№ 1216
гр. София, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Таня Ж. П. Вълчева
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20251000500920 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 6497/27.11.2024 г. по гр. д. № 3256/23 г. на СГС, ГО, 3 състав е уважен
частично иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, като Прокуратурата на Република
България е осъдена да заплати в полза на Р. Л. Р. сумата от 50 000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди, от повдигане на незаконно обвинение на 29.08.2019г. за престъпление
по чл. 201, ал.1 НК вр.чл.26, ал.1 НК, за което е бил оправдан с присъда, влязла в сила на
03.04.2022г., постановена по НОХД № 1341/2020г.. по описа на Специализиран наказателен
съд /закрит/, 21 състав, както и сумата от 93.33 лв. разноски по делото.
Със същото решение е отхвърлен предявеният иск за неимуществени вреди разликата над 50
000 лева до пълния му размер от 150 000 лева, като неоснователен.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ПРОКУРАТУРАТА на РБ е осъдена да заплати на
адв.дружество „С., д-р В. и КО“, сумата от 4 650 лв. адвокатско възнаграждение.
С определение от 18.02.2025г. без уважение е оставена молбата на Прокуратурата на РБ по
реда на чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските присъдени в полза на
Адв.дружество „С., д-р В. и КО“, гр.София, в размер на 4650лв. адвокатско възнаграждение.
С решение от 28.02.2025г. по реда на чл.247 ГПК е допусната поправка на ЯФГ в
диспозитива на решението като вместо погрешно посочения Г. С. Б. ЕГН ********** следва
да се чете Р. Л. Р. ЕГН **********.
1
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от
ответника по делото.
В срока по чл.248 ал.3 ГПК срещу определението е депозирана частна жалба от
ответника.
Жалбоподателят-ответник ПРОКУРАТУРАТА на РБ оспорва решението в
неговата осъдителна част и моли да се отхвърлят изцяло претенциите респ. да бъде намален
техния размер. Изтъква факта, че анализът на ангажираните от страна на ищеца
доказателства не обосновава присъждането на обезщетение в определения размер,
представляващи неимуществени вреди. Същият е прекомерно завишен, несъответстващ на
принципа за справедливост, визиран в чл.52 ЗЗД, на социално-икономическата ситуация в
страната и значително надвишава присъдени по аналогични казуси с влезли в сила съдебни
решения размери на обезщетения. По делото не са събрани доказателства за наличие на
увреждания с трайни последици за психичното и физическото състояние на ищеца по
причина на обвинението. Твърди още, че по-продължителен период наказателното
производство се е намирало в неговата съдебна фаза, където ноторно известно е, че органите
на Прокуратурата на Република България нямат ръководни функции. При преценка за
продължителността на наказателното производство следва да се отчете неговата фактическа
и правна сложност, поведението и на останалите участници в наказателния процес, както и
извършените процесуално-следствени действия и действия по разследването. Твърди, че
съдът е кредитирал безкритично свидетелските показания на близки на ищеца по отношение
на преживените емоционални и психически страдания в хода на образуваното наказателно
производство. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че Прокуратурата на
Република България следва да носи отговорност за множеството медийни публикации. Още
повече, към момента на образуване на наказателното производство, ищецът е заемал
ръководна длъжност, поради което напълно нормално е да е налице засилен интерес от
страна на обществото и медиите. Във връзка с репутационните вреди от разгласяване на
наказателното производство следва да бъде съобразена и практиката на ВКС - Решение №
30/08.03.2022г. по гр.д.№ 2300/2021г. на ВКС, Определение № 22/14.01.2022г. по гр.д. №
2293/2021г. на ВКС, Определение № 60707/29.10.2021г. по гр.д.№ 1479/2021 на ВКС.
Лицата, които са обществено известни, следва да търпят засилен обществен интерес към
дейността им именно поради публичния характер на длъжността и ръководните длъжности,
които заемат и правото на обществото да бъдат информирани.
С молба-уточнение от 28.04.2025г. след дадени от САС указания заявява, че е
допусната техническа грешка и не обжалва решението в частта досежно имуществените
вреди.
Що се отнася до присъдените разноски Прокуратурата твърди, че те са прекомерно
завишени, несъответни на казуса и на реално осъществената правна помощ и съдействие.
Делото не се отличава с фактическа и правна сложност и адвокатското възнаграждение
следва да е към минималните размери, установени в Наредба №1 на ВАС и съобразени с
Решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз.
2
Въззиваемата страна Р. Л. Р. оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението
като правилно и законосъобразно. Посочва, че правилно съдът приема, че има качеството на
увредено лице от повдигнатото му незаконно обвинение за извършено тежко престъпление,
длъжностно присвояване по чл.201 ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК наказуемо до осем години, като
съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го
лиши от права по чл.37 ал.1 точки 6 и 7, както и че е процесуално легитимиран да предяви
иск по чл.2 ал.1 т. 3 ЗОДОВ - за осъждане на ответника да заплати обезщетение за
претърпени неимуществени вреди. За доказване на търпените от ищеца неимуществени
вреди са събрани убедителни доказателства чрез разпитите на св.Т. и Я., чийто показания са
последователни, логични и взаимно допълващи се. Съдът кредитира техните показания, тъй
като те са преки „очевидци на преживяното от ищеца". Съдът правилно оценява показанията
на двамата свидетели, които доказват, че заради високото обществено положение, което
ищецът е заемал той много тревожно е приемал и понасял повдигнатите му незаконни
обвинения. Доказан и отчетен е и безспорния факт, че Р. след признаването му за невинен,
не е възстановен на съответна работа в администрацията на Община Костенец. Доказва се и
твърдението на ищеца, че за да внесе определената му парична гаранция в размер на 20 000
лв. той е събирал в заем пари от негови роднини и познати, между които е имало и
пенсионери. Правилно съдът приема, че повдигнатите незаконни обвинения са предизвикали
широка медийна известност, с което е била накърнена неговата чест и неговото достойнство.
СГС е взел предвид, че с постановление на прокурора от 29.08.2019г. на ищеца е била
постановена забрана да напуска страната, както, и че с определение от 03.09.2019г. Р. е бил
отстранен от заеманата длъжност - *** на община Костенец. Доказано е обстоятелството, че
на 11.05.2019г. прокуратурата е внесла в съда обвинителен акт, по който е било образувано
НОХД № 1341/2020 г. по описа на СНС, 21 състав. Ищецът лично е участвал в 16 съдебни
заседания. С приобщената по делото присъда Р. Р. е признат за невинен и оправдан по
повдигнатите мутри обвинения. Доказано е, че оправдателната присъда на СНС е била
потвърдена с решение, постановено от Специализирания апелативен съд. Оправдателната
присъда е влязла в сила, както се сочи и в обжалваното решение на 03.04,2022г. Претендира
разноски.
Оспорва частната жалба, като твърди, че правилно решаващият съд прилага
практиката на Съда на ЕС по съединени дела С - 427/16 и С - 428/16 СЕС в своето решение
от 23.11.2017 г. В хода на гражданското производство упълномощеният адв. д-р Г. В. е
осъществявал процесуалното представителство на ищеца и е защитавал неговите права и
интереси. Последният след като е изследвал доказателствения материал и съдебните актове
на наказателните производства по НОХД № 1341/2020 г. по описа на СНС, 21 състав и на
въззивния наказателен съд е изготвил исковата молба въз основа на която е образувано по
гр. д. № № 3256/23 г. на СГС, ГО, 3 състав.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
3
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание
чл.2 ал.1 т.3 ЗОДВПГ и чл.84 ал.3 ЗЗД.
Ищецът Р. Р. твърди, че е заемал изборна длъжност – *** на община Костенец два мандата и
е бил общински съветник три пъти преди това, като е бил уважана личност в рамките на
населеното място. Твърди, че с три броя постановления на Специализирана прокуратура: на
29.08.2019г., 26.11.2019г. и на 21.01.2020г. /по пр.пр.№473/2019г., по описа па
Специализирана прокуратура срещу него е повдигнато обвинение за извършено
престъпление по 201, ал. 1 във вр.чл.26, ал. 1 НК. По време на воденото досъдебно
производство, е бил отстранен от заеманата длъжност, била му наложена мярка „забрана за
напускане пределите на страната“ и мярка за неотклонение „парична гаранция”
първаначално от 50 000 лв., намалена по-късно до 20 000 лв. Обвинителният акт бил внесен
в съда на 11.05.2020 г., като е образувано НОХД № 1341/2020г. по описа на СНСС, 21 състав
/закрит/. С присъдата, постановена по делото ищецът е признат за невиновен и оправдан по
повдигнатото обвинение. Твърди, че от воденото срещу него наказателно производство е
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се във влошено здравословно състояние –
хипертонично сърце, стенокардия, диабет, чието обезщетяване претендира.
Неимуществените вреди, които оценява на 150 000 лева, се свързват с притеснения,
накърняване на честта и достойнството му, доброто му име в обществото, както и факта, че
напълно е прекъсната неговата политическа кариера като *** и общински съвестник на
Костенец, а към момента е регистриран като безработен. Претендира разноски.
Ответникът Прокуратура на Р.България оспорва исковете, като твърди недоказаност на
твърдените неимуществени вреди - липса на доказателства за претърпени болки и страдания,
унижения и стрес, депресия, безсъние и потиснатост, страх от осъдителна присъда, уронване
честта и достойнството му в обществото. Твърди, че претенциите са недоказани и по делото
не се е установила пряка причинна връзка между незаконно повдигнатото обвинение и
претърпените от ищеца неимуществени вреди. Твърди, че на ищеца е била наложена лека
мярка за неотклонение- парична гаранция, поради което за него не са произлезли толкова
големи вреди или неблагоприятни последици върху обичайния му начин на живот. Оспорва
размера на обезщетението за неимуществени вреди като значително завишен с оглед
твърдените вреди. Що се отнася до медийната разгласа на факти от досъдебното
производство, твърди, че не носи отговорност.
От фактическа страна се установява безпротиворечиво, че ищецът е привлечен като
обвиняем на 30.08.2019г., с постановление на Специализирана прокуратура от 29.08.2019г.,
пр.пр.№ 473/2019г., по описа па Специализирана прокуратура за извършено престъпление
по чл. 201, ал.1, във вр.чл. 26, ал. 1 НК за три деяния - за това, че в качеството си на
длъжностно лице - *** на Община Костенец присвоил чужди пари на стойност от 22 137,95
лв.. Взета му е мярка за неотклонение парична гаранция от 20 000 лева.
С постановление от 29.08.2019 г. е постановена ЗАБРАНА на ищеца Р. Р. да напуска
пределите на р България, а с определение от 03.09.2019г. е бил ОТСТРАНЕН от
заеманата в длъжност - *** на Община Костенец по искане на спец.прокуратура по
4
реда на чл.69 НК.
На 11.05.2020г. е внесен обвинителен акт в съда, по който е образувано НОХД № 1341/2020г.
по описа на СНС, 21 състав. По делото са проведени множество съдебни заседания, в 16 от
които ищецът е участвал лично. С присъда, влязла в сила на 03.04.2022г., постановена по
НОХД № 1341/2020г.. по описа на Специализиран наказателен съд /закрит/, 21 състав,
ищецът е признат за невиновен и оправдан по повдигнатите обвинения. Присъдата е влязла
в сила на 03.04.2022г.
С оглед гореизложеното правилни и законосъобразни са изводите на съда, че общата
продължителност на наказателното производство следва да се преценява, считано от датата
на първото постановление за привличане на обвиняем - 29.08.2019г., до влизане в сила на
оправдателната присъда - 03.04.2022 г., или общо 2 години и 7 месеца.
За престъплението, за което е бил обвинен, се предвижда наказание „Лишаване от свобода“
от 1 до 8 години лишаване от свобода,/т.е. тежко умишлено по смисъла на чл.97 т.3 НК/,
По делото са представени и медийни извадки от новинарски сайтове, от които е видно, че
информация по наказателното производство срещу ищеца е била публикувана в електронни
и интернет медии т.е. станала е достояние на широк кръг от обществото при положение, че
той живее в малко населено място – гр.Костенец.
От заключението на депозираната на л.234 съдебно медицинска експертиза, прието от съда
като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че при Р. Л.
Р. се наблюдават Артериална хипертония I ст, хипертонично сърце без (застойна) сърдечна
недостатъчност, стенокардиа /неуточнена/, пароксизмална тахикардия /учестен пулс/,
неинсулинозависим захарен диабет. Вещото лице сочи, че заболяванията на ищеца могат да
се провокират от състояния на стрес, въпреки, че трябва да са налични и други фактори.
Сочи, че в Етапна епикриза към лист № 005456/22.06.2019г. издадена от личен лекар д-р А.
М. са отразени горепосочените заболявания, като е отбелязано, че пациентът е с оплаквания
от около 1 година. Според изготвената по делото СМЕ безспорно се установява влошаване
на здравословното състояние на ищеца към момента на наказателното преследване, като
въпреки че не може да бъде установена със сигурност причината за откритите болести,
вещото лице констатира, че стресът оказва влияние и може само да влошава здравословното
състояние на ищеца.
От заключението на депозираната на л.220 съдебно психологична експертиза, прието от съда
като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че ищецът е
възприел тежко както обвиненията, така и промяната на отношението на околните към него
след повдигането на обвинение. Наличните по делото медицински свидетелства показват и
известна склонност към соматизация - в стресовата ситуация е повишил стойностите на
кръвното налягане, както и нивата на захар. Показаната при тестовото изследване висока
тревожност заедно с особеностите на личността му ясно могат да бъдат свързани с
преживяните от него реални неблагополучия в най-значимите области на дейността му.
Вещото лице сочи, че към периода на провеждане на психологическото изследване (около
5
две години след влизане в сила на оправдателната присъда) той заявява, че сънят му се е
нормализирал и започнал нова работа, различна от предходната, което предполага, че
оплакванията му, свързани с водените срещу него дела, са до голяма степен отшумели..
Ето защо настоящата съдебна инстанция намира за доказано пълно и главно, че
заболяванията на ищеца Артериална хипертония, хипертонично сърце без (застойна)
сърдечна недостатъчност, стенокардиа /неуточнена/, пароксизмална тахикардия /учестен
пулс/, неинсулинозависим захарен диабет са следствие на незаконното обвинение, по което
е бил оправдан.
Досежно неимуществени вреди по делото са ангажирани гласни доказателствени средства, а
именно - разпит в о.с.з. на 25.03.2024г. на св. Я. и Т., чийто показания се кредитират напълно
като логично обосновани и вътрешно непротиворечиви.
От показанията на св.Я., се установява, че повдигането на обвинение се е отразило
изключително негативно – затворил се в себе си, страхувал се да излезе, да разговаря с
хората, политическата му кариера в БСП била напълно провалена.
От своя страна св.Т., съсед на ищеца в Костенец уточнява, че задържането му е проведено
публично, цялата общинска администрация била изведена от стаите и оставена в коридора.
Р. бил доведен в сградата на общината, вече задържан, и било извършено претърсване в
кабинета му. Случилото се с Р. намерило негативно отражение върху него – намирал се в
ужасно състояние, изпитвал срам, учудване, какво се случва с него, това било крайно
неочаквано и несправедливо. Променил се изцяло, физически и психически. Започнал да
вдига кръвно, затворил се в себе си, не искал да общува с никого. Случаят бил широко
медийно отразен, а те живеят в малко населено място. Наказателното преследване срещу
него се отразило негативно и на поведението и на здравословното състояние - същият
страдал от безсъние, получил хипертония и висока кръвна захар.
От приетите от страните без възражения заключения на съдебно- психологичната и съдебно-
медицинска експертиза съдът намира за доказано пълно и главно, че у ищеца Р. се откриват
тревожно- депресивни симптоми, довели до остра стресова реакция. От показанията на
свидетелите Р. Н. и Г. Я. по убедителен начин се доказва преживения от ищеца стрес,
изразяващ се в поява на отчаяние и песимизъм по отношение на бъдещето му. Тревога в
очакване на нещо лошо да му се случи – да бъде осъден без да е извършил повдигнатите му
3 бр. незаконни обвинения за извършени присвоявания на общински пари. Горепосочените
свидетели в показанията си твърдят, че повдигнатите незаконни обвинения на Р. силно и в
отрицателен аспект са повлияли на социалния отзвук между хората на община Костенец и в
местните и централни медийни публикации.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така описаната фактическа обстановка съдът намира решението на първа
инстанция за правилно по същество по следните съображения:
Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. дело № 3/2004 г. на
ОСГК на ВКС отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни
6
органи възниква от момента на влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на
наказателното производство или оправдателна присъда. В случая производството е
продължило, считано от датата на първото постановление за привличане на обвиняем –
29.08.2019г., до влизане в сила на оправдателната присъда - 03.04.2022 г., или общо 2 години
и 7 месеца, за престъпление, което е тежко умишлено, при мярка за неотклонение- парична
гаранция от 50 000 лв. намалена на 20 000 лв., както и отстраняване от заеманата длъжност
– *** на община Костенец и забрана за напускане пределите на страната, както и че от тези
действия на прокуратурата на последния са причинени неимуществени вреди - силно
изживян стрес и притеснения - обстоятелства, които обуславят кумулативното съществуване
на елементите на фактическия състав на нормата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Отговорността по ЗОДОВ на държавата и общините е деликтна и доколкото няма специални
правила, размера на обезщетението за причинените неимуществени вреди се определя от
общата норма - чл. 52 ЗЗД, която определя справедливостта като единствен критерий.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да
установи по реда на пълното доказване настъпилото влошаване на общия му здравословен
статус и психическо състояние, претърпените болки и страдания, както и наличието на
причинно-следствената връзка между тях и воденото срещу него наказателно производство,
претърпените страдания и интензитета на стреса, опозоряването на името му и репутацията
му. Тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинение се преценява именно като
обстоятелство, което е от значение за справедливото овъзмездяване на оневинения обвиняем
/подсъдим/. Това обстоятелство, обаче, няма и не може да има самостоятелно значение, нито
може да бъде определено парично изражение на неимуществените вреди, за които се
претендира по чл. 2 ЗОДВПГ, по текстове на НК.
Правно релевантно е как то се е отразило върху обвиняемия /подсъдимия/, което няма
как да бъде напълно еднакво за различните лица, а при специфичните за всеки случай
факти и обстоятелства.
От събраните доказателствени средства, се констатира, че е влошено здравословното
състояние на ищеца, което е обусловено от една страна от възрастта към датата на повдигане
на обвинението - 43г., а от друга от широкия отзвук в медийното пространство при
положение, че община Костенец е малко населено място, където хората се познават. При Р.
Л. Р. се наблюдават Артериална хипертония I ст, хипертонично сърце без (застойна)
сърдечна недостатъчност, стенокардиа /неуточнена/, пароксизмална тахикардия /учестен
пулс/, неинсулинозависим захарен диабет, като видно от Етапна епикриза към лист №
005456/22.06.2019г. издадена от личен лекар д-р А. М. пациентът е с оплаквания от около 1
година т.е. съвпада по време с повдигане на обвинението. Според изготвената по делото
СМЕ безспорно се установява влошаване на здравословното състояние на ищеца към
момента на наказателното преследване, като въпреки че не може да бъде установена със
сигурност причината за откритите болести, вещото лице констатира, че стресът оказва
влияние и може само да влошава здравословното състояние на ищеца. От друга страна от
съществено значение е високата в служебната йерархия при това изборна длъжност, заемана
7
от него, която е дала основание за повдигане на обвинение в длъжностно престъпление по
квалифицирания състав на чл. 201 ал.1 вр.чл.26 НК. Повдигането на обвинение на лице,
заемащо отговорно служебно положение, опетнява неговата репутация и доброто му име,
като внася съмнения в неговите способности, професионализъм и морал. Именно затова се
предизвиква и широк медиен отзвук, поради което правилно е преценено, че Прокуратурата
следва да носи отговорност и за тези вреди.
САС отчита факта, че обвинението е за тежко умишлено престъпление от общ характер, в
качеството му на длъжностно лице, заемащо публична ръководна позиция - *** на Костенец,
а именно "длъжностно присвояване". Отчита се и фактът, че обвинението за тежко
умишлено престъпление е в областта, в която е професионалната реализация на ищеца,
предвид длъжността му - *** на община, за която очакванията и изискванията на
обществото за почтенност и спазване на законите са изключително завишени, съответно -
назаконното обвинение, има значително по - силно негативно отражение върху
неимуществената сфера. От друга страна той е отстранен от заеманата длъжност и до
момента не е възстановен, като към момента е безработен - регистриран в БТ. В този смисъл
процесното обвинение очевидно се е отразило негативно на неговата обществена репутация
и политическа кариера, след като е бил демократично преизбран на същия пост, вкл. до
2019г. Заради обвиненията той е отстранен от кметския пост малко преди местните избори.
Именно във връзка с повдигнатите 3 бр. незаконни обвинения на ищеца са му нанесени и
значими репутационни вреди. Свидетелите Т. и Я. твърдят, че чрез медиите са били
разпространявани публикации, че ищецът Р. е „крадец“, и че „ще влезе в затвора“. Заради
тези публикации е избягвал всякакви социални контакти с колеги и негови съграждани от
община Костенец. Заради тези обвинения и публикации Р. е изпитвал срам дори и от
съпругата и двете му деца.
Следва да се посочи, че неспазването на разумен срок в наказателно производство с
привлечен обвиняем увеличава вредните последици за последния в степен, която е предмет
на конкретна преценка. Тази степен не следва да намира изражение чрез увеличение на
размера на обезщетението в геометрична прогресия, без да се изследва и отчита в
решаващата дейност на съда прякото значение, което продължителността има за конкретно
претендираната вреда, с оглед нейното естество. В случая продължителността не се намира
в пряка причинно-следствена връзка с вредите, тъй като е 2 години и 7 месеца. От друга
страна чрез процесното обвинение е постигнат косвено различен политически резултат на
местните избори в общината.
В обобщение - въззивният съд констатира, че е налице съвпадение на крайния резултат от
изводите на първата и настоящата инстанции по отношение основателността на иска, а по
отношение на размера на обезщетението намира, че същият е правилно определен с оглед
принципа на справедливост, визиран в чл.52 ЗЗД.
ОБЖАЛВАЕМ ИНТЕРЕС от 50 000 лв., като жалбата е изцяло неоснователна.
На основание чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателят-ищец дължи в полза на въззиваемия
направените разноски за явяване пред настоящата инстанция, но такива няма направени и не
8
следва да се присъждат. На основание чл.78, ал.3 ГПК вр.чл.38 ал.2 ЗА ПРОКУРАТУРАТА
на РБ следва да заплати на адв.дружество „С., д-р В. и КО“, сумата от 4 650 лв. адвокатско
възнаграждение за безплатно процесуално представителство пред въззивна инстанция.
По частната жалба по чл.248 ГПК
С оглед практиката на Съда на ЕС по съединени дела C‑427/16 и C‑428/16 СЕС,
обективирана в решение от 23.11.2017г., във всеки конкретен случай съдилищата следва да
преценяват приложимостта на Наредба№1 от 09.07.2012г. при определяне размера на
минималното адвокатско възнаграждение, като вземат предвид извършената дейност,
фактическата и правна сложност на делото, както и да не се допуска прекомерност на
адвокатските възнаграждения, което да доведе до ограничаване достъпа на гражданите до
правосъдие. В хода на гражданското производство упълномощеният адв. д-р Г. В. е
осъществявал процесуалното представителство на ищеца и е защитавал неговите права и
интереси. Последният след като е изследвал доказателствения материал и съдебните актове
на наказателните производства по НОХД № 1341/2020 г. по описа на СНС, 21 състав и на
въззивния наказателен съд е изготвил исковата молба въз основа на която е образувано
настоящото производство
Ето защо САС приема, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, неговата
продължителност, проведените пет на брой открити съдебни заседания, извършените
процесуални действия, както и уважената част от иска, определеното възнаграждение за
адвокат не е прекомерно. Съобразявайки минималния размер, предвиден в Наредба№1 от
09.07.2012г. за уважената част от иска, съдът е присъдил възнаграждение, което е
справедливо и отчита свършената от процесуалния представител работа, както и
обосновано, с оглед уважения размер на иска и извършените процесуални действия по
делото.
Воден от горното и на основание чл. 272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 6497/27.11.2024 г. постановено по гр. д. № 3256/23 г. на СГС,
ГО, 3 състав, в обжалваната осъдителна част, както и решение от 28.02.2025г. – неразделна
част от него за поправка на ЯФГ в диспозитива на решението, като вместо погрешно
посочения Г. С. Б. ЕГН ********** следва да се чете Р. Л. Р. ЕГН **********.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3212 от 18.02.2025г. по гр.д. № 3256/23г. по описа на СГС,
ГО, 3 състав, с което без уважение е оставена молба по чл.248 ГПК.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес: гр.София, бул."Витоша" № 2,
Съдебна палата, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Адв.дружество „С., д-р В. и КО“, гр.София,
чрез адвокат К. Д., член на САК и адв. д- р Г. В., член на САК, съдебен адрес: гр. София,
площад "Позитано" № 3, ет. 3, офис 35 сумата от 4650лв. /четири хиляди шестстотин и
9
петдесет лева /, представляваща дължим адв.хонорар по реда на чл.38 ал.2 ЗА за оказано
безплатно процесуално представителство пред въззивна инстанция.
В необжалваната отхвърлителна част решението е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението с
касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10