Р
Е Ш Е
Н И Е
№………
гр. София, 23.01.2020
г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на двадесет и трети октомври през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА
при
секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №5959/2018
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от Ю.Д.Р., с която е предявен срещу З.А.Б. АД иск
с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за сумата
от 120000 лв., представляваща неплатена част от обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите” за неимуществени вреди от произшествие, осъществено на 20.04.2016
г. Претендира законната лихва от датата на деликта и направените по делото
разноски.
Ищцата
твърди, че е пострадала при произшествие, осъществило се на 20.04.2016 г. по
вина на лице, гражданската отговорност на което е застрахована при ответника.
Твърди, че в следствие на настъпилото застрахователно събитие е получила
травматични увреждания, изразяващи се в счупване на горния край на раменната
кост, счупване на костите на предмишницата, счупване на горния край на големия
пищял, за които са й проведени няколко операция. Твърди, че в причинна връзка с
произшествието е развила още белодробна емболия с пневмония (инфаркт-пневмония),
посттравматичен абсцес на лявата подбедрица, и хронична миелопролиферативна
неоплазия – есенциална тромбоцитемия. Претендира обезщетение за неимуществени
вреди за разликата над платеното в размер на 80000 лв. до действително дължимия
размер от 200000 лв. – в размер на 120000 лв.
Ответникът
оспорва иска. Не оспорва настъпване на процесното произшествие и възникналите в
причинна връзка с него травматични увреждания, като твърди, че изплатеното
обезщетение в размер на 80000 лв. в пълен размер покрива тези вреди. Оспорва да
е налице пряка причинно-следствена връзка между произшествието и заболяванията
пневмония, белодробна емболия и хронична миелопролиферативна неоплазия –
есенциална тромбоцитемия, като твърди, че тези заболявания не са последица от
произшествието.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По иска по
чл.226, ал.1 КЗ /отм./:
С влязло в
сила определение от 11.04.2017 г. на СРС по НОХД № 18784/2016 г. е одобрено
споразумение, с което Н.В.К.е признат за виновна в това, че на 20.04.2016 г. в
гр. София, на ул. „История Славянобългарска“, на пешеходна пътека, тип зебра,
при управление на лек автомобил „Рено“ с рег. № ******, нарушил правилата за
движение - чл.119, ал.1 ЗДвП - не пропуснал движещият се по пешеходна пътека
пешеходец Ю.Д.Р., като реализирал пътнотранспортно произшествие и по
непредпазливост му причинила средни телесни повреди, изразяваща се в счупване
на дясната мишнична кост, счупване на костите на дясната предмишница, счупване
на вътрешния страничен кондил на голямопищялната кост на лявата подбедрица,
контузия на мозъка, белодробна тромбемболия с инфаркт-пневмония.
По силата на
чл.300 ГПК споразумението е задължително за гражданския съд относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Поради
което за обстоятелствата относно настъпване на увреждането по механизма, приет
от наказателния съд, авторството на деянието и причинените съставомерни
последици, настоящият състав е обвързан от споразумението. Ето защо на
настъпване на посочените увреждания, така както е прието в одобреното от наказателния
съд споразумение, сред които белодробна тромб-емболия с инфаркт-пневмония и
причинната им връзка с произшествието, за гражданския съд е задължително
приетото от наказателния на основание чл.300 ГПК.
От
съдебно-медицинската експертиза и писмените доказателства, представляващи
медицински документи, се установява, че пострадалата е получила счупвания на
десния горен и левия долен крайник, за които са й извършени операции и са й
поставени метални импланти. За тези увреждания ищцата е търпяла болки и
страдания от увреждането до момента на извършване на операциите, като по време
на болничния й престой е обезболявана медикаментозно. Болките постепенно са
отзвучали до края на първия месец, а до края на втория месец след изписването
на болницата не е била във възможност за самостоятелно движение и обслужване и
не е нуждаела от чужда помощ. Средният период за възстановяване на фрактурите
на горния крайник е 3 месеца, а за долния крайник – около 6 месеца. Възстановяването
на обема на движенията е с продължителност до 1 година. От допълнителната
медицинска експертиза се установява, че на 21.02.2019 г. ищцата е оперирана за
остраняване на имплантите на горната част на дясната раменна кост. Болки и
страдания ищцата е претърпяла за около месец след операцията. Към момента на
изготвяне на експертизата вещото лице е установило наличие на оперативен белег
и намален обем на движенията на дясната раменна става с 15%. Следоперативно
белези са останали и по левия крайник, след отстраняване на металните импланти
се очаква подобряване на намаления обем на движенията и намаляване на болките
при продължително ходене в левия крак.
Както бе
посочено по-горе, гражданският съд е обвързан от приетия от наказателния съд
извод за наличие на причинно-следствена връзка между произшествието и
белодробният тромбоемболизъм и развилата се по време на болничния престой
пневмония (инфаркт-пневмония). От комплексната медицинска експертиза, в частта
й, изготвена от вещото лице – пулмолог, се установява, че ищцата има намален
дихателен обем, лесна уморяемост при физическо натоварване, стягане в гърдите,
недостиг на въздух и суха кашлица. Поради това съдът приема, че от посочените
увреждания – тромбоемболизъм и инфаркт-пневмония не е налице пълно
възстановяване.
Спорен по
делото е въпросът налице ли е причинно-следствена връзка между произшествието и
диагностицираната впоследствие есенциална тромбоцитемия. Установява се от
комплексната експертиза, изготвена от вещо лице – хематолог, че ищцата има
генетично носителство за заболяването есенциалната тромбоцитемия и то рано или
късно е щяло да се появи, тъй като това заболяване е генетично детерминирано.
При разясненията, дадени в съдебното заседание, вещото лице сочи още, че
оперативния стрес и психическия стрес са фактори, които могат да доведат до
отключване на заболяването, макар да не може с категоричност да се приеме, че
ПТП е отключващ фактор, нито да се изключи като такъв. С оглед на това
заключение съдът приема, че по делото не се установява при условията на пълно и
главно доказване наличието на причинно-следствена връзка между процесното
произшествие и отключване на генетичното заболяване на ищцата.
От
показанията на свидетеля Т.Р.– съпруг на ищцата, се установява, че лечението й
е било изключително продължително и болезнено и към момента не е приключило.
След операциите, извършени на двата счупени крайника и преди изписването на
ищцата от болницата се е развила т.нар. инфаркт-пневмония, което е наложило
допълнителен престой в болница. Впоследствие, при провеждане на рехабилитацията
е установен сепсис в зоната на счупването на левия крак, което е наложило
провеждане на още една операция. Дълго време ищцата е била обездвижена –
проходила е на петия месец след произшествието. Към момента продължава да се
придвижва със затруднение, получава отоци на счупения крак. С решение на ТЕЛК й
е призната трайно намалена работоспособност и се е наложило да напусне работа,
тъй като изпитва затруднения да стои права. Изпитва страх при пресичане на
улици.
По
изложените съображения съдът приема, че е налице деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. Решението на наказателния съд установява противоправното деяние на водача
на автомобила – нарушение на чл.119, ал.1 ЗДвП, както и причинната връзка между
ПТП и травмите на ищеца. Поради това следва да се приеме, че е налице деликт,
извършен от водача Н.В.К., при управление на лек автомобил „Рено“ с рег. № ******.
Безспорно е
по делото, а и се установява от справка в електронния регистър на Гаранционен
фонд, че към момента на процесното ПТП за процесния автомобил е била сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между собственика на
автомобила и ответника, като застраховката е сключена на 30.12.2015 г., с
период на покритие – 31.12.2015 г. – 30.12.2016 г. Ето защо съдът приема, че
към момента на произшествието е било налице валидно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ между собственика на автомобила и
ответника, по силата на което ответникът е задължен да покрие причинените от
делинквента вреди на трети лица.
Предвид
изложеното съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане за
застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди,
представляващи физически болки и страдания.
При
определяне на размера на вземането и на основание чл. 52 ЗЗД съдът съобрази
обективни и доказани по делото факти – вида на уврежданията, а именно: счупвания
на ръка и крак, настъпил впоследствие сепсис, проведени няколко оперативни
интервенции, включително предстояща за изваждане на металните импланти от крака
на ищцата, настъпило усложнение под формата на белодробна тромбемболия с
инфаркт-пневмония, интензитет и продължителност на болката, периода на
възстановяване (1 година), липсата на пълно възстановяване към настоящия момент.
При така установените факти и преценявайки вида и характера на травматичните
увреждания, отнасяйки ги към възрастта и начина на живот на пострадалата и
съобразявайки начина на настъпване на произшествието и неминуемо възникналите
вследствие на това шок и негативни емоционални преживявания, свързани със
страха от шофиране и пресичане, съдът намира, че справедливото обезщетение е в
размер на 100000 лв.
След
съобразяване на платеното по доброволен ред обезщетение преди предявяване на
иска за сумата от 80000 лв., съдът приема, че искът е основателен за сумата от
20000 лв., представляваща разликата между заплатената и действително дължимата
сума.
Основателно
е искането за присъждане на законната лихва. Доколкото процесното
застрахователно правоотношение е възникнало под действие на КЗ (отм.), ищцата
има право на законната лихва от датата на деликта. Претенцията за лихва за
забава от 20.04.2016 г. е основателна.
По
разноските:
На процесуалния представител на
ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА
в размер на 655 лв.
На ответника следва да се присъдят
направените разноски за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с
отхвърлената част от иска – за сумата от 250 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на съда следващата се държавна такса – в размер на 800 лв. и
разноските за експертизи – в размер на 800 лв.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.А.Б. АД, ЕИК:********, да заплати на Ю.Д.Р., ЕГН: **********, на основание
чл.226, ал.1 КЗ (отм.), сумата от 20000 лв., представляваща неплатена част от обезщетение за неимуществени вреди
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за произшествие,
осъществено на 20.04.2016 г., заедно със законната
лихва от 20.04.2016 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 120000 лв.
ОСЪЖДА З.А.Б. АД, ЕИК:********,
да заплати на „Адвокатско дружество В. У.И П.“, Булстат:******, на основание
чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 655 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА Ю.Д.Р., ЕГН: **********, да заплати на З.А.Б. АД, ЕИК:********, на основание
чл.78,
ал.3, вр. ал.8
ГПК, сумата от 250 лв.,
представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА З.А.Б. АД, ЕИК:********, да заплати по сметка
на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 800 лв., представляваща дължима
държавна такса и сумата от 800 лв., представляваща разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: