№ 758
гр. София, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елена И.а
Членове:Златка Чолева
Розалина Г. Ботева
при участието на секретаря Нели Й. Първанова
като разгледа докладваното от Розалина Г. Ботева Въззивно гражданско дело
№ 20211100511358 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258- чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Е.С. Г. срещу решение № 20115577/
19.05.2018г., постановено по гр. дело № 5529/2018г. на Софийския районен съд, 88
състав, в частта, в която жалбоподателката е осъдена да плати на “Т.С.” ЕАД сумата
1653,59 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ
се в гр. София, ж.к. Красно село- кв. *******1, в периода 01.01.2015г.- 30.04.2017г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба-
25.01.2018г., до окончателното плащане на сумата, сумата 23,74 лева, представляваща
цена на услугата дялово разпределение за периода01.05.2015г.- 30.04.2017г., ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба- 25.01.2018г., до
окончателното плащане на сумата.
Въззивницата релевира искане за отмяна на решението в атакуваната част,
като се позовават на отменителните основания- нарушение на материалния закон и
нарушение на процесуалните правила при преценка на събраните по делото
доказателства, довели и до неправилност на съдебния акт.
В срока и реда по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата
страна "Т.С." ЕАД, в който се изразява становище за неоснователност на жалбата.
В срока и реда по чл. 263 ГПК не е постъпил отговор от третото лице
1
помагач “Техем сървисис" ЕООД.
Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на
страните и обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице и срещу
подлежащ на въззивен инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
При извършената проверка по реда на чл. 269, пр. 1 ГПК, настоящият
съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо,
съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите,
заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, пр. 2
ГПК.
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД вр. с чл. 153
ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на настоящото дело е постановеното първоинстанционно
решение в частта, с което са уважени предявените от “Т.С.” ЕАД искове срещу
ответницата Е.С. Г. осъдителни искове за сумата 1653,59 лева, представляваща цена на
топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София, ж.к. Красно село- кв.
*******1, в периода 01.01.2015г.- 30.04.2017г., ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на исковата молба- 25.01.2018г., до окончателното плащане на
сумата, сумата 23,74 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за
периода 01.05.2015г.- 30.04.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба- 25.01.2018г., до окончателното плащане на сумата.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор
за продажба между него и ответницата, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдените количества и за ответниците възникнало задължение за плащане
на уговорената цена в претендирания размер.
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата– етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била
присъединена към топлопреносната мрежа.
Първият въпрос, на който следва да бъде даден отговор е съществува ли
между страните валидно договорно отношение за продажба на топлинна енергия.
Според действащата през процесния период редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (ДВ, бр.
54/2012 г.) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда–
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
2
средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и реда, определени в
съответната наредба по чл.36, ал.3. Конкретиката на случая сочи, че видно от договор
за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти
по реда на НДИ ответницата в придобила правото на собственост върху процесния
недвижим имот. Изложеното обуславя извод, че между страните е възникнало
облигационно правоотношение. Ето защо, ответницата, като носител на правото на
собственост е материалноправно легитимирана да отговаря по исковете.
Относно обстоятелството доставена ли е в процесния имот топлинна
енергия в количество, съответстващо на претендираната цена е назначена СТЕ,
съгласно заключението на която в процесното жилище е имало един
топлоразпределител с дистанционен отчет и една щранг- лира, за която е начислена
служебно топлинна енергия, съгласно Наредбата за топлоснабдяването. Стойността на
начислената топлинна енергия за отопление, за БГВ и сградна инсталация е 3846,36
лева.
Към посочената по-горе сума следва да се добавят дължимите годишни
такси за извършваната услуга за дялово разпределение, които съобразно разпоредбите
на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „Т.С.“ ЕАД и
търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сграда– етажна собственост се заплащат от потребителите на
топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за
извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Неоснователно е наведено в жалбата възражение e, че по делото не е
установено наличието на договорно правоотношение между страните. Същото е
обосновано с доводи, че по делото не са събрани доказателства, че въззивницата-
ответница не се е разпоредила с правото на собственост върху имота, след
придобиването му през 1992г.
Изгубването на правото на собственост става с придобиване на това право
от друго лице или с отказ от това право, съгласно разпоредбата на чл. 99 от ЗС. Нито
една от хипотезите на чл. 99 от ЗС не е доказана по делото, доколкото прехвърлянето
правото на собственост върху недвижим имот в случая следва да се удостовери с
нарочен писмен документ – нотариален акт, или вписан отказ от право на собственост.
Такива доказателства не са ангажирани, поради което и въззивният съд приема, че
представеният нотариален акт легитимира вуъззивницата- ответница като собственик
на процесния имот, при което, по силата на закона, като собственик на жилище в
сграда в режим на етажна собственост, същата се намира в облигационно отношение с
въззиваемия ищец по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди и
3
съгласно ЗЕ има качеството "потребител на топлинна енергия", респективно "клиент
на топлинна енергия" след измененията в ЗЕ. Не е в доказателствена тежест на ищеца
да установява дали и кога това право на собственост върху недвижим имот е било
изгубено. Напротив, след като ответникът е заявил правоизключващо възражение,
негово е било и задължението да докаже, че не е бил собственик в исковия период.
Поради съвпадение на крайните изводи на настоящата съдебна инстанция
с тези на първоинстанционния съд относно изхода на спора по предявения
установителен иск, обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 20115577/ 19.05.2018г., постановено
по гр. дело № 5529/2018г. на Софийския районен съд, 88 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4