МОТИВИ
към Присъда по НОХД
№ 2888/2020 г. по описа на ПРС ХVІІ н. с.
Районна прокуратура гр. Пловдив
е повдигнала пред Районен съд Пловдив обвинение спрямо подсъдимия Д.А.А. за
престъпление по чл.354А ал.3 т.1 от НК за това, че на 06.05.2020 г. в
гр. Пловдив обл. Пловдив без надлежно разрешително е държал наркотични вещества
– високорискови наркотични вещества – марихуана, с общо нето тегло 5,316 гр.
със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 7,8 тегловни % ТХК, на
стойност 31,89 лв., съгласно Приложение № 2 от Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за
определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството.
По
делото не е предявен и приет за съвместно разглеждане в наказателното
производство граждански иск.
Съдебното
следствие се проведе по реда на Глава ХХVІІ от НПК в хипотезата на чл.371 т.2
от НПК.
Прокурорът поддържа обвинението
по посочената в обвинителния акт правна квалификация на инкриминираното деяние.
Иска се от съда да признае подсъдимия за виновен и да му определи наказание под
минимално предвидените за престъплението лишаване от свобода и глоба при
условията на чл.55 от НК – като по-благоприятен за дееца – съобразено с чл.58А
ал.4 от НК и реда на провеждане на съдебното следствие по Глава ХХVІІ от НПК в
хипотезата на чл.371 т.2 от НПК –
при акцент върху смекчаващите отговорността обстоятелства. Наказанието лишаване
от свобода се иска да бъде присъдено да се търпи ефективно при общ режим, както
и да бъде приведено за ефективно изтърпяване и друго наложено по – рано на
подсъдимото лице наказание лишаване от свобода – при наличните предпоставки за
това по чл.68 ал.1 от НК. Взема се становище и по отношение на разноските – за
присъждането им в тежест на подсъдимия, и за веществените доказателства – част
от тях за отнемането им в полза на Държавата, друга част от тях – за
унищожаването им.
Упълномощеният защитник на
подсъдимия не оспорва извършеното деяние от подсъдимия, но оспорва правната
квалификация, като излага доводи за маловажност на случая – за преквалификация
на деянието по см. на чл.354А ал.5 от НК. Насочва се на вниманието на съда
стойността на предмета на престъпното държане – да е изключително ниска, че
държаното наркотично вещество е за лична употреба на деянието, млада възраст на
клиента му, както и че подсъдимият e самокритичен
и изразява съжаление за извършеното. По отношение на разноските и веществените
доказателства – застъпва същото становище като представителя на държавното
обвинение.
Подсъдимият Д.А.А. се явява в
съдебно заседание, не се признава за виновен, дава обяснения. Признава изцяло
фактите, изложени в описателната част на обвинителния акт, и се съгласи да не
се събират доказателства за тях. Придържа се към становището на адвоката си относно
желания изход на производството и крайния съдебен акт, като заявява желание да
му се наложи наказание глоба.
Съдът като анализира
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено
следното:
Подсъдимият Д.А.А. е роден на ***
***, с адресна регистрация в ****, живущ ***, ***, български гражданин, със
средно образование, безработен, неженен, осъждан, с ЕГН **********.
С Определение по НОХД № 8139/2019 г. по описа на РС Пловдив,
влязло в сила на 14.01.2020 г., Д.А.А. бил признат за виновен за извършено на
09.12.2019 г. престъпление по чл.195 ал.1 т.3 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.18 ал.1 от НК и му било наложено наказание лишаване от свобода в размер на четири месеца,
изпълнението на което наказание било отложено на основание чл.66 ал.1 от НК с
изпитателен срок от три години.
На 06.05.2020 г., около 19.40 ч., свидетелите Д.М.М. и Б.А.В. ***
в Сектор „ОП“ при Трето РУ при ОД на МВР Пловдив, изпълнявайки съвместно
задълженията си като автопатрул забелязали при обход на бул. „България“ в гр.
Пловдив подсъдимият Д.А. да върви сам по тротоара. Тъй като лицето им се сторило съмнително, решили да му
извършат проверка и го спрели срещу административен адрес до № 45 на булеварда.
Свидетелите установили самоличността на подсъдимия след поискване на документ, разбрали,
че е криминално проявен и осъждан. При проверката Д.А. бил видимо за
полицейските служители изнервен и напрегнат. На въпрос от страна на проверяващите
дали държи в себе си забранени от закона вещества подсъдимият признал, че във
вътрешния джоб на якето си има около 5 /пет/ грама марихуана. Получаването на
такъв отговор послужило на полицейските служители като основание да отведат А. ***,
където бил задържан по реда на ЗМВР за срок от 24 часа, считано от 19.40 ч. При
условията на неотложност спрямо подсъдимото лице били извършени за времето от
20.50 ч. до 21.00 ч. на 06.05.2020 г. обиск и последвало изземване на намерено
във вътрешен ляв джоб на шушлеково яке, с което бил облечен Д.А.,
полиетиленово пликче, съдържащо суха зелено-кафява тревиста маса на главички. Чрез действията по обиск и изземване било
започнато досъдебното производство спрямо подсъдимия.
Протоколът за обиск и изземване
/л.9 от досъдебното производство/ бил одобрен с Разпореждане на съдия при РС
Пловдив – от 07.05.2020
г. по ЧНД № 2580/2020 г. по описа на същия съд.
Намерената у Д.А.
при обиска и иззета суха зелено-кафява
тревиста маса на главички била високорисково наркотично вещество марихуана,
с общо нето тегло 5,316 гр. със съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол /ТХК/ 7,8 тегловни %. Подсъдимият употребявал марихуана
чрез пушенето й, за да подтиска главоболие.
Стойността на това наркотично вещество съгласно Приложение № 2 от
Постановление на Министерски съвет № 23/29.01.1998 г. за определяне цени на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството била 31,89 лева – при
единична цена за грам от 6 лв.
Съгласно
Приложение № 1 към чл.3 т.1 от Списък І от Наредбата за реда за класифициране
на растенията и веществата като наркотични, марихуаната е включена като растение
с висока степен на риск за общественото здраве.
За държането на високорисковото
наркотично вещество марихуана подсъдимият А. нямал надлежно разрешително.
Високорисково
наркотично вещество марихуана в хода на разследването по започналото досъдебно
производство било обект на експертно изследване, като според заключението на
вещото лице по изготвената съдебно-химическа експертиза /л.18 от досъдебното
производство/ сухата зелена растителна маса – обект на експертизата, е марихуана
с нето тегло 5,316 гр. и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол
7,8 тегловни %.
Остатъкът след
изследването от високорисковото наркотично вещество марихуана бил с тегло 4,514
гр. и е бил предаден за съхранение в Централно митническо управление, Отдел
„МРР-НОП“ гр. София.
Така възприетата
и изложена фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа
на: самопризнанието на подс. Д.А. относно фактите и обстоятелствата, изложени в
описателната част на обвинителния акт, дадено в хода на съдебното следствие и
ползвано на основание чл.372 ал.4 от НПК, от обясненията на подсъдимия, дадени
в хода на съдебното следствие при разпита му, от показанията на свидетелите Д.М.
и Б.В., дадени в хода на
досъдебното производство в разпит пред разследващ орган и ползвани от съда на
основание чл.373 ал.3 от НПК, от заключението на вещото лице по ХЕ, протокол за обиск и
изземване, разпореждане на съдия за одобрение на протокол за извършени действия
по разследване обиск и изземване, справка за лице от АИС „Български документи
за самоличност“, справка за лице установен извършител на престъпление, характеристична
справка, справки за съдимост, заповед за задържане на лице по ЗМВР,
съпроводително писмо, от веществените доказателства по делото – суха,
зелена растителна маса – марихуана, със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/
7,8 тегловни % – 4,514
гр. остатък след ХЕ, намиращо се на съхранение в ЦМУ, Отдел „МРР-НОП“ гр.София,
и празни опаковки, намиращи се на съхранение при домакина на Трето РУ гр.
Пловдив.
Наред с
направеното от подсъдимия Д.А. самопризнание относно фактите и обстоятелствата,
изложени в описателната част на обвинителния акт, дадено в хода на съдебното
следствие и ползвано на основание чл.372 ал.4 от НПК, съдът прие да ползва като
годни гласни доказателства и обясненията на подсъдимия А. – също дадени в хода
на съдебното следствие при разпита му пред настоящия съдебен състав, доколкото
чрез тези обяснения не се възпроизведоха факти и обстоятелства противни на
признатите и изложени в описателната част на обвинителния акт, а се акцентира
върху такива, които да бъдат насочени на вниманието на съда като занижаващи
обществената опасност на деяние и деец – като причината, за да се стигне до
фактическото държане на високорисковото наркотично вещество марихуана – да е за
лична употреба за преодоляване на главоболие, като семейното и имуществено
положение на лицето – с починал един родител, неподдържащ връзка с друг,
оказващ помощ на бабата и дядото си, а и за тези конкретно заявени чрез допълнително
дадените целенасочени такива с оглед заеманата защитна позиция по желания изход
на производството обяснения факти по делото не се съдържат опровергаващи ги
доказателства.
Съдът ползва
като достоверни показанията на свидетелите Д.М. и Б.В., дадени в хода на
досъдебното производство в разпит пред разследващ орган и ползвани на основание
чл.373 ал.3 от НПК, като последователни и логични, взаимодопълващи се,
кореспондиращи помежду си и с останалите доказателства по делото, подкрепящи и
самопризнанието на подсъдимия А. относно фактите и обстоятелствата, изложени в
описателната част на обвинителния акт.
Съдът кредитира
заключението на вещото лице по изготвената ХЕ като компетентно, изготвено с
нужните познания и опит в съответната област и неоспорено от страните по
делото.
Като годно
писмено доказателствено средство се цени и протоколът за извършения обиск на
подсъдимото лице и изземване на предмета на инкриминираното деяние –
наркотичното вещество, доколкото протоколът съдържа реквизитите на чл.129 от НПК, съставен е при условията и реда, предвидени в НПК, одобрен е и в
съответствие с чл.164 ал.3 от НПК с разпореждане на съдия от съответния
инстанционен съд.
При така
възприетата и изложена фактическа обстановка съдът прие, че с действията си
подсъдимият Д.А.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.354А ал.3 т.1 от НК, тъй като на 06.05.2020
г. в гр. Пловдив без надлежно разрешително е държал наркотични вещества –
високорисково наркотично вещество – марихуана, с общо нето тегло 5,316 гр. със
съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 7,8 тегловни % ТХК, на стойност 31,89 лв.
От обективна
страна подсъдимият А. *** е държал в себе си – във вътрешен ляв джоб на шушлеково яке,
с което е бил облечен, високорисково наркотично вещество – 5,316 гр. грама марихуана, със
съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 7,8 тегловни процента,
за държането на каквото наркотично вещество не е имал надлежно
разрешение.
Изпълнителното
деяние в случая е намерило израз в една от двете му форми – държане. Марихуаната
е включена като растение с висока степен на риск за общественото здраве
съгласно Приложение № 1 към чл.3 т.1 от Списък І от Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични. Стойността
на това наркотично вещество – с общо нето тегло 5,316 гр., съгласно Приложение № 2 от
Постановление на Министерски съвет № 23/29.01.1998 г. за определяне цени на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството е 31,89 лева – при
единична цена за грам от 6 лв.
Съдебният състав
не прие за основателно искането на подсъдимия и на неговия защитник за
преквалификация на инкриминираното деяние по по –леко наказуемия състав – по
см. на чл.354А ал.5 от НК – определящ случая да е маловажен, която маловажност
да се извежда от ниска степен на обществена опасност на деяние и на деец. Като
основни аргументи, изтъкнати от защитата и определящи такава по – ниска степен
на обществена опасност, въз основа на които да се иска от съда оценка на случая
като маловажен, се посочиха количеството на държаното от подсъдимия А.
наркотично вещество марихуана – че не е голямо, респ. неговата стойност – че е
изключителна ниска, че извършителят не е лице с трайно установени престъпни
навици, че предходното му осъждане било за друг вид престъпление, останало във
фазата на опита, че подсъдимият си бил признал пред полицаите и посочил лицето,
от което си закупил наркотиците, че бил самокритичен и съжалявал, както и че
налагане на наказание лишаване от свобода при ефективно изтърпяване не би било
целесъобразно – нито откъм индивидуална, нито откъм генерална превенция.
Усилията при заеманата защитна позиция в създаването на убеждение у съдебния
състав за желаната преквалификация на деянието по см. на чл.354А ал.5 от НК са
заради наличната опасност при признаване на подсъдимото лице за виновен по
основния състав на престъплението, за което е предаден на съд – по чл.354А ал.3
т.1 от НК, и налагане на следващото се наказание – без значение дали при
условията на чл.58А ал.1 от НК или при условията на чл.58А ал.4
вр. чл.55 от НК, лишаване от свобода, при което Д.А. да бъде приведен в затвор
за изтърпяването му ефективно, както и да му се приведе друго наложено му по –
рано с предходен осъдителен акт наказание лишаване от свобода, за което
изпълнението вече е било отложено на основание чл.66 ал.1 от НК. Ако съдът се
водеше само и единствено от държаното количество наркотично вещество от
подсъдимия Д.А., което е предмет на престъплението – марихуана с общо нето
тегло 5,316 гр. със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 7,8
тегловни % ТХК, на стойност 31,89 лв. –
действително неголямо количество, респ. на невисока стойност, както и на
изтъкнатото по – горе, че А. си бил признал пред полицаите /свидетелите по
делото/ за държането на марихуаната и съдействал да се установи лицето, от
което се снабдил с наркотиците, то би могло да се приеме за основателно такова искане. В
случая обаче настоящата инстанция се води в преценката си за обществената
опасност на инкриминираното деяние и на лице извършител от всички обстоятелства
от значение за правилната преценка на престъпния характер на извършеното от Д.А..
За това и се взеха предвид и доказателствата за лоши характеристични данни за
субекта на наказателната отговорност, а именно наличие на постановен от по –
рано съдебен акт за друга проява, осъществяваща състав на престъпление –
осъдителното Определение по НОХД № 8139/2019 г. по описа на РС гр. Пловдив, влязло в
сила на 14.01.2020 г., както и извършването на процесното деяние в изпитателния
срок на това осъждане. Наличието на предходното осъждане е за престъпление във
фазата на опита, както сочи защитникът адв. Б., но това престъпление е умишлено
и тежко – квалифицирана кражба, а процесното деяние е сторено в изпитателния
срок на цитираното осъждане и то само четири месеца след влизане в сила на
осъдителния съдебен акт, с който е било наложено като целесъобразно наказанието
лишаване от свобода. За количеството наркотично вещество, прието като неголямо
– с общо нето тегло 5,316 гр., съдът пак все с оглед преценката
на всички обстоятелства от значение за правната оценка на разследваното деяние,
отчита и това, че това неголямо количество марихуана е количество необходимо на
подсъдимия за лична употреба за цял месец – както сочи в ползваните от съда
обяснения подсъдимото лице – т. е. не се касае до държане на такова количество,
задоволяващо физиологична или каквато и да било инцидентна, внезапна нужда от
лична употреба на марихуана. Следва да се вземе предвид и това, че за
обективната съставомерност на престъплението по чл.354А ал.3 т.1 от НК е без
значение държането на високорисковото наркотично вещество като форма на
изпълнително деяние да се реализира с конкретна цел – за лична употреба чрез
пушене, дъвчене или друга /старата редакция на чл.354А ал.3 от НК, предвиждаща
ненаказуемост при държане на наркотично вещество в количество за еднократна употреба,
е отменена с ДВ бр.26 от 2004 г./. Колкото до твърдяното от защитата пък
съжаление и самокритичност от страна на подсъдимото лице, съдът не констатира
такива – съжаление бе изразено от А. единствено при дадената възможност за
лична защита в хода на съдебните прения, а не при разпита на лицето, и то с
уточнение от самия подсъдим, че имал предвид, че съжалява, че губел времето на
съда. Наличните според настоящата инстанция доказателства за факти и
обстоятелства от обективната действителност, насочващи и към завишаване
обществената опасност на деяние и деец – в противовес на аргументите за оценка
на случая като маловажен, мотивираха съда да не приема за основателно искането
за преквалификация на престъпната проява от страна на Д.А. от престъпление по чл.354А ал.3 т.1 от НК в
такова по чл.354А ал.5 вр. ал.3 т.1 от НК.
Навеждането от
страна на защитника на подсъдимия на целенасочено подбрана с оглед заеманата
позиция съдебна практика не би променила горния извод на настоящата инстанция
за липса на основания за преквалификация на престъпната проява по по-леко
наказуемия състав. Тази съдебна практика, доколкото не се навежда на вниманието
на съда такава изводима от тълкувателни решения на върховните съдилища, не може
да ограничи този съдебен състав в задължението му да съобрази всички
обстоятелства от значение за реализацията на наказателната отговорност в този
индивидуален случай.
От субективна
страна престъплението е извършено при пряк умисъл – със съзнавани, целени и
настъпили общественоопасни последици.
При така
приетото за извършено престъпление от страна на подсъдимия Д.А.А. и
определената правна квалификация на деянието – по чл.354А ал.3 т.1 от НК, при обсъждане на вида и размера на
наказанието, което следва да му бъде наложено и целите на същото, настоящият
съдебен състав е задължен да се съобрази от нормата на чл.373 ал.2 от НПК с
оглед на особеното производство, по реда на което се проведе съдебното
следствие – по Глава ХХVІІ от НПК в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК, като
чл.373 ал.2 от НПК препраща към чл.58А от НК. Предвиденото наказание за
престъплението по чл.354А ал.3 т.1 от НК
е лишаване от свобода от една до шест години и глоба от 2000 до 10000 лева, а
разпоредбата пък на чл.58А ал.1 от НК предвижда привилегия за подсъдимия за
намаляване на наказанието с една трета след определянето му съобразно
разпоредбите на Общата част на НК, като в ал.4 на чл.58А от НК е предвидена
възможност за определяне на наказанието при условията на чл.55 от НК, когато са
налице основанията за прилагането на чл.55 от НК и приложението му е по –
благоприятно за дееца. В настоящия случай съдебният състав като съобрази
определящите отговорността обстоятелства прецени, че наказанието, което следва
да получи подсъдимия за извършеното от него престъпление, следва да се определи
при условията на чл.58А ал.4 вр. чл.55 ал.1 т.1 и ал.2 от НК, тъй като счете,
че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и най – лекото
предвидено наказание /в случая лишаването от свобода в минималния предвиден
размер от една година години и редуцирано с една/трета до осем месеца ако се
прилага чл.58А ал.1 от НК/ се оказва несъразмерно тежко. Като такива смекчаващи
отговорността обстоятелства се приеха неголямото количество на марихуаната като
предмет на престъплението по чл.354А ал.3
т.1 от НК – 5,316 гр. със съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол 7,8 тегловни % ТХК,
на стойност 31,89 лв., стореното признаване на държането на марихуаната в джоб
на якето си при запитването от **** свидетелите М. и В.дали държи в себе си
забранени от закона вещества, оказано съдействие на полицаите за установяване
лицето, от което А. си е набавил марихуаната, както и че помага финансово на
баба си и дядо си /за това съдействие и тази помощ доказателства се съдържат
само в обясненията на подсъдимото лице при разпита му в хода на съдебното
следствие, но доколкото по делото няма други доказателства, които да
опровергаят или поставят под съмнение обясненията в тази им част, съдебният
състав прие да ги приеме като правдиво отразяващи факти от обективната действителност/.
Изтъкнатото от защитника на подсъдимия пак като да са смекчаващи наказателната
отговорност обстоятелства – като млада възраст, това, че престъплението, за което
А. бил осъден, било от друг вид, че е самокритичен за стореното, съдебният
състав счете, че не следва да се приемат за такива. Д.А. към процесната дата на
извършване на престъплението е на навършени 35 години – възраст, която съвсем не
определя лицето като да е млад, а оттам и евентуално да е импулсивен и неопитен
за възможността си да направи правилна оценка на поведението си и неговата
противоправност. Извършването преди разследвания инкриминиран момент на
престъпление от друг вид в никакъв случай не може да се тълкува като
обстоятелство, което да води до смекчаване на следващата се наказателна
отговорност, още повече, когато това друго по- рано извършено престъпление е
било и тежко, и умишлено, а и лицето е било осъдено за него с налагане на
наказание лишаване от свобода. Не се констатираха и други ценени като
смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства – доказателствата по делото
не сочат подсъдимия А. например да е трудовоангажиран /като да създаващ
общественополезни блага чрез труда си/ - от характеристична справка и при
снемане на самоличност лично и чрез данни, заявени от подсъдимия се установи,
че лицето е безработен, няма и такива, които да насочват за самокритичност за
стореното.
Като отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства се приеха от съда това
че Д.А. към 06.05.2020 г. се явява осъждано лице за извършено от него умишлено
престъпление от общ характер – като лоша характеристично данна, както и това,
че престъплението по чл.354А ал.3 т.1 от НК е извършено само четири месеца след
влизане в сила на осъдителния спрямо подсъдимия съдебен акт с наложено му
наказание лишаване от свобода в размер на четири месеца – Определението по НОХД
№ 8139/2019 г. по описа на Рс Пловдив, в сила на 14.01.2019 г., изпълнението на
което наказание лишаване от свобода е било отложено, като да е целесъобразно, с
изпитателен срок от три години.
С оглед на
горното и предвид повечето смекчаващи отговорността обстоятелства като по –
благоприятна за дееца съдебният състав приложи разпоредбата на чл.58 ал.4 вр.
чл.55 от НК, тъй като приложението на чл.55 – в случая по чл.55 ал.1 т.1 от НК,
дава възможност за определяне и налагане на наказанието лишаване от свобода при
предвиден минимум под този предвиден минимум за съответното престъпление и то
до размер на минимално предвиден за вида наказание лишаване от свобода. Водейки
се от горното, настоящата инстанция прие да определи и наложи на подсъдимия Д.А.А.
наказание на основание чл.373 ал.2 от НПК вр. чл. 58А ал.4 вр. чл.55 ал.1 т.1 и
ал.2 от НК лишаване от свобода в размер на шест месеца и кумулативно
предвиденото наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева – за последното
също редуцирано под минимално предвидения размер от 2000 лв., съобразявайки
нормата на чл.55 ал.2 от НК, а и отчитайки имущественото състояние на
подсъдимия – да е безработен. Именно чрез налагането на подсъдимия А. на тези
наказания лишаване от свобода в размер на шест месеца и глоба в размер на 1000
лв. – ценени като справедливи и съответни на обществена опасност на деяние и
деец, съдът прие, че биха се постигнали и целите на наказанието както по
отношение на индивидуалната, така и на генералната превенция.
Така наложеното
на подсъдимия А. наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца съдът
присъди с настоящия си краен акт да се изпълнява ефективно – при първоначален
общ режим – съобразно нормата на чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС, доколкото спрямо
подсъдимия вече е бил налице осъдителен съдебен акт с наложено му наказание
лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер и процесното
престъпление е извършено в изпитателния срок на наложеното наказание лишаване
от свобода по предходното осъждане. За подсъдимия А. в случая е неприложимо
освобождаването от изпълнение по основание на чл.66 ал.1 от НК.
От това така
наложено на подсъдимия Д.А. наказание лишаване от свобода в размер на шест
месеца съдът приспадна с присъдата си времето, през което лицето е било
задържано – в случая задържан по реда на ЗМВР на 06.05.2020 г. – на основание
чл.59 ал.1 и ал.2 от НК, като единият ден задържане следва да се счита за един
ден лишаване от свобода.
Предвид казаното
по – горе налично осъждане спрямо А. – с Определение по НОХД №
8139/2019 г. по описа на РС Пловдив, влязло в сила на 14.01.2020 г., с което е
бил признат за виновен за извършено на 09.12.2019 г. умишлено престъпление от
общ характер по чл.195 ал.1 т.3 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.18 ал.1 от НК и му е
било наложено наказание лишаване от свобода в размер на четири месеца,
изпълнението на което пък наказание е било отложено на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от три години, и извършването на процесното пак умишлено
и от общ характер престъпление – по
чл.354А ал.3 т.1 от НК, в изпитателния срок на предходното осъждане – на
06.05.2020 г., предопределя и наличните основания за приложението на чл.68 ал.1
от НК. Заради това и съдебният състав с тази си присъда прие да определи наложеното
на Д.А. наказание по НОХД № 8139/2019 г. лишаване от свобода в размер на четири
месеца да се изтърпи изцяло и отделно от наложеното му с присъдата наказание
лишаване от свобода в размер на шест месеца. Режимът на изтърпяване на приведеното
за изтърпяване изцяло и отделно наказание лишаване от свобода в размер на
четири месеца съобразно чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС се определи първоначално да е
общ.
Вещественото доказателство суха, зелена растителна маса –
марихуана, със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 7,8 тегловни % /ТХК/-4,514 гр.,
съставляваща остатък след изследването по химическата експертиза, намиращо се
на съхранение в ЦМУ, Отдел „МРР-НОП“ гр.София, съдебният състав присъди с настоящия
си акт да се отнеме в полза на Държавата на основание чл.354 А ал.6 от НК и да
се унищожи след влизане на присъдата в сила. Другите веществени доказателства –
празни опаковки, намиращи се на съхранение при домакина на 03
РУ при ОД на МВР гр. Пловдив, съдът прие, че следва да се унищожат
като вещ без стойност след влизане на присъдата в сила.
Направените по делото разноски в
досъдебната фаза на наказателното производство – за експертиза, в
размер на 80,39 лева съдът присъди на основание чл.189 ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия Д.А.А.
да ги заплати по сметка на ОД на МВР гр. Пловдив.
По изложените мотиви съдът постанови Присъдата
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п.
Вярно с оригинала!
Т.К.