Р..Т.. Посочено е, че е пострадал Д.Т.. /лист 12 от делото/
От
представеното и прието по делото споразумение, обективирано в протокол от
21.09.2017г., по нохд № 14127/2017г. по описа на СРС, се установява, че В. С.С.
е признат за виновен, за това, че на 26.07.2016г. в гр. София, около 13:00
часа, при управление на л.а. „Ландровер“ с рег. № ******** по ул. „Овчо поле“,
с посока на движение ул. „Падина“ към ул. „Люлинска“ в района на кръстовището,
образувано от улиците „Овчо поле“ и „Траян Танев“ е нарушил правилата за
движение по пътищата, посочени в чл. 48 от Закона за движение по пътищата – „На
кръстовище на равнозначни пътища водачът на пътно превозно средство е длъжен да
пропусне пътните превозни средства, които се намират или приближават от дясната
му страна“, като не пропуснал идващият от дясната му страна лек автомобил,
марка „Фолксваген“, модел „Транспортер“ с рег. № ********, управляван от Т.Р..Т.
и по непредпазливост причинил телесни повреди на повече от едно лице: тежка
телесна повреда на Д.Н.Д., изразяваща се в загуба на слезката и средна телесна
повреда на Д.Т.Т. - изразяващо се във
фрактура на дясна бедрена кост – диафизарно, причинило трайно затрудняване
движенията на десен долен крайник за срок по – дълъг от 30 дни – престъпление
по чл. 343, ал.3, пр.3, б. А, вр. ал.1, б. Б, вр. чл. 342, ал.1, пр.3 от НК. /лист 61-65 от делото/
Съдът
приема горните факти за доказани, като съобрази обвързващата сила на влязлото в
сила споразумение по нохд № 14127/2017г. по описа на СРС, същото на основание
чл. 300 ГПК установява по задължителен за гражданския съд начин вината на
деликвента и механизма на извършеното деяние, вкл. причинната връзка между
пътно – транспортното произшествие и причинените
телесни увреждания на Д.Т..
От
представената на лист 13 Епикриза по ИЗ № 25828/2016г. на УМБАЛСМ „Н.И.ПИРОГОВ“
ЕАД, клиника по детска ортопедия и травматология, се установява, че Д.Т. е
постъпил в лечебното заведение на 26.07.2016г. с диагноза: fractura femoris dex.diaphysaris. На същата дата
е извършена мануална репозиция. Крайникът е имобилизиран в добре моделиран
поясно-крачолен гипс. На следващият ден – 27.07.2016г. е изписан от лечебното
заведение, като са дадени препоръки за покой.
По
делото е представена писмена кореспонденция между страните, съгласно която
ищецът с молба от 16.09.2016г. е предявил пред ответното З. „Л.И.” АД претенция за изплащане на
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, вследствие на ПТП от 26.07.2016г.
С писмо от 16.10.2017г. ответното дружество определило обезщетение в размер на
8 000 лева, като е посочено, че следва да бъде подписано споразумение
между страните. /лист 42-48 от
делото/
По
делото е приобщен социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане“
- Красно село, съгласно който основните грижи по отглеждането и възпитанието на
детето се полагат от майката и бащата. Базовите потребности на детето се
задоволяват по адекватен начин от двамата родители. Детето има изградена емоционална
и доверителна връзка и с майката и с бащата. /лист
141-142 от делото/
За установяване на
претърпените от ищеца неимуществени вреди и причинно- следствената им връзка с
пътнотранспортното произшествие на основание чл. 195 ГПК е изслушана съдебно –
медицинска експертиза, изготвена от вещо лице д-р В.Т., неоспорена от страните,
чието заключение съдът кредитира като обективно, компетентно и пълно. От
приетото заключението на СМЕ се установява, че в резултат на ПТП пострадалият Д.Т.
е получил счупване на дясната бедрена кост в областта на диафизата, което
увреждане е наложило болнично лечение, като същото е причинено в резултат на
ПТП. Вещото лице посочва, че увреждането представляващо счупване на бедрената
кост на десния крак е причинило на пострадалия значителни по интензитет и
продължителност болки и страдания с най-голям интензитет в рамките на 30-40
дни, като постепенно са намалели. д-р Т. заявява, че е извършено ръчно
наместване на фрактурата под рентгенов контрол и местна анестезия. Експертизата
посочва, че счупването на бедрената кост може да се дължи на директен удар с
или върху твърд тъп предмет или да е индиректно в резултат на огъването на
костта при прилагане на механичното въздействие в двата й края. Пояснява, че
детските столчета за пътуване на деца в автомобили са оборудвани с петточкови
колани, които се закрепват към седалките с колани и са подплатени. В конкретния
случай, ако детето е било обезопасено в такова столче не би получило изолирано
счупване на бедрената кост в областта на диафизата.
По делото е
допуснато допълнителна съдебно – медицинска експертиза с вещо лице д-р В.Т., от
което се установява, че към настоящия момент пострадалият е напълно възстановен
от травмата, без да са налице постоянни последици за здравето му. Посочва, че
ако детето е било обезопасено в детски столче не би получило изолирано счупване
на бедрената кост в областта на диафизата. Вещото лице допълва, че към момента
на прегледа детето е напълно възстановено.
По искане на ищеца
пред настоящата съдебна инстанция са допуснати гласни доказателства, чрез
разпит на свидетеля М.Г.Д.. Свидетелят посочва, че за ПТП разбрала от съпруга
си, който закарал детето и майката до Пирогов, детето много плакало. Оказало
се, че е счупен десният крак над коляното. Когато посетили детето в болницата, то
било гипсирано от кръста до пръстите на десния крак, бил неподвижен. Много
често плачел. Драгомирова заявява, че по това време Д. все още не е посещавал
детско заведение и майката му се грижела за него. След гипсирането на крака,
детето не можело изобщо да се движи, само лежало. С гипс бил около два месеца. Свидетелят
сочи, че преди инцидента детето било проходило. За него било много голяма
травма, че трябва да спре да ходи, наложило се да лежи дълго време. Всяко
движение му причинявало болка. Посочва, че Д. е добре възпитано дете. Почти
всеки път мъжът й придружавал майката и детето до Пирогов за контролни прегледи.
Драгомирова заявява още, че в момента Д. може да ходи сам. В началото се
страхувал да стъпва на крака, трудно го убедили да стъпва на крачето си. В
момента видимо няма дефицит на движенията му.
Съдът дава вяра на
показанията на свидетеля М.Г.Д., тъй като възприятията на свидетеля са лични,
вътрешно непротиворечиви и не се опровергават от събраните по делото
доказателства.
По делото е
изслушан и свидетелят В.Б.К.. Свидетелят заявява, че с майката на Д. са
приятели и съседи, познава детето от бебе. Посочва, че след като пострадал през 2016г. поясчето
и крачето били гипсирани. Повече от месец и половина е бил в количка, много
неспокоен. Плакал, плашил се и отказвал да общува в този период. Не можел да се
движи самостоятелно, майка му и баща му помагали. Д. бил в бебешка количка, обгрижван
от майка си. Цялото му дясно краче било гипсирано и поясната зона. Невъзможно
било да се движи сам, имал свобода само в ръчичките и евентуално в другото краче,
но сам не можел да направи нищо.
Съдът
дава вяра на показанията на свидетеля В.Б.К., тъй като възприятията на
свидетеля са лични, вътрешно непротиворечиви и не се опровергават от събраните
по делото доказателства.
Страните
не спорят, че към датата на ПТП – 26.07.2016 г. е било налице валидно
застрахователно правоотношение с ответника З. „Л.И.“ АД, възникнало по
застрахователна полица № BG/22/116001689805, валидна от 17.06.2016г. до
16.06.2017г., сключена за лек автомобил марка „Ландровер“, модел „Фриландер“,
рег. № ********, управляван В. С.С.. В приетия и неоспорен по делото КП за ПТП с
пострадали лица № 648 от 26.07.2016г. е отразено, че за лек автомобил марка
„Ландровер“, модел „Фриландер“, рег. № ******** е налице застраховка „ГО“ в З.
„Л.И.“ АД по полица № BG/22/116001689805, валидна до 16.06.2017г.
Представена
е претенция до ответника от 16.09.2016г., с която ищецът е сезирал ответното
застрахователно дружество - З. „Л.И.” АД да му изплати обезщетение за търпените
неимуществени вреди. Срокът по чл. 496
КЗ / в сила от 01.01.2016 г./, който е тримесечен е изтекъл на 16.12.2016
г. (лист 42-43от делото)
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
По
допустимостта:
Предявените обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ/ в сила от 01.01.2016 г./ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД са допустими. Съгласно нормата
на чл. 498 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./, установяваща абсолютна положителна
процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия от
настъпило застрахователно събитие срещу застраховател, увреденото лице, което
желае да получи застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя писмена
застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако застрахователят не е
платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице
не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение
пострадалият може да предяви претенцията си пред съда. Установи се по делото,
че сочените предпоставки са налице – писмена претенция на л. 42-43 от дата 16.09.2016
г. и липса на възражения и ангажирани
доказателства от страна на ответника, които да изключват допустимостта на процеса. Не е оспорена и
материално – правната легитимация на ответника.
По същество:
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност”. Основателността на прекия иск
предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на
следните факти: 1/.настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното поведение
на виновния водач, 3./претърпените неимуществени вреди и 4./ наличието на пряка
причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5./ ответникът да е
застраховател на гражданската отговорност на причинилия произшествието водач.
Вината съгласно установената с нормата
на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова презумпция се предполага.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните доказателства намира, че е
налице кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на деликта.
От приетото по делото влязло в сила
споразумение по нохд №14127/2017год. по описа на СРС, безспорно се установи настъпването
на пътно-транспортно произшествие на 26.07.2016г. Съвкупния анализ на приетите
неоспорени писмени доказателства, сочи че е налице противоправно деяние от
страна на деликвента, изразяващо се в нарушаване на правилата на чл. 48 от
Закона за движение по пътищата – „На кръстовище на равнозначни пътища водачът
на пътно превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства,
които се намират или приближават от дясната му страна. Деянието му е виновно,
при форма на вината – съзнавана непредпазливост. Това му нарушение е в пряка
причинна връзка с настъпилия удар и причинените увреждания на ищеца. Установи
се, че водачът В. Сашев, не е пропуснал идващият от дясната му страна лек
автомобил „Фолксваген Транспортер“ с рег. № ********, управляван от Тодор Т., в
резултат на което реализирал ПТП.
Предвид
горното, съдът приема за безспорно установени в производството елементите от
фактическия състав за пораждане на деликтната отговорност по смисъла на чл. 45
от ЗЗД на прекия причинител на вредата.
По
отношение на останалите предпоставки за ангажиране отговорността на ответното
дружество: между страните не е спорно
наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена с полица BG/22/116001689805 от 17.06.2016г., валидна към
датата на процесното ПТП между деликвента и ответното застрахователно
дружество, с оглед на което исковете с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за
доказани по основание.
По размера:
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Освен това, съдът отчита детската възраст на малолетния ищец Д.Т. към момента
на настъпване на увреждането – 1 година, обстоятелствата, при които е настъпило
произшествието, вида, характера и тежестта на травмите, извършената оперативна
намеса, които са причинили на детето значителни по интензитет и продължителност
болки и страдания, които са били силни в рамките на 30-40 дни, като постепенно
са намалели, изживения шок от инцидента, претърпените неудобства от личен,
битов и хигиенен характер, отражението на произшествието върху психо-емоционалното
му състояние, претъпяната изолация в периода на възстановяване, откъсването от
обичайните занимания както и настъпилото по – късно възстановяване, както и обществено икономическите условия към 2016г.,
съдът намира, че сумата от 25 000 лв., представлява справедливо обезщетение по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите. Обезщетението в този размер
съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, така
и да възмезди неблагоприятните последици, настъпили за ищеца в резултат на
непозволеното увреждане. При определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди съдът се основава на
доказателствата по делото и на Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на ПВС на ВС
на НРБ съгласно което понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие и то е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на
обезщетението. Такива обстоятелства при телесните увреждания са характерът на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания. Освен цитираното постановление съдът е взел пред вид и практиката по
чл. 290 от ГПК на ВКС по отношение на преценката на неимуществените вреди, като
съобразно Решение № 27/ 15.04. 2015 г. по т.д. № 457/ 2014 г., ІІ т.о., ТК на
ВКС следва да се съобрази в достатъчна степен характера, силата, интензитета и
продължителността на търпените от ищеца болки и страдания, общественото
възприемане на справедливостта на всеки етап от развитието на обществото, както
и икономическата конюнктура в страната.
Относно
възражението за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД:
За да е налице съпричиняване по смисъла на
чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния
резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото
настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е само онзи
конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с
неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като неблагоприятен
резултат. Съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване
на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към
увреденото лице. Не всяко поведение на пострадалия, дори и такова което не
съответства на предписано в закона, може да бъде определено като съпричиняване
на вреда по смисъла на закона. Само това поведение на пострадал, което се явява
пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови извод
за прилагане на разпоредбата за съпричиняването. Принос ще е налице винаги,
когато с поведението си пострадалия е създал предпоставки за възникване на
вредите.
В конкретния случай в отговора на исковата молба е
наведено възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалото дете, тъй като същото не е било в
детско столче, нито е ползвало предпазен колан. Съдът намира наведеното
възражение за основателно и доказано. От изслушаната по делото и неоспорена от
страните съдебно-медицинска експертиза се установи, че детските столчета за
пътуване на деца в автомобили са оборудвани с петточкови колани, които се закрепват
към седалките с колани и са подплатени. Прие се, че ако детето е било
обезопасено в такова столче не би получило изолирано счупване на бедрената кост
в областта на диафизата.
Фактът, че ищецът /тогава на една година/ се е движил
без поставена детска обезопасителна система и без колан, представлява нарушение
на чл. 137в, ал. 3 вр. чл. 137а, ал. 1 ЗДвП. Съпричиняването има обективен
характер и вината не е елемент от фактически състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не е обуславено от субективното отношение на
пострадали към настъпването на деликта и произлезлите от него неблагоприятни
последици. Поради това, че способността на увредения да действа разумно и да
предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия са
правно ирелевантни за института на съпричиняването, разпоредбата на чл. 51, ал.
2 ЗЗД намира приложение в случаите, когато малолетното дете допринесе за
настъпване на вредоносния резултат /ППВС 17/1963 г., Решение № 165/26.10.2010
г. по т.д. № 93/2010 г. на ВКС, II т.о./. По изложените съображения съдът
намира, че е правноирелевантно обстоятелството, че ищецът е била малолетен за
обективния факт на настъпилото съпричиняване, като с оглед характера и тежестта
на съпричиняващото съдът определя процент на съпричиняване от 20 %.
С оглед така коментираната медицинска експертиза съдът
намира, че с оглед възрастта на детето, е задължително да пътува на
допълнително монтирана седалка, отговаряща на изискванията, посочени в чл. 137а
-137д ЗДвП, осигуряването на която и изпълнението на които изисквания на Закона
са длъжни да изпълнят неговите родители съвместно, в съответствие с вменените
им за това задължения по чл. 125, ал. 1 от СК, съгласно който родителите имат
право и задължение да се грижат за физическото, умственото, нравственото и
социалното развитие на детето, за неговото образование и за неговите лични и
имуществени интереси. Тези задължения са за двамата родители в съответствие с предвиденото
в чл. 123, ал. 1 от СК - родителските права и задължения се упражняват в
интерес на детето от двамата родители заедно и поотделно, а когато родителят е
действал сам, той е длъжен да уведоми другия родител.
На ищеца Д.Т., след
редуциране размера на определеното обезщетение за неимуществени вреди от
25 000 лв., с процент съответен на степента на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца, дължимото обезщетение възлиза в размер на сумата от 20 000 лв., като
иска за разликата от присъдения до 25 000 лв., следва да се отхвърли
поради съпричиняване, а за разликата до предявения размер от 30 000лв., следва
да се отхвърли като неоснователен.
По предявения иск с правно основание чл.
86 от ЗЗД
Предвид основателността на главната
претенция, основателен е акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД
за заплащане на законна лихва.
Съобразно нормата на чл. 497, ал.1, т.2
от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано
от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото
лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.
106, ал. 3 КЗ.
В конкретния случай претенцията е
предявена пред ответното дружество на 16.09.2016г., като 3-месечният срок е
изтекъл на 16.12.2016 г. и от тази дата застрахователят е изпаднал в забава и
дължи законната лихва върху присъденото обезщетение, поради което искът за
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде уважен, считано
от 16.12.2016г. до окончателното изплащане.
По разноските:
При този изход на спора, право на
разноски имат и двете страни в процеса, ищеца съразмерно уважената част,
ответникът съответно на отхвърлената. Ищецът е освободен от държавна такса и
разноски, съгласно чл. 83, ал.4 ГПК.
С
оглед частично уважените искове, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата, на упълномощения от ищеца, чрез законния му представител адв. Ц.В.
- САК, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение съобразно уважената
част от иска в размер на 953,33 лева.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът дължи на СГС заплащане на държавна
такса за първоинстанционното производство за уважената част от исковете в
размер на 800 лв., както и 266,66 лв. депозити за експертизи, съразмерно
уважената част.
С оглед изхода на спора по главния иск
и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъдат осъден да заплати
на ответника сторените разноски съразмерно отхвърлената част от исковете. Съдът
намира, че на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 135 лв.,
съразмерно отхвърлената част от иска.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд, І ГО, 7-ми
състав
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Л.И.“
АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление ***, да
заплати на Д.Т.Т., ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител Й.Б.Д., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ,
вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД, сумата 20 000 /двадесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от травматични увреждания в резултат на ПТП, реализирано на 26.07.2016г. по
вина на водача на л.а. „Ландровер Фриландер” с per. № ********, чиято
гражданска отговорност, е била застрахована в ответното дружество, ведно със законната лихва върху горната сума,
считано от 16.12.2016 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ за неимуществени вреди за разликата от присъдения до сумата от 25 000лв.,
поради съпричиняване, а за разликата до предявения размер от 30 0000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“
АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление ***, да заплати
в полза на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, сумите 800лв. държавна такса в производството
пред СГС и 266,66 лв.,
представляваща съдебно – деловодни разноски пред СГС, съразмерно на уважената
част от иска.
ОСЪЖДА Д.Т.Т.,
ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител Й.Б.Д., ЕГН **********, да заплати на
З. „Л.И.“ АД, ЕИК ********, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата 135 лв. разноски пред СГС, съразмерно
отхвърлената част на исковете.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на адв. Ц.В. - САК, на основание чл. 38, ал.2 от Закона
за адвокатурата, сумата от 953,33 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: