О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
17.04.18г.
Софийски градски съд І -
12 състав с:
Председател:
Георги Иванов
Разгледа в закрито заседание гражданско
дело № 12163/17г. и констатира
следното:
Предявен е иск от А. Д. против П.на РБ.
От една страна:
Искът е принципно - процесуално
недопустим:
Отговорността /по чл. 49
от ЗЗД/ на юридическото лице е акцесорна на отговорността /по чл. 45 от ЗЗД/ на
физическото лице – причинител на съответната вреда. С други думи -
имуществената отговорност на юридическото лице може да бъде ангажирана само,
ако /доколкото/ може да бъде ангажирана и личната отговорност на физическото
лице.
Разпоредбата на чл. 132
от Конституцията на РБ ограничава възможността да се търси гражданска
отговорност от прокурор /при условията на чл. 45 от ЗЗД/ за вреди – следствие
от служебна дейност. С оглед това /и предвид изложеното по-горе принципно
правило/ същият текст от КРБ не допуска да се търси отговорност и от
юридическото лице /ответника П.на РБ/ в хипотезата на чл. 49 от ЗЗД.
Действително – принципното правило на чл. 7 от КРБ позволява да се търси
отговорност от Държавата /чрез съответния държавен орган/ за причинени на
дадено лице вреди. Логиката на този законов текст обаче е тази, че -
отговорността може да се реализира или по реда на специалния закон /ЗОДОВ/, ако
са налице визираните в същия закон конкретни и изчерпателно изброени
предпоставки /хипотези/,
или /ако конкретният казус не попада под обхвата на ЗОДОВ/ по реда на чл. 49 от ЗЗД /но в тази хипотеза - само, ако не е налице изрична забрана, а именно
такава е въведена с правилото на чл. 132 от КРБ/. С други думи – правилото на
чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 7 от КРБ е приложимо във всички останали
хипотези, извън тези по чл. 132 от КРБ.
Възприемането на
противната логика би позволило във всяка хипотеза, подобна на настоящата /след
приключване на даден съдебен процес с влязъл в сила съдебен акт/ да се образува
дело като процесното и в рамките на производството по него да се изследва въпросът
– дали действията на съответния магистрат по предходното дело са били
законосъобразни /на практика – няма как да бъде ангажирана отговорността на
юридическото лице по чл. 49 от ЗЗД, ако не бъде направена предварителна,
косвена проверка на действията на самото физическо лице в хипотезата на чл. 45
от ЗЗД/. Не е такава логиката на закона /напротив – последният „изисква“
правните и фактически действия на съответния магистрат да бъдат проверявани не
в отделен процес като настоящия, а в рамките на процедурата по инстанционен
контрол на постановяваните от магистрата актове/.
От друга страна:
Допълнително
депозираната молба на ищеца /от 13.04.18г./ не може да обоснове легитимация /в
процесуално-правен аспект/ на ответника да бъде страна по делото – изложените
от А. Д. фактически обстоятелства /преценени в съвкупност/ предполагат търсене
на имуществена отговорност не от П.на РБ, а от съответните физически или
юридически лица /визирани в исковата молба/, които са издали посочените от
ищеца документи с невярно съдържание.
С оглед изложеното и на основание чл. 130
от ГПК /съответно чл. 129, ал. 3 от ГПК/, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Връща исковата молба на А. Д. /прекратява
производството по делото/.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред САС в 1-седмичен срок.
Председател: