Р
Е Ш Е Н И Е
№ 260176 / 29.9.2020г.
гр.
П., 29.09.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П.,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на двадесет и четвърти септември, две хиляди и двадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Теодора Тодорова, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. №
3151 по описа на ПРС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на „Сиесайеф“ АД
срещу Европейски
политехнически университет признаване
на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4 703,89 лв., представляваща
непогасена част от месечна вноска за месец август 2018 г. по Договор за заем от 05.05.2011 г. и
допълнителни споразумения към него, за която сума по ч. гр. дело № 00827/2019
г. по описа на Районен съд – П., е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че между него, в качеството му заемодател и
ответника „Европейски политехнически университет“ – гр. П., в качеството му на
заемополучател, бил сключен Договор за заем от 05.05.2011 г.
(Договора), по силата на
който на ответника бил отпуснат заем в размер на сумата от 300 000 лв.
Поддържа, че заемната сума била преведена в пълен размер от ищеца по сметка на
ответника на 09.05.2011 г., като последният се е задължил да я върне на 4 равни
месечни погасителни вноски всяка в размер от по 75 000 лв., платими на
30.09.2011 г., 30.10.2011 г., 30.11.2011 г. и 30.12.2011 г., заедно с договорна
лихва в размер от 7% годишно. Посочва, че с Допълнително споразумение от
25.11.2011 г. страните променили падежа на всяка от вноските, като бил изменен
и лихвеният процент чрез увеличаването му на 9 %. Заявява, че след този момент
ответникът е извършил частични плащания на лихви и главница, като оставащата
неизплатена главница възлизала на сумата от 250 000 лв. Твърди, че с ново
Допълнително споразумение от 18.07.2012 г. към договора за заем страните
постигнали съгласие за промяна в сроковете за връщане на сумата чрез две
вноски, всяка в размер от по 125 000 лв., първата, платима до 31.08.2012 г., а
втората – до 31.10.2012 г. Поддържа, че с последно Допълнително споразумение от
01.11.2016 г. срокът за връщане на главницата в общ размер от 250 000 лв. бил продължен
до 31.12.2018 г. с договорна лихва от 5 % годишно, като сумата следвало да бъде
върната при условията на подписан между страните погасителен план. Твърди, че с
нотариална покана, получена на 15.02.2018 г., ответникът е поканен да заплати
дължимите вноски за периода 01.09.2017 г. – 03.03.2018 г., но в предоставения
срок той не е направил това. Едва след издаване и връчване на заповедта за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 15.04.2019 г. от страна на
ответника са извършено плащане в размер на 10 000 евро, или 19 500 лв., с което
са били погасени сумите, както следва: 1 703,11 лв. - договорната лихва върху
главницата за месец Юли 2018 г., 1 667,44 лв. - договорната лихва върху
главницата за месец Август 2018 г., 10 416,67 лв. - главницата за месец Юли
2018 г., както и частично главницата за месец Август 2018 г. до размера от 4
703,89 лв., която претендира. С тези доводи отправя искане за уважаване на
исковите претенции.
Претендира
и разноски.
Ответникът е подал писмен отговор
в срок, с който счита
предявения иск за недопустим, тъй като не е подаден в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. Навежда довод за извършени от него плащания на исковите претенции съгласно
погасителния план от допълнително споразумение от 01.11.2016 г. към договор за
заема от 05.05.2011 г. Счита, че извършените плащания са осчетоводявани
некоректно от ищеца – първо главниците, а после лихвите, а не обратно. Оспорва
претенциите за лихва за период преди 01.11.2016 г.
Претендира
и разноски.
Съдът,
след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Районен съд П. е
сезиран с положителен установителен иск, разглеждан по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД.
Предмет
на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от договор за
доставка на доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода за битови нужди,
сключени с ответника. Настоящото производство е предназначено да стабилизира
ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл.
415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК
искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване
на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да
бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство.
Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по
юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В
противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се установи, че
вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение в рамките на заповедното производство са предявени за част от
сумите, предмет на заповедното производство, тъй като ищецът признава
погасяване на част от задълженията, като се сочи същото основание, поради което
предявеният иск е процесуално допустим.
По
възражението за недопустимост на предявения иск поради неспазване срока по чл.
415, ал. 1 ГПК съдът се е произнесъл с доклада по делото, като следва да се
посочи, че данните за изпращане на указания за предявяване на иск, връчени на
14.03.2019 г., са неотносими към срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, тъй като указанията са
връчени на длъжника (ответник), а не на заявителя – ищец в настоящото производство.
При
релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически
факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за заем,
предаването на заемната сума на заемополучателя, изискуемост на заетата сума (настъпване
на падежа), както и размерът на исковата претенция.
При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че
претендираните вземания са погасени.
Между страните не е спорно, а и от
представените и приети по делото доказателства се установява, че са обвързани
от валидно договорно правоотношение, по силата на което ищецът с е задължил да
предаде в собственост на ответника сума в размер на 300 000,00 лева (чл.
1.1 от Договора), а ответникът да я върне на четири равни погасителни вноски в
периода 30.09.2011 – 30.12.2011 г.
От представеното по делото платежно
нареждане се установява, че ищецът е изпълнил своето задължение като на 09.05.2011
г. е превел сумата по посочената в Договора банкова сметка, ***ревод – Договора,
поради което за ответника е възникнало задължение за връщане на заетата сума,
поради което искът е доказан в своето основание.
По делото е представена писмена
кореспонденция, изходяща от ответника, в която заявява, че не може да изпълни в
срок, поради липса на средства, станала причина за сключване на допълнителните
споразумения към Договора, посочени от ищеца.
Съгласно
последното - Допълнително споразумение от 01.11.2016 г., срокът за връщане на непогасената
главницата в общ размер от 250 000 лв. главница и 37 602,73 лева падежирали
възнаградителни лихви бил продължен до 31.12.2018 г., като било постигнато
съгласие върху главницата да се дължи договорна лихва от 5 % годишно. Сумата
следвало да бъде върната при условията на подписан между страните погасителен
план, съгласно който погасителната вноска за месец август 2018 г. е в размер на
12084,11 лева, от които 10416,67 лева главница, част от която е предмет на
настоящото производство.
С оглед твърдяното от ответника
погасяване на процесната сума по делото е допусната ССЕ по задачи на страните.
Съгласно приетото и не оспорено от страните заключение, което съдът цени като
обективно изготвено в рамките на компетенцията на вещото лице, непогасената
част от задължението по Договора за месец август 2018 г. е в размер на 4 703,89
лева. Представените по делото доказателства към отговора на исковата молба по
никакъв начин не установяват погасяване на процесното вземане - главница по
Договора за месец август 2018 г.
Важно е да се посочи, че заключението на
вещото лице е изготвено единствено по данни на ищеца. Това е така, защото
въпреки дадената възможност на ответника, същият не е предоставил данни при
изготвяне на ССЕ. Така на проведеното на 21.11.2019 съдебно заседание вещото
лице е посочило тази причина за неизготвяне на заключение в срок. Съдът е
указал на ответника, че при липса на съдействие от негова страна ще бъде
приложена санкцията по чл. 161 ГПК. В рамките на следващите две съдебни
заседания (27.02.2020 г. и 23.07.2020) на ответника отново е давана възможност
да предостави изходна информация и платежни документи на вещото лице във връзка
с твърдяното плащане, като същевременно е предупреждаван за възможната санкция
по чл. 161 ГПК, но същият не е сторил това. Предвид изложеното и като взе
предвид процесуалното поведение на ответника, съдът прие, че ССЕ следва да бъде
приета без да се дава последваща възможност на ищеца за представяне на данни.
При тези обективни данни и приложимо
право, настоящият състав приема, че предявеният иск е доказан по основание и
размер, поради което следва да бъде уважен.
По
разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този
изход от спора по правилото на чл. 78, ал. 1 такива следва да му бъдат
присъдени. Ищецът е доказал разноски в размер в общ размер на 624,07 лева в
исковото производство, които следва да му бъдат присъдени.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК
на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.
415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските в
заповедното производство с осъдителен диспозитив. Предвид изхода от спора и доказаните
в заповедното производство разноски – 1384,08 лева, същите следва да му бъдат
присъдени в цялост по правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като с поведението си
ответника е дал повод за завеждане на делото, а предмета на исковата претенция
е в по нисък размер, тъй като е извършил частично плащане.
При този изход от спора, ответникът е няма
право на разноски.
В светлината на гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, че В
ПОЛЗА на „СИЕСАЙЕФ“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 2 СЪЩЕСТВУВА изискуемо вземане срещу Европейски политехнически университет,
ЕИК ********* гр. П., ул. „Св. Св. Кирил и Методий“, № 23 за сумата в размер на
4 703,89 лева, представляваща
непогасена част от месечна вноска за месец август 2018 г. по Договор за заем от
05.05.2011 г. и допълнителни споразумения към него, ведно със законната лихва
за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК в съда – 05.02.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за
която сума по ч. гр. дело № 00827/2019 г. по описа на Районен съд – П., е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 Европейски
политехнически университет ДА ЗАПЛАТИ на „СИЕСАЙЕФ“ АД сумата от 624,07
лева – разноски пред Районен съд П. в исковото производство.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 Европейски
политехнически университет ДА ЗАПЛАТИ на „СИЕСАЙЕФ“ АД сумата от 1384,08
лева – разноски пред Районен съд П. в заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
СЪДИЯ_________________