О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №10872
13.12.2016 г. гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІІ гр. състав , на 13.12.2016г,
в закрито съдебно заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 3924 по описа за 2016г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на капиталово търговско дружество с ограничена отговорност „Прослав -1 „ ООД , ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив 4015, район Западен, ж.к. ПРОСЛАВ, бул. ПЕЩЕРСКО ШОСЕ No 156, депозирана против ответника и ****** на ищцовото дружество Т.П.П., ЕГН **********, с адрес ***.
Според изложеното в исковата молба , като ***** на дружеството – ищец в периода от 1994 до 2012г, ответника причинил чрез неправомерното си поведение ( сключване на договор за заем без санкция на общото събрание на съдружниците ) на управляваното от него дружество вреди в размер на 8000 лева.
Или води се осъдителен иск с правно основание в чл. 145 от Търговския закон, както е и докладвано делото .
Искът обаче е недопустим, тъй като по делото не е представено ( липсва ) изрично решение на общото събрание на съдружниците в „Прослав -1 „ ООД , ЕИК *********, да бъде предявен такъв иск против бившия ***** на дружеството. Такова решение ( чл. 137 ал. 1 т . 8 от Търговския закон ) е положителна процесуална предпоставка за упражняване на правото на дружеството на иск по смисъла на чл. 145 от същия закон, която обаче в случая не е налице. Записаното в представеното на л. 7 и следващите копие от решение от общо събрание от дата 01.06.2012г , че „освобождава се Т.П. като ******** , без да бъде освободен от отговорност „ не може да бъде приравнено на решение на ОС на съдружниците , с което се оправомощава действащия управител да води иск по смисъла на чл. 145 от Търговския закон. Съдебната практика, вкл. и тази по реда на чл. 290 от ГПК , е константна : решение № 41/29.04.2009 г., по т. д. № 669/2008 г. ІІ т . о , ТК , ВКС , и решение № 115 от 27.11.2012 г., по т. д. № 61/2011 г. на II т. о. , ТК, ВКС.
Затова определението на съда , с което е дал ход на устните състезания и е обявил , че ще се произнесе с решение , е неправилно – решението би било недопустимо като постановено по недопустим иск.
Воден от изложеното и на основание чл. 130 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Отменя протоколното си определение си от дата 16.11.2016 г., с което е
пристъпил към изслушване на устните състезания.
Връща като недопустима исковата молба вх. № 14881/31.03.2015г , на подател - „Прослав -1 „ ООД , ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив 4015, район Западен, ж.к. ПРОСЛАВ, бул. ПЕЩЕРСКО ШОСЕ No 156, и прекратява производството по гр. дело 3924 по описа на ПРС, ХІІ състав, за 2015г.
Осъжда „Прослав -1 „ ООД , ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив 4015, район Западен, ж.к. ПРОСЛАВ, бул. ПЕЩЕРСКО ШОСЕ No 156, да заплати на Т.П.П., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 1140 лева разноски по делото – хонорар на адвокат .
Определението подлежи на
обжалване пред състав на ПОС в срок от една седмица от датата на уведомлението
на страните .
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
Вярно с оригинала!
КГ