№ 327
гр. София, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на трети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Веселина Вълева
Членове:Красимира Костова
Нина Ив. Кузманова
при участието на секретаря РОСИЦА СТ. ПЕЙЧЕВА
в присъствието на прокурора СВЕТЛОЗАР КОСТОВ
като разгледа докладваното от Нина Ив. Кузманова Наказателно дело за
възобновяване № 20251000600795 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава XXXIII.
Образувано е по искане на осъдения Ю. К. С. за възобновяване на
наказателното производство по НОХД № 8497/2021 г. по описа на Софийски
районен съд, по което е постановена присъда № 32 от 06.02.2023 г.,
потвърдена с решение № 280/08.04.2025 г. по ВНОХД № 3815/2023 г. на
Софийски градски съд, НО, 14 въззивен състав.
В искането се развиват оплаквания за постановяване на присъдата и
решението при наличие на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1, т.2 и
т.3 от НПК. Изложени са съображения за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, уредени в чл. 13, чл.14, чл.18, чл.107, ал.2 от НПК и
задължителната съдебна практика, във връзка със спазване на принципа на
непосредственост при събиране и проверка на доказателствения материал,
обективно, всестранно и пълно изследване на всички доказателства по делото
и формиране на вътрешното убеждение за разкрИ.е на обективната истина,
които са довели до необосновани от доказателствата изводи и постановяване
на посочените актове в разрез съответно с разпоредбите на чл.305, ал.3, изр.2
от НПК и чл.339, ал.2 от НПК. Според защитата, събраните доказателства са
били неправилно възприети от инстанциите по същество и е била придадена
предварителна доказателствена сила на някои от тях в нарушение на чл.14,
ал.2 от НПК. Твърди се, че избирателно са били кредитирани свидетелски
показания, обслужващи обвинителната теза и стоящи в противоречие с
1
останалия доказателствен материал, без да бъдат обсъдени възраженията за
липса на връзка на осъдения с автомобила, в който са били открити
наркотичните вещества – предмет на престъплението. Изтъква се, че
районният съд е допуснал процесуално нарушение като не е уважил
доказателствените искания на защитата за приемане на снимки, от които се
установявали интимните отношения на свидетелката Л. С. с осъдения, а
въззивният съд неправилно е дискредитирал показанията на свидетеля Г. П.,
поставени в основата на тезата за подхвърляне на инкриминираните вещества
от посочената свидетелка, и не е провел повторен разпит на същата или на
очна ставка между нея и П., с което се отклонили от задълженията си по
чл.107, ал.2 и ал.3 от НПК и нарушили правото на защита и на справедлив
съдебен процес на осъдения.
Поддържа се още, че е налице нарушение на материалния закон по
чл.348, ал.1, т.1 от НПК, изразяващо се в неправилно осъждане на Ю. С. по
обвинение по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, за което е следвало да бъде оправдан.
Наведени са аргументи за недоказаност на изискуеми обективни признаци от
състава на вмененото на лицето престъпление като време, място, авторство и
осъществяване на изпълнителното деяние, тъй като наркотичните вещества
били открити в автомобил, който не бил собственост на осъдения и до който
достъп имали и други лица, а върху намерените в него опаковки не били
установени негови пръстови отпечатъци. В подкрепа на изложеното се
посочва, че по експертен път е установена липса на наркозависимост на С., а
при извършения обиск в жилището му не били намерени наркотични
вещества.
Изразено е недоволство и от размера на наложеното наказание.
Ангажирани са доводи за прекомерна тежест поради налагането му на невинно
лице, изминалия дълъг период от време и несъобразяване с това, че С. се
грижел за семейството си, включително и за болния си баща. Посочва се, че
неправилно били отчетени като отегчаващи отговорността обстоятелства
опаковането на амфетамина на малки дози именно с цел разпространение и
наличието на предходно осъждане. Твърди се, че случаят е маловажен.
В заключение, на основание чл.422, ал.1, т.5 във вр. чл.348, ал.1, т.1-3 от
НПК, се прави искане за възобновяване на наказателното производство по
НОХД № 8497/2021г. на Софийски районен съд, като се отмени решението и
делото се върне за ново разглеждане от друг състав на съда със задължителни
указания по прилагане на закона. В условията на евентуалност се иска
постановяване на оправдателна присъда в рамките на установените
фактически положения или намаляване на наложеното наказание до
предвидения в закона минимум.
В съдебно заседание представителят на А. П. – София изразява
становище за липса на основания за възобновяване на производството и
настоява искането да бъде оставено без уважение. Намира, че и двете съдебни
инстанции законосъобразно са установили фактическите положения при
дължимия доказателствен и правен анализ и са достигнали до обоснован
извод за доказаност на инкриминираното деяние и неговото авторство.
Обръща внимание на това, че въззивният съд е кредитирал показанията на
2
свидетеля П., но аргументирано е мотивирал съображенията си за липса на
разколебаване на обвинителната теза.
Защитникът на осъдения С. – адв. Т. поддържа изцяло депозираното
искане по посочените в него съображения. Излага отново тезата за
подхвърляне на наркотичните вещества в управлявания от С. автомобил,
основаваща се на показанията на свидетеля П.. Счита, че доказателствата по
делото са противоречиви и обвинението срещу С. е опровергано, тъй като не е
установено по несъмнен начин осъществяването на изпълнителното деяние
„държане“ от него. Твърди, че въззивният съд е нарушил процесуалните
правила, като не е провел съдебно следствие за проверка на посочената
версия. Намира, че присъдата е постановена в нарушение на материалния и
процесуалния закон, тъй като почива на предположения, а наложеното
наказание е твърде тежко.
Адв. В., също упълномощен от осъдения, споделя изтъкнатите
аргументи и отбелязва, че С. е оказал съдействие при извършения обиск на
управлявания от него автомобил. Допълва, че самият той не употребявал
наркотични вещества и в жилището му не били открити такива. Пледира
искането да бъде уважено.
Осъденият Ю. С. изразява съгласие със становищата на защитниците си.
Твърди, че наркотичните вещества са били разпръснати по този начин с цел да
бъде набеден. В последната си дума моли наказателното производство пред
Софийски районен съд да бъде възобновено.
Апелативен съд – София, като се запозна с материалите по делото,
обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията
за възобновяване, намери следното:
Искането, основаващо се на чл.420, ал.2 вр. с чл.422, ал.1, т.5 от НПК, е
направено в законоустановения шестмесечен срок от осъденото лице и е
насочено спрямо влязъл в сила съдебен акт от кръга на визираните по чл.419,
ал.1 от НПК, непроверен по касационен ред.
Разгледано по същество, същото е неоснователно.
С присъда № 32 от 06.02.2023 г., постановена по НОХД № 8497/2021г.,
Софийски районен съд, НО, 6 състав е признал Ю. К. С. за виновен в това, че
на 04.03.2019 г., около 15.20 часа, в гр.София, ж.к.“Дружба“, пред блок № 510,
в паркиран лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“, с рег.№ ***,
собственост на К. Г. С., без надлежно разрешително, съгласно Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, държал високорискови
наркотични вещества, както следва:
обект № 1 – 0,84 грама с процентно съдържание на активния компонент
амфетамин 10,7 % тегло, на стойност 25,20 лв.,
обект № 2 – 0,93 грама с процентно съдържание на активния компонент
амфетамин 10,7 % тегло, на стойност 27,90 лв.,
обект № 3 – 0,62 грама с процентно съдържание на активния компонент
амфетамин 10,7 % тегло, на стойност 18,60 лв.,
обект № 4 – 0,61 грама с процентно съдържание на активния компонент
амфетамин 10,7 % тегло, на стойност 18,30 лв.,
3
обект № 5 – 0,38 грама с процентно съдържание на активния компонент
амфетамин 10,7 % тегло, на стойност 11,40 лв.,
обект № 6 – 0,30 грама с процентно съдържание на активния компонент
амфетамин 10,7 % тегло, на стойност 9,00 лв.,
обект № 7 – 0,69 грама с процентно съдържание на активния компонент
амфетамин 10,7 % тегло, на стойност 20,70 лв.,
обект № 8 – 0,70 грама с процентно съдържание на активния компонент
амфетамин 10,7 % тегло, на стойност 21,00 лв.,
обект № 9 – 0,38 грама с процентно съдържание на активния компонент
амфетамин 10,7 % тегло, на стойност 11,40 лв.,
обект № 10 – 0,63 грама с процентно съдържание на активния компонент
амфетамин 10,7 % тегло, на стойност 18,90 лв.,
обект № 11 – 0,54 грама с процентно съдържание на активния компонент
амфетамин 10,7 % тегло, на стойност 16,20 лв.,
обект № 12 – 0,42 грама с процентно съдържание на активния компонент
амфетамин 10,7 % тегло, на стойност 12,60 лв.,
обект № 13 – 0,54 грама с процентно съдържание на активния компонент
амфетамин 10,7 % тегло, на стойност 16,20 лв.,
обект № 14 – 0,55 грама с процентно съдържание на активния компонент
амфетамин 10,7 % тегло, на стойност 16,50 лв.,
с общо нетно тегло 8,13 грама, на обща стойност 243,90лв., като амфетаминът
е високорисково наркотично вещество, под контрол съгласно ЗКНВП и е
включен в Списък I, включващ „Растения и вещества с висока степен на риск
за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ на
Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични, приета с ПМС № 293/27.10.2011г., поради което и на основание
чл.354а, ал.3, т.1 от НК го е осъдил на една година и шест месеца „лишаване от
свобода“ и глоба в размер на 2000 лева.
На основание чл.68, ал.1 от НК съдът е привел в изпълнение наложеното
със споразумение от 17.01.2019 г. по НОХД № 14290/2017 г. на Софийски
районен съд, НО, 147 състав наказание десет месеца „лишаване от свобода“.
На основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС е определен първоначален
„строг“ режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.
На основание чл.59, ал.1 от НК от така определеното наказание
„лишаване от свобода“ съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият е
бил задържан под стража.
С посочената присъда на основание чл.354а, ал.6 от НК са отнети в полза
на държавата веществените доказателства – първоначални опаковки на
обектите и наркотично вещество – амфетамин 8,13 грама, на съхранение в
ЦМУ, съгласно приемателно-предавателен протокол № 74582/26.10.2020г.,
като същите следва да бъдат унищожени.
Със същия съдебен акт съдът се е произнесъл и по разноските, като е
осъдил Ю. К. С. на основание чл.189, ал.3 от НПК да заплати разноски по
делото в общ размер на 1056,54 лв., от които 576,54 лв. по сметката на СДВР и
4
480,00 лв. по сметката на Софийски районен съд.
Първоинстанционният съдебен акт е станал предмет на въззивна
проверка, инициирана по жалба на защитника на осъдения (тогава подсъдим).
С решение № 280/08.04.2025 г. по ВНОХД № 3815/2023 г. по описа на
Софийски градски съд присъдата е била потвърдена. Решението, като
неподлежащо на касационно обжалване съгласно чл.346 от НПК, е влязло в
сила в деня на постановяването му.
По така приключилото наказателно производство е подадено
настоящото искане за възобновяване. С него са релевирани касационните
основния по чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК, предвидени в чл.422, ал.1, т.5 от
НПК като основание за възобновяване на наказателното производство.
Преди апелативният съд да пристъпи към обсъждане на доводите за
допуснати съществени процесуални нарушения, намира за необходимо да
отбележи, че в производството по възобновяване правомощията на съда са
ограничени и същият не разполага с процесуалната възможност да събира
доказателства, да измени или замести вътрешното убеждение на съдилищата
по фактите и по достоверността на доказателствените източници. За разлика
от въззивното производство, в което може да се попълва доказателствената
маса и да се прави самостоятелна оценка на доказателствените материали, в
производството по възобновяване съдебният състав е ограничен да провери
дали съдилищата са спазили процесуалните правила, гарантиращи пълното и
всестранно изясняване на релевантните обстоятелства и правилното
формиране на вътрешното убеждение.
Изхождайки от тези принципни положения, настоящата съдебна
инстанция намира, че както първоинстанционният, така и въззивният съд са
изследвали обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото,
съобразно очертания в чл.102 от НПК предмет на доказване. В
доказателствената си дейност инстанциите по същество са съблюдавали
изцяло процесуалните стандарти, залегнали в чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от
НПК. Присъдата и решението, с което тя е потвърдена, съответстват на
изискванията по чл.305, ал.3, респ. чл.339, ал.2 от НПК. Фактическите
положения са били установени в изпълнение на законовите изисквания и
правилата на формалната логика за проверка, анализ и оценка на всяко от
събраните доказателства и доказателствени средства поотделно и в тяхната
съвкупност и взаимовръзка. Внимателният преглед на съдържащите се в
кориците на делата материали показва, че решаващите съдилища са изпълнили
задължението си за разкрИ.е на обективната истина. В хода на производството
надлежно са събрани и проверени гласни, писмени и веществени
доказателства и доказателствени средства, въз основа на които е достигнат
изводът, че обвинителната теза относно вмененото на Ю. С. престъпление по
чл.354а, ал.3, т.1 от НК е доказана по несъмнен начин. При извършената
инстанционна проверка въззивният съд се е солидаризирал с приетата от
първоинстанционния фактическа обстановка при дължимия доказателствен и
правен анализ, в резултат на който е формирал значимите за съставомерността
на деянието фактически и правни изводи. Изложените в тях аргументи
позволяват по убедителен и логичен начин да бъде проследена правилността
5
при формиране на вътрешното убеждение на съдебните инстанции по
правнорелевантните факти.
В разглеждания случай, в съответствие с чл.107, ал. 2 и ал.3 от НПК
законосъобразно посредством предвидените в НПК способи и средства са
били допуснати и събрани доказателствени източници, необходими за
изясняване на обстоятелствата, обхванати от предмета на доказване,
включващи показанията на свидетелите очевидци Н. А., М. М., Л. Х. и А. В.,
депозирани в съдебно заседание и тези, дадени на досъдебна фаза, приобщени
чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал.4 вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК,
показанията на Л. С., депозирани в съдебно заседание и тези, дадени на
досъдебна фаза, приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал.5 вр.
ал.1, т.2 от НПК, на Ц. Ц., И. С.-Ц., К. С., С. С. и Г. П., заключенията по
назначените съдебна физико-химическа експертиза (л.126-127 от ДП) и
комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза (л.93–99 от
ДП), изслушани и приети в открито заседание, одобрени от съда по реда на чл.
161, ал.2 от НПК протоколи за претърсване и изземване, протокол за оценка
на наркотични вещества (л.145 от ДП), справка-съдимост и други писмени
доказателства, приобщени към доказателствената маса чрез прочитането им
съгласно чл.283 от НПК. За проверка на достоверността вписаните в
протокола за претърсване и изземване обстоятелства при спазване на
ограниченията, визирани в чл.118 от НПК, първоинстанционният съд е провел
разпит на полицейските служители А., М., Х. и В., присъствали на действията,
поставили начало на досъдебното производство. При съвкупната оценка на
събрания доказателствен материал в съответствие с изискванията на чл.107,
ал.5 от НПК и с оглед установената в чл.14, ал.2 от НПК забрана за придаване
на формална доказателствена сила на доказателства и доказателствени
средства, са били обсъдени надлежно посочените доказателствени източници.
В съответствие с действителното им съдържание са изведени всички факти и
обстоятелства, обосноваващи съставомерните признаци и авторството на
реализираното престъпно деяние по чл.354а, ал.3, т.1 от НК от обективна и
субективна страна, а именно държане от Ю. С. на високорискови наркотични
вещества без надлежно разрешително. Не се наблюдава превратна преценка на
доказателствени средства, не е налице подценяване или надценяване на едни
доказателства за сметка на други, нито са оставени без внимание
доказателствени източници, значими за изясняване на обективната истина по
делото. Заключението по приетата комплексна съдебно-психиатрична и
психологична експертиза, резултатът от проведения обиск в жилището на С.,
както и показанията на П. са били обсъдени от решаващите инстанции, които в
актовете си са изложили съображения защо те не внасят съмнения в
доказаността на вмененото престъпление. Следователно релевираните в
искането за възобновяване защитни възражения за липса на връзка на
осъдения С. с автомобила, в който са били открити инкриминираните
вещества, и лансираната версия за похдвърлянето им, са били разгледани
детайлно и от двете съдебни инстанции и са получили аргументиран отговор с
постановените от тях актове. В този смисъл, лишени от основание са
оплакванията за неяснота относно доказателствените източници, върху които
6
почиват присъдата и решението.
При осъществяване на функциите си проверяваните инстанции не са се
отклонили от принципа за непосредственост, установен в чл.18 от НПК. В
основата им са поставени доказателства и доказателствени средства, които
лично са събрали и проверили, както и такива, които попадат сред
допустимите изключения, тъй като поради неотложността и естеството на
съответното действие са били извършени от орган на досъдебното
производство, но са получили съответната съдебна санкция и надлежно по
предвидения в НПК ред са били приобщени към доказателствената маса.
От заложения принцип на непосредствеността произтича и изискването
за неизменност на съдебния състав, установено в чл.258 от НПК. То се отнася
до действията, насочени към събиране и проверка на доказателствени
материали, извършвани в хода на същинското съдебно заседание, доколкото
посредством тези действия се осъществява оценъчната и правораздавателната
дейност на съда и се решават въпросите по чл.301 от НПК. Посоченото
изискване обезпечава правилното формиране на вътрешното убеждение, тъй
като гарантира основаване на крайния съдебен акт върху доказателства, които
съдът е събрал и проверил лично. В конкретния случай, пред Софийски
районен съд делото е било разгледано от състава, който е постановил
присъдата. Действително, на етапа на съдебното следствие пред Софийски
градски съд се е наложила промяна в съдебния състав, който е разглеждал
делото, тъй като по уважителни причини негов член е бил възпрепятстван да
продължи участието си в него. Това е наложило разглеждането му да започне
отначало от друг въззивен състав със същия съдия-докладчик. С изрично
протоколно определение, постановено в открито заседание на 22.11.2024 г.,
новият съдебен състав е отменил определението, с което е бил даден ход на
въззивното съдебно следствие и това, с което Г. П. е бил допуснат до разпит в
качеството на свидетел, след което разглеждането на делото е започнало
отново с повтаряне на същинските съдопроизводствени действия – от
предоставяне на възможност на страните да изразят становищата си по
доказателствата и да направят доказателствени искания. Ето защо, настоящата
съдебна инстанция намира отправеното в искането оплакване за нарушаване
на принципа на непосредственост за неоснователно.
Прегледът на мотивите на въззивния съд опровергава релевираните
оплаквания за дискредитиране на депозираните пред него показания на
свидетеля Г. П.. Същият е бил допуснат до разпит по искане на защитата, за
установяване на обстоятелства в подкрепа на градената защитна теза за
подхвърляне на наркотичните вещества в автомобила на осъдения С.. В
доказателствения си анализ въззивният съд задълбочено и критично е обсъдил
посочените показания. Детайлно е анализирал изложените в тях
обстоятелства, в резултат на което е достигнал до извод за това, че от
съдържанието им не се установява по категоричен и безспорен начин
разпръсването на пакетчетата наркотик в автомобила на осъдения от
разпитаната като свидетел в настоящото производство Л. С.. Впрочем,
първата инстанция подробно е изложила съображенията, поради които е
кредитирала протокола за претърсване и изземване, подкрепен от
7
съдържанието на показанията на полицейските служители, като е отчела
факта, следващ от показанията на бащата на осъдения – свидетеля К. С. за
претърпяна от него очна операция, вследствие на която не управлявал
процесния автомобил от около 7 години. Именно чрез посочените
доказателства са изяснени релевантните обстоятелства и е достигнат
обоснования извод за съставомерността на инкриминираното деяние.
Въззивният съд убедително е достигнал до идентични изводи, като е
отхвърлил лансираната защитна теза и с логическия аргумент, че не е
възможно С. да не е забелязал поне някое от намиращите се на различни места
в автомобила пакетчета наркотик докато е ремонтирал нещо вътре по него,
изведен от показанията на полицейския служител В.. Ето защо, наведените в
искането възражения за невярна оценка на показанията на свидетеля П. следва
да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
Аналогичен е изводът на настоящата инстанция и относно релевираните
оплаквания във връзка с нарушаване на правото на защита на подсъдимия
поради несъбиране на допустими и относими доказателства по искане на
защитата. Съгласно трайно установената съдебна практика за решаващия съд
не съществува безусловно задължение да допусне поисканите от страните
доказателства, тъй като негова е суверенната преценка дали същите са
относими, допустими и необходими за изясняване на фактическата обстановка
и разкрИ.е на обективната истина. Задължението на съда за удовлетворяване
на доказателствените искания на подсъдимия и неговия защитник не е
безусловно, а се отнася само за онези от тях, които са в състояние да осигурят
необходима информация относно обстоятелствата, включени в предмета на
доказване. Първоинстанционният съд законосъобразно е отхвърлил искането
за приобщаване като доказателства на представени от защитата снимки,
отнасящи се до характера на отношенията между осъдения С. и свидетелката
С., от които извежда твърдения мотив за подхвърляне на инкриминираните
пакетчета именно от нея. Отправените упреци за допуснати процесуални
нарушения от въззивния съд във връзка с непровеждане на повторен разпит на
свидетелката С. или очна ставка между нея и свидетеля П. също следва да
бъдат отхвърлени като несъстоятелни, тъй като в необходимата степен
фактическата обстановка е била изяснена, а показанията на П. не са внесли
противоречия, които да разколебаят обвинителната теза, поради което не се е
наложило провеждане на допълнителни следствени действия. Сочените
процесуални нарушения биха били реализирани, ако той произволно бе
отказал събирането на доказателства, когато този отказ би довел до липса на
всестранност и пълнота при изясняване на правнорелевантните факти.
Не е резонно и възражението по чл.348, ал.1, т.1 от НПК за допуснато
нарушение на материалния закон поради недоказаност на деянието и
авторството му. Събраните по делото доказателства установяват
осъществяване на всички признаци на престъплението, вменено на С.. При
вярно установени фактически положения, въз основа на проведен изцяло в
съответствие с процесуалните правила доказателствен анализ, правните
изводи на СРС и СГС за изпълнен състав на престъпление по чл.354а, ал.3, т.1
от НПК са законосъобразни.
8
От обективна страна, изпълнителното деяние се изразява в „държане”,
изискващо осъществяване на фактическа власт, не задължително трайна и
непрекъсната, върху предмета на престъплението - високорискови наркотични
вещества. За съставомерността на деянието не е от значение дали предметът
му се държи със знание, че принадлежи на извършителя или е чужда
собственост. Достатъчно е извършителят да има обективната възможност да
се разпореди с предмета на престъплението. Съществен елемент е
осъществяването му при липса на надлежно разрешително.
В разглеждания случай СРС и СГС са достигнали до законосъобразен
извод, че Ю. С. на 04.03.2019 г. около 15:20 часа, в гр.София, ж.к.“Дружба“,
пред блок № 510, в паркиран лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“, с
рег.№ ***, собственост на К. Г. С., без надлежно разрешително, съгласно
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, държал
амфетамин, разпределен в 14 броя пакетчета, подробно описани в присъдата, с
общо нетно тегло 8,13 грама, на обща стойност 243,90 лв. Амфетаминът е
високорисково наркотично вещество, боравенето с което изисква специално
разрешение от компетентен орган. Като такова попада под контрол съгласно
ЗКНВП и е включен в Списък I, включващ „Растения и вещества с висока
степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба
с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ на
Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични, приета с ПМС № 293/27.10.2011г.
Тези обстоятелства са изяснени по несъмнен начин от събраните по
делото гласни, писмени и веществени доказателства. Показанията на
полицейските служители са в унисон с констатациите в протокола за
претърсване и изземване относно времето, мястото, авторството и
осъществяване на деянието, а приетите експертни заключения и писмени
доказателства установяват безспорно характера на високорисково наркотично
вещество на намереното съдържание в посочените опаковки, държано без
надлежно разрешително. Предвид изложеното, няма резон възражението за
неустановяване на формата на изпълнителното деяние - „държане”, поради
което престъплението се явявало недоказано. Наведените фактически
твърдения, че поради повреда в автомобила част от вратите му не се
заключвали и достъп до него можело да има всеки, както и че същият бил
собственост на бащата на осъдения, не обосновават извод за липса на
осъществяване на престъпния състав, тъй като същите не изключват
упражняваната от С. фактическа власт върху управлявания от него автомобил.
Всички възражения са намерили отговор в мотивите на инстанциите по
същество.
Правилно е изведена и субективната страна на проявата, която впрочем
не се оспорва.
Отправеното в искането оплакване за неприлагане на привилегирования
състав на чл.354а, ал.5 от НК също не се споделя от настоящата инстанция.
Преценката за наличие на маловажен случай, за който легална дефиниция се
съдържа в чл.93, т.9 от НК, се прави в зависимост от конкретните данни по
делото, с оглед характеристиките на престъплението от обективна и
9
субективна страна. От обективна страна, от значение е видът на наркотичното
вещество, количеството му, съдържанието на активен компонент в него и
стойността му, които са били разгледани в мотивите към присъдата при
обсъждането на привилегирования състав. От субективна страна от значение е
отношението на извършителя към деянието, дали това е изолирана проява,
възраст, характеристични данни и зависимост към наркотични вещества.
Макар стойността на предмета на посегателството да има важно значение, тя
съвсем не е единствен фактор при преценката за приложение на
привилегирования състав. Правилно е заключено, че в разглеждания случай не
са налице предпоставките за приложението на посочената разпоредба поради
това, че амфетаминът представлява обществена опасност с повишен
интензитет на въздействие с оглед значителните вредни последици, които
причинява употребата му. Наред с това е бил отчетен и специфичния начин на
опаковане на наркотика, сочещ на предназначението му за разпространение, за
което обаче не е имало повдигнато обвинение.
Вън от посочените оплаквания, в искането не се съдържат други
конкретни аргументи за неправилно приложение на материалния закон,
поради което следва да се приеме, че не е налице претендираното нарушение
по чл.348, ал.1, т.1 от НК.
Не е основателно и възражението за явна несправедливост на
наложеното наказание в размер на една година и шест месеца „лишаване от
свобода“ и глоба в размер на 2000 лева, определено в рамките на
предвидените в чл.354а, ал.3, т.1 от НК граници. В рамките на оплакването
настоящата съдебна инстанция намира, че санкцията е справедливо
определена, като съответна на степента на обществена опасност на
извършеното деяние и на дееца и отегчаващите отговорността фактори,
оценени съобразно значението и тежестта на всеки от тях. Обективно е
преценена степента на обществена опасност на деянието на плоскостта на
характера на осъществената престъпна дейност, съобразно обществената
опасност на дееца, като е взето предвид предходното негово осъждане за
престъпление по чл. 345, ал.1, пр.1 от НК, влязло в сила на 24.02.2021 г., както
и обстоятелството, че настоящата му престъпна деятелност е извършена в
изпитателния срок по друго негово предходно осъждане, а именно за
престъпление по чл.346, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, влязло в сила на
17.01.2019 г. При отчитане на отегчаващите отговорността обстоятелства са
взети предвид и специфичния начин на опаковане на наркотичното вещество,
навеждащ на извод за предназначението му за разпространение, което го прави
достъпно за неограничен кръг лица, както и количеството и стойността му.
Изложените отегчаващи обстоятелства при липсата на смекчаващи такива и
адекватната оценка на конкретната обществена опасност на деянието и на
дееца са дали основание за солидаризиране на СГС с отмереното от СРС
наказание към минималния предвиден в закона размер.
Следва да се изтъкне, че срокът на наказателното производство не може
да се счете за неразумен, тъй като нито в досъдебната фаза, нито в съдебното
производство се наблюдава неоправдано забавяне, твърдяно в искането.
Продължителността на наказателното производство се дължи в известна
10
степен и на неявявания на подсъдимия или неговия защитник. От материалите
по делото е видно, че същото е бил отлагано поради неявяване на подсъдимия
– в съдебни заседания на 11.05.2022 г., на 15.06.2022 г., на 19.10.2022 г., на
16.11.2022 г. пред СРС и на 16.01.2024 г., на 27.06.2024 г., на 27.01.2025 г. и на
06.03.2025 г. пред СГС, както и на неговия защитник – в съдебно заседание на
15.06.2022 г. пред СРС и на 20.11.2023 г. пред СГС.
Изложените твърдения за полагане на грижи от осъдения С. за
семейството му, включително и за болен него член, стоят извън
предпоставките и условията за определяне на наказание за извършено
престъпление.
В тази насока, настоящата съдебна инстанция не намира основание за
изменение на така наложеното наказание и счита посочените в искането
доводи за неоснователни.
По изложените съображения Апелативен съд – София намира, че
искането за възобновяване, като неоснователно, следва да бъде оставено без
уважение, поради което
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Ю. К. С. за
възобновяване на наказателното производство по НОХД № 8497/2021 г. по
описа на Софийски районен съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11