№ 26
гр. С., 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Янко В. Чавеев
при участието на секретаря Дарина Ив. Николова
като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Административно наказателно
дело № 20211870200311 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Г. В. У . от гр. С. обжалва Наказателно постановление № 20-0338-001530,
издадено на 12.03.2021 г. от Е.П.Ф. на длъжност Началник група към ОДМВР – С., РУ
– С., с искане за неговата отмяна поради незаконосъобразност.
Пред съда жалбоподателката се представлява от пълномощника си адв. И.С.,
която заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея съображения, които допълва в
хода на съдебните прения и претендира разноски.
Въззиваемата страна не се представлява и не заявява становище по жалбата. В
съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН, с което на съда е изпратена
жалбата, ведно с административно-наказателната преписка, ответникът по жалбата е
направил възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства и
доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН. Жалбата е подадена от легитимирано
лице в законоустановения срок против подлежащо на обжалване пред РС – С.
наказателно постановление (НП), поради което е допустима, а разгледана по същество
е основателна.
В хода на административно-наказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуални правила, довели до нарушаване на правото на
защита на жалбоподателката.
1
Административно-наказателното производство срещу жалбоподателката е
образувано по реда на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН със съставяне на 31.12.2020 г. на акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) от Г. В. М., на длъжност
„полицейски инспектор“ в РУ – С. за нарушение на чл. 42, ал. 2, т. 2 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП), изразяващо се в това, че на 05.09.2020 г. около 12,10
ч. на път ІІ-82 в посока от гр. С. към гр. С. след местността „М.“ и преди отбивката за
с. Ш.д., Община С. жалбоподателката управлява собствения си автомобил „С.” с рег.
№ ** **** ** като предприема изпреварване, навлизайки в пътната лента за насрещно
движение и създавайки опасност или пречка за МПС, движещи се по нея.
Въз основа на АУАН административно-наказващият орган е издал обжалваното
НП, в което е вменил на жалбоподателката деяние, извършено на друга дата, а именно
на 31.12.2020 г., което деяние по останалите си фактически признаци съвпада с тези,
описани в АУАН и го е квалифицирал правно като административно нарушение по чл.
179, ал. 1, т. 5, предл. пето от ЗдвП, за което е наложил на жалбоподателката
административно наказание „глоба“ в размер 150 лв.
Несъответствието между АУАН и НП относно датата на извършване на
вмененото на жалбоподателката деяние, възприето от административно-наказващия
орган като административно нарушение по чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. пето от ЗДвП е
особено съществено нарушение на процесуални правила, допуснато в
административно-наказателното производство, тъй като неминуемо води до
нарушаване на правото на защита на жалбоподателката, в частност – да научи за какво
административно нарушение, с какви конкретни признаци относно време, място и
начин на извършване, се отнася административно-наказателното обвинение срещу нея
и да организира защитата си, включително и в съдебното производство, срещу фактите
по това обвинение.
Ето защо обжалваното НП следва да бъде отменено, без съдът да изследва
въпросите относно фактическото поведение на жалбоподателката, съставомерността
му като административно нарушение от обективна и субективна страна и
индивидуализацията на административното наказание.
С оглед изхода на делото и предвид разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (в
редакцията на разпоредбата, обн. ДВ, бр. 94/2019 г., действаща към датата на
образуване на съдебното производство, а и към датата на приключване на съдебните
прения), вр. чл. 143, ал. 1 от АПК искането на пълномощника на жалбоподателката за
присъждане на разноски е основателно. Жалбоподателката е извършила разноски в
размер 300 лв. за платено адвокатско възнаграждение съгласно представения договор
за правна защита и съдействие. Платеното от нея адвокатско възнаграждение не е
прекомерно с оглед фактическата и правната сложност на делото, тъй като е уговорено
и платено в минималния размер съгласно чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба
2
№ 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0338-001530, издадено на 12.03.2021
г. от Е.П.Ф. на длъжност Началник група към ОДМВР – С., РУ – С..
ОСЪЖДА, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК, Районно
управление – С. към ОДМВР – С., с адрес гр. С., ул. „П.В.З.“ № 1, да заплати на Г. В. У
., ЕГН **********, с адрес гр. С., ж. к. „С.Т.“, бл. 173, вх. Д, ет. 2, ап. 124, сумата 300
лв. /триста лева/ за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред АС – С.-област в 14-
дневен срок от съобщенията до страните за обявяването му.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
3