РЕШЕНИЕ
№ 24
гр. Варна , 27.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 53 СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Неделина Е. Маринова
Парашкевова
при участието на секретаря Димитричка С. Илиева
като разгледа докладваното от Неделина Е. Маринова Парашкевова
Гражданско дело № 20203110110312 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове за приемане за установено в
отношенията между страните, че в полза на „***, със седалище и адрес на управление: град
****съществуват вземания против Е. Д. Ф., ЕГН **********, с адрес: град *** в размер на слените
суми: 3 253,49 лева, представляваща главница по Договор за кредит „*** г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 25.02.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението; 215,81 лева – договорна лихва, начислена за периода
от 05.01.2017 г. до 05.04.2018 г.; 408,31 лева – обезщетение за забава за периода от 05.01.2017 г. до
05.04.2018 г.; 624,49 лева – обезщетение за забава за периода от 05.04.2018 г. до 25.02.2020 г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ №
****0 г. по описа на Районен съд – Варна, 53 състав.
По твърдения в исковата молба: На 20.03.2015 г. между „****в и съдлъжника Е. Д. Ф. е
сключен Договор за кредит „*** г., по силата на който ищецът се е задължил да предостави на
ответника кредит в размер на 7 000 лева, с краен срок на издължаване 05.04.2018 г., с падеж пето
число на месеца. За ползването на предоставения кредит е договорена възнаградителна
променлива лихва с фиксиран лихвен процент в размер на 9,95 % годишно. По силата на Част I, чл.
9,1 от договора при забава в плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата,
определена в договора за кредит, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с
договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 6 процентни пункта.
Съгласно Част II, чл. 10 от договора, при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва
над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с
договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 6 процентни пункта. След
предявяване на молбата за събиране на вземането по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява
със законната лихва по чл. 86 ЗЗД. Съгласно Част II, чл. 11 от договора, кредиторът има право да
превърне кредита в предсрочно изискуем при всяко неплащане в срок на уговорените погашения,
1
като в случая, кредиторът не се възползвал от възможността да обяви кредита за предсрочно
изискуем, поради което задължението по процесния договор за кредит е изискуемо на краен падеж,
настъпил на 05.04.2018 г., за което кредиторът не дължи уведомяване на кредитополучателя и
солидарния длъжник. Всички средства по отпуснатия кредит са усвоени от кредитополучателя на
20.03.2015 г. по посочената в Част I, чл. 6 от договора за кредит негова разплащателна сметка. В
Част I, чл. 7.1 от договора за кредит страните са уговорили погасяване на кредита с месечни вноски
в размер на 227,75 лева, съгласно погасителен план - приложение към същия.
С предоставяне на кредита по сметка на кредитополучателя банката - кредитор е изпълнила
поетия по договора ангажимент и е изправна страна по него, като кредитополучателят и
съдлъжникът са допускали просрочия по погасяване на кредита, като са платили вноските по
погасителен план с падеж до 05.12.2016 г., частично вноската за месец януари 2017 г. и изцяло
неплатено задължение за вноската за месец февруари 2017 г. и следващите. Поради това,
кредиторът е предприел действия за снабдяване с изпълнителен лист и принудително събиране на
вземанията си. На 25.02.2020 г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК, като са издадени Заповед №***г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и Изпълнителен лист №***г. срещу
солидарните длъжници *** и Е. Д. Ф., въз основа на които е образувано изпълнително дело № ***
по описа на ЧСИ ****
В открито съдебно заседание и в представените писмени бележки ищецът, чрез
процесуалния си представител, поддържа исковите претенции, като намира същите за
доказани по основание и размер. Претендира се присъждането на съдебно-деловодни
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата твърди, че не е съдлъжник по договора, а предявените
против нея претенции са погасени, тъй като са предявени извън преклузивния срок.
Сочи, че вземането не е индивидуализирано по пера, а претендираните лихви и неустойки не са
конкретизирани върху каква сума и за какъв период биват претендирани, как са формирани, защо се търсят
единствено от ответницата.
Направено е възражение за нищожност на процесния договор за кредит, като се твърди, че ответницата
никога не е давала съгласие за подписване на същия, както и че същата никога не се е запознавала с неговото
съдържание, поради което и не е обвързана от него. Сочи се, че ответницата не е подавала заявление за
предоставянето на нея на каквато и да било финансова услуга, а е заведена в банката от ***, който я е помолил да
приеме да му бъде лице за контакт в банката, тъй като пътува по корабите. Заявява, че екземпляр от договора и
погасителния план не й е предоставян нито преди, нито след подписването му, като служител на банката й
обяснил, че няма задължения.
Ответницата твърди, че преди време е живяла на съпружески начала с кредитоискателя ****, от когото има
дъщеря, но не е получавала или ползвала предоставения на ****кредит.
Сочи се, че задължението в този случай е акцесорно на това по кредита и е уговорено като поръчителство,
като поръчителят не отговаря за главното задължение, ако кредиторът не е предявил иска си в шестмесечен срок
от падежа. Видно от представения по делото договор за кредит, падежът е нестъпил на 05.04.2018 г., а
заявлението по чл. 417 ГПК е подадено на 25.02.2020 г., което е след срока по чл. 147, ал. 1 ЗЗД.
В открито съдебно заседание и в представените писмени бележки ответницата, чрез
процесуалния си представител, оспорва предявените искове като неоснователни и
недоказани, доколкото същата няма качеството на кредитополучател по процесния договор
за кредит и не се е задължавала по него. С оглед на подробно изложени съображения се иска
отхвърляне на исковите претенции. Претендират се разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
2
фактическа страна:
От съдържанието на приложения по делото Договор за кредит „***“ № ***. се
установява, че ищецът „*** се е задължил да отпусне на кредополучателя ****
потребителски кредит в размер на 7 000 лева за ползване по разплащателна сметка с IBAN
№ ***, със срок на договора до 05.04.2018 г.
Съгласно т. 7.1. от договора, размерът на месечните погасителни вноски е 227,75 лева,
а съгласно т. 8 - кредитът се олихвява с номинален фиксиран лихвен процент в размер на
9,95 % на година за целия срок на договора. Чл. 9 от договора предвижда върху
просрочените погасителни вноски да се дължат 6 пункта над номиналния лихвен процент по
т. 8 или общо лихвеният процент върху просрочени погасителни вноски да е в размер на
15,95 %, а върху цялата главница след настъпване на предсрочната изискуемост – шест
пункта над номиналния лихвен процент по т. 8. Съгласно т. 11 от договора за кредит, ГПР
към момента на сключване на договора е 14,37%.
Договор за кредит „***г. съдържа обективирани Общи условия, като същият носи
подписи на всяка страница, положени от **** като кредитополучател и от ответницата –
като съдлъжник.
В т. 2 от Общите условия е предвидено, че кредитът се предоставя по разплащателна
сметка на кредитополучателя при банката, като от момента на заверяване на сметката за
същия възниква задължение да върне на банката получения кредит, заедно с дължимите
лихви, такси, комисиони и разноски. Т. 3 от Общите условия предвижда издължаването на
получения кредит и начислените лихви да става на ежемесечни равни погасителни вноски.
Съгласно т. 10 от Общите условия, при неиздължаване на месечен анюитет в
предвидените в договора срокове, договорената лихва се увеличава с наказателна надбавка
по т. 9.1., а при възникване на просрочено плащане на задължение със забава над 90 дни,
банката има право да обяви вземанията си за предсрочно изискуеми, след уведомяване на
кредитополучателя с писмо с обратна разписка.
Т. 17 от Общите условия предвижда, че съдлъжникът встъпва безусловно в дълга на
кредитополучателя и се задължава в това си качество да отговаря солидарно с него за
всички негови задължения, произтичащи от договора, както и че съдлъжникът дължи
същото, за което се е задължил и кредитополучателят, и в същия обем. Съгласно ал. 3 на т.
17, банката има право да иска изпълнение директно от съдлъжника на цялото задължение
или на всяка негова част, веднага след настъпване на изискуемостта на същото, а съгласно
ал. 4 на същия текст, съдлъжникът е запознат и съгласен с всички клаузи на договора.
Приобщени по делото са Погасителен план – Приложение 1 към договора за кредит,
както и Искане за потребителски кредит от 10.03.2015 г., подадено и подписано от
кредитополучателя и ответницата.
От приетото и неоспорено от страните заключение по допуснатата Съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че уговорената сума от 7 000 лева е предоставена по
посочената в договора разплащателна сметка на *** на 20.03.2015 г., като същата е усвоена
изцяло. Установява се, че до 05.12.2016 г. плащанията си били осигурявани по
разплащателната сметка, макар и някои от тях да са били със закъснение, както и че с
последното плащане от 22.08.2017 г. е погасено частично задължението за главница в размер
на 95,76 лева с падеж 05.01.2017 г. Според експертното заключение, към датата на подаване
на заявлението в съда – 25.02.2020 г. непогасените задължения по кредита са в размер на
следните суми: 3 253,49 лева - главница, 215,81 лева - договорна лихва, 408,39 лева –
обезщетение за забава за периода от 05.01.2017 г. до 05.04.2018 г.; 624,49 лева – обезщетение
3
за забава за периода от 06.04.2018 г. до 25.02.2020 г. При изслушването на вещото лице по
реда на чл. 200 ГПК се изяснява, че са постъпили плащания по кредита освен от
кредитополучателя****, и от ответницата ***, като последната направена от нея вноска е от
21.09.2016 г. в размер на 438 лева.
От показанията на разпитаните по делото свидетели, ценени при условията на чл. 172
ГПК, се установява следното:
Свидетелите **** твърдят, че познават кредитополучателя и ответницата от дълги
години, като знаят, че *** е теглил кредит, по отношение на който Е. Д. Ф. била лице за
контакт, без да е поемала задължения по договора за кредит. Сочат, че ответницата не е
работила към момента на сключване на последния, като не работи и в момента, както и че
същата узнала за претенциите на банката към нея с връчване на покана за доброволно
изпълнение от съдебен изпълнител.
От материалите по приобщеното ч.гр.д. № ***. по описа на Районен съд – Варна, ***
състав, е видно, че въз основа на подадено на 25.02.2020 г. заявление от „**” ЕАД срещу
*** е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 ГПК № ***г. за процесните суми, срещу която е постъпило възражение по чл. 414 ГПК
от длъжника, като установителните искове са предявени в указания едномесечен срок по чл.
415, ал. 4 ГПК.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Обективно кумулативно съединените положителни установителни искове, с които
съдът е сезиран, са допустими, доколкото са налице общите предпоставки за
съществуването и надлежно упражняване на правото на иск, както и специалните такива,
свързани с реда за търсената защита по чл. 422, ал. 1 ГПК (съгласно т. 10а от Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК), установени от
приобщеното заповедно дело.
Предмет на предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове е установяване със сила
на присъдено нещо съществуването на вземанията, за които е издадена заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК, поради което основателността на исковите претенции е
обусловена от следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: наличието
на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните въз основа на
процесния договор за кредит; точното изпълнение на поетите от ищеца задължения по
договора; настъпила изискуемост на задълженията по договора в претендирания размер и
неизпълнение на същите от страна на ответника.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса,
обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и
главно доказване на положителните факти, пораждащи съдебно предявените вземания. По
отношение на неизпълнението като отрицателен факт от действителността е достатъчно
твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи
положителния факт, който го изключва, а именно точно изпълнение.
От коментираните по-горе писмени доказателства се доказва, че между страните е
сключен Договор за кредит „*** г. при Общи условия. Същият има характеристиките на
договор за потребителски кредит и уговореният срок за погасяване е по-дълъг от три месеца,
поради което възникналото облигационно правоотношение се регулира от разпоредбите на
4
Закона за потребителския кредит, действащ към момента на сключване на сделката –
аргумент от чл. 3, ал. 2 ЗПК. Материалноправните норми на посочения специален закон са
императивни и за спазването им съдът следи служебно.
От горепосоченото съдържание на договора се установява, че са спазени изискванията
на ЗПК и сделката е валидно сключена, а възраженията на процесуалния представител на
ответницата за нейната нищожност са неоснователни. Уговорените между страните клаузи
са обективирани на хартиен носител и са формулирани по ясен и разбираем начин. В
договора се съдържа необходимата за потребителя информация относно общия размер на
кредита, лихвения процент, годишния процент на разходите, падежната дата, както и срока
на договора. Неразделна част от договора е Погасителен план, съдържащ предварително
посочена общата дължима сума по кредита.
Както договорът, така и приложимите към него Общи условия, са подписани от
ответницата като съдлъжник на всяка страница, поради което е неоснователно възражението
, че е подписала договора като лице за контакт. Съдебната практика приема, че съдът
трябва да установи вида на солидарната отговорност, според основанията за нейното
възникване, за да определи спецификата на конкретните облигационни отношения.
Солидарна отговорност възниква при много договори - при встъпване в дълг, авал,
поръчителство, делкредере, като правата и задълженията на страните по тези договори са
различни, възникват при различни фактически състави, предвидена е и различна форма за
действителност. Солидарна отговорност "по принцип" не съществува и страната, която се
позовава на такава, следва да я установи и докаже основанието за възникването й /в този
смисъл Решение № 213 от 06.01.2017 г. по гр.д. № 5864/2015 г. по описа на ВКС, IV Г.О./.
В мотивите към Решение № 24/03.04.2013 г. по т.д. № 998/2011 г. по описа на ВКС, I
Т.О., е изяснено, че съгласно чл. 121 ЗЗД, солидарност между двама длъжници възниква по
силата на закона или ако е уговорена между страните. Посочено е, че такава може да
възникне, когато длъжниците са съдлъжници, а също и при договор за поръчителство, но
двете хипотези са различни. Даден е пример с договор за заем. Солидарно съзадължени са
лицата, които са получили паричната сума общо, без разграничение каква част поема всяко
едно от тях и независимо от това на кое от тези лица е предадена фактически, като
кредиторът може да претендира пълния размер на предоставения заем от всеки един от
длъжниците. Солидарна отговорност възниква и при договор за поръчителство - чл. 141, ал.
1 ЗЗД, когато едно лице отговоря пред кредитора за изпълнение на задължението на
длъжника или в случая на договор за заем - поръчителят отговаря пред кредитора за
връщане на паричната сума, без да е получил същата в собственост.
В случая, от процесния договор за кредит се установява, че кредитополучател е ***,
на когото е предадена заемната сума. Единствената функция на ответницата *** по договора
за кредит е да поеме солидарна отговорност за задълженията по договора, тоест тя не е
кредитополучател и няма отношение към получената сума в заем, а само отговаря за
връщането на сумата. Поради това, в случая е налице хипотезата на чл. 101 ЗЗД на
встъпване в дълг - трето лице може да встъпи като съдлъжник в определено задължение по
съглашение с кредитора или с длъжника. Ако кредиторът е одобрил съглашението за
встъпване, то не може да бъде отменено или изменено без негово съгласие. Първоначалният
длъжник и встъпилото лице отговарят към кредитора като солидарни длъжници.
Същите последици са изрично уговорени и в процесния договор за кредит и Общи
условия към него, като чл. 17 изрично предвижда безусловно задължаване на ответницата
като съдлъжник да отговаря солидарно с кредитополучателя за всички негови задължения
по договора и в същия обем, като банката има право да иска изпълнение директно от
съдлъжника на цялото задължение.
5
Поради изложеното, съдът намира, че между страните е налице валидно възникнало
облигационно правоотношение, като ответницата *** в качеството си на съдлъжник
отговаря солидарно за всички задължения по договора за кредит, на основание чл. 101 ЗЗД,
вр. чл. 121 и сл. ЗЗД. В случая, не е налице институтът на поръчителството, поради което и
неотносими са направените от ответната страна възражения за неспазване на срока по чл.
147 ЗЗД.
С оглед на посоченото, съдът не възприема като достоверни изложените от
разпитаните в производството свидетели обстоятелства, доколкото техните показания
противоречат на представените по делото писмени доказателства, както и на заключението
на експерта, което в открито съдебно заседание посочи, че ответницата също е погасявала
вноски по процесния кредит.
От заключението по назначената Съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
кредитира напълно като правилно и обосновано, е доказано точното изпълнение на поетите
от ищеца задължения по договора за кредит чрез предоставяне по разплащателна сметка на
кредитополучателя *** на 20.03.2015 г. на уговорената сума, като същата е усвоена изцяло.
От друга страна, от експертното заключение се установява, че кредитополучателят не е
изпълнил задължението си да осигури средства по разплащателната сметка за погасяване на
задълженията по кредита. Предвид настъпилия краен падеж на договора за кредит и
установената забава в заплащане на задълженията, за ответницата е възникнало и
задължението за заплащане на обезщетение за забава.
Изложеното налага извод за успешно проведено доказване на предявените искове по
основание. По отношение на техния размер, съдът цени заключението на Съдебно-
счетоводната експертиза, според което към датата на подаване на заявлението по чл. 417
ГПК – 25.02.2020 г. непогасените задължения по кредита са в размер на следните суми:
3 253,49 лева - главница, 215,81 лева - договорна лихва, 408,39 лева – обезщетение за забава
за периода от 05.01.2017 г. до 05.04.2018 г.; 624,49 лева – обезщетение за забава за периода
от 06.04.2018 г. до 25.02.2020 г. При така установения размер на вземанията, предявените
искове следва да бъдат уважени изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищцовото
дружество следва да бъде присъдена сумата от общо 640,10 лева за сторени съдебно-
деловодни разноски в настоящото производство, от които: 140,10 лева за държавна такса,
200 лева - депозит за вещо лице и 300 лева - юрисконсултско възнаграждение. По
отношение на последното е направено възражение за прекомерност от насрещната страна,
като настоящият съдебен състав, съобразявайки фактическата и правна сложност на
производството и извършените от процесуалния представител на ищеца процесуални
действия намира, че в полза на същия следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в в размер на 300 лева, съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на
правната помощ, който не се явява прекомерен.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение №
4/2013 г., ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство. Такива са присъдени с издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в
размер на 90,04 лева за заплатена държавна такса.
Воден от горното, съдът
6
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните , че Е. Д. Ф., ЕГН
**********, с адрес: град Варна, ул. „***, ДЪЛЖИ на „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: град ***, слените суми: 3 253,49 (три хиляди двеста петдесет и три лева и
четиридесет и девет стотинки) лева, представляваща главница по Договор за кредит „*** г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда –
25.02.2020 г. до окончателното изплащане на задължението; 215,81 (двеста и петнадесет лева и
осемдесет и една стотинки) лева – договорна лихва, начислена за периода от 05.01.2017 г. до
05.04.2018 г.; 408,31 (четиристотин и осем лева и тридесет и една стотинки) лева –
обезщетение за забава за периода от 05.01.2017 г. до 05.04.2018 г.; 624,49 (шестстотин двадесет и
четири лева и четиридесет и девет стотинки) лева – обезщетение за забава за периода от
06.04.2018 г. до 25.02.2020 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ № *** г. по описа на Районен съд – Варна, * състав.
ОСЪЖДА Е. Д. Ф., ЕГН **********, с адрес: град Варна, ул. „***, ДА ЗАПЛАТИ на
„***6, със седалище и адрес на управление: град *** № ***, сумата от общо 640,10
(шестстотин и четиридесет лева и десет стотинки) лева, представляваща сторени в
исковото производство разноски, от които: 140,10 (сто и четиридесет лева и десет
стотинки) лева за държавна такса, 200 (двеста) лева - депозит за вещо лице и 300 (триста)
лева - юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал.
1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
ОСЪЖДА Е. Д. Ф., ЕГН **********, с адрес: град Варна, ул. „***, ДА ЗАПЛАТИ
на „***, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: град ***, ул. „***, сумата от 90,04
(деветдесет лева и четири стотинки) лева, представляваща сторени в заповедното
производство разноски за заплатена държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7