Р Е
Ш Е Н
И Е № 999
гр.Сливен, 08.08.2018
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенски
районен съд, гражданско отделение, девети състав в публично заседание на единадесети
юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СВИЛЕНА ДАВЧЕВА
при секретаря Маргарита Ангелова, като разгледа
докладваното от районния съдия гр.д.№ 653
по описа за 2018г., за да се
произнесе съобрази следното:
Предявен иск с правно основание чл.45 ЗЗД за заплащане
на обезщетение за причинени имуществени вреди – заплатено адвокатско
възнаграждение за защита по ИД №20178370400223 на ЧСИ
Павел Георгиев - per. №837 на КЧСИ с район на действие - Окръжен съд Сливен и издаване на удостоверение по цитираното производство.
Ищецът твърди, че по силата на изпълнителен лист от 15.02.2017г., издаден
по гр.д.№ 4315/2016г. на Районен съд Сливен ответникът е образувал срещу ищеца
изпълнително дело №20178370400223 на ЧСИ Павел Георгиев - Сливен - per. №837. С
решение №12/24.01.2018г. по ВГД №551/2017г., влязло в сила на 24.01.2018г.,
Окръжен съд Сливен признал за установено, че ищецът не дължи на ответника
сумата от 1734,01 лева по посоченото изпълнително дело. С мотивите си съдът
приел, че сумата е изначално недължима, тъй като е преведена на ответника
повече от месец преди образуване на изпълнителното дело. Посочено е, че
преводът е от дата 17.02.2017г, а датата на образуване на изпълнително дето е
20.03.2017г. Твърди се, че с молба вх. №3607/07.02.2018г. по ИД №20178370400223
на ЧСИ Павел Георгиев ищецът е поискал сумата да бъде възстановена, но на
молбата няма отговор.
Твърди се, че с действията си ответникът е причинил на ищеца имуществени
вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение за защита по
изпълнителното дело в размер на 300.00 лева, както и 6.00 лева за издаване на
удостоверение по делото.
Иска се от съда да постанови решение, с което
да осъди ответника да плати на ищеца сумата в размер на 306.00 лева,
представляваща обезщетение за причинени вреди за платено адвокатско
възнаграждение и такса за издаване на удостоверение вследствие на
незаконосъобразно образувано изпълнително дело №20178370400223 на ЧСИ Павел
Георгиев - per. №837 на КЧСИ с район на действие - Окръжен съд Сливен. Претендират се деловодни разноски. В срока по чл.131 ГПК отговор от
ответната страна е постъпил. С него се оспорва предявената претенция като
неоснователна. В отговора на исковата
молба се твърди, че ответникът С.З.К. действително е образувал ИД №
20170483700223 при ЧСИ Павел Георгиев, че преди образуването на изпълнителното
дело ищецът е превел сумата по изпълнителния лист по несъществуваща банкова
сметка ***зпълнителното дело на това основание, но след като частният съдебен
изпълнител е направил справка в банка "ДСК" с искане за издаване на
удостоверение, се установило, че такъв
превод не е бил извършван - следователно не е било налице плащане преди
образуване на изпълнителното дело. Твърди, че предвид отказа на частния съдебен
изпълнител да прекрати делото, ищецът предявил установителен иск пред СлРС, че
е заплатил сумата преди образуване на изпълнителното дело и че не я дължи. като
искът му е отхвърлен, като неоснователен. Ищецът обжалвал решението пред СлОС и доказал пред тази
съдебна инстанция, че банка "ДСК" самоволно се е разпоредила с
превода му, без да преведе сумата по посочената от ищеца сметка, без да посочи
това в удостоверението, което частният съдебен изпълнител е поискал от банката,
като последната се разпоредила със средствата, като ги е използвала за
погасяването на някакъв несъществуващ кредит на ответника към банката и
останало неизяснено обстоятелството за какво банката е използвала сумата. Сочи
се, че съдът не възприел доводите, че в случая не е налице надлежно плащане,
тъй като банката се е разпоредила неправомерно със средствата на ищеца, като
банката в нарушение на чл. 67, ал. 3 от Закона за платежните услуги и
платежните системи, не е възстановила сумата на наредителя, тъй като.
посочената сметка на ищеца е била закрита, а вместо това е усвоила парите.
Въззивният съд приел, че налице
надлежно плащане преди образуване на изпълнителното дело. Решението
довело до прекратяване на изпълнителното дело. Сочи
се,, че по това изпълнително дело ищецът е бил представляван от адвокат, чието
договорено възнаграждение било 300.00 лв.. Счита, че извършените действия от
адвоката се свеждат единствено до искане за прекратяване на делото и поради
това, че възнагражденията по изпълнителните дела на адвокатите са определят по
чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 за МРАВ, това е 1/2 от възнагражденията по чл. 7,
ал. 2 от същата Наредба. Твърди се, че предвид материалния интерес по
изпълнителния лист от 500.00 лв. и това, че дейността на адвоката на длъжника
не е с фактическа и правна сложност, сведена е само до една молба за
прекратяване на делото, то полагащото се минимално възнаграждение би следвало
да бъде 150 лв., а не 300 лв., или 1/2 от възнаграждението по исковите
производства. Посочено е, че тъй като
в изпълнително производство не се признават разноски за адвокатско
възнаграждение, платено от длъжника, то при прекратяване на изпълнителното дело
тези разноски следва да се търсят или чрез обратен изпълнителен лист, ако
титулът произтича от заповедно производство или по общия исков ред, като
настоящото. Счита, че това не означава, че сторените разноски от длъжника за
адвокатско възнаграждение са абсолютни, а подлежат на редуциране при
възражение, до минималния законов размер, ако казусът не е с фактическа и
правна сложност. Прави се възражение за прекомерност, като счита, че за разноски по това изпълнително дело следва да
се счита сумата от 150.00 лв., а не 300.00 лв, като в случая ищецът претендира
прекомерно възнаграждение, съпоставимо с тези по гражданските дела. Възразява
също, че причината сега да се търсят тези разноски от ищеца не е по вина на
ответника за непозволено увреждане, а по вина от незаконосъобразни действия на
3-то лице - банка, т.к. ответникът не е знаел, че ищецът е извършил такъв
превод и това е станало ясно едва пред въззивна инстанция, не по изпълнителното
дело, като в противен случай той би поискал прекратяване на делото. Твърди се,
че това обстоятелство показва отношението на ответника към настъпилите вреди -
не е знаел, няма вина., която прави
исковата претенция неоснователна. Моли съда да отхвърли иска като
неоснователен, алтернативно да го уважи частично, като редуцира размера на
адвокатското възнаграждение по ИД № 20170483700223, до минималния размер от
150.00 лв., съгласно закона. Съдът, след анализ на събраната
доказателствена съвкупност по делото прие за установено от фактическа страна
следното: С
Решение №127/14.02.2017 год. по гр. дело № 4315/2016 год. по описа на РС Сливен
/приложено по гр. дело 2230/2017 год. по описа на РС Сливен/ се установя, че ищецът
е осъден да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 500.00 лева. От
приложените по делото с исковата молба писмени доказателства, както и заверено
копие на материалите по ИД №20178370400223 на ЧСИ
Павел Георгиев - per. №837 на КЧСИ с район на действие - Окръжен съд Сливен и гр.дело
2230/2017год. по описа на РС Сливен и възз..гр.дело №551/2017 год. по описа на
Окръжен съд Сливен се установява, че за цитираната сума в размер на 500.00 лева,
представляваща деловодни разноски по гр.дело 4315/2016 год. по описа на РС
Сливен на ответника е издаден изпълнителен лист от 15.02.2017 год. Цитираното
изпълнително дело е образувано по молба на
ответника от 20.03.2017 год. до ЧСИ Павел Георгиев за образуване на
изпълнително дело за привеждане в изпълнение на цитирания изпълнителен лист. По
изпълнителното дело на 17.05.2017 год. е постъпила молба от пълномощника на
длъжника по изпълнителното дело - ищец по настоящото, за прекратяването на
изпълнителното производство, в която е посочено, че на 17.02.2017 год сумата е
била преведена по банкова сметка *** - ответник по настоящото производство с IBAN ***, в
"Прокредит банк" АД. ЧСИ е отказал да прекрати производството, като е
посочил, че е извършил служебна справка в "Прокредит банк" АД от
която е видно, че влоговата сметка на взискателя, по която длъжникът е заявил,
че е извършил плащането на 17.02.2017 год. е била закрита на 13.03.2015 год. По
почин на ищеца е било образувано гр.дело 2230/2017 год. по описа на РС Сливен, като
едно от исканията е било да се признае за установено, че ищецът не дължи на
ответника сумата по изпълнителното дело, като са изложени твърдения, че изпълнителното
производство е образувано при първоначална липса на основание, тъй като
претендираната от ответника сума е била изплатена на 17.02.2017 год., преди
образуването на изпълнителното дело. Решението на първоинстанционния съд, с
което искът е отхвърлен като неоснователен, е обжалвано. От приложената по
въззивното производство справка от "Прокредит банк" АД се установява,
че на 20.02.2017 год. чрез ЦКБ - клон Хасково е извършен превод на сумата от
500.00 лева с наредител ищеца по настоящото производство, насочен по сметка на
ответника по настоящото производство с IBAN ***дната
е била закрита на 13.03.2015 год. банката е използвала постъпилата сума за
погасяване на текущи задължения на ответника К. към "Прокредит банк"
АД. Въззивният съд е отхвърлил решението на първоинстанционния като
неоснователно и е постановил, че признава за установено между М.М. и С.К., че М.
не дължи сумата по изпълнително дело № 223/2017 год. на ЧСИ Павел Георгиев. В
останалата обжалвана част е потвърдил решението. От представеното и прието като писмено
доказателство по настоящото производство заверено за вярност копие на пълномощно
от 03.05.2017 год. се установява, че ищецът е заплатил в брой сумата от 300.00
лева на адв. Йорданка Христова за защита по по изпълнително дело № 20178370400223
на ЧСИ Павел Георгиев - Сливен - per. №837. От
представеното и прието като писмено доказателство по настоящото производство
заверено за вярност копие на сметка № 41931/07.02.2018 год. е заплатил такса от
6.00 лева за издаване на удостоверение по изпълнителното дело.
Горната фактическа обстановка е
несъмнена и се установява от събраните по делото писмени доказателства които
съдът кредитира изцяло, а и същите не са оспорени от страните.
Установеното от фактическа страна,
обуславя следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание
чл.45 ЗЗД - т.нар. „генерален деликт”, установявайки общата забрана да не се
вреди другиму, е допустим.
Непозволеното увреждане е
юридически факт, от който възниква облигационно отношение. Това отношение е
законово, тъй като нормативната уредба предопределя неговото съдържание. Касае
се за просто едностранно правоотношение, при което за пострадалия съществува
правото да претендира възстановяване или обезщетяване на вредите, а за
делинквента насрещното задължение да възстанови или обезщети вредите.
За да е налице извършен деликт
следва да са налични и елементите, включени в неговия сложен фактически състав,
а именно обективните елементи–деяние (действие или бездействие), обективирано в
действителността; противоправност – несъответствие на поведението с императивна
правна норма, противоречие с общата забрана на чл.45 ЗЗД да не се вреди никому,
противоречие с добрите нрави; вреда – имуществена (претърпени загуби или пропуснати ползи) или
неимуществена (морална без стойностно изражение), причинна връзка между
поведението и вредата и субективният елемент – вина (психическото отношение на
деликвента към извършеното поведение и последиците от него).
В конкретния правен казус, съдът
счита, че не са налице всички гореспоменати елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане. Съдът счита, че липсва субективния елемент - вина за
извършения деликт.
Безспорно се установи в
производството, че към датата на образуване на изпълнителното дело - 20.03.2017
год. сумата по изпълнителния лист, въз основа на който кредиторът, в настоящото
производство ответник, е стартирал изпълнителното производство е била изцяло
заплатена, като липсата на годно изпълняемо право е лишило от основен предмет
принудителното изпълнение.
Безспорно се установи в
производството, че в следствие на образуваното без основание изпълнително дело
е настъпила вреда за ищеца, изразяваща се в заплащане на адвокатско
възнаграждение за защита по изпълнителното дело в размер на 300.00 лева, както
и такса за издаване на удостоверение по
него в размер на 6.00 лева.
Вината на ответника се презумира
по силата на закона - чл.45, ал.2 ЗЗД, която презумпция, съдът счита оборена в
процеса.
Действително се установи в
процеса, че сумата по изпълнителния лист от 500.00 лева е била преведена от
ищеца на 17.02.2017 год. по банкова сметка ***нителното производство -
20.03.2017 год. Установи се обаче, че за извършеното плащане ответникът не е
знаел преди образуването на изпълнителното производство и съответно не може
искането му за стартиране на това производство и следващите се вреди на ищеца от
воденето му, да му се вменят във вина. Установи се, че ответникът е разбрал за
изпълнението на паричното задължение на ищеца от приобщеното като писмено
доказателство в хода на въззивното производство писмо от "Прокредит
банк" АД, с което се съобщава, че е получен превод от 500.00 лева по
сметка на ответника в банката. За обстоятелството, че на ответника не е
преведена сумата от 500.00 лева и съответно последният не е знаел за извършения
банков превод преди образуването на изпълнителното производство свидетелства и
втората част от писмото, изхождащо от "Прокредит банк" АД, в което
изрично е упоменато че сметката на ответника, към момента на получаване на
превода - 20.07.2017 год. е била закрита и средствата са постъпили по сметка на
банката и са използвани за погасяване на текущи задължения за ответника към
Банката. Аргумент за липсата на вина за водене на изпълнителното производството
от ответника е и отговорът на отправеното запитване на ЧСИ Георгиев по
изпълнителното дело от "Прокредит банк" АД., където въпреки
отправеното изрично запитване дали е постъпвала сумата от 500.00 лева по
конкертна сметка на взискателя в изпълнителното производство и ответник в
настоящото от ищеца в настоящото, посочва само, че сметката е закрита, без да е
направено уточнението в справката, представена пред въззивната инстанция.
Ето защо, съдът счита, че предявеният
иск за обезщетяване на причинените на ищеца имуществени вреди е неоснователен и
като такъв следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на процеса ищецът
следва да поеме отговорността за сторените от ответника деловодни разноски в
процеса. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ответника сума в размер
на300.00 лева платено в брой адвокатско
възнаграждение, за която сума е представен и списък с разноски по чл. 80 от ГПК.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ, на основание чл.45 от ЗЗД,
предявения от М.Г.М. ЕГН **********, с адрес *** ПРОТИВ С.З.К. ЕГН **********, с адрес *** иск с правно основание 45 от ЗЗД
за заплащане на сумата от 306.00 /триста и шест/ лева, претендирана като
обезщетение за претърпени имуществени вреди за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 300.00 лева за защита по ИД
№20178370400223 на ЧСИ Павел Георгиев - per. №837 на КЧСИ с район на действие -
Окръжен съд Сливен и такса за издаване на удостоверение в размер на 6.00
лева ИД №20178370400223 на ЧСИ Павел Георгиев -
per. №837 на КЧСИ с район на действие - Окръжен съд Сливен, от непозволено увреждане - незаконосъобразно
образувано изпълнително дело №20178370400223
на ЧСИ Павел Георгиев - per. №837 на КЧСИ с район на действие - Окръжен съд
Сливен, като
неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3
от ГПК М.Г.М. ЕГН **********, с
адрес *** ДА ЗАПЛАТИ
на С.З.К. ЕГН **********, с
адрес ***
размер на 300.00 лв. / четиристотин лева/ деловодни разноски.
Решението може да
бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ПРЕПИС от решението да
връчи на страните, чрез процесуалните им представители.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: