Р Е Ш
Е Н И Е
№ 210
гр. Севлиево
06.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в ОТКРИТО
заседание
на двадесет и пети юли
през
две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател:
ВАЛЕРИЯ АВРАМОВА
при секретаря ВИКТОРИЯ
ДРАГОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията АВРАМОВА
гр.д. № 1356 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е за допускане съдебна делба на недвижим имот и
паричен влог.
В исковата молба ищецът твърди, че с ответниците
са законни наследници на майка му С.Т. Ц..В наследство е останала парична сума
– влог в банкова сметка ***,14 лв., която не могат да поделят доброволно,
поради което моли съдът да допусне делба на сумата при квоти: ½ за ищеца
и по ¼ за всеки ответник.
Ищецът твърди също, че с описания нотариален акт
майка му е дарила на брат му /баща на ответниците/ ½ ид.ч. от апартамент
и гараж в гр.Севлиево. Дарението накърнява неговата запазена част от
наследството на майката, поради което той моли съда да намали дарението до
неговата запазена част от наследството, след което да се допусне делба на
процесните недвижими имоти.
Ответниците не са представили писмен отговор в
законния месечен срок. В първото с.з. техният пълномощник оспори исковата
молба, но не стана ясно какво всъщност се оспорва. По делото не се иска разваляне
на дарението, както твърди пълномощникът, а воденото преди това друго дело „за
атакуване на дарението“ е по иск по чл. 227 ЗЗД от наследодателката против
ответниците, като искът е отхвърлен, което е служебно известно на съда.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства.
От съвкупната им преценка съдът намира за
установена следната фактическа обстановка: страните по делото са законни
наследници на б.ж. на гр.* С.Т. Ц. – * на ищеца и * на ответниците, видно от
приложеното удостоверение за наследници – л.10.
Видно от приложения нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 19 том ІV д.№ 1241 от 17.12.1996 г. на РС – Севлиево /л.6/ наследодателката
и съпругът й Ц.М.Ц. са дарили на * си Д. Ц.М. /* на ответниците/ описания
недвижим имот, придобит от тях в режим на СИО – апартамент и гараж.
Първо е починал дарителят Ц.М.Ц., а дарителката С.
Ц. е починала на * г.
Както е посочено в чл. 343 ГПК в производството за
делба съдът разглежда преюдициални въпроси /по искане на страна/, като един от
тях е намаляване на завещателни разпореждания и на дарения.
Точно такова искане с правно основание чл. 30, ал.
1 ЗН е направил ищецът и съдът първо ще се произнесе по него.
Безспорен факт е, че ищецът е наследник с право на
запазена част от наследството на * си. Безспорен факт е също, че тя е
притежавала една втора ид.ч. от дарения имот. И тъй като родителите са дарили
целия имот на един от * си, то е безспорно също, че другият * не може да получи
своята запазена част. Неговата запазена част се определя към момента на смъртта
на наследодателката, като в наследствената маса се включват всички движими и
недвижими вещи, които е притежавала към този момент, както и вземанията към
трети лица. Запазената част се определя съгласно чл. 29, ал. 1, пр. 2 от ЗН,
тъй като наследодателката не е оставила съпруг, а две или повече деца или
низходящи от тях. В този случай запазената част на децата е 2/3 от имуществото
на наследодателя. Тези 2/3 се разпределят по равно между децата и по този начин
при две деца всяко има по 1/3 запазена част от наследството. Но тъй като от
процесните имоти майката е притежавала ½ , то частта на ищеца се
образува като 1/3 //неговата запазена част/ от ½ /часта на майката/ и по
този начин се образува квота от 1/6 ид.ч. от целия подарен имот.
От твърденията в исковата молба и обясненията на
ищеца е видно, че майка му не е притежавала друго имущество към момента на
смъртта си, не са му известни и други дарения,завещания или вземания.
Ответниците също не твърдят за друго имущество на наследодателката, поради
което съдът приема, че процесният недвижим имот е бил единствен на
наследодателката към смъртта й. Разпореждането с този имот изчерпва
наследството и съгласно трайната съдебна практика, това разпореждане е
равнозначно на универсално разпореждане и възстановяването на запазената част
следва да се извърши без съставяне на наследствената маса по чл. 31 ЗН, направо
в дроб, равняваща се на запазената част на ищеца /Решение № 55 от 26.04.2016 г.
на ВКС по гр.д.№ 6020815 г. ІІ г.о. ГК и мн.др./
Мотивиран от горното съдът следва да намали
дарението до размера на запазената 1/3 ид.ч. от наследството на майката,
представляващо ½ от описания недвижим имот по нотариалния акт за дарение,
или 1/6 от целия имот. Ответниците следва да получат 5/6 от имота.
След намаляване на дарението съдът допуска делба
на процесния недвижим имот, като от него се образуват 12 равни дяла, от които
два дяла за ищеца и по пет дяла за всеки ответник.
Ищецът е предявил и иск за делба на парична сума в
размер на 1272,14 лв., която видно от извлечение към 30.03.2018 г. по сметката
на наследодателката в Банка ДСК ЕАД е била в такъв размер.
Съдът счита този иск за неоснователен, тъй като
паричните влогове не подлежат на делба. Както е посочено в решение № 312 от
09.05.2000 г. на ВКС по гр.д.№ 53/2000 г. І г.о. основанието за внасяне на
сумите в банка е договор за паричен влог. При този договор банката дължи на
вложителя /или наследниците му/ паричната сума, както и уговорената лихва.
Следователно влогодателят има към банката парично вземане, а вземанията не
подлежат на делба. Искът за делба е допустим, но неоснователен поради
невъзможен предмет на делбата – вземане към банка. Освен това паричните влогове
нямат белези на движими вещи.
Разпореждането с наследствен влог се извършва от
всички наследници в съответната банка, като за прецизност съдът ще посочи, че и
влогът се разпределя между наследниците съобразно квотите им по Закона за
наследството. В конкретния случая ищецът Т.М. следва да получи половината от
паричния влог, а останалата половина се разпределя по равно между С. и Ц.
Цоневи, или всеки от тях получава по ¼ от влога.
Съдът изясни, чрез поставяне на допълнителна
задача на вещото лице, констатираните в
хода на делото несъответствия досежно адреса на имота и № на гаража. Адресът
правилно е отразен в кадастралната карта – ул.***, а гаражът с посочения
идентификатор е идентичен с гараж № *, описан в нотариалния акт.
Ищецът е представил списък на разноските и
претендира разноски по иска за намаляване на дарението, без обаче да посочи кои
са тези разноски от списъка му. Видно от този списък – л.66 като разноски са
включени суми за данъчните оценки,
схемите, съдебни удостоверения, за в.л. и адвокатски хонорар. Съдът счита, че
по разноските следва да се произнесе във втората фаза на делбата, тъй като от
списъка някои обстоятелства следва да се изяснят. Напр. сума от 40 лв. е
внесена от сметката на пълномощника, но не е заявено дали ищецът я е
възстановил на адв.К., за да се претендира като разход от ищеца. Освен това по
разноските съдът се произнася при приключване на делбата и съобразно квотите на
страните, видно от систематичното място на чл. 355 ГПК.
Съдът е приел, че е предявен иск за делба /при
който не се внася първоначално д.т./, с
преюдициално искане по чл.30, ал. 1 ЗН. Затова не е определена и д.т. И след
като ищецът не е внесъл д.т., а съдът изрично е посочил, че е предявен иск за
делба, не може да се претендира отделно адвокатско възнаграждение за иск по чл.
30, ал. 1 ЗН, още повече, че е определено общо адвокатско възнаграждение /без
посочване на отделна сума по два отделни иска/.
В този смисъл съдът ще се произнесе по разноските
на страните във втората фаза на делбата.
Съгласно съдебната практика в производството по
делба не се дължи адвокатско възнаграждение, като разноски. Това е така, защото
делбата е винаги възможна и е недопустим отказ от делба, т.е. предявяването на
този иск не зависи от поведението на другата страна. Ответникът по иск за делба
не дава повод за предявяване на иска /макар че и това е възможно, но не се
санкционира/, а основанието е ликвидиране на съществуващата съсобственост. В
делбата страните имат двойно качество – те са и ищци и ответници един спрямо
друг. Затова законодателят е предвидил разноските да се понасят съобразно
стойността на дяловете им, което се отнася за държавните такси и другите
деловодни разноски. Разноските за адвокатски хонорар се понасят от страните
така, както са ги направили – Определение № 47 от 29.01.2015 г. на ВКС по
ч.гр.д.№ 6919/14 г. І г.о., ГК.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
НАМАЛЯВА дарение на недвижим имот, извършено от С.Т. Ц. на * й Д. Ц.М.
с нотариален акт №
19 том ІV д.№ 1241 от 17.12.1996 г. на РС – Севлиево, до размер на запазената ЕДНА ТРЕТА ид.ч. на законния й
наследник Т.Ц.М. и възстановява запазената ЕДНА ТРЕТА ид.ч. на Т.Ц.М. от
наследството на майка му С.Т. Ц., представляващо една втора ид.ч. от целия имот
по нот.акт № 19/96 г., на осн.чл. 30,
ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, пр. 2 от ЗН.
ДОПУСКА съдебна делба между Т.Ц. *** ЕГН **********, С.Д.Ц. ЕГН ********** и Ц.Д.Ц. ЕГН **********, двамата непълнолетни, действащи със съгласие на майка
си Д.П.С. ЕГН **********,*** за следните НЕДВИЖИМИ ИМОТИ:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор 65927.501.4941.1.7 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на град Севлиево, обл. Габрово, одобрена със Заповед № РД-18-77 от 16.07.2008 година
на
Изпълнителния директор на АГКК, представляващ АПАРТАМЕНТ от 85,79 кв.м с адрес на имота гр.Севлиево ул.Уилиам ***,
ет. 4, ап. 7, като самостоятелният обект се намира в сграда № 1, разположена в
поземлен имот с идентификатор 65927.501.4941,
при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж 65927.501.4941.1.8, под обекта 65927.501.4941.1.5
и над обекта няма, ведно с прилежащите избено помещение № 7 от 10,33 кв.м, таванско
помещение № 8 от
15,35 кв.м, съответните ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж;
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор 65927.501.4941.1.15 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на град Севлиево, обл. Габрово, одобрена със Заповед № РД-18-77 от 16.07.2008 година
на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес гр.Севлиево ***, представляващ ГАРАЖ в сграда с площ от 15,64 кв.м, като
самостоятелният обект се намира в сграда № *, разположена в поземлен имот с
идентификатор 65927.501.4941, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж 65927.501.4941.1.10, 65927.501.4941.1.9, 65927.501.4941.1.16, под обекта – няма, над обекта 65927.501.4941.1.1.
ОТХВЪРЛЯ иска за
делба на парична сума в размер на 1272,14 лв., намираща се в банкова сметка ***
Ц. в Банка ДСК ЕАД, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
Делбата да се извърши,
като от имотите се образуват дванадесет равни дяла, от които два равни дяла за ищеца
Т.Ц.М. и по пет равни дяла за С.Д.Ц. и Ц.Д.Ц..
Делбата да се извърши с
помощта на съдебно -техническа
експертиза със задача: реалната поделяемост и средната пазарна оценка на имотите.
Експертът да се определи
от съда и призове, ако в 5-дневен срок от съобщението /след влизане в сила на
решението по допускане на делбата/, страните внесат по набирателната сметка на
Районен съд Севлиево депозит в размер на 100 лв., както следва: ищецът – 20
лв., ответниците – общо 80 лв.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Габровския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: