РЕШЕНИЕ
№ 14232
гр. София, 22.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:...........
при участието на секретаря ..............
като разгледа докладваното от ........... Гражданско дело № 20221110163398 по
описа за 2022 година
Предявен е иск по чл. 422 от ГПК.
Ищеца .........., със седалище и адрес на управление ..........,
представляван от законните представители ........, чрез адв. С. З. от САК,
със съдебен адрес............. твърди в исковата си молба, че за него е налице
правен интерес да поиска от съда да признае за установено по отношение на
ответника, че дължи сумите по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 13507 от 30.09.2021 г. по ч. гр. дело № 44525
по описа за 2021 г. на СРС. В съдебно заседание исковете се поддържат.
Ответницата В. К. С. с ЕГН **********, от .......... чрез
адв. В. И. от АК-......., със съдебен адрес ........... в срока по
чл. 131 от ГПК е подала писмен отговор до съда, в който
изцяло оспорва исковете, оспорва качеството си на
потребител на електроческа енергия, поради липсата на
облигтационни отношения с ищцовото дружество, твърди, че
през процесния период не е била титуляр на право на собственост или на
право на ползване върху процесния имот, тъй като по силата на договор за
покупко-продажба е продала същия и моли исковете да бъдат
отхвърлени, като претендира присъждане на направените по
делото съдебни и деловодни разноски.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приетото и приложено като доказателство ч.гр. д. № 44525 по
описа за 2021 г. на СРС, на 28.07.2021 г. било депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответницата за
процесните суми. В закрито разпоредително заседание, проведено на
1
30.09.2021 г., по ч.гр. д. № 44525 по описа за 2021 г. на СРС, съдът уважил
искането и издал заповед за изпълнение против длъжницата. Така издадената
заповед била връчена на длъжницата, като същата в срока по чл. 414 от ГПК,
депозирала възражение срещу заповедта за изпълнение, с оглед на което на
ищеца бил даден срок по реда на чл. 415 от ГПК да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.
Видно от представеният и приет като доказателство по делото договор
за продажба от 12.08.2008, обективиран в нотариален акт №.......... по описа на
нотариус .........А., рег. № ......на НК, с район на действие ......., ответницата В.
К. С., и неучастващите по делото лица ..........., продали на неучастващото по
делото лице ........ самостоятелен обект с идентификатор ........., находящ се на
..........в триетажна жилищна сградас идентификатор ........,а
именно:апартамент, със застроена площ от 120 кв.м., с административен
адрес: ............ По делото е представена и справка от Агенцията по
вписванията по партидата на ответницата В. К. С. за периода от 01.01.1992 до
30.03.2023. Съгласно чл.4, ал.2 от Общите условия Потребител на
електрическа енергия за битови нужди е физическо лице-собственик или
ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа
съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия. В
този смисъл качеството потребител на електрическа енергия се обуславя от
притежанието на право на собственост, съответно ограничено вещно право на
ползване върху недвижим имот. Установи се от цитирания вече по – горе
нотариален акт №.......... по описа на нотариус ........, рег. № ..........на НК, с
район на действие ........, че ответницата В. К. С., и неучастващите по делото
лица ........., продали на неучастващото по делото лице .......... самостоятелен
обект с идентификатор ..........., находящ се на ...... етаж в триетажна жилищна
сградас идентификатор .........,а именно:апартамент, със застроена площ от 120
кв.м., с административен адрес: ................ С оглед на горното съдът приема,
че до 12.08.2008 г. ответницата В. К. С. е притежавала право на собственост
върху недвижимия имот, с административен адрес.......... Считано от
12.08.2008 г., когато ответницата се е разпоредила с имота, тя не се
легитимира като собственик и не е потребител на електрическа енергия. С
оглед на изложеното съдът приема, че ответницата не е в облигационни
отношения с ищеца. Освен това ищецът претендира ел.енергия за обект – .......
но не е представи никакви доказателства ответницата да е собственик на
имот, находящ се на адрес .............. С оглед липсата на доказателства, че
ответницата е собственик на процесния имот за процесния период, съответно
ползвател с ограничено вещно право на ползване, ответницата не се явява
потребител на електрическа енергия и не е в облигационни правоотношения с
ищеца. По отношение на възражението на ищеца, че ответницата не е
изпълнила задължението си по чл.13, т.5 от Общите условия, съдът намира, че
същото е неоснователно. Неизпълнението на задължението по чл.13, т. 5 от
Общите условия за уведомяване на продавача за настъпили промени,
свързани със собствеността, не създава задължение за заплащане на
електроенергия, която реално не е потребена от ответницата. Липсва уговорка
в Общите условия, която да обвързва неизпълнението на това задължение със
задължение за плащане на стойността на електрическата енергия за посочения
период. Предвид изложеното съдът намира, че предявените искове с правно
основание чл.422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
2
ЗЗД следва да бъдат отхвърлени, като поради отхвърлянето на исковете на
това основание не следва да се обсъждат изготвените и приети по делото СТЕ
и ССчЕ. Като акцесорни, с оглед отхвърляне на главния иск, следва да бъдат
отхвърлени както иска за мораторната лихва в размер на 9, 84 лева, така и
иска за присъждане на законна лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 28.07.2021
г. до окончателното изплащане на сумата.
С оглед този изход на делото съдът счита, че право на присъждане на
разноски има ответницата, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, като същите следва да
бъдат в размер на 500 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за един
адвокат.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от .........., със седалище и адрес на
управление ......... представляван от законните представители..........чрез
адв. С. З. от САК, със съдебен адрес ......... партер, искове с правно
основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от
ЗЗД против В. К. С. с ЕГН **********, от ...........чрез адв. В. И.
от........., със съдебен адрес ..........за сумата от 491, 51 лева
/четиристотин деветдесет и един лева и петдесет и една стотинки/,
представляваща главница на доставена и потребена електрическа енергия за
периода от 20.02.2021 до 21.06.2021 г., ведно със законна лихва от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 28.07.2021
г. до окончателното изплащане на сумата, както и за сумата в размер на 9, 84
лева /девет лева и осемдесет и четири стотинки/, представляваща
мораторна лихва за периода от 10.04.2021 г. до 16.07.2021 г., присъдени със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 13507 от
30.09.2021 г. по ч. гр. дело № 44525 по описа за 2021 г. на СРС, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА ........., със седалище и адрес на управление ...........,
представляван от законните представители ............., да заплати на В.
К. С. с ЕГН **********, от ........., сумата в размер на 500
/петстотин/ лева, представляваща направените по делото разноски на осн.
чл. 78, ал. 3 от ГПК - адвокатско възнаграждение за един
3
адвокат.
След влизане в сила на решението, служебно изготвен препис да се
приложи към заповедното производство и да се докладва за произнасяне
на съдията-докладчик по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4