Р А З П
О Р Е Ж Д А Н Е №376
гр.Силистра, 02.08.2023г.
Административният съд гр.Силистра,в закрито
заседание на втори август през две хиляди двадесет и трета година,в
състав:съдия Маргарита Славова,при секретаря Виолина Рамова,разгледа постъпилото
адм.дело №126 по описа на съда за 2023г. и прие,че от външна
страна, е редовно сезиран.Подлежат на извършване процесуалните действия по
движение на делото. Правото на жалба е упражнено валидно, в срока от чл.156
ал.1 ДОПК (Решението е връчено на 08.06.2023г.-л.7, а жалбата е постъпила при
пощенски оператор на 22.06.23г.-л.5) и след изчерпване на задължителната
процедура от чл.156 ал.2 ДОПК, при внесена държавна такса за съдебното
производство.Спазен е регламентираният ред (чл.156 ал.1 ДОПК),а ответният орган е представил ревизионната
преписка,поради което, при условията от чл.159 ДОПК,във вр.с
чл.154 и чл.163 АПК и §2 ДР ДОПК,следва да бъдат извършени първоначалните
действия по насрочване на съдебно заседание по делото.
Производството е образувано по жалба на „**********************, с ЕИК:********* и адрес на управление:гр.София,
*********************************************, който адрес е вписан в ТРРЮЛНС
със заявление от 07.02.2023г. Към датата на връчване на Заповед за възлагане на
ревизия- 08.08. 2022г. (л.817-л. 818), оспорващото
дружество е със седалище и адрес на управление:гр.Дулово,*********************,
Силистренска област, който е с правно значение предвид регулацията от чл.156
ал.1 изр.2 ДОПК. Дружеството е с едноличен собственик на капитала и управител *******************,надлежно
упълномощил адвокат М. *** с процесуалното представителство в настоящото
производство,която е подписала и сезиралата съда жалба. Предмет на оспорване
със същата е Ревизионен акт №Р-03001922003973-091-001/15.03.2023г.,издаден от
органи по приходите, потвърден с Решение №87/06.06.23г.
на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при
ЦУ НАП, с който са установени задължения за данък върху добавената стойност по
ЗДДС, индивидуализирани по размер и данъчни периоди, общо от 133 555.02
лева, както и лихва по чл.1 ЗЛВДТДПДВ,във връзка с чл.175 ДОПК, от
28 965.84 лева.
С
жалбата се твърди, че оспореният акт бил издаден след превратна (необективна)
преценка на доказателствата от ревизионното производство, което се родее с
довод за допуснато нарушение на данъчнопроизводствените
правила (арг.чл.37 ал.1 ДОПК). Поддържа се, че след
направен анализ на получените и отчетени от дружеството горива през системите
за отчетност и контрол по Наредба №Н-18/13.
12.06г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания
към лицата,които извършват продажби чрез електронен магазин (Обн.ДВ, бр.106/06г.,посл.изм.ДВ,бр.110/21г.)
и установеното постъпване на процесните количества горива в резервоарите на
оспорващото дружество по всяка от включените в Дневниците за покупки фактури, с
РА били установени задължения за ДДС за същите тези количества стоки, които
били продадени с данъчни документи по ЗДДС и, съответно за тях е бил внесен
косвения данък в бюджета. Ето защо се твърди, че РА бил несъответен на закона и
се настоява за неговата отмяна. Допълнително се излагат аргументи, че изводите
на ответния орган били градени на базата на данни, касаещи други търговски
субекти, нямащи никакво отношение към отговорността на жалбоподателя по
ЗДДС.Отчетените количества горива, в реално време,от нивомерната
система,нормативно уредена като задължителна и фактически инсталирана за
нуждите на стриктния фискален контрол, доказвали реалността на процесните
доставки и установявали факта на обективното съществуване на фактурираните
стоки в патримониума на жалбоподателя. Нещо повече,с
постъпване на горивата в резервоарите на бензиностанцията на дружеството в гр.Ш.
и незабавното предаване на данните за тях към НАП, същите са били индивидуализирани,
като с това било установено и обективното им предаване по смисъла на чл.24 ал.2 ЗЗД, поради родовата определеност на процесните вещи - горива.
С потвърдения от ответния орган РА е
прието,че „********************** не е отразило в дневниците и
справките-декларации по ЗДДС за данъчни периоди: м.04.21г., м.02.22г. и
м.04.22г.,приходи от продажби на горива, безспорно представляващи облагаеми
доставки по разума на чл.12 ЗДДС,поради което е определен (начислен) ДДС в общ
размер от 13 482.48 лева, ведно с дължимата лихва. Освен това,след анализ
на доказателствата,събрани в хода на ревизионното производство, приходните
органи са приели,че неправомерно жалбоподателят е упражнил право на приспадане
на данъчен кредит, по фактури за получени стоки с вписани доставчици ************************************************,
поради пълното отсъствие, вкл. в провереното счетоводство на жалбоподателя, на
доказателства за реалното, фактическото доставяне на описаните във фактурите
стоки (главно горива) от посочения в същите доставчик.Това било така, защото
липсвали: фискални бонове от ФУ, изискуеми от чл.25 ал.1 т.2 Наредба №Н-18/06г.;
доказателства за място на натоварване и разтоварване на горивото;доказателства
за извършено транспортиране - водач,специализиран автомобил със съответен
регистрационен номер, пътен лист, товарителница или др.; за преобладаващата
част от релевираните доставки (предимно от **********) не били представени
съпроводителни документи -АДД, експедиционни бележки,декларация за съответствие
на качеството на течните горива, фискален бон.
Представените товарителници,с вписан автомобил *********************,
собственост на **************************, са били обект на самостоятелна
проверка, но от датата на връчване на ИПДСПОТЛ за представяне на доказателства
от дружеството, собственик на автомобила, до приключване на ревизията, не е бил
получен отговор. Посоченият автомобил в други товарителници с рег.№******* (по
данни от КАТ) е бил собствен на*************,а след 30.11.21г.- на *****************,
като не са установени факти, свързани с него, от правно значение за данъчния
спор.Вписаният превозвач в други товарителници - ***********************,
категорично е заявил чрез управителя си, че не е извършвал никакви транспортни
услуги на „**********************, нямал е никакви делови отношения със
същото,а само е зареждал с горива свои автомобили от бензиностанция на **********.
В дневниците за продажби по ЗДДС за периода 01.01.2020г.-30.06.22г.
за **********************нямало декларирани услуги с получател някои от имащите
отношение към доставките дружества, вкл. с ********** и „**********************.В
обобщение е изведен извод,че дизел и бензин, какъвто е предметът на
релевираните доставки, са постъпвали в резервоарите на бензиностанцията на
жалбоподателя в гр.Ш. и със същите са извършвани последващи облагаеми доставки -
продажби на дребно.Поради липсата обаче,на годни доказателства за извършен
транспорт на горива по товарителници с посочен превозвач ****************, с
автомобил рег.№*******, придружени с документи за времето и обекта, от който е
натоварено горивото, както и за превозвач **********************с автомобил
рег.№*******,вкл. и при липса на каквато и да следа за извеждане на горивата от
бензиностанциите на ********** на посочените в процесните фактури дати,
приходните органи са извели извод за липса на доказателства за физическото
придвижване на стоките от обект на доставчика до обект на жалбоподателя. Ето
защо са приели,че процесните доставки не са били осъществени от посочените във
фактурите доставчици, поради което, в хипотезата на чл.70 ал.5 ЗДДС, са
отказали правото на данъчен кредит на жалбоподателя.
Следователно, спорът е съсредоточен
върху въпроса - налице ли са реално доставени стоки -дизел,бензин, масла,
антифриз и добавки, по процесните фактури, издадени от ******************; „***********и **********
и съответно - налице ли е за „********************** право на приспадане на
данъчен кредит по ЗДДС, съгласно отразените фактури (същите) в дневниците за
покупки и справките-декларации през релевираните данъчни периоди по ЗДДС?
С жалбата се твърди наличие на отменителните основания
от чл.160 ал.2 пр.3 и 4 ДОПК,вр. с чл.146 т.3 и т.4 АПК-допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила (неизясняване на релевантните за
спора факти) и неправилно приложение на материалния закон.Главното възражение
обаче, е свързано с твърдение за нарушение на материалното данъчно
законодателство,вкл. на базовите му принципи, като се оспорват формираните в
резултат на твърдяна необективна преценка на доказателствата, изводи на
приходните органи, за наличие на предпоставките от чл.170 ал.5 ЗДДС за
постановения отказ за упражненото от жалбоподателя право на данъчен кредит през
релевантните периоди.Счита се,че щом е установено доставянето на процесните
стоки (несъмнено отчетени посредством нивомерната
система на ЕСФП на бензиностанцията в гр.Ш.), намирали са се във властта на ос-порващото
дружество, поради което е било възможно и осъществяването на по-следващите
облагаеми доставки - продажби на горива на дребно,за които също има
установявания в оспорения РА - че не били коректно отчетени, поради което е на-числен
допълнителен ДДС за данъчни периоди: м.04.21г.; м.02.22г. и м.04.22г., то
обективно не можела да се оспорва реалността на доставките.
В горния именно контекст следва да бъде проведено и
доказването в съдебното производство,като установяването на нормативните
предпоставки за законосъобразно упражняване на правото на данъчен кредит от
жалбоподателя през процесните периоди,свързано с релевираните с РА фактури,
лежи в доказателствената тежест на „**********************.Ето защо съдът УКАЗВА
на жалбоподателя, че следва да установи по делото твърдените от него факти
и обстоятелства, относими към предмета на съдебния контрол,които свързва с
благоприятни за себе си правни последици,съгласно чл.154 ГПК,във връзка с чл. 144 АПК и §2 ДР ДОПК.
Предвид засиленото служебно начало в
административното правосъдие (арг. чл.9 АПК,вр. §2 ДР ДОПК) и доколкото не съществува нормативна
презумпция за вярност на установените в ревизионното производство факти (по
аргумент за противното от чл.124 ал.2 ДОПК), както и с оглед на възраженията от
жалбата, съдът УКАЗВА на ответния
орган, че следва да установи в процеса съществуването на фактическите
основания, посочени в РА, както и изпълнението на законовите изисквания при
издаването му.
Жалбоподателят,
след като се запознае (при необходимост) с приложения на л.6 от делото
диск,съдържащ относимите данъчни електронни документи, подписани от посочените
в тях длъжностни лица с квалифициран електронен подпис (КЕП),следва изрично да заяви
в процеса: Оспорва ли валидността и
истинността на електронните документи,вкл. по отношение на положените
електронни подписи от приходните органи, в хипотезата на чл.184 ал.2 ГПК?
Ако същите се оспорват, ответникът следва да представи
Удостоверения за КЕП, издадени от доставчика на електронни удостоверителни
услуги,които да бъдат приобщени към доказателствената съвкупност като годни
доказателства за подписване на електронните документи с валидни КЕП на
посочените в тях длъжностни лица през съответните периоди.
На основание чл.159 ал.2 ДОПК,съдът конституира страните по делото:
Жалбоподател:“**********************,с ЕИК:********* и адрес на управление:гр.София,*************************************************,
представлявано от управителя *******************;с посочен съдебен адрес:***,чрез адвокат Г.М. ***;
Ответник по жалбата:Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ гр.Варна при ЦУ НАП,с административен адрес:****************************************.
Да се уведоми Окръжна
прокуратура гр.Силистра за воденото производство на основание чл.159 ал.1 ДОПК, тъй като определените общи публични задължения са в размер над
100 000 лева.
На основание чл.159 ДОПК, във връзка с чл.157
ал.1 АПК и §2 ДР ДОПК, съдът насрочва
съдебно заседание по административно
дело №126/2023г. по описа на АС-Силистра на 12.10.2023г. от 14.00 часа,
за която дата да се призоват конституираните страни по делото.
Преписи
от настоящото разпореждане да се връчат на страните по реда на чл. 137 АПК, във
вр. с §2 ДР ДОПК, като ответникът има право на писмен
отговор и посочване на доказателства в 14-дневен срок от съобщаването (чл.163
ал.2 АПК).
СЪДИЯ: