Р Е Ш Е Н И Е
№ 260178/16.11.2020г. 16.11.2020
година град
Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХV-ти граждански състав
На 03.11 2020 година
В публично заседание в следния
състав:
Председател:
Марина Христова
при секретаря Й.П.
като разгледа докладваното от съдия
Христова
гражданско дело № 4522 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството се води по
предявена от И.Й.В., Й.Д.Й., И.Х.И., С.Т.А. и Й.А.И.
против Ж.С.Ж. и А.А.М. искова молба и уточнения, с която са предявени
искове по чл. 124,ал.1 от
ГПК да бъде признато за установено
по отношение на първият
ответник, че ищците са собственици по
силата на наследствено правоприемство на общо 21/48 ид.ч./посочени и поотделно за всеки от тях/ от общо 7 недвижими
имота, находящи се в землището на гр. С., искане по
чл. 537,ал2 от ГПК за отмяна на КНА от № *** год. за посочените ид.ч., както и осъждане на втория ответник да предаде на
ищците собствеността и владението върху собствените им ид.ч. от имотите.
В исковата молба и уточненията се твърди, че ищците и
първият ответник са наследници по закон на К. Д. К., който им оставил в
наследство общо 7 недвижими имота, находящи се в
землището на гр. С., подробно описани, съобразно решение от 14.03.1998 год. на
ПК – С., като ищците притежавали общо 21/48 ид.ч., а
ответникът Ж. 4/48 ид.ч.Случайно през 2019 год.
узнали, че първият ответник се е снабдил с КНА от 31.01.2018 год. , с който бил
признат за собственик на земите, включително и за техните ид.ч.Оспорват
ответникът да е владял собствените им ид.ч., за което
излагат съображения. След снабдяването си с КНА още на същия ден е изповядана сделка, по силата на която
първият ответник продал на втория ответник
процесните недвижими имоти. С оглед на
изложеното молят да бъде признато за установено по отношение на ответника Ж.,
че всеки от ищците е собственик на посочени ид.ч. от
имотите, да бъде отменен КНА от 31.01.2018 год. в частта над 21/48 ид.ч., както и да бъде осъден вторият ответник да им
предаде собствеността и владението върху идеалните им части от имотите, които
владеел без правно основание.Претендират се и разноски.
В законоустановения срок
ответникът Ж. не е депозирал отговор на исковата молба.
Ответникът М. е депозирал отговор , с който оспорва
предявеният срещу него иск по чл. 108 ЗС. Твърди на първо място , че ищците не
са собственици на имотите, по изложени съображения. Освен това ответникът не
владеел имотите, т.к. преди завеждане на исковата молба продал същите на трето
лице.Искът бил неоснователен и недоказан, поради което се иска отхвърлянето му.
В
съдебно заседание исковата молба се поддържа от процесуалния представител на
ищците.
Ответниците
оспорват предявените срещу тях искове чрез упълномощени адвокати.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
С
Решение №*** от 04.03.1999 год. на наследниците на К. Д. К. е възстановено
правото на собственост върху общо 7 недвижими имота – ниви, пасище и лозя,
всички находящи се в землището на гр. С.
Установява
се от приложеното Удостоверение за наследници, че общия наследодател К. Д. К. е
починал на 17.10.1950 год., както и че ищците и ответникът Ж. са негови законни
наследници.
С
КНА № *** год. ответникът Ж.С.Ж. е бил
признат за собственик по давностно владение и
наследство на процесните недвижими имоти.
С
НА за покупко – продажба на недвижим имот № *** год. Ж.
се е разпоредил възмездно със същите в
полза на А.А.М..
Приети
са скици и данъчна оценка на имотите.
В
подкрепа на твърденията си ищците са представили справка от ППК „***“ за получена рента за имот с площ 13, 495 дка
за периода 2013 – 2017 год. Приети са и справки за получена рента за периода
2012 – 2017 год., за имот № ***.
С
приетия по делото НА № *** год. ответникът М. се е разпоредил посредством покупко – продажба с процесните
имоти в полза на „Елана Агрокредит“АД.
По
делото е изискано и прието в цялост НД № *** от 31.01.2018 год. на *** П. К.
По
делото са събрани и гласни доказателства.
В
показанията си св. С. – *** на ищцата ищцата И.В.
посочва, че *** има наследствени земи в гр. С. Обработвали ги две кооперации и ***
си получавала рентата още от началото до преди две години. Последните две
години не взимала рента, т.к. им казали, че земята била продадена от Ж..
Свидетелят познавал Ж., който също бил наследник на ***. Ж. и *** не били
владели наследствените земи и не знаел да са казвали на ***, че те са
собственици. Не знаел дали те са получавали рента. Общо земите били 36 дка, от
наследници на *** се падали 9, 300 дка.Земите били ниви и лозя, като свидетелят
не може да каже в кои местности се намират.
Свидетелят
А. – *** на ищцата С.А. посочва, че *** имала
земи в землището на С.. Обработвала ги кооперация „***“Тя също получавала
рента , но от две години не била получавала. Другите наследници също не били получавали
от тогава, като преди това получавали всички.Свидетелят лично бил ходил с нея
да си взема рентата. Познавал Ж., не знаел да е заявявал на А. или на някой
друг, че тези земи са негови.Не били имали проблем да получават рентата. Като
отишли предната година да си търсят рентата им казали, че земята е продадена.
Не знаел на кого. Не знае точно за кои земи е вземана рентата и в кои местности
се намират.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове по чл.
124,ал.1 ГПК и чл. 108 ЗС, както и искане по чл. 537,ал.2 от ГПК.
По иска с правно основание чл.
124,ал.1 от ГПК, насочен срещу ответника Ж.:
В процесния случай ищците
претендират да бъдат признати по отношение на ответника за собственици по отношение на 21/48 ид.ч. от процесните недвижими имоти.
Ищците и ответникът Ж. не спорят, че са наследници на общия
наследодател К. Д. К., че процесните имоти са им възстановена по силата на решение на ПК С.
Всъщност основния спорен между страните въпрос е относно наличието на
предпоставките за придобиването на собствеността върху процесните имоти на основание упражнявано
давностно владение, до съставяне на КНА от 2018 г., с който, на
основание чл. 79, ал. 1 ЗС, Ж.С.Ж. е признат за едноличен собственик на имотите , като с установителният иск по чл.
124, ал. 1
ГПК ищците
молят да се признае спрямо
този ответник, че са съсобственици
по наследство на имотите, като
на основание чл. 537, ал.
2 ГПК, искат и частична отмяна на издадения
КНА.
Трайна и безпротиворечива
е съдебната практика, че , за да се
придобие собствеността по давностно владение
върху съсобствен недвижим имот, следва това владение
да е упражнявано върху целия имот
:1/ повече от
десет години, 2/постоянно, 3/ непрекъснато, 3/ явно, 4/ спокойно, 5/ несъмнително и 6/с намерение да се държи
вещта като собствена. Липсата на която и да е от тези
предпоставки изключва възможността за придобиване на имот на това
правно основание. Съдебната практика е непротиворечива, че когато фактическата
власт е придобита на правно основание
реституция и наследяване, какъвто е настоящият случай, то упражняващият
такава власт сънаследник се явява държател на идеалните части
на другите сънаследници и в този случай презумцията на чл. 69 ЗС е опровергана. Едната от посочените
предпоставки, подлежащи на доказване е, че от определен момент е настъпила промяна на държането във
владение, което в случая изисква да се установи,
че сънаследника Ж. е започнал да
упражнява фактическата власт явно. Доказването
предполага представяне на доказателства, че е извършил действия,
с които е престанал да държи идеалните
части от имотите за другите
сънаследници и е започнал да ги държи
за себе си,
с намерение да ги свои и че
тези действия са били доведени
до знанието на останалите сънаследници
- арг. Решение №*** г. .,
Г Д № ***
г. ІІ ГО.
При съвкупна преценка на многобройните
събрани по делото гласни и писмени доказателства, съдът приема, че горепосочените
предпоставки не са доказани в тяхната кумулативност. В процесния случай
доказателства за действия от подобно
естество и по специално – осъществено явно
владение, доведено до знанието на останалите сънаследници, и в частност на ищците не са представени. Не е ангажирано нито едно годно доказателство, че Ж. е довел до знанието на
другите сънаследници намерението си да владее и техните
идеални части, полагащи се по
наследство като свои, а при липса на такива, промяната
в намерението е скрита и тайна, от което
следва, че владението е опорочено и не настъпват последиците
по чл. 79, ал.
1 ЗС.
Действително , както е посочено и в отговора на
ответника М., нотариалният
акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл.
587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена
сила по чл. 179, ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността
на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните
свидетелстващи документи за факти. При
оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се
носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК. Тежестта на доказване при оспорване на
признато с нотариален акт право се носи от оспорващата страна, само когато тя не
разполага с документ за собственост за същото право. В мотивите на
Тълкувателното решение № 11/21.03.2013 г. по т.д. № 11/2012 г. на ОСГК на
ВКС изрично е прието, че когато и двете страни се легитимират с нотариални
актове за правото на собственост, то разпределението на доказателствената
тежест при оспорване ще се извърши по общото правило на чл.154, ал.1 ГПК като
всяка страна следва да докаже фактическия състав на съответното удостоверено придобивно основание. Съгласно чл.14, ал.1, т.1, изр.4
ЗСПЗЗ влязлото в сила решение за възстановяване правото на собственост върху
земеделски земи има силата на констативен нотариален акт. Следователно по
настоящия спор са налице документи за съсобствения
характер на имотите и в тежест на ответника е да установи, че след
възстановяване на правото на собственост по ЗСПЗЗ е установил фактическа власт
изключително за себе си и е владял непрекъснато, явно и несъмнено в продължение
на давностния срок по чл.79, ал.1 ЗС/така решение № ***
год. по гр. дело №*** на ВКС и др./.
В обобщение на гореизложеното, ЯРС
намира, че по делото не са представени доказателства за осъществено от
наследника Ж.Ж. владение върху процесните
имоти, упражнявано явно, несъмнено и с
отношение като свои, демонстрирано спрямо другите наследници/ в случая ищците/, продължило в период от 10г. до датата, на която
същия се е снабдил с констативен нотариален акт. Ето защо съдът счита, че това
лице не е придобило по давност, собствените на ищците ид.
части от имотите. В съответствие с
разпоредбите на ЗН ищците, в качеството си на наследници на К. Д. К., са придобили право на собственост общо върху общо
21/48 ид.ч. /или 7/16 ид.ч./
от имотите , както следва по 6/48 ид.ч.
/или 1/8 ид.ч./ И.В. и Й.Й.
и по 3/48 ид.ч. /или 1/16 ид.ч./
И.Х., С.А. и Й.И.. Искът е основателен и следва да бъде уважен.
Предвид уважаване
на установителния иск за собственост, основателна е и
претенцията по чл. 537,ал.2 от ГПК .Съгласно тълкувателната практика на ВКС
- на отмяна по реда на чл.537, ал.2 ГПК подлежат само констативни нотариални
актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот,
какъвто е процесния. С оглед на гореизложеното КНА от
31.01.2018 год. следва да бъде отменен
до притежаваните от ищците ид.ч.
По иска с правно основание чл. 108 ЗС, предявен срещу
ответника А.А.М. :
Съгласно разпоредбата на чл. 108 ЗС, собственикът
може да иска
своята вещ от всяко лице,
което я владее или държи, без
да има основание
за това. При този иск ищецът
следва да докаже, че е собственик
на вещта, предмет на иска,
че същата се намира във
владение или държане на ответника
и че ответникът я владее без основание.
В настоящия случай безспорно беше установено, че ищците
са собственици на горепосочените ид.ч. от процесните недвижими имоти.Безспорно се установи и факта,
че към датата на исковата молба ответникът М. не владее имотите, т.к. се е
разпоредил с тях в полза на трето лице. С отговора на исковата молба този
ответник е оспорил допустимостта и основателността на иска с твърдението, че за
ищците липсва правен интерес от завеждане на иска, т.к. не владее имотите и е
продал същите преди завеждане на делото.
С Тълкувателно решение № 4/2014 г. на
ОСГК на ВКС , т.3Б е прието, че е
налице правен интерес от
предявяване на иск за собственост срещу лице, което се е разпоредило със
спорния имот преди завеждането на исковата молба. Действителният собственик има
правен интерес да установи правото си на собственост и срещу праводателя, който чрез правните си действия /изявена воля
за прехвърляне на несобствения имот/ фактически е оспорил правото на
собственост на действителния собственик. С т.2А от цитираното тълкувателно
решение е прието, че съдът, сезиран с осъдителен иск по чл.108 от Закона за
собствеността, следва да се произнесе с отделен установителен
диспозитив за принадлежността на правото на
собственост към патримониума на ищеца. Ако в хода на
делото се установи, че ищецът по ревандикационния иск
е собственик на процесния имот, но ответникът не
владее този имот, съдът следва да уважи първото искане за правна защита като
признае с установителен диспозитив,
че ищецът е собственик на имота, а с отделен диспозитив
да отхвърли второто искане за правна защита- за предаване на владението на
имота.
Именно такъв е настоящия случай, като
предявеният иск се явява основателен в установителната
си част и неоснователен в частта относно искането за предаване владението на
имотите.
По
разноските:
С оглед изхода на делото ищците на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК имат право на разноски , съобразно
уважената част от исковете. На първо място съдът намира за необходимо да
посочи, че по делото не е внесена държавна такса в размер на 250 лв., а в
размер на 100 лв. по разгледаните искове и 50 лв., по иска, по който делото е
прекратено, т.е. последните не следва да се възлагат в тежест на някой от ответниците. Претендира се и заплащане на адвокатско
възнаграждение в размер на 1200 лв., но до приключване на съдебното дирене пред
настоящата инстанция не са представени доказателства такова да е уговорено или
заплатено. Не е заплатена и държавна такса за издаване на „заверен препис от
пълномощно“, освен че такъв не е издаван,
внесената сума е в размер на 0, 10 лв.Извън изложеното с Определение №*** по дело №***на
ВКС , постановено по реда на чл.
274, ал. 3 от ГПК е прието , че в искът по чл.108
ЗС се съдържат две искания за правна защита и по всяко от тях
съдът следва да се произнесе в диспозитива си, но не
е прието, че когато едното искане е уважено, а другото – не е, в този случай
искът по чл.108
ЗС е уважен частично. Нито, че искът по чл.108
ЗС съдържа два отделни иска. С уважаването на първото искане се
установява всъщност наличието на една от предпоставките за уважаване на иска
по чл.108 ЗС. Искът
по чл.108
ЗС е уважен частично само когато с него е постановен диспозитив за предаване на владението на съответна част от
имота / вещта.В случая , когато не е уважено искане за предаване на каквато и
да било част от имота, искът е отхвърлен изцяло, поради което ищецът няма право
на разноски.
В обобщение и съдът приема, че в полза
на ищците следва да бъдат присъдени разноски в размер на 50 лв. – заплатена
държавна такса по иска по чл. 124,ал.1 от ГПК, които да бъдат възложени в
тежест на ответника Ж..
С оглед горецитираната
практика на ВКС и т.к. искът по чл. 108 ЗС се приема за отхвърлен, съдът счита,
че на осн. чл. 78,ал.3 от ГПК в полза на ответника М.
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1000 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Я Р С
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Ж.С.Ж., ЕГН **********, че И.Й.В., ЕГН ********** е собственик
на 1/8 /или 6/48/ ид.ч., Й.Д.Й., ЕГН ********** е
собственик на 1/8 /или 6/48/ ид.ч., И.Х.И.,ЕГН **********
е собственик на 1/16 /или 3/48/ ид.ч., С.Т.А., ЕГН ********** е собственик на 1/16
/или 3/48/ид.ч.
и Й.А.И., ЕГН ********** е собственик на 1/16 /или 3/48/ид.ч. от следните недвижими имоти:
1.Нива с площ от 13 489 кв.м., трета категория в
м. „***“, представляваща ПИ с идентификатор №69660.40.17 в землището на гр. С.,
при граници и съседи ПИ №№69660.40.533;69660.40.18;69660.50.152;69660.40.15;
2.Нива с площ 9 998 кв.м., десета категория в м.“***“съставляваща
ПИ №69660.285.20, в землището на гр. С. , при граници и съседи ПИ
№№69660.285.19;69660.285.34;69660.285.69;69660.285.21;69660.285.816;
3.Пасище с площ 9 178 кв.м., десета категория в
м.“***“, съставляващо ПИ №69660.190.43 , в землището на гр. С., при граници и
съседи ПИ №№ 69660.190.37;69660.190.38;69660.190.44;69660.190.254;69660.190.42;
4.Лозе с площ 891 кв.м., четвърта категория в м. „***“,
съставляващо ПИ № 69660.325.222 в землището на гр. С., при граници и съседи ПИ
№№ 69660.325.223;69660.325.93;69660.325.92,69660.325.91;69660.325.221;69660.325.825;
5.Лозе с площ 853 кв.м., пета категория в м. „***“,
съставляващо ПИ № 69660.335.4 в землището на гр. С., при граници и съседи ПИ №№
69660.325.116,69660.335.117,69660.335.118,69660.335.6;69660.335.991,69660.335.2;
6.Лозе с площ 841 кв.м., пета категория в м. „***“,
съставляващо ПИ № 69660.335.49 в землището на гр. С., при граници и съседи ПИ
№№ 69660.335.156,69660.335.157,69660.335.158,69660.335.50,69660.335.991,69660.335.48;
7.Лозе с площ 841 кв.м., пета категория в м. „***“,
съставляващо ПИ № 69660.335.47 в землището на гр. С., при граници и съседи ПИ
№№ 69660.335.154,69660.335.155,69660.335.156,69660.335.48,69660.335.991,69660.335.46;
ОТМЕНЯ на основание
чл. 537,ал.2 от ГПК нотариален акт за
собственост на недвижим имот придобит по давностно
владение №***
год. на *** П. К. в частта, с която Ж.С.Ж., ЕГН ********** е признат за собственик на собствените на
ищците общо 7/16 /или 21/48 /ид.ч. от имотите.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на А.А.М., ЕГН ********** , че И.Й.В., ЕГН ********** е собственик
на 1/8 /или 6/48/ ид.ч., Й.Д.Й., ЕГН ********** е
собственик на 1/8 /или 6/48/ ид.ч., И.Х.И.,ЕГН **********
е собственик на 1/16 /или 3/48/ ид.ч., С.Т.А., ЕГН ********** е собственик на 1/16
/или 3/48/ид.ч.
и Й.А.И., ЕГН ********** е собственик на 1/16 /или 3/48/ид.ч. от следните недвижими имоти:
1.Нива с площ от 13 489 кв.м., трета категория в
м. „***“, представляваща ПИ с идентификатор №69660.40.17 в землището на гр. С.,
при граници и съседи ПИ №№69660.40.533;69660.40.18;69660.50.152;69660.40.15;
2.Нива с площ 9 998 кв.м., десета категория в м.“***“съставляваща
ПИ №69660.285.20, в землището на гр. С. , при граници и съседи ПИ
№№69660.285.19;69660.285.34;69660.285.69;69660.285.21;69660.285.816;
3.Пасище с площ 9 178 кв.м., десета категория в
м.“***“, съставляващо ПИ №69660.190.43 , в землището на гр. С., при граници и
съседи ПИ №№ 69660.190.37;69660.190.38;69660.190.44;69660.190.254;69660.190.42;
4.Лозе с площ 891 кв.м., четвърта категория в м. „***“,
съставляващо ПИ № 69660.325.222 в землището на гр. С., при граници и съседи ПИ
№№
69660.325.223;69660.325.93;69660.325.92,69660.325.91;69660.325.221;69660.325.825;
5.Лозе с площ 853 кв.м., пета категория в м. „***“,
съставляващо ПИ № 69660.335.4 в землището на гр. С., при граници и съседи ПИ №№
69660.325.116,69660.335.117,69660.335.118,69660.335.6;69660.335.991,69660.335.2;
6.Лозе с площ 841 кв.м., пета категория в м. „***“,
съставляващо ПИ № 69660.335.49 в землището на гр. С., при граници и съседи ПИ
№№ 69660.335.156,69660.335.157,69660.335.158,69660.335.50,69660.335.991,69660.335.48;
7.Лозе с площ 841 кв.м., пета категория в м. „***“,
съставляващо ПИ № 69660.335.47 в землището на гр. С., при граници и съседи ПИ
№№ 69660.335.154,69660.335.155,69660.335.156,69660.335.48,69660.335.991,69660.335.46;, като
ОТХВЪРЛЯ искането за предаване собствеността
и владението върху собствените на ищците общо 7/16 /или 21/48/ид.ч.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,ал. 1 от ГПК Ж.С.Ж., ЕГН ********** да заплати на И.Й.В., ЕГН **********, Й.Д.Й., ЕГН **********,
И.Х.И.,ЕГН **********, С.Т.А., ЕГН **********
и Й.А.И., ЕГН ********** сумата от 50 лв. -разноски
за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,ал. 3 от ГПК И.Й.В., ЕГН **********, Й.Д.Й., ЕГН **********,
И.Х.И.,ЕГН **********, С.Т.А., ЕГН **********
и Й.А.И., ЕГН ********** да заплатят на А.А.М., ЕГН ********** сумата от 1000 лв. -разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: