РЕШЕНИЕ
№ 849
гр. Варна , 07.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
при участието на секретаря Доника З. Х.
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20203100503146 по описа за 2020 година
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С. Х. Й. от гр. Варна, подадена чрез процесуален
представител адв. Е. С. от АК-Варна, срещу Решение № 3489/27.07.2020 год., постановено
по гр. дело № 788/2020 год. по описа на РС-Варна, с което: 1) е отхвърлен предявения от
въззивника С. Х. Й. от гр. Варна срещу Б. Х. К. от гр. Варна, починала в хода на процеса и
заместена от наследника си Ц. Н. К. от гр. Варна; М. С. Н. от с. Страшимирово, Варненска
област и Н. Б. Н. от гр. Варна, положителен установителен иск за собственост за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищецът С. Х. Й. от гр. Варна е собственик на
1 / 2 ид. част от имот, представляващ ПИ с идентификатор № 04426.502.155 по КККР,
одобрени със Заповед № РД-18-18/06.03.2015г. на ИД на АГКК, находящ се в с. Близнаци,
общ. Аврен, Варненска област, ул. „Марица“ № 39, с площ по скица от 459 кв. м., при
граници на имота: ПИ с идентификатори – 04426.502.154; 04426.502.171; 04426.502.156 и
04426.502.153, при твърдения за придобиване на собствеността по давност, въз основа на
владение, осъществявано в периода от 1994 год. до датата на подаване на исковата молба –
22.01.2020 г.; 2) е отхвърлен предявения от въззивника С. Х. Й. от гр. Варна срещу Б. Х. К.
от гр. Варна, починала в хода на процеса и заместена от наследника си Ц. Н. К. от гр. Варна,
и срещу М. С. Н. от с. Страшимирово, Варненска област положителен установителен иск за
собственост за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът С. Х. Й. е
собственик на 1 / 2 ид. ч. от построената в поземления имот с идентификатор 04426.502.155
по КК на с. Близнаци, общ. Аврен, Варненска област, еднофамилна двуетажна жилищна
сграда, представляваща обект с идентификатор 04426.502.155.1 по КК на с. Близнаци, общ.
Аврен, Варненска област, с площ от 57 кв. м. и РЗП от 117, 09 кв. м., състояща се от
приземен етаж с площ от 57 кв. м. и втори етаж с площ от 60, 09 кв. м., основан на твърдения
за придобиване на собствеността по давност, въз основа на владение, осъществявано в
периода от 1994 г. до датата на подаване на исковата молба- 22.01.2020г.
1
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е необосновано, неправилно и
незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които обобщено се свеждат до
необсъждане на приети по делото писмени доказателства, до неправилна преценка и анализ
на събраните по делото доказателства, както и до недопускане на своевременно поискани от
ищеца доказателства за установяване на факти от значение за спора. Твърди се в жалбата, че
неправилно съдът е дал вяра на показанията на ангажираните от ответниците свидетели и
въз основа на тях е формирал решаващите си изводи за неоснователност на исковете, а е
игнорирал показанията на ангажираните от ищеца свидетели, без да отчете близката
родствена връзка между ответниците и ангажираните от тях свидетели. Не са обсъдени
писмените доказателства, от които е видно, че майката на ищеца и на ответницата Б. К. се е
разпоредила в полза на последната с всички, притежавани от нея имоти и ищецът е бил
лишен от имущество от своята майка именно защото не е допускал сестра си в процесния
имот. В тази насока са и показанията на ангажираните от него свидетели, които заявяват, че
не са виждали ответницата Б. К. в имота на брат и – С.Й., който е своил имота и го е считал
́́
за свой собствен.
Не е отчетено също, че приземният етаж не представлява самостоятелен обект на
правото на собственост и независимо, че има обособен вход, различен от входа за
жилищния етаж, той е принадлежност към жилищния етаж и винаги се е ползвал от ищеца, а
ответницата Б. К. никога не е живяла там. Не е взето под внимание също и признанието на
ответницата Б. К. на неизгоден за нея факт, че през 2006 год. същата е напуснала село
Близнаци и със семейството си се е преместила да живее в гр. Варна, при което дори и да се
приеме, че до 2006 год. ищецът не е своил целия имот, то в периода след 2006 год. до 2019
́
год. – когато ответницата Б. К. се е разпоредила в полза на другите двама ответници с
идеални части от процесния имот – са изминали повече от 10 години, през които ищецът е
упражнявал фактическа власт и върху нейната идеална част от имота с намерение за своене,
поради което я е придобил по давност.
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което
исковете за собственост да бъдат уважени.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемите М. С. Н. и Н. Б.
Н. оспорват жалбата, считат обжалваното решение за правилно и настояват да бъде
потвърдено. Излагат съображения. Претендират присъждане на разноски.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата Ц. Н. К.
(правоприемник на починалата в хода на процеса Б. Х. К.) оспорва жалбата, счита, че е
неоснователна, а обжалваното решение – правилно и настоява бъде потвърдено. Оспорва и
твърдението на ищеца, направено за първи път във въззивната жалба, че приземният етаж не
представлявал отделен обект на правото на собственост, а е принадлежност към жилищния
етаж. Твърди, че приземният етаж е обособен в самостоятелно жилище, с отделен вход, с
баня и тоалетна, такива има и на втория етаж; двата етажа са независими един от друг и
реално представляват две обособени, самостоятелни жилища.
В съдебно заседание въззивникът лично и чрез процесуален представител, поддържа
въззивната си жалба и настоява да бъде уважена, ведно с присъждане на разноските за двете
инстанции.
В съдебно заседание въззиваемите М. С. Н., Н. Б. Н. и Ц. Н. К., чрез процесуалните си
представители, оспорват жалбата, поддържат подадените писмени отговори, претендират
присъждане на разноски.
Съдът съобрази следното:
Производството пред ВнРС е образувано по предявени от С. Х. Й. от гр. Варна срещу
Б. Х. К. от гр. Варна, починала в хода на процеса и заместена от наследника си Ц. Н. К. от
2
гр. Варна; М. С. Н. от с. Страшимирово, Варненска област и Н. Б. Н. от гр. Варна,
положителни установителни искове за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК.
В исковата си молба ищецът навежда следните твърдения:
С договор за дарение по НА № 13/11.07.1983 г. на ВнН дядото на ищеца – Б. Н. Б. му
е дарил собствения си недвижим имот, представляващ тогава незастроено дворно място в с.
Долен близнак, обл. Варна, с площ от 530 кв. м., представляващо УПИ XIX- 382, кв. 48 по
плана на селото. С разрешение за строеж № 569/25.07.1983 г. му е позволено да построи в
дворното място вила с площ от 53 кв. м. През 1986 г. строежът бил реализиран. С договор за
покупко- продажба по НА № 457/1986г. на ВнН ищецът прехвърлил на сестра си Б. К.
собствеността върху 1 / 2 ид. част от парцела и изградената в него жилищна сграда. Твърди,
че в периода 1991- 1994 год. сестра му живяла в имота, като ползвала първия етаж от
сградата. През 1994 год. напуснала имота и оттогава не владеела същия. След като сестра му
напуснала имота ищецът започнал да упражнява фактическа власт върху целия имот с
намерение за своене, вкл. и върху идеалната част на сестра си - продължил да строи и
надстроява жилищната сграда и да облагородява дворното място, извършвал ремонтни
дейности, със собствени средства и труд, като през цялото това време сестра му е била
дезинтерисирана от имота, била е съсобственик само по документи, като никога и по
никакъв начин не е манифестирала тези свои права пред ищеца или пред трети лица.
Обратно – ищецът явно е демонстрирал пред нея и пред всички свои познати намерението
си за своене на целия имот, включително е владял и нейната идеална част с нейно
позволение и без противопоставяне. От 1994 г. сестра му никога не е разполагала с ключове
за имота – за дворната врата и за къщата и не е искала да й бъдат предоставяни такива,
същата нееднократно е заявявала пред него и пред техни близки, че целият имот е на него.
Твърди, че въз основа на осъществявано владение върху 1 / 2 ид. част от процесния
имот – дворно място, ведно с построената в него жилищна сграда – с начало на владението
от 1994 год., е придобил идеалната част на сестра си по давност.
Независимо от това обаче, на 25.03.2019г. с договор за дарение, скл. с нот. акт № НА
№ 69/2019г. на ВнН сестра му Б. К. дарила на ответницата М. С. Н. (дъщеря на ищеца) 14 /
19 ид. ч. от собствената си 1 / 2 ид. ч. от дворното място, както и притежаваната от нея 1 / 2
ид. част от жилищната сграда, а на ответника Н. Б. Н. дарила останалите 5 / 19 ид. ч. от
дворното място.
Към датата на прехвърлителните сделки, извършени от сестра му, тя не е била
собственик на никаква част от процесния имот, поради което и нейните приобритатели не са
придобили права върху него.
В съответствие с наведените твърдения са и отравените искания:
1) за приемане за установено по отношение на Б. Х. К. от гр. Варна, починала в хода
на процеса и заместена от наследника си Ц. Н. К. от гр. Варна; на М. С. Н. от с.
Страшимирово, Варненска област и на Н. Б. Н. от гр. Варна, че ищецът С. Х. Й. от гр. Варна
е собственик по давност на 1 / 2 ид. част от ПИ с идентификатор № 04426.502.155 по
КККР, одобрени със Заповед № РД-18-18/06.03.2015г. на ИД на АГКК, находящ се в с.
Близнаци, общ. Аврен, Варненска област, ул. „Марица“ № 39, с площ по скица от 459 кв. м.,
при граници на имота: ПИ с идентификатори 04426.502.154; 04426.502.171; 04426.502.156 и
04426.502.153, въз основа на владение, осъществявано в периода от 1994 год. до датата на
подаване на исковата молба – 22.01.2020 г.;
2) за приемане за установено по отношение на Б. Х. К. от гр. Варна, починала в хода
на процеса и заместена от наследника си Ц. Н. К. от гр. Варна, и на М. С. Н. от с.
Страшимирово, Варненска област, че ищецът С. Х. Й. е собственик по давност на 1 / 2 ид. ч.
от построената в поземления имот с идентификатор 04426.502.155 по КК на с. Близнаци,
3
общ. Аврен, Варненска област, еднофамилна двуетажна жилищна сграда, представляваща
обект с идентификатор 04426.502.155.1 по КК на с. Близнаци, общ. Аврен, Варненска
област, с площ от 57 кв. м. и РЗП от 117, 09 кв. м., състояща се от приземен етаж с площ от
57 кв. м. и втори етаж с площ от 60, 09 кв. м., въз основа на владение, осъществявано в
периода от 1994 г. до датата на подаване на исковата молба- 22.01.2020г.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответницата Б. Х. К., починала в
хода на процеса и заместена от наследника си Ц. Н. К., чрез процесуален представител,
оспорва исковете. Не оспорва, че през 1983 год. имотът е бил подарен на брат й от дядо им,
но твърди, че волята на дядо им е била, след като тя навърши пълнолетие брат й да й
прехвърли половината от него. След дарението от 1983 г. дядо им с лични средства и помощ
от роднини построил сградата в него. Не оспорва, че през 1986г. половината от двора и
сградата й е била дарена от брат й. Двамата си разпределили ползването на сградата, като тя
ползвала приземния етаж, а ищецът втория етаж. Оспорва твърденията, че след 1994г. не е
владяла имота. Твърди, че в периода 1986-96г. периодично, 3–4 пъти в месеца, е посещавала
имота в почивните дни и се е грижила за него. От 1997 г. до 2006 год. живяла в имота
постоянно, работила е в с. Близнаци, а след това в к. к. Камчия. В къщата живеела с дъщеря
си и съпруга си. Дъщеря и посещавало детска градина в с. Близнаци, а след това до 4-ти
́
клас е учила в с. Приселци. В периода 1996-2006г. измазала първия етаж на сградата,
поставила ограда и врата на двора, посадила трайни насаждения, отглеждала зеленчуци,
поставила пътеки от бетонни плочи, шахта, простори и всяка година плащала дължимите
данъци, вкл. партидите за ток и вода се водели на нейно име. В този период, ищецът живеел
със съпругата си в гр. Варна, работел като шофьор и не се интересувал от имота. Лятото на
2006г. се преместила със семейството си в гр. Варна, но в периода м.05 – м.10.2013 год. е
рабитела в СОК Камчия и до м. 04.2014 год. е живяла в къщата. До 2017г. посещавала имота
в почивните си дни, а летните ваканции прекарвала там с дъщеря си. През 2009г.
предоставила първия етаж от къщата на дъщерята на ищеца - ответницата М.Н., за да живее
там заедно със семейството си. Преди да се нанесат в къщата, племенницата й, заедно със
своя съпруг, направили ремонт на първия етаж – сменили дограмата и вратите на стаите,
измазали стените и ги обзавели. В този период, ищецът и приятелката му, постоянно
търсели поводи за скандали с М., поради което тя и семейството й напуснали къщата. След
като се изнесли от къщата, ответницата и съпругът й продължили да посещават имота през
различни интервали от време. Едва през 2013 г. ищецът заживял за постоянно в къщата, а
дотогава е посещавал имота няколко пъти в годината. Оспорва ищецът да е надстроявал
къщата или да е извършвал ремонти. Посочва, че едва през 2017г., когато се разболяля,
започнала да посещава имота по- рядко, но при посещенията и в имота ищецът нито веднъж
́
не е заявял, че целият имот е негов, нито е демонстрирал поведение, от което да се разбира,
че държи имота като свой, нито и е препятствал достъпа до него. Твърди, че му е
́
предоставила ключове за първия етаж, за да го наглежда и ползва, ако има нужда. Оспорва
ищецът да е владял нейната част от имота и твърди, че същият е имал качеството
единствено и само на неин държател. Посочва още, че през 2018г. с две последователни
сделки- първо за замяна и след това за покупко- продажба, ищецът се е разпоредил със
своята част от правото си на собственост върху процесния имот в полза на приятелката си
П.А..
По тези съображения счита, предявените против нея искове за неоснователни и
настоява за отхвърлянето им. Претендира разноски.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответницата М.С. Н., чрез
процесуален представител, оспорва исковете. Твърди, че се легитимира като собственик на
14 / 19 ид. ч. от 1 / 2 ид. ч. от процесния имот и на 1 / 2 ид. ч. от построената в него сграда,
на основание договор за дарение, скл. с нот. № 69/25.03.2019г. на ВнН. Посочва, че след
развода на родителите си, баща й заживял с новото си семейство в гр. Варна. До 2009 год.
посещавала имота рядко, но през годините гостувала многократно на леля си Б. и съпруга й,
който живеели на първия етаж в сградата. Баща й и съпругата му ползвали втория етаж от
4
къщата. През 2009г. леля й Б. й предположила да се премести да живее на първия етаж,
разрешила й да направи ремонти и да ползва двора. Лятото на 2009г. със съпруга си
започнали ремонт. Посещавали имота предимно в събота и неделя. Сменили изцяло
дограмата на първия етаж и започнали преустройство на стаите с намерение да живеят там с
двете си деца. По него време в имота живеели баща й и съпругата му. Между ответницата и
съпругата на баща и постоянно имало караници, вкл. закани за живота на ответницата,
́
поради което тя и семейството й напуснали имота. Оспорва баща й през годините да е
заявявал собственически права и върху частта от имота на леля й. Посочва, че м.04.2019г.
сменила ключа на входната врата на първия етаж и оставила от него и на баща си, за да има
достъп, ако се случи нещо.
Настоява за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответникът Н. Б. Н., чрез
процесуален представител, оспорва предявения срещу него иск. Потвърждава, че имотът е
бил собственост на баща му Б. Б., който през 1983г. е взел решение да го прехвърли на
децата на сестра си – на ищеца С.Й. и на ответницата Б. Й.а. За да се защити интереса на Б.
Й.а, която към него момент била непълнолетна, имотът бил прехвърлен изцяло на ищеца,
при условие, че след като Б. стане пълнолетна, брат и ще и прехвърли половината. Посочва,
́́
че към него момент имотът е бил незастроено място, в което веднага след дарението от 1983
г. ответникът и баща му започнали строеж на жилищна сграда с лични средства. По това
време ищцът отбивал воентата си служба. Твърди, че е участвал в строежа на сградата с
труд, организация на строежа до цялостното му завършване и осигуряване транспорт на
строителни материали. След завършването на сградата и многократни напомняния, ищецът
изпълнил уговорката и прехвърлил 1 / 2 ид. част от двора и от сградата на сестра си Б. К.. От
1986г. племенницата му Б. К. посещавала имота 3-4пъти в месеца, грижела се за земята,
направила пътеки в двора, шахта, ограда, входна врата, а ответникът и направил и ВиК
́
инсталацията на първи етаж. До 1997г. между неговия имот и процесния съществувал общ
път с врата, където всички си паркирали колите. В периода 1997г. до 2006г. Б. е живяла
постоянно в имота. Работела в с. Близнаци, а детето й посещавало детска градина в с.
Приселци. Ищецът посещавал рядко имота, основно събота и неделя, живеел в гр. Варна със
семейството си. Лятото на 2009 г. дъщерята на ищеца - М. започнала да посещава имота,
като тя и мъжът й със съгласието на ляла си Б. започнали ремонт, сменили дограмата на
първия етаж. Възнамерявали да се преместят да живеят там, но това така и не станало, тъй
като постоянно възниквали скандали с баща й. Ищецът започнал да живее на втория етаж от
къщата едва през 2013-2014г. и да посещва имота по – редовно. Твърди, че в периода 1983г.
до 2019г. ищецът не е демонстрирал по никакъв начин, че владее имота изцяло са себе си.
Посочва, че през 2017г., поради заболяването си, племенницата му Б. К. започнала да
посещава имота си по- рядко. През 2019г. Б. К. му дарила 5 / 19 ид. ч. от притежаваната от
нея 1 / 2 ид. част от дворното място, а останалата част от дворното място и половината от
къщата дарила на племенницата си М.. На 27.03.2019 г. ответникът изпратил до П.А.,
явяваща се собственик на останалата 1 / 2 ид. ч. от имота, покана за осигуряване достъп до
имота, която останала неполучена. На 01.04.2019г. отишъл на място в имота и поискал
достъп и ключ до имота, но такъв му бил отказан.
По тези съображения счита предявеният против него иск за неоснователен и настоява
за отхвърлянето му. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
Видно от договор за дарение по НА № 13/11.07.1983г. на ВнН, Б. Н. Б. е дарил на
внука си С. Х. Й. собствения си имот представляващ незастроено дворно място в с. Долен
близнак с площ от 530кв.м. С разрешение за строеж № 569/25.07.1983г. на ищеца е било
позволено да построи вила съгласно одобрени проекти.
5
С договор за покупко- продажба по НА № 48/14.02.1986г. ищецът е продал на сестра
си Б. Й.а 1 / 2 ид. ч. от така придобитото дворно място в с. Долен близнак, заедно с 1 / 2 ид.
ч. от построената в него сграда.
С договор за замяна по НА № 175/26.10.2018г. и договор за покупко- продажба по НА
№ 176/26.10.2018г. ищецът последователно се е разпоредил съответно с 1 / 10 ид. ч. и с 4/ 1 0
ид. ч. от притежаваните от него 1 / 2 ид. ч. от дворното място и жилищната сграда в него, в
полза на П.А..
С договор за дарение по НА № 69/25.03.2019г. Б. К. е дарила 14 / 19 ид. ч. на
ответницата М.Н. от собствените си 1 / 2 ид. ч. от процесното дворно място и 1 / 2 ид. ч. от
жилищната сграда, а на ответника Н.Н. е дарила 5 / 19 ид. ч. от собствените си 1 / 2 ид. ч. от
дворното място.
С два договора – за продажба от 2008 год. и за дарение от 2010 год. – майката на
ищеца и на ответницата Б. К., се е разпоредила в полза на дъщеря си с претажавани от нея
апартамент в гр. Варна и с УПИ, ведно с построена в него къща, находящ се в с. Близнаци,
общ. Аврен – л. 21-24 от делото на РС-Варна.
От епикриза на л. 70 от делото на РС-ВАрна, е видно, че през април 2017 год.
ответницата Б. К. е диагностицирана със злокачествено заболяване.
От удостоверение за завършен първи клас, изд. от начално училище „Васил Левски“ с.
Близнаци, община Аврен (л. 71 от делото на РС-Варна) е видно, че Ц.К., за която не се
спори, че е дъщеря на ответницата Б. К., е завършила първи клас в посоченото училище.
От преписи от ученическите книжки на Ц.К. на л. 72-74 от делото на РС-Варна, е
видно, че в периода 2003-2006 год. същата е учила в ОУ в с. Приселци, общ. Аврен, с
вписано в ученическите книжки местоживеене на ученика – с. Близнаци.
От извлечение от трудовота книжка на Б. К. (л. 75 – 80 от делото на РС-Варна), е
видно, че в периода 2000- 2005г., а също и в периода май – септември 2013 год. ответницата
Б. К. е работила в к. к. „Камчия“.
От протокол от 28.05.2001 год. на община Аврен за определяне на строителна линия и
ниво на строежа (л. 11 от делото) е видно, че същият е издаден във връзка с разшение за
изграждане на ограда в процесния имот. В протокола като собственик (инвеститор) е вписан
ищецът С.Й..
Във въззивната инстанция е представено заверено копие от „техническа експертиза“
от 06.08.2001 год., изготвена по искане на собствениците С.Й. и Б. Й.а относно реалната
поделяемост на процесната жилищна сграда.
От обясненията на ищеца в съдебното заседание на 25.01.2021 год. във въззивната
инстанция, окачествени от съда като признания на неизгодни за страната факти, се
установява, че през 2001 год. ищецът и сестра му Б. К. са обсъждали възможността да
извършат делба на сградата и по този повод наели вещо лице, което да изготви проекта за
делба – обсъдената по- горе техническа експертиза от 06.08.2001 год.
В този смисъл е и представената от ищеца скица от дата 14.05.2001 год. (л. 9 от делото
на РС-Варна) на парцел ХV-382, кв. 57 по ЗРП на с. Близнаци (процесния поземлен имот), от
която е видно, че същата е издадена по искане „за делба на жилищна сграда“.
В показанията си свидетелят Ст. Ст. А. (втори братовчед на ищеца), ангажиран от
ищеца заявява, че от 2009 год. живее в с. Близнаци, къщата му са намира на около 300 – 400
м. от къщата на Св.. Знае, че дворното място било подарено на Св. от дядо му. Св. живее в
къщата от около 10 години (т. е., от около 2010 год.), преди това е работил във Варна и е
посещавал по – рядко имота. Св. живее на втория етаж, на първия етаж не живее никой, но
6
той също е обзаведен. За двора пред къщата се грижат Св. и жената, с която той живее
понастоящем. Свидетелят не си спомня дъщерята на Св. да е правила някакъв ремонт по
къщата. Според свидетеля дограмата на първия етаж от къщата е сменена доста отдавна.
Откакто свидетелят живее за постоянно в с. Близнаци (т. е., от около 2009 год.) посещава
имота на Св. 3-4 пъти в месеца, но не е виждал сестра му в имота. Свидетелят не знае да е
имало спорове между Св. и негови роднини по повод собствеността на този имот.
В показанията си свидетелката Д.К.М., без родство и дела със страните, ангажирана от
ищеца, заявява, че живее в с. Близнаци от 1981 год. и познава ищеца отдавна. Не били
съседи, живеела далеч от него и нямала видимост. Децата й живеели близо до неговата къща
и редовно минавала по улицата, на която е къщата на ищеца. Къщата на Св. е на два етажа,
с външно стълбище, двора бил около 600 – 700 кв. м. Свидетелката не е влизала в двора,
нито в къщата, но видимо къщата била обитаема и на двата етажа. Не знае дали на първия
етаж живее някой. Не познава сестрата на ищеца, нито дъщеря му, не познава и майка му.
Знае, че къщата е на Светослав, тъй като от около 14 години само него е виждала там.
В показанията си свидетелката П.К.Ст. (без родство и дела със страните), ангажирана
от ищеца, заявява, че познава Св. и Б. от деца. Живее в с. Близнаци, в съседство с процесния
имот, през една къща. Знае че, Св. има имот в с. Близнаци - парцел и къща, идеална част от
които предоставил през 1990 год. на сестра си. Къщата е на два етажа – приземен етаж и над
него още един етаж; всеки етаж е с две стаи, кухненски бокс, баня, тоалетна; всеки етаж е
самостоятелно жилище. Строителството на къщата започнало 82-83 год. Около 1990 година
Св. се развел с жена си и се върнал в с. Близнаци, продължил да обновява къщата
„…..започнал масово ремонти“. Налепил плочки по пода, изградил кухня, бокс, сложил
плочки в баните на двата етажа; направил парапети на терасата на втория етаж. През 1991-
1992 год. Св. и Б. се скарали, Св. сменил патроните на бравите и не допускал сестра си в
имота. Към този момент кухненския бокс на приземния етаж още не бил готов.
Свидетелката не знае кой е слагал дограмата на приземния етаж. Споделя, че много рядко е
виждала Б. в имота, срещала я е по-често в Горен Близнак. Последно е видяла Б. в селото
преди около 6-7 години, непосредствено преди да почине баба им. Заявява, че Св. е заживял
в къщата преди 2000 год.; преди да заживее в къщата е идвал в почивните дни, а понякога и
след работа. Обяснява, че Св. обитавал втория етаж, а първия не го обитавал. Свидетелката
не знае Св. и Б. да са възнамерявали да правят делба на къщата, никой от двамата не е
споделял с нея подобно нещо.
В показанията си свидетелката Ж. Й. Н.а (вуйна на ищеца и на ответницата Б. К.),
ангажирана от ответниците, заявява, че живее в имот, съседен на процесния, дели ги една
ограда, преди години двата имота били един общ парцел, свекър и го разделил и подарил
́
единия на двамата си внуци – Св. и Б.. Дядото на Св.и Б. построил къщата през 1986г., Б.
живеела в нея, заедно със съпруга си и детето. Тогава Б. работела в с. Близнаци, където
дъщеря й ходела на градина. По това време Св. живеел и работел във Варна. Б. ползвала
първия етаж от къщата, а брат и – втория. Б. оградила имота, направила порта, сложили
́
плочки, шахта. През 2013г. Св. и жена му се пренесли да живеят в къщата, на втория етаж.
Б. му била дала ключ и за нейния етаж, ако нещо се случи. Виждала го е да влиза и на
първия етаж. По- късно Б. прехвърлила на племеницата си М. (дъщеря на Св.) етажа от
къщата. М. и мъжът и смятали да живеят там, правили ремонт на етажа, но тъй като М. не се
́
разбирала с баща си, се отказали и се върнали в с. Страшимирово. Посочва, че никога между
Б. и Св. не е имало спорове за собственост, всеки си знаел кой е неговия етаж. Не е чувала
някога Св. да е казвал, че цялата къща е негова. След като Б. се прибрала във Варна,
посещавала имота в събота и неделя, а също и през ваканцията на детето, поддържала си
етажа. Последно видяла Б. в имота 2018 год.
В показанията си свидетелката Р. Г.Б. (роднина по сватовство на ищеца и ответницата
Б. К. от четвърта степен), ангажирана от ответниците, заявява, че живее в съседния имот
повече от 20 години, от 1996г. Имотът представлявал дворно място с двуетажна къща. От
7
2013 г. и понастоящем на втория етаж живеел Св. с втората си съпруга, а първият етаж бил
на Б., която преди време го дала на племенницата си. Преди години брата и сестрата така са
си разпределили ползването. Преди 2013г. Св. идвал рядко в имота, предимно събота и
неделя летните месеци, понеже работел и живеел във Варна. Около 10 и повече години Б.
живяла там, заедно с мъжа си и детето. Б. работела в цех за кори в с. Горен близнак, детето
ходело на училище в с. Приселци. Дори и сега С. бил рядко в имота, защото карал камиони
и отсъствал със седмици. Св. и жена му П. имали ключ за първия етаж, тъй като така
преценила М., дала му ключ да може да влезе на първия етаж, ако стане някаква авария.
Братът и сестрата са имали спорове помежду си, но никога никой не е препятствал достъпа
до имота на другия. преди 2 – 3 години Б. се разболяла и започнала по- рядко да посещава
имота. Живяла постоянно в него до към 2006-07г., обработвала си двора, имало дървета,
цветя, правили и шахта с мъжа си. Няколко години по- късно работела в к. к. „Камчия“ и
отново живяла в имота, а с дъщеря си идвали лятото, през ваканциите. За последно видяла Б.
в имота през 2018г. Заявява, че Б. винаги нормално си е влизала в имота. М. и съпругът и
́
направили ремонт на първия етаж – сменили дограмата, ВиК инсталация, правили плочки в
банята. Малко след това се отказали да живеят там, понеже М. не се разбирала с баща си.
В показанията си свидетелката И. Б. Н.а (майка на ищеца и на ответницата Б. К.),
ангажирана от ответниците, заявява, че вилата в имота била построена докато Св. отбивал
военната си служба, когато се уволнил вилата вече била построена. Заявява, че Св. си е
правил подобренията на втория етаж от къщата и то не много отдавна. На първия етаж не е
правил нищо, „…не е забил нито един гвоздей…“. На първия етаж е живяла Б.. Свидетелката
последно е посещавала имота преди шест – седем години, заедно с дъщеря си. Ответницата
М.Н. и съпругът и направили ремонт на първия етаж – сменили дограмата и вратите.
́
Споделя, че е имало уговорка между брата и сестрата, Б. да припише на дъщерята на Св.
своя дял от имота, тъй като си имала жилище във Варна.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Ж.Й. Н.а и Р. Г. Б.. Показанията
на двете свидетелки са в резултат на техни преки впечатления за продължителен период от
време – повече от 20 години; и двете свидетелки са живели в съседния двор; свид. Р. Б.
живее в с. Близнаци от 2000 год., а свид. Ж. Н.а отпреди това (от около 1970 год.);
показанията на двете свидетелки се подкрепят и от писмените доказателства: обсъдените по
– горе удостоверение за завършен първи клас и преписите от ученическите книжки на
дъщерята на ответницата Б. К.; извлечението от трудовота книжка на ответницата Б. К., от
която е установено, че в периода 2000- 2005г., а също и в периода май – септември 2013 год.
тя е работила в к. к. „Камчия“, които писмени доказателства кореспондират напълно с
показанията на тези две свидетелки относно изнесените от тях факти – че до 2006 година
ответницата Б. К. е работила в с. Близнаци и в к. к. „Камчия“, а дъщеря и е учила в същото
́
село, както и в с. Приселци и че Б. К. е живяла в имота (в жилището на първия етаж) заедно
със семейството си; че през 2013 год. Б. К. отново е работила в к. к. „Камчия“ и през същата
тази година отново е живяла в къщата – в жилището на първия етаж. Показанията на
посочените две свидетелки се подкрепят и от обсъденото по - горе заверено копие от
„техническа експертиза“ от 06.08.2001 год., относно реалната поделяемост на процесната
жилищна сграда, изготвена по инициатива на двамата съсобственици, което писмено
доказателство е в подкрепа на изнесеното от двете свидетелки, че след като ищецът е
прехвърлил на сестра си Б. К. половината от процесния имот, двамата са си разделили
ползването на жилищната сграда.
По отношение на показанията на свидетелката И. Б. Н.а – майка на ищеца и на
ответницата Б. К., съдът приема за установени фактите, потвърдени от свидетелите Ж.Й. Н.а
и Р. Г. Б., а именно, че ответницата Б. К. е живяла в жилището на първия етаж от къщата, и
че ответницата М. С. Н. и съпругът и са правили ремонт на първия етаж – сменили са
́
догрмата и вратите. В останалата им част показанията и са относно факти, които не са от
́
значение за повдигнатия спор.
8
Показанията на ангажираните от ищеца свидетели не са в опровержение на
изнесеното от свидетелките Ж.Й. Н.а, Р. Г. Б. и И. Б. Н.а. Така свид. А. посочва, че ищецът
започнал да живее в имота преди 10 години (т. е., около 2010 год.), а преди това го е
посещавал от време на време, предимно в почивните дни. Св. М. посочва, че ищецът живеел
там от поне 14 години, но съдът не ги кредитира в тази им част, тъй като те противоречат на
показанията на останалите свидетели, показанията и са неубедителни и очевидно не
́
отразяват трайни, трупани в годините впечатления, при положение, че самата свидетелка
заявява, че няма видимост към имота, минавала е, но не е влизала в него. В подкрепа на
извода, че свидетелката М. очевидно няма трайни впечатления от имота, за който
свидетелства, е и обстоятелството, че същата не познава сестрата на ищеца и не знае как и е
́
името, не знае и на кой от двата етажа на къщата живее ищецът, не е влизала на първия етаж
и не знае дали там живее някой, при положение, че свидетелката живее в селото от 1981 год.
и според наведените от ищеца твърдения, сестра му е живяла в имота от 1991 год. (когато
свидетелката е била на 24 год.) до 1994 год. Освен това свидетелката не споделя
впечатления и не свидетелства за факти, от които да се направи извод, че ищецът е
установил свое владение върху целия имот, отблъсквайки владението на другия
съсобственик.
Съдът не кредитира показанията на свидетелката П.К.Ст., тъй като същите са в
противоречие с показанията на останалите свидетели и не намират подкрепа в нито едно
друго доказателство по делото. Така напр. свидетелката изнася, че през 1992 год., респ. в
средата на 90-те години на миналия век, ищецът и ответницата Б. К. се скарали, и същият не
я е допускал повече в имота, както и че ищецът е заживял в имота отпреди 2000 год.
Горното е в пълно противоречие с показанията на ангажираните от ответницата Б. К.
свидетели, обсъдени във връзка и с писмените доказателства, че в периода до 2006 год.,
ответницата Б. К., заедно със семейството си са живели в имота, дъщеря и е учила в селото,
́
както и в съседно село. На следващо място показанията и са и вътрешно противоречиви – от
́
една страна свидетелката заявява, че още през 1990-1991 год., сред развода си, ищецът
„…..започнал масово ремонти“, а по –нататък в показанията си заявява, че „…преди
петнадесет години може би е било това“.
По тези съображения съдът не кредитира показанията на свидетелката П. С. и не гради
въз основа на тях фактичеси изводи относно релевантни за правния спор факти.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост (или други
вещни права) върху имоти посредством фактическо упражняване на съдържанието на тези
права през период от време, определен в закона. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС
правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато
владение в продължение на 10 години, а ако владението е добросъвестно – с непрекъснато
владение в продължение на 5 години. Владението е определено в ЗС като осъществяване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя.
Намерението за своене се предполага съгласно чл. 69 ЗС. Владението трябва да е постоянно,
непрекъснато, несъмнително, спокойно и явно. Владението е постоянно когато фактическата
власт върху вещта и държането й като своя нямат случаен характер, а изразяват воля трайно
да се държи вещта. Т. е., владелецът не се ограничава с отделни действия върху вещта, които
имат спорадичен характер. Владението е несъмнително когато от действията на владелеца
върху вещта е сигурно, че същият упражнява фактическа власт (господство) върху вещта с
намерение за своене. То е съмнително, когато не може със сигурност да се каже дали
действително владелецът упражнява изобщо фактическа власт или ако я упражнява дали
наистина има намерение да държи вещта като своя. Владението е спокойно, когато то не е
установено с насилие и е явно, когато не е установено по скрит начин, тайно от предишния
владелец. Докато трае скритостта, установеното по скрит начин владение няма действие за
9
предишния владелец. Под явно се има предвид владение, което не се упражнява тайно, по
начин, който не разкрива ясно намерението на вледелеца да държи вещта като своя, а такова
при което фактическата власт се упражнява от владелеца така, че всеки заинтересуван може
да научи за нея. При придобиване на едно вещно право по давност, респ. на ид. част
от него, се прекратява правото на досегашния му носител/носители.
В случая със сключването на договора за продажба през 1986 година ищецът С.Й. е
прехвърлил на сестра си Б. К. 1 / 2 ид. част от правота на собственост върху процесния имот
– парцел, ведно с построената в него еднофамилна къща на два етажа. Със сключването на
договора прехвърлителят С.Й. е предал и владението върху прехвърлената 1 / 2 ид. част от
имота на приобретателя Б. К., тъй като в този и други подобни случаи се приема, че
прехвърлителят дори и да не е изпълнил договорното си задължение за предаване на вещта,
от момента на сключване на договор с транслативно-вещен ефект (продажба, замяна,
дарение и др.) той става държател на същата и започва да държи вещта за лицето, комуто я е
прехвърлил, а владелец е приобретателят по договора, който владее чрез прехвърлителя, ако
последния упражнява фактическа власт върху вещта.
Съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с
ТР № 1/2012 год. на ОСГК на ВКС на РБ, презумпцията на чл. 69 ЗС в отношенията между
съсобствениците е приложима, но следва да се счита оборена, ако основанието, на което
първоначално е установена фактическата власт сочи на съвладение. Съобразно цитирания
тълкувателен акт в два случая съсобственикът упражнява фактическа власт върху цялата
вещ, без да се съобразява с правата на останалите, а именно – 1) ако въобще не знае, че и
друг има право на собственост върху същия имот, или 2) като отнеме владението на
останалите съсобственици и не ги допуска да го ползват съобразно идеалните си части –
института „interversio posesionis“.
В обсъждания случай първата хипотеза не е налице– сам ищецът е прехвърлил на
сестра си Б. К. 1 / 2 ид. част от собствеността върху терена и сградата през 1986 год., при
което и съобразно изложеното по – горе, от този момент дори и да е упражнявал фактическа
власт върху целия имот, той се е превърнал в държател на идеалната част на своята сестра.
В хипотези като настоящата, при които упражняването на фактическата власт не е
започнало от един от съсобствениците с намерението да държи целия имот като свой, за да
придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът,
който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането на
чуждите идеални части във владение за себе си (института „интерверсио посесионис“),
което трябва да се противопостави на останалите съсобственици. Намерението за своене на
целия имот, както и противопоставянето му на останалите съсобственици следва да бъде
установено по категоричен начин при условията на главно и пълно доказване от
съсобственика, който се позовава на придобивната давност по отношение на ид. части на
другите съсобственици, за да се приеме, че се е осъществил фактическият състав на
установения в чл. 79 ЗС придобивен способ. Това манифестиране на претенциите за
изключителна собственост чрез изменение на основанието на владението обаче не е
достатъчно, ако произтича само в съзнанието на съсобственика. Необходимо е той да
предприеме такива действия, които да отричат правото на останалите съсобственици върху
техните части. Същественото в това изменение на основанието на владението е че то трябва
да достигне до знанието на останалите съсобственици. Всяко пасивно поведение или скрита
дейност създава съмнение и неопределеност в основанието и намерението му, поради което
се счита, че той не владее за себе си частите на останалите съсобственици, а е техен
държател.
Анализът на събраните по делото доказателства не обосновава извод, че ищецът е
завладял идеалната част на ответницата Б. К. от имота, обръщайки държането и във
́
владение и че това завладяване е манифестирано пред нея чрез действия, отблъскващи
нейното владение.
10
От показанията на ангажираните от ответниците свидетели, обсъдени във връзка с
признанията на ищеца и с писмените доказателства, е установено, че в средата на 2001
година ищецът и ответницата са възнамерявали да извършат доброволна делба на имота.
Този факт сам по себе си не обосновава извод, че в периода от възникването на
съсобствеността между ищеца и ответницата Б. К. до средата на 2011 год. ищецът е владял
идеалната част на сестра си от имота, дори и да е упражнявал фактическа власт върху целия
имот. Установено е също, че до 2006 година ответницата Б. К. е живяла в имота – в
жилището на първия етаж, след което се изместила да живее в гр. Варна, но продължила да
посещава имота през съботите и неделите, както и през ваканциите на дъщеря си, до 2013
година, когато в периода май – септември 2013 год. е живяла отново там, докато е работила
в к. к. „Камчия“. Установено е също, че след 2013 год. до 2018 година ответницата е
посещавала имота през съботите и неделите, а след като здравето и се влошило –
́
посещавала имота по – рядко, последно през 2018 год.
При това положение и с оглед установените факти, настоящият състав намира, че
ищецът не е доказал при условията на пълно доказване, че след извършване на
прехвърлителната сделка през 1986 година отново е установил свое владение върху
прехвърлената 1 / 2 ид. част от процесния имот, отричайки правата на ответницата Б. К.,
липсват доказателства, установяващи еднозначно и категорично, че е извършил действия,
които да обосноват извод, че за времето от 1994 год. 2018 год. е завладял идеалната част от
имота на ответницата Б. К. и е упражнявал фактическа власт изключително за себе си,
съответно не е доказал при условията на пълно доказване действия, обективиращи
намерението му за своене на целия имот и противопоставянето на това владение на другия
съсобственик.
След като по делото не е установено владение от страна на ищеца върху идеалната
част на ответницата Б. К. от процесния имот, в нито един момент през периода от 1994 год.
до 2018 год., което владение да е противопоставено на другия съсобственик, се налага
извода, че ищецът не е придобил собствеността върху 1 / 2 ид. част от имота по давност, въз
основа на осъществявано владение, с начало на владението от 1994 год до предявяване на
исковете, и че с договора за дарение, скл. с нот. акт № 69/25.03.2019г. на ВнН ответницата Б.
К. се е разпоредила с права, които притежава.
По изложените съборажения предявените искове са неоснователни и подлежат на
отхвърляне.
В обобщение обжалвното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Оплакванията и доводите във въззивната жалба, че приземният етаж не представлявал
самостоятелен обект на правото на собственост и независимо, че имал обособен вход,
различен от входа за жилищния етаж, той е принадлежност към жилищния етаж и винаги се
е ползвал от ищеца, а ответницата Б. К. никога не е живяла там, са неоснователни. Самият
ищец в исковата си молба твърди, че че в периода 1991-1994 год. ответницата Б. К. е живяла
в имота, като е ползвала приземния етаж. Освен това свиделските показания са еднопосочни
относно обстоятелството, че всеки етаж фактически представлява отделно жилище. Без
значение в случая е правният статут на приземния етаж на сградата – дали е принадлежност
към втория етаж или не.
При този изход от делото, отправеното искане и представените доказателства в полза
на въззиваемите М. С. Н. и Н. Б. Н. следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция
в размер на по 500 лева на всяка страна, за заплатено адвокатско възнаграждение за един
адвокат.
На основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв и чл. 7, ал. 5 от Наредба № 1/2004 год.
на ВАдвС, в полза на процесалния представител на ответницата Ц. Н. К. – адв. А.Д. К. от
АК-Варна – следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, за
11
оказаната безплатна адвокатска помощ.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 3489/27.07.2020 год., постановено по гр. дело №
788/2020 год. по описа на РС-Варна;
ОСЪЖДА С. Х. Й. ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. Варна, ж. к. Владислав
Варненчик, 11, вх. 4, ет. 1 да заплати на М. С. Н. ЕГН ********** от с. Страшимирово,
община Белослав, ул. Победа № 36, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 500 лева
(петстотин лева) – разноски за настоящата инстанция, съставляващи заплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат;
ОСЪЖДА С. Х. Й. ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. Варна, ж. к. Владислав
Варненчик, 11, вх. 4, ет. 1 да заплати на Н. Б. Н. ЕГН ********** с адрес: гр. Вартна, ж. к.
Младост, бл. 142, вх. 6, ет. 5, ап. 127, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 500 лева
(петстотин лева) – разноски за настоящата инстанция, съставляващи заплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат;
ОСЪЖДА С. Х. Й. ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. Варна, ж. к. Владислав
Варненчик, 11, вх. 4, ет. 1 да заплати на адв. А.Д. К. ЕГН ....... от Адвокатска колегия –
Варна, с адрес на кантората: гр. Варна, бул. Вл. Варненчик № 55, ет. 2, офис 212, на
основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв и чл. 7, ал. 5 от Наредба № 1/2004 год. на
ВАдвС, сумата от 600 лева (шестстотин лева) - адвокатско възнаграждение за оказаната на
въззиваемата Ц. Н. К. безплатна адвокатска помощ.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл. 280, ал. 1
ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12