РЕШЕНИЕ
№ 54
гр. Бургас, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Калина Ст. П.а
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно
гражданско дело № 20242000500501 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Я. Д. И. от с.С., община А., чрез
пълномощника адв. С. К., против решение № 983 от 20.11.2024г. по гр.дело №
1119/2024г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен
предявеният от него иск против П. С. П. от същото село за заплащане на
сумата над уважения размер от 15 000 лв. до предявените 60 000 лв.,
обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане в резултат на
нанесена средна телесна повреда на 06.10.2021 г., в едно със законната лихва
от датата на увреждането.
Иска се отмяна на решението в обжалваната част като неправилно и
незаконосъобразно и постановяване на друго, с което искът да бъде уважен
изцяло. Изтъква се, че освен медицинските и здравословни последици,
деянието има отражение и в психологичен план, както и последици в
социалния живот на пострадалия, които са от съществено значение. Сочи се
значителната продължителност на наказателното производство и
приключването му без уведомяването на пострадалия, от където са изведени
съмнения за недопустими отношения, симптоматични за определяне на
1
занижения размер на обезщетението. Според въззивникът, този размер не
съответства на деликта, изразяващ се в нищо непредизвикано намушкване с
нож в коремната област, където всяко едно проникване е опасно с
възможността за засягане на жизненоважни органи. На последно място е
посочено, че в решението на първата инстанция няма обсъждане,
обосноваващо определения размер на обезщетението.
В отговор, ответникът П. С. П., чрез пълномощника адв. Р. П., оспорва
въззивната жалба като неоснователна. Решението в обжалваната част
въззиваемият счита за правилно като законосъобразно. Излага доводи, че
пострадалият не е бил в тежко състояние след инцидента и бързо се е
възстановил. Същият е отказал да бъде настанен в болница за поставяне на
дренаж и лечение под наблюдение. Оспорват се показанията на свидетелка, че
отказът бил поради предложение на лекаря за операция през гърба. Ищецът е
обиколил няколко болници в гр. Бургас и е приет в Бургасмед. Възстановил се
е за 2-3 месеца. Посочена е съдебна практика. Претендира се потвърждаване
на първоинстанционното решение в обжалваната отхвърлителна част.
Жалбата е подадена в срок от надлежно легитимирани страни, против
подлежащ на обжалване съдебен акт, което сочи на допустимост.
По съществото на спора, след преценка на възраженията и доводите на
страните, събраните по делото доказателства и с оглед предвиденото в закона,
съдът намира следното:
Искът е за обезщетение за неимуществени вреди от непозволено
увреждане и има правното си основание в чл.45 ЗЗД, съгласно който всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Безспорно е по делото от фактическа страна, че с одобрено от съда на
30.01.2024г. споразумение по НОХД № 36/2024г. на РС - Айтос, ответникът П.
С. П. е признат за виновен в това, че на 06.10.2021г., около 21,40 ч., в с.С.,
Бургаска област, чрез нанасяне на удар с нож, причинил на Я. Д. И. от същото
село средна телесна повреда, изразяваща се в плеврален излив, причинил
разстройство на здравето, временно опасно за живота – престъпление по
чл.129, ал.2, вр. ал.1 НК, като му е наложено наказание „пробация“, при
съответните пробационни мерки.
Съгласно чл.300 ГПК, одобреното от съда споразумение, което според
чл.383, ал.1 НПК има последиците на влязла в сила присъда, е задължително
за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Ерго, следва да се приеме за доказано по делото
2
наличието на предявеното виновно противоправно деяние, извършено от
ответника П. П., в резултат на което ищецът Я. И. е претърпял предявените по
разглеждания спор телесни увреждания, несъмнено свързани с преживени от
него болки и страдания. В този смисъл искът по чл.45 ЗЗД за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане се явява
доказан по основание, което е безспорно между страните.
Предмет на спор в настоящото въззивно производство е размерът на
следващото се обезщетение.
По делото е изслушана съдебно-медицинска експертиза, изготвена от
вещото лице д-р Г. М., която дава заключение за получената при процесния
деликт средна телесна повреда, изразяваща се в прободно порезна рана под
дясна мамила с дължина 2 см., хемоторакс /кръв в гръдната кухина/ в дясно,
съпроводена със счупване на хрущялната част на 5-то ребро в дясно.
Плевралният излив е причинил на пострадалия разстройство на здравето,
временно опасно за живота, а счупеното ребро е довело да временно
разстройство, неопасно за живота. Ако не са били извършени адекватни и
навременни медицински действия е имало реална опасност от смъртен изход
за пострадалия. Натискът от задържаната кръв в гърдите може да предизвика
свиване на белите дробове и развитие на дихателна недостатъчност, а
образуваните кръвни съсиреци са благоприятна среда за развитие на
неблагоприятни микроорганизми. В съдебно заседание вещото лице е
пояснило, че дихателната недостатъчност се развива при разтегливост във
времето, в конкретния случай при процесната травма - до 24 часа.
Непосредствено след инцидента И. е откаран с линейка в УМБАЛ –
Бургас, но отказал хоспитализация и извършване на операция, тъй като
дежурният лекар-хирург бил в близки отношения с ответника П. (вж.
показанията на св.Г.). В последствие свидетелката придружила пострадалия до
болница „Дева Мария“ в кв.Ветрен. В съдебно-медицинската експертиза са
описани извършените там манипулации – поставени два шева, направена нова
превръзка, но раната продължава да кърви и пациента е насочен към гръдна
хирургия в друго лечебно заведение. Съгласно лист за преглед в УМБАЛ –
Бургас от 07.10.2021г., при открита рана на неуточнена част на гръдния кош,
И. е насочен към МБАЛ „Бургасмед“. Приет е в същата болница с диагноза:
хемиторакс, данни за плеврален излив, състояние – отслабено дишане в дясно.
Постъпил е за спешно оперативно лечение в Отделение по гръдна хирургия.
Извършена е операция по протокол № 600/07.10.2021г., при която са
асперирани съсиреци в плевралното пространство. На следващия ден,
съгласно оперативен протокол № 593/08.10.2021г., е вкаран интеркостален
3
катетър за дренаж. Следоперативният период е преминал сравнително гладко.
Пациентът е изписан на 11.10.2021г. с подобрение, при първично зарастваща
оперативна рана.
От показанията на свидетелката В. Г. се установява, че процесният
инцидент се е случил в нейния двор. След като бил намушкан в корема, Я. бил
целият в кръв и припаднал. Повикали полиция и линейка. Когато дошла
линейката, пострадалият вече се бил свестил и в съзнание. Когато се прибрали
от болницата (след отказа от операция в УМБАЛ-Бургас), ищецът ревял от
болка в гърба и гърдите, не можел да си вземе въздух, не можел да се движи
сам, помагали му да се придвижва. До приемането му за операция раната
кървяла. След изписване от болницата, възстановяването му продължило в
период от 2-3 месеца, в която период имал болки, не можел да се изправи
нормално и да върви, не можел да работи.
Съгласно чл.52 ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. Справедливото обезщетение предполага
съобразяването му с характера и тежестта на увреждането, степента на
претърпените като последица болки и страдания, а така също и с
икономическите условия в страната, с оглед избягване на неоснователно
обогатяване.
В случая при процесния деликт, на пострадалия ищец е причинена
средна телесна повреда, изразяваща се в прободно-порезно нараняване в
коремната област, причинило разстройство на здравето временно опасно за
живота, съпроводено със счупване на ребро. И. е изпитвал силни болки в
гърба и в гърдите, имал е затруднено дишане. Претърпял е операция с
болничен престой от пет дни и последвал възстановителен период от около 2-3
месеца, през което време също изпитвал болки, не можел да се изправи
нормално и да върви. Отказът на И. да бъде опериран в УМБАЛ-Бургас не
може да се третира като виновно поведение, предвид правото на избор на
пациента на лечебно заведение, в което да се лекува. Освен това, не се
установява по делото това да е довело до усложнение в състоянието на
пострадалия, което да обосновава и негова отговорност за вредите.
При изложените съображения, настоящата инстанция намира, че при
условията на чл.52 ЗЗД, справедливо в разглеждания казус се явява
обезщетение от 25000 лв. Този размер съответства на вида и тежестта на
претърпените от въззивника неимуществени вреди, изразяващи се в описаните
по-горе преживени от него болки и страдания в резултат на процесното
непозволено увреждане, като се има предвид и неговата млада възраст – на 37
год. към момента на деликта, която способства за бързото му възстановяване.
4
Така определеният размер е съобразен и с икономическите условия в страната
към момента на увреждането, което изключва неоснователно обогатяване на
увредения.
С оглед на изложените мотиви, въззивната жалба се явява частично
основателна. Решението на първоинстанционния съд, с което исковата
претенция е отхвърлена за размера над 15000 лв. до размера от 25 000 лв., т.е.
за отхвърлителната частта от 10 000лв., е неправилно, като необосновано и
несъобразено с материалния закон в текста на чл.52 ЗЗД. Затова, същото
следва да бъде отменено за посочената сума, а искът – уважен и за този
размер. В останалата част до претендираните 60 000 лв. решението е правилно
и следва да бъде потвърдено.
Предвид горния резултат, следва да бъдат присъдени съдебни разноски в
полза на въззивника-ищец за първоинстанционното производство –
допълнително 874 лв., а за въззивното, при доказани заплатени 2000 лв.
адвокатски хонорар и 200 лв. възнаграждение за вещо лице – 489 лв.,
съразмерно с допълнително уважената част от иска.
Присъдените за първата инстанция в полза на ответника съдебни
разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, следва да бъдат редуцирани
от 745 лв. на 579 лв. В негова полза са дължими разноски за въззивното
производство, доказани в размер на 200 лв. за възнаграждение на вещо лице,
съразмерно с неуважената част от въззивната жалба, а именно – 156 лв.
На основание чл.78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати дължимата по разглеждания спор държавна такса в размер на 1000 лв.
за първата инстанция и 200 лв. за въззивната инстанция.
Мотивиран от посоченото, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 983 от 20.11.2024г., постановено по гр.д. №
983/2013г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен искът на Я.
Д. И. от с.С., Бургаска област против П. С. П. от същото село за сумата над
присъдените 15000 лв. до размера от 25000 лв., или за сумата от 10000 лв. от
отхвърлителната част на решението, както и в частта за присъдените в полза
на П. С. П. съдебни разноски до размера от 579 лв., като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА П. С. П. от с.С., Бургаска област да заплати на Я. Д. И. от
същото село сумата над присъдените с първоинстанционното решение 15000
лв. до размера от 25000 лв., т.е допълнително сумата от 10000 (десет
5
хиляди) лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
непозволено увреждане, изразяващо се причинени на 06.10.2021г. телесни
увреждания от прободно нараняване в коремната област, в едно със законната
лихва, считано от датата на увреждането - 06.10.2021г., до окончателното
изплащане на главницата.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА П. С. П. да заплати на Я. Д. И. сумата от допълнително 874
лв. за първоинстанционното произвадство, а за въззивното – 489 лв.,
съразмерно с допълнително уважената част от иска.
ОСЪЖДА Я. Д. И. да заплати на П. С. П. сумата от 156 лв.,
представляваща направени във въззивното производство съдебни разноски,
съразмерно с неуважената част от въззивната жалба.
ОСЪЖДА Я. Д. И. да заплати държавна такса за първоинстанционното
производство в размер на 1000 лв., а за въззивното – 200 лв., или общо 1200
лв., платими по сметка на Апелативен съд – Бургас.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6